Уилки Колинс - Жената в бяло

Действието се развива в периода 1849-1850 г. в Лондон и околностите му. Романът е написан под формата на записки на мнозина от героите, включително Уолтър и Мариан. Единствените главни герои, които не са включени, са Лора, Пърсивал, Ан Катърик и мадам Фоско.

 

Уолтър Хартрайт е учител по рисуване, който води спокоен живот в компанията на майка си и сестра си. Един ден той спасява живота на Песка, италианец – дребен и приказлив, който от благодарност му намира работа в едно имение, където две полусестри имат нужда от учител по рисуване за четири месеца.

Преди да реши каквото и да е, Уолтър среща късно вечерта една жена, облечена цялата в бяло, която го моли да я упъти. По-късно разбира, че тя е избягала от лудницата.

Макар и първоначално да се двоуми, Уолтър отива в имението, където се среща и с чичото, г-н Феърли – вечно болнав, вечно ерген. Чичото прекарва дните си в оплакване, изолация и сортиране на любимите си колекционерски монети. Когато Уолтър се запознава с дамите, той намира по-голямата, Мариан Халкъм, за твърде мургава и некрасива, макар и със стройна фигура, докато по-малката, Лора Феърли, му се струва прекрасна. Мариан Халкъм е от първия брак на майка им, а Лора – от втория. Минават три месеца, в които той преподава и неусетно се влюбва в Лора. Тя също не остава безразлична към него, но по някаква причина охладнява към него.

Мариан не успява да не забележи промяната у любимата си полусестра и решава да спести мъката на учителя им и му казва, че Лора е била сгодена. Още на смъртното легло на нейният баща я кара да обещае, че ще вземе за съпруг сър Пърсивал Глайд, който по това време е 45-годишен. За да избегне неприятната среща, Мариан съветва Уолтър да си намери извинение да се върне в Лондон един месец преди уговорената дата и той се съгласява. След като той си тръгва, едва тогава Лора показва колко много държи на него, но Мариан е убедена, че е постъпила правилно като ги е разделила, а по-късно – и като намира работа на Уолтър като чертожник на експедиция в Южна Америка.

Пърсивал Глайд идва скоро в имението. Лора е разколебана за сватбата, а сър Глайд иска дори да я измести преди началото на годината – на 22 декември, след което двамата да заминат, защото в дома му се извършва ремонт. Още преди сватбата той изисква от адвоката на Феърлив, Винсънт Гилмор, достъп до цялото наследство на жена си, изразяващо се в 20 хиляди. Адвокатът Гилмор разбира, че с този човек нещо не е наред и че ако Лора е била негова дъщеря, той никога нямало да я даде на човек като него.

В началото на своите записки Мариан принуждава себе си да хареса Пърсивал, но в последствие тя разбира що за човек е и че много е сгрешила да кара сестра си да го вземе за мъж. За нейно учудване обаче, Лора се съгласява да го вземе за мъж и те се женят. Веднага след това те отиват на сватбено пътешествие и Мариан чака месеци наред сама завръщането на Лора, вече лейди Глайд, защото единственото условие, което Лора е поставила на мъжа си е било да не я разделят с Мариан. Основна причина за нейните притеснения е анонимното писмо, което се получава още когато Уолтър е в имението. Писмото предупреждава Лора да не се омъжва за този мъж и Уолтър разбира, че е писано от Ан Катърик – жената в бяло.

Когато Лора се връща с Пърсивал, компания им правят нейната леля, мадам Фоско, и нейният мъж, който по произход е италианец. Г-н Фоско е невероятно дебел, но много жив за 60-годишен. Обожава белите си мишки и своите папагали, на които гледа като на деца. Мариан се радва на Лора, но ѝ се вижда променена. Лора не го показва, но още в началото тя разбира, че бракът ѝ е нещастен и че Пърсивал я е взел само за парите (до които той не може да се добере до смъртта си).

Минава известно време преди проблемите да започнат. Първо Пърсивал става нервен и иска да накара Лора да подпише документ, без да каже на жена си за какво се отнася. Тя отказва, а той се вбесява. По-късно с Ан Катърик, жената в бяло, пожелава да се срещне с Лора, за да ѝ каже голямата тайна на нейния съпруг. След това обаче двете не се срещат повече.

