Петър Берон

Петър Берон е безспорно „емблематична“ личност на нашия „просвещенски век“. Той написва „Рибния буквар“ с неговите осем раздела, чийто материал е взет почти изцяло от един подобен буквар на гръцкия просвещенец Дарварис. Букварен характер има всъщност само първият раздел. Вторият раздел съдържа няколко от най-необходимите молитви. В третия са събрани „Добрите совети“. В четвъртия раздел има миниатюри с примери от живота на древните гърци. В петия раздел има басни, а в шестия – „Различни истории. Седмият раздел е наречен „Фисически сказания“. Осмата част съдържа примери за аритметични действия, а на края на буквара са приложени рисунки на описаните животни.

Букварът е написан на живия говорим източнобългарски език, това предисловие е вълнувало читателите с нови и смели идеи на автора. Той предлага за пръв път и произношението на буквите от азбуката да бъде не „бе, ве, ге“, а „бъ, въ, гъ“, като по-близко до естествените звукови закони.

Когато в 1821 г. избухва гръцкото въстание Берон напуска Букурещ и заминава за Брашов, където се заема с написването на буквара и с издаването му с помощта на богатия търговец меценат Антон Иванов.

Енциклопедичното образование, придобито в Букурещката академия и намерило за пръв път приложение при създаването на „Рибния буквар“, сега насочва Берон към още по-големи планове. Става нещо невероятно – за кратко врене той успява да овладее основно и задълбочено съвременните природни и хуманитарни науки и да напише на пет от деветте езика, които владее, и издаде главно на френски – огромно количество научни трудове.

Берон смята, че е необходима една наука, която да синтезира знанието в отделните научни клонове и по този начин чрез единство на анализа и синтеза да се домогне до разкриване на истината. Берон смята, че неговата научна система обхваща най-пълно и най-точно многообразието от конкретни проявления на научните закони, преосмисляйки ги на една по-висша степен.

Берон си остава популярен главно като автор на „Рибния буквар“. В България Берон е известен тогава повече като щедър дарител. Берон поставя пръв въпроса за женското образование в България.