Уолтър Скот - Роб Рой

В края на живота си разказвачът пише мемоарите си до своя приятел Трешъм за най-великото приключение в живота му – срещата с легендарния Роб Рой. Началото на разказа започва с това как Франсис Озбълдистън е на около 20 години. Той се връща в Лондон при баща си, който го вика, за да му предаде семейния бизенс. Франк обаче не споделя ентусиазма му, сметките му са нещо далечно и чуждо, по душа той е поет и от срам бащата на Франсис го праща в имението на своя баща в Шотландия да си дири късмета сам. Така Франсис заминава и оставя баща си сам с довереника му – г-н Оуън.

По пътя Франсис среща един човек с голям куфар. Този човек държи на куфара си повече, отколкото на живота си. Много е страхлив и Фансис не пропуска момент да го подкачи само за да види стреснатото му лице. Двамата отсядат в един хан, където Франсис за пръв път се среща с г-н Кембел, който му прави голямо впечатление. Щом вижда смелият Кембел, спътникът на Франсис веднага иска да тръгне с него, но Кембел отказва.

Франсис наближава мястото, където е замъка Озбълдистън Хол (Замъка на мчеките). Попада насред лов на лисици, където за пръв път вижда прекрасната Дайана Върнън, която язди не по-зле от всеки мъж. Там те се запознават. Прави му впечатление, че тя е твърде словоохотлива за 18-годишна, че е много начетена, но и с огромно самочувствие. Тя му казва, че един от многото ѝ братовчеди, Рашли, ще бъде пратен на негово място в Лондон да помага на баща му с фирмата и че такава е била договорката между бащите им.

Сър Хилдербранд, а и неговите синове, не се радват особено от появата на Франсис. Те се присмиват на язденето му и го взимат на подбив, защото не може да пие. Същата вечер, докато се разхожда в градината, Франсис се запознава с Андрю Феърсървис. На сутринта излиза с братовчедите си на лов. Г-ца Върнън го пресреща и му съобщава, че е бил обвинен в кражба – че е задигнал куфара на някой си Морис. Двамата с Върнън веднага отиват при местния съдия, където срещат Рашли, който тъкмо си тръгва. Вече е обедно време и съдията се е отпуснал, пийвайки си. Упреците на Дайана събуждат Джобсън от алкохолния ступор и той ще, не ще си признава, че обвиненията били донякъде скалъпени и че всъщност хората, обрали Морис, били двама, но единият били някой от момчетата Озбълдистън.

Казват на Морис, който също е там, да каже със сигурност дали е бил Франсис. В това време влиза Камбел. Той го кара да признае истината и съдията изгаря в камината листа в обвинението.

Дайана и Франсис започват да се срещат в библиотеката, където никой от останалите членове на семейството не пристъпва (освен Рашли). Франсис разбира доста неприятни неща в последствие – че Рашли държи по някакъв начин Дайана на каишка и че тя е длъжна да пази неговите тайни; че тя е обещана на един от синовете на сър Хилдербранд, вероятно Торнклиф, защото е най-голям, и че ако откаже да се омъжи за него, трябва да иде в манастир против волята си. Като научава тези неща, Франсис започва да пие и се отдръпва от Дайана, което особено я дразни. Тя не пропуска да го разпита, защото е наранил гордостта ѝ. Франсис отказва да ѝ признае истината и тя го моли все пак да си останат приятели.

Скоро идва време за заминаването на Рашли. Всички са хладни към него, дори собственият му баща. Дайана се изпъска, нарича го лицемер и, наистина, в лицето му, фигурата му, говора му, дори в образованието му (той е бил подготвян за свещеник) Франсис намира нещо нередно.

Франсис заживява скучно в замъка, докато един ден Андрю му разказва странна история, според която Рашли е измамил баща му и е задигнал ценни книжа със себе си, свъздавайки такъв хаос, че Франсис трябва веднага да замине, за да реши въпроса. По същото време Франсис вижда, че в библиотеката има още някого с г-ца Върнън. Това го води до луда ревност.

