Емилиян Станев - Разкази

Страст

Алекси и Мирет са младоженци, но вместо да се отдадат на прекрасен меден месец, те отиват  на село. Още с пристигането си Мирет разбира, че тук не ѝ е мястото. Техните хазяи се опитват да я убедят, че с тях ще ѝ е добре, но тя не може да отклони мислите си. Алекси отива на лов на следния ден с едно куче. Мирет иска да си тръгне, постоянно мисли за това, но няма как, затова решава да намери сама Алекси, след като той закъснява, и тръгва. Намира го, ала е поразена от човека, когото намира – ловът на птици е направил Алекси страстен убиец, който не иска и да чуе за заминаване, а на Мирет ѝ остава да живее с този човек до края на живота си. С този непознат.

 

Годеж

Съдия Босилков върви по пътя, за да се срещне с бъдещата си годеница. Той решава да послуша баща си и да се ожени за жена от богато семейство, за да осигури живота си, също както го е послушал да стане съдия, за да си направи първо връзки, а после адвокат, за да е сигурен, че ще търсят само него. Още като вижда Лисавета, Босилков вече знае, че ще е нещастен и че лъже себе си. Щурецът е неговият съдник. Мелничарят Спасков и жена му го посрещат. Той обещава на Босилков, че ще му прехвърли всичко свое, а после двамата оставят „влюбените“ насаме. Босилков целува Лисавета и казва, че я обича, а щурецът повтаря „лъжеш“.

 

Вълкът

Един старец посред зима изпраща бабичката си при внуците и остава сам в дома си. Той иска да залови един бял вълк със зелени очи. Преди той е имал вълчица и малки, но дядото е успял да ги излови, а после да убие женската. След тази случка той е получил голяма похвала в селото и се е възгордял, но някак винаги е очаквал вълкът да се върне за него. Решава в този ден сам да издири вълка с помощта на кучето си - Пехливан. Двамата отиват на опасно място и въпреки че знае, че вероятно влиза в капан, той тръгва по следите на вълка. Кучето го намира и двамата започват да се борят, докато старецът от бъране пропада през леда в реката. Когато излиза, намира кучето си с вътрешностите навън. Оставят го, прибира се и се разболява. Треската се засилва и той в един момент не знае дали е буден, колко време е минало и дали вълкът не го причаква отвън. Той не яде, само спи и не може да дойде в съзнание, но мисли единствено как да залови вълка. Веднъж той се събужда и го вижда в двора си. Без да знае дали сънува, прицелва се в него и стреля.

 

Скот Рейнолдс и непостижимото

На българското черноморие има много чужденци, които са обединени под общата идея да си изкарат добре. Един от тях е американецът Скор Рейнолдс, стар професор, който по време на почивката си води въображаеми диалози, монолози и дори сънува реалистични сънища, търсейки мястото си на този свят. От съня му го вадят въпросите на един досаден поляк, който ту се появява, ту изчезва, но някак си остава на заден план. В деня на заминаването си се разбира, че полякът се е самоубил и че е търсил у Скот причина да продължи да живее, но твърде вглъбен в себе си и старостта си, той му е затръшнал вратата и дори го е подтикнал несъзнателно да си посегне. За всичко това Скорт Рейнолдс така и не разбира, а се връща при своята Мери.

 

Язовецът

Г-жа Моран е френска поданица, има мъж на име Луи, леко напълнял и отпуснат, но нейното тяло е все още запазено. Моран се наслаждава на ваканцията си на българското Черноморие в компанията на други като нея, докато един ден на рецепцията пристига плик, в който има рисунка, на която е изобразена така, както винаги е искала да изглежда. Тя първо се ядосва, после ѝ харесва, защото сякаш изобразява душата ѝ. Скоро художникът сам я намира – Тасо (Анастас). Той идва с моторницата си на плажа и я кани в колибата си да види други негови творби. Моран се двоуми, но после размисля. Останали са му само две картини, останалите продава на някакъв мним художник в София, който се бои някой да не разкрие измамата, а Тасо не го прави за пари, а защото така може. Моран е изненадана от колибата му, очаквала е нещо съвсем различно. Тя усеща, че е привлечена от него, въпреки че има мъж, а той – любовница. Не успява да преодолее гордостта си и да му каже какво истински е почувствала от картината му, а го оставя да я вземе за поредната повърхностна жена. Прекарва нощта с него, но чувства неудовлетворение. Името на Тасо на италиански означава „язовец“. Моран вижда скритите рисунки на Тасо, недовършени и твърде лични. Изведнъж се плаши от него и се прибира пеша в хотела, където я чака Луи – той е пристигнал същия ден. Нейната мечта да бъде щастлива, да бъде себе си се размива и тя се озовава на мястото, на което е била преди това.

