В
градчето има трима души, които всеки помни – дядо Слави, който се занимава със
земеделие, Рачо Самсара, който няма равен по приказливост, и Люцкан. Той продава
цветя пролетта и лятото, но слабостта му към момичетата винаги го хвърля в разорение.
Негови познати от града му дават пари да започне някакъв бизнес, но той или се
отказва, или пак фалира. Безгрижна е душата му и е устремена към най-красивото
момиче в града – Цветана. Хората я мислят за надменна и горда, тя няма
приятели, но всички се спират, щом мине по улицата. Люцкан знае добре езика на
цветята. В празнични дни таблата с цветята му се опразва и той е отвсякъде
търсен. Някои му се подиграват, но той приема всичко леко, защото никога друг
път не му обръщат толкова внимание. Митю Караколев е негов приятел и го
защитава. Дори когато идва известие за мобилизация и двамата се записват в
армията, той е неотлъчно до него. На гарата Цветана среща Люцкан – тя е сгодена
за инженера, който също е бил приятел на Люцкан. Тя му дава жълта менкиша,
която означава „раздяла“. Рачо Самсарът също отива войник. Люцкан съвсем се е
променил, след като е надянал униформата – тя му е широка и той почти се е
загубил в нея. Само дървеният кръст на фуражката му го отличава от останалите.
Започва дълъг и изтощителен поход, който изнервя войниците, те озверяват от
глад и умора. Тогава се случва един да стъпче нарочно цветето на Люцкан, бяла
хризантема, която е пазел като подарък от едно момиче, живеещо в село, през което
са минали. Люцкан се разболява. Едва върви и само лежи в палатката, когато
най-сетне стигат мястото в Странджа. В мислите му е само бялата хризантема и
думите „Прощаване. Няма нова любов.“ Рачо Самсарът държи пламенни речи, но като
идва боя, той е от първите убити. Дори последните мисли на Люцкан са за бялата
хризантема. Когато полковникът минава покрай тялото му, той вижда „прекрасна“
сцена, как в последния си дъх Люцкан е посегнал към някакво цвете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар