Иван Денкоглу

Детството и юношеството му се губят някъде в последните две десетилетия на Паисиевия осемнадесети век. Заминал за Русия. Установява се в гр. Нежин. В един официален документ Денкоглу сам се е нарекъл „нежинский грек“. В Москва той попада в още по-благоприятна обстановка – тук има редица учени, общественици, политици, които живеят с проблемите на поробеното славянство. Без колебание Денкоглу се ориентира към тях и в скоро време домът му се превръща в един малък център на родолюбива дейност. Тук са винаги добре дошли не само българите, които учат в Русия, но и редица видни руски учени и обществени дейци, съчувстващи на българските национални стремления. Денкоглу влиза в близка връзка с М. Погодин, Ю. Венелин, В. Априлов, С. Филаретов, обсъжда с тях най-важните въпроси на българското културно възраждане, за което отделя повече от половината от не особено голямото си материално състояние.

Денкоглу намира в лицето на Априлов човек, който не само го разбира много добре, но и който има опит в реформирането на българското училище, създава с него по-здрава връзка и именно чрез него изпраща на софийските училища пари и учебни пособия (книги, карти, глобуси и др.).

След като раздава подаръци на черквите и училището, Денкоглу пристъпва към най-важната задача на посещението си в София  организира изграждането на ново училище на черквата „Св. Крал“ (днес „Св. Неделя“ на едноименния площад). Дава крупната сума от 30 000 гроша, като упълномощава Филаретов да доведе започнатото докрай и да организира учебната програма.

Всяка година провежда тържествени изпити, на които кани и представители на светската и духовна власт. А през 1858 г. благодарение на неговите грижи в София се отваря и девическо училище. Умира през 1861 г. от сърдечен удар. На тържественото погребение присъстват много граждани, учени, военни, търговци, хора от различни националности, а Райко Жинзифов произнася реч. Важна част от завещанието на Денкоглу е предназначена отново за народополезни цели.