Франк пише писмо на Оуън, за да разбере какво точно се случва. Получава малко пари по пощата, но разбира, че както не получава всички писма от Оуън, така и самият Оуън не получава неговите. Друго впечатление му прави отец Воън, който е близък с Рашли и понякога го вижда из замъка. Дайана е онази, която склонява Франк да замине веднага, защото тя познава добре Рашли и на какво наистина е способен. Дайана казва същи, че ще иде в манастир и че вероятно ще се видят само още веднъж, за последен път. Франк разбира, че има нещо между Дайна и Рашли, че той вероятно я иска за съпруга и по някакъв начин я държи на каишка, но дългът към баща му повелява да тръгне.

Късно вечерта отива при Андрю, молейки го да му стане водач. Двамата тръгват рано сутринта. Андрю се оказва изключително своенравен, устат и обидчив. Дори съумява да открадне коня на Торнклиф с намерението по-късно да го ползва за откуп, ала щом с Франк стигат до Глазгоу Андрю трябва да остави коня и да го замени с подобие на кон, за да не си навлече гнева на местния съдия.

Андрю и Франк отиват на църква, но вместо да влязат пред главния ход, като всички останали, слуагата го води в подножието, където има друг свещеник и се води друга служба. Франсис е изнервен, не може да се съсредоточи, когато един непознат му казва в гръб да се срещнат, защото могъл да му помогне. Срещат се на един мост късно вечерта, странникът отказва да се разкрие, но все така повтаря, че иска да помогне на Франк. Непознатият го води в затвора, където са затворили Оуън. Помощникът на бащата на Франсис разказва цялата истина и когато Франк опитва да напусне със спътника си, идва съветник Джарви. Той заповядва да заключат вратите и разкрива самоличността на тайнствения спътник – това е Камбел, по-известен в Шотландия като Робин Макрегър или Роб Рой. Камбел и Джарви са далечни братовчеди. Камбел му дължи пари, за които съветникът му напомня. Заради родството им, Камбел заставя Джарви да ги пусне, въпреки че съветникът от дълго време иска да види Камбел в затвора, въпреки че два дни по-късно той все пак ще съумее да избяга.

Мати, слугинята на Джарви, помага на Франк да се върне в гостилницата, след като напускат затвора. По съвет на Джарви, Франк отива в двора на колежа, където среща Рашли и двамата кръстосват шпаги, ала Камбел идва навреме да ги разтърве.

Франк получава известие от Роб Рой да се срещнат, за да му помогне с документите, които е откраднал Рашли. За тази цел Франк заминава с господин Джарви и Андрю за Горна Шотландия. Още на първото ханче става спречкване с местните, които се оказват и приятели на Роб Рой. В ханчето веднага след това идва един капитан, който казва, че имал заповед да залови един млад и един възрастен човек и той припознава Франк и съветника в това описание.

Войниците на капитана залавят Дугъл, който е бил един от гостите в ханчето. Те го принуждават да каже къде са хората на Робин. Дугъл признава всичко, но както става ясно по-късно, той е бил пратен да каже именно това и да се престори на предател

Когато отиват още по-навътре, разбират, че Роб Рой е бил заловен. Франк, Андрю и г-н Джарви се оказват насред сражение. Капитан Тортън и хората му се бият с шотландците, Андрю бяга на една скала, съветник Джарви увисва с главата надолу, а Франк се опитва да намери покровителството на победителя (съотвено капитан Тортън или Дугъл).

Шотландците надделяват и тогава се показва техният водач – жената на Роб Рой, Хелън, от която и сам той се страхува, но нейният характер е изкован от горчивината и обидата, която е изпитала през годините. Веднага след победата към тях се присъединява друг отряд от шотландци, сред които са и двамата сина на Роб Рой. Те казват, че той е бил заловен, майката ги кълне. Те водят със себе си Морис, когото са искали да разменят за баща си, но Хелън нарежда да му вържат камък за крака и да го пуснат в езерето да се удави, защото именно заради него Роб Рой е попаднал в капан.

