А. С. Пушкин - Капитанската дъщеря

Пьотр Андреевич Гриньов още преди раждането си, по негови думи, е бил зачислен за сержант в армията. Баща му – Андрей Петрович Гриньов е строг военен, а майка му – Авдотя Василиевна е добра и нежна като всяка любяща майка.

Когато навършва 17 години, бащата на Пьотр го праща в отдалечена крепост, за да се научи на военен живот, въпрки че синът му е очаквал да бъде зачислен в Петербург и там да си живее живота.

Тръгва на път с коларя и своя личен слуга – Савелич – сърдито старче, което му държи сметка за всичко. По някаква причина Гриньов иска да стигне по-бързо до мястото на своето назначение, заради което кара коларя да продължи въпреки бурята. Тя ги застига, но намират водач и когато той им посочва накъде да вървят, те стигат до ханче, където Гриньов черпи своя водач и дори му подарява измалялото си кожухче от заек.

Когато стигат Белогорската крепост, тя съвсем не прилича на онова, което си е представял – просто селце с кула. Още същия ден се запознава с капитана – Иван Кузмич Миронов и капитаншата – Василиса Егоровна. По-късно вижда и Маря Ивановна, за която Швабрин не казва нищо хубаво. Швабрин е заточен на това място заради дуел и, както се оказва по-късно, той всъщност е бил влюбен в Маря Ивановна и е искал да се оженят, но тя го е отхвърлила.

Гриньов започва да се наслаждава на живота си в Белогорската крепост, пише стихчета и проявява глупостта да го прочете на Швабрин, при което те се карат и всичко завършва с дуел. Разтървават ги, те опитват още няколко пъти, докато накрая рано сутринта сами се изправят един срещу друг и намесата на Савелич разсейва Гриньов и той бива ранен. Пет дни лежи болен с треска. Първата, която вижда до леглото си, това е Маря. Той ѝ предлага да се оженят, но тя иска благословията на родителите му. Той веднага им пише, ала вместо благословия, получава хокане. Савелич също не се разминава.

Един ден Иван Миронов получава писмо от своя генерал. Иска да скрие новината от жена си, но тя все пак успява да изкопчи желаното от неговия подчинен и така разбира, че се готви нападение – някой си Пугачов се представял за загиналия цар Петър и вдигнал народа на бунт. Воините на Пугачов стигат до Белогорската крепост и я превземат още с първото нападение. Бесят капитана и подчинения му, убиват капитаншата с един удар в главата, а Гриньов също почват да теглят към бесилката, когато Савелич се спуска да се моли за живота му и Пугачов го познава – това е същият онзи водач със заешкото елече.

Маря Ивановна е скрита при попадията, тя я нарича своя племенница. На Гриньов му се налага да иде в Оренбург и Пугачов го пуска, дори му дава кон, шуба и половин рубла за изпът. Като се среща с генерала там, той разбира, че скоро Пугачов няма да бъде разгромен. Един ден обаче получава писмо от Маря Ивановна, която твърди, че Швабрин, който Пугачов е сложил на важна служба и направил негов заместник, същият този Швабрин искал насила да се ожени за нея. Той веднага отива при главнокомандващия и иска малък отряд, с който да нападне крепостта и да спаси любимата си, но на военния съвет решават друго и той отива сам със Савелич. Те биват заловени.

Гриньов среща Пугачов, разказва му за Швабрин и Маря, че тя всъщност е негова годеница, при което Пугачов се заканва да обеси Швабрин за назидание и веднага тръгват. Отиват в Белогорската крепост, Швабрин е притеснен. Когато Пугачов иска да му покаже Маря Ивановна, той издава коя е, но това не променя решението му и той разбива вратата на стаята, където е заключена. Изглежда Маря Ивановна не стига, че не му е жена, ами Швабрин я е измъчвал на хляб и вода, докато реши да се омъжи за него. Така тя бива освободена. След това с Гриньов тръгват на път, но отново биват задържани.

Оказва се, че това е Иван Иванович Зурин (със Зурин Гриньов играл на рубли преди пристигането си е крепостта при капитана и загубил сто рубли). Гриньов решава да отпрати Маря и Савелич при родителите си, а той сам да се присъедини към отряда на Зурин.

Така се случва, че Пугачов губи, ала арестуват Гриньов по обвинение в предателство и го осъждат на смърт. Екатерина II го помилва и сменя наказанието му с доживотно заточение в Сибир. Баща му почти не полудява от мъка. Единствена утеха и компания на него и жена му прави Маря. Тя обаче ги оставя, за да иде в столицата, където да намери начин да спаси любимия си. Разказва историята си на една знатна дама, която по-късно се оказва самата императрица и така спасява Гриньов. Писмото, което Екатерина Велика пише до бащата на Гриньов, е запазено в рамка, а имената в историята са били променени.

Емилиян Станев - Легенда за Сибин, преславския княз

Сибин живее в своето имение със своята стара майка – княгинята, която след смъртта на съпругата Котра и сина му, е решила да го ожени повторно. Сибин е погълнат от скучния си княжески живот, ходи на лов и тайно от княгинята чете богомилските книги, които му носи неговият слуга Тихик.

По това време, царуването на Борил, гоненията на богомилите отдавна са започнали. Сибин е задължен като болярин да иде в Преслав и да присъства на разпитите заедно с царя и други велможи. Обвинените в богомилската ерес трябва да покрият главите си с пепел, за да се разкаят, но дори тогава им отнемат имоти, налагат им глоби, а на други им режат носовете и езиците, а после ги хвърлят на гневната тълпа. В главата на Сибин обаче е единствено Сатанаил.

По пътя Сибин се среща с Каломела, която тайно е станала една от богомилите под влиянието на чичо си. Той изначално не проявява никакъв интерес към нея и гледа на нея отвисоко, ала в града, след изслушването и след ласките на Ефтерпи, той дълго мисли за мястото си на този свят и за Каломела. Сутринта, когато излиза от дома ѝ, Сибин убива двама от преследвачите си и бяга от Преслав със свитата си, защото Борил има достатъчно основание да отсече главата му.

Два дни след смъртта на чичо си, Каломела изчезва от Преслав, а след това и слугата Тихик. Старата княгиня настоява Сибин да иде да потърси Каломела. Сибин възсяда жребеца си и тръгва към богомилското селище да я открие. Вижда я още в пъртовото си идване. Нейната красота съвсем се е стопила под грозно, опърпано расо и под зоркия поглед на „съвършения“ – Силвестър. Пръв обаче го посреща Тихик, бившият му слуга, който сред богомилите е получил духовен сан за упорития си труд. Тихик казва на Сибин, че не е желан тук, че е поклонник на дявола и че трябва да се върви. Сибин обаче успява да си размени няколко думи с Каломела и отива да я чака в гората, като я инструктура по какъв начин да го предупреди за идването си.

Тя идва няколко пъти при него, всеки път му казва, че трябва да се разкае, нарича го слуга на дявола, а той всеки път я лъже и си измисля, за да ѝ внуши да спаси душата му, но всъщност да остане повече с него. Докато живее в гората, той остава в пещерата, където има топъл извор и вместо да си построи колиба и да се храни с корени и плодове, той ловува и крие всичко от Каломела. Понякога си мисли за Сатанаил и той един ден му помага – Каломела идва с плач при него. Съвършения Силвестър е въвел ново учение, според което няма нито бог, нито дявол, а две стихии. Хората са обезверени, вече няма задгробен живот, както и смисъл да бъдат добри с бежанците – онези богомили, които са прогонени от своите господари, бити и гладни. При тази промяна жените отиват в гората да вият самодивски хора и да се въргалят с мъжете. Настава абсолютна анархия.

Каломела, обезверена, че е загубила небесния си престол и с присъщата си детинска наивност, но с болярски навици, се отдава напълно на Сибин и те заживяват заедно в гората като съпруг и съпруга.

Тихик проследява Каломела на второто ѝ посещение и започва да гори от дива ревност по нея. Той е смятал, че те двамата ще идат в рая, където ще се обичат, а сега бившият му господар проваля този план и той решава да си отмъсти. Насочва гнева към Силвестър срещу Сибин, твърдейки пред богомилите, че той е донесъл раздора в общността им. Така хората се събират, вързват любовниците, събличат ги, влачат ги, после ги завързват за дърветата и ги оставят да умрат.

Сибин съумява да се измъкне и освобождава Каломела от въжетата. Тя кърви, гръдният ѝ кош е строшен и няма признак, че ще оцелее (той се надява това да не се случи, защото в просъница смята, че богомилите са я наказали справедливо, а ако тя оцелее, ще се покалугери). Съмнявайки се, че може да се е скрил в пещерата, след като са изгорили колибата, Тихик и останалите се връщат и затрупват пещерата. Сибин опитва да излезе, но безуспешно. Тогава взима на ръце умиращата Каломела и се потапя в горещия извор, който води към подземна река, надявайки се тя да го отведе някъде на повърхността. От тогава се носи легендата за Сибин, който обикалял тези гори предрешен като хайдутин и какъв ли не, а Тихик става духовен глава, но живее със страх в сърцето.