Емилиян Станев - Крадецът на праскови

Лирическият герой (Никола) се завръща в Търново, за да продаде наследството, оставено от покойния му баща. Там се среща с един свой познат, учителят Петров, Козичката. Двамата си спомнят за къщата от другата страна, кято е принадлежала на стар полковник и неговата красива, но тъжна жена. Още като е бил малък, тази жена се е видяла на Никола като същество от друг свят, прелестно, но недостъпно. Те двамата живеели в града, но след като в града пламнал тиф, преселили се тук, а след като полковникът се сблъскал с набезите на крадци и изгладнели животни, той извикал ординарец да пази и да спи в градината.

Съпружеският живот на Елисавета не е щастлив. Полковникът е суров човек, 15 години по-възрастен от нея, а и връзката им протича през три войни. Заради раната си, полковникът вече не е на фронта, а е назначен за комендант на града. Той е суров и принципен, държи на дисциплината и нарушава строго всяка грешка. Дори слага звънчета, скрити в плашило, свързани с тел за оградата, за да предупреждават за опасност.

Един горещ следобед Елисавета остава сама в градината и чува предупредителното позвъняване на звънчетата. Очаква да намери куче, но вместо това вижда сръбски пленник, измъчен, слаб и загорял на слънцето, който е напълнил шапката си с праскови. Оказва се, че той е учител по музика. Тогава Елисавета започва да гледа на него по различен начин, тъй като тя самата е учителка и времето, прекарано в колибата, отдава на четене. Елисавета дава на пленника да яде и му обещава да му подари старите ботуши на съпруга си, защото Иво Обретенович идва при нея бос и с разранени стъпала.

След срещата си с Иво, тя не престава да мисли за него. Тя започва да чувства в себе си раздвоение – едновременно иска да го отблъсне и притегли към себе си. Иво не идва на следващия ден, а доста по-късно. Елисавета отново усеща раздвоението си от присъствието му, докато разговарят – той признава, че я е шпионирал.

На следния ден Елисавета шие на шевната машина в компанията на Марьола, нейната прислужница. Усеща, че някой я наблюдава и отпраща момичето, за да остане насаме с пленника. Когато се среща с Иво и го пита защо не идва често, той казва, че се грижи за френски майор, пристрастен към алкохола. Елисавета намира сили в себе си да му каже да не идва повече, но той я целува и обещава да се върне.

Междувременно полковникът започва да заблеязва настъпващата в Елисавета промяна и ѝ казва, че е станала момиче, че е друга, но тя не му обръща внимание. Нейният съпруг ѝ се струва като бреме, като нещо от миналото, подобно на студената ѝ майка, от което да се освободи.

Мародерствата в градината продължават, което вбесява полковникът – той ненавижда корумпираните си колеги и се гордее, че не е като тях. Затова взима пушка и я дава на ординареца, заповядвайки му да стреля по всеки, който дръзне да влезе.

В продължение на пет дни Иво не идва и Елисавета непрестанно го очаква. Във фаталната вечер тя седи на трема, реди карти. Учителят изведнъж чува изстрел, после Елисавета започва да пищи. Той отива да види какво се е случило на следващия ден. Среща го ординареца. Учителят вижда тялото на Иво, проснато на земята, и следите от агония, тъй като не е издъхнал веднага. Учителят пита дали домашните са станали, но ординарецът отвръща, че са в града. През нощта Елисавета опитала да се самоубие и била още жива, когато я откарали с файтон.

Учителят разказва на Никола, че след това мястото запустяло. Полковникът бил уволнен и обявен за военнопрестъпник, но не и съден. Починал две години преди появата на Никола в града.

