1
песен:
Поетът,
след като се е бил лутал цяла нощ в един гъст и тъмен лес, в който се е бил
изгубил, намира се при изгрев слънце в подножието на една могила. Кога започва
да се изкачва по нея, пред него се появяват три хищни звяра, които му
препречват пътя. Уплашен, той се готви да се върне назад, кога пред него се
представя духа на Вергилий, който го успокоява и му обещава да го спаси от
опасност, след като го заведе в царството на мъртвите, първо в Ада, а после в
Чистилището, откъдето след това с друг водач ще се качи в Рая.
2
песен:
Смрачава
се. Поетът се бои, че не ще може да измине пътя, по който го води Вергилий. За
да му внуши смелост, Вергилий му обяснява, че Беатриче е слязла сама от
небесата и като разбрала за бедите, на които е бил изложен, изпратила Вергилий
при него, за да го спаси и да му бъде водач в царството на грешниците. Поетът, ободрен
от думите на Вергилий, тръгва отново по стъпките му.
3
песен:
Поетите
пристигат пред портата на пъкъла и Данте прочита страшния надпис, който вижда
издълбан над вечно отворения вход. При стъпването си в пъкъла поетите срещат
ония, които са наказани в преддверието, защото през живота си не са били правили
ни добро, ни зло. После се озовават на брега на Ахерон, дето Харон прекарва душите
на грешните. Там, ослепен внезапно от една силна светлина, Данте пада на земята
в безсъзнание.
4
песен:
Силен
гръм пробужда поета, който тръгва отново на път с Вергилий и влиза в първия
кръг на Ада, където намира душите на ония, които, ако и да са добри приживе, са
изключени от Рая, защото не са били приели кръщение.
5
песен:
При
входа на втория кръг, дето са слезли поетите, седи Минос, който съди душите и
им отрежда наказания. От брега на тоя кръг те виждат душите на ония, които
сладострастие е въвлякло в грях и които се въртят постоянно, впримчени от един
ужасен вихър. Тук Данте среща Франческа ди Римини, която му разказва историята
на своята нещастна любов. От силно вълнение Данте отново губи съзнание.
6
песен:
В
третия кръг поетите намират ония, които са прегрешили от лакомия, изложени на
безспирен дъжд, примесен със сняг и градушка, и разпокъсвани с нокти и зъби от
Цербер. Между тия грешници е Чако, флорентинец, който говори на Данте за раздорите,
от които страда Флоренция, и за участта на някои нейни най-знаменити граждани,
които са умрели. Данте говори после с Вергилий за бъдещия живот и слиза заедно
с него в четвъртия кръг.
7
песен:
При
входа на четвъртия кръг поетите срещат Плутон, който се опитва да ги изплаши
със страшни викове, но Вергилий укротява гнева му и пред тях се явяват разсипниците
и скъперниците, които взаимно се изтезават тук. Вергилий говори на Данте за
щастието. После поетите се спускат в петия кръг, дето в Стикс се наказват гневните.
8
песен:
Докато
поетите обикалят около блатото, Флижеас пристига с лодката си, за да ги прекара
в града на Велзевул. По пътя срещат Филипо Арженти. Пристигат пред портите на
града, но дяволите не ги пускат да влязат. Вергилий се опитва напразно да ги
склони, те влизат в града и затварят вратите. Данте го е страх, но Вергилий го
успокоява, като му казва, че някой ще им се притече на помощ и ще сломят
упорството на дяволите.
9
песен:
Докато
двамата поети разговарят, на кулата се появяват Фуриите, от които Данте се
ужасява. Вергилий го предпазва от тях. Един небесен пратеник пристига в това
време и отваря вратите на града, в който влизат поетите и намират, че там се
наказват ония, които са се провинили на земята като епикурейци и еретици.
10
песен:
Докато
поетите вървят между гробовете и стените и Данте изявява пред Вергилий желание
да види ония, които са заровени тук, и да говори с някои от тях, обажда се един
глас и го вика. Това е Фарината. Докато разговарят с него, от гроба се вдига Кавалканте,
който го пита за сина си. След като отговаря на последния, Данте продължава
прекъснатия си разговор с Фарината, който му предсказва, че го очакват бедствия.
11
песен:
Поетите
стигат до урвата, която се издига над седмия кръг, но вонята, която излиза
оттам, ги принуждава да се върнат назад и да се скрият зад гроба на папа Анастасий.
Те вървят бавно, за да привикнат с вонята, и Вергилий описва на Данте трите
кръга, през които им остава още да минат и дето са наказани ония, които са били
през живота си свирепи, лъжци и изменници.
12
песен:
Поетите
слизат в седмия кръг, където при входа ги посреща Минотавъра, когото Вергилий
усмирява. В първия отдел те виждат една кипяща кървава река, където са наказани
ония, които са насилвали близките си. Кентаври обикалят покрай бреговете и
надзирават грешните, срещу които стрелят с лъковете си, кога се опитват да
излязат от кръвта повече, отколкото им е позволено. Кентаврите се опитват да
спрат поетите, но Вергилий ги усмирява и кара ги дадат един от своите, за да ги
прекара на отсрещния бряг на реката. Кентавърът, който ги пренася, им съобщава
имената на някои тирани, които се мъчат в реката.
13
песен:
Поетите
минават във втория кръг, където се наказват самоубийците и ония, които от
отчаяние са потърсили смърт. Първите са превърнати в сухи дънери с безлистни
клони, по които Харпии вият своите гнезда; вторите са постоянно преследвани от
бесни кучета, които бавно ги разкъсват. Данте среща Пие деле Винье, който му
разказва защо се е самоубил и как гледа Божието правосъдие на самоубийците.
Вижда после Лано от Сиена, Якопо да Сант-Андрея от Падова и един флорентинец,
който се е обесил в собствената си къща и обяснява по свой си начин причините
за бедственото положение на Флоренция.
14
песен:
Третият
отдел от седмия кръг е една поляна, посипана с нажежен пясък, над която капят
едри огнени пламъци. Там се наказват онези, които са извършили престъпление
против Бога, против природата и против обществото. Между първите Данте среща
Капанео. Вергилий обяснява тайнственото произхождение на реките, които текат в
подземния свят.
15
песен:
Като
продължават своя път покрай Флегетон, поетите срещат тълпа от грешници, които
са се провинили в насилие против природата. Между тях Данте вижда учителя си
Брунето Латини, който му предсказва бедствията и славата, които го очакват, и
му казва имената на някои от своите нещастни другари.
16
песен:
В
осмия кръг поетът среща нова тълпа нещастници, наказани за същия грях. Трима
знаменити негови съграждани се отделят от тълпата и отиват при него; поетът
разговаря с тях за упадъка на политическите и обществени нрави във Флоренция.
После пристига на брега на осмия кръг, дето по един знак от Вергилий едно ново
чудовище се показва при тях от бездната.
17
песен:
Поетът
описва чудовищния образ на Герион. Докато Вергилий говори с Герион, Данте отива
да види лихвоимците, наказани да седят до голямата бездна под дъжд от пламъци,
и между които вижда някои познати. След това се връща при Вергилий, с когото на
гърба на Герион се спускат в осмия кръг.
18
песен:
Осмият
кръг, наречен проклети ями, е разделен на десет концентрични ями, във всяка
една от които са наказани особен вид лъжци. Поетът описва двете първи ями, дето
са наказани грешници, които са се провинили като съблазнители и ласкатели.
19
песен:
Данте
и Вергилий минават в третата яма, където се наказват симоняците, които са
търгували със свещени неща. Те стоят там, забучени в земята, в тесни дупки, с
главата надолу, а краката им стърчат навън, обвити в пламъци. Данте разговаря с
един грешник и след като изказва своето негодувание против нечестивите служители
на църквата, минава с Вергилий в следващата яма.
20
песен:
Поетите
минават в четвъртия ров, където се наказват онези, които са лъгали с гадания и
магии. Лицето им е обърнато откъм гърба и те, като не могат да гледат пред себе
си, вървят назад. Вергилий посочва на Данте някои грешници, между които Манро,
и разказва как родният му град Мантова е бил основан и е получил името си от
тая магьосница.
21
песен:
В
първия ров се варят в кипяща смола ония, които са продавали правосъдие и са търгували
с благоволението на князете, при които са служили. Дяволи, въоръжени с вили,
ходят покрай брега и бият онези, които искат да де подадат извън смолата.
Описва се изтезанието на един лукезин. Дяволите искат да нападнат Вергилий, но
той накарва началника им да даде десет души, които да го съпроводят до
следващия мост.
22
песен:
Като
вървят покрай брега наляво, поетите виждат безброй много грешници, които се
стараят да излязат малко от смолата. Те са ония, които са търгували с милости и
служби. Един от тях, като не успява да се скрие навреме при пристигането на
дяволите, пада им в ръцете и те го разкъсват с вилите си. Той е някой си
Чамполо от Навара, който по искане от Вергилий посочва някои свои другари.
После прибягва до хитрост, за да се измъкне от ноктите на дяволите, и двама
дяволи, които се спускат да го уловят, падат сами в смолата.