След това зрелище, съветник Джарви постоянно нарича Хелън своя братовчедка и я обсипва с ласкателства, за да не си навлече гнева ѝ. Хелън е непреклонна. Пуска единствено Франк да каже, че ще разменят капитан Тортън и хората му за нейния мъж. Когато намира отряда на майор Галбрейт, той отказва да направи размяната, ала Роб Рой намира начин да избяга като заплашва война, който го държи. Скача в една река и докато войниците тръгват след карирания му шал, който тръгва с течението, той успява да избяга.

По пътя наобратно, Франк бива пресрещнат от двама конниц. Единият е г-ца Върнър. Тя му дава откраднатите от Рашли документи. Франк не вижда лицето на нейния спътник, но по гласа и държанието му разбира, че той може би е бъдещият ѝ мъж и това му раздира сърцето. Роб Рой среща отново Франк и двамата отиват в същото ханче, където биват радостно посрещнати и нагостени обилно. Събират се с Джарви и Морис. Джарви и Робин си оправят сметките. Хелън идва и предава на Франк един подарък от Дайана – пръстен. Франк разбира, че тя е била съвсем близо до него и че не е могъл да се сбогува с нея, но разбира, че и тя има чувства към него.

Франк се прибира. Среща се с баща си. По това време избухва голямо въстание. Франк и баща му си вадят паспорти, връщат се безопасно в Лондон, но след това се случват много важни събития – един по един синовете на сър Хилдебранд умират, много скоро и той ги последва, а замъка и всичко свое остава в наследство на Франк. Когато той отива с Андрю да види имението си, в библиотеката среща Дайана и нейният баща, които се укриват. Той иска да им помогне. Вечерта идва съдия Джобсън. Рашли успява да залови Дайана и баща ѝ, докато се опитват да избягат през задния вход, но хората на Роб Рой препречват пътя на каруцата, с която опитват да ги откарат. Роб Рой дори промушва Рашли и той умира, хвърляйки проклятие на Франк, който въпреки стаената си омраза към него, опитва да му помогне. Тази вечер е последната, в която Франк среща Роб Рой.

По-късно той чува, че бащата на г-ца Дайана се разболял и починал и тръгва на път за Франция, за да я вземе от тамошния манастир и да я направи своя жена.

Шекспир - Двамата веронци

Във Верона двама приятели и благородници – Валнетин и Протей се разделят. Валентин заминава за Милано с кораб, а Протей остава при своята Джулия, в която е безумно влюбен. Валентин се подиграва за любовта на Протей, а после тръгва. На връщане Протей среща Скок, лакеят на Валентин, който е забравен и търси господаря си. Протей е пратил Скок да достави писмо на Джулия, за което получава монета. Скок тръгва да настигне господаря си.

Оказва се, че Лучета, слугинята на Джулия, е била онази, която е взела писмото от Скок. Тя казва на господарката си, но Джулия се ядосва и го къса, въпреки че иска да знае какво пише вътре.

Антонино и Пантонино, бащата на Протей и слугата на Антонино, говорят за Валентин, който е в Милано. Протей влиза, получил е писмо от Джулия, но вместо да си признае пред баща си, хвали Валентино и Милано, заради което на Антонино му хрумва да прати своя син там.

В Милано Валентин е на гости на дука. Валентин си е загубил ума по дъщеря му – Силвия, която е извънредно хладна към него и дори го кара сам да си пише писмата от нея за него (нещо, което вижда само слугата му, Скок).

Протей се среща с Джулия преди да замине – тя му дава пръстен.

Ланс, слугата на Протей, е извънредно ядосан, че трябва да се раздели със семейството си, за да замине. Със себе си взима кучето.

Валентин се среща със Силвия, но разбира, че баща ѝ я обещал на Турио, глупав претендент за ръката ѝ. По същото време идва дукът, който съобщава за появата на Протей. В момента, в който вижда Силвия, той се влюбва в нея и забравя Джулия. Разговаря за кратко с Валентин, но вече е променен и започва да крои как да му отмъкне момичето.

Във Верона Джулия се преоблича като момче, а Лучета прави своя господарка, за да намери Протей.

В двореца на дука, Протей казва на бащата на Силвия, че Валентин смята да я отведе още тази нощ и че крие под плаща си въжена стълба. Дукът му благодари и вика при себе си Валентин. Лъже го, че има млада любима и го моли за съвет как да постъпи. Валентин, възпламенен от собствените си чувства, без да иска се издава и дукът открива въжената стълба под плаща му и го гони от палата си. Валентин изпада в мъка и иска да избяга. Казва на Протей да извика слугата му на портата, но слугата на Протей нарочно забавя Скок с едно глупаво писмо.

Дукът казва на Протей да убеди Силвия да заобича Турио, след като Валентин е напуснал вече града и те безутешно скърби по него.

Валентин и Скок минават през гората и срещат група разбойници, на която Валентин става главатар.

Протей се разделя с Турио, на когото признава, че е влюбен в Силвия „заради него“. После, като остава сам, идва предрешената Джулия с хазаина на кръчмата. Тя подслушва разговора между Протей и Силвия. Той ѝ се обяснява в любов и казва, че неговата любима е загинала. Силвия не му вярва, отхвърля чувствата му и му обещава, че ще му подари един свой портрет на следния ден.

Силвия бяга с помощта на Егламур, но двамата биват заловени от разбойниците на Валентино в същата тази гора.

Протей се запознава с Джулия в образа на младокът Себаситан. Протей се кара на Ланс, че вместо неговото кученце-бижу, е посмял да подари на Силвия своето собствено. Гони го, а Себастиян прави свой слуга, защото е „красив и умен“. Дава му пръстен да го занесе на Силвия (това е същият, който му дава Джулия на тръгване). Джулия се среща със Силвия, все още предрешена като Себастиян. Силвия ѝ дава портрета си, но писмото на Протей скъсва, а за пръстена не ще и да чуе. Джулия благодари безкрайно на Силвия, иска да ѝ върне дълга си, но тайно, а после се решава да върне любовта на Протей към нея.

Всички разбират за бягството на Силвия и тръгват след нея.

Протей намира Силвия, Валентин подслушва. Тя отказва да бъде негова, а той иска да я има насила. Тогава Валентин излиза напред да я защити, а Джулия припада. Когато се съвзема, тя разкрива истинското си лице, показвайки двата пръстена – своя и неговия. Протей отново ѝ се врича във вярност.

Идва дукът. Турио заявява, че Силвия е негова, но Валентин противостои и Турио се отказва, с което пада в очите на дука и той дава ръката ѝ на Валентин.

Шекспир - Комедия от грешки

В Ефес пристига по погрешка сиракузкия търговец Егеон, който бива осъден на смърт от княз Солин. Разговарят пред вратите на един манастир. Преди да изпълнят присъдата, Егеон разказва своята история на княза. Как на младини той и жена му Емилия пътували с новородените си близнаци, заедно с още двама близнаци, родени от тяхната слугиня. Когато излязла буря, завързали близнаците едни за други – господар за слуга. Така се случило, че Егеон се оказал с едната двойка близнаци, а жена му била отнесена от бурята с другата двойка. Егеон прекарал дълги години в търсенето на изгубения си син и неговия слуга, но напразно.

