Част 1
1.
Гост
Чорбаджи
Марко вечеря с цялото си семейство на двора, когато се чува странен шум в
сянката между кокошарника и обора. Домашните се изпокриват, а Марко отива да
провери с два пищова, когато му се обажда синът на негов стар познат, дядо
Манол, - Иван Краличът. Марко се връща вкъщи да успокои семейството си, но
преди да иде при госта си, на портата се появява онбашията, а гостът изчезва
безследно.
2.
Бурята
Краличът
се прехвърля от другата страна на зида и започва да бяга. По него се стреля,
един дори смъква горната му дреха, но той успява да избяга и се скрива в една
воденица. Воденичарят и дъщеря му влизат да пренощуват, когато се появяват
двама турци. Щом виждат дъщеря му, карат воденичаря да иде за стъкло ракия, но
той отказва. Сбиват се, а Краличът, който до сега е мислел, че са дошли за
него, взима брадвата, която воденичаря случайно е оставил до него, и удря в
тила прочутия Емексиз Пехливан, който наскоро избил цяло семейство и обезглавил
дете. След това воденичарят и Краличът се нахвърлят върху куция и го убиват.
Заравят хрътката при труповете и тръгват към манастира, но до дънера на ореха
има нечия фигура.
3.
Манастирът
Благодарен
за постъпката на Кралича, воденичарят го води при своя познат в манастира - младият
дякон Викентий. Той на драго сърце го приема, дори когато Кралича му разказва,
че всъщност е беглец от Диарбекир. Викентий го настанява в една килия и
подхвърля, че е крил и Левски там, но никой не пристъпва заради привиденията.
Посред нощ Краличът чува песен и фигурата на Емексиз Пехливан, който го гледа
през прозореца, но се оказва, че Викентий е забравил да го предупреди за идиота
Мунчо, който е същият онзи, видял заравянето на турците.
4.
Пак у Маркови
Иванчо
Йотата и младият доктор Соколов идват на гости у Марков и го разпитват за
състоянието на Асенчо и снощната случка. Марко отрича да е имало някой, а
Иванчо признава, че той е ходила до конака за помощ. Соколов казва, че Краличът
е питал него за дома на чорбаджи Марко, а когато влиза баба Иваница и казва, че
снощи пушка гръмнала, на Марко му прилошава, опасявайки се за Кралича.
5.
Продължение от нощта
Докторът
се връща у дома и го посреща неговото мече – Клеопатра. Докато той ѝ пее, а тя
танцува, идват турци и го водят при бея. Обвиняват го, че той е бил Кралича,
защото дрехата, смъкната от гърба му, е неговата. В джобовете са намерили и
бунтовнически вестник и прокламации. Соколов твърди, че е дал дрехата на
сиромах, но раненото заптие посочва него като заподозрян, а и докторът не може
да каже къде е бил по това време, затова го пращат в затвора.
6.
Писмото
Марко
отива в кафенето на Ганко, където среща онбашият. Иска да се застъпи за
доктора, но него вече са отвели в К., а онбашият носи писмо, което ще го
довърши. Той тръгва, а Марко излиза и се връща пак а кафенето, след като Ганко
бръсне главата на Бъзуняка. Разплаща се с Ганко и забелязва, че писмото на
онбашият е още на тезгяха.
7.
Геройство
По
обяд игуменът се връща в манастира и разказва на останалите какво се е случило
в Бяла черква. Казва на чревоугодният отец Гедеон да обиколи техните ниви на
магаренцето, а той, за да се измъкне, казва, че Мунчо снощи е идвал при него и
е разказвал за някакво привидение. Игуменът се насочва към тази килия, където в
същия момент Викентий разказва на Кралича за Соколов. Краличът веднага решава да
се предаде, а игуменът идва в този момент. Викентий излиза и му разказва
всичко, заради което игуменът прегръща Кралича като син.
8.
У чорбаджи Юрдана
В
дома на чорбаджи Юрдан са се събрали роднини, приятели и членове на партията
му. Обсъждат и случилото се със Соколов. Повечето са на мнение, че трябва да
увисне на въжето. Жестоките им думи разплакват Лалка, която се изнизва
незабелязано в съседната стая, откъдето обаче вижда завръщането на Соколов.
Тази новина тайно радва Хаджи Смион, който е един от гостите.
9.
Разяснения
Докторът
отива при Марко да му разкаже какво му се е случило. След като са го влачили от
конак в конак, дават го на съд, но щом вадят писмата, те съвсем не се оказват
онова, което са били, в. „Зорница“ и прокламацията на Богоров. Пускат го да си
върви, а по пътя среща дякон Викентий и Бойчо Огнянов. Като разбира, че е дошъл
да го освободи, прегръща го като брат. Марко му признава, че го познава, а и че
той е бил онзи, който е сменил съдържанието на писмото. Това разчувства Соколов
и той решава да иде при Бойчо да поговори с него, а Марко заръчва следващия път
да влезе през главната порта.
10.
Женският метох
Противно
на мъжкия манастир, женският е пълен с живот – има около 70 жени, повечето млади,
които почти по нищо не се различават от светските девойки. Хаджи Ровоама е
най-голямата сплетница сред тях. Повечето клюки из града са нейно дело. Тя е и
тази, която твърди, че Бойчо Огнянов е турски шпионин. Не пропуска да го
изтъкне пред Стефчов след разочарованието си от освобождаването на доктора.
Стефчов обаче се интересува повече от Рада.
11.
Радини вълнения
Настъпва
време за годишния изпит и Рада, чиято съдба на сираче, отрасло в метоха, не я
генти вече, се подготвя за събитието. В изпита се намесва Кириак Стефчов, който
е поддръжник на турците. Той е още ядосан на Рада заради това, че го е
отблъснала, и започва да задава твърде сложни въпроси на децата. Бойчо Огнянов
излиза от публиката и връща нещата по местата им – и родители, и децата са
щастливи от неговото разбиране. Слуховете, че е бунтовник и шпионин падат и той
се превръща в избавител. Едно от момичетата, Събка, отговаря на въпроса за гръцкото
робство, намесвайки и избавлението от турско, с което хвърля присъстващите в
противоречиви чувства. Въпреки това, Рада е безкрайно благодарна на Бойчо.
12.
Бойчо Огнянов
Бойчо
Огнянов започва да печели симпатиите на хората от града, а също и тези на Рада.
Двамата се влюбват един в друг и той изпитва силно желание да ѝ разкаже кой е
всъщност. Отива при нея и вижда, че е плакала. Хаджи Ровоама ѝ е казала, че той
е бунтовник, а Бойчо го потвърждава и казва, че е дошъл да готви въстание
напролет, че е избягал от Диарбекир и че наскоро е убил двама турци. Неговото
признание не отблъсква Рада, а прави чувствата им по-силни.
13.
Брошурата
При
Рада и Бойчо влиза докторът с бутновнически вестник. Статията прочита сам, а
стиховете дава на Рада. Толкова е възпламенен, че дори избутва грубо бабичката
от стаята. Идва едно момиченце с любовно писмо от Мердевенджиев, което Рада
накъсва, а Бойчо – разгневява. Соколов обаче се заема и му написва писмо в
отговор, а на уреченото място води своята Клеопатра.
14.
Силистра Йолу
Силистра
Йолу е една зелена морава в манастирския дол, където се събират хората да празнуват.
В този ден, по обяд, идват много от главните герои, както и други будители и
поддръжници на идеята за бунт. Сред тях е и господина Кандов, който се осланя
на мислители и учени. Бойчо Огнянов разпалено му опонира, твърдейки, че хората,
за които говори, нямат отношение към българите и че онзи, на който трябва да се
уповава, е българският народ. След като обядва, групата се връща с
бунтовнически песни в града, но без Бойчо.
15.
Неочаквана среща
Воденичарят
дядо Стоян посреща Огнянов и му казва, че е пристигнал техен човек. Оказва се
стар познайник на Бойчо – Муратлийски. С него не са се виждали от заточението
на Кралича в Диарбекир. Мурталийски му разказва приключенията си.
16.
Гробът говори
Огнянов
отива при манастира и се среща с игумена. Разговаряйки, стигат до воденицата,
където е станало убийството на турците. Мунчо също е там. От онзи ден той
боготвори Бойчо заради постъпката му и най-вече защото мрази турците след един
побой. Идва Шерифът, който мери сили с игумена, стреляйки по един нишан.
