Чарлз Дикенс - Оливър Туист

Майката на Оливър Туист пристига в града пеша, без венчална халка и без да каже откъде е дошла и какво е преживяла. След като ражда сина си, тя умира. Оливър е даден в дома за сираци на една отвратителна жена, мисис Ман, която си присвоява от парите, отпускани ѝ от държавата да издържа децата. След като пораства, намират на Оливър работа. Първоначално искат да го направят коминочистач, но тъй като много деца бързо намират смъртта си, Оливър започва да работи като оплаквач в погребално бюро, благодарение на своя „благодетел“ и мъчител, г-н Бъмбъл, местният клисар. На Оливър най-много му върви при погребенията на деца, но той никак не харесва професията си.

На всичкото отгоре, положението в дома на новия му господар никак не е хубаво. Той постоянно получава подигравки, особено за произхода си, но когато споменават майка му, той не успява да издържи и се хвърля на бой. Прислугата успява да извърти историята така, че Оливър се оказва най-долен разбойник и побойник. Оливър не издържа на наказанието и бяга. Върви по прашния път към Лондон и едва успява да стигне там, благодарение на милостта на няколко души.

В Лондон първия познайник на Оливър е едно малко момче, което се оказва крадец. Виждайки потенциала на Оливър, то го води в бърлогата на един стар евреин на име Феджин. В началото Феджин се грижи за Оливър, дава му да яде и му обяснява как да маха инициалите от скъпи кърпички, които той държи при себе си. Оливър никога не се пита откъде идват и къде отиват скъпите предмети, но когато решават да го пратят за пръв път да обере един човек, виждайки как другарчетата му го правят, той бяга от местопрестъплението. За да не попаднат в беда, доскорошните му приятели започват да викат след него и да го наричат крадец, заради което смятат детето за крадеца и го залавят и откарват в полицията.

Човекът, от когото опитват да откраднат, вижа Оливър и разбира, че той не може да е крадецът, затова издейства от властите да го вземе със себе си. По това време Оливър е толкова изтощен, че припада и спи в продължение на повече от седмица в дома на мистър Браунлоу. Когато се събужда, той разказва на него и любезната икономка мисис Бедуин за приключенията си и как е бил принуден да върши долни деяния. Мистър Браунлоу му купува дрехи и решава да направи от него възпитан млад човек. Единствено приятелят на Браунлоу, киселякът мистър Гримуиг, питае съмнения относно намеренията на Оливър. За да му докаже, че греши, Браунлоу дава на Оливър пет лири и скъпи книги, които трябва да върне на книжаря.

За съжаление, старите „приятели“ на Оливър го откриват, благодарение на усилията на Нанси – младо момиче, което Феджин е завлякъл на дъното още преди години. Така, когато Оливър излиза на улицата, той бива отвлечен от Нанси. Тя се преструва пред минувачите, че той е изгубеният ѝ брат, който не е наред с главата, и така успява да го отведе.

Истината е, че не само Феджин вижда потенциала на Оливър да му бъде полезен, но има и една друга личност, която има интерес Оливър да остане на дъното и един ден да бъде обесен. Тази личност се нарича Мънкс.

Въпреки голямото си нежелание, Феджин дава на Сайкс, един долен крадец, който има за компания зло куче, за да направят обир в дома на богата вдовица. В къщата може да се влзе през тясно прозорче и само Оливър може да влезе. Когато влиза обаче, той решава да предупреди слугите, Джайлс, ала единият от тях го прострелва. Оливър успява да избяга, но Сайкс го зарязва на полето. Когат идва на себе си, Оливър се връща в къщата и моли за помощ.

Когато виждат раненото момче, всички се чудят дали то е същото, което Джайлс е прострелял, затова се допитват за съвет до двете стопанки на къщата – прекрасната Роза и г-жа Мейли. Те настаняват Оливър на горния етаж, където за него се грижи д-р Лосбърн. Трогнат от съдбата на момчето, той кастри Джайлс, задето го е прострелял, а после казва на следователите, че няма как това момче да е част от престъпната банда.

Когато Оливър се възстановява, той разказва отново цялата си история, а после опитва да намери добрият мистър Браунлоу и да му разкаже истината, но той е заминал. Оливър заживява с новото си семейство и така минава почти цяла година. Когато се връщат отново в Лондон, с младата Роза се свързва самата Нанси. Сега Нанси се грижи за Сайкс и живее с него и дори го обича посвоему. На два пъти Нанси е подслушала разговор между Феджин и Мънкс. Този Мънкс е платил на стария евреин да намери и отведе отново Оливър и дори имат план как да го направят отново. Нанси казва на Роза да бъде предпазлива и че нещо, свързано с идентичността на Оливър, трябва да остане скрито.

Докато Оливър е живеел с новото си семейство, то Мънкс е издирил единствените, които могат да потвърдят неговата личност. Сега старата домакиня на приюта, мисис, Ман, и клисарят Бъмбл са женени и по-нещастни от всякога. Оказва се, че г-жа Бъмбл е откупила пръстенчето и медальона, принадлежали на майката на Оливър. Щом ги получава, Мънкс ги пуска в една бездна и те изчезват безследно.

Нанси е обещала на Роза да се срещнат за втори път и сега тя води със себе си мистър Браунлоу. Нанси им казва как изглеждат Сайкс и Феджин и къде могат да бъдат открити. Нанси отказва да получи каквато и да е награда, освен кърпичката на Роза. Нанси предполага, че някой я следи, и се оказва права. Нейното странно поведение е убягнало на Сайкс, но Феджин праща новия си шпионин, Ной (стар познайник на Оливър), да я следи. След като научава какво е казала, Феджин споделя със Сайкс, а той убива Нанси с цепеница, а после бяга.

Когато чува историята на Нанси, мистър Браунлоу си спомня нещо, което му е направо впечатление още при първата му среща с Оливър – това колко той много прилича на един негов стар приятел. Както и подозира, този негов приятел се оказва баща му. За да потвърди подозренията си, той праща хора да заловят Мънкс и двамата разговарят. Оказва се, че истинското име на Мънкс е Едуард Лифърд и той е полубрат на Оливър.

Бащата на Мънкс и Оливър се е оженил млад и по сметка. Той не е обичал жена си и двамата са живеели разделени. Жена му е имала един син от него, Едуард, който е настройвала срещу бащата и го е възпитавала в омраза. Виждайки тяхната ненавист, бащата решава да даде малко пари от наследството си, а останалите да завещае на единствената любов на живота си, Агнеса, и тяхното неродено дете. За съжаление, бащата заболява и умира преди раждането, а завещанието му е изгорено от жена му. Агнеса е отведена от баща си в провинцията, за да скрие позора си. Бащата обаче умира, а Агнеса, предусещайки смъртта си, иска да иде до мястото, където е погребан нейния любим, за да умре с него.

Оказва се също, че Агнеса е имала сестра – Роза, върху която е паднал целия позор от злословията на злата съпруга. Роза е приютена от г-жа Мейли и се влюбва страстно в нейния син Хари, но заради петното върху своето име, двамата не могат да се оженят, поне до деня, в който нейната истинска история не става явна. Мънкс казва още, че майка му е издирила семейството на Агнеса и им е навредила много, а после се е разболяла и е умряла в мизерия. Самият Мънкс е сменил името си, свързал се е с лоша компания и така опитал да намери брат си (защото той е бил сигурен, че роденото от Агнеса дете е момче) и да му попречи да вземе дяла си от бащиното завещание.

За да се измъкне от лапите на закона, а и защото той сам не е извършил нищо пряко, Мънкс предава Феджин и Сайкс на закона, признава наследството на Оливър, а от благодарност, Браунлоу му дава половината от парите на баща им. Мънкс заминава за Индия, изхарчва всичко, попада в затвора и намира смъртта си.

Сайкс, преследван от духа на убитата от него Нанси, опитва да намери място, на което да се укрие, но едно момче го предава и за минути около къщата се събира огромна гневна тълпа. Сайкс се качва на покрива, взима въже и се готви да скочи, когато по случайност не успява да сложи примката си правилно, пада и се обесва, а кучето му скача след него, но пада в пропастта и умира.

Феджин е заловен и осъден на смърт. Оливър отива да го види и получава травма от думите, които чува. След присъдата, Оливър заживява като син на мистър Браунлоу. Роза и Хари се женят. Мисис Ман и Бъмбл стават просяци и заживяват в същия онзи дом за несретници, в който някога са се държали като високомерни господари. Издигат паметна плоча на майката на Оливър, на която е написано само името „Агенса“.