Шекспир - Хамлет

Сред стражата на двореца се носи слух за появата на призрак, който се явява от време на време и изчезва с първи плети. Хорацио, най-добрият приятел на Хамлет, разказва на принца тази история и той отива да провери това с очите си, защото призракът поразително приличал на починалия му едва преди два месеца баща. А само преди месец майка му се жени повторно за неговия чичо. За това той я обвинява, казвайки „…едно животно/без говор и без разум би тъжило/ по-дълго време!...“ За чичо си пък казва „Бих предпочел най-върлия си враг/ да видя в рая…“

Хамлет отива да се срещне с духа и той наистина се оказва мъртвия му баща, който мъчно е успял да напусне отвъдния свят, където е теглен с окови. Бащата повелява на сина си да отмъсти за него и му разкрива, че неговият чичо му е сипал отрова, която предизвиква паралич, в ухото, докато е спял в градината. За минути тялото на краля се е покрило със струпеи, а кралицата го е намерила мъртъв.

След това Хамлет полудява (но само се преструва). Първа забелязва промяната му Офелия, която отива да му върне любовните писма, а той ѝ нарежда да иде в манастир, а ако случайно реши да се венчае, проклина невинността ѝ. Офелия обидена разказва всичко на баща си Полоний и той загрижен отива при краля да докладва. Всички мислят, че Хамлет е полудял от любов към Офелия, защото с часове се разхожда из галерията, чете книга и говори безсмислици.

Като не стават ясни причините за „лудостта“ му, Хамлет кани в двореца актьори и им нарежда да изпълнят представление пред Техни величества, което да разказва точно историята на призрака – как старият крал е бил отровен и как тронът му е бил отнет с измама. Кралят разбира намека и напуска, прогонвайки актьорите. Кралицата вика при себе си Хамлет да поговорят, а Полоний решава да подслуша. Хамлет го убива, без да види лицето му, а после извлича трупа му и го скрива.

Кралят нарежда на Хамлет да върне трупа, Хамлет отказва, а той го праща в Англия, като с него праща писмо, което да осигури смъртната му присъда при пристигането. В отсъствието на Хамлет, Офелия започва да полудява заради смъртта на баща си. Пее песни за нещастна любов, носи цветя. Лаерт влиза в двореца веднага след завръщането си от Франция в компанията на датски метежници. Той настоява да види убиеца на своя баща.

Хорацио получава писмо от Хамлет – донасят му го двама мрояци. Хамлет разказва, че е бил заловен от пирати и моли Хорацио да предаде две писма до краля и кралицата. В тях той казва, че е сам на брега и моли да му позволят да се върне в двореца.

В това време кралят помага на Лаерт да подготви убийството на Хамлет - отровена рапира. Кралицата влиза след малко и съобщава, че Офелия се е удавила в реката, докато е плетяла венци, но до края не става ясно дали се е самоубила или е било инцидент.

Хамлет и Хорацио са на гробищата в компанията на двама гробари. Там виждат погребението на Офелия. Хамлет се сбива с Лаерт, едва успяват да ги разтърат. След това Хамлет разказва остатъка от историята си на Хорацио – как докато е пътувал на кораба за Англия, той е отворил писмото на краля, разбрал е какво му готви и сам е написал друго, подпечатвайки го с печата на стария си баща. Така пратил доверениците на чичо си на сигурна смърт, а на себе си осигурил безопасно завръщане.

В последната част Хамлет и Лаерт застават един срещу друг в състезания с рапири (или дуел). Преди началото Хамлет повелява кралят да пие от чашата си с вино при всяка негова победа (чашата е отровена). Вместо него обаче, от чашата пие кралицата и пада мъртва. Хамлет и Лаерт се раняват междувременно, но се оказва, че отровената рапира е в ръцете на Хамлет и Лаерт умира, признавайки греха си. В този миг Хамлет намушква краля и го обрича на смърт, а после сам изпива остатъка от отровеното вино и така умира. В смъртта си той е обявен за смел воин и достоен крал на Дания.

Калина Малина - Златно сърце

Димчо живее в дома на баба си и дядо си (които всъщност не са му истински роднини). Там той живее безгрижно, без да си дава сметка колко любов получава. Не харесва баба си, защото е твърде строга с него, докато дядо му обича да разказва истории, докато един ден скритите накити и съкровища изчезват и на тяхно място остават бели камъчета. Димчо има и приятел – момченцето на тяхната съседка и вдовица, Злата, - Минко. Леля Злата винаги е добра и с двамата, но Димчто чувства, че му липсва майчинска обич. Друг познайник от детството му е старата Пембиша – циганка с малко, недохранено внуче на име Шимши.

