Христо Калчев - "Белия дявол"

 (В първата половина от романа действието се развива в две времеви рамки – когато Вангел, главният герой, е на 19 и когато е на 29 години. Това време обхваща горе-долу управлението на Селим II (1566-1574), с други думи – сюжетът е позициониран през 16 век)

 

Вангел е македонски българин. Когато е 16-годишен, баща му умира, а той се качва на вуйчовия си кон и бяга. Оставя след себе си двама чичовци – Антон и Васил, две сестри, чиито имена не помни, и майка си – Тео. След като напуска затвора в Янина, той се озовава насред Средиземноморието, където неговите сини очи и руса коса рязко го отличават от тамошните хора.

Първата среща на Вангел с истински пират е когато корабът, на който се намира, е нападнат от Жан Марс. Именно той му дава прозвището/фамилия „Авалия“, което означава „безстрашен“.

Първият път, когато Вангел убива, това са двама турци, които опитват да го насилят. Тази случка го убеждава, че трябва да стане пират и че ще е преследван, независимо дали е в или извън България.

Вангел заживява с идеята един ден да открие отново Жан Марс и да му предложи услугите си. Докато заяква и расте, той открива своя нов, натрапен баща в лицето на джуджето Али Ибн Мобарак с прякор Урода. Джуджето страшно харесва косите на Вангел и му обещава, че той ще го наследи, когато баща му, емирът, умре. Ако откаже, ще загуби живота си. Джуджето го оставя да си помисли. Вангел губи много време зад стените на харема, където среща първата си любов – Дарма. Мавританка, която бива насилена пред очите му и към която той изпитва неудържимо младежко увлечение. Той дори припада от яд, когато тя му признава с колко мъже е била и как по-скоро би си спомнила теглото им, отколкото името им, ала въпреки това той я нарича своя жена.

Емирът умира и Вангел наследява Урода. Вангел бива поканен в Мобарак, царството на новия емир, където всеки ден биват убивани хора за забавление. Вангел пътува дълго, а когато пристига, припада и се събужда изкъпан и обрязан. До тук е 19-годишният мъж.

29-годишният Вангел тъкмо постъпва на служба в английското посолство в Пера, квартал на Истанбул, благодарение на евреина-доносник Шамир Перес. Същият този Перес го свързва с дон Родридо Кортасар, който иска от него да му стане доносник, но вместо това Вангел избира страната на англичаните, преценявайки че те имат по-голям шанс да сринат Османската империя. За да привлече англичаните на своя страна, той залага живота си, но пък им показва, че добре разбира военните маневри и намеренията на Англия.

19-годишният Вангел получава известие, че едни от старите му врагове, хората на Мароан, искат главата му. Урода го пита какво ще прави с тях и Вангел обяснява, че ще се върне в харема и, че ако не го нападнат, сам ще ги потърси и ще ги убие. Вангел започва усилено да тренира да се бие, но тъкмо като заяква, идва новина, че Ахмед Бен Бел оспорва титлата на Урода и се готви да нападне Мобарак. Джуджето вика гадател, който предрича както неговата гибел, така и тази на Вангел. За честността си гадателят бива посечен.

Когато започва нападението, Вангел не се включва на страната на натрапения си баща, а убива всичките му слуги, които са го унижили – хитрия имам, който го учи на ислям, Нюка Девичата ласка, който го обрязва, и дясната ръка на Урода – Орхан. Взима, каквото може, и бяха с пиратите и Дарма.

Тръгват с кораб, но три лодки със сарацини нападат Вангел. Той ги побеждава с помощта на англичаните, а след това използва „емирските“ си права, за да подчини сарацините. Скоро след това Белия (един от много прякори на Вангел) хваща Дарма да му изневерява с един от пиратите и я праща долу в трюма при мъжете, без да го е грижа какво ще направят с нея. Слиза на брега на Киркира, разхожда се по улиците и тогава вижда прекрасната, но зла като оса албанка София. Тя е дъщеря на Шкодер Албанеца и има трима свирепи братя. Въпреки заплахите, Вангел обещава на баща ѝ един ден да я откупи от него.

