Тодор Влайков - Разкази

Седянка

Стоян е млад овчар и отличен кавалджия, който нетърпеливо чака идването бай Джуро, който ще го замести на поста му да гледа овцете. Докато чака, Стоян си спомня първата си среща с Пенка – неговата любима. Тогава той е водил стадото си на водопой и е чул пеене на жътварка, а след това е видял Пенка и се е влюбил в нея от пръв поглед. Нервността на Стоян идва от факта, че седянката, на която ще бъде Пенка, вече ще е започнала, а там със сигурност ще е Рашко

Рашко е син на богато семейство и много настойчиво ухажва Пенка. Той е сигурен в успеха си, защото баща ѝ е пияница и е лесно да го подкупи. Това разгневява още повече Стоян и той опитва да се отърси от тези мисли, когато бай Джуро идва и той хуква към седянката

На седянката има много моми, които чистят царевица, пеейки различни песни. Техните гласове привличат група момчета, които уж идват да им помагат, като в същото време ги ухажват. Сред тях е Рашко. Той се опитва да се присламчи към Пенка, а тя непрестанно се дърпа. Тя тъкмо се чуди къде ли се бави Стоян, когато той идва и сяда до нея. Рашко е страшно гневен, но точно тогава домакинята кани всички да ядат качамак.

След като приключват работата, всички се разотиват. Рашко лъже Пенка, че майка ѝ го е помолила да я придружи, но тя не му вярва, а тръгва с приятелките си. Когато стига дома си, тя се разделя с момичетата и тръгва по една уличка, където я пресреща Рашко, но в този момент се появява Стоян и я спасява, а след това приятелят на Стоян, Чапата, завлича Рашко със себе си и го води у тях.

Стоян пита Пенка дали го обича и тя му отвръща „да“, а после той я пита дали иска да избяга още тази вечер у тях. Пенка се двоуми, но след това го прегръща и двамата отиват в дома му, следвани отдалеч от Чапата, където Стоян представя Пенка на майка си като „твоя достойна замена“.

Чичо Стайко

Главният герой върви по пътя край пътя на своето село и вижда чичо Стайко. Той е известен в селото като добър човек с добри деца, но когато двамата с главния герой се заприказват, оказва се, че това съвсем не е така. Чичо Стайко е толкова препатил, че сам започва да разказва за болежките си. Въпреки че е отгледал тримата си сина и ги е направил добри като себе си, те постепенно започват да поемат по свой път, а неговата работа няма край.

Най-големият син е станал овчар и по цял ден е с овцете. Всички пари, които изкара, всичко е за семейството, и чичо Стайко смята, че на него единствен няма да се изплати нито на този, нито на онзи свят. Вторият му син обаче работи за семейството на жена си и всички пари, които изкарва, ги оставя за себе си; рядко подхваща работа и повечето време стои в кръчмата с останалите мъже. Третият му син тъкмо се е върнал от армията и си гледа ергенството. Той си е харесал една своенравна мома, от която чичо Стайко много се бои.

Двете снахи на двамата му по-големи сина горе-долу се разбират с жена му, ала той е сигурен, че дойде ли най-младата, и те, и семейството му – всичко ще се разпадне. А работата на чичо Стайко никога не свършва, но той е вече много възрастен, за да я върши, както преди и мисли, че скоро ще умре и ще остави семейството си да се избие помежду си.

Въпреки болката си, чичо Стайко споделя с разказвача, че му е олекнало на душата и двамата скоро се разделят.

Неприятния гост

Цако Калинов е виден чиновник в едно министерство. Той води улегнал начин на живот и го притесняват единствено хора, които искат непрестанно нещо от него. Като например неговия роднина Нанко. Дни наред той се опитва да говори със своя роднина, за да го уреди на работа и в този ден той идва в дома му.

Още с идването си, жената на Нанко му обръща гръб и се държи студено и пренебрежително с него, очаквайки всеки момент да си тръгне. Нанко иска от Калинов да ходатайства пред него, за да стане лакей в двореца. Калинов обаче определя тази работа като позор, по-скоро заради лошите си отношения с тамошния отговорник, отколкото от загриженост към Нанко.

Съкрушен, Нанко се готви да си тръгне, но Калинов се сдърпва с жена си, която не престава да му повтаря, че трябва да ходи в министерството и той напук решава да не ходи, а да остане да послуша историята на Нанко. Малко по малко, Нанко разказва защо си търси работа в столицата и защо не може да се занимава повече с тъкачество. От една страна пристига много голяма конкуренция от чужбина – нискокачествени платове, но много шарени и евтини, които хората предпочитат. От друга страна, дюкянът му вече не е на чаршията и на хората не им се пътува толкова далеч, за да идат при него. Така Нанко остава без работа, умира му едното дете и жена му се разболява.

Докато слушат тази история, отношението на Калинов и жена му се променя и те започват да му съчувстват и искрено желаят да му помогнат. Разказът завършва с това как Калинов пише писмо на главния в двореца, за да направи Нанко лакей.

 

Чичо Джуро

Чичо Джуро е бил овчар през целия си живот и нищо друго не го вълнува. Дори неговите деца. Той съвсем не се интересува как растат и какви хора са, дори рядко ги вижда. Първите му две деца са момичета и те бързо се женят. Другите три са момчета. Първото го влече овчарлъка и скоро започва да замества баща си. Второто момче се оказва безделник и бяга отвркъщи, а Джуро го отписва. Третото се оказва много учено.

На Джуро започва да му става приятно да слуша хвалбите на учителя му и решава да го остави да се изучи, вместо да прекъсне училището му и да го прати на занаят. Когато завършва началното училище, учителят го съветва да остави момчето да се изучи и в горните класове. Гочо е винаги първи в класа си, все така хвален и обичан, а на Джуро му става все по-приятно да слуша. Дори се съгласява да го прати в София в гимназията, за да стане един ден голям и учен човек.

Проблемът е, че трябват пари. Чичо Джуро първоначално мисли да вземе заем, но жена му го убеждава да продаде някои от овцете или нивите. Гочо е много щастлив в София, там живее при тяхна роднина. Не се оплаква, макар да гладува и учебниците да са много скъпи.

Един ден Джуро получава писмо от негов учител в София, че детето му гладува, но в същото време обещават, че държавата може да плати обучението му. Джуро се успокоява малко, но после получава писмо от Гочо, че се е разболял. Минава известно време и получават вест от леля му, която пише, че докторът го е прегледал и посъветвал да се прибере у дома да се лекува.

Джуро и жена му са много притеснени. Грижат се ден и нощ за Гочо, който става все по-слаб. Докторът идва да го прегледа и казва, че момчето няма да го бъде. Джуро обаче продължава да убеждава себе си и Гочо, че той ще се оправи. Един пролетен ден Гочо казва, че кашлицата най-сетне го е оставила и че иска да излезе навън, но в този момент издъхва.

Научавайки за смъртта на детето си, Джуро помръква; радостта и гордостта му изчезват и той престава да се вълнува дори от любимите си овце. Тях оставя на големия си син, а той започва да се скита из кафенета и кръчми все така мрачен.