Емил Зола - Дамско щастие

В Париж пристигат три деца – двадесетгодишната Дьониз с двамата си по-малки братя – Жан и Пепе. Те тъкмо са изгубили и двамата си родители, а Дьониз е решила да потърси късмета си при своя чичо, Бюке, който преди година ѝ е пратил писмо, в което ѝ е предложил помощ, но просто защото такъв е етикета, не защото го е мислел наистина.

Когато Дьониз се представя на чичо си, тя попада насред война в оживен Парижки квартал. Бюке държи магазин за платове и по цял ден гледа ядосано към отсрещната страна, където е непрестанно разрастващия се магазин Дамско щастие. В него има повече от 500 служители и постоянно бива зареждат от стоки. Негов собственик е г-н Муре – бизнес гений, млад вдовец и красавец, който отлично разбира как мислят жените и си е поставил за цел в живота да ги ухажва и изкушава, докато незабелязано ги обира.

Докато Муре е зает да мисли как непрестанно да увеличава броя на клиентелата си, поглъщайки отрасли, които дори не са в сферата на модата, като продажба на чадъри, мебели, килими, то целият квартал започва да страда под натиска на железния му ботуш. Включително и Бюке.

Въпреки че той не е бил сериозен в предложението си към Дьониз, той дава за една вечер подслон на нея и на децата. Дьониз се запознава със семейството му, с дъщеря им, Жозефин, която е сгодена за един от продавачите вече 10 години. Той обаче до толкова е свикнал, че един ден ще вземе бизнеса на баща ѝ, че се влюбва в друга – продавачката Клара от отсрещния магазин Дамско щастие.

Самата Дьониз, въпреки всички страшни истории, които чува за Муре и неговите „хали“, не може да откъсне поглед и тайничко си мечтае да работи там. А и трябва някак да издържа по-малките си братя. Единият е чирак без заплата, с вечни любовни проблеми, докато другият трябва да ходи на училище и някой трябва да се грижи за него.

Предлагат на Дьониз да пробва късмета си и тя, въпреки че знае, че ще огорчи чичо си, отива и се записва. Муре я взима само защото има връзка с Бюке и той много го уважава. В първия ден Дьониз е непрестанно унижавана от другите магазинерки, които са придобили много от буржоазните маниери на своите клиентки. В очите им Дьониз е заплаха и пречка, селска дивачка с големи обувки и рошави коси. Дори самият Муре, въпреки че изпитва симпатии към нея, ѝ се присмива още първия ден.

След като ѝ дават най-черната работа и едва може да стъпва на краката си, Дьониз се прибира в малката си стаичка да се наплаче, а после става рано сутринта да оправи косата си и да преправи работната си рокля, която е твърде широка за слабата ѝ фигура. Първите седмици за Дьониз са много трудни. Тя работи без заплата и получава от Дамско щастие единствено подслон и отвратителна храна. Парите, с които издържа едва братята си, получава от процентите от всяка продажба, но много рядко, защото другите магазинерки винаги гледат да ѝ вземат клиентките.

Единствено една от продавачките на име Полин ѝ влиза в положението. Тя също е дошла от провинцията и ѝ е било много трудно в началото. Полин дори ѝ заема пари, защото Дьониз не веднъж изпада в безизходица с безкрайните любовни приключения на брат си Жан. Полин съветва Дьониз да си намери мъж, който да я издържа, но Дьониз е непреклонна.

Когато идва пролетта, започват да плащат на Дьониз и като че ли положението ѝ започва да укрепва, ала когато идва мъртвият сезон, повече от 50 служители са уволнение, сред които и тя. Ръководството търси и най-малката причина да се освободи от ненужните гърла, уволняват за най-малкото. Дьониз има много врагове още от началото, сред които е Бурндокл – съдружникът на Муре. Той чува слуховете за Дьониз, че си има любовник, с когото тайно се среща и, макар това да се оказва брат ѝ Жан, тя бива уволнена още същия ден.