Любен Каравелов - Българи от старо време

Копривщица.

Хаджи Генчо е смятан за най-умният. Той е чел много книги, предимно руски и предимно от киевско. Дори поправя очето в църквата на някои места, които сам той не знае добре, тъй като непрестанно е пиян. Хаджи Генчо преподава в училището на децата и ги кара да му гледат кокошките. Зъл е по природа, но добър с онези, от които има полза. Хората знаят за тази му тъмна страна, дори се носят слухове за него, че преди години продал дете, за да правят комка с кръвта му.

Дядо Либен е приятел на Хаджи Генчо от дълги години, но преди да се задоми и да си завъди челяд, той ходил по планината с лоши хора, убивал е и е грабел. Като си намерил жена, родила му трима сина, двама от които оженил за все хубави невести, защото той много държал на красотата, не на качествата, и сега търси третата си снаха за своя ерген Павлин. Така се спира на Лила (Велика) – Хаджигенчовата дъщеря.

За да го накара да склони, дядо Либен постоянно храни и пои Хаджи Генчо с всичко, което има. Хаджи Генчо се прави на недостъпен, казва, че първо ще се допита до семейството си. Но той просто го заявява. Дядо Либен прави същото и със сина си, след като му дръпва дълга реч и го кара да му целува ръка безброй пъти. Оказва се, че Лила и Павлин се знаят и обичат. Веднага се съгласяват да ги венчаят.

Същият ден, в който Хаджи Генчо дава съгласието си, дядо Либен идва да иска невестата. Вдигат тържество, всички пият и се веселят. Оставят и младите да си поговорят съвсем за кратко. После отиват да довършат празненството и в къщата на дядо Либен. На следващия ден Хаджи Генчо се домъква в къщата му, за да пие, но дядо Либен сърдит го отпраща. Тръгнали са слухове, че Хаджи Генчо си има работа с тъмни сили, че змей летял над къщата и училището му, заради което и учениците започват да идват все по-малко.

Без да знае истинската причина за сръднята на дядо Либен, Хаджи Генчо му пише писмо, което дядо Либен дори не прочита, а направо изгаря.

В края на май Павлин говори с най-добрия си приятел Благой за тайните си срещи с Лила. Те се уговарят да се срещнат около полунощ, но Хаджи Генчо ги залавя. Праща Павлин в конака да го накажат, обвинява го, че му е откраднал пари. Павлин така и не успява да вземе Лила, колкото и пари да обещава на Хаджи Генчо, а дядо Либен, като вижда колко се обичат, обещава му да му помогне да я отлвекат. Така и правят. Павлин и Лила бягат за Пловдив, където се женят и живеят при лелята на Павлин, а къщата на Хаджи Генчо я освещават попове и „прогонват земя“.

Стоян Загорчинов - Ден последен, ден господен

Романът започва със сватбата на сина на Йоан-Александър и дъщерята на Андроника, която е едва на 10 години, а съпругът ѝ – малко по-голям.

В гората се събират хусари, сред които са Райко и Събо – довереници на Момчил, войводата на хусарите. Събо е в първата група. Той твърдо заявява, че ще приеме вярата, за да опрости греховете си и дори казва, че ще даде златото, което е крил от братята си по оръжие. Райко идва в гората с втората група. Води пленник на име Теодосий. Поверява го на техния помощник – отец Лука. Той води Теодосий в старата кула, издигната наблизо. Там живее старецът Амирали, който в червата мрази отец Грогорий – любим учител на Теодосий. Амирали мрази всичко и всички, дори анатемосва Теодосий и иска от Лука да го изгори жив, но Лука помага на Теодосий да избяга.

Райо, Събо и останалите хусари вървят през гората, докато не стигат до лагерния огън на двама въглищари. Те гощавта гладните хусари, а тяхното внуче им разказва за странната случка, която е преживяло същия ден – докато си гледало овцете, видяло царят и болярите да гонят елен, а еленът бил бял – знак, че или царството ще падне, или царят ще умре. То казало всичко това на самия цар, когото наричат Двойна брада.

Хусарите отново тръгват на път, докато стигат Чуйпетльово – малко забутано селце, отделено от останалия свят, където хората не целуват кръста, ядат предимно месо, имат си свой език и маниери, намусени са все и едни особени, а най-опак от всички е Обрад – техен съгражданин, някога избягал от селото, а после се върнал да им проповядва различно тълкувание на библията – богомилство. Донякъде го слушали, донякъде – не, но го уважавали, защото бил биляр и лекувал много болести.