Шерифът не улучва нито веднъж, а игуменът – два пъти от два опита. Появява се
отнякъде хрътката на мъртвия турчин и напада Огнянов. Той се оправдава пред
Шерифа, че в миналото е хвърлил камък по хрътката. Турчинът си тръгва с кучето,
а Огнянов поема към града за представлението.
17.
Представлението
В
града се представя трагедията „Многострадална Геновева“, която разказва за един
граф, който заминава на поход. В това време неговият наместник, Голос, опитва
да прелъсти жена му, но като не успява, убива слугата Драка, а Геновева хвърля
в тъмница и лъже графа, че я е заварил със слугата. Гневен, графът казва на
хората си да я убият, а те се смиляват над нея, лъжат, че са си свършили
работата, а тя заживява в пещера с бебето си. След седем години графът намира
писмото на жена си и разбира, че е невинна. По време на лов в гората случайно я
открива с детето им. За декора се грижи целия град, а костюмите взимат от друго
представление – за Райна княгиня. Макар актьорите да не са на ниво, извикват
сълзи у публиката. Стефчов се опитва да освирка Огнянов, а беят го гони. В края
на представлението запяват бунтовна песен, а Дамянчо, който превежда на бея, му
разказва как Геновева и графът пеели един на друг за дълбоката си любов. На
следния ден викат Огнянов в конака да го питат дали било вярно, че са пеели бунтовна
песен. Той отрича и се зарича беят скоро да чуе друга песен.
18.
В Ганковото кафене
Няколко
дни след представлението на главните герои от „Многострадална Геновева“ се
гледа като на истински такива – Огнянов става „граф“, а Фратю – „Голос“, заради
което бабичките все го гледат накриво. В кафенето обаче всички са развълнувани
от битките на Русия и другите държави с врага. Всички предчувстват
наближаващото въстание и се горещят до момента, в който прочитат, че са
претърпели поражения на бойното поле. Всички мислят, че това са измислици от
страна на турците. Появата на Стефчов в кафенето слага край на спора.
19.
Отзиви
След
Стефчов, в кафенето влизат Огнянов и Соколов. Чрез намеци и високо изказани
думи, но никога лице в лице, Огнянов и Стефчов си подмятат закани и заплахи.
Идва Мунчо и сочи Огнянов, правейки жестове и наричайки го Русиан. Първоначално
Огнянов мисли, че това е само от любов, но после се усеща, че местният идиот е
видял случката при воденицата. За щастие, Стефчов не обръща внимание на Мунчо,
а си тръгва, мислейки как да се пребори с Огнянов, ползвайки наскоро наученото
за него – че такъв човек няма.
20.
Безпокойства
Огнянов
и Соколов разговарят за това как е възможно да подозират Карлича, че е
бунтовник. Соколов признава, че обича Лалка, но също както Бойчо, се бои да я
направи своя жена, защото бунтът може да започне всеки момент. Соколов напомня,
че трябва да идат на гости на поп Ставри. Бойчо отива в училището да види Рада,
но там е само Мердевенджиев и единственият брой на в. „Дунав“, в който е дадено
описание на Огнянов като бунтовник. Той взима вестника с намерение да го
унищожи.
21.
Козните
Стефчов
отива в женския метох, където има среща с Мерденджиев. Разменя си няколко думи
с Хаджи Ровоама и ѝ намеква за Бойчо. Идва учителят и потвърждава, че Бойчо се
е хванал на капана с вестника, който са му заложили. Двамата премислят кой ще
застане на тяхна страна и кой – на негова, след което Стефчов тръгва към
конака.
22.
На гости у поп Ставря
Докато
Соколов и Бойчо вървят към дома на попа, по пътя срещат непознат, който
внезапно се скрива и те не разбират кой е. На у Ставри е и слепият Колчо, който
пее песни. Така се заговарят за съседите на попа. Дъщеря им залюбила
Бакърджийчето, но била пропаднала и родителите на момчето не се съгласявали на
брак. Така се заформя дискусия за мястото на жената и за това дали има равни
права с тези на мъжа или е жертва на деспотството му.
23.
Друг се хваща в клопка
Около
вратата на Милка Тодорчина настава суматоха. Събират се хора, след като бащата
на Милка я е затворил с Бакърджийчето. Вика онбашията, а попът сам идва с
гостите си да разбере какво се случва. Докато хората викат да оженят младите,
то онбашията идва и вади насила момчето, което отказва да излезе. Оказва се
Стефчов. Той е и непознатият, който са видели Соколов и Бойчо по-рано. След
като решил да се жени за Соколовата Лалка, той трябвало да се подсигури да не
тръгнат слухове и отишъл да си прибери любовните писма от Милка, но баща ѝ го
взел за Бакърджийчето и го затворил. Онбашията също не разбира объркването и води
Кириак Стефчов в конака.