Онова, което склонява Шкодер да даде дъщеря си на Вангел, е нападението и победата на англичаните срещу турските портове. Те успяват да вземат няколко пленници, но отказват да продължат атаката си и се оттеглят. Въпреки това, Шкодер дава на Вангел София, както и двамата си по-големи сина да му служат – Лазар и Менон. Лазар е покорен и верен като куче, докато Менон – лукав и хитър. Нападението срещу Османската империя носи на Вангел и още един дар – повторна среща с Жан Марс.

29-годишният Вангел вече е женен за София и живее като търговец на въжета. Един ден, докато двамата се разхождат, един черкез ощипва задника на София, тя му разбива гърне в главата, а Вангел без малко не убива другия, но само му отнася ухото. Вангел веднага отива при пашата да разрешат случая и дава пет лири на всеки да си трае, но няколко дни след това, докато е в дома си, го прострелват в гърба. Въпреки че оцелява, му остава фантомната болка в рамото. Когато Вангел оздравява, казва на всички, че тръгва на гурбет, но всъщност се крие два дни в гората, преди да нападне враговете си и да убие още трима черкези, инсценирайки всичко като грабеж.

Вангел тръгва да търси Марс. Пътува с озверения си екипаж дълги дни, преди да успее да го намери. Двамата се качват на френския кораб на Марс и потеглят заедно, ала по време на една битка с англичани Марс губи и двата си крака. Марс иска да се самоубие, но Вангел го разубеждава и двамата пътуват по морета още година и половина, когато французинът започва да полудява, а тялото му – да гние. Иска от Вангел отрова и пистолет, а в замяна му казва къде е скрил богатството си.

Когато най-сетне се връща у дома, на Вангел му се е родил втори син. Той иска да отведе семейството си на север и праща Лазар (който е загубил едната си ръка в битка) да купи земя. В това време Внагел отива за съкровището на Марс, ала бива предаден, след което с Дако, най-малкият син на Шкодер, биват преследвания. Дако бива убит, а баща му се поболява от мъка.

Виновниците за смъртта на Дако са племенниците на пашата. Вангел ги убива с хитрост, а на тяхно място идва принца на Янина, който лично заплашва семейството му. Вангел убива и него, ала пашата все пак го вика при себе си и, докато го разпитва, в стаята влиза Менон. Вангел разбира, че е предаден, и сам признава престъпленията си, след което бива окован и отведен в Истанбул да бъде съден.

В затвора той среща най-невероятното спасение – българин. Това е Стефан Котленеца, който му помага да счупи оковите си и бяга с него, за да не понесе наказание. Вангел се връща в Янина, благодари на пашата, че е опазил семейството му (въпреки че Албанеца е убит) и тръгва на север, за Молдова.

Когато пристигат, Вангел открива, че Лазар му е купил голямо парче земя в планинската част на Молдова и го е направил един от заможните земевладелци, наред с войводите (чокои) Николае Кобадин и Антон Неводари. Всички там са подчинени на княз Сигизмунг Батори.

Вангел избира подходящо място да си построи голяма къща в Скендера, докато жена му предпочита да обзаведе градска къща в Яш. Стефан Котленеца също си купува имот. На София обаче не ѝ стига и тя принуждава Вангел да ѝ купи княжеска титла, която му струва колкото земята и двете къщи, но пък така сам се сдобива с титла и става княз Авалов.

Въпреки че Вангел държи на анонимността си, София държи да се свърже с всички големи семейства и земевладелците виждат в него съюзник за голяма схема със зърно. Кобадин и Неводари го убеждават да им помогне. За да проучи терена, Вангел заминава за България, докато София и децата тръгват да пътешестват из Европа. Вангел не тръгва веднага, чака да стегне студа, за да не са така кални и непроходими пътищата. Докато е сам кръшка със слугинята Мана, за която Лазар иска да се ожени. Не стига това, ами и местният заточен майор Аурел Абруд го научава на разврат и сладостта на леките жени, които правят всичко за пари. В крайна сметка, за да се справи с гузната си съвест (тъй като Лазар му е най-верният човек), той дава Мана на Стефан.

Вангел най-сетне тръгва за България и на мига е поразен от простодушието и овчедушието, с което сънародниците му търпят ежедневни турски безчинства. Отсяда за кратко с компанията си (Сокон и вълкодава Сур) в една опожарена църква, убива шестима турци и принуждава попа да ги зарови. После убива „начетен“ турчин, задето се подиграва на българите и тяхното царство. Вангел се чувства болнав, като обхванат от треска, и тогава му идва идеята да купи оръжия и да създаде своя конница, с която да свали Османската империя.

Вангел трябва да поведе корабите на Британия, като иска да използва момента да отмъсти на старите си врагове в Сидра, включително шурея си Менон, бившата си Дарма и човекът, на когото я е подарил, - Исак Погонат. Когато обаче почти успява, той размисля и Менон разбира, че Вангел се е наситил на кръв. Чувствайки се длъжен пред него, той му се отплаща с теглото си в злато, а Исак праща на Вангел обещания чистокръвен жребец – Диомед. Битката започва, англичаните печелят и Вангел получава като награда железен кръст.

Когато се прибира в Молдова, Вангел обсъжда идеята си за конница с Абруд, но майорът е скептичен. Всеки може да предаде Вангел, независимо какви рушвети ще даде. Вангел заминава за Виена, където депозира златото си в банка на евреи, урежда складове за зърното и оръжия за битката. Вместо да помогне на Кобадин и Неводари, той ги мами и прибира всичката печалба за себе си.

Когато се връща, Мана му признава, че е бременна и че той е бащата. Ражда син и Вангел прибира двамата, след което дава слугинята на Лазар (като преди това преспива още веднъж с нея, защото тя го принуждава – „не съм била с мъж цяла година“). Вангел дарява прекрасния си жребец Диомед на княз Батори, диадема за жена му и измолва ранното помилване на майор Абруд, за да го спечели като съюзник.

Лазар и Стефан събират само 38 от 180 предвидени мъже за конницата. Лазар се жени за Мана и изоставя завинаги Вангел, защото разбира истината, а Стефан се заема с обучението на мъжете. Повечето бягат и накрая остават само деветима.

Докато прогнозите за нападението стават все по-лоши и земевладелците осъзнават измамата, Вангел неусетно се е влюбил в гувернантката на момчетата си – Бриджит. Тя мечтае да събере достатъчно пари да си отвори моден салон в Париж и Вангел ѝ дава пари. За любовта си обаче разбира, когато Сокон прави неочаквано предложение на Бриджит и тя още по-неочаквано го приема, макар разликата им да е двадесет години. По-късно Бриджит признава на Вангел, че също го обича и че е приела Сокон да ѝ стане мъж, защото Вангел също е семеен и така няма да се чувства гузна пред любимия си.

До Вангел стига новината, че Османската империя е пратила по петите му наемен убиец (нещо много нетипично за тях, но напълно в духа на Западна Европа). Той не е притеснен, мисли как да тръгне за България. Бриджит опитва да го разубеди и го умолява да избягат заедно. Той обаче тръгва за България и, макар Лазар да знае, не идва да го посрещне. Вместо Лазар, го намира наемният убиец. Вангел бива смъртоносно ранен, превързва корема си, яхва коня си и взима камъни със себе си. Подкарва коня навътре, в морето, където му прерязва гърлото и двамата умират, точно както е предсказал някога гадателят на Джуджето.