23
песен:
Поетите,
които продължават известно време пътя си, от страх да не ги догонят дяволите,
спускат се по стръмния бряг в шестия ров. Тук са наказани лицемерите, които са
облечени с мантии, отвън позлатени, а отвътре подплатени с олово. Поетите разговарят
с двама весели монаси, Каталано и Лодеринго, виждат Кайяфа, разпнат на кръст, и
като узнават от един от монасите как могат да излязат от долината, тръгват на
път.
24
песен:
Поетите
с мъка излизат от шестия ров и като се покачват на скалата, пристигат над
седмата яма, в която грешните тичат, преследвани от страшни змии. От отровата
на змиите грешните се запалват и изгарят, а после се възраждат наново от своята
пепел. Тия грешници са крадци. Тук се говори особено за такива, които са се
провинили в светотатствени кражби. Между тях Данте разпознава Вани Фучи, който му
предсказва тържеството не черните, след което е последвало изгнанието на поета.
25
песен:
Поетът
продължава да описва седмия ров, където се появява Как, преобразен като
Кентавър, който, покрит цял със змии и възседнат от един дракон, тича подир
богохулника Вани Фучи. После вижда разни знаменити флорентийци, които са се
били провинили в обществени кражби и като претърпяват тук най-чудесни
преобразувания от човеци в змии и от змии в човеци.
26
песен:
Като
се покачват на скалата, поетите стигат над осмата яма. Тя е осветена от
безбройни пламъци, във всеки един от които се крие по един грешник. Тук се
наказват ония, които с измама и коварни съвети са причинили зло. От един от тия
пламъци, който се раздвоява на два езика, се показват Диомед и Одисей, които по
молба на Вергилий разказват своите приключения и своята смърт.
27
песен:
Когато
Улис свършва своя разказ, един глас, който излиза от друг пламък, се обръща към
Данте с молба да му каже нещо за положението в Румъния. Отговаря му Данте и
пламъкът му казва, че е Гвидо ди Монтефелтро и че е наказан тук, защото е дал
коварен съвет на Бонифаций VIII.
28
песен:
Поетът
описва страшното зрелище, което представлява грешните в деветия ров, където са
наказани онези, които са посяли граждански и религиозни раздори на земята.
Грешните вървят разсечени и когато раните им започват да се спояват, дяволи ги
разсичат отново: поетът влиза в разговор с някои от тия нещастници.
29
песен:
Поетите
пристигат на моста, който се издига над десетата долина, дето плачат поразени с
грозни болести ония, които са се провинили във фалшификации. Данте и Вергилий
минават отвъд моста, за да ги видят по-добре, и срещат алхимици, между които
двама, Грифолино и Капокио, привличат вниманието на Данте.
30
песен:
Данте
среща в същия ров фалшификатори от друг вид: такива, които за престъпни цели са
се престорили за други; те търчат като бесни и хапят ония, които срещнат. Един
такъв грешник захапва Капокьо, който дава на Данте сведения за него и за
другаря му. После Данте среща грешници, които са се провинили в правене на фалшиви
пари и които, наказани с водна болест, страдат от бясна жажда за вода. Между
тях пред поета се явява мастор Адам от Бресшия. Най-сетне Данте среща грешници,
които са се провинили, като се изменили на истината чрез лъжа. Те страдат от
люта треска. Песента свършва с комическа препирня между мастор Адам и гърка
Синон.
31
песен:
Като
напускат последния ров от осмия кръг, поетите се насочват към деветия кръг, където
са наказани изменниците и където се слиза през една яма. Около брега на тая яма
стоят страховитите гиганти. Един от тях, Антей, по молба на Вергилий, взима в
ръцете си поетите и вниамтелно ги слага на брега на последния кръг от Ада.
32
песен:
Деветият
и последен кръг е постлан с лед от замръзналата вода на Коцит. Той е разделен
на четири концентрични отдела, които все повече се спускат към центъра и където
са наказани онези, които са се провинили в измяна. В първия отдел, наречен
Каина, са наказани ония, които са извършили измяна спрямо свои роднини, а във
втория, наречен Антенора, ония, които са се провинили в измяна към отечеството.
След като узнава за разни грешници от първия и от втория вид, Данте вижда
внезапно двама грешници, които подават главите си от една дупка и от които
единият гризе черепа на другия.
33
песен:
Граф
Уголино разказва как пизанци, като го затворили с двама синове и двама внуци в
Гвиландовата кула, оставили го там да умре от глад заедно с тях. Като минава от
Антенора в Птоломея, дето се наказват ония, които са се провинили в измяна към
приятелите си, Данте намира монаха Албериго де Манферди, от когото узнава как душата
на изменниците, веднага след извършване на измяната, пада пъкъла и как един
дявол влиза в тялото да го управлява, доде му е писано да живее на земята.
34
песен:
В
четвъртия отдел от деветия и последен кръг изменниците стоят потопени с цялото
тяло в лед. В средата стои прикован Луцифер, който с трите си усти разкъсва
трима грешници – Брут, Касий и Юда. Вергилий, като взима на рамото си Данте,
хваща се за косматото тяло на Луцифер. По тоя начин поетите преминават центъра
на земята, а после, като се водят по шумоленето на една река, изкачват се в
другото полукълбо и виждат отново звездите.
Структура на "Ад" и замисълът на Алигиери
Цялата
първа песен, както и втората могат да се считат като един вид предговор, в
който Данте обяснява чрез символи и алегории причините, които са го накарали да
напише своята поема, и целта, която е имал предвид. В широк смисъл Данте иска
да покаже как човек може да се сдобие с пълно нравствено съвършенство, като се
отърве от изкушенията. В по-тесен смисъл поетът е имал предвид и лошото
положение, в което се е намирала тогавашна Италия. На тия две идеи отговарят
тъмния лес, в който поетът се е изгубил, и могилата, в подножието на която се е
намерил при излизането си от леса. Лесът означава заблужденията, в които се
лута човек и откъдето не го оставят да излезе страстите и пороците. Лесът
изобразява едновременно политическата и нравствена анархия, в която се намирала
Италия. Могилата е идеалът, към който се стреми мъдрецът, душевният мир и
блаженство. За да постигне този идеал, поетът трябва да слезе първо в Ада, за
да проникне напълно в онези знания и истини, от които има нужда, за да завърши
пътя си.
Действието
на поемата започва на 24 март 1300 г. през нощта срещу велики петък, когато
Данте е бил на 35 години, възраст, в която, както пише в „Пир“, човек достига
„жизненото поприще в средата“ и в която разумът взима връх над страстите.
Вергилий,
неговият водач, изобразява вярата и християнството, истините, които са плод на
разума и откровението. Човек трябва да се стреми към едните и към другите, за
да постигне вечно блаженство в отвъдното. Това двойно стремление служи за
основа на Дантевата поема.
Дантевият
Ад има образ на обърнат конус, на който върхът се намира в центъра на земята, а
повърхността му служи за покривка. Той се състои от едно преддверие и девет
кръга, които се стесняват, когато се слиза по-надолу. По плоскостта на тия кръгове,
които обхващат едно широко пространство, а между двата бряга стоят грешните.
Поетите, които вървят все вляво, обхождат известна част от всеки кръг, виждат
какъв вид грешници стоят там, какви наказания изтърпяват и разпознават някои от
тях. Подир това свиват към центъра и през урвата, която срещат, слизат в
следващия кръг. Кога става нужда да слязат по някой особен начин от един кръг в
други, поетът го описва.
Страданията,
които претърпяват грешните, съответстват всякога на греховете, с които са си ги
навлекли. Данте е търсил и намерил почти всякога в природата на греха
наказанието, което му се пада. Ония, които, за да прекарат спокоен живот, са
били еднакво равнодушни и към доброто и злото, са постоянно обезпокоявани от
рояци оси и мухи, които им жилят месата. Пред очите им стои винаги образът на
безцветния и подлия им живот: нечиста и грозна цръв, която се кърми с кръвта от
раните им и със сълзите от очите им.
Адът
се дели на горен, долен и дълбок. Дълбокият захваща от портите на тоя град и
отива до Луцифер: в него мъчат ония грешници, които са се провинили с
неоправдаема злоба, когато горният Ад е назначен за ония, които са прегрешили
по невъздържаност или по порочна наклонност на своята природа.
Градът,
в който влизат поетите, образува шестия кръг на пъкъла. Тоя и петият кръг се
намират на една равнина малко полегата и разделена на две концентрични отделения:
първото е завзето от блато, а другото – от пъкления град, който е заобиколен
отвред от това също блато.
Откакто
са влезли в пъкъла, досега (7 песен) са изминали 18 часа. Поетите са тръгнали
при зазоряване - до залеза, понеже е било равноденствие, са били изминали 12
часа. Сега звездите се стремят на запад, т.е. преминали са меридиана, следователно
е полунощ, изминали са прочее още 6 часа.
Тия
три кръга в 11 песен, които съставляват най-долната част на Ада, понеже тоя,
последният, има образ на преобърната фуния, са естествено по-малки от първите
шест кръга, но това не значи, че са малки; противното е вярно, понеже поради
различие в характера и степента на греховете те са подразделени на отделения,
които са пълни с безбройно множество грешни.
Първият
кръг, т.е. десният от целия Ад, е разделен сам на три кръга, един от други
по-малки, в които се наказват ония, които са извършили насилие. Те са разпределени
в трите кръга след това – против кого са били извършили насилие: против ближния
си, против себе си или против Бога и законите на природата.