24.
Две провидения
На
сутринта игумен Натанаил се готви за празник, а Мунчо идва и му казва, че
турците са разкопали гроба при воденицата, намерили са мъртвите и са тръгнали
след Бойчо. Попът отива при Соколов, а той – при Рада. После отива към
църквата, но тъй като търсят и него, не може да влезе. Моли Фратю да предупреди
Бойчо, но той не влиза в църквата. После Соколов вижда Колчо и го моли същото.
25.
Мисията става мъчна
Колчо
трудно успява да мине през хората и като вижда, че службата ще свърши скоро и
хората ще го повлекат назад, започва да вика, че умира. Така стига до Бойчо и
го предупреждава. Службата свършва и турците влизат да го търсят, но Бойчо го
няма. Оказва се, че е взел кожуха и сините очила на отчето и избягал. После
идва някой и казва, че Бойчо бил в женския метох.
26.
Едно неприятно посещение
Турците
влизат в метоха, но намират единствено Фратю. Рада трепери за Бойчо, а Хаджи
Ровоама я гони от метоха. Среща Колчо и той е утешава, че Бойчо е добре, а сам
той е пуснал слухът, че Огнянов е в някоя килия, за да ги забави. Междувременно
турците залавят всички, които приличат на Огнянов или имат очилца. Сред тях е
Кандов, който не спира да протестира.
27.
Скитник
Бойчо
тръгва в снежната виелица през Балкана. Оставя дрехите на отчето и тръгва сам.
По пътя го раняват, но той късно разбира това. Гладен е, едва минава през
Струма, но успява да намери свои познати, въглищари, които се грижат за него и
го откарват при чичо Марин във Веригово.
28.
Във Веригово
В
дома на чичо Марин Огнянов оздравява лека полека, но мислите все го връщат в
Бяла черква. Скоро получава новини от там, нещата никак не са розови, и решава
да тръгне за натам.
29.
Една безпокойна почивка
Огнянов
излиза от Веригово, преоблечен като турчин, но по пътя му се налага да почине с
коня си в един хан. Там е пълно с турци, но той успява да се прикрие и дори да
научи, че те вече знаят къде да търсят бунтовника Огнянов. След това той
потегля отново.
30.
Любезен познайник
Следващата
спирка на Огнянов е на Карнарския хан, където среща Рачко Пръдлето. Макар и
твърде любезен, на Огнянов се струва съмнителен, защото настоява да го нагости,
а после да иде до Бяла черква, навярно да го предаде, затова го връзва.
31.
Тлъка в Алтъново
Огнянов
променя посоката и отива в село Алтъново при бай Цанко. Там тъкмо готвят
сватба, пеят песни (тлъка) и разказват как също са крили и Левски. Говорят за
Боримчеката, който откраднал Станка в дома си.
32.
Бог високо, цар далеко
Тръгват
си гостите, но след тях идват две заптиета. Цанко скрива Огнянов в килера.
Заптиетата влизат ядосани и иска да им сервира дъщеря им, но виждат, че някой
си Петър е оставил кама с надпис „Свобода или смърт“ и започват да претърсват
къщата. Викат бащата на Петър и го пребиват до смърт. Като стигат до килера,
Огнянов вече го няма, но виждат дупката и затварят Цанко в мазето. За да
откупят свободата му, дават им наниза рубета на Донка.
33.
Победителите угощават победените
Огнянов
отива при Петър и му казва всичко. Той иска отмъщение и още на сутринта тръгват
с Цанко да пресрещнат заптиетата при прохода. Към тримата се присъединяват
Петър и Боримчеката. Нападат ги осем вълци, но те ги отблъскват. Идват
заптиетата на коне и ги повалят. Данаил си отмъщава като звяр, прибира
половината от наниза, а после го изпращат обратно в селото, а труповете оставят
на вълците.
34.
Фъртуна
Тръгват
нагоре по планината, но духа много силен вятър, започва снежна буря, а Огнянов
така отслабва, че припада. Другарите му го намират и го понасят нагоре на ръце.
