Павел Вежинов - Белият гущер

Алекси Алексов е научен работник. Той се занимава с радиоактивни изотопи. С жена му Корнелия са уважавано и интелигентно семейство, но дълго време нямат дете. Накрая, когато Корнелия наистина забременява, тя отказва да посети доктор, а когато бременността ѝ напредва, вече „няма нужда от това.“

Случва се обаче нещо обезпокоително – детето не се ражда в определеното време, а продължава да стори в корема на майка си. Тогава Алекси се обръща към известен професор за мнение. Правят изследвания на Корнелия. Изглежда детето е живо и продължава да расте, много след срока, но просто отказва да се роди, затова ѝ правят цезарово сечение.

Когато вадят бебето, то се оказва повече от 8 килограма и дори не прилича на обикновено бебе, защото е красиво и пухкаво, каквито са бебетата на 3 месеца.

Виждайки го за пръв път, хирургът вижда чудовище. Въпреки че бебето (Неси) е много красиво, по някаква причина то смущава хората. Най-вече майка му, която от ден на ден става все по-унила и дори отказва да поглежда сина си.

Неси расте невероятно бързо – прохожда на три месеца, проговаря и в мисълта му има логика. Ненавижда научните работници, които често го посещават. Майка му продължава да го избягва, а баща му е удивен и наблюдава развитието му. Той е толкова отнесен от работата си, че дори не забелязва меланхолията на жена си.

Един ден (след три години) тя му казва, че иска да убие Неси и дори се опитва да го направи, но после се обесва и с това свършва първата част на книгата.

На десет години Неси вече има вид и образование на възрастен. Седем години след смъртта на майка му той е станал абсолютно безнравствен. Води всякакви жени, най-вече дебели и противни, в дома си, понякога по две-три наведнъж. Алекси е отвратен от сина си. Опитва се да не обръща внимание, но веднъж вижда момичето на свой колега. Връзката ѝ с Неси не трае дълго, но тя забременява. Тогав Алекси пак се изпълва с любопитство и очаква невероятните гени на сина му да са се предали на бебето, ала като се ражда, бебето се оказва съвсем обикновено и Алекси разбира, че експериментът му се е провалил.

Когато навършва 13, Алекси е повикан заедно с единствения си приятел и колега Кирил да посрещнат известен философ – Кавендиш. Тримата са във Варна, Кавендиш е депресиран, обича да пие и да стои далеч от жените. Една вечер двамата му водачи го водят в ресторант, където пеят и танцуват циганки. Кавендиш се напива до смърт и Кирил и Неси го влачат до стаята му. После двамата се качват на терасата на хотела и разговарят. Неси споделя с Кирил, че напоследък сънува много странни сънища, а Кирил му ги тълкува. Думите на Кирил обаче вбесяват Неси и той го хвърля в бездната долу. Вълните обезобразяват Кирил, но го познават на сутринта.

Когато се връща у дома, Неси не споменава на никого за смъртта на Кирил, но сам започва често да сънува и да изпада в безволеви, мрачни състояния. Единствено неговата съседка – Рени, успява да го заинтригува и той се запознава с нея. Той не знае защо се интересува от нея, но изпитва огромно разочарование, когато разбира, че тя е обвързана с мъж от африкански произход. Неси иска с Рени да са приятели и тя го кани на рождения си ден.

Преди да дойде деня, Неси като че не може изобщо да спи. Баща му го среща и му признава, че неговата гениалност е плод на негов ескепримент на младини, когато е бомбардирал спермата си с радиоактивни изотопи. Неси не може да повярва.

Като отива на рождения ден, Неси взима ножа на баща си – същия, с който я прерязал въжето, на което се е обесила майка му. Неси стои отстрани и наблюдава какРени танцува с приятеля си, а в следващия момент вади ножа, убива трима души, включително гаджето, и ранява още много.

Отвеждат Неси в психиатрията. В началото е невменяем, но после разказва всичко в подробности. Не може единствено да отговори на въпроса защо е убил толкова хода. По-късно Неси признава на следователя, че той е убил Кирил, но също не помни как е станало.

Романът завършва с това как прехвърлят Неси в една кола и той започва да събува сън, в който се хвърля в черна бездна и умира до любовта на живота си.

Ивайло Петров - Мъртво вълнение

Бележки: романът се развива в началото на колективизацията в България (някъде след 1944-та г.)