В същото село чака и Момчил. Той има твърда ръка, наказва дори своите хусари. Така се случва, че те пакостят много, а единият от тях дори обезчестил девойка. Момчил му предлага или да го обесят с главата надолу, или да го оженят за нея и да остане в селото. Хусаринът избира второто.

Момчил казва на хората си, че ще идат на царската сватба да откраднат болярката Елена – дъщеря на някогашния негов господар, който му направил много зло и Момчил още търси отмъщение.

Сватбата е тръгнала да празнува в една станяница, имаща само двама стопани. За да се промъкнат, Събо и чуйпетльовецът Гедеон взимат една мечка на синджир. Михаил-Асен, синът на царя, веднага я харесва, но малката му жена много се плаши. Един от соколите на болярите кълве мечката по ухото, тя се разбеснява и се откъсва от ръцете не Гедеон. Сръчната Елена успява да завърже устата на мечката със собственото ѝ въже и да я укроти.

Събо и Гедеон очакват да ги накажат, но ги викат вътре, за да покаже мечката номерата си. Носят ѝ дори медена пита на златно блюдо, а в това време Събо връща златния пръстен на Елена, казвайки ѝ, че го е изпуснала, докато е укротявала мечката, но този пръстен тя е дала на болярина Драгшан преди време, когато я надиграл на един панаир. Този Драгшан всъщност е бил Момчил и тя се усеща накъде отиват нещата.

Събо примамва Елена, Момчил я грабва на коня си и всички хусари бягат, докато болярите ги преследват. Раняват Събо със стрела. В смъртния си час той казва на Момчил за заровено съкровище и го заклева да го изрови и с него да си основе своя държава, в която да няма господари.

Оставят Елена при сестрата на Момчил – Ефросина в един женски манастир. Там Ефросина казва на Елена цялата история. Някога Ефросина била млада и красива, живеела в имота на баща ѝ и пеела с другарките си. Майката на Елена веднъж извикала Ефросина да ѝ попее и така правела често. Мъжът ѝ видял красивото момиче и започнал да го ухажва. Подарявал ѝ много скъпи неща, но Ефросина приела единствено един златен пръстен. Дори забременяла от бащата на Елена. Като научила това, майката се поболяла и починала, докато Елена била още малко дете, а Ефросина загубила детето. Момчил опитал да защити сестра си, без да знае цялата истина, заради което два дни го държали вързан и го биели с камшици.

Момчил идва в манастира да отведе Елена – той се надява, че новината за отвличането ѝ ще стигне до стария болярин и той ще пукне – така и става. Но когато отива в манастира, Ефросина му разказва цялата истина и бесен Момчил казва, че повече няма сестра, а вместо Елена да посече, прави това с тънката лоза, до която тя застава, докато разговарят. Тогава повежда хусарите към планината.

Теодосий тръгва сам към Парория. В тамошния манастир се запознава с Добророман – послушен отец, който лови риба за по-старите. Той го упътва към пещерата на отец Григорий. По пътя попада на богомилски параклис и бяга от там отвратен. Отец Грогорий среща малко по-късно. Старецът е болнав, на ръба на силите си. Григорий моли Теодосий да му разкаже историята си и Теодосий му казва светското си име, а и че всъщност е син на болярин, наследник на имотите му, но се е отказал от всичко това, защото още от ранна детска възраст е носел Христа в сърцето си. Теодосий всъщност е братът на Елена. Той е по-голям от нея. Майка им е знаела за наклонностите му, но баща му е бил против. Карал го е да стреля с лък и да язди кон, дори един ден му показва ковчежета с всички грамоти и злато, които ще наследи след смъртта му. Но Теодосий остава непреклонен и баща му го гони, заявявайки че от този ден вече няма син. Така Теодостий приема монашески сан в близкия до Търново манастир и започва да скита из светите места.

Отец Григорий е на смъртното си ложе, когато праща Теодосий обратно в родното му място да види сестра си. Той научава, че е била отвлечена от хусари и се опасява как новината ще се отрази на баща им. Теодосий не иска да остави Григорий сам, но старецът го заставя и той потегля на път в компанията на катастрофилактът Костадин. Портите на Царевец обаче са затворени. Както за тях, така и за болярите. Има сватба – царят се жени за еврейката Сара. Тя е много красива, но решението му е потопило в мъка сегашната му жена и сина му. Сара е била възлюбената на някой си Арон, но старейшините я дават на царя, за да си спасят кожите.