Две седмици Дьониз живее в мръсните квартири на дядо Бура, който е майстор на чадъри. В тези квартири работят проститутки и затова често на вратата ѝ тропат пияни мъже. Дьониз обаче е непреклонна, иска честа работа и постоянно плаче, защото едва успява да изхрани малкото си братче. Грубият и вечно свъсен дядо Бура се смилява над нея и ѝ дава работа при себе си, въпреки че никак няма нужда от помощник. Дьониз живее така известно време, докато един ден среща Робино.

Робино е също бивш служител на Дамско щастие. Той някога ѝ е помагал да си набави допълнително пари от шиенето на папийонки, но заради множество интриги и въпреки осемгодишната си работа, той бива уволнен. Робино отваря свой магазин и решава да нанесе удар на Дамско щастие като продава хубава коприна на ниска цена. Муре приема предизвикателството и двамата започват да се надпреварват да намалят цената, докато започват да продават на загуба.

Едно от редките удоволствия, които Дьониз има, е да се разхожда с малкото си братче от време на време. Веднъж така я среща Муре. Двамата вървят и разговарят. Дьониз признава, че вярва в големите предприятия, а Муре ѝ предлага да се върне обратно на работа. След като тя тръгва, той дълго гледа след нея.

Настават още по-тежки дни за Робино, Бура и Бюке. Дядо Бура е неотстъпчив, въпреки че Дамско щастие купува къщата до неговата и той се оказва притиснат между вечни ремонти и строежи. Бюке продава своята къща в провинцията и с капитала упорито продължава да противостои, въпреки че вече е изгубил почти всичките си клиенти. Робино има съдружник, но и това не продължава дълго. Дьониз знае, че му е в тежест и сама се уволнява, след което се връща на старата си работа.

Там Дьониз с безпокойство открива, че всички се държат по-добре с нея. Муре изрично е наредил това и, без да се свени от никого, започва да я ухажва. Дьониз се преструва, че не забелязва, но когато той опитва да я купи с пари, тя му отказва директно. Той не престава да опитва и в магазина плъзват грозни слухове за тях двамата.

Дьониз осъзнава, че винаги тайно е обичала Муре, но неговите непрестанни похождения, неговите любовници, сред които е продавачката Клара, разгулния му живот – всичко това я отблъсква от него. При един от нейните откази, Муре си намира още повече любовници и започва да пилее много пари.

Една от жените му е вдовицата Анриет Дефорж. Тя е планирала да се омъжи за него един ден, а и вече е почти на 40, така че, когато разбира за любовта му към Дьониз, тя решава да унижи момичето един ден и почти я разплаква пред очите на Муре. Това обаче само засилва любовта му към Дьониз и той дори признава на Анриет това и я оставя.

Муре започва да страда все по-силно и по-силно, едва крие сълзите и гнева си. Често избухва за дреболии. Дори се вслушва в слуховете на персонала, че Дьониз си има любовници. Единият, Ютиен, когото тя е харесала в началото заради привлекателната му външност, но който всъщност я е презирал до момента, в който шефът им се е влюбил в нея. Другия пък е също от провинцията, обича я безумно и именно насред такова признание Муре хваща Дьониз. Той е съкрушен и зъл, ала Дьониз надвива гнева му като му казва, че иска да направи от него по-добър човек. Така двамата се сближават и започват да говорят, но ревността на Муре не стихва.

По същото време Дьониз има и други проблеми. Дядо Бура е окончателно изгонен от мястото си и остава на улицата. Отказва всяка помощ от Дьониз и изчезва. Робино пък фалира и опитва да се хвърли под каруца, за да осакатее. Бюке губи почти всичко. Първо дъщеря му започва да боледува, след като разбира, че годеникът ѝ обича друга. Даже Клара го вика при себе си, но бързо ѝ омръзва и годеникът напуска работата си и годеницата си, след което Жозефин умира. След година майка ѝ се поболява и също умира. Бюке остава сам, без работници, в празната си къща. Скоро затваря и го приемат в старчески дом.