 

Още в самото начало Кирил Догана е хвърлил око на Славина Бойчински. Той е внук на селския големец – Тодор Догана. Славина е дъщеря на Ради Бойчински - сприхав мъж, който обаче много обича дъщеря си. Той обаче не ѝ обръща много внимание. Грижи се повече за жена си Мария, която боледува от сърце, след като преди 15 години е родила момче, което е издъхнало в ръцете ѝ. От тогава Славина се е превърнала в робия на болната си майка и вечно скитащия по кафенета и кръчми баща.

Потисната, Славина обръща внимание на закачките на Кирил и още преди заминаването му за армията, те са вече влюбени, а тя търси начин после да иде в града и да се срещнат. Връзката им обаче става невъзможна.

От една страна, дядото на Кирил – Тодор, е най-големият човек в селото. Някога той дошъл с жена си и се заселил в покрайнини. Много пъти опитвали да го прогонят, горели му къщата, събаряли я, но той продължил упорито да копае земята. Двамата му синове пораснали и възмъжали – Юрдан и Мануш. Юрдан бил по-възрастният, а Мануш – по-невъздържанията. На Юрдан му се родили деца, най-големият му син – Кирил. Мануш се оженил за хубавата Калина, близка по възраст на Кирил. По това време тя вече е бременна с четвъртото си дете (третото е починало).

Първият досег на селото с новото правителство започва. Още в началото Тодор Догана е против колективизацията и много семейства го подкрепят. Велчо Табакерата, първият назначен за секретар, започва да убеждава хората да се присъединят – първо ги агитира, а после използва и сила, за да накара някои от тях да подпишат.

В село идва един от бившите учениците на Бойчински – Бурназов, който го слага начело на агитацията за масовизация на стопанството. Бойчински започва да обработва и принуждава хората един по един. Методите му стават противни на собствените му помощници. Той започва да вкарва в „затвора“ хора за щяло и нещяло и бързо печели омразата на селяните.

Бойчински се скарва с Христан, секретарят, а после и с Доганови. Накрая, зъл на дъщеря си, че е заминала за Варна без негово разрешение, дори бие някой си Обретен, за да подпише декларацията и да си даде земята. Заради тези случки Христан открито протестира накъде върви партията и веднага бива свален от поства си. На негово място е сложен бай Марин. Двамата с Бойчински продължават да агитират. Когато Славина се връща от Варна, Бойчински решава да накаже дъщеря си, но същия ден разбира, че Обретен се е обесил на ореха и мисълта, че вината е негова, се вселява в главата му.

Идва ред и на имота на Доганови. Старият Тодор продължава да отказва да дава имота си и, без разрешение, партията започва да разкопава земята им и да я подготвя за сеене. Като разбират това, в семейството на Доганови настава смут. Първоначално те са в шах, но няма кой да им помогне. После опитват да се примирят, но дадената им земята е негодна и „на тези камъни не растат дори лишеи“.

Постепенно цялата омраза се насочва към бай Марин. Мануш и Юрдан обмислят да го убият и техните намерения не остават скрити от баща им. За да ги спаси от позора, старият Тодор сам отива в селсъвета и забива нож в гърба на Марин. Комунистът умира, а Тодор тръгва обратно с намерението да се прибере у дома, да легне и да умре, но смъртта да го среща на пътя.

Старият Доган погребват тихо, а бай Марин – тържествено. Комунистите започват да пишат по вратите на Доганови, да ги замерят с камъни, а много скоро хвърлят в затвора Мануш и Юрдан в обвинение за съучастничество. Докато те са в затвора, Калинка ражда с големи мъки. По същото време Киро се връща от армията. Отива да види Славина и докато двамата са в бараката до къщата ѝ, баща ѝ ги намира. Двамата бягат.

Бойчински дълго не може да повярва да очите си. Отива в стаята на дъщеря си и я пребива от бой. Още повече се ядосва, защото тя отказва да плаче и да моли за прошка. Това мълчание продължава и след заминаването на Киро. Мария опитва да ги сдобри. В крайна сметка Славина променя отношението си, но всичко е само привидно.

Тъкмо когато отношенията в семейството на Славина се подобряват, Киро се уволнява от армията и си намира работа в града. Той заставя Славина да отиде с него, иначе ще си намери друга жена. Тя се колебае за кратко, а после се съгласява.

Юрдан веднага намразва Славина. За него тя е същата като баща си, но Юрданица и останалите от семейството го карат да я приеме и да отидат в града да ги оженят.

Като разбира за предателството на дъщеря си, Бойчински взима всичките ѝ дрехи и ги насича с брадвата си.

Романът завършва с това как Мануш, Калинка и децата им остават в селото, в което няма бъдеще за тях, но с възможността един ден да отидат при Юрдан и неговото семейство в града.