Ивайло Петров - Хайка за вълци

Калчо Статев има две дъщери. Втората, Радка, той не иска да дава, защото му е нужна работна ръка, но сам Жендо Иванов идва да я иска дори без зестра. От там започват да викат на Статев – Солен Калчо, а преди това – Троцки, защото е пазач на лозята. На сватбата на Радка обаче се оказва, че тя е нечестна и баща ѝ дава замяна – 15 декара земя, за да не я връщат. След това той спира да говори. Майката на Радка я вижда за кратко, но усеща, че нещо с нея не е наред. Един ден тя умира – пометнала и кървяла до смърт. Калчо изживява смъртта ѝ много тежко. Проговаря на жена си едва когато кравата им ражда теле с краката напред. Въпреки, че отрича ТКЗС-то, Калчо редовно донася на милицията за провинилите се съграждани. Те му отмъщават, но той така и не издава кои са били. Жени най-малката си дъщеря Митка, жена му умира, а новият му зет се оказва работлив. Дори му изкарва карта за лов, след като Калчо страда от иззетата му пушка. Така той започва да прекарва време с дружинката в кръчмата, където опитват вина. Когато организират хайката, след като чуват за глутницата вълци, Калчо е повален от клон и умира в една партина.

Жендо е хайдутин. Първоначално е член на безименна чета, после става неин войвода. Представя се за хора на Карадемирев, заради което неговата банда си има проблеми с властта. Един ден отмъщават на един богаташ, който е посегнал на момиче, далечна роднина на едно от момчетата в четата. Взимат му парите, но богаташът се оказва близък на Карадемирев. Крайно отмъстителен, той намира Жендо и почти успява да го убие, но куршумът минава на сантиметър от сърцето му и той оцелява. По-късно се срещат, когато Карадемирев е заловен, а Жендо му дава вода като на дете. Когато се установява в селото, той първоначално никак не харесва Солен Калчо, но веднъж вижда дъщеря му Радка с пикьора Кунчо, за когото е чувал, че е женен и има две деца. Вижда ги да се срещат няколко пъти в царевицата и решава да му я поиска за снаха, не толкова да го избави от позора, а за да му вземе трите ниви, които са до неговите и които са останали напълно без грижи, след като Калчо ги е оставил изцяло на жена си. Когато Радка умира, той решава да върне земите на Калчо, стига да не влиза в текезесето, ала той го издава на властта и те му взимат нивите в полза на държавата, а Калчо правят стражар. Затварят Жендо, дори в бъчва го търкалят, но той отказва да подпише декларацията. Хората започват да си отиват от селото и да се местят в града. Включително и сина му – жени се за учителка и има две деца – Солват и Кат, кръстени на баба си и дядо си. Жендо все пак става текезесар, работи усърдно и скоро всичко си идва на мястото.

Николин го взимат млад и сирак в чифлика на Михаил Деветаков. Там се запознава с готвачката леля Райна, която му става като негова майка.

Иван Шибилев, който е по-млад от Николин, от малък е много добър с каквото и да се захване. Рисува и обожава киното. Привлича го силно сценичното изкуство, до което се докосва, благодарение на чичо Жорко, който е син на хазяите му, а и сценичен работник. Покрай театъра се запознава с красивата Вева, която обаче използва красотата си, за да си уреди живота и на искрените му чувства гледа хладно.

След смъртта на готвачката Райна, всичко в къщата се обръща с краката нагоре. Деветаков наема нова жена – Добринка, която сади раздор. Деветаков дава ¾ от имотите си на общината и едва успява да поддържа стопанството си. Дядо Коньо много краде. В чифлика живеят Мамат и Клара, които са избягали от Будапеща, благодарение на Каров, който е българин. Той ги води в Бия, а после изчезва. В чифлика идват гости, сред които е г-жа Мишона. Тя съветва Николин да преспи с генералшата Сърмашикова, тъй като и тя самата се е продавала за кило брашно. В миналото е работила в адвокатска кантора, но забременяла от сина на адвокат Горашов. Той ѝ плаща да махне детето, тя го лъже, че не го е махнала, хвърля му парите в лицето и тълпа от хора го смачква, опитвайки се да грабне нещо. С останалите пари Мишона отива в София, където си наема жилище и става сводница на две семейства – Сърмашикови и Илиеви, които в крайна сметка разбрали, че не е никаква богаташка, но били зависими от нея.