35.
Колибата
Карат
Огнянов в една колиба на поляната Къшлата на Дика. Там има едно момче, което им
помага да стоплят Огнянов и той се съвзема. Скоро идва козарят бай Калчо, който
им разказва, че турците открили какво се е случило с телата на заптиетата и са
организирали хайка да прогонят вълците. Боримечката пък показва белезите си и
разказва откъде му е дошло прозвището. Напускат колибата, а Огнянов нощува в
хана на бай Дочка, където вече чакаш петнайсет башубозука.
Част втора
1.
Бяла черква
Всички
смятат Огнянов за мъртъв и това дава своите отражения, но скоро смелостта се
връща и с появата на Каблешков в Бяла черква, разказът продължава.
2.
Болните на доктор Соколова
Соколов
се е променил както външно, така и вътрешно. Неговата Клеопатра вече почти не
го помни и се налага да я пусне из Балкана, за да не я убива. Няма пациенти,
освен Бързобегунека. Той има фалшива превръзка на ръката, за да се оправдаят
честите му посещения. След него идва Кандов, който иска да стане член на
комитета. Соколов иска отмъщение за Огнянов, но не от Мунчо, а от Стефчов,
който е в дъното на всичко. Синът на дядо Юрдан също е част от комитета.
3.
Два полюса
Дядо
Юрдан отива на гости на голямата си дъщеря кака Гинка, която в същото време
меси хляб за бунтовниците. Като научава това, той се връща вкъщи разлютен и
заварва децата да леят куршуми. Дори намира пистолет, скрит в писалището му.
4.
Тъст и зет
Стефчов
се приготвя за панаира в компанията на новата си жена, Лалка, когато баща ѝ
влиза разлютен и всичко му казва. Гинка идва при майка си, но само я ядосва още
повече и тя започва да кълне синовете си, когато на бай Йордан му прилошава.
Искат да повикат д-р Соколов, но той упорито отказва. Стефчов се готви да иде в
конака и да разкаже всичко, когато вижда Рачко Пръдлето и той му казва къде са
бунтовниците. Лалка чува този разговор.
5.
Предателство
Стефчов
отива при бея и го заварва да играе на табла с шпионина Заманов. Разказва
всичко, а Заманов твърди, че знае повече от него и че трябва да изчака, но
после с беят решават все пак да заловят всички от комитета в зимника, където ще
заседават същата вечер. Стефчов е открил писмо на Соколов до някакъв човек в
друго село. С бея се опитват да разтълкуват думите, но са само догадки. Заманов
взима писмото от Стефчов, а после у дома разчита скритото послания, като
поднася листа към жар.
6.
Една женска душа
След
като подслушва разговора на Стефчов, Лалка тръгва да предупреди Соколов, но
защото не може да иде право при него, търси си посредник. Не успява да заговори
Колчо, но заради дъжда се разболява.
7.
Комитетът
Заседанието
на Комитета е в стаята на бай Мичо. Присъства и Каблешков. Обсъжда се въстанието
в България и бъдещата управа. На всички им тежи спомена за Огнянов, когото
смятат за мъртъв.
8.
Колчови вълнения
Колчо
идва развълнуван на заседанието и казва, че Бойчо е жив. Той сам идва и всички
се радват. Връщат му председателското място, а бай Мичо повелява на сина си да
донесе пушките.
9.
Огнянов председателствува
Каблешков
си отива, а Огнянов се захваща с останалите за въпроса за черешовото топче и нуждата
от пари за пушки. Огнянов казва, че ще намери парите сам.
10.
Един шпионин през 1876 година
Кандов
и Соколов спорят кой да убие Стефчов. Не Мунчо, а той е онзи, който е предал
Огнянов. Бойчо предпочита той да се занимае с отмъщението. В това време получават
писмо от Заманов, шпионинът на турците, който ги предупреждава по-добре да си
пазят кореспонденцията. Комитетът му е безкрайно признателен, но съдбата му е
вече изкована.
11.
Викентий
Огнянов
отива при Викентий, за да го помоли да вземе пари от отец Йеротей. Първоначално
Викентий не желае да свършва този грях, но Огнянов го придумва в крайна сметка
и той отива в килията на отеца. Намира парите му, но той е вече в стаята.
12.
Зелената кесия
Отец
Йеротей е обиден от дръзкото поведение на своя храненик, но въпреки това се
оказва, че той и друг път е помагал. Дори е писал Викентий в завещанието си и
тъкмо зелената кесия, от която той е взел пари, е била за него. Йеротей му
прощава и му дава пари.
13.
Радостна среща
Колчо
отива при Рада и ѝ казва радостната новина. Рада трепетно очаква пристигането
на Бойчо, а когато това се случва, той ѝ казва, че пак трябва да замине, но за
да избегне тя унижението, да се премести по-близо до него, за да се венчаят и
да се виждат. И двамата предчувстват наближаващата беда.
14.
Около един труп
Бай
Марко отива да види как върви работата с черешовия топ. Той самият е дал своето
дърво за народното дело. Обсъждат се отново действията им с членовете на
комитета и предвиждат, че според годината (1876) е символична за „Турция ке
падне“. Около черешовото топче започва и новото им заседание.
15.
Новата молитва на Марка
Марко
си тръгва от заседанието и по пътя вижда хоро да се играе и да се пеят бунтовни
песни. После пък на някаква нива мъж опитва да яхне турчин като кон. Щом се
прибира у дома, вижда, че някой е ровил в нещата му – синовете му подготвят
пушки и боеприпаси. Тогава той казва „Лудите, лудите – те да са живи!...“ и
започва да се моли за България.
16.
Пиянството на един народ
Бавното
движение към революция из цяла България.
17.
Плесница
Кандов
е влюбен отдавна в Рада, затова не може да стои безучастен, когато чува как се
говори за нея в кафенето. Някой видял Огнянов да излиза от стаята ѝ и сега се
говори, че тя била лека жена и приемала мъже. Обидата, която нанася Стефчов, е
наказана от Кандов с плесница. Той издава, без да иска, че този мъж е бил
Бойчо.
18.
Кандов
Любовта
на Кандов първо е била към родината, преди да се влюби в Рада. Чак тогава е
решил да влезе в комитета и не за друго, а за да убие Стефчов. Но плановете му
рухват, а и Рада е твърде мекушава, за да го отблъсне, въпреки че е наясно с
чувствата му.
19.
Утринното посещение
След
спречкването в кафенето, Кандов не може да спи през нощта. Пише писмо и излиза
рано да се види с Рада. Чака тя да се появи, но когато това става, тя не е
сама. Облечена е като за празник и Кандов недоволства какво ли толкова се
случва, че тя се бави.
20.
Кандовото недоумение нараства
По
улицата тръгва погребално шествие – Лалка е издъхнала през нощта. Кандов не
вижда там Рада, въпреки че са били близки приятелки. Соколов не се въздържа и
заплюва Стефчов. Кандов отива в черквата за опелото.
21.
Опелото
Събират
се много хора в църквата да изпратят Лалка, когато някой се провиква, че ги
нападат турците и всички се плашат, но се оказва, че е грешка.
22.
Философията на две врабчета
След
опелото Кандов се чувства освободен от чувствата си към Рада, докато не вижда
две врабчета, които се целуват и тогава разбира, че е болен от любов.
23.
Лекът
Кандов
отива при пловдивския доктор да търси лек. Казва му, че е писател и че иска да
отърве своя герой от мъките на любовта. Докторът му предлага да го убие, да го
пропие, да се влюби в друга, а накрая му казва просто да иде надалеч за няколко
години. Кандов решава да замине за Москва, но разбира, че Рада е заминала за
Клисура и той си намира оправдание да я последва.
24.
Буря пред буря
Кандов
отива на гости на Рада, а Огнянов нахълтва при тях, опасявайки се в изневяра.
Той предизвиква Кандов да се дуелират с пистолети, но в същия миг гръмва въстанието.
Огнянов тръгва, а Кандов намира бележката, която го е подлъгала да дойде и да
обвини Рада в невярност.
25.
Въстание
Градовете
въстават и се подготвят един след друг, но основната точка е Зли дол.
26.
Батареята на Зли дол
Най-много
са хората в Зли дол. Боримечката идва с черешовото топче на рамо и жена си,
след като са дошли в Клисура и са се готвили за въстанието. Изпробват топчето и
Боримчеката предупреждава клисурци, но изстрелът е съвсем тих и слаб.
27.
Изпит
Огнянов
ръководи хората в Зли дол. Карат беглец – това е Рачко Пръдлето. Огнянов иска
да научи от него новини за Бяла черква, но той продължава да повтаря, че всичко
е наред. Огнянов го слага да копае окопите.
28.
Духът в укреплението
Докладват
на Огнянов, че в укреплението има четирима, които деморализират редиците им. Те
се оправдават пред Бойчо, че имат семейства и пушки не са държали през живота
си. Огнянов ги слага под стража заедно с циганина, който Боримечката залавя,
докато дойде решението на военния съвет.
29.
Едно кръщение
Идва
решението на съвета и Огнянов праща четиримата мъже и циганина. Последният
връзват и двата на четиримата пушки да стрелят. Убиват го при втория опит. По
този начин Огнянов ги „кръщава“ и им прощава за страха.
30.
Стремска долина пламнала!
Огнянов
тръгва предрешен към Бяла черква. По пътя спира в турско село, където един
оратор нахъсва турското население само да въстане срещу раята, без да дочака
военната подкрепа на Тосун бей. Първоначално турците са помислили, че са
руснаци, но като разбират, че са българи, присъединяват се сами към войските и
изпразват селата. Огнянов тръгва нататък, но турците не му позволяват да
продължи към Бяла черква, а го завличат с потока обратно към Клисура.
31.
Ново покушение
Войската
на Тосун бей отсяда в Рахманлари. Там Огнянов отива при Аврамови да моли техния
Нено и него ученик да иде в Бяла черква да прави писмо. Аврамовица не е
съгласна, но Огнянов я убеждава да говори първо с мъжа ѝ.
32.
Аврам
Аврам
се съгласява веднага да помогне на Огнянов, но идват турците и на Бойчо му се
налага да избяга в тъмнината през ниската задна вратичка.
33.
Нощта
Огнянов
се връща в укреплението, тъкмо да чуе как няколко от хората му се съмняват в
бунта и в него. Това го предизвиква да изкаже дълбокомислен и горчив диалог за
смъртта, кумирите и излъганата любов.
34.
Утринта
Огнянов
спи дълбоко, а като се събужда, в укреплението започват живи и весели
разговори. В това време идват два турски отряда и от укреплението виждат
Огнянов да води една група напред, която ги кара да отстъпят
35.
Бой
След
обяд пристига писмо за Огнянов, донесено му от Боримчеката. Оказва се от Рада.
Огнянов иска да го смачка, но го слага в джоба си. Тогава турците започват да
нападат, а от укреплението се стреля с пушки и топове. Огнянов забелязва обаче,
че снощната група опитва да избяга и ги кара да се върнат. Сред тях е дякон
Викентий. Те се връщат, но по време на боя много други бягат и окопите почти
опустяват. Случайно Огнянов вижда Кандов, който вече е ранен, но стреля с
огромен риск. Хваща му окървавената ръка и така се сдобряват. Чичо Марин дърпа
Кандов настрана, ала турците успяват да превземат укрепленията и намират
оставени пушки и топове, на които никой не им запалил фитила от страх.
36.
Рада
Рада
е огорчена от начина, по който се е разделила с Бойчо и не може да преглътне,
ако той умре с лоши чувства към нея. Г-жа Муратлийска, при която е отседнала,
опитва да я убеди да тръгне с нея, но тя отказва. Когато идват турците, Рада
изведнъж я изпълва нечовешки страх. Тя опитва да избяга, но някой влиза в двора
и тя се затваря в стаята си и поднася огън към бурнецето барут, оставено от
бунтовниците, когато Боримчеката и Стайка разбиват вратата и влизат.
37.
Две реки
Бойчо
като по чудо успява да се спаси от укреплението и вижда Клисура, потънала в
пламъци. Прочита краткото писмо на Рада и решава да се върне за нея. Среща г-жа
Муратлийска по пътя, а после вижда стаята на Рада в пламъци и побягва в тази
посока.
Част 3
1.
Пробуждане
Бунтовете
не са постигнали успех, а Бойчо се скита из Балкана с тези мисли.
2.
Коматът на бялото гуне
Никой
не иска да помогне на Огнянов, но той е толкова гладен, че отива да си поиска
от случайна мандра. Гръкът там му дава половин пита. Той носи бяло гуне и той
го предава на турците. Те тръгват след него с хрътки, а Огнянов се потулва в една
малка пещера при реката с револвер в ръка.
