Джейн Остин - Гордост и предразсъдъци

Семейство Бенет живее в провинцията и най-големият им проблем е да оженят петте си дъщери. Джейн е най-голямата, най-красивата, най-добрата, Елизабет – главната героиня – весела, начетена и умна, Мери – суха и без таланти, Кити обича да подражава на Лидия, докато самата Лидия е ленива, многословна и невъзможна.

Майката се вълнува от пристигането на нов наемател – г-н Бингли, който идва заедно със сетрите си и най-добрия си приятел. Г-жа Бенет моли мъжа си да бъдат представени пред Бингли, надявайки се той да хареса някоя от дъщерите ѝ.

На първия бал Елизабет се среща с Дарси, но веднага си вади погрешни изводи за него заради хладното му държание и най-вече защото дочува как Бингли предлага на Дарси да танцува с Елизабет, но той отвръща, че тя не била достатъчно привлекателна за него.

Между Бингли и Дарси (28) има силно приятелство. Бингли може да е наивен и добродушен, но Дарси го цени, въпреки че е негова противоположност – сериозен и горд. Елизабет също има своя близка приятелка – Шарлот Лукас, която е вече на 27 (Елизабет е на 21) и чувства, че е в тежест на родителите си.

При втората си среща с Дарси, Бингли вече ухажва Джейн, а г-жа Бенет открито говори за брак, което дразни Елизабет.

Каролайн и Луиза Бингли канят Джейн на вечеря след втория бал. Г-жа Бенет настоява тя да язди до имението, въпреки че навън ще вали. Както и се надява, Джейн заболява и остава за по-дълго в имението. След няколко дни Елизабет отива при нея. Няма изгледи скоро да се оправи, затова Елизабет остава на гости. Вечерите прекарва в компанията на сестрите на Бингли, самият Чарлс Бингли и Фицуилям Дарси. Каролайн не престава да обсъжда отвратителния външен вид на Елизабет пред Дарси, за да му се хареса, а той, въпреки че първоначално е казал ужасни неща за нея, започва да променя мнението си за нея.

В един от разговорите Дарси казва на Елизабет, че не може да прощава грешките на хора, а също така споделя идеала си за жена.

Г-жа Бингли и две от сестрите идват да посетят болната и Елизабет. Когато Джейн се оправя, Елизабет моли да пратят карета, но майката отказва. Въпреки това с Джейн си тръгват и биват посрещнати особено хладно от майка си.

На следващия ден г-н Бенет съобщава за пристигането на нов гост – техен братовчед на име г-н Колинс. Той ще наследи имението след смъртта на бащата и ще може да изгони жените, когато си пожелае. Г-н Колинс е едър и невероятно досаден с многословието си. Той е излязъл в почивка специално за визитата си, иначе работи в енорайшия в Розингс (имението на лейди Катрин, която е леля на Дарси).

Г-н Колинс прави много лошо впечатление на всички, но той идва с една цел в дома на семейство Бенет – да направи една от дъщерите своя жена. Веднага се спира на Джейн, но майката го кара да размисли, като му казва, че с г-н Бингли вероятно скоро ще се съберат и той бързо прехвърля чувствата си върху Елизабет.

Сестрите се запознават с Уикъм – невероятно мил и красив военен, който е отседнал е Меритън (близкия град) заедно със своя полк. Докато са заедно, Бигли и Дарси минават с конете си. Срещата е необичайна. Уикъм ги поздравява, но и двамата подминават. По-късно Уикъм разказва на Елизабет, че баща му е работел като иконом в Пембърли (имението на Дарси) и че бащата на Дарси му е завещал определена сума и място в енораршията, но след смъртта на стария Дарси, той е бил лишен от полагаемото и прогонен.

Балът в Недърфийлд. Г-н Колинс кара Елизабет да танцува с нея първите два танца, а тя не спира да мисли за Укиъм. Когато отиват на бала, разбира, че той въобще не е там. Налага ѝ се да танцува и с Дарси, на когото споменава за познанството си с Уикъм. Това особено го дразни и след хапливата забележка на мис Бингли, тя продължава да смята, че Уикъм е жертва на гордостта на Дарси.