Един ден трите жени – Фени, Мишона и генералшата идват заедно, скарват се, а няколко дни след тяхното заминаване Деветаков се самоубива. На погребението му идват единствено дядо Старви, мъжа на леля Райна, Малат, г-жа Клара и Николин.

Николин получава чифлика и земята, но не се чувства удобно и решава да иде да живее с Илко Кралев в града. Да се грижи за него, защото е болен от туберкулоза. Но така се случва, че Мона го задържа, прелъстява го и се женят, а баща ѝ, дядо Мацко, с котешкия си нрав, се разполага като господар с мебелите на мъртвия Деветаков и бедняшкия му дом става гротесков и хората му се присмиват. Николин обаче не чува и вижда нищо от това, защото е дълбоко влюбен и верен на жена си. Детето се ражда седмаче и това предизвиква слухове.

След изчезването на Вева, Иван Шибилев е приютен от актрисата Даря. Живее с нея известно време и с родителите ѝ, докато мъжът ѝ не се връща. След боя им, той не чува повече за нея. Тя е и жената, която го разкрепостява, но по някаква причина, когато се връща при Мона, той изпитва към нея платонически чувства. Поне до сватбата на приятелката ѝ Радка, когато я води в колибата на Солен Калчо. След това тя забременява и започва да отпраща кандидатите за жениха, надявайки се Иван Шибилев да се върне и да се оженят. След два месеца вече много ѝ личи, че е бременна и тя се вижда принудена да прелъсти Николин, който, макар и на 27, е невинен и чист. След като се ражда детето, Мона се среща тайно с Иван Шибилев и минава една година преди Николин да започне да подозира толкова очевидни неща. Хората от селото започват да говорят, да намекват на Николин и да пращат анонимни писма на Мела кой е истинският ѝ баща. Мона умира, след като се разболява и тръгва с каручката за доктор, но бива самзана под колелата ѝ. Едва след смъртта ѝ Иван Шибилев започва да се интересува от дъщеря си. Николин забелязва колко много си приличат двамата, но за него тя е само негова дъщеря. Като пораства, Мела заминава из града и пътува с театъра. Не е особено талантлива, но Иван Шибилев я подкрепя неотлъчно. Николин непрестанно тръпне, очаквайки малкото момиченце, което помни, да се върне при него.

Когато организират хайката, Николин Рогльото (както му лепват прякор) пита Иван Шибилев дали е истина онова, което се говори са селото. Той признава и Николин смята, че от страх се е прибрал в селото, но когато го намира след час, той е измръзнал до смърт.

Илчо Кралеч се среща случайно с Нуша Пашова в автобуса. Те започват да се виждат и в крайна сметка се влюбват. Стоян Кралев, братът на Илво, е против това. Обвинява бащата на Нуша в престъпление, а Илчо опитва да го оневини. На всичкото отгоре той е болен от туберкулоза и не вярва напълно, че би могъл да има бъдеще с Нуша. Обстоятелствата така се подреждат, че баща ѝ умира в затвора, а Илчо оздравява. Нуша обаче се разболява и скоро умира. Стоян става важна клечка за партията и не се свени да отстрани всеки от пътя си, дори това да е собственият му брат. Илчо успява да се срещне с брата на Нуша, Лекси, който бил пратен на тайна мисия в чужбина.

Киро Джелебов получава прякора Вървинамайната си, след като на власт идва ТКЗС и Стоян Кралев опитва да го принуди да подмине членството в партията. Джелебов предпочита да остане безпартиен, но не може да вземе листове с разрешение тримата му синове – Марчо, Аньо и Димчо да следват в университет. Един ден го привиква, а Джелебов се връща вкъщи, започва да пише на хартия, че дава всичко, което има, когато мастилницата пада и той тръгва нанякъде, напълно загубил ума си. Взима лопата и се заравя наполовина до кръста и започва да бълнува Господ и как той иска от него да пирнесе в жертва първородния си син, както е историята за Аврам. Един човек вижда Киро Джелебов случайно, мисли че е посечен на две. Идват хора, изравят го и той се оправя до няколко седмици. След този случай Марчо заминава за София с надеждата, че ще учи без лист, но се оказва в Западна Германия и Анцо разбира, че е станал политически беглец. От партията започват редовно да привикват него и баща му, да ги унижават. Димчо се прибира от казарма, печели си слава на фустопоклонник, но се влюбва в добро момиче. Родителите ѝ отказват да я дадат заради лошото име на семейството му и те двата бягат. Аньо има един неуспешен брак, но после намира правилната жена, макар свекърът му да е склеротичен и да го мрази. Киро Джелебов мрази Стоян Кралев и смята, че всички злощастия в семейството му са по негова вина. Сближава се с него и едва ли не му става слуга. След пет години между тях няма нови стълкновения, но тогава се получава телеграма за смъртта на Марчо и три дни по-късно, когато се организира хайката за вълци, Киро записва в библията, където неговите предци държат сметка за всичко важно в семейството, че именно той е убиецът на Стоян Кралев.

Димитър Талев - Железният светилник

Романът започва през 1833 г. след голяма чума. Стоян Глаушев бяга от родното си село Гранче, на три часа път от Преспа, когато убива едно от кучетата на бея, за да защити своето. В града животът му се вижда много труден. Едва успява да изкара малко пари, подхващайки се за кратко на работа тук и там, за да нахрани себе си и кучето. Минава известно време, пада дълбок сняг. Стоян върви по улицата, когато една порта се отваря и една жена го вика по име. „Ами ти отде знайш, че ме викат Стоян? – Та вие, селяните, барем половината сте Стояновци.“ Това е Хаджисерафимовата унука - Султана. Тя иска от Стоян да нацепи дървата на нея и бабата хаджийка. Някога техният дом е бил богат и те са били с положение, но с времето от богатството на дядото на Султана не е останало почти нищо. Тя къта последните им жълтици и ги пази за сватбата си. След като се запознава със Стоян, тя му позволява да остане с кучето си в плевнята. Из града тръгват грозни слухове за тях двамата, но Султана е търпелива. Стоян си намира работа при един калфа, благодарение на голямата си сила, а и работата му се струва приятна и като за него. Един ден Султана предлага на Стоян да се оженят, той се съгласява, но сватбата им предизвиква смут и от общината ги викат да разследват дали не са водили съвместен живот преди сватбата. Султана учи Стоян сам да иде и какво да каже.

В началото на съвместния си живот със Султана, Стоян се чувства като чужда птица в Преспа. Никой не го приема и на него това му тежи. Дори жена му го нарича селяндур и се страхува да не им се смеят хората. Минава известно време, в което Стоян задобрява в работата си при майстор Кочо, който го взима след многото му неуспехи в други работилници, а Султана непрестанно настоява той да поиска повече пари, особено след като им се раждат деца. Когато Султана забременява с първото, Стоян дори не разбира, докато не идва баба Керана да го изроди, но скоро то умира, а Стоян го преживява много тежко.

Стоян мисли да вдигне втора стая в къщата, за да има повече място за живеене. Освен това мисли да отвори свой дюкян, но майстор Кочо го съветва да не го прави, тъй като с него има 33 калфи в града и конкуренцията е страшна. Султана обаче настоява и Стоян отваря, но веднага е посрещнат от гнева на калфите. Връща се вкъщи разстроен, обаче жена му го кара да отвори отново и той се връща и от този момент повече не затваря вратите на работилницата си.

След години в Преспа плъзва идеята за нова църква, защото старата е твърде малка за всички. Идеята дава Климент Бенков, противник на Аврам Немтур. Общинарите ги слагат начело и двамата, не защото знаят за ненавистта си към другия, а защото именно това ще им помогне да се спогодят. Започват да събират пари от хората, да избират подходящо място и да избират човек, който да пратят първо в Битоля при патриарха, а после в Цариград да се иска разрешение. С тази задача се заема Климент Бенков. Владиката пък праща свой наместник в Преспа, който говори само на гръцки и се заема с общинарите да укрепят елинското училище и да доведат трима гръцки учители, а за българското никой не си мърда пръста.

В дюкяна Стоян взима двамата си сина – Кочо, големият, и Лазар, който още от малък показва по-голяма любов към книгите, отколкото към бакърите на баща си. Лазар е и любимецът на Султана – тя мисли да го прави свещеник. Климент Бенков идва в дома на Стоян и Султана да ги убеждава да пратят Лазар в Атина да се изучи със сина му, след като той, наместникът и общинарите виждат как Лазар помага на учителя си и учи другите деца. Когато той се връща сам, общинарите са срещу него – обвиняват го, че е присвоил техни пари. Този спор влошава болестта му, той опитва да поиска още пари от хората в Преспа, но болестта го поваля и той умира преди завръщането на момчетата.

Наместникът събира най-богатите власи и от тях взима необходимите за построяването на черквата пари, а те настояват техните имена да останат като основни дарители. По същото време в града идва монах от Рилския манастир да събира дарения. Стоян Глаушев го приема в дома си и от този ден става изключително набожен. Монахът от благодарност оставя една от книгите си на Лазар и това променя живота му – той още тогава решава, че е роден за по-велики дела, не за църковни. Монахът обаче напуска града с рана на главата.

Идва време да се сложи първия камък за строежа и за събитието се събират всички християни. Пътят към мястото за новата църква им е препречен от турците. Каймакаминът смятал, че гяурите готвели буна и затова спрял строежа. Те му показват фермана, издействан от Цариград, но на него това не му е достатъчно. Турците имат четири джамии, а са само една махала, докато българите са много повече, а имат само една църква. Камакаминът обаче настоява, че тя им е достатъчна и отказва да им даде разрешение за строеж. Рушветът този път не помага. Минават години, когато една неделя Лазар Глаушев се качва на амвона, както винаги, да чете, но този път призовава хората и те се хващат веднага със строежа на църквата, без да искат позволение от никого и никой не ги спира.

Пишат писмо за майстор на новата църква и се отзовава Рафе Клинче, който е голям особняк – иска много пари, по две оки вино на ден и не позволява на никого да види работата му. Лазар предлага той да остане у тях, докато си намери друго място.

След като Лазар се изгаря с горещ бакър, куца известно време, а Султана започва да говори с него свещеник ли да става, даскал ли, да се жени ли. Тя предпочита за снаха Ния, дъщерята на Аврам Немтур, родена и отраснала в коприна. Ния също малко по малко започва да накланя мислите на баща си към Лазар и той решава да го направи свой човек, ала гордостта на Лазар не му позволява, въпреки че изпитва по-силни чувства към Ния, отколкото към Божана, дъщерята на мъртвия Климент Бенков. Когато е на гости, Андрей, синът му, предлага на Лазар да работят заедно и той приема.

Когато се прибира у дома, Лазар хваща сестра си Катерина да излиза от стаята на Рафаел Клинче. Тогава още не ги подозира. Лазар влиза при майстора да го моли да си намери друго място да живее, защото майка му непрестанно го моли за това. Тя не може да го понася, а Рафе пък ѝ прави иконостас, за да я усмири. Лазар казва на майка си, че ще става калфа при Андрей Бенков и че смята да се жени за Божана, сестра му, но тя продължава да настоява за Ния.