Адът
има девет кръга, но Данте, като слиза в тях, изхожда само една девета част от
всеки кръг, така че като върви все наляво, само кога стигне на края на деветата
част от последния кръг, ще е заобиколил цялата окръжност.
Данте
е описал твърде нагледно осмия кръг. В центъра се намира една кухина във вид на
бездна, през която се слиза в следващия кръг. Наоколо извиват една от друга
десет стени, кръгли и концентрични. Между стените има дълбока яма. От
централната кухина като спици на колело се издигат високи скали, които във вид
на мостове стърчат над ямите и опират с краищата си на стената, която заобикаля
извън целия кръг. Тия скали приличат на мостовете, които съединяват портите на
една крепост с външния бряг на трапищата, с които е заобиколена за по-лесна
защита.
В
20 песен е изминала вече една нощ, откакто Данте е в пъкъла.
На
третия час подир пладне, тоест в часа, когато Исус Христос е издъхнал на кръста
и когато е станало земетресение, от което е бил сломен моста за следващата
долина. Земетресението се е почувствало най-силно тъкмо в тоя дол, дето са
наказани лицемерите, по чиято вина Христос е осъден на смърт. Оттогава са се
изминали 1266 г. Като се прибавят годините, които е живял Христос, намира се
годината на юбилея – 1300 г., през която Данте предполага, че е слязъл в Ада.
Той се спуска в Ада вечерта на разпери петък, прекарва там съботата и излиза,
за да продължи пътя си в Чистилището и в Рая в неделя, навръх Възкресение Христово,
т.е. Великден.
В
24 песен целият кръг образува един амфитеатър, в центъра на който се намира
ямата, през която се слиза в следващия кръг. Стените, които заобикалят
долините, колкото отиват надолу към центъра, се снишават. Понеже поетите са
близо до центъра, брегът, по който се изскачат, за да излязат от дола, е
доволно нисък. Това е помогнало на Данте да излезе жив от тоя дол.
26
песен: Понеже във Флоренция се вършат толкова много злодеяния, че няма кръг в
Ада, дето да се не срещат нейни представители, тя не може да остане ненаказана.
Това са бедите, които поетът ѝ предрича и които ще зарадват всички нейни
врагове. Тия беди, които я застрашават, са между друго падането на един мост на
Арно, един пожар, който е разрушил три хиляди къщи, и дивите раздори между бели
и черни – събития, които са се случили скоро подир предполагаемото слизане на
поета в Ада. В предсказанието си Данте се възползва от вярването, че утринните
сънища излизат верни.
Понеже
в 26 песен са наказани ония, които са си послужили за зло със своя ум и със
своите дарби, Данте изказва желание страхът, който те му внушават, да го
предпази да не падне сам той в такъв грях, тоест дарбата, която му е дал Бог,
да не послужи за зло.
29
песен: Изминало е една нощ и половин ден, откога поетът се е намерил в леса до
точката, дето е стигнал сега тука с Вергилий. Било е пълнолуние, когато се е озовал
в леса, цяла нощ е вървял от леса до хълма, на заранта е влязъл в Ада, а сега
луната е на под нозете на поетите, часът около един подир пладне. Вергилий
наумява да бързат, защото е трябвало да изминат целия Ад, преди да настъпи нощ.
Различно
се обясняват трите лица, които поетът е дал на Луцифер в последните песни.
Най-вероятно е, че тия три лица отговарят на трите известни тогава части на земята,
откъдето са падали безспирно души при Сатаната. Така се обясняват и различните
цветове на лицата: едното, с аления вид, представлява Европа, второто, жълто
като мед, представлява Азия, а третото, черното като въглен, Африка.
Брут
и Касий са наказани като изменници и цареубийци. Тая извънредна строгост към
тях и особено към човек като Мрак Брут трябва да се обясни с възгледите на
Данте за империята, която в неговите очи не само е била от божествено
произхождение, но е била необходима, за да може светът да се наслаждава с мир и
свобода. Той не е гледал на Цезар като на тиранин.
Това
е трета вечер от пълнолунието на март 1300 г. Поетите са прекарали 24 часа в
Ада.
И
трите части на Божествена комедия завършват с думата „звезди“.
Понеже
Вергилий, като се спуска по тялото на Луцифер, преобръща и слага главата си
там, дето са били нозете му, естествено е било за Данте да помисли, че се връща
отново в Ада. Ако се издълбаеше един кладенец диаметрално в земята, повечето
хора щяха да мислят, че трябва да слизат постоянно, за да достигнат
противоположната повърхност.
Изминал
се е час и половина, откакто е изгряло слънце в новото полукълбо, а в населеното
полукълбо е настъпила нощ. Минават от едно полукълбо в друго в час и половина.
Луцифер
е паднал от небето с главата напред от това полукълбо, южното, към което сега
поетите отиват, и с такава сила, че потънал до центъра на земята, дето е останал
притиснат, с главата в едното полукълбо, а с нозете в другото. Земята, която първо
е изпъквала във вид на дъга в южното полукълбо, от страх се е вглъбила, а е
изпъкнала откъм противоположното полукълбо, така че голяма част от морето,
което по-напред е покривало нашето полукълбо, е минало в южното полукълбо.
Вътрешността на земята откъм нашето полукълбо, обзета от ужас и за да избегне
страшното видение, се е издигнала нагоре, от което се е образувала планината на
Чистилището, а от нашата страна е оставила кухина, която е послужила за жилище
на грешните. Поразява величествената и могъща мисъл, която ръководи поета, но
трудно е да си даде човек отчет за разните детайли, с които иска да я обясни.
Обяснения на различни части от песните
1:
Трите
звяра, които поетът среща, когато излиза от леса, изобразяват пороците, които
пречат на нравственото прераждане на човека: пантерата – завистта, лъвът –
гордостта, вълчицата – среборлюбието. Според някои тълкувания по-вярно е да се
приеме пантерата като алегорическо изображение на сладострастието. В по-тесен
смисъл пантерата е самото отечество на поета, завистливата Флоренция, лека,
подвижна и разделена на бели и черни; лъвът е гордата и честолюбива Флоренция,
която е причинявала големи злини чрез постоянната си намеса в италианските
работи, а вълчицата е папската курия, която се обвинявали изобщо в безмерна
жажда за пари. С това тълкувание се схождат политическите идеи на Данте, за
когото най-съвършено управление е била монархията, и само то, с един император,
който ще стои в Рим, е могло да дарува ред, свобода и щастие на Италия. Всички
ония, които са пречели да се създаде тая монархия, са били врагове на Италия и
виновници за нейните нещастия.
2:
Данте
говори за тежкия път, в който се впуска, и за ужасите, които ще види в Ада,
като да е сам, защото Вергилий, който е дух, не може да изпита ни умора, ни
страх.
Трите
жени, за които се говори, са едновременно реални и символически същества.
Жената, за която Данте се застъпва, е Богородица, която изобразява Божието милосърдие.
Лучия,
сиракузка мъченица, на която според преданието били извадени очите. По своето
име, което произлиза от lux,
светлина, тя символизира озаряващата благодат, която по воля на Божието
милосърдие се притича на помощ на слепите смъртни.
Рахила
е била дъщеря Лабанова и жена на патриарха Яков. Тълкувателите на Светото
писание я поставят като символ на съзерцателния живот в противоположност на
Лия, която е символ на деятелния живот.
Реката
на страстите и пороците, в които смъртните намират гибел, ако разумът и вярата
не им се притекат на помощ. Поетът повтаря под други образи същата алегорическа
мисъл, която представлява тъмният лес и трите звяра. Реката е лесът, а смъртта,
която го застрашава, са трите звяра.
Застъпничеството
на трите жени от Рая и особено на Беатриче, която праща Вергилий, за да спаси
Данте от бедите, отговаря на двойна цел: земното благосъстояние, за което водач
е Вергилий, символ на мъдростта и образованието, и духовното и вечно блаженство,
към което води Беатриче. Вергилий служи като звено, което съединява природната
вяра и християнството, истините, които са плод на разума, и ония, които са плод
на откровението. Човек трябва да се стреми към едните истини и към другите, за
да бъде честит на тоя свят и да постигне вечно блаженство на оня свят. Това
двойни стремление служи за основа на Дантевата поема.
3:
Тази
река Ахерон, реката на скръбта, е същата, която гърците са вярвали, че тече в
Ада и през която Харон е прекарвал на лодката си душите на мъртвите.
Вергилий
си служи със същото средство при всяка опасност и обявява, че е дошъл в Ада с
този, комуто служи за водач, по волята на онзи, който може, що желай. Пред тия
думи всички отстъпват. Никой не смее да се противопостави на това, което е воля
Божия.
Както
и тук, така и навред в Ада грешниците представляват всички явления, свойствени
на човешката природа. Дори като духове, те страдат, плачат, скърцат със зъби, чувстват
болки като живи същества. Свойство на греха в Дантевия Ад е, че грешните
запазват своята плът. Материята взима участие в страданията, чрез които те
изкупват своите престъпления. Плътта изчезва, спиритулизира се в Чистилището и
Рая, и с нея изчезва голяма част от поетическия интерес, който бихме искали да
намерим в тях.