Виждайки колко страдания е причинил Муре, Дьониз решава да се върне във Валон и да поживее известно време със спестяванията си, преди да реши какво да прави по-нататък. Тя дава оставката си на Муре, а той ѝ дава време да размисли. Тя остава непреклонна, както винаги. Никой от магазина не иска да пуска Дьониз – тя е единствената, която може да укроти характера на Муре; тя помага на служителите за всичко и дори е измислила начин как те да не губят работата си в мъртвия сезон, а да излизат в платен отпуск. Никой не иска да я пусне, но Дьониз все пак отива да си вземе сбогом с Муре. Отчаян, той ѝ предлага брак, след като тя е отказала всичко друго. Преди това Муре е бил страшно раздвоен, защото е по-привлекателен за клиентките като свободен мъж, отколкото като женен, но неговото наказание за всички разбити сърца и изпразнени джобове, идва под формата на кротко, провинциално момиче, което в началото му се е сторило много грозно, а сега – като идол.

Дьониз отхвърля предложението му за женитба и продължава да настоява на своето. Тогава Муре ѝ напомня как тя му е признала, че обича някого. Дьониз не може да издържи повече и му признава, че този някой е той. Муре силно я прегръща и ѝ казва да замине за Валон, а след месец той ще дойде да я вземе и отведе обратно в Париж като новата господарка на Дамско щастие.

Анри Троая - Ейглетиерови

Семейство Ейглетиерови е малко френско семейство. Най-възрастни са Мадлен (Маду) и брат ѝ – Филип. Маду живее в малко градче на брега на морето, Тюке, докато брат ѝ Филип е в Париж. Той има три деца – Жан-Марк (20), Франсоаз (18) и Даниел (16). Бившата му жена, Люси, има нов мъж, доста по-млад от нея, от когото вече има дете. Настоящата жена на Филип се казва Шарлот, но всички я наричат Карол.

Романът започва с Мадлен, която живее своя безметежен живот в Тюке. Тя се издържа от скромните продажби на магазина си за антикварни стоки, който се намира точно срещу дома ѝ. Мадлен има отличен вкус и, след като е загубила мъжа си, Юбер Горже, още преди години, тя никога не е чувствала нужда да се жени повторно. Един ден Мадлен получава писмо от своята племенница Франсоаз. Мадлен отива с колата при нея още същия ден и Франсоаз ѝ разкрива, че се е сгодила и че след пет години ще се ожени за невзрачния Патрик. Мадлен въобще не харесва момчето, което иска само да си осигури живота и не се вълнува от самия живот. Франсоаз обаче го превъзнася, както прави с всички свои близки – тя ги обожава, но самата Франсоаз е страшно безлична и дори брат ѝ, Жан-Марк, не разбира дали сестрите са такива, или е само тя.

Даниел също иска вниманието на Мадлен. Той няма търпение да ѝ каже за изпитите си в лицея и за предстоящата екскурзия до Африка, която е организирана и планирана, благодарение на него. Даниел също е влюбен – в момиче на име Даниела, но чувствата му са много вятърничави, той постоянно живее във фантазии и дори си представя как по време на пътешествието ще срещне някое момиче, което ще го направи мъж, а после пак ще се върне при Даниела. Даниел моли Мадлен да говори с брат си, баща му, да го пусне на екскурзията.

Филип ненавижда намесата на сестра си. След развода му с Луси, Мадлен е била онази, която е отгледала децата му, а когато се е оженил повторно, тя е станала излишна. Карол, новата му жена, дори е убедена, че Мадлен я мрази. Самата Карол е много кокетна, красива, обича вниманието. Дори нейният доведен син, Жан-Марк, не може да откъсне очи от нея. Той е непрестанно раздвоен – влече го литературата, но иска да се хареса на баща си, затова следва право. Баща му го фаворитизира, но не го обича. Жан-Марк има любовница, но и приятелка. Повече от тях обича добрата компания за разговори и я намира в едно момче на име Копелен. Всичко като че ли върви пор релси за Жан-Марк, докато един ден Карол го кани на концерт, защото Филип не може да я придружи, и от тогава мнението му за нея се променя. Тя се оказва интелигентна и притегателна за него.