Веднъж на сбора двама цигани опитват да отвлекат Минко и Димчо, но старата Пембиша им пречи (по-късно се оказва, че това са били синовете ѝ и че тя всъщност се е престорила на спасителка на децата). След инцидента Минко заболява, а в къщата на Димчо идва Шимши. Той често започва да се навърта, примамвайки Димчо и казвайки му, че той не е дете на родителите си и че го заведе при истинската му майка. Така той бива отвлечен и заведен далеч при „новото му семейство“.

От тук насетне Димчо се сблъсква с трудностите на чергарския живот и започва да мечате за дните на вита топла баница и прясно мляко, за милувката на баба и приказките на дядо си. Всичко това е заменено с плетене на кошници, робуване, слугуване и крясъците и боя на дядо Юмер, а по-късно и на мнимия му баща – Али. Единствена утеха Димчо намира в Айше, жената на Али, която е много красива, но няма свои деца. Тя носи на врата си част от оставеното му наследство от истинската му майка – златно сърце на синджир. Той се надява един ден да го отвори и да види образа на родната си майка.

Откакто заживява с циганите, на Димчо и на тях им се налага да пътуват често от град на град и все по настояване на Али, който не може да се застои. При едно такова местене тяхното конче, тормозено от Юмер и Али, умира и те чувстват силно загубата му, особено след като майка Айше заболява от странна болест. След това Димчо става ратай у бай Мильови. Никой още не знае, че името му не е Хасан и го смятат за циганче. Скоро обаче напускат, за да идат в Плевен, където Димчо се запознава с дядо Кольо. Той става неговият пръв учител, а също така и първият човек, с когото споделя историята си. Димчо заживява с него за известно време, ала когато идва времето на Съединението, дядо Кольо решава да замине с войниците и оставя Димчо и два сребърни лева. В това време Айше умира, Али се пропива и в стария му дом остава само слепия дядо Юмер, който е абсолютно безпомощен и е принуден да проси, за да не умре от глад. Така Димчо тръгва да търси семейството си с Гурко, старото куче на дядо Кольо, и двамата се връщат по обратния път към дома му, надявайки се да открият загубените следи. Последният дар, който дядо Кольо дава на Димчо, е златното сърце, принадлежало на родната му майка.

Димчо по пътя стига до едно село, ала като влиза в кръчмата да пита за пътя, залавят го и го набиват, след като намират двата сребърни лева – смятат го за крадец. Спасява го младият учител Цвятко, който се грижи за него известно време и който праща писма тук и там да получи сведения за родителите на Димчо, а после и за неговите баба и дядо. Дори Димчо сам праща писма, цели три, но отговор от тях така и не получава.

Димчо все пак се връща в Калофер (след пет години скитане), родния му град, разпитва за баба си и дядо си и научава, че дядото е умрял. На поратата на къщата му го среща един човек, който му казва, че ще го заведе при баба му (която е починала още в годината на изчезването му) и Димчо наивно тръгва след него. Този човек се оказва вуийчо му, който го мрази безкрайно, защото знае, че не е роден син и че той ще наследи имотите на старите, затова го кара вкъщи и го заключва в една турска баня. С помощта на златното сърце, Димчо копае тунел, измъква се навън, започва да вика Гурко, а кучето му помага като не спира да лае и води хора при себе си.

Така спасяват Димчо, но вуйчо му изчезва. Намират в дома му много откраднати вещи и ги връщат на Димчо. Той заживява при леля Злата. Скоро идва учителя Цвятко, който води със себе си непознат мъж. Той се оказва неговия баща. Разква му как майка му го е оставила в кошница, когато са я гонели турците, как е скрила в пелените му всичките си ценности, а после е отишла да разсее турците. Дядо Димо, който го е отгледал, се е връщал от Цариград, след като е научил, че дъщеря му и детето ѝ са починали. Той намира детето в кошницата и решава да го представи за свой внук. Вуйчото обаче винаги е подозирал това и се е наговорил с баба Пембиша да го отвлекат и да искат откуп от истинския му баща. Баба Пембиша оставя Димчо на малкия си син – Али, открива къде е баща му и му казва, че Шимши е неговото изгубено дете. Той ѝ дава пари, но не вярва на историята, а баба Пембиша прибира всичко спечелено, без да го подели със сина си Али и без да му каже, доволна, че е намерила дом за внука си. В това време родният баща на Димчо разпитва Шимши и така узнава къде е истинското му дете. Започва да ходи от град на град и от село на село по следите на Димчо. Научава за патилата му, среща дори стария Юмер и попада на едно от писмата на Цвятко. Така двамата се намират и отиват при Димчо в Калофер.