4:
Кулата,
седемте стени, които я окръжават, и реката, която тече наоколо, са символи.
Кулата е мъдростта, седемте стени са добродетелите, на които се крепи; благодатта
от тия добродетели се разнася между човеците чрез реката.
5:
Минос
е син на Зевс и Европа, цар и законодател критски, човек строго справедлив,
когото поетите са направили съдия в Ада с Еака и Радаманте. Данте прави от него
един демон, в когото съединява черти от Монос и Радаманте, тъй както ги е
изобразил Вергилий.
Паоло
и Франческа – Франческа ди Римини, дъщеря на Гвидо фи Полента, господар на
Равена, е била оженена за Ланчйото, син на Малатеста, господар на Римини. Тя се
славила със своята извънредна хубост, а мъжът ѝ бил куц и твърде мръсен. Ланчйото
е имал брат на име Паоло, който е бил красив момък, и скоро той и Франческа се
влюбили един в друг. Казва се дори, че с измама накарали Франческа да вземе
Ланчйото, като са пратили при нея когато е била още мома, Паоло, и са ѝ дали да
мисли, че я искат за него. Като стояли един ден в една стая, доверчиви и
спокойни поради близкото си родство, и като чели известния средновековен роман
„Лансело де Лак“, в който се разказва как Лансело се влюбил в царица Жиневра и
как с помощта на Галего (Галеото) са се съединили, Паоло, възпламенен от любов,
целунал Франческа и след това настъпили между тях греховни отношения. Скоро тъй
явна станала любовта им, че достигнала до ушите на Ланчйото, който ги издебнал
един ден и като ги заварил заедно в една стая, убил ги и двамата със сабя. Това
трагическо събитие станало през 1284 или 1285 г. не в Римини, а в Пезаро.
6:
Цербер
е куче с три глави, което според митологията е пазело Ада. Тук е демон и
символизира престъпна съвест.
Чако.
Според някои тълкуватели Чако е прякор и значи свиня, която се счита за символ
на лакомия; това име се дава на свиня поради шума, който прави, когато троши
жълъди със зъбите си. Според други тълкуватели Чако е собствено име, което се е
запазило досега във Флоренция. Чако е бил известен със своята слабост към ястия,
отличавал се е с любезни нрави, служил си е с духовити остроти спрямо
достойните граждани, а лошите е ненавиждал.
8:
Филипо
Арженти произлиза от едно благородно семейство, Кавичули-Адимари. Той е бил
твърде богат и се е отличавал с извънредно гневлив и мъстителен характер. Казват,
че е имал обичай да подковава коня си със сребро, от което и произлязъл прякорът
му Аргенти. Адимаровци са били от партията на черните и са взели участие в изгонването
на Данте; при това те са били между ония, които най-жестоко са се съпротивлявали
за възвръщането му. Един брат на Филипо Арженти е бил заграбил имотите на
поета. Всичко това обяснява личните пороци на Филипо Арженти, защо поетът
проявява такова ожесточение против него.
9:
Фурии
или Евмениди са били в гръцката митология адски божества, които са мъчели
престъпниците.
Поетът
иска да каже, че под булото на стиховете му се крие алегорическа мисъл и нея
трябва да търсят ония, които ги четат. Това предупреждение се отнася до цялата
поема, в която на много места, а не само тук, във вид на поетически функции са
изказани високи поучения, морални и поетически. Истина е, че тия фикции са честно
мъчно обясними или се поддават на няколко значения след дълго мислене – оставят
ни пак в недоумение. Но тук без колебание може да се каже, че поетът е искал
чрез Фуриите да изобрази угризенията, които предизвикват особено ония
престъпления, които се дължат на чиста злоба. Лицето на Медуза, което е имало
сила да вкаменява хората, представлява плътските наслаждения, които вкоравяват
сърцето на човека, помрачават разума му и унищожават у него всяко добро и благо
чувство. Фуриите са искали тъкмо да си послужат с това средство, за да възпрат
Данте. Но Вергилий му показа две оръжия да се защити от Горгона: да се пази от
съблазън, като му затваря сам очите, и да изучава философията.
При
всичко, че тука се говори за еретици, поетът има предвид не основатели на секти
и на нови вери или схизматици, които са наказани в други кръг, а просто невярващи,
безбожници, материалисти, епикурейци и всички, които са имали престъпни понятия
за Бога и за провидението, но които са направили зло само на себе си, които са
сгрешили повече по заблуждение, отколкото по зла умисъл.
Всеки
гроб съдържа отделен вид грешници, събрани по еднаквост и подобие на
прегрешенията им.
10:
Фарината,
от благородната фамилия на Убертиевци, е бил мъж с високи добродетели. При Монтаперти,
до река Арабия, той е разбил в едно кървопролитно сражение гвелфската войска и
след тая победа е изгонил от Флоренция всички гвелфи, между които е бил и родът
на Данте. Но когато гибелните взели решение да съсипят окончателно Флоренция,
Фарината въстанал и като заплашил да избие самите свои съотечественици, накарал
ги да се откажат от намерението си. Благодарение само на това храбро
съпротивление Флоренция е била избавена. Данте, който е бил гибелин, когато е
писал своята поема, не е могъл да не гледа съчувствено на Фарината, което се
види от начина, по който ни го представлява, пълен с величествена гордост, и не
старата вражда на двете семейства, вражда, за която Дантевият род е бил два пъти
в изгнание, го е накарала да го постави в Ада, а неговото безверие. Поетът
прощава на великия гражданин, но не прощава на епикурееца и на безверника.
Гвидо
Кавалканти е син на Кавалканте Каралканти, който говори тук. Гвидо, близък
приятел на Данте, е бил прочут лирически поет и философ и затова духът се удивява,
дето съдбата, като е разрешила на Данте, за неговия гений, жив да слезе в Ада,
не е допуснала същото и за сина му, който се ползва с равен нему гений. Данте
обяснява това с тая причина, че Гвидо не е хранил никакви топли чувства към
Вергилий.
По
думите на Фарината душата различно вижда, кога е свързана с тялото и кога е
разделена от него. Кога е свързана, тя схваща по сила на чувствата, а кога е
отделена, по сила на разума, и тая сила не се простира до отделните и
настоящите неща. Разумът на душите от Ада ще потъмнее след второто пришествие,
защото не ще има вече тогава ни бъдеще, ни време.
11:
Касае
се за папа Анастасий II,
който е живял около 490 г. Едно време се е писало и вярвало, че е бил в
сношение със солунския дякон Фотин, последовател на еретика Акакий, който е
учил, че у Христа има само човешка природа. Клирът, като узнал еретическите му
вярвания, го бил изоставил и не искал да приеме причастие от него. Чрез
по-добро изучаване на историята се доказало, че всички тия разкази са били
неверни и че погрешно Данте е смесил папа Анастасий с един император, който е
носил същото име.
12:
Минотавърът
е чудовище от митологията, половин човек и половин бик, произлязло от един бик,
с който е имала съобщение Пазифае, жена на критския цар, която за тази цел се е
била скрила в една крава, направена от дърво. Минотавърът се е хранил с човешко
месо и твърде уместно поетът го е поставил като пазач при входа на оня кръг в Ада,
дето се наказват кръвопийци, тирани и ония, кои са прегрешили против природните
закони.
Кентаврите
са половин човеци и половин коне, символ на животински живот, който не познава
други закон освен плътоугодство и груба сила.
13:
Харпиите
са били митологични чудовища. Те са били изпратени от боговете да накажат цар
Финей, който, ожесточен против своите синове, ги е бил ослепил. Вергилий
разказва в „Енеида“, че една от тях, по име Целено, е била предсказала на
троянците, в един йонически остров, че от глад ще достигнат да ядат дървената
си покъщнина, и предсказанието се сбъднало.
Грешникът,
който говори, е Пиер деле Винье от Капуа. Като канцлер на Фридрих II той бил успял до такава степен да
спечели доверието му, че имал над него безгранична власт. В текста е казано, че
е държал двата ключа на сърцето му, тоест имал е власт според случая да го
убеждава и разубеждава. Фридрих е крил тайните си от всички други, а ги
доверявал само на него. Завистниците на Пиер деле Винье са го наклеветили в
измяна и Фридрих не се задоволил само да го лиши от доверието си, но накарал да
му извъртят очите и да го хвърлят в тъмница. Той не могъл да претърпи
бедствията си и се самоубил от отчаяние, като си блъскал главата в стените. Той
е бил обвинен, че е бил влязъл в споразумение в папа Йокентий, който е бил враг
на Фридрих II,
и че му бил издал уж някои тайни.
Лано,
родом от Сиена, е бил пропил всичкото си имане. Той е бил взел участие в 1280
г. в сражението при Топо, дето синезците които са държали гвелфска страна, са
били поразени от артеинците. Лано, при всичко че е можал да се спаси, се е
хвърлил нарочно между победителите, за да бъде убит, защото е предпочитал да
умре, отколкото да живее сиромах. Той продължава и в Ада да призовава смъртта.
Якопо
да Сант-Андрея е бил благородник от Падова, прочут със своите разсипничества. Работата
му е била да измисля разни лудории, за да забавлява съгражданите си. Разказват
между другото, че един ден му се прищяло да види пожар и с тая цел запалил
собствената си лятна къща. Бесните кучета, които преследват Лано и Якопо да
Сант-Андрея, представляват според някои тълкуватели заимодавците, които не
оставят намира разсипниците, когато осиромашеят.
14:
Според
едно апокрафично писмо до Аристотел, Александър Велики бил видял в Индия, че
падат огнени капки, които не угасвали на за земята, и дал заповед на войниците
да се защитят от огъня с дрехите си. Касаело се е може би за вятър самум, който
може да стане по-безвреден, като си загърне човек тялото и главата. Данте е
знаел вероятно това писмо, но е изменил по своя воля и угода легендата.
Капанео
е един от седемте царе, които са обсаждали Тива. От надменност той е говорил с
презрение за боговете, които са го наказали за това.
Данте
е взел идеята за произхождението на реките, които текат в Преизподнята, от
тълкуванието, с което пророк Даниил е обяснил съновидението на асирийския цар
Набуко. „Златната глава, казва пророк Данаил на Набуко Одоносор, си ти сам, о,
добрий царю; подир тебе ще дойде едно царство, по-долно от твоето и то ще бъде
като сребро; после трето, и ще бъде то като мед, а после четвърто, и ще бъде то
като желязо; най-сетне царството ще се раздели, това значат желязото и глината,
от които са направени нозете на статуята.“ На тая идея Данте е дал една
по-широка смисъл, като е представил чрез горната алегория общата история на
човешкия род и постепенния упадък, който е претърпял. Поетът е поставил
статуята в Крит, едно, защото там е била процъфтяла първата империя, основана
от Сатурна, и, второ, защото тоя остров според тогавашните познания се е намирал
посред трите части от познатия свят и е могъл да се счита като център и начало
на човешкия род. Сатурн е царувал над един век невинен и честит, но невинността
и щастието, с които са се наслаждавали човеците в първите времена, са се
разрушили постепенно под пагубното влияние на времето. Великанът представлява
времето. Той е обърнат с плещите си към Дамиета, град в Египет, а гледа в Рим и
означава с това било общия процес на историята, която от изток е минала към
запад, било пътя, по който е вървяло развитието на образоваността, която от
грубото египетско идолопоклонничество се е издигнала до християнската истина,
съсредоточена в Рим. Различните метали, от които е съставен великанът,
означават различните епохи, през които е минало човечеството; златният век,
сребърният, медният, железният. От глина е направен кракът, с който стъпя на
земята. Това е епохата, в която живее поетът. Пукнатините, които с изключение
на главата зеят по цялото тяло на великана, представляват бедствията и неволите,
които човечеството си е навлякло със своите грехове и престъпления; от тия бедствия
и неволи произлизат сълзите, които се леят от пукнатините на великана и които
по тайни пътища се спущат в Ада и образуват там Стикс, Ахерон, Флегетон и
най-сетне Коцита.
Лета
значи забвение. Според митологията духовете на умрелите са пили от водите на
Лета, за да забравят напълно миналото. Лета не може да тече в Ада. Паметта за
сторените грехове удвоява мъченията на грешните.
15:
Брунето
Латини, поет и философ, комуто Данте е бил задължен много за своето ранно и
обширно развитие. Данте е хранил голямо уважение към тоя, когото справедливо е
наричал свой учител, и голяма признателност за ползите, които е извлякъл от
неговото учение. Тия чувства, които изказва и тука с такова горещо красноречие,
не са попречили на строгия моралист да постави в Ада грешника. Брунето Латини е
роден около 1220 г., той е изпълнявал високи длъжности във Флоренция, но поради
своите убеждения е бил изгонен заедно с много други и е бил принуден да иде да
живее в Париж. Това е станало след сражението при Монтаперти в 1260 г., при което
начело на гибелните победители е стоял Фарината. В Париц Брунето Латини е
написал своето съчинение „Съкровището“ е един вид енциклопедия, в която авторът
се е старал да вмести всички знания на своето време. То е било написано на
френски, но не е бил никога издадено на тоя език. Брунето е считал тогавашния френски
език по-съвършен от италианския. Той е умрял в 1294 г. във Флоренция, дето се е
завърнал, след като са възтържествували гвелфите.
16:
В
средните векове всеки град е имал свой начин да се облича, който се е отличавал
от облеклото на околните градове. Флорентийците са носили качулка и дълга дреха
без дипли, която се е стягала на кръста. Данте е имал обичай да носи на главата
си една капа, от която са се спущали две превръзки.
Гвалдрада,
флорентинка от благородно потекло, е била жена на Гвидо Старий, който е
произхождал от немско семейство, преселено в Италия при Отона I. От тях са произлезли графовете
Гвидо, които са били владетели на Казентино и на много замъци в долината Арно.
Един от синовете им е била баща на Гвидогвера, за когото се говори тук. С 400
флорентийски рицари гвелфи той е взел участие в сражението при Беневенто в 1266
г., дето Карл Анжуйски е поразил Манфреда. Победата се е приписвала на неговото
участие в сражението. Карл Анжуйски, който е спечелил това сражение царството
на двете Сицилии, е помогнала на Гвидогвера да влезе във Флоренция, отделно е
изпъдил гибелините, като е предал властта в ръцете на гвелфите.
Тегайо
Алдобранди, благороден флорентинец от фамилията Адимари. И той като Гвидогвера
е бил храбър пълководец. Той е съветвал
флорентийците да не воюват със синезци, но те не послушали съветите му и били
разбити при река Арабия. Флорентийците, които не са искали да се възползват
тогава или не могат вече да се ползват от неговите съвети, трябва с печал да се
подсещат за него.
Якопо
Рустикучи е бил богат флорентинец, прочут със своята храброст и щедрост. От
омраза към жена си, която напуснал и заради която му се отвърнали всички жени,
той изпаднал в онзи порок, за който е наказан тука.
Гулиелмо
Борсери е бил известен със своя весел и приятен характер и бил любимец на
двора. За него говори Бокачио в деветата приказка на своя „Декамерон“.
Поетът
клейми ония, които, достигнали на власт не по достойнство и не от желание да
служат на народното благо, мислят не за своите длъжности, а как да се възползват
от случая, за да се обогатят. Тая дива страст към бързи печалби дава повод към
разврат не само по своя заразителен пример, но и защото го създава нарочно като
почва, на която може единствено да се крепи и развива безнаказано. Съучастници
са нужни във всяко злодеяние и още повече тука.
Въжето,
с което Данте казва, че е искал да хване пантерата и което Вергилий хвърля в
бездната, за да накара Герион да излезе и да ги свали в осмия кръг, има символическо
значение, на което от разни тълкуватели се дават различни обяснения. Ако се
приеме, че Данте в своите младини е бил постъпвал във францискански манастир,
но е напуснал ордена, без да се посвети окончателно на монашество, това е
въжето, с което се препасват монасите от францисканския орден, и означават
силата, с която успяваме да надвием страстите. С тая сила, която заключва в
себе си добродетел и въздържание, Данте се е домогвал да хване пантерата,
символ на сладострастието, и да я направи безвредна. Според едни тълкуватели
въжето означава хитростите, с които е било обвито на всеки човек сърцето.
Данте, за да достигне до пълно съвършенство, трябва да освободи себе си от тия
хитрости. Това и прави Вергилий, като хвърля въжето в бездната. Понеже в тая
бездна живее Герион, който олицетворява лъжата и лукавството, той познава
знака, щом му хвърлят, и веднага се изкачва горе. Според друго тълкувание,
понеже Герион представлява лъжата, въжето е символ на правда, прямодушие и
доблест, съединени с умереност, пред които лъжата остава обезоръжена и
посрамена.
17:
Герион
е символ на лъжата, царувал е посред доисторическите предания в Балеарските
острови, дето е имал една обширна гостилница. Той е приемал гости от всички
страни, примамвал ги е с ласкателства и с благи думи и след като ги е
настанявал, обирал ги е и ги е убивал, а после ги е давал на конете да ги ядат.
Херкулес, като дошъл в тая земя, убил го за злодействата му, след като намерил
яслите му пълни с умрели.
Тия
кесии, които висят на гърдите на тримата грешници и на които поетът описва
знаковете и краските, са гербове на три благородни фамилии, двете от Флоренция
и третата от Падова, дето е цъфтяло лихварството.
18:
За
юбилея на папа Бонифаций VIII
е имало голямо множество поклонници в Рим. За да се добие повече ред и да се не
блъскат поклонниците, когато са отивали в храма на св. Петър и когато са се
връщали от там, мостът, който води към църквата, е бил разделен на две
отделения. По едното са минавали, ония, които са отивали към стария замък, т.е.
Адриановата гробница, наречена сега Св. Ангело, и към „Св. Петър“, които се
намират отвъд Тибър, а под другото отделение са минавали ония, които са се
връщали назад. По такъв също начин са вървели и грешните в първата яма, която
се представлява разделена на две половини. Грешниците са тичали, едните
обърнати с лице към поетите, а други с гърба. Понеже поетите са вървели наляво,
те са гледали лицата на ония грешници, които са тичали от дясната страна на
ямата. Те са били ония, които са съблазнявали жени за чужда сметка. Тичали са,
обърнати с гърба към тях, ония грешници, които са били съблазнявали жени за
своя сметка.
