Петко Тодоров - Страхил страшен хайдутин (пиеса)

Страхил е най-известният хайдутин, който се бори срещу турците и бива възпят от момите. Един ден обаче той бива заловен и осъден на смърт. Преди да го обесят, турците решават да спрат в къщата на попа, от който Страхил да вземе последно причастие. Оставят го в двора, а те отиват да се починат в компанията на селския поп.

На Страхил прислужва поповата снаха – Милкана. Тя е отдалеч, от Загорско – родното място на Страхил. Щом вижда вързания хайдутин, нещо в Милкана показва, че той не ѝ е безразличен; че тя го познава. Двамата се заговарят. От дума на дума става ясно, че Страхил и Милкана са били влюбени; че ги свързват много неща от Загорско, но на Милкана не са ѝ стигали само закачките по седенките и, тъй като Страхил никога нищо не ѝ обещавал, тя се е омъжила за попския син.

Животът на Милкана никак не е лек. Тя постоянно говори за „черни чембери“ – от една страна, защото е загубила първородния си син, от друга – защото съпругът ѝ е заминал. Страхил все още е влюбен в Милкана и последната му молба е да му изпере ризата, за да иде на бесилото – „хайдушка сватба“. Моли също така Милкана да пее, защото тя има хубав глас, загорски.

 

Другата сюжетна линия е за Калина, дъщерята на попа, която простира прането, когато карат Страхил. Тя се скрива в храстите, за да го огледа, а нейният любим, Лудо Младо, я дърпа в храстите и започва да ѝ се обяснява в любов, да ѝ търси сметка и т.н. И всичко това се случва, докато Страхил и Милкана разговарят (съпоставка на старата любов с младата).

Генчо Стоев - Цената на златото

(Сюжетна линия с множество ретроспекции, всяка от които разглежда „цената на златото“ в своя си разказ)

 

Перущица, навечерието на Освободителната война

Баба Хаджийка (Гюрга) и дядо Хаджия (Хадживранев) са най-богатите хора в Перущица. Те редовно приемат на обеда или вечеря устинския първенец, турчинът Исмаил ага Сулейманоглу.

Баба Хаджия и дядо Хаджия имат трима сина, три снахи и внучета. Дядо Хаджия обаче от всички крие истината как са спечелили първото си богатсво и колко чужда кръв е била пролята за него. Баба Хаджийка пък си спомня единствено изморителния труд от съмнало до здрач, как с мъжа си са оставали на полето, след като другите са си отивали само за да изкарат един грош повече.

Исмаил ага има пет жени в сарая си, уважаван е и почитан сред останалите, но има една голяма мъка и тя е, че всичките му жени са бездетни и той няма деца. Въпреки това, той намира утеха да ходи в дома на Хаджиите, където забравя за бедата си. Един ден обаче никой от синовете на Хаджиите не го посреща, само бабата и дядото излизат. Исмаил ага вижда ясно подготовката на синовете за въстанието, осатава замалко, а след това си тръгва. Почти веднага след неговото заминаване турците нападат Устина и околните села, убиват мъжете, а оцелелите се заключват в църквата (мястото, от което започва романа).

Баба Хаджийка е останал сама с едната си внучка – Дияна. И двете умират от жажда. Бабата става свидетел на брутални „венчавки“ в църквата – как мъжете убиват жените и децата си, за да не бъдат заловени от турците. Бабата и детето оцеляват, турците ги пускат навън и им дават вода. След това турците карат жените в колона извън селото. Някои започват да ги нападат, дори ги убиват, за да вземат златните им нанизи. Бабата хуква да бяга, но Исмаил ага, който е наблизо в този момент, я вижда и подгонва.

Въпреки старата си дружба, Исмаил ага иска да вземе детето и да го направи свое, а старата жена да убие. Сякаш предчувствала намерението му, баба Хаджийка му казва къде е скрито цялото им съкровище – под каменното корито до кладенеца. От турчина иска само да устрои погребение за синовете и мъжа ѝ. Полакомил се от златото и въпреки богатствата си, Исмаил ага хуква назад към дома на Хаджиите.

Тъкмо когато размисля какво да прави, откъм мазето се чува шум и Исмаил ага вижда дядо Хаджия със смъртоносна рана в корема и мъртво пиян. Той го заклева да пази златото, а после умира. В това време идват планински разбойници. Питат го за златото в ръцете му, което дядото му е дал преди да идъхне, а Исмаил ага едва ги разубеждава, но по-късно разбойниците го хващат и пред очите на слугата му го събливат и му взимат всичкото злато.

Исмаил ага не може да повярва на срама си. Чуди се как ще живее занапред, а слугата му, Зекир, го напуска, защото смята, че господарят му ще го убие, задето е видял как са го унижили. Исмаил ага го пуска и тръгва да търси бабата, но нея и детето ги няма. Той се връща в сарая си и след няколко дни разбира, че бабата и детето са в града (Устина). Тръгва да ги търси, а баба Хаджийка мисли, че ще ги убие, така че предпочита да сложи край на своя живот и този на детето, макар няколко пъти да се е двоумяла дали да пусне момичето, когато една от ханъмите на Исмаил ага идва да го мами с мекици.

Исмаил ага остава сам, целият Хадживранев род е мъртъв, а Освободителната война започва.