Малко след като Димчо открива родния си баща, той се жени за леля Злата и Минко става негово истинско братче. Димчо пък се жени за синеоката внучка на Мильови, която е видял още от времето, когато е бил ратай. Като възрастен той разказва историята за приключенията си на своите деца. Един ден в дома му идва просяк – това е неговият вуйчо. Всичките си приключения той си спомня от оставените му подаръци – кожухчето от дядо Димо, камшичето на Шимши, кожената топка с феса, книжката от дядо Кольо – всички тях държи в една стаичка на горния кат и спомените за добрите хора, които са му подали ръка в труден момент.

Димитър Талев - Илинден

От малък Борис Глаушев се изпълва със страх към турците като към нещо непознато, скрито в мрака, от което може да го спаси единствено светлината на газената лампа. Баща му Лазар го води в дюкяна си, а майка му, Ния, го води при майката на Селим бей в турската махала, където за пръв път се среща с прекрасната Лейла. От двете случки сърцето на малкия Борис се пълни с гняв, страх и омраза към турците. По същото време Лазар заминава за София да се види с брат си Кочо, но като че ли там всички са станали по-други. Там се среща и с учителката Руменова и вече порасналата ѝ дъщеря Олга. Вторият ѝ мъж е в затвора заради обида на княза. На връщане Лазар пътува в едно купе с Гоце Делчев, без да знае това, но веднага му прави впечатление от разговора им.

В Преспа се заформя революционен комитет, който приема все повече и повече хора – първо, най-сигурни, после и други. Лазар отива при Георги Баболев да моли за пари за пушки. По същото време избират за касиер на комитета Наум Катранов, който живее в крайна бедност и въпреки големите нужди на семейството си, намира сили да опази парите на касата.

Райко Кутрев, кръстен на Вардарски и син на бившите му хазяи. Той е на нож с братовчеда на любимата му – Марето, защото е измислил навремето унизителния за него прякор – Кътърката (пуканката), Панту. Той също като Райко е влюбен в братовчедка си, но заради огромния тормоз, който е получил като по-млад, той се е изпълнил със злоба към хората.

От Щип идват Гоце Делчев и Даме Груев, за да задвижат революционните работи в Преспа. Сега тяхна основна задача е да събират пари за пушки и бомби и да ги пренасят със селяните от село на село и град на град. Доне Стоянов е един от тези „куриери“, ала бива случайно заловен от турци, а после изтезаван, но въпреки това той не издава нищо. Делчев ходи из селата, проверява канала, среща се и със Стоян Глаушев, един от синовете на Кочо, както и с генерал Данаил Николаев, за да търси подрекпа за Македония, но не я получава и си тръгва разочарован. Вижда в София как хората се бият заради режима на Стамболов, среща се и с Олга, ала накрая напуска столицата отново в компанията на Коле, когото е отказал от пиенето преди време в името на народното дело и за което жената на стария общуар му е страшно благодарна.

Турците се раздвижват и започват постоянно проверки. За да покажи верността си към империята, подкрепя ги и Таки Брашнаров, който ходи често до Битоля заради своя „гъдел“ към всякакви жени, но после си намира циганка и вече почти не ходи, защото тя му става като жена. Кърътката е калфа в дюкяна му и по много причини Брашнаров се бои толкова силно от него, че не смее да го уволни.

Когато Борис навършва 15, той започва да се вълнува от революционните работи заради новото училище, в което учи. Той изведнъж се чувства отчужден от майка си и това му носи голяма мъка. Лазар първоначално отрича да е член на организацията, но после се примирява и с Борис вече имат много общо, за което да разговарят.

Една сутрин хора от хюкюмата тръгват из чаршията да събират помощи за аскера, но хората се наговарят никой нищо да не даде. Единствени Георги Баболев и Таки Брашнаров не се вслушват в думите на комитета и единият дава пет лири, а другият – брашно от най-ниско качество. Аскерите пък, които се връщат от Гърция, сами продават пушките си на хората за по лира до три.