Сър Пърсивал е ужасен от Ан Катърик, защото тя твърди, че знае голямата му тайна. Причината Ан Катърик да иска да помогне на Лора е, че някога майката на Лора е била изключително добра с нея и тя е причината да носи бели дрехи. Ан Катърик е много болна и смята да върне добрината на своята благодетелка, преди да умре, като помогне на Лора.

Появата на Ан Катърик се оказва голяма пречка за плановете на Пърсивал. Той и г-н Фоско са затънали в дългове и се нуждаят от парите на Лора. Друг проблем е, че Мариан започва да ги подозира и дори успява да подслуша един от техните разговори. Така се случва обаче, че същата вечер вали проливен дъжд и преди да успее да предупреди сестра си, тя се простудява, хваща я треска и ляга на легло. Записките ѝ са намерени от г-н Фоско, който решава да използва дневника и пратените от нея писма до адвоката и чичо Феърли, за да инсценира смъртта на Лора и Пърсивал да вземе парите от зестрата ѝ.

Има една съществена подробност, която свързва Ан Катърик и Лора – двете поразително много си приличат. Г-н Фоско решава да размени местата им. Първо – с Пърсивал местят Мариан в другото крило на имението и след като я скриват, казват на Лора, че Мариан се е оправила и е заминала за родното им имение. Лора тръгва за Лондон, където трябва да преспи при г-н Фоско. Предния ден в Лондон е пристигнала Ан Катърик, която вече е имала напреднало сърдено заболяване. Фоско е смятал да задържи Ан при себе си, а след това да я умъртви, но сърцето на Ан не издържа и тя умира в деня преди Лора да пристигне, затова и се налага да скрият всички дати, тъй като Лора е пратена в психото едва два дни по-късно и представена за Ан Катърк.

Когато Мариан идва на себе си, минава много време, преди да се възстанови напълно и да успее да замине за Лондон. Лора е затворена в лудницата в края на юли, а Мариан я намира чак през октомври. Лора напълно се е променила, отслабнала е и умът ѝ блуждае, общо взето – престоят в лудницата я е накарал да изглежда като луда. Мариан устройва бягството на сестра си. По същото време Уолтър се връща от Южна Америка – на три пъти се е спасявал от смъртта и когато се връща, очаква го новината за смъртта на Лора. В желанието си да я види, той отива на гроба ѝ. По същото време истинската Лора и Мариан са там. Тримата се срещат.

Минават няколко месеца. Тримата живеят скромно в квартира в Лондон. Лора все още не може да дойде себе си. Уолтър иска на всяка цена да накаже виновниците за измамата и да върне статута и името на любимата си Лора. Той тръгва по следите на Ан Катърик, за да разбере каква е тази страшна тайна, която ужасява Пърсивал. Търсеното му го отвежда при майката на Ан – госпожа Катърик, която е невероятно студена и високомерна. Някога Катърик е била омъжена за пастор и то само за да прикрие бременността си от друг мъж.

След като се ражда Ан, г-жа Катърик не обръща внимание на детето си, а и по-късно разбира, че Ан има умствени отклонения. Мъжът на г-жа Катърик, пасторът, изоставя един ден и двамата. Причината е, че Катърик е получавала много скъпи подаръци от Пърсивал и че двамата са се срещали тайно. Г-жа Катърик отказва да каже цялата история на Уолтър, но споменава, че единствената новина, която иска да научи, е за смъртта на Пърсивал.

В историята на Катърик Уолтър вижда пролука – може би тайната е произходът на сър Пърсивал. Затова той отива в градчето, където са се венчали родителите му и открива архива. През цялото време, още преди да отпътува от Англия, Уолтър е бил следен от хора на Пърсивал и сега те годи опитват да го натопят и задържат, като казват пред властите, че ги е нападнал по пътя. Уолтър съумява да се измъкне навреме, за да провери копието на архива от църквата – един адвокат в съседното градче пази копие от архивите и той вижда, че сватбата на родителите на Пърсивал не е вписана там и че тя всъщност никога не се е състояла. Тогава Уолтър разбира, че няма никакъв сър Пърсивал и че всъщност той си е присвоил името и владенията на друг човек.