По случайност на съдбата слугите и господарите близнаци носят едни и същи имена – Антифол и Дромио. Антифол от Ефес има жена Адриана, а Адриана има сестра Лучиана. Тяхната прислужница Люс е влюбена в Дромио от Ефес. Антифол от Ефес е поръчал златна верижка за друга жена от златаря Анджело, който пък е длъжник на кредитор и търговец (Втори търговец). Антифол от Сиракуза идва в Ефес за търговия. Праща Дромио от Сиракуза да го чака в „Кентавра“, а веднага след него идва Дромио от Ефес и го взима за него. Антифол от Сиракуза си мисли първоначално, че Дромио от Сиракуза си прави шега с него, бие го, а после Дромио от Ефес си тръгва и отива в дома на господарката си да каже, че мъжът ѝ е полудял. Тя го отпраща със закани да доведе мъжа ѝ.

Антифол от Сиракуза намира Дромио от Сиракуза, кара му се за думите на Дромио от Ефес и бие и него. Идват Адриана и Лучиана. Антифол от Сиракуза мисли, че полудява. Двете настояват той да дойде за обяд и Адриана повелява на Дромио от Сиракуза да изтича напред и да подготви всичко.

Антифол от Ефес и слугата му идват пред портите на дома си в компанията на златарят Анджело и Балтазар, търговец. Антифол кани и двамата на обяд, ала когато опитват да влязат, готвачката Люс им тръшва вратата и ги гони, докато Антифол от Ефес остава с вепчатлението, че собствената му жена го гони от дома му. Антифол от Ефес припомня на златаря за верижката. В това време Антифол от Сиракуза се обяснява в любов на Лучиана и това я хвърля в шок. Дромио от Сиракуза се оплкава на господаря си, че готвачката Люс, дебела като лоена топка, опитвала да се ожени за него. На излизане Антифол от Сиракуза среща златаря и той му дава златната верижка, без да му поиска пари, а Антифол от Сиракуза се готви за път.

Анджело идва да си търси парите с пристав и втория търговец, на когото всъщност е длъжник. Попада на Антифол от Ефес, който мисли златарят за измамник, задето му иска пари, без да му е дал верижката. В крайна сметка бива арестуван. Преди да го отведат, идва Дромио от Сиракуза, който му казва, че корабът тръгва. Антифол от Ефес се ядосва и го праща в дома на жена си да вземе пари да плати.

Дромио от Сиракуза взима парите и открива Антифол от Сиракуза, който в този миг се чуди на вежливостта на хората в града и парите, който слугата му донася. На всичкото отгоре идва лека жена, която заявява, че той ѝ обещал верижка. Антифол от Сиракуза отрича, също отказва да ѝ върне пръстена, за който нищо не знае, а леката жена се зарича да каже всичко на жена му.

Дромио от Ефес се връща с въжето, което му е заръчал господаря, но получава бой, защото е трябвало да донесе двеста дуката, за които нищо не знае. Идва Адриана с доктор Мърш, който заключва, че мъжът ѝ е не просто луд, но и обладан от дявола. Затварят Антифол и Дромио от Ефес, а после изведнъж идват Антифол и Дромио от Сиракуза, изненадвайки всички.

Пред манастира. Дромио и Антифол от Сиракуза се скриват вътре. Игуменката на манастира се оказва Емилия, майката на близнаците Антифоловци. Случва се така, че бащата също е наблизо с княза. Всичко се изяснява, всички недоразумения и семейството най-накрая е едно цяло.

Еврипид - Електра

Царство Микена – двама братя, принцове – Атрей и Тиест

Атрей има двама сина – Менелай и Агамемнон

Тиест има син – Егист (означава „козар“)

Егист убива Атрей и властва над Микена

Менелай и Агамемнон се женят за Хубавата Елена и Клитемнестра, дъщери на Тидерей, царят на Спарта

Агамемнон и Клитемнестра имат четири деца – Електра, Ифигения, Хризотемида и Орест

Менелай става цар на Спарта

Агамемнон си връща Микена

 

След дългата троянска война Агамемнон най-накрая се връща у дома, само за да открие, че жена му си има любовник. Клитемнестра и Егист убиват Агамемнон и веднага след това Егист сяда на трона. Иска да убие Орест и Електра (другите две деца не присъстват в трагедията), при което Орест бяга, а Клитемнестра жени Електра за беден селянин, за да роди слаби деца, които да не могат да се борят за престола.

(Цялото действие се развива пред дома на селянина)

Селянинът отказва да сподели едно легло с жена си, защото я смята за твърде благородна от него. Електра е остригала главата си в знак на голяма скръб, а Орест отива на гроба на баща си и там оставя кичур от косата си. Орест и Електра се срещат след дълга раздяла. Орест не издава самоличността си, а се представя за собствения си слуга. Електра се заклева, че ще убие майка си.

Един старец познава Орест в мига, в който го вижда. Първо – по къдрицата коса, която е оставил, а после и по белегът на веждата му, който е останал, след като е паднал и се е ударил. Електра и Орест правят план за отмъщение. Електра праща вест на майка си, че е родила, за да я примами, а Орет отива в двореца на Егист, където бива радостно приет и поканен на обред – жертвоприношение. Когато Егист му дава нож, за да му помогне, Орест го промушва и убива на място.

Орест се връща и пред Електра се двоуми за убийството на майка им. Клитемнестра пристига. Тя се държи гордо, говори за женската красота, поставя я пред всичко, хвали сладострастието. В крайна сметка, Електра надделява над Орест и успява да го накара да убие майка им. Той я промушва, а Електра натиска меча още по-навътре, откъдето им идва прякорът „майкоубийци“. Веднага след това идват диоскурите (братя на Клитемнестра и Хубавата Елена), които са любимци на Зевс и пътеводители на всички моряци. Те повеляват Орест да иде в изгнание, а Електра да се омъжи за Пилад. (Пилад е женен за Анаксибия, дъщеря на Атрей, сестра на Менелай и Агамемнон)

 

Комплекс на Електра: КЛИТЕМНЕСТРА: „Ти, дъще, все баща си си обичала.“

Софокъл - Едип цар

ЕДИП – цар на Тива, син на Лай, син и съпруг на Йокаста; разгадал загадката на Сфинкса (сфинксът е жена); Прозвища: „Славният“; Значение на името: „човекът с подутите нозе“

ЛАЙ – бившият цар на Тива

ЙОКАСТА – жена на Лай и Едип

ПОЛИБ – приемен баща на Едип, цар на Коринт

МЕРОБА – жена на Полиб, царица на Коринт

КРЕОН – брат на Йокаста

ТИРЗЕИЙ – сляп мъдрец и пророк

ХЕМОН – син на Креон, жени го за Антигона

 

Деца на Йокаста и Едип: Етеокъл, Полиник, Антигона, Исмена

 

Над Тива властва Мор. За да разбере какво се случва и коя е причината за тези нещастия, Едип праща Креон при пророк. Креон се връща и казва, че Аполон искал  убиецът на бившия цар, Лай, да бъде наказан. Знае се, че докато цар Лай пътувал със свитата си, тя била нападната и всички били избити с изключение на един. За да намери отговор, Едип търси помощ от Тирезий, който твърди, че именно Едип е същият този убиец, а Едип го обвинява в измяна и го гони, защото не му вярва. След това Йокаста сама разказва за пророчеството, което получил Лай приживе. Било му казано, че ще умре от ръката на сина си, а синът му ще стане съпруг на Йокаста. По тази причина, когато на двамата им се родил син, Лай му пронизал нозете и го пратил на сигурна смърт. Там обаче го намерил един овчар, който го спасил. Едип казва, че също получил пророчество преди време – че ще убие баща си и ще легне с майка си. Това той научил, когато един човек му казал, че не е роден син на Полиб. Едип не повярвал и от страх пророчеството да не се сбъдне, избягал от Коринт и се натъкнал на пътници. В изблик на гняв ги избил.

Идва вестител, който казва, че Полиб е умрял от страрост и Едип сега е новият цар на Коринт. Едип е щастлив, защото пророчеството не се е изпълнило. Вестоносецът обаче казва, че това не е така, защоот Полиб никога не е бил негов истински баща и че той е другият овчар, който го е взел като бебе и го е дал на Полиб, тъй като не е могъл да има свои деца.