Елена и Теодосий най-накрая се срещат. Вече знаят, че баща им е мъртъв, а Момчил е заминал за Сърбия. Елена остава в манастира при Ефросина.

Агарянците настъпват по българските земи. Никой не им обръща внимание. Болярите си ходят на лов, дори успяват да заловят един от тях, ала се напиват и той ги мами да го отвържат. Турчинът бяга, а Игрил тръгва след него – Игрил е същото онова момче, което на сватбата на царя пуска стрела, за да уплаши Сара и на което дядо му умира от срам и старост в същия този ден. Игрил обаче бива хванат в плен и става роб за две години на своя пленник – Юсуф.

Момчил и хусарите му се побратимяват с един сръбски войвода и неговите хора, а сам той ги повежда, но през цялото време мисли какво ли се е случило с Елена и никак не може да освободи мислите си от присъствието ѝ.

В кулата на Подвис Момчил вече живее като цар, това си личи най-добре по отпуснатото коремче на Райко, неговият племенник. При Момчил идват търговци, носят му дарове. Искат от него да застане на страната на техния владетел – и друг път идват такива хора, които искат военна помощ от Момчил. Той ги отпраща. Разговаря насаме с Богдан, който е нарекъл свой побратим още в Чуйпетльово заради браздите от камшик по младия му гръб. Богдан разказва за Ефросина и Елена. Минали са вече пет години от раздялата им и Момчил решава, че ща я направи своя жена, тъй като Богдан го уверява, че тя или ще го дочака, или ще се покалугери.

Царят е на трапеза със своите боляри и в компанията на Теодосий. Говорят за еретици и богомили, но му напомнят и за присъствието на агарянците, което сам той пренебрегва. В края на главата идва болярин, който съобщава, че войските му са разбити, но не от гръцкия император, а от самите агарянци.

След като чува за агарянцките, Теодосий тръгва към манастира да се увери, че всичко там е наред. По пътя среща стария си познайник Добророман, който също е станал еретик, но по един само понятен нему начин.

Момчил е на война при морето. Сам той едва не умира. Тръгва след човека, който е хвърлил боздуган по него, но се оказва, че той е българин и всъщност го е спасил – това е Игрил. Той е взел за жена робиня, също като него – млада грузинка на име Ейлюл. Нейното име напомня на Момчило за Елениното и той още по-твърдо решава да отиде при нея. Игрил му казва, че ще заведе жена си, която е ранена в рамото от самия Момчил по невнимание, тъй като е била облечена в мъжки дрехи, при сестра му Ефросина в манастира, а после ще се върне с него, защото имал сметки за уреждане с общия им враг. Момчил се съгласява. Него и жена му поверява на хората си, а останалата част от войската си праща да яде и пие, за да имат сили за утрешния ден.

Момчил е след Йоан Кантакузин. Почти не го залавя с войските си, ала гъркът успява да избяга, дори след като Игрил е на страната на Момчил. Много от благородните гърци обаче остават в техен плен.

Момчил взима Елена и по пътя изпраща Игрил и жена му. Те отиват да живеят в Търново, където някога е живяла Елена със семейството си. Когато остават сами, Момчил пита сам Елена дали го иска; казва ѝ че е безбожник и убиец, а тя казва, че винаги го е обичала и така те се женят.

Момчил е станал деспот в Родопа. Райко още повече се е отпуснал около корема. Идват непрестанно хора да търсят помощ. Отново призовават Момчил на война срещу гърците. Той отива да види жена си и сина си. Елена го пуска с примряло сърце, предусещайки злощастния край.

Минало е време след смъртта на Момчил. Идва един, който е откупил счупения му меч и останалите му вещи от агарянците. Райко е потънал в скръб, не може да прежали чичо си, нито пък може да се примири с факта, че в часа на смъртта му не е бил до него. Той е стоял на портите на града по време на битката и е отговарял те да бъдат отворени в подходящ момент, но са му отказали и затова Момчил е загинал. В последните си мигове Момчил преживява нещо като халюцинация или съновидение – той мисли за всички неща, които са му скъпи и в същото време те намират своето олицетворение във въображението му.

Царят има син от Сара – Шишман. Той язди малко конче. Почти не пада от него заради трима селяни. Царят се разгневява и заповядва да ги бият с камшици, но тогава всички хора, насъбрали се наоколо, падат на колене и започват да го молят да ги спаси от агарянците.

