Константин Константинов - Кръв

Място и време на романа: София, 1923-1925 г.

 

Вяра Добрева е лекар, тя е около тридесет годишна. При нея идва Деян Чавдаров – той идва ранен от неуспешното въстание на комунистическата партия. Веднага, след като Вяра превързва раната му, той иска да си тръгне, но тя не му позволява.

В града се говори за Чавдаров и за това, че го издирват. Всички са на нокти. Правят се неочаквани проверки от държавната полиция.

Самоличността на един от куриерите – Людскан Зафиров, е разкрита и се налага някой да го замести. Вяра предлага себе си и става куриер. Придружава я Павел Василич Дойчинов (55 г.). Той е учител и вдовец. Взима със себе си своето вярно куче – Арап. На уреченото място Вяра и Дойчинов срещат Владимир, който им дава пакета и бързо тръгва, защото наблизо има полиция.

Когато Вяра се връща с Дойчинов в София, печатницата на партията е взривена. Загива Янко, 18-годишен, на когото Вяра е кръстница. Бащата на Янко, вуйчо Иван, идва, плаче и кълне комунистите. Вяра и Деян опитват да го убедят, че синът му е загинал за добра кауза, но като разбира, че и те са комунисти, вуйчо Иван ги заплюва и си отива.

От страх да не ги издаде, Вяра казва на Деян, че ще е най-добре да напуснат града. Следва странно затишие, при което не идват никакви новини.

По същото време, в което Вяра става куриер, жената на местния командващ – Богдан Радев, става свръзка. Жената на Радев се казва Павлина, той ѝ казва Лина. За спътник Павлина взима със себе си Асен Минчев, който е млад студент. Асен е познат на Цветана Соколова. Цветана работи в аптека и е приятелка на Павлина.

Людскан проследява Асен и Павлина, защото има съмнения. Той споделя с Богдан Радев и той пита жена си дали нещо се е случило, но е толкова влюбен в нея, че не може дори да я ревнува. Съмненията на Людскан обаче се засилват и той дори ги споделя с Вяра.

Веднъж Вяра вижда Павлина и Асен да слизат от влака. След като се разделят, Вяра проследява Асен и вижда как той влиза в полицейското управление и как полицаят на пост му козирува. Вяра е решена да убие предателя, но Людскан я спира и казва, че ще се погрижи за всичко сам.

Вяра се прибира у дома. Всички вече са нелегални. Всички, с които Асен е говорил, ще бъдат арестувани. Деян заминава за няколко дни извън София заедно с леля Мика, която е помощница на Вяра.

В това време се случва атентатът в църквата Света Неделя. Умират около 160 души. Вяра сънува кошмари.

Въстанието на БКП не се състои. Всички връзки са отрязани. Богдан Радев е в паника.

Чавдаров, Вяра и Цветана са заедно. Телефонът иззвънява и Вяра прави грешка, че вдига. Идва Людскан и казва, че трябва да бягат, защото до половин час ще дойде полиция. Идва Радев и казва, че жена му е убита. Людскан признава, че той я е убил, защото я е видял заедно с Асен. Радев е бесен, но в този момент идва полиция. Людскан вижда групите, които са ги обградили и намира път за бягство, но само Цвета тръгва с него. Той успява да избяга, но нейната рокля се закача и тя е заловена.

В къщата остават Радев, който е решен да умре заради жена си, Деян Чавдаров и Добрева. Вяра не иска да остави Деян. Двамата вече са твърде влюбени и тя го обича, въпреки че той е женен и има дете. Полицията скоро намира начин да влезе, Радев умира, а Чавдаров и Вяра са заловени.

В затвора Чавдаров е разпитван по три пъти на ден, докато не се самоубива – скача от петия етаж. Научавайки за смъртта му, Вяра се вцепенява и нито плаче, нито говори.

Вяра и Цвета са изправени на съд. Двете са осъдени на смърт, но Вяра протестира и казва, че присъдата трябва да се отмени, защото е бременна. Правят ѝ намек, че нарочно е забременяла в затвора, за да се спаси, но тя казва, че бащата се е самоубил в същия този затвор.

След два месеца заменят присъдите на Вяра и Цвета с доживотен затвор. Когато се ражда детето на Вяра, момченце, тя вече не иска да бъде комунист.

Дойчинов е освободен и идва на свиждания на Вяра и детето заедно с Катя – гърбавата приятелка на Вихров (един от комунистите в кръга на Деян и Вяра). Людскан живее в чужбина, среща се с датчанка.

 

Реплика на Деян Чавдаров: „Ще успеем само скъпо да продадем кръвта си.“