Един ден Жан-Марк отива на кино с приятеля си и там вижда баща си с червенокосата му любовница. Филип никак не е смутен, че синът му го е спипал. Той сам го е учил, че жените са за удоволствие и че на мъжът му са нужни много. Постепенно Жан-Марк разбира, че когато пътува по работа, баща му всъщност е с любовниците си. Жан-Марк започва да съжалява Карол и веднъж, когато се разболява, той я целува и признава, че я обича. След това Карол му се отдава и двамата прекарват много дни заедно, въпреки че знаят, че връзката им е невъзможна. Жан-Марк започва да ревнува баща си, да следи Карол, за да види дали тя още има чувства към него. Оказва се, че Карол отдавна знае за изневерите на Филип и самата тя му е изневерявала.

Всичко за тях се срива, когато Франсоаз ги вижда веднъж и пише писмо на Мадлен. Тя веднага заминава за Париж, за да говори с Жан-Марк. Той вече е успял да се устрои в отделна квартира – първоначално, за да избяга от Карол, а после – да се среща тайно с нея. Когато Мадлен опитва да говори с него, Жан-Марк я отпраща. Покрусена, Мадлен отива при Франсоаз.

По това време в любовния живот на Франсоаз също са настъпили промени. Тя още отпреди е споделила на Мадлен, че е привлечена от магнетизма на своя преподавател по руски, Александър Козлов. Франсоаз е много набожна и не може да си обясни защо той е атеист. Дори Патрик опитва публично да го изложи, но Козлов казва, че вярва, просто се съмнява. Козлов има руски произход, но е роден в Париж. Той обожава майка си и напълно се променя, когато тя внезапно умира. Франсоаз отива на погребението, Козлов ѝ благодари и после двамата често се срещат заедно с други студенти в дома му. Франсоаз започва все повече да го съжалява и да се пита дали той живее добре. Дори започва частни уроци с него и го кани в стаята си.

Веднъж, след като Франсоаз разбира за брат си и мащехата си, тя се оказва сама с Козлов. Той ѝ признава, че е увлечен по нея, но не може да има нищо повече, затова ѝ дава шанс да бъде с него на следващия ден и си тръгва. След това Франсоаз среща Карол, двете се скарват и в яда си Франсоаз отива при Козлов още същата вечер. На следната сутрин тя е отвратена от себе си и тялото си, отива при брат си да му се оплаче, но след това тя продължава да се среща с преподавателя си. Опитва се да скъса с Патрик, но той отказва, нарича я егоистка, а тя предлага да останат приятели.

След случилото се, Жан-Марк и Франсоаз стават по-близки. И двамата излизат с хора, които са по-възрастни от тях. Когато Франсоаз разбира, че и баща ѝ изневерява, че истинската ѝ майка не я е грижа за нея, тя губи желанието си за живот и опитва да се самоубие. Лекарите успяват да я спасят, но тя отказва да говори с когото и да е, освен с леля си. Мадлен я взима при себе си в Тюке и двете живеят в мълчание в продължение на пет седмици.

В това време баща ѝ разбира от Карол, че Франсоаз е опитала да се самоубие, ядосан е, но и доволен, че трябва да се преструва, че е било чернодробна криза, защото той обича да се грижи само за себе си. Филип и Карол заминават на почивка за Гърция, както са планирали, а Жан-Марк отказва. Той дори къса с Карол, а тя хладно приема краят на отношенията им. Само Даниел тъне в своя си свят и е предоволен, че заминава за Африка.

Франсоаз научава всичко това през писма, които къса и хвърля. Козлов ѝ пише, защото тя пропуска изпитите си. Той не иска да има нищо неясно в отношенията им и Мадлен, четейки писмото му, разбира, че само Франсоаз е била виновна, защото е живеела в илюзии, въпреки че той не ѝ е дал причина да очаква повече от него. На всичкото отгоре майката на Франсоаз отново е бременна и съвсем нехае за децата от другия си брак.

Романът завършва с това как Франсоаз и Мадлен живеят в къщичката в Тюке съвсем сами. Франсоаз няма желание да продължи живота си, а просто да остане с нея. Отстрани някой би помисли, че те изглеждат дори щастливи.