С тази информация Уолтър се връща назад и, опитвайки се да избяга от преследвачите си, той случайно се връща при пастора на старата църква. В този момент започва пожар – Уолтър разбира, че вътре е самият сър Пърсивал, който само се опитвал да се отърве от страницата в архива, но със свещта си запалил сухите иконостаси и не могъл да излезе, защото се заключил отвътре и вратата изгаря. Така Пърсивал умира.

След смъртта му, Уолтър веднага получава писмо от г-жа Катърик, която му казва цялата истина – тя е получавала подаръци от Пърсивал, за да му позволи да подправи архивната книга на нейния мъж, пасторът, но той е взел отношенията им за интимни и я напуснал. За да запази тайната му, Пърсивал решил да ѝ плаща издръжка. Веднъж, след много години, той се ядосал на едно нейно писмо, г-жа Катърик се изпуснала пред дърщеря си, че ще разкрие тайната му и когато Пърсивал дошъл да ѝ се извини, ядосал се на Ан, а тя го заплашила, че ще каже тайната му и ще го смаже. Г-жа Катърик опитала да убеди Пърсивал, че Ан не знае тайната, но той бил непоклатим. Най-доброто, което г-жа Катърик успяла да направи за дъщеря си, било да я прати в частен дом за хора с психични отклонения. Издръжката ѝ също се поела от Пърсивал до момента, в който Ан избягала.

Истинският произход на Ан и приликата ѝ с Лора също са изяснени по-късно – оказва се, че г-жа Катърик е работила в едно имение преди да се омъжи, а редовен гост е бил г-н Феърли, бащата на Лора.

Въпреки всичко станало, Уолтър не успява да постигне целта си – да върне Лора сред живите. Това Мариан опитва още в самото начало – веднага след като спасява Лора от лудницата, тя я води при чичо ѝ, но ергенът Феърли толкова мрази да го безпокоят, че отрича Лора да му е племенница.

Уолтър знае, че единственият начин да докаже, че Лора е жива, е в онова разминаване на датите в смъртта на Ан, която е била представена пред лекаря като мис Глайд, и пристигането на истинската мис Глайд в Лондон. Онзи, който може да му даде доказателство за това, е самият Фоско. За да принуди врага си да помогне, Уолтър решава да открие някаква негова слабост. Затова се обръща към единственият италианец, който познава – дребничкият Песка.

Уолтър разбира, че Фоско отива на театър и води Песка със себе си. Докато трае представлението, Уолтър пита Песка дали познава Фоско и Песка отрича, но когато Фоско вижда Песка, пребледнява като платно и така Уолтър разбира, че нещо ги свързва. Защото Уолтър е помогнал на Песка, дребничкият италианец решава да му издаде най-голямата си тайна – че той работи за Братството, организация с членове, които не се познават помежду си. Онова, което ги обединява, е знак под лавата им мишница, не по-голям от монета.

С тази информация Уолтър отива при Фоско, който по същото време трескаво се подготвя за път. Фоско го кани при себе си и се готви да пръсне мозъка на Уолтър, но Уолтър е подготвен – пратил е писмо на Песка, което да бъде отворено в определен час, ако той не се появи. Фоско е принуден да даде доказателствата, които Уолтър иска, а след това и да напише признанията си.

Фоско успява да избяга в чужбина. По-късно обаче Песка и Уолтър заминават по работа в Париж. Там Песка се среща с мъж от братството и същия ден Фоско е намерен мъртъв – Уолтър не познава дрехите му, но го познава по огромното му телосложение и знакът на ръката му, който вече е била заличен като за „предател“.

В края на романа Уолтър вече е женен за Лора, името ѝ е възстановено и надгробната плоча е сменена и на нея е името на Ан Катърик. Лора забременява и ражда момченце. Малко след това чичо ѝ заболява и детето става новият наследник на имението Феърли.