Райко предлага на Марушка да се оженят и пита майка ѝ, след като научава от своята, че всички говорят за това. Тази близост толкова дразни Панту Кътърката, че той решава да отстрани някак Райко, ако ще и да го убие. От комитета решават да нападнат Брашнаров и да го ограбят. Тъй като Кътърката идва да му оставя книгата с отчетите за деня, а и да върши работа в дома му, комитетът казва на него да отвори портите отворени. Кътърката обаче предупреждава Брашнаров, а после отива при неговата циганка да вечеря, докато се стъмни и тогава да се промъкне да отвори. Влизат трима и нападат Брашнаров, но той се отбранява и те само успяват да го ранят, без да вземат нищо от него. След случката, Брашнаров заминава за известно време за Битоля да се лекува и се връща съвсем друг човек. Каймакаминът, а после и Таки, когато се връща, разпитват Кътърката, ала той продължава да отрича, че е видял нещо. От комитета също се съмняват в него, че ги е издал, но никой нищо не може да докаже.

Лятото идва. Жестокостите на турците стават все по-брутални. Заради пренасянето на пушки и бомби, много селяни биват избити, изнасилвани и затворени. Брашнаров продължава да предлага пари на Кътърката, за да му издаде имената на онези, които са опитали да го ограбят. Панту накрая признава, единствено за да разбере къде крие старият парите си. Таки веднага отива при каймакамина и дори добавя някои имена, включително това на Лазар, защото го мрази още от случката с бившата му жена. Започват арести. Стефо Церски по същото време се припира с един турчин за цената на маслото, заради което се започва стрелба. И българи, и турци се притичват на помощ на единия, после на другия и чаршията стихва. Умира един турчин, друг е ранен – започват нови арести. Сред заловените е и Къръката. Полудял от страх, той издава още двама от комитета, които крият пушки.

Веднага щом се стъмва, Кътърката отива при Башнаров и го убива, но не успява да отвори долапчето в стената, където старият си крие златото. След престрелката в чаршията Стефо Царски се скрива по селата, а Райко Кутрев се готви за път. Моли Атанас Кривиот да му купи всичко необходимо, ала Панту Кътърката го издава на турците, когато той отива да се сбогува в къщата на любимата си Мара, защото Райко го подозира в убийството на Таки. Обграждат ги, убиват двамата влюбени, а старата вдовица оставят жива. Хората погребват младите заедно, защото знаят че са били годеници.

Лазар бива пратен на заточение. Кореспонденцията със семейството му не върви. След около година бива освободен със султанска амнистия, но неговия съгражданин Леч Койчев, който е с него, не оцелява.

Селим бей пораства зъл и взима контрола над бащините си земи. Той се пропива, играе в Битоля хазарт и губи много пари всяка вечер. Веднъж взима заем от Рашид бей и решава да му го върне, като лиши тази година своите селяни от полагаемото за тях. Опитва да ги излъже, ала селяните се събират през нощта да крадат. Китан Щъркот, един от селяните, убива турчин, който спи при зърното, и тъй като за него вече няма живот, присъединява се към чета. Войводата опитва да убие Рашид бей като ползва Китан, но той проваля всичко и го пуска да избяга.

Гоце Делчев се връща в Преспа 1901 г. Настаняват го при браточедите на Глаушеви – Крайчеви. Бащата е шивач, затворен и неразговорлив човек. От благодарност, Гоце обещава да намери работа на Дона, най-голямата дъщеря на Крайчеви, която иска да стане учител.

В Преспа пристига жандармерийски юзбашия Юмер Али. Той разпитва Етхем ефенди за възможните организатори на комитета, защото той всички познава в града. Ехтем нарочно не казва името на Лазар и сина му, защото в миналото той му е заел пари. Залавят 18 души, а Стефо Царски идва да се кара и изоставя четата ви в една кула в Криводол да го чака. Борис отива при Крайчеви да предупреди, че търсят Стефо и той вечерта бяга с помощта на едно момченце. Турците тръгват да го гонят по полето, той си наранява крака, но те го откриват и обграждат кулата, където е неговата чета. Започва се престрелка. Турците чакат да се съмне, за да дойде подкрепление, а в Преспа Борис ходи от къща на къща при членовете на комитета да ги вдигне, за да помогнат на четниците, но никой не се присъединява към него. Когато се съмва, почва нова престрелка, куршумите свършват, четниците умират един по един, войводата се самоубива, а Щъркот съумява да скочи от кулата в кладенеца, за който никой не се сеща. По-късно идват селяни да го извадят и подслонят.