Теодосий води група богомолци на поклонение. Там виждат белият елен, който носи лоша поличба,

Речник 4

(Стоян Загорчинов)

 

Агарянец – неверник

Аксамит – кадифе

Алагатор – началник на конницата в Средновековна България; началник на конюшните

Алкая – желая силно, жадувам

Антихрист – Сатана, Дявол

Анатема – проклятие

 

Байлама – тамбура

Бащина – наследство, имот, наследен от бащата; татковина, отечество

Бегли – изглежда, може би

Без бодка – без нищо (бодка – дребна старинна монета)

Безус – мъж, който няма мустаци (уси); кьосав

Биляр – човек, който лекува с билки; знахар, лечител

Близна – брезда

Блях – метална плочка за украса (обикн. на коне)

Божек – просек

Бран – битка, бой, война

Бранище – запазена от сеч гора

 

Ведома – знание, съгласие

Велиар – Сатаната

Велик практор, велик прахтор  висш държавен чиновник – финансов министър

Велик болярин – титла на висш държавен сановник – член на царския съвет

Велик доместик – висша длъжност във военното, политическото и църковното управление

Вепър – глиган

Вестник – пратеник, който носи вест; вестител

Веха (катранена) – факла

Вещер – вампир, зъл дух; лош, зъл човек

Витез кон – буент, породист кон

Владищина – годишен данък, който владиката събира от всяко семейство в епархията си

Властел – властелин, господар

Власяница – груба дреха от козината, която отшелниците носят върху голо тяло; власеница

Возилница – голяма продълговата бъчва във вино, мед и др., която се превозва с кола

Воистина – наистина

Вощеница – восъчна свещ

Вояк – войник

Вражалец – гадател, врач

Враница – лодка, ладия

Все също – все едно че

Въздам – да дам заслуженото (възнагредя или накажа)

Въси – мустаци

 

Геена – ад, пъкъл, преизподня

Глума – шега, закачка

Гонец – човек, който носи и съобщава вести; гончия, вестоносец; човек, който гони при лов, гончия

Горница – горен етаж

Гранка – тънка клонка, вейка

Григорий Синаит – гръцки монах, създал с покровителството на цар Иван-Александър в Парория манастир, където проповядвал идеите на исихазма

Гудение на камбана – кънтеж, ехтеж

 

Ден Господен – моментът на Божията намеса за наказание на греха; Второто пришествие на Христос

Денеси – тия дни

Десетник – началник на войскова част от десет души

Десятък – натураелн данък в размер на една десета част от земеделското производство

Димина – данък за царството, който се използва в черква при освещаване на хляб или за събиране на парични подаяния от богомолците

Догадая – досетя се

Дукс – благородническа титла – военен управител на гранична област

Дълги – вълни

 

Елейни похвали – благи, ласкави, любезни, угоднически

Ерес – отклонение от догмите на официалната църква

Еретици – последователи на някоя от ересите (в православието: адамити, ариани, богомили, жидовствуващи, манихеи, месалианци, павликяни, теодорити)

Естир – еврейката Естир се омъжва за персийския цар и успява да предотврати изтребването на евреите в Персия (в романа се прави аналогия между Сара, която се омъжва за Иван-Александър и Естир)

 

Жакерия – селско въстание

Желва – костенурка

Жид – евреин

Жидовски – еврейски

 

Забун – къса дреха без ръкави

Застъпник (светец) – покровител

Златица – жълтица

Знахар – човек, който лекува с билки; лечител

Зевгар волове – две двойки волове (четворка) за превозване на много тежки товари; дживгар

Зерзевул Сатана

Зилоти – партия, движение на бедните в Солун през 14 век с антифеодални позиции

 

Издявам се – подигравам се, присмивам се

Изцеление – излекуване

Инок – монах, калугер

Исихасти-безмълвници – привърженици на исихазма, духовно учение в рамките на православието, което се стреми към извисяване на душата към Бога чрез така наречената умна молитва, т. е. молитва не с думи, а спомисли; в безмълвие

 

Калесвам – каня с бъклица (обикн. за сватба)

Кастрофилакт – управител, началник на крепост

Каталанци – испански авантюристи, разбойници по нашите земи през Средновековието

Катафрактарий – щитоносец

Катепан – административна длъжност управител на област

Кефалия – началник на гарнизон; областен управител

Килийник – мъж, който живее в килия; монах

Кладна – висока и дълга копа сено, дърва, въглища и под; клада

Клашник – плащ, наметало

Козни – злонамерени, коварни замисли; интриги

Св. Константин и Елена – Константин Велики – римски император. По време на своето управление той не преследвал християните, дал право на свободно изповядване на християнството. Царица Елена има заслуги за разпространението на християнството, както и за откриване на кръста, на който е бил разпънат Исус Христос

Копидан – горска теменуга

Кошарнина – данък, който плащали овчарите на държавата

Крагуяр – дресьор на соколи за лов; соколар

Купец – търговец

 

Лакът – стара мярка за дължина, равна на 65 см.