Язон,
който е похитил златното руно в Колхида, е минал през остров Лемнос, когато там
жените, по поощрение на Венера, са били избили всички мъже. В тия убийства не е
била взела участие само Езифили. Язон, на когото се понравила, я съблазнил с
лъжливи обещания, а после я оставил. В проклетите ями той изкупва нейните
клетви, както и коварната си неверност към Медея, дъщеря на колхидския княз,
която също е била съблазнена от него и после напусната.
19:
Магьосникът
Симон е предлагал на апостол Петър пари, за да получи дарба да прави чудеса.
Оттогава търгуването с религията и със светите неща се е нарекло симония.
Данте
обвинява, съгласно много историци, папа Никола III, че е помогнал с пари за
приготовление на клането, известно под името Сицилийска вечеря и което е
станало на втория ден на Пасха, когато камбаните са звънели за вечерна служба.
В това клане са били избити всички френци, които са живели в Сицилия и главно в
Палермо. Той бил озлобен против владетеля на Сицилия Карл Анжуйски, който
отказал да даде една своя внучка за един негов внук, като е отговорил, че ако и
на папата краката да са червени, той не е достоен да се сроди с френския двор.
Данте,
като изменя свободно видението на евангелиста Йоан в откровението за Вавилон и
като го прилага към Рим, уподобява тоя град на жена. Рим в случая може да се вземе
за църквата, която има свое седалище в Рим. Водите, в които жената мие нозете
си, са народите, които църквата управлява; седемте глави са седемте дарове на
Св. Дух, десетте рога са десетте заповеди. Църквата е загубила своето високо
значение, когато папите, нейните съпрузи, са се отбили от пътя на Божиите
закони и за лични и светски облаги са я оставили да блудства с царете, да става
оръдие на техните честолюбиви замисли и цели.
20:
Анфиарай
е бил един от седемте царе, които са обсаждали Тива. Той е бил гадател и като е
предвиждал, че ще умре под стените на тоя град, скрил се на едно място, което
било познато само на жена му. Жена му обаче не опазила тайната и той бил принуден
да отиде под Тива. Посред сражението земята се отворила под нозете му и го погълнала.
Тиванци, като го видели, че потъва в разтворената земя, започнали да викат:
„Къде потъваш тъй, о, Анфиарий?“
Тирезий
бил гадател от Тива. Веднъж ударил с тояга две змии и се преобразил на жена.
Подир седем години срещнал пак същите змии, ударил ги с тоягата си и изново
станал мъж.
Аронт
е бил знаменит тоскански гадател, за когото Лукан пише във „Фарсала“, че бил
предрекъл гражданската война и победата на Цезар. Той е живял в гората Луни, над
Карара, и оттам е правил своите прокобения, като е наблюдавал морето и
звездите.
Манто
е била Тирезиева дъщеря. Те се е изселила от Тива, след като градът е бил
попаднал под властта на Креон. За основаването на Мантова и за Манто Вергилий говори
в „Енеида“. Манто е добила от Тиберин, бог на река Тибър, син Окно, който е основал
града, наречен на него, по името на майка му, Мантова.
Еврипил,
гадател, който заедно с Калкас е показал кой е благоприятен час за тръгването
на Влида, кога събраната там гръцка флота, под предводителството на Агамемнон,
се е готвила да отпътува за Троя и когато в Гърция са били останали само деца
на нянка. За Еврипил говори Вергилий в „Енеида“
Мишел
Скот, шотландец, се е занимавал с астрология по времето на Фридрих II. Той бил предсказал на тоя
император, че ще умре във Флоренция, и случило се, че императорът умрял в един
градец, който се наричал Малка Флоренция. Сам за себе си бил предсказал, че ще
бъде убит от един камък с известна величина и тежест. Един ден, като бил в
църква, един камък паднал от свода и го ударил по главата. Ударът бил лек, но
понеже камъкът имал предсказаната величина и тежест, то астрологът се прибрал у
дима си и легнал в постеля, дето смъртта дошла да докаже, че не се е бил
излъгал в своето прокобение.
Гвидо
Бонати, гадател от Флори, който е бил написал няколко ръководства по
астрология. Той е служил при граф Гвидо де Монтефелтро, който не предприемал нищо,
без да се допита до него, и благодарение нему избягал от много опасности и направи
много пакости на своите неприятели.
21:
Капрона
е била пизанска крепост над Арно. Лукезите, съединени с другите гвелфи от
Тоскана, били успели да я усвоят във войната, която са водили против Пиза,
защото е държала гибелинска страна. Пизаните обаче я заобиколили в 1290 г. с
голяма войска под предводителството на граф Гвидо де Монтефелтро и лукезите,
които я защитавали, били принудени да се предадат, като дали обещание, че ще ги
оставят живи. Кога излизали от крепостта, между редовете на обсадилите зачули
се заплашителни викове и те треперели от страх, че неприятелите няма да удържат
на думата си. Такъв страх е изпитал Данте, като е минавал между дяволите. Данте
е участвал в обсадата на Капрона.
22:
Тоя
мъченик е от Чамполо. Майка му, като изпаднала в бедност поради разсипничество
на мъжа си, дала сина си да служи у един барон при двора на наварския цар.
Тобалдо IV,
граф шампански и цар наварски, е бил добър господар, покротивел на изкуствата и
сам се е занимавал с поезия и музика. Умрял е в Трапани в 1270 г., като се е
връщал в Тунизия с костите на Лудвиг IX. Чамполо успял да спечели благоволението му до
такава степен, че всичко е минавало през неговите ръце, но той си е послужил с
това доверие, за да върши кражби и всевъзможни злоупотреби.
Пизани
и гиновезци, като превзели към 1117 г. Сардиния, разделили я на четири
провинции. На една от тия провинции, Галура, владетел бил Нино Висконти от
Пиза; той поверил управлението на сардинеца Гомита, който се наричал брат мона,
отец Гомита, защото е принадлежал на ордена на така наречените весели братя или
монаси. Гомита е злоупотребил с доверието на Нино Висконти, като е продавал
службите и се е провинил в разни кражби. В негови ръце са били неприятелите на
господаря му, но за пари оставил да избягат от затвора.
Микел
Занке е бил управител на една област, Логодоро, в Сардиния. Сардинските
историци разказват, че Аделазия, дъщеря на Мариано III, логодорски господар, като останала
вдовица от първия си мъж, Балдо II,
господар на Галура, оженила се за Енцо, незаконороден син а император Фридрих II, като му донесла за прикя областта
Логодоро, която е била най-голямата област в Сардиния. Подир нейната смърт, при
всичко че тя била завещала държавата си на папа Григорий IX, Енцо, който от баща си бил вече
приел титлата цар сардински, завзел Логодоро и Галура и ги държал до 1249 г.,
когато като воювал в Италия, бил хванат в плен от болонезци. Тогава Микел
Занке, негов сеншал, върховен съдия, взел да управлява от негово име и за да
постигне по-лесно своите честолюбиви кроежи, оженил се за майка му Бянка Ланца,
с която е бил от по-рано в любовни отношения. Областта е страдала много от
неговото управление. Той е бил убит в 1275 г. от собствения си зет Бранка
д‘Ория. За Бранка д‘Ория се говори в песен 33.
23:
Монасите
францисканци са вървели из улиците един по други, като се е давало винаги преднина
на по-горните по сан.
Фридрих
II
имал обичай да облича държавните изменници с широка дреха, която е била
подплатена с олово, а после ги е излагал на силен огън, от който са се
стопявали заедно с оловото. Поетът е облякъл по същия начин лицемерите, които
се мъчат в шестия ров. Но Фридриховите облекла, колкото и тежки да са били,
биха се видели леки като слама при ония, които са носели грешните. Облеклото на
грешните, обшито отвън със злато, а отвътре в подплатено олово, символизира
лицемерието, което е пълно отвътре с коварство, а отвън се представя с вид
добродетелен, измамлив.
При
папа Урбан IV
разни благородници от Болония, Модена и Рагуза поискали да основат един орден
религиозен и военен, който по подобие на тамплиерите да воюва срещу неверните и
срещу всички ония, които биха се провинили в престъпления против вярата и
правдата. Орденът е бил основан от рицарите, които са участвали в него, са били
жили наречени братя на света Мария. Но наместо да воюват за вярата и правдата,
те са предали на весели и изнежен живот и народът на присмех е кръстил ордена
им орден на веселите братя или монаси.
Каталано
ди Малаволти и Лодеринго или според някои Родериго дели Андало са били болонезци,
единият гвелф, а другия гибелин. Флоренция, за да тури край на смущенията,
които са произлизали от враждата между гвелфи и гибелини, ги повикала в 1266 г.
като помирители и за тая им цел им поверила най-високата държавна власт. Те са
били взимани отвън, защото се е вярвало, че като нямат никакви връзки в града,
по-вярно и по-лесно ще могат да изпълнят своята мисия. Гвелфите обаче успели да
ги подкупят и те, като предали изцяло властта на тях, изгонили гибелините и
изгорили къщите им.
Кайяфа
е казал в съвета, който е бил свикан от свещениците и фарисетите, че по-добре е
един да загине за всички, а не всички за един, като е прикрил с мнима любов към
народното благо своята ненавист против Исус Христос.