През остатъка от вечерта на бала роднините ѝ не спират да се излагат – Мери пее и свири ужасно, баща ѝ едва я спасява от срама; майка ѝ говори открито за брака на Джейн с Бингли; г-н Колинс пренебрегва етикета и сам се представя на Дарси, въпреки че е нископоставен – той смята, че санът и познанството му с лейди Катрин са достатъчни.

На следния ден г-н Колинс прави предложение на Елизабет. Той първо иска разрешение от майка ѝ, а после отива при Елизабет и започва един дълъг монолог за това колко бил влюбен и как добре щял да повлияе брака на кариерата му. Елизабет отхвърля предложението му, но той продължава да настоява. Елизабет губи търпение, не зная как да го разубеди. Накрая нещата стигат до там, че г-жа Бенет моли мъжа си да разубеди баща си. Бащата на Елизабет, който я предпочита пред останалите си деца, ѝ заявява, че ако не се омъжи за г-н Колинс, майка ѝ няма да ѝ проговори повече, а ако го направи – той самият нямало да иска да има общо с нея и така я спасява от брака с този неприятен човек.

Каролайн Бингли праща бележка за внезапното им заминаване. Джейн е отчаяна. Тя е влюбена в Бингли, но от ревност, сестрите му решават да ги разделят.

Преди завръщането си в Розинг, Колинс все пак осъщестявява намеренията си и си намира жена – Шарлот. Елизабет е потресена от новините, както и майка ѝ, която вижда вече как семейство Лукас им взимат къщата и имота.

В Лонгборн идват нови гости – братът на г-жа Бенет заедно с г-жа Гарднър. Те обикновено ги посещават по Коледа. След тържествената вечеря взимат заедно със себе си Джейн в Лондон, за да смени обстановката и да престане да се измъчва от мисли по Бингли.

След два месеца Елизабет заминава за Розингс, за да се види с Шарлот и да разбере справя ли се със съпружеския живот. Когато отива в Розингс, лейди Катрин се интересува от Елизабет и започват да кани нея и смейество Колинс по един-два пъти в седмицата. Още в началото Елизабет разбира колко надменна е тя и как не е свиканала да ѝ се противоречи.

При едно от посещенията Елизабет се среща с Дарси и неговият приятел - полковник Фицуилям. Полковникът прави отлично впечатление на Елизабет, въпреки че не е особено красив, но с поведението си той ѝ дава да разбере, че не желае да се жени. Единственото, което интересува Елизабет по отноешение на Дарси, е дали е срещал Джейн в Лондон и знае ли Бингли, че тя е там и го чака. Дарси отрича да я е срещал.

Дарси започва да посещава често дома на Колинс и най-вече – Елизабет. Шарлот е убедена, че той храни любовни чувства към нея, но Елизабет е скептична.

По време на една от самотните си разходки, Елизабет се среща с полковник Фицуилям, който ѝ казва, че Дарси е предотвратил нещастен брак на свой добър приятел. Дарси не споменал имена, но полковникът предположил, че става дума именно за Бингли. Така Елизабет разбира на какво е била изложена сестра ѝ.

Точно след като се прибира, Дарси идва в дома на Колинс за пореден път. Тогава ѝ излива чувствата си, казва ѝ, че я обича въпреки положението и предразсъдъците си, че семейството му не би одобрило такъв брак и той трудно щял да се примири, но не могъл повече да крие чувствата си. Елизабет е обидена. Тя първо му казва, че сам е казал, че този брак не е за него, а после му казва и за сестра си. Дарси признава всичко. Двамата започват да спорят. Дарси побеснява и си тръгва, а Елизабет се разплаква след тръгването му.

По-късно по време на една разходка Дарси среща Елизабет и ѝ дава писмо, в което пише обяснения за всичко. Първо – той казва, че е опитал да защити Бингли, защото е смятал, че Джейн не го обича. После – когато Елизабет го е обвинила за нещастията на Уикъм – тук той е по-подробен. Разказва за това как Уикъм наистина бил включен в завещанието на баща му, как получил обезщетение вместо пасторското място и как проиграл всичко на комар. После, когато Дарси отказал да му даде пак пари, опитал да примами сестра му, да го накара да се влюби в него, но като разбрал, че не може да припари до наследството ѝ, я върнал на Дарси (двамата избягали с помощта на бившата икономка).