Есента в Преспа идва Даме Скорнев да вземе в своето село Рожден Дона за учителка. С тъга тя отива там и се запознава отблизо със селския живот, откъснат горе в планината. В това време Никола Нашев събира комитета, за да обсъдят дали да убият Панту Кътърката. Борис е против, но никой не го слуша. Той все пак решава да поговори с него. Панту не работи, но въпреки това има пари от сърбите, които опитват да вземат Македония за себе си и те му помагат. Той си е построил нова къща и се грижи за семейството на по-младата сестра на майка си.

Кемал бей, бащата на Селим бей, отива веднъж в дюкяна на Лазар да го предупреди, че дъщеря му искала да отиде на гости на жена му. Борис обаче не знае, че в къщата му има туркини и така се вижда с Лейла лице в лице. Скоро след това Селим бей продава сестра си на Рашид бей, за да си плати дълга, а и по молба на майка си, която научава за тази нечакана среща.

Дона учи около 40 деца за 8 лири на година. Тя разбира, че Велко, синът на хазяите ѝ, не може да чете и се захваща да го учи. Това ги сближава. При Дона тайно идва Дона Лозанова, за да ѝ напише писмо на мъжа ѝ, който е на гурбет. Заради липсата му, на вратата ѝ често идват да тропат мъже от Рожден, включително и Велко веднъж. Всички жени в селото я мразят и я наричат развратница. Като идва зимата, Дона се връща в Преспа, но всичко там вече ѝ е чуждо и тя бърза да се върне в Рожден. Случва се така, че този път я взима сам Велко и това ги сближава повече.

Борис решава да замине с четата на Гьоре Павлев. Той им става секретар и решава да просвещава селяните, при които отсядат.

Рожденци решават да не плащат за гората на Селим бей, както предни години, а Добра започва да ревнува Велко от Дона, но в крайна сметка любовта към Дона побеждава в сърцето на Велко. Добра приема при себе си Селим бей, когато идва в Рожден да си иска парите. Пред останалите се преструва, че едва ли не злият турчин не ѝ оставя избор, но въсщност тя е негова любовница и доносник. Именно тя му казва за Дона и той веднага отива в дома ѝ. Велко я грабва от страх и двамата бягат. В гората се срещат с четата, където е и Наумов – бившият учител на Дона.

Четата на Борис бива преследвана от турци и нападната. Борис го прострелват в крака, а войводата го спасява и води в село Дебрища при баба Пауна да го излекува. Там се запознава с красивата Ружа и решава да се ожени за нея. Ния идва да посети сина си и тогава той ѝ казва за Ружа.

Велко и Дона се женят на Гергьовден. Даме Скорнев отива да покани родителите ѝ, но те не искат да отиват и тя се примирява. Велко още на втория ден след венчавката отива в гората да построи там колиба да се крият от турците, а също и една друга, по-навътре, която е в земята и в която понякога се крият четниците. Велко решава с още двама мъже да режат дъски и да ги продават в Преспа, за да изкара повече пари.

Беят се връща в Рожден с още по-голяма тайфа. Той отива да търси пак Дона, но пребива вместо това родителите на Велко, които са останали сами в къщата. На следния ден Селим бей взима заложници и си иска парите. Велко казва на останалите да дадат на бея няколко лири, да го излъжат и той наистина пуска заложниците и си тръгва. С четниците се уговарят да го издебнат и да го убият, ала всичко се обърква и Селим бей оцелява, ала вижда човека, който се е опитал да го застреля – Велко. След месец Селим бей се връща с царска войска. Той е взел банбашията със себе си. Войниците влизат в селото и започват да грабят, а после викат всички на поляната. Разпитват ги дали има комити сред тях. При разпита убиват Даме Скорнев, но не намират Велко. След смъртта му, Велко тръгва с четата. Малко след заминаването му, при Дона идват двамата мъже, с които работи, и опитват да я излъжат, но тя вече се е променила, не само защото носи дете в утробата си.