Заедно
с Кайяфа мъчат се в тоя ров всички членове на Синедриона, които са били
разпнали Христа, и Ана, Кайяфов дядо, в чиято къща са завели най-първо Христос,
след като е бил хванат. Еврейският народ изплаща за злодеянието, което са извършили
неговите първенци, като са погубили Христос.
24:
Данте
уподобява себе си на овчар, който през февруари, когато дните започват да
растат, излиза от колибата си с намерение да изкара стадото си на паша, но
вижда, че полето е побеляло от слана и като я взима за сняг, пада в отчаяние;
скоро обаче слънцето разтопява сланата и то се ободрява. Така и поетът, като
вижда Вергилий смутен, пада в униние, но после отново се ободрява.
Фениксът
е баснословна птица, която е живяла няколко столетия и на която рожбите са приготвяли
клада, на която е изгаряла, а после се е възраждала от своята пепел.
Данте
уподобява смущението на грешните, когато, след като бъдат превърнати в пепел,
възраждат се пак в първия си вид, на естественото смущение, що изпитват ония,
които падат в несъзнание от епилеспия или защото ги обладават нечисти духове,
кога им мине припадъкът.
Вани
Фучи с двама други пистоезци се нагласили да оберат съкровището на църква „Св.
Яков“ в Пистоя и пристъпили да изпълнят своя кроеж, но не успели напълно,
защото чули ненадейно шум, който ги накарал да избягат. Съдебните власти затворили
по подозрение мнозина и малко останало да бъде осъден на смърт един съвсем невинен
гражданин. Най-сетне бил уловен един от крадците и той изповядал вината си и
разкрил съучастниците си.
Вани
Фучи, който не прощава на Данте, че го накарва да разкрие своето злодеяние и че
вижда бедственото му положение, иска да си отмъсти и му предсказва поражението
на партията му. Това поражение е дошло като последствие от изгонването на гвелфите
от Пистоя. Пистоя се е била разделила на бели и черни в 1300 г. В 1301 г. белите
с помощта на белите от Флоренция, изгонили от града на черните, които се преселили
във Флоренция, дето, съединени с тамошните черни, дали им скоро надмощие в
управлението на републиката. Тогава черните от Флоренция решили да предприемат
поход против Пистоя, дето владеели белите, и под предводителството на
Маласпина, който е властвал над долината на Магра (река), разбили пистоезците в
полята на Пизена. Това поражение, което е станало в 1302 г., е послужило в
голяма степен като повод за изгонване не след много време на белите от
Флоренция. Тогава между другите е бил изгонен и Данте.
25:
Какус,
разбойник, криел се на Вентинския хълм в Рим. На пещерата му отвън висели
постоянно човешки черепи. Веднъж, когато Херкулес спал, откраднал му осем вола,
които откарал заднишком в пещерата. Но те почнали да мучат и Херкулес по гласа
им намерил пещерата на разбойника, нападнал го и го убил.
Чанфа,
флорентинец. Другарите му го търсят, защото е избягал, преобразен на змия.
Аньел
Брунелески, също флорентинец. Змията, която се хвърля върху него, е Чанфа. Тия
нещастници, Аньел Брунелески, Бозо дели Абати и Пучио Шаканто, са занимавали
високи длъжности и се възползвали от положението си да оберат общественото съкровище.
Преобразяването им в змии символизира хитростите, до които прибягват крадците,
за да укрият своите злодеяния и да избягнат от наказание.
Кадм,
лице полубаснословно, основал Тива; нему се приписва, че е пренесъл
финикийската азбука в Гърция и е изнамерил писмото. Овидий разказва как е бил
преобразен в змия.
26:
Понеже
във Флоренция се вършат толкова много злодеяния, че няма кръг в Ада, дето да се
не срещат нейни деца, тя не може да остане ненаказана. Наказанието вече виси
над главата ѝ. То са бедите, които поетът ѝ предрича и които ще възрадват
всички нейни врагове. Тия беди, които я застрашават, са между друго падането на
един мост на Арно, един пожар, който е разрушил три хиляди къщи, и дивите
раздори между бели и черни – събития, които са се случили скоро подир
предполагаемото слизане на поета в Ада. В предсказанието си Данте се възползва
от вярването, че утринните сънища излизат верни. Понеже тия беди са неминуеми,
по-добре е да се сбъднат по-скоро, защото, ако стигнат на стари години,
по-тежко ще му бъде да ги претърпи.
Полиникс
и Етеокл са били Едипови синове. Във войната на седемте царе против Тива те са
били в два враждебни лагера и са се убили един друг. Подир смъртта им телата им
са били положени на една клада, но пламъкът се раздвоил, което се приело като
знак, че враждата им продължавала и подир смъртта им. Така се е делил тука пламъкът,
в който са били скрити Улис (Одисей) и Диомед.
27:
Агригентският
тиран Фаларис поискал от атинянина Перил да изнамери някое ново оръдие за
мъчене. Перил направил един тучен бик, в който затваряли онзи, който е бил
осъден на смърт, а после подклаждали огън. Плачът на нещастника, който излизал
през устата на чудовището, уподобявал гласа на бика. Фаларис, за да опита
машината, погубил най-първо чрез нея изобретателя. Агригентските жители,
възнегодували, въстанали най-сетне и като уловили тирана, изгорили и него жив в
тучения бик.
Гвидо
ди Монтефелтро в 1296 г. след едно сражение, в което е бил победен от гвелфа
Малатеста, се е подстригал и е станал монах францисканец. Данте го е похвалил
за доблестното му решение в „Пир“, но след две години, кога узнал, че е дал
коварен съвет на Бонифаций VIII,
изменил мнението си за него и тука предава паметта му на вечен позор.
Бонифаций, който е воювал против княз Колона, се обърнал към него за съвет.
Гвидо му казал, че ще порази своите врагове, ако ги залъже с обещания, а после
наруши дадената дума. Така е постъпил папата. Колона, измамен от обещанията му,
сложил оръжия, но Бонифаций, който завладял Пренеста, единствения град, който
бил останал в ръцете на Колона, заповядал да го разрушат из основа и основал
друг град на полето, който нарекъл папски град.
28:
Дулчино
е бил монах от Новара, който е проповядвал, че хората не трябва да притежават
нищо отделно, а трябва всичко да им бъде общо, дори и жените. Той е обладавал
голямо красноречие и е бил успял да привлече много привърженици; преследван,
той избягал в Трентинските планини, дето се събрали около него повече от три
хиляди души последователи. Заобиколен от новарезци, заприщен от снегове и лишен
от храна, той бил принуден най-сетне да се предаде и според варварския
тогавашен обичай бил изгорен жив заедно с другарката си Маргарита на 1 юни 1307
г. във Верчели. И Дулгично, и Маргарита са претърпели смъртта с голямо
мъжество, без да се откажат от учението си.
Пиер
де Медичина е бил знаменит интригант, който е сеел раздори между князете, с доверието
и приятелството на които се е ползвал.
Гвидо
дел Касеро и Анджйолело ди Кайяно са били двама почтени граждани от Фано.
Малатестино, жестокият римински тиран, като е искал да ги погуби, призовал ги е
да дойдат на съвещание с него в Католика, местност на Адриатическо море, между
Римини и Пезаро. Като не са догаждали за злодейските намерения на Малатестино,
те тръгнали на път по море, но кога стигнали до Католика, матроси от друга
ладия, изпратени от тирана, ги пресрещнали и ги хвърлили в морето, като вързали
камъни и шиите им.
Моска,
от Убертиевци, като казал, че не трябва да се мисли какво ще става отпосле,
нападнал с няколко другари и буил Буонделмонте, млад момък, комуто искал да
отмъсти, защото потъпкал думата си към една мома от приятелски нему род и взел
друга, която била по-хубава. Това убийство е дало повод към ония раздори, които
не са престанали вече да вълнуват Флоренция. Справедливо му казва поетът, че
злините, които е навлякъл на Флоренция, са погубили и неговото семейство. Родът
му е бил изгонен, къщата му е била съсипана и всеки ден, по заповед на
Републиката, свещениците са произнасяли проклятия в църквите против потомството
му. Тия обстоятелства показват какво впечатление трябва да се произвеждали на
съвременниците думите на поета.
Нертран
дал Борнио, гасконски вицеконт, знаменит троватор, е бил съветник на Хенрих,
син на английския цар Хенрих II,
и го е накарал да воюва против брат си, а после против собствения си баща.
29:
Жери
дел Бело, от рода на Алигиеровци, е бил предателски убит от рода на Сакетевци,
а никой от Алигиеровци не е бил отмъстил за него. Подир трийсет години само
отмъщение е нанесъл за него един негов внук, който е убил един член от рода
Сакетевци на самата му порта. Бил е играч и фалшификатор на пари, но защото е
сеял раздори, което е и станало причина да го убият, поетът го поставя в
деветия ров, а защото е бил и фалшификатор, говори се за него и в тая песен.
Според
поетите след чумата, която е върлувала в Егина, малък остров до Пелопонес, дето
са загинали и хора, и животни до най-малкия червей, човешкият род, по молба на
Еака, се е бил възродил отново от семе на мравки. По тая причина жителите на острова
са били наречени мирмидони, от мирмикс, мравка.