Лазар държи реч пред хората в новата читалня под общината. Това не се харесва на общинарите и те го викат, а някои от поддръжниците му идват с него и казват, че вече не искат старите чорбаджии и така правят нова община, в която влизат Лазар и Андрей. Освен това власите и българите се обръщат едни срещу други – власите твърдят, че църквата е тяхна и те са дали пари за нея, затова ще се пее на гръцки, докато българите настояват, че са построили със свои ръце и затова трябва да се пее на славянски.

Женят Нона. На сватбата Божана губи съзнание заради силна, кървава кашлица – началото на болестта, която е отнела и баща ѝ. В паниката си Лазар я иска за невеста, но колкото да е щастлива Божана, тя иска да изчакат една година, преди да обявят годежа си (защото мисли, че за това време ще умре). Като се връща, Лазар вижда Катерина задъхана и разчорлена. Султана подпитва Катерина за Ния и казва да я предупреди, че ще отиде да я види. Намеква ѝ за сина си и че той всъщност иска нея. След празника Ния моли баща си да я омъжи за Лазар. Аврам Немтур се дърпа, нарича го враг, но като идва хаджи Захари, кара го да иде в дома на Глаушеви. Хаджи Захари се връща посърнал, а Аврам Немтур праща дъщеря си далеч от Преспа, за да забрави за Лазар. Божана отново ляга болна, но този път не успява да се пребори и умира.

Рафаил Клинче кани Лазар в новия си дом – живее при двама старци, които не му създават проблеми. Казва му, че Катерина е бременна от него и да говори с майка им да ги оженят по-скоро. Лазар се разгневява, но издебва подходящ момент да остане насаме със Султана. Като ѝ казва, тя изпитва ужасен срам и му казва нищо да не прави, а сама тя ще се справи с Катерина и омразният ѝ художник.

Султана говори с Катерина – казва ѝ, че знае, че ще я омъжат, но няма да ѝ позволи да мине под венчилото бременна, защото всички ще разберат и ще посрами семейството си. Отива в турската махала при една кадъна – врачка и взима от нея билки. Кадъната и предупреждава, че е опасно в напреднала бременност, но Султана рискува. Подготвя всичко, остава сама с Катерина и чака да пометне. Билето се оказва силно, но кръвотечението не спира и Катерина умира. Султана, след като се отървава от следите, казва на всички, че е починала от сърце.

Пролетта преди Великден хората започват да се бунтуват, че не искат в църквата да се пее на гръцки и в крайна сметка каймакаминът затваря черквата и не дава да се служи, а Лазар – в затвора. Всеки ден ходят общинарите да искат освобождаването му, докато най-накрая го пускат. Аврам Немтур и наместникът се уговарят да убият Лазар, защото е твърде голяма пречка. Аврам плаща на турчина Али и след две седмици, след като го е дебнал редовно, Али се запашва с нож и два пистолета. Успява да стреля по Лазар веднъж в гръб, преди едрата Нона, която е влюбена в Лазар, да успее да го спаси. Лазар гори от раната си 12 дни.

Когато Аврам Немтур се връща в Преспа, Али иска от него останалите обещани пари, но Аврам отказва да му ги даде, защото Лазар е още жив, а каймакаминът се е заклел да обеси убиеца, който и да е той. Скоро след това чаршията пламва – тъкмо неговият дюкян, където е заложил всичкото си богатство. Аврам получава удар и едната половина от тялото му се парализира. Ния се връща и двамата се оказват сиромаси. Аврам умира и една година по-късно Лазар и Ния се женят. Тогава Рафе Клинче завършва иконостаса и показва единствено на Нона, че в единия ъгъл е запечатал образа на Катерина. След нейната смърт той не близва и капка вино повече.