3.
На север!
Хрътката
се оказва Боримчеката, който е лаел като куче. Огнянов разделя хляба си с него
и спътниците си. Боримечката отказва и си хапва суровия заек, който е уловил.
Той и спътниците му казват на Огнянов, че са се упътили за Влашко. Разказва му
и че Рада е жива. Бойчо решава да иде в Бяла черква. Оставя ги, ляга да спи и
плаче като момиче, а на следния ден стига Стремската долина.
4.
Знамето
Огнянов
вижда един байряк, забит с скалите, и разбира, че Бяла черква е имало бунт.
5.
Гробища
Огнянов
влиза в гробищата и в къщичката там вижда телата на трима мъртъвци, сред които
е Кандов.
6.
Посланица
Огнянов
вижда Марийка и ѝ предава писмо, което да даде на Соколов или на някой от комитета,
без да пише името си на него.
7.
Неуспехите на Марийка
Марийка
не успява на никого да даде писмото. Гонят я отвсякъде. Дори когато се сблъсква
случайно с Колчо, той някак си предусеща, че тя носи важна новина, но тя бяга
от него.
8.
Ливадата
На
ливадата се е събрало семейството на бай Юрдан. Там са Рада и Стайка. Всички
говорят за бунта в Клисура и за смъртта на Огнянов. Идва и Стефчов. Някаква
циганка видяла Огнянов до воденицата и той отива да „спаси“ Бяла черква като го
предаде.
9.
Съюзникът
Марийка
среща случайно Рада и решава да ѝ довери писмото, но Соколов идва в същия
момент и я погва. Стайка опитва да ѝ помогне, но Марийка губи съзнание, но нито
Стефчов, нито тя после успяват да открият писмото. То е под крака на едно
говедо, което я е настъпило, докато е душило припадналата Марийка. Рада взима
писмото и познава хартията, на която е написала собственото си писмо до Бойчо.
10.
Любов-героизъм
Рада
среща Колчо и ѝ казва за писмото, а той намира дрехите, които иска Бойчо,
заедно с храна и жълтици, а Рада тръгва с вързопа към воденицата да ги даде на
Бойчо.
11.
Башибозук
Огнянов
се крие във воденицата и чака да се появи Марийка или някой от комитета, но
идва башибозук. Докато мисли как да се отърве от него, забелязва, че това е
Соколов и двамата сядат да поговорят.
12.
Историята на един невъстанал град
Соколов
разказва как комитетът бил противоречив в мненията си как да въстанат.
Заключили най-дейните участници и се предали на турците, за да пощадят Бяла
черква. Някой издал бай Марко и го вързали за черешовото топче, за да го
откарат за назидание. Някой издал и Кнадов с двамата клисурци, които слезли от
планината. Турците ги застреляли и заклали. Самият Соколов също го погнали и
никой не искал да му помогне.
13.
Продължение на историята
Соколов
казва, че е получил помощ от най-неочаквания човек – Милка Тодорчина, която всички
смятат за блудница. Кандов е бил издаден от бабичката, която се погрижила за
него, обадила на попа, а той – на Юрдан Димандиев. После говорят за провалената
революция.
14.
Важни разговори
Докато
говорят за Стефчов, Соколов споменава смъртта на Лалка, а после убеждава
Огнянов, че Рада винаги му е била вярна и не му е казала за платоничните
увлечения на Кандов, за да не го тревожи, иначе на Лалка всичко е била
споделила. Огнянов започва да се разкайва за постъпката си и решава да слезе в
Бяла черква на всяка цена, защото сега Рада му е ценна също толкова, колкото и
освобождението на България.
15.
Среща
Рада
идва и с Огнянов се прегръщат. Той иска да заживее с нея във Влашко и нарежда
как да се измъкнат, но башубозуците ги обграждат. Рада първо пада в
безсъзнание, а после я улучва случаен куршум. Огнянов е облекчен от тези
обстоятелства, защото не е искал сам да слага край на живота ѝ. Соколов се
застрелва, а Огнянов се хвърля с ятаган да посече колкото може. След като
тримата умират, неговата глава забучват на кол, Соколовата е раздробена, а тази
на Рада не взимат по политически причини. Единственият, който протестира в този
ден, е Мунчо и той бива обесен в касапницата.