Елизабет получава писмо от Джейн. Така разбира колко зле са се отнесли сестрите на Бингли с нея. Елизабет разказва на Джейн за Уикъм, но премълчава останалото. По-късно заминава с чичо си и леля си, както им е обещала. Те отсядат в една страноприемница, недалеч от Пембърли. Елизабет е притеснена от повторната си среща с Дарси и не желае да влиза в имението, но като научава, че го няма, влиза с роднините си да разгледа. Среща го въпреки това – той се е прибрал с ден по-рано. Дарси е изключително мил и любезен с нея и роднините ѝ. Елизабет за пръв път го вижда в подобна светлина. Джорджиана, сестра му, също е много мила.

При една визита на Дарси, Елизабет получава писмо от Джейн – Лидия е избягала с Уикъм. Според тогавашните стандарти е по-добре да е умряла, отколкото да опозори семействот си като живее в безбрачие. Като научава какво е направил Уикъм, Дарси успокоява Елизабет, а после изчезва. Елизабет тъкмо е започнала да се влюбва в него, но смята, че той няма да ѝ предложи повторно, защото новината за Уикъм го е разгневила.

Елизабет се връща у дома, а баща ѝ заминава за Лондон, за да издири Лидия. Оказва се, че първоначално са смятали да заминат за Шотландия, където има град, в който се извършват незаконни бракосъчетания, но после се разбрало, че Уикъм просто не е имал намерение да се жени за нея – той е задлъжнял на комар и си е търсел просто компания, а Лидия е била влюбената.

Двамата се женят в крайна сметка. Г-н Бенет, след като се връща, научава за това и смята, че братът на жена му е подкупил Уикъм с голяма сума. Уикъм и Лидия идват на гости, колкото и да е неприятно. Остават няколко дни. Лидия е непоносима, но се изпуска, че Дарси им е помогнал за сватбата, намерил ги е, говорил е няколко пъти с Уикъм, с нея – веднъж, платил му е много пари и така ги е оженил.

След като Укъм и Лидия заминават, Бингли се връща заедно с Дарси. Двамата идват на гости няколко пъти. Дарси е непроницаем. Елизабет няма надежда двамата да се съберат. Един ден Бингли предлага на Джейн и тя се съгласява.

Късно следобеда в дома на Бенет идва лейди Катрин. Тя е страшно гневна. Обижда Елизабет и настоява да разбере дали тя е сгодена за племенника ѝ. Казва ѝ, че той е обещан на нейната дъщеря и че никога няма да приеме в семейството си никому известна провинциалистка. Елизабет изтърпява донякъде, после я моли да напусне. Тя отрича да е сгодена за Дарси, но отказва да обещае, че това няма да се случи в близкото бъдеще.

Дарси се връща от Лондон. Двамата разговарят насаме, докато вървят. Дарси ѝ признава, че още я обича, а Елизабет отвръща, че нейните чувства вече са различни.

Дарси иска разрешение от г-н Бенет за ръката на Елизабет, а после г-н Бенет говори с дъщеря си. Елизабет му казва, че обича Дарси, разказва му и какво е направил за Лидия, а г-н Бенет с радост ѝ дава благословията си.

Дарси и Елизабет говорят за това кога Дарси я е обикнал за пръв път.

Лейди Катрин дълго не приема брака им, но после се смирява. Уикъм охладнява към Лидия, Кити става разумна далеч от невъзможната си сестра, а Мери остава да прави компания на майка им, след като къщата опустява.

Сервантес - Дон Кихот

Мигел де Сервантес Сааведра – Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча

 

Книгата е писана в две части (като някои глави са преразказани наполовина или пропуснати). Книгата е пародия на своя жанр – рицарските романи. В първата и, най-вече, във втората част Сервантес преписва авторството на мавърски писател – Сиде Амете Бененхели.

 

Кехана има само племенница и икономка в дома си, както и цяла библиотека с рицарски романи. След като ги прочита всичките, на стари години му хрумва да нарече себе си Дон Кихот, да си намери достоен кон – кръстил кобилата си Росинант, да определи дама на сърцето – свинарката Алдосна Лоренсо, която той прекръстил на Дулсинея дел Тобосо и да поеме на път като странстващ рицар.

В първото си пътешествие Дон Кихот поема сам. Пътува дълго, стига в един хан, който взима за замък, а съдържателят – за истински рицар, от който иска да го посвети в рицарство. Всеки, който срещне Дон Кихот, бързо разбира за лудостта му, така че собственикът го посвещава в рицарско звание.

Когато Дон Кихот си тръгва, по пътя среща селянин, който бие ратайчето си. Дон Кихот опитва да помогне на момчето, ала като си тръгва, мъжът почти не сваля кожата от гърба му и дори не му плаща. По-късно в книгата Дон Кихот среща същото момче, което го моли никога повече да не му помага и дори го обижда.

По-нататък Дон Кихот среща търговци, които взима за рицари. Напада ги, а те го пребиват.

Както си лежи пребит, един съселянин намира Дон Кихот и го отвежда в селото. Там племенницата му и неговата слугиня се вайкат и се грижат за него. Искат да изгорят всички негови книги, а когато той се съвзема и не открива библиотеката, казват му, че някакъв зъл вълшебник е отнесъл всичките му книги и е зазидал вратата, затова сега там имало стена.

Дон Кихот влиза във връзка с един дръг свой съселянин – Санчо Панса, на когото обещава остров, ако стане негов оръженосец. Двамата тръгват на път.

Първото приключение на двамата е с вятърните мелници, които Дон Кихот взима за великани.

Второто им приключение е като срещат монаси и една каляска с пътници, които Дон Кихот взима за черни магьосници. Той ги напада и изглежда, че те ще победят, но Дон Кихот надвива най-силния от тях и кара останалите да обещаят, че ще поднесат своите почетания на Дулсинея дел Тобосо като идат в родното ѝ село.

Двамата остават за кратко при двама козари, после имат и друго спречкване, но след това отсядат в един хан, който Дон Кихот отново взима за замък. Сблъскват се с един мулетар, който им хвърля такъв страшен бой, че Дон Кихот се вижда принуден да направи от вълшебния си балсам, който е отвратителна смес от всякакви неща. Той го пие, повръща и се чувства по-добре. Санчо го пие, повръща и се чувства по-зле отпреди. Дон Кихот си тръгва от хана, а със Санчо се подиграват още малко като го подмятат във въздуха с един чувал. Дон Кихот опитва да му помогне, но не успява.

Санчо и Дон Кихот тръгват отново на път и срещат две стада овце, коит Дон Кихот взима за две враждуващи армии. Дон Кихот заявява, че ще помогне на по-слабите и се впуска в бой въпреки предупрежденията на Санчо. Убива по пътя няколко овце, а овчарчетата му избиват зъбите с камъни и го повалят от коня.

Срещат погребално шествие. Дон Кихот се извинява на монасите.

Дон Кихот нарича себе си Рицаря на печалния образ.

По пътя срещат бръснар, който е сложил на главата си бърснарски леген, за да се предпази от дъжда. Дон Кихот го взима за рицар и го напада. Дон Кихот го прогонва и му взима легена.

Санчо и Дон Кихот срещат каторжници, които водят в мините да се изпълнят присъдите им. Дон Кихот изслушва някои от тях и стига до извода, че не са виновни. Повелява на стражарите да ги освободят и в настаналата паника, каторжниците сами се освобождават. Дон Кихот ги заставя да идат при неговата Дулсинея и да ѝ поднесат своите почести, а каторжниците вместо това го пребиват.

Дон Кихот пише писмо до Дулсинея (която никога не е виждал през живота си) и го дава на Санчо да иде в родното ѝ селот да ѝ до предаде. Санчо тръгва, но така и не отива. Вместо това си съчинява комична история как е срещнал свинарката Дулсинея и колко просташки се е отнесла тя с него, но въпреки това му е дала хляб и сирене на тръгване.

Дон Кихот е заплетен в сложна любовна история между четирима влюбени – двама мъже и две жени. За да върнат Дон Кихот у дома, свещеникът от родното му село, бръснарят и една от жените му спретват номер. Тя се преструва на принцеса от съседно кралство. Баща ѝ е починал. Тронът е взет от великан, който искал да я направи своя жена, но тя избягала. Принцесата заклева Дон Кихот да не се впуска в никакви други приключения, преди да се избави от великана и тъй като тя говори на неговия език и е чела същите романи като него, успява да го убеди и той се съгласява. Идеята е Дон Кихот да се ожени за принцесата, да стане крал и да не поема на други приключения. Дон Кихот обаче се заклева, че ще обича само Дулсинея, а Санчо не спира да го увещава, че може да е крал, вместо император и да не се пуска питомното, за да се гони дивото и какви ли не още доводи, само и само да стане губернатор на остров.

По пътя спират в същия хан, както и преди. Там четиримата влюбени се срещат и историите им привършват. Свършва и приключението на Дон Кихот с великана - слагат го да спи в една стая, пълна с мехове с вино, които той промушва с меча си, а виното взима за кръвта му. После казва, че е победил великана и че задължението му към принцесата на кралството е изпълнено. Ханджията е бесен, свещеникът обещава да му плати за всички щети, нанесени от Дон Кихот.

В хана идват жадармите, които търсят Дон Кихот по обвинение, че е пуснал каторжниците. Описанието му съвпада, но до арест не се стига, защото разбират, че е напълно луд, когато той започва да настоява, че легена на главата му е шлем, а ханът – омагьосан замък. Санчо пък ту му приглася, ту му казва, че не е наред с главата. Понякога Санчо вижда същите неща като Дон Кихот, друг път е гласът на здравия разум.

Свещеникът и останалите спогаждат втори номер на Дон Кихот. Пленяват го и го заставят да се ожени за Дулсинея, за да дойде края на рицарските му приключения. Дон Кихот взима думите на свещеника за пророчество.

Дон Кихот и Санчо попадат на шествие на самобичуващи се. Те носят със себе си една статуя, която Дон Кихот взима за дева и иска да спаси. Дон Кихот го удрят с цепеница и той пада на земята, а жандармите и останалите спътници идват на помощ, а като ги виждат, самобичуващите хукват да бягат.

Качват Дон Кихот на волска кола и след седмица той вече е в родното си село. Икономката и племенницата се грижат за ранения, Санчо Панса се прибира при жена си, ала не минава много време и Дон Кихот отново тръгва на поход.

Във втората част на романа Дон Кихот и Санчо попадат на двама херцози, съпруг и съпруга, които решават да се подиграят с тях. В тази част Дон Кихот разбира, че има роман, писан за него, дори и втора част. Той се интересува от писателя и казва колко неточно е предал всичко. В двореца на херцога дори слугите се подиграват с Рицаря на Печалния образ. Санчо пращат в едно село и го правят губернатор за седмица. Той се оказва много добър управляващ и хората дори съжаляват, че трябва да се отърват от него и го принуждават първо да гладува, а на седмия ден инсценират нападения над губернията.

Дон Кихот остава в двореца. Със Санчо си пишат писма (Санчо пише и на жена си, коят вече си въобразява, че е знатна дама и се радва на завистта на съседите си). В двореца Дон Кихот е изкушаван от млада жена, която се преструва, че го обича безумно. Преди Санчо да замине пък херцога и херцогинята са го измамили с ново приключние и че трябва да пътува с летящ кон до много далечно кралство.

В тази втора част Санчо вижда неща, които Дон Кихот вече не вижда. Разменят си ролите. Санчо например вижда в три селняки прекрасната Дулсинея, яхнала породист кон, докато Дон Кихот вижда три селянки, яхнали магарета. По-късно казват на Дон Кихот, че Санчо трябва да се самобичува три хиляди пъти, за да махне проклятието от Дулсинея, за да стане отново красива, както преди.

Когато гонят Санчо и с Сон Кихот заминават по обратния път, Санчо се преструва, че се самобичува, но всъщност удря стволовете на дърветата. Дон Кихот обещава да му плати за всеки удар, само и само да види отново любимата си.

На няколко пъти Дон Кихот бива предизвикан от бакалавъра от родното му село. В последната битка бакалавъра го надвива и го заставя да се върна в селото си. Дон Кихот така и прави, но пада тежко болен, на смъртно легло. Успява да напише завещанието си и да се прости с всички, преди да поеме на последното си, трето приключение – отвъдния живот. Започват да го наричат Алонсо Кихано Добрия.

Хенрик Ибсен - Куклен дом

Хелмер е адвокат. Женен е за Нора от осем години. Имат три деца.

Около Коледа на посещение на Нора идва госпожа Линде, която е нейна стара позната, приятелка, макар и няколко години по-възрастна. Тя е вдовица. Самотна е и си търси работа. Нора веднага обещава да помоли мъжа си.

Хелмер се държи с Нора като малко дете. Нарича я своя катеричка и чучулига. Тя танцува за него и го весели, а той я обича твърде много. Но повече от нея обича честта си и непрестанно повтаря, че той никога не би взел заем.

По този въпрос Нора признава на госпожа Линде, че преди осем години, когато Хелмер бил смъртоносно болен, тя извършила престъпление – променила подписа на умиращия си баща и се представила за него, за да вземе заем от банката. До ден днешен тя тайно го изплаща, като вместо да ги купува скъпи дрехи, взима евтини, но прилични. Нейната тайна знае Крогстад – писарушка, който работи в банката на мъжа ѝ и който Хелмер се готви да уволни, за да сложи на негово място г-жа Линде.

Госпожа Линде разпитва Нора настоятелно кой е бил тайнственият благодетел и се спира на доктор Ранк, който ги посещава всеки ден, поне по веднъж. Той е добър приятел на Хелмер и е тайно влюбен в Нора. Нора обаче отрича благодетелят да е той.

Крогстад идва в дома на Нора, за да я заплашва. Той знае, че ще бъде уволнен, но не може да си го позволи. В миналото той е вършел и други измами, има такава слава и, съответно, никой няма да иска да го наеме. Затова иска да изнуди Нора Хелмер да го остави на работа. Нора действително опитва да се застъпи за него пред Хелмер, но мъжът ѝ пуска заповедта за уволнението, а в отговор Крогстад праща изобличително писмо. Нора опитва да извади писмото от пощенската кутия на мъжа си, дори си изпуска вътре фибата, но не успява.

Когато Хелмер отива да отвори кутията, тя започва да танцува, сякаш животът ѝ зависи от това. Убеждава го да отвори кутията едва на другия ден след бала. В това време госпожа Линде и Крогстад се срещат. Оказва се, че двамата са били влюбени някога, но тя го е оставила заради друг мъж, който е имал пари и който е помогнал на майка ѝ и брат ѝ. Госпожа Линде иска отново да се събере в Крогстад и да се грижи за осиротелите му деца, след като той е останал без жена. Крогстад е мнителен – той вярва, че Линде иска да го придума да оттегли писмото си. Тя отвръща, че в началото е имала такова намерение, но после е разбрала, че Хелмер и Нора трябва да се изяснят.

След бала, Хелмер и Нора се прибират. Хелмер иска да са интимни, но точно тогава идва доктор Ранк. Той иска пура, а после си тръгва. Когато Хелмер отваря пощенската кутия, намира две негови визитки с черен кръст отгоре – той умира и по този начин ги предизвестява за смъртта си.

Нора опитва да се измъкне, докато Хелмер преглежда писмата. Тя иска да се хвърли в реката и да умре, но той я хваща, заключва вратата и иска от нея обяснение. Като разбира, че всичко е истина, казва ѝ, че го е предала и че ще остане заключена вкъщи, но друг ще гледа децата им, за да запази честта на семейството.

Прислужницата носи писмо за Нора. Хлемер го взима насила. Писмото е от Крогстад. Той се извинява и връща доказателствата. Хелмер ги къса и прощава на Нора, но тя изведнъж се променя. Преоблича се и започва сериозен разговор с него. Казва му, че за пръв път от осем години водят подобен разговор, обсъждат нещо важно. Казва му също, че тя живее в куклен дом; че като е била малка, баща ѝ я гледал като кукла, а после е преминала в ръцете на мъжа си. Казва също, че трите деца за нея също били кукли, с които тя си играела и че тя никога не е била щастлива в този дом, с този чужд човек, а просто весела. Казва на Хелмер, че не го обича и че го напуска, за да се върне в родния си край.

Хелмер опитва да спре Нора, да ѝ плати издръжка, казва ѝ дори, че е болна и луда, но тя е непримирима и му отвръща, че го е смятала за свое чудо – чудото за нея било тяхната връзка да стане истинска. После си тръгва, а Хелмер е осенен от прозрение какво е имала предвид.

Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

 

Родион Романович Расколников

Авдотя Романовна Расколникова – Дуня

Пулхерия Александртовна Расколникова

Пьотр Петрович Лужин

София Мармеладова – Сонечка, Соня

Аркадий Иванович Свидригайлов

Альона Ивановна

Лизавета Ивановна

Андрей Семьонович Лебезятников

Семьон Захарович Мармеладов

Дмитрий Прокофич Разумихин

Катерина Ивановна Мармеладова

Порфирий Петрович

 

Расколников е бивш млад студент с особено привлекателна външност, но много странен по природа. Той не е могъл да си плати обучението и единствените средства, които е получавал, са от уроците, които е давал. Но е спрял да го прави. Затворил се е в квартирата си и не плаща на хазяйката си. Слугинята Настася му носи по милост чай и малко храна, колкото съвсем да не умре от глад.

Нищетата води Расколников на мисълта да открадне пари. Той обмисля своето престъпление от много време и целта му е една стара, зла лихварка – Альона Ивановна. Тя живее само със сестра си на четвъртия етаж на една обща къща. Там приема залозите и на други хора. Расколников ходи при нея два пъти, докато измисли точно кога да нападне и как да скрие брадвата под широкото си палто.

Когато отива в дома ѝ, случва се така, че тя е сама. Подлъгва жената с един добре увит пакет, казвайки че в него има сребърен часовник, но всъщност е дървено парче и метална пластинка. Докато старицата опитва да отвърже връвта, Расколников я удря с брадвата, при това, няколко пъти, но дори тогава му се струва, че тя е все още жива. Отива при ковчежетата ѝ, взима, каквото може, и тогава му се причува, че някой влиза и пищи. Това е сестрата – Лизавета. Расколников посича и нея.

На вратата се появяват хора, опитват да влязат, но в един момент всички слизат и Расколников случва момент да слезе до втория етаж, където се скрива в един апартамент, на който се прави ремонт. После веднага си тръгва. Прибира се у дома, скрива откраднатото в една дупка в стаята си и ляга болен. Сънува кошмари, не знае какво се случва. Когато се събужда, Настася му носи писмо от майка му. В него тя радостно му съобщава, че сестра му – Дуня, ще се жени.

Преди това обаче тя е имала случка с предишния си работодател - Свидригайлов. Пленен от рядката ѝ хубост, той започнал да я ухажва, дори да ѝ предлага пари, а когато тя му отказала, той започнал да се държи лошо с нея. Тя напуснала, но жената на Свидригайлов разнесла из града, че тя е била с мъжа ѝ. Много време я плюли, накрая Дуня написала писмо и Свидригайлов бил разобливен. Жена му отишла да ѝ иска прошка, а после с нейното писмо обиколила всички домове, в които я наклеветила. Малко след това Пьотр Петрович Лужин ѝ поискал ръката. Още тогава Пулхерия Расколникова разбрала, че нещо не е наред – той очевидно изтъкнал, че е по-добре да си вземе бедна жена, която ще му се подчинява. Въпреки това Пулхерия пише на Родион, че и двете са много щастливи и че скоро пристигат при него. Писмото страшно разстройва Расколников, защото той осъзнава какво опитва да направи сестра му – да се продаде заради него. И двете постоянно се жертват за него. Пулхерия му праща и пари, които намира с много труд.

Писмото Расколников чете, когато вече се е срещнал с Разумихин и пияният Мармеладов. Разумихин се грижи за него, докато трае треската и с част от парите му купува прилични дрехи. С Мармеладов Расколников се среща, когато няма никакви пари. В една кръчма. Там Семьон му разказва за живота си – как бил женен, имал една дъщеря, после се оженил повторно и имал още три деца, но най-голямата, Сонечка, той обичал най-много. Новата му жена, Катерина Ивановна, била болна от туберкулоза и щяла скоро да умре. Кашляла сериозно и била доста зла, защото той непрестанно пиел и харчел парите им за пиене. Дори тази вечер той бил на кръчмата с парите на дъщеря си Соня, която започнала да проституира, за да ги издържа. Тя живеела вече на друго място. В началото не можела да се реши, но Катерина Ивановна я принудила. Когато се среща с Расколников, Мармеладов вече няколко дни не се е връщал у дома. Напива се, а Расколников го води у тях, където Катерина Ивановна ги посреща. Тя е бясна и на Расколников, въпреки че не го познава, а собствените си деца е била жестоко, защото са плакали, че са гладни. Расколников ѝ дава поседните си пари.

Когато идва на себе си, разказват на Расколников, че бълнувал за чорапи и си стискал мръсния чорап – всъщност той е бил изцапан с кръвта на старицата и се е чудил как да го махне. Като остава сам, той решава да се отърве от доказателствата. Сумата на откраднатото не е голяма, но той все пак скрива всичко под един камък, като преди това мисли да го изхвърли или сам да се самоубие.

Когато се връща, Настася му казва, че са го търсили от полицията. Той се изненадва, че толкова бързо са го разкрили, нервничи, но като отива, разбира, че хазяйката му иска да го съди, защото не си е плащал от месеци. Използва някаква полица, която той е подписал, когато е щял да се жени за вече мъртвата ѝ дъщеря.

Расколников се среща с майка си и сестра си. Опитва да ги разубеди, но те са непреклонни, въпреки че Лужин не се държи добре с тях. Лужин също се среща с Расколников и още тогава решава да го наклевети по всякакъв начин, който намери. Пише на Дуня, че той и Соня се познават и че тя била жена със съмнително поведение. На Соня пък опитва да бутне пари в джоба и да я обвини в кражба, но Расколников го вижда. Самият Расколников обаче се среща със Соня едва след като умира баща ѝ – той е пиян, както винаги, и бива смазан от колелата на карета. Издъхва в дома си. Расколников дава 20 рубли на жена му за погребението. Катерина Ивановна държи то да стане с всички „екстри“, за да се покажат пред хората, но след погребението болестта я поваля и тя започва да бълнува. Кара децата да излязат навън и да започнат да просят на улицата. В крайна сметка, тя също умира, а Соня поема грижата за децата, от която толкова се опасява. Преди това обаче в града идва Свидригайлов.

Той също се среща с Родион Расколников, за да му каже истината. Пулхерия казва на Радион, че жена му е починала съвсем наскоро. Носят се слухове, че той я е убил. Самият Свидригайлов казва, че тя яла обилно в деня на смъртта си и вероятно затова е умряла, а не защото я е бил. Той я удрял само три пъти в живота им. Но имало за какво да ѝ бъде гневен. Жена му била много по-голяма от него. Възползвала се от дълговете му, за да ѝ стане мъж, а после го завела на село, където двамата сключили съглашение, че той може да има колкото си любовници иска. Тя станала много разпусната, правела каквото си иска. Дори с бедната Дунечка, която той страстно обичал. Тя била онази, която намерила наперения и непоносим Лужин и го накарала да я вземе за жена; накарала го да се представи за неин благодетел и така да навреди на Дуня, докато привидно ѝ била близка приятелка.

Свидригайлов признава още на Родион, че сега бил свободен, имал десет хиляди рубли, които искал да даде на Дуня и които не му трябвали, защото той така или иначе щял да ги похарчи. Самият Свидригайлов сега щял да се жени за едно непълнолетно момиченце, към което изпитва странни симпатии. Когато обаче се случва нещастието с бащата на Соня, Свидригайлов дава парите на нея – за сирачетата осигурява сиропиталище и издръжка, а на нея дава останалото. По-късно Свидригайлов се самоубива.

Преди това обаче Свидригайлов прави две неща – подслушва разговора между Соня и Расколников, в който той ѝ признава, че е убиец, и второ – разказва за това на Дуня. Той я примамва в квартирата си, където е готов да я насили. Тя носи пистолет и дори стреля в него, но само го одрасква. Тогава бяга и го изоставя и Свидригайлов разбира, че за любовта му няма шанс.

Когато Соня разбира истината за Расколников, тя му повелява да се предаде и да си изтърпи наказанието. Неговото положение вече е много лошо – той почти постоянно сънува кошмари и не прави разлика между реалност и сън. Порфирий, разследващият убийството, вече открито го подозира. Дори му прави намеци, опитва да го вкара в капана на словоохотливостта си, когато още в самото начало Расколников отива заедно с Разумихин да се увери, че не е заподозрян. Той използва претекста, че е заложил някакви неща при старата и ако ги намерят, да му ги върнат. Порфирий го подозира дори след като единият от бояджиите признава, че е убил двете жени. По-късно Порфирий отива при Расколников и му казва да се предаде. Обещава му, че ако го направи, той ще бъде милостив и ще свидетелства в негова полза.

В крайна сметка Расколников се предава и получава най-леката възможна присъда – осем години каторжен труд в Сибир.

Соня му оставя вярна, двамата са вече влюбени. Тя събира средства и заминава за Сибир, за да е край него. Майка му, Пулхерия, умира година след влизането му в затвора. Сестра му, Соня, се жени за неговия колега студент – Разумихин, но сватбата им минава съвсем тихо и печално.