Капокьо
от Флоренция е бил познат с Данте, заедно с когото, казват, е изучавал
естествените науки. Той е умеел чудесно да уподобява разни лица, така че не е
било възможно да се разпознае от лицето, което е уподобявал. Най-сетне е взел да
уподобява и скъпоценни метали, за което е бил изгорен жив в Сиена.
30:
Юнона,
Зевсова съпруга, е мразила Тива и целия тивански род, защото Зевс се е бил
влюбил в Семеле, щерка на Кадма, който е основал Тива, и е бил добил от нея Бакха.
Атамант,
цар тивански, е бил дотолкова побеснял, че като видял един ден жена си Ино, сестра
на Семеле, която отишла към него, като държала за ръка двете си деца, сторило
му се, че иде насреща му лъвица със своите лъвчета, сграбил едно от децата, по
име Леарк, завъртял го като прашка и го ударил о един камък; от отчаяние
майката се удавила с другия си син.
Хекуба,
Приямова жена, след разрушението на Троя видяла е щерка си Поликсена, принесена
като изкупителна жертва на гроба на Ахилес. Отпосле, кога е била откарана като
робиня на тракийските брегове, случило ѝ се да види сина си Полидор, убит от
Полинестор. От голяма горест тя изгубила ум и почнала да лае като куче, а преданието
прибавя, че наистина е била преобразена на кучка.
Джани
Скики от рода на Каралкантевци е умеел да уподобява други лица. След смъртта на
Буозо Донати, човек доста богат, в угода на един далечен негов роднина и за
една хубава кобила, легнал в постелята на умрелия и продиктувал едно лъжливо
завещание във вреда на истинските наследници. Според някои тълкуватели той бил
удушил предварително болния. – Както и на други места в „Ад“, едни грешници
служат за мъчение на други.
Мастор
Адам от Бресшия е бил познат със своето изкуство да отлива и работи с метали.
По желание на роменските графове Гвидо, Александът и Агинфоло той направил
фалшиви флорини, от които са били пуснати в кръгообращение много. Най-сетне
обаче един ден, когато мастор Адам харчил от тях във Флоренция, познали ги, че
са фалшиви, и той бил хванат, осъден и изгорен жив. Роменските графове са
властвали в Казентино, планинска местност между Флоренция и Болония, от която
се спускат многобройни рекички, които се втичат в Арно, и споменът за които тъй
много мъчи мастор Адам, осъден на вечна жажда в пъкъла.
31:
Копието
на Ахилес и баща му Пелей е имало свойство при първа рана да нанася смърт, а
ако се вкара втори път в нея, да я лекува. Според Игина копието е ранявало и
лекувало с настъргана от същото желязо ръжда.
Рогът
на гиганта е издал звук, по-страшен от оня, който се е чул в Ронсево, кога
Ролан е изсвирил със своя рог, за да извести на Карл Велики за своето поражение.
При Ронсево няколкостотин хиляди сарацини са нападнали 20 000 френци.
Ролан, който ги е командвал, се е бранил геройски, но дълго време не е свирил
на рога си, защото не е искал да обажда на Карл Велики и да накара главните
сили от войската да се върнат и да му дадат помощ. Кога видял обаче, че всички
борци паднали, той изсвирил и звукът от рога му се чул на трийсет левги. Но
Ганелон успял да убеди Карл Велики, че Ролан свири на шега, а не защото е в
опасност. Ролан продължавал при това да свири, докато издъхнал от напрежение:
от устата му избликнала червена кръв и слепите му очи се пръснали. – По това
може да се види какъв страшен звук е издавал тук рогът на гиганта.
Тая
бронзова топка е украсявала някога Адрияновия мавзолей, сега наречен Св.
Ангелов замък, а в началото на шестия век е била поставена пред стария храм на
св. Петър; когато е била съградена новата църква, топката е била пренесена в
Белведерската градина, близо до Вакитана. Тая топка има височина десет палми и
като се вземе предвид, че главата е девета част от височината на човека, то
целият гигант е бил висок деветдесет палми, или като се сметне по 25 сантиметра
едната палма – двайсет и два метра и половина.
32:
Амфион,
син на Зевса и на Антиопа, с помощта на музите, като е свирил, е карал да се вдигат
камъни от Китерон и да идат да се слагат един над други. Към тия музи се обръща
и Данте с молба да му помогнат да изгради своята песен. Камъните изобразяват
алегорически дивите още и корави човеци, които се смекчава и стават достъпни за
обществен живот чрез силата на словото и обаянието на изкуствата.
Според
едно предание, кога цар Артур отишъл да воюва, Мордарек, негов внук от сестра,
който бил останал да го замества, намислил да се възползва от отсъствието му,
за да вземе царството, и като обявил, че цар Артур бил победен и загинал заедно
с цялата си войска, венчал се за цар… Но цар Артур се завърнал с войската си и
станало сражение, през което цар Артур е промушил през гърдите Мордарек, така
че слънцето се виждало през раната. Убит бил обаче и царят.
Камичйол
де Паци на една разходка с братовчед си Убертино нападнал го ненадейно изотзад
с нож и го убил, за да стане единствен владетел на някои замъци, които им били
общи.
Карлин
от същата фамилия е предал за пари една крепост, в която са били укрити много
изгнаници от Флоренция. Флорентийци, които са я обсаждали безуспешно двайсет и
осем дена, след като чрез тая измяна влезли в нея, хванали и убили много
първенци между обсадените.
Бока
дели Абати е извършил предателство в сражението при Монтаперти. Всред
сражението той е разсякъл ръката на знаменосеца, от което знамето е паднало на
земята, и с това е станал причина за разбиване на гвелфите.
Тезауро
ди Бекария, от благородно произхождение, е бил игумен на Валомброза и като
такъв са го обвинявали, че по искане на гибелините, изгонени от Флоренция, се
занимава с предателство. Тълпа народ от Флоренция го хванала в 1258 г. и го
завлякла в града, дето му отсекли главата на един площад, за което флорентийци
са били прокълнати от папата.
33:
Граф
Уголино, благороден пизанец, гвелф по партия, е действал известно време в
съгласие с архиепископа Руджиери дели Убалдини. Но отпосле архиепископът, било
по завист, било по партизанска злоба, било за да отмъсти за един свой внук,
убит от Уголино, обявил му война. Подпомахан от Гваландовци, Сисмондовьи и
Ланфранкевци, той подигнал кръст и начело на народа, в който всял бясна
ненавист против Уголино, като наклеветил тоя последния, че за пари е предал
някои замъци на флорентийци и на лукези, нападнал къщите му и го взел в плен
заедно с двама негови синове, Гадо и Угучйоне, и двама внуци, Уголино и
Анселмучйо. След това графът заедно с двете деца и двамата внуци са били
затворени в кулата на Гваландовци, на седемте пътя, а като изтекли седем
месеца, по негова заповед ключовете били хвърлени в Арно, за да умрат
затворените, както и наистина умрели от глад.
Невярна
е легендата, че уж Уголино се е хранил няколко дена с телата на децата си. На
осмия ден всички тела са били изнесени от кулата и обвити и оковани, в един
паметник, находящ се в двора на църква („Св. Франциско“). Бланк, който
разрушава легендата, за която споменаваме, казва, че е видял оковите, които са
били извадени от казания паметник.
Албериго
от Манфредовци на стари години е влязъл в братството на веселите монаси. В 1285
г., като е бил скаран със своя роднина Манфредо и със сина му Албергето,
престорил се, е иска да се сдобри с тях, и ги поканил на гости в един свой
замък. На вечеря, след като били свършени всички гозби, той заповядал да
донесат овощи; това бил условен знак, по който навлезли в залата негови хора
въоръжени и избили нещастните гости. Оттогава е останало да се казва: този е ял
Алберигови овощи.
Бранка
д‘Ория, геновезец, е убил чрез предателство в 1275 г. Микел Занке, за когото се
споменава в песен XXII
от „Ад“. Той е властвал няколко време в Генова, като е бил в начало с Хенрих, а
после се съединил с гвелфите против него. Казват, че кога Данте е бил в Генова,
той бил намерил твърде негостолюбив прием при него. Той го представлява в
няколко стиха, които му посвещава, като човек, у когото са преобладавали само
животински инстинкти: Яде, пий, спи и мраз и пек усеща.
34:
Различно
се обясняват трите лица, които поетът е дал на Луцифер. Най-вероятно е, че тия
три лица отговарят на трите известни тогава части на земята, откъдето са падали
безспирно души при Стана. Така се обясняват и различните цветове на лицата:
едното, с аления вид, представлява Европа, второто, жълто като мед, представлява
Азия, а третото, черно като въглен, Африка.
Брут
и Касий са наказани като изменници и цареубийци. Тая извънредна строгост към
тях и особено към човек като Мрак Брут трябва да се обясни с възгледите на
Данте за империята, която в неговите очи не само е била от божествено
произхождение, но е била необходима, за да може светът да се наслаждава с мир и
свобода. Той не е гледал на Цезар като на тиранин. Могъл е дори да вярва, че е
щял един ден по примера на Сула да възстанови царството на свободата. По
неговите убеждения смъртта на Цезар е била едно зло с гибелни последици за
света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар