Емилиян Станев - Разкази

Страст

Алекси и Мирет са младоженци, но вместо да се отдадат на прекрасен меден месец, те отиват  на село. Още с пристигането си Мирет разбира, че тук не ѝ е мястото. Техните хазяи се опитват да я убедят, че с тях ще ѝ е добре, но тя не може да отклони мислите си. Алекси отива на лов на следния ден с едно куче. Мирет иска да си тръгне, постоянно мисли за това, но няма как, затова решава да намери сама Алекси, след като той закъснява, и тръгва. Намира го, ала е поразена от човека, когото намира – ловът на птици е направил Алекси страстен убиец, който не иска и да чуе за заминаване, а на Мирет ѝ остава да живее с този човек до края на живота си. С този непознат.

 

Годеж

Съдия Босилков върви по пътя, за да се срещне с бъдещата си годеница. Той решава да послуша баща си и да се ожени за жена от богато семейство, за да осигури живота си, също както го е послушал да стане съдия, за да си направи първо връзки, а после адвокат, за да е сигурен, че ще търсят само него. Още като вижда Лисавета, Босилков вече знае, че ще е нещастен и че лъже себе си. Щурецът е неговият съдник. Мелничарят Спасков и жена му го посрещат. Той обещава на Босилков, че ще му прехвърли всичко свое, а после двамата оставят „влюбените“ насаме. Босилков целува Лисавета и казва, че я обича, а щурецът повтаря „лъжеш“.

 

Вълкът

Един старец посред зима изпраща бабичката си при внуците и остава сам в дома си. Той иска да залови един бял вълк със зелени очи. Преди той е имал вълчица и малки, но дядото е успял да ги излови, а после да убие женската. След тази случка той е получил голяма похвала в селото и се е възгордял, но някак винаги е очаквал вълкът да се върне за него. Решава в този ден сам да издири вълка с помощта на кучето си - Пехливан. Двамата отиват на опасно място и въпреки че знае, че вероятно влиза в капан, той тръгва по следите на вълка. Кучето го намира и двамата започват да се борят, докато старецът от бъране пропада през леда в реката. Когато излиза, намира кучето си с вътрешностите навън. Оставят го, прибира се и се разболява. Треската се засилва и той в един момент не знае дали е буден, колко време е минало и дали вълкът не го причаква отвън. Той не яде, само спи и не може да дойде в съзнание, но мисли единствено как да залови вълка. Веднъж той се събужда и го вижда в двора си. Без да знае дали сънува, прицелва се в него и стреля.

 

Скот Рейнолдс и непостижимото

На българското черноморие има много чужденци, които са обединени под общата идея да си изкарат добре. Един от тях е американецът Скор Рейнолдс, стар професор, който по време на почивката си води въображаеми диалози, монолози и дори сънува реалистични сънища, търсейки мястото си на този свят. От съня му го вадят въпросите на един досаден поляк, който ту се появява, ту изчезва, но някак си остава на заден план. В деня на заминаването си се разбира, че полякът се е самоубил и че е търсил у Скот причина да продължи да живее, но твърде вглъбен в себе си и старостта си, той му е затръшнал вратата и дори го е подтикнал несъзнателно да си посегне. За всичко това Скорт Рейнолдс така и не разбира, а се връща при своята Мери.

 

Язовецът

Г-жа Моран е френска поданица, има мъж на име Луи, леко напълнял и отпуснат, но нейното тяло е все още запазено. Моран се наслаждава на ваканцията си на българското Черноморие в компанията на други като нея, докато един ден на рецепцията пристига плик, в който има рисунка, на която е изобразена така, както винаги е искала да изглежда. Тя първо се ядосва, после ѝ харесва, защото сякаш изобразява душата ѝ. Скоро художникът сам я намира – Тасо (Анастас). Той идва с моторницата си на плажа и я кани в колибата си да види други негови творби. Моран се двоуми, но после размисля. Останали са му само две картини, останалите продава на някакъв мним художник в София, който се бои някой да не разкрие измамата, а Тасо не го прави за пари, а защото така може. Моран е изненадана от колибата му, очаквала е нещо съвсем различно. Тя усеща, че е привлечена от него, въпреки че има мъж, а той – любовница. Не успява да преодолее гордостта си и да му каже какво истински е почувствала от картината му, а го оставя да я вземе за поредната повърхностна жена. Прекарва нощта с него, но чувства неудовлетворение. Името на Тасо на италиански означава „язовец“. Моран вижда скритите рисунки на Тасо, недовършени и твърде лични. Изведнъж се плаши от него и се прибира пеша в хотела, където я чака Луи – той е пристигнал същия ден. Нейната мечта да бъде щастлива, да бъде себе си се размива и тя се озовава на мястото, на което е била преди това.

Емилиян Станев - Крадецът на праскови

Лирическият герой (Никола) се завръща в Търново, за да продаде наследството, оставено от покойния му баща. Там се среща с един свой познат, учителят Петров, Козичката. Двамата си спомнят за къщата от другата страна, кято е принадлежала на стар полковник и неговата красива, но тъжна жена. Още като е бил малък, тази жена се е видяла на Никола като същество от друг свят, прелестно, но недостъпно. Те двамата живеели в града, но след като в града пламнал тиф, преселили се тук, а след като полковникът се сблъскал с набезите на крадци и изгладнели животни, той извикал ординарец да пази и да спи в градината.

Съпружеският живот на Елисавета не е щастлив. Полковникът е суров човек, 15 години по-възрастен от нея, а и връзката им протича през три войни. Заради раната си, полковникът вече не е на фронта, а е назначен за комендант на града. Той е суров и принципен, държи на дисциплината и нарушава строго всяка грешка. Дори слага звънчета, скрити в плашило, свързани с тел за оградата, за да предупреждават за опасност.

Един горещ следобед Елисавета остава сама в градината и чува предупредителното позвъняване на звънчетата. Очаква да намери куче, но вместо това вижда сръбски пленник, измъчен, слаб и загорял на слънцето, който е напълнил шапката си с праскови. Оказва се, че той е учител по музика. Тогава Елисавета започва да гледа на него по различен начин, тъй като тя самата е учителка и времето, прекарано в колибата, отдава на четене. Елисавета дава на пленника да яде и му обещава да му подари старите ботуши на съпруга си, защото Иво Обретенович идва при нея бос и с разранени стъпала.

След срещата си с Иво, тя не престава да мисли за него. Тя започва да чувства в себе си раздвоение – едновременно иска да го отблъсне и притегли към себе си. Иво не идва на следващия ден, а доста по-късно. Елисавета отново усеща раздвоението си от присъствието му, докато разговарят – той признава, че я е шпионирал.

На следния ден Елисавета шие на шевната машина в компанията на Марьола, нейната прислужница. Усеща, че някой я наблюдава и отпраща момичето, за да остане насаме с пленника. Когато се среща с Иво и го пита защо не идва често, той казва, че се грижи за френски майор, пристрастен към алкохола. Елисавета намира сили в себе си да му каже да не идва повече, но той я целува и обещава да се върне.

Междувременно полковникът започва да заблеязва настъпващата в Елисавета промяна и ѝ казва, че е станала момиче, че е друга, но тя не му обръща внимание. Нейният съпруг ѝ се струва като бреме, като нещо от миналото, подобно на студената ѝ майка, от което да се освободи.

Мародерствата в градината продължават, което вбесява полковникът – той ненавижда корумпираните си колеги и се гордее, че не е като тях. Затова взима пушка и я дава на ординареца, заповядвайки му да стреля по всеки, който дръзне да влезе.

В продължение на пет дни Иво не идва и Елисавета непрестанно го очаква. Във фаталната вечер тя седи на трема, реди карти. Учителят изведнъж чува изстрел, после Елисавета започва да пищи. Той отива да види какво се е случило на следващия ден. Среща го ординареца. Учителят вижда тялото на Иво, проснато на земята, и следите от агония, тъй като не е издъхнал веднага. Учителят пита дали домашните са станали, но ординарецът отвръща, че са в града. През нощта Елисавета опитала да се самоубие и била още жива, когато я откарали с файтон.

Учителят разказва на Никола, че след това мястото запустяло. Полковникът бил уволнен и обявен за военнопрестъпник, но не и съден. Починал две години преди появата на Никола в града.

Шекспир - Хамлет

Сред стражата на двореца се носи слух за появата на призрак, който се явява от време на време и изчезва с първи плети. Хорацио, най-добрият приятел на Хамлет, разказва на принца тази история и той отива да провери това с очите си, защото призракът поразително приличал на починалия му едва преди два месеца баща. А само преди месец майка му се жени повторно за неговия чичо. За това той я обвинява, казвайки „…едно животно/без говор и без разум би тъжило/ по-дълго време!...“ За чичо си пък казва „Бих предпочел най-върлия си враг/ да видя в рая…“

Хамлет отива да се срещне с духа и той наистина се оказва мъртвия му баща, който мъчно е успял да напусне отвъдния свят, където е теглен с окови. Бащата повелява на сина си да отмъсти за него и му разкрива, че неговият чичо му е сипал отрова, която предизвиква паралич, в ухото, докато е спял в градината. За минути тялото на краля се е покрило със струпеи, а кралицата го е намерила мъртъв.

След това Хамлет полудява (но само се преструва). Първа забелязва промяната му Офелия, която отива да му върне любовните писма, а той ѝ нарежда да иде в манастир, а ако случайно реши да се венчае, проклина невинността ѝ. Офелия обидена разказва всичко на баща си Полоний и той загрижен отива при краля да докладва. Всички мислят, че Хамлет е полудял от любов към Офелия, защото с часове се разхожда из галерията, чете книга и говори безсмислици.

Като не стават ясни причините за „лудостта“ му, Хамлет кани в двореца актьори и им нарежда да изпълнят представление пред Техни величества, което да разказва точно историята на призрака – как старият крал е бил отровен и как тронът му е бил отнет с измама. Кралят разбира намека и напуска, прогонвайки актьорите. Кралицата вика при себе си Хамлет да поговорят, а Полоний решава да подслуша. Хамлет го убива, без да види лицето му, а после извлича трупа му и го скрива.

Кралят нарежда на Хамлет да върне трупа, Хамлет отказва, а той го праща в Англия, като с него праща писмо, което да осигури смъртната му присъда при пристигането. В отсъствието на Хамлет, Офелия започва да полудява заради смъртта на баща си. Пее песни за нещастна любов, носи цветя. Лаерт влиза в двореца веднага след завръщането си от Франция в компанията на датски метежници. Той настоява да види убиеца на своя баща.

Хорацио получава писмо от Хамлет – донасят му го двама мрояци. Хамлет разказва, че е бил заловен от пирати и моли Хорацио да предаде две писма до краля и кралицата. В тях той казва, че е сам на брега и моли да му позволят да се върне в двореца.

В това време кралят помага на Лаерт да подготви убийството на Хамлет - отровена рапира. Кралицата влиза след малко и съобщава, че Офелия се е удавила в реката, докато е плетяла венци, но до края не става ясно дали се е самоубила или е било инцидент.

Хамлет и Хорацио са на гробищата в компанията на двама гробари. Там виждат погребението на Офелия. Хамлет се сбива с Лаерт, едва успяват да ги разтърат. След това Хамлет разказва остатъка от историята си на Хорацио – как докато е пътувал на кораба за Англия, той е отворил писмото на краля, разбрал е какво му готви и сам е написал друго, подпечатвайки го с печата на стария си баща. Така пратил доверениците на чичо си на сигурна смърт, а на себе си осигурил безопасно завръщане.

В последната част Хамлет и Лаерт застават един срещу друг в състезания с рапири (или дуел). Преди началото Хамлет повелява кралят да пие от чашата си с вино при всяка негова победа (чашата е отровена). Вместо него обаче, от чашата пие кралицата и пада мъртва. Хамлет и Лаерт се раняват междувременно, но се оказва, че отровената рапира е в ръцете на Хамлет и Лаерт умира, признавайки греха си. В този миг Хамлет намушква краля и го обрича на смърт, а после сам изпива остатъка от отровеното вино и така умира. В смъртта си той е обявен за смел воин и достоен крал на Дания.

Калина Малина - Златно сърце

Димчо живее в дома на баба си и дядо си (които всъщност не са му истински роднини). Там той живее безгрижно, без да си дава сметка колко любов получава. Не харесва баба си, защото е твърде строга с него, докато дядо му обича да разказва истории, докато един ден скритите накити и съкровища изчезват и на тяхно място остават бели камъчета. Димчо има и приятел – момченцето на тяхната съседка и вдовица, Злата, - Минко. Леля Злата винаги е добра и с двамата, но Димчто чувства, че му липсва майчинска обич. Друг познайник от детството му е старата Пембиша – циганка с малко, недохранено внуче на име Шимши.

Веднъж на сбора двама цигани опитват да отвлекат Минко и Димчо, но старата Пембиша им пречи (по-късно се оказва, че това са били синовете ѝ и че тя всъщност се е престорила на спасителка на децата). След инцидента Минко заболява, а в къщата на Димчо идва Шимши. Той често започва да се навърта, примамвайки Димчо и казвайки му, че той не е дете на родителите си и че го заведе при истинската му майка. Така той бива отвлечен и заведен далеч при „новото му семейство“.

От тук насетне Димчо се сблъсква с трудностите на чергарския живот и започва да мечате за дните на вита топла баница и прясно мляко, за милувката на баба и приказките на дядо си. Всичко това е заменено с плетене на кошници, робуване, слугуване и крясъците и боя на дядо Юмер, а по-късно и на мнимия му баща – Али. Единствена утеха Димчо намира в Айше, жената на Али, която е много красива, но няма свои деца. Тя носи на врата си част от оставеното му наследство от истинската му майка – златно сърце на синджир. Той се надява един ден да го отвори и да види образа на родната си майка.

Откакто заживява с циганите, на Димчо и на тях им се налага да пътуват често от град на град и все по настояване на Али, който не може да се застои. При едно такова местене тяхното конче, тормозено от Юмер и Али, умира и те чувстват силно загубата му, особено след като майка Айше заболява от странна болест. След това Димчо става ратай у бай Мильови. Никой още не знае, че името му не е Хасан и го смятат за циганче. Скоро обаче напускат, за да идат в Плевен, където Димчо се запознава с дядо Кольо. Той става неговият пръв учител, а също така и първият човек, с когото споделя историята си. Димчо заживява с него за известно време, ала когато идва времето на Съединението, дядо Кольо решава да замине с войниците и оставя Димчо и два сребърни лева. В това време Айше умира, Али се пропива и в стария му дом остава само слепия дядо Юмер, който е абсолютно безпомощен и е принуден да проси, за да не умре от глад. Така Димчо тръгва да търси семейството си с Гурко, старото куче на дядо Кольо, и двамата се връщат по обратния път към дома му, надявайки се да открият загубените следи. Последният дар, който дядо Кольо дава на Димчо, е златното сърце, принадлежало на родната му майка.

Димчо по пътя стига до едно село, ала като влиза в кръчмата да пита за пътя, залавят го и го набиват, след като намират двата сребърни лева – смятат го за крадец. Спасява го младият учител Цвятко, който се грижи за него известно време и който праща писма тук и там да получи сведения за родителите на Димчо, а после и за неговите баба и дядо. Дори Димчо сам праща писма, цели три, но отговор от тях така и не получава.

Димчо все пак се връща в Калофер (след пет години скитане), родния му град, разпитва за баба си и дядо си и научава, че дядото е умрял. На поратата на къщата му го среща един човек, който му казва, че ще го заведе при баба му (която е починала още в годината на изчезването му) и Димчо наивно тръгва след него. Този човек се оказва вуийчо му, който го мрази безкрайно, защото знае, че не е роден син и че той ще наследи имотите на старите, затова го кара вкъщи и го заключва в една турска баня. С помощта на златното сърце, Димчо копае тунел, измъква се навън, започва да вика Гурко, а кучето му помага като не спира да лае и води хора при себе си.

Така спасяват Димчо, но вуйчо му изчезва. Намират в дома му много откраднати вещи и ги връщат на Димчо. Той заживява при леля Злата. Скоро идва учителя Цвятко, който води със себе си непознат мъж. Той се оказва неговия баща. Разква му как майка му го е оставила в кошница, когато са я гонели турците, как е скрила в пелените му всичките си ценности, а после е отишла да разсее турците. Дядо Димо, който го е отгледал, се е връщал от Цариград, след като е научил, че дъщеря му и детето ѝ са починали. Той намира детето в кошницата и решава да го представи за свой внук. Вуйчото обаче винаги е подозирал това и се е наговорил с баба Пембиша да го отвлекат и да искат откуп от истинския му баща. Баба Пембиша оставя Димчо на малкия си син – Али, открива къде е баща му и му казва, че Шимши е неговото изгубено дете. Той ѝ дава пари, но не вярва на историята, а баба Пембиша прибира всичко спечелено, без да го подели със сина си Али и без да му каже, доволна, че е намерила дом за внука си. В това време родният баща на Димчо разпитва Шимши и така узнава къде е истинското му дете. Започва да ходи от град на град и от село на село по следите на Димчо. Научава за патилата му, среща дори стария Юмер и попада на едно от писмата на Цвятко. Така двамата се намират и отиват при Димчо в Калофер.

Малко след като Димчо открива родния си баща, той се жени за леля Злата и Минко става негово истинско братче. Димчо пък се жени за синеоката внучка на Мильови, която е видял още от времето, когато е бил ратай. Като възрастен той разказва историята за приключенията си на своите деца. Един ден в дома му идва просяк – това е неговият вуйчо. Всичките си приключения той си спомня от оставените му подаръци – кожухчето от дядо Димо, камшичето на Шимши, кожената топка с феса, книжката от дядо Кольо – всички тях държи в една стаичка на горния кат и спомените за добрите хора, които са му подали ръка в труден момент.

Димитър Талев - Илинден

От малък Борис Глаушев се изпълва със страх към турците като към нещо непознато, скрито в мрака, от което може да го спаси единствено светлината на газената лампа. Баща му Лазар го води в дюкяна си, а майка му, Ния, го води при майката на Селим бей в турската махала, където за пръв път се среща с прекрасната Лейла. От двете случки сърцето на малкия Борис се пълни с гняв, страх и омраза към турците. По същото време Лазар заминава за София да се види с брат си Кочо, но като че ли там всички са станали по-други. Там се среща и с учителката Руменова и вече порасналата ѝ дъщеря Олга. Вторият ѝ мъж е в затвора заради обида на княза. На връщане Лазар пътува в едно купе с Гоце Делчев, без да знае това, но веднага му прави впечатление от разговора им.

В Преспа се заформя революционен комитет, който приема все повече и повече хора – първо, най-сигурни, после и други. Лазар отива при Георги Баболев да моли за пари за пушки. По същото време избират за касиер на комитета Наум Катранов, който живее в крайна бедност и въпреки големите нужди на семейството си, намира сили да опази парите на касата.

Райко Кутрев, кръстен на Вардарски и син на бившите му хазяи. Той е на нож с братовчеда на любимата му – Марето, защото е измислил навремето унизителния за него прякор – Кътърката (пуканката), Панту. Той също като Райко е влюбен в братовчедка си, но заради огромния тормоз, който е получил като по-млад, той се е изпълнил със злоба към хората.

От Щип идват Гоце Делчев и Даме Груев, за да задвижат революционните работи в Преспа. Сега тяхна основна задача е да събират пари за пушки и бомби и да ги пренасят със селяните от село на село и град на град. Доне Стоянов е един от тези „куриери“, ала бива случайно заловен от турци, а после изтезаван, но въпреки това той не издава нищо. Делчев ходи из селата, проверява канала, среща се и със Стоян Глаушев, един от синовете на Кочо, както и с генерал Данаил Николаев, за да търси подрекпа за Македония, но не я получава и си тръгва разочарован. Вижда в София как хората се бият заради режима на Стамболов, среща се и с Олга, ала накрая напуска столицата отново в компанията на Коле, когото е отказал от пиенето преди време в името на народното дело и за което жената на стария общуар му е страшно благодарна.

Турците се раздвижват и започват постоянно проверки. За да покажи верността си към империята, подкрепя ги и Таки Брашнаров, който ходи често до Битоля заради своя „гъдел“ към всякакви жени, но после си намира циганка и вече почти не ходи, защото тя му става като жена. Кърътката е калфа в дюкяна му и по много причини Брашнаров се бои толкова силно от него, че не смее да го уволни.

Когато Борис навършва 15, той започва да се вълнува от революционните работи заради новото училище, в което учи. Той изведнъж се чувства отчужден от майка си и това му носи голяма мъка. Лазар първоначално отрича да е член на организацията, но после се примирява и с Борис вече имат много общо, за което да разговарят.

Една сутрин хора от хюкюмата тръгват из чаршията да събират помощи за аскера, но хората се наговарят никой нищо да не даде. Единствени Георги Баболев и Таки Брашнаров не се вслушват в думите на комитета и единият дава пет лири, а другият – брашно от най-ниско качество. Аскерите пък, които се връщат от Гърция, сами продават пушките си на хората за по лира до три.

Райко предлага на Марушка да се оженят и пита майка ѝ, след като научава от своята, че всички говорят за това. Тази близост толкова дразни Панту Кътърката, че той решава да отстрани някак Райко, ако ще и да го убие. От комитета решават да нападнат Брашнаров и да го ограбят. Тъй като Кътърката идва да му оставя книгата с отчетите за деня, а и да върши работа в дома му, комитетът казва на него да отвори портите отворени. Кътърката обаче предупреждава Брашнаров, а после отива при неговата циганка да вечеря, докато се стъмни и тогава да се промъкне да отвори. Влизат трима и нападат Брашнаров, но той се отбранява и те само успяват да го ранят, без да вземат нищо от него. След случката, Брашнаров заминава за известно време за Битоля да се лекува и се връща съвсем друг човек. Каймакаминът, а после и Таки, когато се връща, разпитват Кътърката, ала той продължава да отрича, че е видял нещо. От комитета също се съмняват в него, че ги е издал, но никой нищо не може да докаже.

Лятото идва. Жестокостите на турците стават все по-брутални. Заради пренасянето на пушки и бомби, много селяни биват избити, изнасилвани и затворени. Брашнаров продължава да предлага пари на Кътърката, за да му издаде имената на онези, които са опитали да го ограбят. Панту накрая признава, единствено за да разбере къде крие старият парите си. Таки веднага отива при каймакамина и дори добавя някои имена, включително това на Лазар, защото го мрази още от случката с бившата му жена. Започват арести. Стефо Церски по същото време се припира с един турчин за цената на маслото, заради което се започва стрелба. И българи, и турци се притичват на помощ на единия, после на другия и чаршията стихва. Умира един турчин, друг е ранен – започват нови арести. Сред заловените е и Къръката. Полудял от страх, той издава още двама от комитета, които крият пушки.

Веднага щом се стъмва, Кътърката отива при Башнаров и го убива, но не успява да отвори долапчето в стената, където старият си крие златото. След престрелката в чаршията Стефо Царски се скрива по селата, а Райко Кутрев се готви за път. Моли Атанас Кривиот да му купи всичко необходимо, ала Панту Кътърката го издава на турците, когато той отива да се сбогува в къщата на любимата си Мара, защото Райко го подозира в убийството на Таки. Обграждат ги, убиват двамата влюбени, а старата вдовица оставят жива. Хората погребват младите заедно, защото знаят че са били годеници.

Лазар бива пратен на заточение. Кореспонденцията със семейството му не върви. След около година бива освободен със султанска амнистия, но неговия съгражданин Леч Койчев, който е с него, не оцелява.

Селим бей пораства зъл и взима контрола над бащините си земи. Той се пропива, играе в Битоля хазарт и губи много пари всяка вечер. Веднъж взима заем от Рашид бей и решава да му го върне, като лиши тази година своите селяни от полагаемото за тях. Опитва да ги излъже, ала селяните се събират през нощта да крадат. Китан Щъркот, един от селяните, убива турчин, който спи при зърното, и тъй като за него вече няма живот, присъединява се към чета. Войводата опитва да убие Рашид бей като ползва Китан, но той проваля всичко и го пуска да избяга.

Гоце Делчев се връща в Преспа 1901 г. Настаняват го при браточедите на Глаушеви – Крайчеви. Бащата е шивач, затворен и неразговорлив човек. От благодарност, Гоце обещава да намери работа на Дона, най-голямата дъщеря на Крайчеви, която иска да стане учител.

В Преспа пристига жандармерийски юзбашия Юмер Али. Той разпитва Етхем ефенди за възможните организатори на комитета, защото той всички познава в града. Ехтем нарочно не казва името на Лазар и сина му, защото в миналото той му е заел пари. Залавят 18 души, а Стефо Царски идва да се кара и изоставя четата ви в една кула в Криводол да го чака. Борис отива при Крайчеви да предупреди, че търсят Стефо и той вечерта бяга с помощта на едно момченце. Турците тръгват да го гонят по полето, той си наранява крака, но те го откриват и обграждат кулата, където е неговата чета. Започва се престрелка. Турците чакат да се съмне, за да дойде подкрепление, а в Преспа Борис ходи от къща на къща при членовете на комитета да ги вдигне, за да помогнат на четниците, но никой не се присъединява към него. Когато се съмва, почва нова престрелка, куршумите свършват, четниците умират един по един, войводата се самоубива, а Щъркот съумява да скочи от кулата в кладенеца, за който никой не се сеща. По-късно идват селяни да го извадят и подслонят.

Есента в Преспа идва Даме Скорнев да вземе в своето село Рожден Дона за учителка. С тъга тя отива там и се запознава отблизо със селския живот, откъснат горе в планината. В това време Никола Нашев събира комитета, за да обсъдят дали да убият Панту Кътърката. Борис е против, но никой не го слуша. Той все пак решава да поговори с него. Панту не работи, но въпреки това има пари от сърбите, които опитват да вземат Македония за себе си и те му помагат. Той си е построил нова къща и се грижи за семейството на по-младата сестра на майка си.

Кемал бей, бащата на Селим бей, отива веднъж в дюкяна на Лазар да го предупреди, че дъщеря му искала да отиде на гости на жена му. Борис обаче не знае, че в къщата му има туркини и така се вижда с Лейла лице в лице. Скоро след това Селим бей продава сестра си на Рашид бей, за да си плати дълга, а и по молба на майка си, която научава за тази нечакана среща.

Дона учи около 40 деца за 8 лири на година. Тя разбира, че Велко, синът на хазяите ѝ, не може да чете и се захваща да го учи. Това ги сближава. При Дона тайно идва Дона Лозанова, за да ѝ напише писмо на мъжа ѝ, който е на гурбет. Заради липсата му, на вратата ѝ често идват да тропат мъже от Рожден, включително и Велко веднъж. Всички жени в селото я мразят и я наричат развратница. Като идва зимата, Дона се връща в Преспа, но всичко там вече ѝ е чуждо и тя бърза да се върне в Рожден. Случва се така, че този път я взима сам Велко и това ги сближава повече.

Борис решава да замине с четата на Гьоре Павлев. Той им става секретар и решава да просвещава селяните, при които отсядат.

Рожденци решават да не плащат за гората на Селим бей, както предни години, а Добра започва да ревнува Велко от Дона, но в крайна сметка любовта към Дона побеждава в сърцето на Велко. Добра приема при себе си Селим бей, когато идва в Рожден да си иска парите. Пред останалите се преструва, че едва ли не злият турчин не ѝ оставя избор, но въсщност тя е негова любовница и доносник. Именно тя му казва за Дона и той веднага отива в дома ѝ. Велко я грабва от страх и двамата бягат. В гората се срещат с четата, където е и Наумов – бившият учител на Дона.

Четата на Борис бива преследвана от турци и нападната. Борис го прострелват в крака, а войводата го спасява и води в село Дебрища при баба Пауна да го излекува. Там се запознава с красивата Ружа и решава да се ожени за нея. Ния идва да посети сина си и тогава той ѝ казва за Ружа.

Велко и Дона се женят на Гергьовден. Даме Скорнев отива да покани родителите ѝ, но те не искат да отиват и тя се примирява. Велко още на втория ден след венчавката отива в гората да построи там колиба да се крият от турците, а също и една друга, по-навътре, която е в земята и в която понякога се крият четниците. Велко решава с още двама мъже да режат дъски и да ги продават в Преспа, за да изкара повече пари.

Беят се връща в Рожден с още по-голяма тайфа. Той отива да търси пак Дона, но пребива вместо това родителите на Велко, които са останали сами в къщата. На следния ден Селим бей взима заложници и си иска парите. Велко казва на останалите да дадат на бея няколко лири, да го излъжат и той наистина пуска заложниците и си тръгва. С четниците се уговарят да го издебнат и да го убият, ала всичко се обърква и Селим бей оцелява, ала вижда човека, който се е опитал да го застреля – Велко. След месец Селим бей се връща с царска войска. Той е взел банбашията със себе си. Войниците влизат в селото и започват да грабят, а после викат всички на поляната. Разпитват ги дали има комити сред тях. При разпита убиват Даме Скорнев, но не намират Велко. След смъртта му, Велко тръгва с четата. Малко след заминаването му, при Дона идват двамата мъже, с които работи, и опитват да я излъжат, но тя вече се е променила, не само защото носи дете в утробата си.

Велко се връща у дома и с четата си отсядат да починат. Обсъждат да убият Добра, защото я свършила твърде много злини на селото, ала Дона се застъпва за нея и те размислят. Пращат човек да сплаши Добра и толкова.

Борис и Ружа се венчаят в Преспа. Лелята на Ружа, Бисера, я злепоставя безброй пъти и накрая си отива, ала в Ружа се загненздва едно особено чувство, което я кара постоянно да плаче и да иска да се върне в родното си село. Накрая тя убеждава Борис да си тръгнат, но тя никога повече и не помисля да се върне в Преспа или при родителите му. Борис го правят учител в Дебрища.

Върховисти идват в Македония и местната чета ги залавя. Взимат им оръжието и ги пускат да си вървят, а двама от върховистите се присъединяват към тях.

В Рожден Дона живее сама със свекърва си, която скоро заболява и умира. Смъртта ѝ води двете сестри на Велко, които опитват да разграбят къщата, но Дона не го позволява. Късно есента Слеим бей се връща, но този път Добра не го пуска в дома си. Той влиза насила. Тя му казва, че е бременна от него, ала не иска да си промени вярата, да му стане жена и да слугува на останалите му кадъни. Селим бей пак пита за Дона и като разбира, че е останала съвсем сама, тръгва с още двама свои другари нагоре към къщата ѝ, когато жените от цялото село се спускат след него да я защитят. За своя почуда, Добра чувства угризения и отива също да защити Дона и Селим бей се отказва. След тази случва Добра решава да убие Селим бей. Без друго всички в селото я мразят, а комитетът само си търси повод да я убие. Тя вади отрова, която е купила за мъжа си, защото той ѝ е писал, че ще се върне и Добра е смятала да го отрови, ако той разбере, че е забременяла от турчина. Вместо това, прави кафе за себе си и за Селим бей, а на следната сутрин я намират умряла при детето си, а него – край вратата, издъхнал, борейки се за живота си. Скоро след това умира старата ѝ свекърва и детето ѝ. В къщата остава само мъжът ѝ.

В Дебрища идват турци, но по това време четите са в града. Нареждат на ханджията да не пуска турците в тази част на селото и му отвличат внучето, за да са сигурни, че няма да се отметне. Дядо Марко настанява четниците при себе си. От кулата виждат всичко и пращат вест, заради което в селото идват още турци. Започват да се стрелят, някои умират, други оцеляват. След случката, убиват дядо Марко.

Дона ражда сама бебето си.

В Дебрища изнудват ханджията отново, но този път за сто лири. Взимат 120, ала ханджията казва, че ще ги издаде, затова го убиват. В това време на Борис му се ражда син, ала той не може да мисли за него, нито за Ружа. В къщата на Кузман Велянов, бащата на Ружа, влизат четниците и се готвят да нападнат турската казарма. Успяват да освободят Дебрища и да пратят писмо до Раздел и Бегово, че не искат да нападат мирното турско население. На петия ден идват турците. Сраженията продължават няколко дни, като в началото надделяват българите, но турците стават все повече и идват от всички посоки. Велко умира по време на последното сражение, Борис го залавят, а хората от Дебрища бягат в гората. Ружа също умира, докато опитва да спаси братовчедите си и стреля по турците. Детето ѝ остава при леля ѝ Бисера. Хората от Дебрища отиват в Рожден и от там Дона повежда всички в гората. Турците ги намират, убиват някои, но накрая ги пускат. Заради дъжда обаче, детето на Дона заболява и скоро след това умира.

Бисера намира къщата на Глаушеви и им дава детето на Ружа. Лазар намира Етхем ефенди и разбира от него, че синът му е в затвора. Ния отива при Лейла и я моли Рашид бей да не убива сина ѝ. Тя изпълнява молбата ѝ, защото се сеща за тяхната среща, но Борис го държат в затова. Тогава Ния продава скритите си скъпоценности и с парите освобождават Борис.

Дона остава съвсем сама. Мъжът на Добра иска да се оженят, но тя отхвърля предложението му. После селяните искат тя да живее долу при тях, но тя и това отказва. Даже майка ѝ разбира за нея и я моли да се върне в Преспа, ала Дона остава в Рожден като учителка, едва навършила 20.

Омир - Илиада

Троянският цикъл

 

Елена

Спартансткият цар Тинадр бил оженен за Леда, дъщеря на етолийския цар Тестий. Те имали две деца – Клитемнестра и Кастор. Освен тях Леда имала от Зевс още две деца – Елена и Полидевк. Пред хората и четирите деца минавали за деца на Леда и Тиндар. Затова често Елена се нарича Тиндарова дъщеря, макар че се смятала за Зевсова дъщеря.

Боговете се изплашили от бързо размножаващия се човешки род. Те послушали майката-земя, че тя не може да го изхранва и поддържа повече и решили да намалят броя на хората. За тази цел трябвало да се създаде причина за голяма свада, та хората да почнат сами да се избиват. Старите методи на пращане на пороп или изгаряна согън не им допадали вече. Зевс и Немезида слзнали от небесните висини и долетели в Спарта. Там Звес спуснал в скута на царица Леда хубаво, голямо яйце, от което след време се излюпила Елена.

Нямало жена, която да се сравнява по красова – Елена. Дори някои богини завиждали на нейната хубост. Славата на младата царска дъщеря се носела из цяла Елада. Кандидати за нейната ръка имало много. Всички известни герои искали да имат за жена прекрасната Елена: Одисей и Несторовият син Антилох, Аякс Теламонов и Аякс Ойлеев, Менелай Атреев и тесалиецът Протезилай, Димоед Тидеев  и Терсандър, син на Полиник, и др. Агамемнон, брат на Менелай, бил женен за Клитемнестра, сестрата на Елена. Вероятно и Патрокъл, приятел на Ахил, бил между кандидатите, но без никаква надежда за успех, защото бил изгнаник от своята родина, а изгнаниците не били предпочитани от хубавите жени. Ахил не бил между кандидатите, защото бил още млад.

Елена не знаела на кого да се спре. Хитроуменият Одисей нямал надежда за успех но дал полезен съвет на Тиндар: нека най-първо всички кандидати дадат клетва, че ще помагат на избрания от Елена, ако той има нужда от тях. Срещу това Одисей поиксла да му бъде дадена за жена Пенелопа, работлива племенница на Тиндар. Елена изжрала за свой съпруг Менелахй, брат на нейния зет Агамемнон, понеже така угаждала и на зетя си. Наскоро умрял баща ѝ Тиндар и Менелай станал цар на Спарта.

 

Парис

Хекуба и троянският цар Приам живеели щастливо дълги години. Те имали много деца, но царицата очаквала ново дете. Сънувала обаче кобен сън: вместо дете тя родила запалена главня, от която пламнала цяла Троя. Гадателите разтълкували съня, че роденото момче ще донесе гибел на града и царството. Когато Хекуба родила наистина момче, царят го предал на слугата си Агелай, за да го погуби. Както при много подобни случаи, царският слуга скоро отишъл да види какво е станало с клетото момче, което нарекъл Парис. Бил учуден, като видял, че то спокойно бозае от една мечка. Детето било малкият Парис. Надминавал своите връстници по хубост и сила. Един ден дори, когато разбойници нападнали стадата, той единствен не избягал, излязъл срещу тях, прогонил ги и спасил стадата. Оттогава пастирите започнали да го наричат и Александър, което значи „който защитава мъжете“. Легендата от по-късно време разказва, че Парис се влюбила в нимфата Енона и той се оженил за нея. Приказно е разказан идиличният им живот сред горите, далече от всякакви грижи и тревоги.

 

Пелей

Пелей е син на мъдрия и справедлив егински цар Еак и на Ендеида. Негов брат и Теламон. Баща им Еак имал и друг син от незаконна жена. Пелей и Теламон убили несъщинския си брат. Поради това трябвало да напуснат своята родина и да търсят закрила в други държави. Пелей се отдалечил във Фтия, област и град в Тесалия. Там го приел цар Евритион, дал му една трета от своите владения и го оженил за дъщеря си Антигона. През време на известния в митологията Калидонски лов Пелей убил случайно своя тъст и благодетел Евритион. Съгласно законите на онова героично минало убиецът не можел да остане да живее повече в мястото на извършеното убийство. Пелей избягал в Йолк. Тука го очаквало ново нещастие. Жената на цар Акаст се влюбила в него и го карала да забрави гостоприемството на съпруга ѝ, да я вмезе и да царува с нея. Пелей отказал. Тогава Акастовата жена решила да му отмъсти. Тя го наклеветила пред съпруга си, че искал да го убие и да се ожени за нея. Акаст търсел удобен случай, за да му отмъсти. По време на лов Пелей заспал от умора. Акаст се опитал да го погуби, като му измъкнал меча, който Пелей имал дар от боговете. С този меч той побеждавал всички. Лишен от меча си, той щял да бъде разкъсан от диви зверове – така си мислел и Акаст. Но в помощ на Пелей дошъл мъдрият Кентавър Хирон: той му съдействал да намери отново своя меч и с него да победи нападналите го диви кентаври. След това, подкрепен от Кастор и Полидевк, той нападнал Йолк, превзел държавата, убил Акаст и неговата коварна жена.

 

Тетида

Тетида била дъщеря на морския бог Нерех и Дорида. Зевс се влюбил в красивата морска богиня и поискла да се ожени за нея. Прометей му разкрил тайната на съдбата: Тетида ще роди син, който ще бъде много по-силен и по-велик от баща си. Никой бог не би искал да има син по-велик от себе си, за да не му вземе мястото. Зевс помнел какво направил сам със собствения си баща. Съветът на боговете решил да даде Тетида за жена на смъртен. Избрали Пелей, който бил известен с много подвизи. Поставили обаче едно услови: Пелей трябвало да надвие богинята в единоборство.

Бог Хермес бил изправен при Пелей, за да му извести волята и решението на боговете. Когато Пелей научил това, веднага тръгнал за пещерата, където Тетида отивала да си почива. Скрил се в един ъгъл и зачакал. Не след дълго пристигнала богинята. Пелей и сграбил със силните си ръце. Тя се опитвала да се освободи. Променяла често образа си, ставала ту лъвица, ту змия, ту бистър поток, но Пелей не я пуснал. Тетида била победена и така станала съпруга на смъртния герой Пелей.

 

Златната ябълка

Сватбата се отпразнувала в голямата пещера на мъдрия кентавър Хирон. Присъствали всичко богове. Сватбеният пир бил ракошен. Сладко пеели музите, чудно свирел на цитра Аполон, хорите и харитите играели ефирни танци под звуците на тази музика. Сред играещите се показвлаи фигурите на Атина Палада, на бързата Артемида, на прекрасната Афродита, подскачал високо Хермес, играел бог Арес, забравил кървавите битки, коото му били по-мили от всичко. Младоженците получили много подаръци. Хирон подарил на Пелей своето дълго копие, дървената част на което била от твърд като желязо ясен, израснал на планината Пелион. Морският бог Посейдон му подарил чудни божествени коне, а останалите бегове му дали прекрасни доспехи. Но на тази весела сватба не била поканена богиня Ерида, понеже навсякъде носела раздор и свада. Обидената богиня решила да си отмъсти. Тя взела една златна ябълка от градината на хесперидите, написала за нея „за най-хубавата“ и я захвърлила сред веселящите се сватбари.

Повечето богини доброволно се отказали от златната ябълка, защото не можели да се състезават с Хера, Атина Палада и Афродита. Ни една от тези три богини не отстъпвала. Зевс се отказал да бъде съдник между тях, защото му били много близки. Той взел ябълката, която се нарича вече „ябълката на раздора“, дал я на Хермес и му поръчал да заведе спорещите богини при Парис на планината Ида, за да реши той на коя трябва да се даде ябълката и по тоя начинд а отсъди коя от тях е най-красива.

Парис бил изненадан както от високата чест, така и от блясъка и красотата на трите богини. Всяка една от тях се опитвала да го привлече на своя страна с обещания за големи награди. Хера, върховна богиня и съпруга на Зевс, му обещала да го направи господар на голямо царство и „цар на царете“. Атина Палада, богиня на мъдростта и войната, му обещала военна слава и победа във войните, които ще води. Афродите, богиня на красотата и любовта, му обещала най-красивата жена на света. Парис бил пленен от обещанията на Афродита, пък и нейната красота била много по-голяма от красотата на другите две богини, и затова ѝ дал златната ябълка. От този момент Хера и Атина станали врагове на Парис и на троянците, а Афродита подпомагала Парис във всяко начинание и подкрепяла троянците.

 

Парис в Троя

Изминали двадесет години, откакто троянският цар Приам дал своете дете на слугата си Агелай да го отнесе в гората, за да погине там от диви зверове. Майката Хекуба тръгувала непрестанно за него, тъхй като го смятали за умрляо. За утеха на царицата Приам решил да уреди състезания в чест на загиналия си син, който бил навършил вече двадесет години. Между наградите, определени за победителите, бил и един млад, едир бик, взет от стадата на пастирите, при които живеел Парис. Последният обичал това животно и с мъка се разделил с него. Когато обаче научил, че бикът ще се даде като награда на победител при спортни състезания, веднага се отправил към Троя. В състезанията участвали знатни имлади троянци, на първо място много от синовете на Приам. Най-юначния между тях бил Хектор, който организирал игрите, но сам нямало да вземе участие в тях. Деифоб, един от по-младите Приамови синове, смятал за обидно да се състезав ас прост слуга и роб. Приам му казал, че не бива да се страхува от съперничеството на роб, който не може да е по-храбър от свободния царски син. Но на състезанията винаги излизал пръв Парис. Присъстващите се учудвали както на неговата сръчност, сила и пъргавина, така и на телесната му красота. Сам той не държал никак на другите награди, но когато трябвало да получи бика, предявил претенции за него и не го отстъпвал, понеже с право го спечелил. Нахвърлили се върху Парис Приамовите синове. Вероятно работата би стигнала до убийство, ако царската дъщеря Касандра не открила истината. Зарадвал с Приам, че е жив синът му, зарадвала се майката Хекуба и запрегръщала сина си, зарадвали се и царските синове. Само Касандра била скръбна и предсказала хиляди злини, които ще постигнат Приама, децата на Приам и прекрасният град Троя с троянците, понеже виждала всичко в бъдещето. Тя получила пророчески дар от Аполон, но и клетва – никой да не ѝ вярва.

Станал отново равноправен царски син, Парис почнал да мечтае за изпъленние на даденото му обещание от Афродита – да има най-хубавата жена в света. Всички знаели, че най-хубава е Елена, съпругата на Менелай в Спарта, дъщерята на Леда и Тиндар, родена от яйцето на Зевс и Немезида. Парис приготвил тържествен кораб и тръгнал за далечна Лакония, където живеела Елена. Менелай го приел радушно и го настанал в своя дворец. Така Парис се срещнал с Елена. Още от пръв поглед той бил пленен от нейната красота. Случило се така, че Менелай трябвало да замине по работа на остров Крит. Той оставил Парис в двореца си и поръчал на Елена да бъде внимателна и любезна с госта и придружаващите го лица, като се грижи да не им липсва нищо. Щом заминал Менелай, Парил открил сърцето си на Елена, която също го харесала още от пръв поглед. Тя се била омъжила за Менелай не по любов, а по препоръка на своя зет Агамемнон и по роднински сметки. Сега се влюбила в чужденеца, котйо бил и много млад, и много силен, и много красив. Дълго време тя се колебаела, дълго време отказвала да тръгне с него, защпт не искала да изостави малката си дъщеря Хермиона. Но Афродита все повече и повече помагала на Парис, Ерос забивал по-дълбоко и по-дълбоко своите стрели в сърцето на Елена и тя напуснала всичко, събрала своите богатства на Менелай и тръгналас Парис за Троя. Така се изпълнила прокобата на Мом, духа на хулата и отрицанието, който казал в събранието на боговете, че хората сами ще се унищожават, ако имат достатъчен повод за това. Поводът вече е създаден: Парис грабва Елена и много богатства от двореца на Менелай, когато последният е далеч от остров Крит.

 

Събиране на войските

Елена избягала и никой не забелязал нейното отсъствие. Хитро Афродита прикрила заминаването ѝ. Докато самата Елена плувала на кораба с Парис, нейният образ си оставал в двореца в Спарта, тя приказвала с майка си Леда, милвала дъщеря си Хермиона. Когато се върнал Менелай от Крит, Елена го посрещнала, гощавала го с вкусно ядене, приготвила му леглото да си легне и едва тогава изчезнала и се скрила в един ъгъл на тяхната спалня. С ужас Менелай видял, че това не е Елена, а нейният образ, сега вече неподвижен като всяка статуя. Като мълния се разнесла мълвата: Елена е отвлечена. Гостът на Менелай, троянският принц Парис, грабнал Елена и заедно с нея мнгоо от богатствата на цар Менелай. Обиден е домакинът, обиден е Зевс, който покровителства гостоприемството, обидени са всички елини.

Менелай отива право при брат си Агамемнон, цар на златна Микена. Двамата решили да върнат Елена с война. Те си пропомнили клетвата, която даливсички кандидати за ръката на Елена, преди тя да реши кого предпочита за съпруг: да му помагат при всяка нужда. Този съвет дал тогава Одисей. И пръв Одисей трябва да бъде повикан за тази война. Но царят на Итака живеел щастливо с вярната си съпруга Пенелопа. Наскоро им се родил син, когото нарекли Телемах. Хитроумният Одисей не искал да тръгне на войан и затова се престорил на луд. Когато пристигнали Агамемнон и мъдрият му съветник Паламед, за да го повикат на война, той не бил в двореца. Пенелопа им казала с насълзени очи, че мъжът ѝ е луд, впрегнал е вол и коза и с тази неравна двойка оре нивата и сее сол! Гостите тръгнали да го видят, а с тях вървяла Пенелопа с малкия Телемах на ръце. Когато пристигнали до нивата, Одисей не ги и погледнал. Продължавал да оре и да гони вола и козата из дългата нива. Паламед веднага разбрал измамата, грабнал детето от ръцете на Пенелопа и го сложил точно пред идващите впрегнати животни. Веднага Одисей спрял вола и козата, отбил ги настрана и запазил детето си. Така той бил разобличен и трябвало да потегли на тоя дълъг поход, от който орисницата му била предопределила, че ще се върне след двадесет години на чужд кораб.

Старият Нестор приел радушно Агамемнон и Менелай. Възнегодувал против Парис, почнал веднага да се готви за похода, кто взел със себе си и двамата си сина Антилох и Тразимед. Не само това. Нестор тръгнал с двамата братя, за да съберат другите герои, котио са дали клетва на Менелай преди сватбата на Елена. Събрали се мнозина: Тидеевият син Диомед, цар на Аргос, мъдрият Паламед, цар на Евбея, храбрият Идоменей, цар на Крит, потомък на Минос, нужният Филоктет, който бил другар на Херакъл и притежавал неговия лък, а без този лък не можело да бъде превзета Троя, както било предсказано. Пристигнал от Саламин исполинският на ръст Аякс Телеманов, дошел от Локрида и Аякс Ойлеев.

 

Ахил

Ахил, синът на Пелей и Тетида, е оня герой, който трябвало да надмина по храброст, по ум и сила своя баща. Но той се родил смъртен, понеже баща му бил човек, а майка му – богиня. Тетида искала да го направи безсмъртен и затова тайно от Пелей нощно време го къпала в огъня на подземната река Стикс, за да унищожи в него смъртните елементи. Според други митове Тетида пекла сина си на огъня в двореца. Веднъж Пелей видял тази церемония и изпаднал в ужас за детето си. Той извикал и в голямата си уплаха, богинята се смутила, изоставила го и отишла да цивее в морските дълбини при баща си Нерей. Така Ахил не можал да стане безсмъртен, но бил неуязвим п оцялото си тяло, където го докосвали пламъците. Останала уязвима смао петата му, за която го държала Тетида, когато го обръщала върху пламъка. Тогава Пелей дал сина си на мъдрия кентавър Хирон, който го хранил  мозък от мечки и с дроб от лъвове и глигани, за да порасне силен и безстрашен. Същият кентавър го научил на мъдрост и доблест, научил го да свири на цитра и да пее. Резултатът от това възпитание бил явен. Още като момък Агил убивал лъвове, глигани и мечки, настигал с бързите си нозе елени.

Тетида не забравила своето дете. Тя знаела, че за него има решение на съдбата: или да си остане в къщи и да доживее до дълбока старост, без да има слава и величие, или да отиде на война и да загине млад, но с неувяхваща слава. Когато Агамемнон и Менелай събирали войски за поход против Троя, Тетида укрила Ахил на остров Скирос при цар Ликомед, който имал много дъщери. Ахил живеел сред тези момичета, облечен в женски дреху. Прорицателят Калхас открил на Менелай мястото, където се крие Ахил. Тогава Одисей и Диомед тръгнали да го намерят и да го вземат със себе си, защото прорицателят казал на двамта братя Атриди, че Троя ще падне само ако в похода вземе участие и Ахил. Преоблечени като търговци, Одисей и Димоед пристиганли на остров Скирос. Те изложили своите стоки: платове, украшения и скъпи огърлици, а сред тях скрили меч, шлем, щит, ризница и наколенници. Когато царките дъщери разглеждали с интерес платовете и украшенията, из един път се разнесъл звук на бойна тръва. Момичетата се разбягали, защото помислили, че това е нападение, а там ставали често нахлувания на пирати и разбойници. Само Ахил грабнал меча и щита и се отправил срещу въображаемите врагове. Така Одисей и Диомед познали Ахил. С голяма радост той тръгнал с тях, за да вземе участия във войната срещу Троя. Преди да се отправи на поход, Агил отишъл във Фтия при баща си Пелей, който му дал доспехите си, получени като сватбен дар от боговете, копието, получено от Хирон, и бързите коне, които му подарил Посейдон. Заедно с Ахил тръгнали верният му приятел Патрокъл и старият му възпитател Феникс.

 

Троянската война

Старото име на град Троя било Илион по името на нейния основател Ил, син на Трос, брат на Асарак, баща на Лаомедонт. Ил взел участие в състезания, уредени от царя на Фригия. Излязъл победител във всички видове игри и за награда получил петдесет младежи и петдесет момичета. Освен това фригийският цар му дал шарена крава и му казал да върви след кравата и там, където тя спре, да основе град, който ще има велика власа и голямо бъдеще. Ил постъпил според съвета на царя. Кръвта спряла на височина, посветена на богиня Ата. Ил се помолил на Зевс да му изпрати знамение, от което да личи, че богът ще закриля поредприетото дело. На следния ден Ил намерил пред палатката си дървения образ на Атина Палада, наречен след това „паладий“, който трябвало да пази града от враговете. Докато тази статуя е в града, никой не ще може да го превземе. Така била основана Троя. Първото селище било малко, след това се разраснало и дори бог Посейдон и Аполон издигнали стена около целия град. Приам бил внук на Ил. Той единствен останал жив от синовете на Лаомедонт, когато Троя жила разрушена от Херакъл. Но градът отново бил изграден цветущ, многолюден и здраво укрепен. Елинските войски трябвало да употребяват много и големи усилия, за да го превземат.

Омир изброява корабите и вождовете им най-подробно. Всичките кораби били 1186, 43 вождове и 100 810 войници. Разбира се, този брой е твърде преувеличен. Войските се сърали в пристанището на Авлида, на беотийския бряг, срещу остров Евбея. За вожд на всички войски бил избран Агамемнон. Наскоро събраните войски тръгнали на поход. Зевс изпратил знамение и Калхас предсказал, че походът ще продължи десет години. След дълго плуване стигнали до малоазиатския бряг и слезли на сушата. Но това било Тевтрания, а не Троя. Местният цар Телеф бил син на Херакъл и произхождал от Аркадия. Започнал се бой между едноплеменници, в който паднал убит синът на Полиник, Терсандър, комуто Патрокъл помогнал и бил ранен. Тогава Ахил ранил Телеф. В това време глашатаят дал знак за отбой, грешката била открита. Войските се качили на корабите и потеглили да търсят Троя в твърде мрачно настроение. Буря ги разпръснала и всеки вожд се грижел да запази своите кораби и хора. Много кораби и войници потънали. Запазените се прибрали в родината си.

Ахил не бързал да се върне във Фтия при баща си Пелей. Той се отбил при стария си покровител Ликомед на остров Скирос. Царят приел прославения герой дружелюбно и му дал за жена дъщеря си Дейдамия. Тука Ахил прекарал хубави дни на весел и безгрижен живот. Но Агамемнон и Менелай го извикали отново. Той оставил Дейдамия да чака дете и тя родила по-късно син, когото нарекли Неоптолем (според Вергилий детето се казвало Пир). Ахил никога не видял своя син.

След известно време походът трябвало да почне отново. Войските се събрали пак в пристанището Авлида. Но Агамемнон неволно оскърбил по време на лов богинята Артемида. Спрели напълно попътните ветрове. Напразно принасяли жертви на боговете, направно очаквали стихване на противните ветрове. Войските изяждали приготвените припаси, безделието разлагало повечето от войниците. Започнали да роптаят. Тогава гадателят Калхас известил, че Артемида ще прати благоприятни ветрове само ако Агамемнон ѝ принесе в жертва дъщеря си Ифигения. Тъжният баща отначало упорствал, но след това отстъпил и пратил да доведат дъщеря му от Микена, като съобщил на жена си Клитемнестра, че ще сгоди момичето за Ахил. Когато жрецът приготвил клада и взел девойката, за да я убие и хвърли върху огъня, явила се богинята с тъмен облак, взема Ифигения и вместо нея поставила сърна, която Калхас заклал, без сам да разбере това и без някой друг да узнае тази намеса на Артемида. Тя занесла момичето в Таврическия Херсон и го направила жрица в храма си. Клитемнестра се разгневила на своя съпруг и решила да му отмъсти.

Походът започнал. Благоприятни ветрове носели натоварените с войници и припаси кораби към Троя. Но предсказателят поръчал на Агамемнон и другите вождове да принесат непременно жертва на нимфата Хриза, която имала жертвеник на остров със същото име. Ако не ѝ принесели жертва, нямало да успеят да превземат Троя. Когато корабите спрели до острова и вожджовете с малко войници слезли на брега, за да принесат жертва, змия ухапала Филоктет, който вървял напред, защото знаел къде се намира жертвеникът. По време на похода на Херакъл той бил тук и участвал в жертвоприношението, което извършил Херакъл. Змията била отровна, раната започнала да вони, а болките растели неспирно. На върщане след жертвоприношението вождовете изоставили Филоктет на остров Лемнос, за да не се смущават войските от виковете му и да не ги измъчва лошата миризма, която се отделяла от раната. Заедно с него оставили лъка и стрелите му, които той получил от Херакъл и без които не можели да превземат Троя.

За първите години на войната има малко предания и сведения. Известен е разказът за слизането на троянския бряг. Предсказано било, че този, който пръв стъпи на троянския бряг, ще бъде убит. Затова никой не искал да слезе пръв. Хитрият Одисей решил да измами другите. Той хвърлил на земята своя щит и скорил върху него. Всички сметнали, че той е скочил на земята и заскачали след него. Вторият, който слязъл на брега, бил Протезилай и той бил веднага убит от Хектор. Завързала се битка, в която Ахил убил Кикън, син на Посейдон. На следващия ден троянците и елините сключили примирие за погребване на падналите в боя. Елините уредили своя стан, изтеглили корабите си на суша, издигнали стена, изкопали ров и били готови за продължителна война.

Преди да пламне дългата война, елините пратили в Троя Менелай и Одисей, за да преговарят и по мирен начин да уредят спора за Елена: те искали да им върнат Елена и всичките богатства, които Парис взел с нея от Спарта. Мъдрият Антенор убеждавал троянците да приемат това предложение, но Парис се противопоставил, като склонил да върне само богатствата, а Елена да си задържи. Троянците отказали. За това имали решаващо значение и думите на Хелен, син на Приам, който бил известен троянски гадател. Той им казал, че боговете обещават помощ на Троя и на троянците.

Започнала дълга обсада. Минавала година след година. Троянците оставали затворени в града, никой не излизал в открит бой, нито дори юначния Хектор. На три пъти елините нападали града, но напразно. Тогава те се заели да разоряват съюзниците на троянците, които живеели в съседство с троянското царство. Ахейците завладели остров Тенедос и Лесбос, града Педас и др. Превзели също град Тива, където царувал бащата на Андромаха, съпруга на Хектор. Ахил убил баща ѝ Етион и седемте ѝ братя, а майка ѝ взел в плен и я върнал срещу голям откуп. Не смеели троянци да излизат, защото или ги избивали, или ги залавяли живи и продавали в робство. Ахил взел в плен Ис и Антиф, синове на Приам, но ги пуснал срещу голям откуп. Лиакон, друг от Приамовите синове, също бил пленен от Ахил и продаден в робство на остров Имброс, а там бил купен от царя на Леснос и отведен в свещения град Арисба. Ликаон избягал оттам и се завърнал, но още в първото сражение бил убит от Ахил. Също така Ахил убил и малкия син на Приам, Троил. Момчето изпитвало бързината на конете си в равнината. Агил го напднал и буил в светилището на Аполон. Погинали и много елини. Но най-тъжно имрял Паламед, който бил изобличил Одисей в притворство, когато се преструвал на луд. Още тогава Одией решил да си отмъсти. И си отмъстил пп жесток и недостоен начин. Обвинил Паламед в предателство, устроил клеветническо разследване, наредил всичко така, че Агамемнон и Нестор, а с тях и другите елински водачи да повярвят и осъдули Паламед на смърт: да бъде пребит с камъни.

След като минали девет години, на десетата Ахил превзел градовете Лирнес и Хриза. Наред с другата плячка от Хриза Ахил взел в плен Астинома, дъщерята на Аполоновия жрец Хриз, която обикновено се наричала Хризеида – Хризова дъщеря. От Лирнес взел в плен Хиподамия, дъщеря на Бриз (Бризеида – дъщеря на Бриз), след като убил съпруга ѝ Минес и братята ѝ. При подялба на плячката Хризеида била дадена на Агамемнон, а Бризеида на Ахил.

Аполоновият жрец Хриз пристигнал в лагера на елените, за да измоли дъщеря си. Агамемнон отказал да я върне. След като Аполон изпратил чума сред войските, Агамемнон се съгласил да върне своята награда, но решил да вземе Ахиловата награда. Това е началото на „Илиада“ и в нея са описани събития, станали в продължение на 51 дена след тая свада. Поетът, разбира се, умело е вплел в сюжета много събития, коит са станали преди това време. Поемата завършва с убиването на Хектор, връщането на трупа му на Приам и уреденото в Троя погребение на този прославен герой.

Събитията след погребението на Хектор са описани в други поеми, от които е запазена само „Одисея“. В нея се разказват скитанията на Одисех в продължение на десет години, докато се завърне на своя остров Итака.

След смъртта на Хектор настанали тежки дни за Троя и троянците. Първом им дошли на помощ амазонките, митичен народ само от жени, храбри воини и ездачки. Под водачеството на своята царица Пентезилия амазонките стигнали чак до кораите на ахейците, убили мнозина и малко оставало да завладеят целия лагер и да победят. В това време се явили Ахил и Аякс Теламонов, които били при могилата на Патрокъл. Амазонките отстъпили. Пентезилия се спуснала срещу Ахил, но падналаот неговот копие. Когато ѝ свалил шлема, Ахил се учудил на прекрасния лик на царицата: тя била дъщеря на бог Арес.

На помощ на троянците пристигнали и етиопците, начело с Мемнон, син на Еос (Зора) и Тифон, близък роднина на Приам. Красив и силен, той блестял като звезда с доспехи, изковани от бог Хефест. Започнала отново люта битка. Начело на троянците бил Мемнон, начело на елините – Ахил. Но Ахил отбягвал да се бие с Мемнон, защото знаел пророчеството: убие ли Мемнон, наскоро и сам ще бъде убит. Мемнон използвал това и нападал отделни гръцки герои. Връхлетял и на стария Нестор, който повикал на помощ сина си Антилох. Мемнон го убил и започнал да му сваля доспехите. Напразно го нападали Тразимед, Терей и старият Нестор. Мемнон не вдигнал ръка срещу стареца. Щом Ахил узнал за смъртта на Антилох, когото обичал твърде много, влязъл в единоборство с Мемнон и го убил. Напразно богините Еос и Тетида молели Зевс да пощади децата им. Съджата определила да загине сега Мемнон. Трупът му бил отнесен далеч при бреговете на река Езеп, където го оплакали нимфи, а елините  изгорили трупа на Антилох.

Ахил бил обхванат от ярост: погинали във войната неговите двама най-близки другари – Патрокъл и Антилох. Той преследвал троянци като разярен лъв. Всички се скрили в града. Ахил вече достигнал до Скейските порти. Но сега се явил в боя Аполон и със страшен глас извикал. Ахил се спрял за миг, но веднага се насочил срещу бога, който толкова мнгоо му пречил през цялата война. Аполон обаче се закрил с тъмен облак и насочил стрелата на Парис срещу Ахиловата пета, единственото уязвимо място. Раната била смъртоносна, Ахил сам разбрал това, но с последни усилия се впуснал в боя и умрял сред двете сражаващи се войски. Разпалила се страшна битка за неговото тяло. С мъка Аякс Телеманов измъкнал трупа от враговете, а през това време Одисей отблъсквал нападащите троянци. При корабите Тетида оплаквала своя син цели седемнадесет дена: с нея плачели нереидите и всички елини. На осемнадесетия ден изгорили трупа му, а прахта събрали в златна урна, подарена на голяма могила, под която заровили прахта на трима велики герои: Ахил, Патрокъл и Антилох. След това уредили погребални игри, а Терида донесла от морското дъно скъпи награди за победителите.

След смъртта на Ахил станал спор за неговите доспехи, изработени от бог Хефест. Те принадлежали на този, който е спасил тялот му от троянците – Аякс Телемонов или Одисей. При гласуването обаче Атина Палада помагала на своя любимец Одисей, а Менелай и Агамемнон подменили гласовете в негова полза. Така оръжието получил Одисей. Великият герой Аякс полудял и се самоубил.

 

Филоктет, падането на Троя

Напразно елените нападали Троя. Градът оставал непревземаем. От пленения прорицател Хелен, син на Приам, елините узнали, че няма да превземат града, ако не дойдат във войската Филоктет и синът на Ахил, младият Неоптолем. Одисей лесно клонил Неоптолем да вземе участия в боя. Но с Филоктет било мъчно. Той лежал болен от раната си на остров Лемнос. Омраза обхванала душата му, когато разбрал, че е изоставен сам на тоя остров. Най-много намразил обаче Агамемнон и Одисей.

Одисей решил с хитрост да го хване и отведе при стените на Троя. Той накарал Неоптолем да отиде при Филоктет, да се представи за обиден от елините и да му предложи да го върне в родината. Зарадвал се Филоктет на Ахиловия син Неоптолем и се натъжил, като узнал за смъртта на Ахил, Патрокъл, Антилох и Аякс Теламонов. С готовност се приготвил да отплува в Елада с младия Неоптолем. Дори му предал лъка и стрелите. Измамата не успяла, но Херакъл се явил на своя приятел и му казал да отиде под стените на Троя, където ще бъде излекуван от раната и ще помогне на своите другари да превземат града на Приам. Доброволно Филоктет се качил на Одисеевия кораб и всички отплували за Троя. Много подвизи извършил Неоптолем, Филоктет пък ранил със смъртоносна стрела Парис, който избягал в гората на Ида и там умрял от раната си. Неговите другари пастири го намерили и му устроили погребение.

Падането на Троя се осъществило по хитър и недостоен начин. Одисей предложил да направят голям дървен кон, в който се скрили гръцки герои. Войските симулирали бягство и заминаване за родината. Уж измнник елин, на име Синон, съобщил на троянците, че дървеният кон е оставен от елините за Атина Палада, която им е разгнавена заради отвличането на нейната дървена статуя (паладий) от Троя. Когато дървеният кон влезе в града, Троя ще бъде запазена завинаги от враговете. Повярвали троянците и вкарали дървения кон в града. През нощта Синон отворил вратите на коня, излезли скритите герои, дали знак на оттеглилите се елински войски и те нахълтали в града. Така паднала Троя.

(1971 г., Нродна култура)

Димитър Талев - Преспанските камбани

Когато Ния влиза в семейство Глаушеви, всички ѝ се радват на хубостта и ѝ се възхищават. Ния се опитва да се хареса на свекърва си колкото се може повече, сдържа нрава си и слуша за всичко старата, ала с времето започва да ѝ противоречи и Стояна се чувства застрашена, че ще ѝ вземе сина. Тя е особено горда със снаха си Раца, която, въпреки че е глупава и с повърхностен характер, ражда деца на Кочо и почти винаги е с натежал корем. Ния вижда в каква теснотия живеят и говори с Лазар или да поокрепят къщата, или да се преместят в старата къща на баща ѝ, която стои празна. Лазар не иска да застава срещу майка си и Ния като вижда, че не получава подкрепа от него, започва да вади неща от чеиза си и да сменя с тях по-старите вещи в къщата, което не се харесва на Стояна, привикнала още от младини да живее бедно. В къщата настава цяла революция, когато Ния заменя светилника с газена лампа.

Ицо и Миро Баболеви имат малко магазинче за игли и конци, което местят на по-хубаво място в чаршията и започват да карат стока от Битоля. По-големият, Ицо, решава да донесе стока направо от производителя и заминава за Германия, в Беч.

В Преспа идва непознат човек – Райко Вардарски. Той открива Лазар и му казва, че е дошъл за позицията учител. Той се връща от заточение, където е загубил едното и око, затова винаги ходи с черна препаска. Той казва на Лазар, че ще остане само няколко дни и настоява общината да го назначи. Още преди те да се изкажат, в ранното утро на празника на народните будители, той отива при клисария, качва се при камбаните и започва да ги бие. Събужда целия град и те всички се събират отрано, чудейки се какво се случва. Пред тях Вардарски държи реч и повдига духа на хората. След това му изпълнение настават противоречия сред общинарите, но Лазар се затъпва за него и той бива назначен.

След като се подписва, Вардарски тръгва да си търси стая – остава при Аце Кутрев. Лазар го кани да хапне у тях и той на два пъти вижда Ния – влюбва се в нея от пръв поглед.

Ицо Баболев се връща от Беч. След него идват кервани със стока. Там му е помогнал някой си Хер Артур, който се оказва шпионин и на когото му е било нужно прикритие, за да се добере до Солун. Новата стока на Баболев придобива огромна популярност в Преспа и хората идват и да купуват, и да гледат. Като чува за това Хайредин Арап, отива в магазаина им заедно с Кючук Кадри и му обират оборота за деня. Догодина Ицо отново заминава за Беч и този път стоката му се разпродава наполовина още първата седмица. Идват и други търговци от Битоля и околността при него, а за следваща година се готви панаир в Преспа. Жените също искат да се включат в панаира – плетат не само за чеизите на дъщерите си, а мъжете опитват да продадат и нещо от бостаните и градините си. Идват хорат от близо и далеч за панаира, почти всичко се разпродава. Единствено Вардарски мрази сребролюбието. Той се разпалзва по разговори за Русия и наближаващата война с Турция. При поредното му посещение при Лазар, Ния му подхвърля идеята за жена учител в Преспа, тъй като момичетата са необразовани.

Веднъж Султана отива в стаята на Ния и Лазар, докато снаха ѝ е сама. Говорят за нейната невъзможност да има деца (също като майка си, на която са ѝ били необходими 17 години, за да зачене). Спорят и накрая Султана убеждава Ния да идат при Утката – тя има репутация на сводница, но също така е помогнала да много жени да забременеят. Утката обяснява на Ния трите възможности. Третата е да спи с чужд мъж, защото проблемът може да не е в нея. При това, Сулатана и Ния си тръгват, като купуват само треви. След това Утката казва на Таки Брашнаров за визитата им и той я моли да го уреди с Ния, но Утката отказва.

Вардарски намира учителка в Шумен. Тя е млада и ерудирана. Още първия ден минава през чаршията в компанията на Лазар, Андрей и Вардарски, въпреки че жени не стъпват там и за това научава цяла Преспа (и за безплодието на Ния). Иванка Руменова, учителката, отсяда при Бенковица. На вечерята за посрещането ѝ идва и Ния. Разговарят за живота на Руменова в Русия.

Лазар, в преставите на Ния, се отдръпва от нея, защото тя не може да забременее и това я яде отвътре, но всъщност той иска да ѝ предложи да дадат къщата на баща ѝ за девическо училище. Ния се противи, иска там да живее с Лазар, ала той е упорит и не желае да стъпва в дома на Аврам. Ния накрая се съгласява. Събират се общинарите да говорят за девическото училище. Постъпката на Руменова ги е вбесила и те не искат такава учителка. Намесва се Таки Брашнаров и казва между другото, че е видял Ния при Утката. Лазар се вбесява, прибива се и разпитва Ния. Като научава истината, на следния ден кара д аизгонят Таки от съвета, задето е излъгал – тя наистина е отишла там, но е била със Султана за треви. После Лазар побеждава упорството на общинарите, като казва, че жена му ще даде сграда за девическото училище. Дори ремонтират къщата, ала Руменова успява да събере само шест момичета (майките предпочитат децата им да си стоят вкъщи и да учат ръкоделие). Впечатлена от възпитанието на дъщеря си обаче, Маца Чучурска започва да ходи от врата на врата и да говори все добри неща за учителката и така в гимназията се събират над сто девойчета.

Ния се сприятелява с Руменова и двете ходят заедно из чаршията, отваряйки път и на други жени да нарушат стария обичай. От селото на Стоян идват много селяни, но след тях идва Хайредин Арап ага да ги прибере. От всички, при него остава единствено Неда, която е дъщеря на мъртвата му сестра Благуна. Турците в града се събират на съвет, усетили, че „гяурите надигат глава“ и назначават същия този Хайредин да пази околността, а в замяна му обещават чифлик и хора да му работят.

Ицо Баболев за поредна година заминава за Беч, но този път взима със себе си втория син на брат си – Георги, да учи там. В града идват търговци от далечни земи, с камили и т. н. На една такава сергия Таки Брашнаров за пръв път започва сериозно да ухажва учителката Руменова. Други продавачи са двама руснаци, които пък се оказват нейни познати и тайни борци за свобода – Николай Никитич и Иля Андреевич (Павел Сергеевич). Те я предупреждават за предстоящата война между Русия и Турция.

Таки Брашнаров се сприятелява с Руменова и я убеждава да се оженят. Ния предупрежава учителката, но тя не е слуша. Горчивината от решението си Руменова усеща още в първия си ден като булка. Всички в дома на Брашнарови са отчуждени и отдадени на пороците си с изключение на малкия Васил. Той единствен разговаря с нея искрено и тя му предлага да замине да учи в  Русия, като нея някога. В първата брачна нощ Таки се отнася с нея като с животно, на сутринта ѝ забранява да ходи повече в училището, удря ѝ плесница, а тя бяга от него и скоро след това иска развод в общината. Там се страхуват да ѝ откажат, въпреки че за тях побоят е нещо нормално, но не искат да загубят единствената си учителка сега, след като има толкова много ученички.

Ния гасне покрай свекърва си и мъжа си, изглежда болнава, хората я съжаляват. Когато в общината решават да намерят нова сграда за девическото училище, Лазар предлага да съборят част от къщата на баща си и да построят своя. Но когато го споделя с майка си, Султана твърдо отказва да напусне дома си и все по-често усеща как твърдата ръка, с която е държала семейството си, започва да омеква.

Руменова споделя на Ния, че е бременна и че ще напусне Преспа в края на учебната година, за да не разбере Таки. На раздяла всички тъгуват за нея. Васил идва тайно с много пари и иска да избяга с нея, а Руменова измисля как да го изкара от града без никой да усети. Пише писма на Ния с упътване какво и кога да го направят и един ден Васил се изпарява посред нощ. Всички мислят, че е бил отвлечен за откуп, но по-късно получават писмо лично от него, че е в Русия.

Набезите на Хайредин ага стават непоносими – умират хора и Лазар и Атанас Кривио купуват седем пушки, събират мъже и нападат турчина и хората му в кулата му. Избиват ги всички, а на слугите нареждат да си мълчат. Когато в града се разбира за клането, на шестия ден от панаира Кючук Кадри тръгва по чаршията с хората си и започва да избива наред. Пръв попада под прицела му Ицо Баболев. Заптиетата идват късно да го усмирят.

Вкарват и седмината убийци на Хайредин ага в затвора, включително Лазар и Вардарски. Изглежда Богоя се напил и разказал на всеослушание извършеното геройство. Първоначално мислят да го убият, но после Лазар намира начин да помогне на Богоя да отрече всичко и да ги пуснат.

Георги Баболев се връща след три години от Германия, точно преди началото на войната. Всички са развълнувани, когато Русия напада Турция и минава отвъд Дунава, но Георги вече знае, че никой няма да дойде при тях и да ги освободи. Княжество България вече е факт и много Преспанци изоставят домовете си, за да заживеят в свободната земя. Турците в града са по-ниски от тревата.

Кючук Кадри се връща в града и бива убит от млади революционери. Лазар го водят в затвора, а Вардарски повежда хората към конака да го превземат, но се провалят. Водят ги в Битоля да ги съдят. Вардарски поема цялата вина върху себе си и бива осъден на обесване, а Лазар – на 101 години затвор. Другите са оправдани. След смъртта на Вардарски, Султана събира 300 лири за помилването му и го пускат. Това става благодарение на Бенковица, която още страда от смъртта на Андрей.

Таки Брашнаров и Георги Баболев обединяват сили и съграждат мелница, което съсипва труда на хора като Лазар и той остава почти без прехрана. По това време Ния зачева (минали са вече 17 години). Ражда много трудно слабичко и болнаво дете - Борис. Той обожава дядо си Стоян. Кочо, Раца и децата им заминават за София и отварят магазин. Стоян умира в съня си, а година по-късно – и самата Султана, след като остава сама в къщата си.