Велко се връща у дома и с четата си отсядат да починат. Обсъждат да убият Добра, защото я свършила твърде много злини на селото, ала Дона се застъпва за нея и те размислят. Пращат човек да сплаши Добра и толкова.

Борис и Ружа се венчаят в Преспа. Лелята на Ружа, Бисера, я злепоставя безброй пъти и накрая си отива, ала в Ружа се загненздва едно особено чувство, което я кара постоянно да плаче и да иска да се върне в родното си село. Накрая тя убеждава Борис да си тръгнат, но тя никога повече и не помисля да се върне в Преспа или при родителите му. Борис го правят учител в Дебрища.

Върховисти идват в Македония и местната чета ги залавя. Взимат им оръжието и ги пускат да си вървят, а двама от върховистите се присъединяват към тях.

В Рожден Дона живее сама със свекърва си, която скоро заболява и умира. Смъртта ѝ води двете сестри на Велко, които опитват да разграбят къщата, но Дона не го позволява. Късно есента Слеим бей се връща, но този път Добра не го пуска в дома си. Той влиза насила. Тя му казва, че е бременна от него, ала не иска да си промени вярата, да му стане жена и да слугува на останалите му кадъни. Селим бей пак пита за Дона и като разбира, че е останала съвсем сама, тръгва с още двама свои другари нагоре към къщата ѝ, когато жените от цялото село се спускат след него да я защитят. За своя почуда, Добра чувства угризения и отива също да защити Дона и Селим бей се отказва. След тази случва Добра решава да убие Селим бей. Без друго всички в селото я мразят, а комитетът само си търси повод да я убие. Тя вади отрова, която е купила за мъжа си, защото той ѝ е писал, че ще се върне и Добра е смятала да го отрови, ако той разбере, че е забременяла от турчина. Вместо това, прави кафе за себе си и за Селим бей, а на следната сутрин я намират умряла при детето си, а него – край вратата, издъхнал, борейки се за живота си. Скоро след това умира старата ѝ свекърва и детето ѝ. В къщата остава само мъжът ѝ.

В Дебрища идват турци, но по това време четите са в града. Нареждат на ханджията да не пуска турците в тази част на селото и му отвличат внучето, за да са сигурни, че няма да се отметне. Дядо Марко настанява четниците при себе си. От кулата виждат всичко и пращат вест, заради което в селото идват още турци. Започват да се стрелят, някои умират, други оцеляват. След случката, убиват дядо Марко.

Дона ражда сама бебето си.

В Дебрища изнудват ханджията отново, но този път за сто лири. Взимат 120, ала ханджията казва, че ще ги издаде, затова го убиват. В това време на Борис му се ражда син, ала той не може да мисли за него, нито за Ружа. В къщата на Кузман Велянов, бащата на Ружа, влизат четниците и се готвят да нападнат турската казарма. Успяват да освободят Дебрища и да пратят писмо до Раздел и Бегово, че не искат да нападат мирното турско население. На петия ден идват турците. Сраженията продължават няколко дни, като в началото надделяват българите, но турците стават все повече и идват от всички посоки. Велко умира по време на последното сражение, Борис го залавят, а хората от Дебрища бягат в гората. Ружа също умира, докато опитва да спаси братовчедите си и стреля по турците. Детето ѝ остава при леля ѝ Бисера. Хората от Дебрища отиват в Рожден и от там Дона повежда всички в гората. Турците ги намират, убиват някои, но накрая ги пускат. Заради дъжда обаче, детето на Дона заболява и скоро след това умира.

Бисера намира къщата на Глаушеви и им дава детето на Ружа. Лазар намира Етхем ефенди и разбира от него, че синът му е в затвора. Ния отива при Лейла и я моли Рашид бей да не убива сина ѝ. Тя изпълнява молбата ѝ, защото се сеща за тяхната среща, но Борис го държат в затова. Тогава Ния продава скритите си скъпоценности и с парите освобождават Борис.

Дона остава съвсем сама. Мъжът на Добра иска да се оженят, но тя отхвърля предложението му. После селяните искат тя да живее долу при тях, но тя и това отказва. Даже майка ѝ разбира за нея и я моли да се върне в Преспа, ала Дона остава в Рожден като учителка, едва навършила 20.