За да разбере докрай истината, Едип вика единственият оцелял от свитата на Лай и така разбира, че пророчеството наистина се е сбъднало – че е убил баща си, спал с майка си и техните деца ще бъдат презирани, където и да идат. След това откритие Йокаста се беси, а Едип взима иглата от косата ѝ и се ослепява. След като ослепява, Едип поверява четирите си деца на Креон и заминава надалеч.

Едипов комплекс: ЙОКАСТА: „Насън мнозина виждат как със майка си делят легло“

ЙОКАСТА: „мъж от мъж родила, син от син“

Шекспир - Укротяването на опърничавата

В Увода медничарят Слай се напива така, че заспива. При гледката на окаяния му вид, един знатен лорд решава да си направи шега с него и кара слугите си да измият Слай, пажът да се преоблече като жена му и да му кажат, че той е бил луд в продълженеи на 15 години и едва сега е дошъл на себе си. За да го разведрят, дори канят една пътуваща трупа, която да изпълни представление („Укротяването на опърничавата“).

Баптиста Минола е заможен гражданин на Падуа, който има две дъщери - Катерина, Кет, по-голямата, която е известна със злия си нрав и куция си крак, и Бианка, за която има много кандидати и която всички познават като кротка и послушна. Лученцио, Гремио и Хортензио са кандидати за ръката на Бианка, но Баптиста отказва да ги изслуша, докато не намери съпруг за Катерина.

Лунченцио, млад мъж от Пиза с богат баща на име Винченцио, се влюбва в Бианка и решава, че единственият начин да се доближи до нея е като неин учител, затова нарежда на слугата си Транио да си разменят дрехите и имената. Докато той ухажва Бианка, Транио занимава останалите, заради което Гремио скоро се отказва и се жени за една вдовица.

В Падуа пристига млад веронец на име Петручио заедно със слугата си Грумио. Казват му за Катерина и той се заема с не леката задача да я „укроти“. Още при първата им среща тя иска да го изгони, но той ѝ предлага брак още на следния ден (неделя). Петручио закъснява за собствената си сватба, идва облечен в износени дрехи на умиращо добиче и колкото да го увещават, отказва да се преоблече. Веднага след венчавката замъква жена си към своето имение. Там той непрестанно тормози слугите, хвърля храната и не я оставя да спи, за да я измори съвсем. Когато идва време за сватбата на Бианка, Петручио се връща с Катерина в дома на баща ѝ, като по пътя той вече е успял да наложи волята си над нея, като я кара да нарича слънцето луна, а старецът – млада девойка. Всъщност, старецът, когото срещат по пътя, е бащата на Лученцио - Винченцио, който е тръгнал да се срещне със сина си.

Когато отива в дома на Баптиста обаче, един възрастен мъж, пътуващ учител, се представя за него и дори опитва да го прогони. Транио, когото всички наричат Лунченцио, дори заповядва на стражата да затвори неговият господар. Винченцио се изпълва с гняв и разочарование, крещи, не иска да си тръгне. Баптиста го взима за луд, а когато идва истинският Лунченцио с Бианка, двамата се хвърлят в краката на Винченцио да молят за прошка. Докато всички за били заети, двамата са се венчали тайно в църквата.

В края Петручио, Лунченцио и Гремио се събират заедно с всички останали да празнуват. Тримата се обзалагат чия жена е най-послушна. Лунченцио и Гремио заповядват на слугите си да доведат жените им, но Бианка и вдовицата отказват да се подчинят. Когато обаче Петручио вика своята Катерина, тя не само че идва, но и води другите две със себе си, завършвайки пиесата с дълъг монолог, в който твърди, че преди е била заблудена и че истинското предназначение на жената е да бъде слугиня на мъжа си, покорна и любяща.