Левит – еврейски свещеник (потомък на Леви, третият син на Яков)

Левица – лявата ръка

Логотет – висш държавен чиновеник във Византия и в Средновековна България, който ръководи определен клон на управлението; помощник на царя в двореца; министър-председател; в църквата – висш чиновник (пазител на печата, завежда канцеларията, архива и отчетността)

Ложе – легло

Лепен – растението жълт лопен

 

Магерница – манастирската кухня, готварница

Маламен – златен или позлатен

Мали боляри – всички боляри, които не са членове на царския съвет

Малкхут – царство

Манихеи – послелдователи на манихейството – религиозно учение, създадено в Персия през 7 век и оказало влияние за възникване на павликянството и богомилството у нас

Метовянин – крепостни селяни, които обработват манастирските земи (от метох – сграда на манастир)

Мзда небесна – отплата, възмездие

Мир – свят

Мних – монах, калугер

 

Навождение – призрак, привидение

Наметък – данък в натура в Средновековна България

Напокон – после, най-после, след това

Наркис – нарцис

Населници – крепостни селяни

Наспроти – спрямо

Нафора – малки рязани хапки от осветен на литургия хляб, които се приемат обикн. след причастие

Навед – невежда

Невям – може би

Нежеща топлина – топлина, която те кара да ср отпуснеш, да изпиташ нега; разнежваща

Нелюдим – неприветен, необщитетелн

Несповедим – неизказан, неизразим

Нестажение – бедност, непритежаване на нищо материално

Нефел – болнав, немощен, недъгав

Низвергна – изхвъля, отхвърля

Ничком – по очи; ниско до земята

Нишанджи – стрелец

Новопредставен – човек, който е починал, умрял; покойник

Ногавица – козя или друга кожа, която се превързва на краката отпред, за да предпазва от студ, нараняване и под.

 

Обител – манастир

Обколисват – заобикалят

Оброк – дар, който се посвещава, обрича на някого

Овраг, оврази – дълбока падина със стръмни склонове

Огница – тежка болест с много висока температура

Осел – магаре

Отпущение – опрощаване, прошка на греховете

Отроци – крепостни селяни, които нямат право на напускат земят, която обработват

Очищение – очистване, пречистване

 

Палица – пръчка, жезъл

Паломник – поклонник

Парици – крепостни селяни с малко повече свобода от отроците

Пастря – икономисвам, спестявам

Парория – местност недалеч от Ямбол, може би в Манастирските възвишения, където през 14 век Григорий Сианит, под покровителството на цар Иван-Александър, основал манастир и проповядвал исихазма. Сред многобройните му ученици е и българинът Теодеосий Търновски, продължил делото му и допринесъл за изграждането на много български манастири

Патерик – връхна монашеска дреха

Перпер – старинна златна момента и сребърна пара

Перперица – пъдпъдък

Перчем – дълъг кичур коса на върха на ниско остригана или бръсната глава, характерен за старите българи, кумани и др. племена

Песяци – гледачи на кучета

Побагровя – почервеня

Побащим – настройник

Поганци – неверници; лоши хора

Погостя – погостувам

Подобострастно – раболепно, угоднически

Подпръг – широк ремък под корема на кон или магре, който крепи седлото

Подрасник – дреха във вид на риза, обикн. черна, която се носи от духовниците под расото

Подстриг – подстригване (свещеник или монах)

Позови – повикай

Позорище – зрелище

Покров – плат, с който се покрива тялото на покойник

Поморенял – посинял, станал морав

Поприще – мерна единица за дължина – около 200 метра

Послушник – човек, който живее в манастир според манастирските правила и се подготвя за монашески живот, но все още не е дал монашески обет

Посоха – тояга, патерица

Постник – монах, отдаден на пост и молитва

Практор – данъчен агент

Превезло – извита дръжка на кошница, котел и др.

Предстойник – началник

Презръчник – дълга кърпа, която се опъва открай до край върху скутовете и се използва като салфетка от всички на дадена трапеза

Препоясам – препаша, опаша

Прид, прикя – чеиз на булка; зестра

Примикюр – висш държавен чивеноник при двора, който отговарял за церемониите

Принос – донесен подарък; принасяне

Приселица – данък

Прищурени очи – присвити, примижали

Просура – малко хлебче за литургия; просфора

Протовестиарий – висш сановник в Средновековна България, който завеждал царското съкровище; началник на императорския/царския гардероб

Протогер – селски глашатай

Протокелиот – титла на придворен болярин, който отговаря за сигурността на царските покои

Протопоп – първи свещеник; протоиерей

Протосеваст – една от най-висшите длъжности в Средновековна България; главен севаст

Протоспатар – началник на императорската гвардия

Протостратор – началник на част от дворцовата гвардия; главнокомандващ на действаща армия в даден период

Пряпорец – знаме

Псалми – религиозни песни за възхвала на Бога

Псарщина – данък върху кучетата

Пустогорие – пуста, безлюдна гора или планина

Пъси син – кучи син

 

Равви (равин) – еврейски духовник, законоучител

Разпус от венчило – развод

Рат – война

Ратници – мъже, които водят рат, които се бият; бойци, войници

Рвение – усърдие; свада, спор

Рудина – горска поляна, планинско пасище

Рухо – дреха, облекло

 

Самодържец – цар

Самострел – капан

Сафиянен ремък – ремък от обработена козякожа; сахтиянен

Светите Безсребърници – братята Козма и Дамян – лечители, които лекували болните без пари или други дарове

Свободници – свободни селяни

Севаст – титла на български болярин

Сефира – според юдейската религия – първото нещо, което Бог е сътворил

Синовете на Агар – агарянци (Агар е египтянка, робиня на Авраам, която родила от него син Измаил, но била прогонена от Сара, неговата съпруга. Арабите и другите мюсюлмани се смятат за нейни потомци)

Скит – малък уединен манастир

Скуфа – монашеска шапка

Смятение – смущение, тревога, паника

Спитен – смачкан (направен на пита)

Сполай – благодаря

Спроти – съобразно, като

Станяница – страноприемница (където се станува); хан

Старосватец – най-близкия до младоженецца по-възрастен женен мъж; стари сват, побащим

Стотник – военен началник на войскова единица от сто души

Страстотерпци – мъченици

Стратиот – войник

Стратиотия – земя на стратиот

Стяг – знаме

Сулица – вид копие за хвърляне

 

Таворска светлина – светлината при преображението на Исус Христос, станало (може би) на планината Тавор, към която се стремят исихастите като върховно прозрение и единение с Бога

Таламбас – барабан, тъпан

Тат – крадец

Татба – кражба

Теодосий Търновски – български монах, ученик на Григорий Синаит в идеите на исихазма, разпространил го в България чрез школата си в Килифаревския манастир. Негов последовател е и последният български патриарх – Евтимий Търновски

Тетрев – див петел; глухар

Тисящи – хиляди

Тиферет – красота

Тлака – безплатен труд

Треби – всички видове богослужения, които не са включени в богослужебния цикъл на църковния календар, като: кръщене, сватба, помен, погребение, молитва за здраве, освещаване на къща и храмове и др.

Трем – отворено помещение пред стаите на къщата; пруст

Тугин – чужденец

Туими – според юдейската религия – ангелите на тъмнината

Тъдес – тък някъде, наоколо

Тълмя – обяснявам, тълкувам, гадая

 

Уакинф – скъпоценен камък

Ударно момче – момче, което се труди, полага усилие

Уразумение – разбиране

Урими – според юдейската религия – ангели на светлината

Усекновение – църковеният празник Отсичане главата на Йоан Кръстител

 

Ханджар – голям нож или кама; кинжал

Херувими – ангели

Хлев – обор

Хетериарх – командир, началник на гвардейски отделение във Византия; водач, ръководител на търговско или занаятчийско сдружение

Хоратня – разговори, приказки

Хусар – горски разбойник

Худороден – неблагодарен, с прост произход

Худоумен – малоумен, глупав

Хърти-загари – ловджийски кучета; хрътки

 

Цвол – стрък, стъбло; растението шушан, което се готви на супа, яхния или се прави от него салата

Цевница – овчарска свирка

 

Чад – дим

Челник – началник, главатар, мъж, който е начело

Царска челяд – царска свита; царско семейство

Чернокапец – монах, калугер

Черноризец – монах

 

Шилте – малък дюшек за миндер

Шуле – неголям глинен съд за ракия или вино

 

Юлиан Отстъпник – римски император, племенник на Константин Велики. Отрекъл се от християнството, възстановил езичеството