Иван Вазов - Хъшове

Румъния, Браила, кръчмата на Странджата

Всички са се събрали в кръчмата на Странджата да ядат безплатно боб. Страндата уверява другарите си, че няма да ги остави гладни. Странджата някога е носел байрака, а неговите другари са участвали в освободителното движение. След малко идват Македонски и Бръчков. Владимир Бръчков е поет, едва 20-годишен, избягал от родителите си, за да се присъедини към хъшовете.

Владиков е нещо като водач на хъшовете. Той е учител и е на 28 г. Когато идва, запознава се с Бръчков и казва под секрет, че ще изнесат представление – „Изгубена Станка“, за да съберат пари, с които да платят за убийството на султана.

Владиков отива в дома на Добревич, където учи сина му Димитраки. Дъщерята на Добревич, Евгени, е слабост на Владиков и той е почти сигурен, че я обича. Владиков си тръгва и след него идва старият Бръчков да търси сина си. Идва и Странджата да вземе костюмите, които Добревич му е обещал за представлението.

Идва Попчето с билети за представлението и книжки на Бръчков. Стартият Бръчков разбира, че той познава сина му и му дава един наполеон, за да каже на Владимир в кой хотел е отседнал, за да се видят.

Евгени казва на Владиков, че родителите ѝ искат да я дадат на един богат влах – Крецулеско. Тогава Владиков се обяснява в любов на Евгени, а тя бяга.

Всички много са харесали представлението, най-вече заради Македонски. Но заради наема на театъра, костюмите, барута и всичко останало, са им останали съвсем малко пари и не могат с тях да платят за убийството на султана.

Евгени носи на Владиков писмо от Русчук, защото куриерът не е намерил никого в училището или у Странджата. От Русчук имат нужда от паспортите на Левски, за да избяга. Бръчков настоява да иде, но всички избират Македонски, защото той е бил много пъти у баба Тонка. Македонски тръгва, но се връща и казва, че го преследват стражарите, защото се сбил с Христович. В аптеката Христович е говорил против Владиков, а Македонски си изпуснал нервите. Когато идва стражар да го търси, Странджата се представя за него и така Македонски успява да си хване влака.

Македонски се връща след две седмици. Странджата са го пуснали от затвора, но е много болен. Получават се известия, че до 15 дни трябва да се събере чета, а Владиков до два дни трябва да избави Евгени от нежеланата женитба.

С последни сили Странджата завещава на Бръчков двете си ценни вещи – парче от знамето и документ от първия революционен комитет. Македонски идва и му казва, че ще събират четата, от което Странджата започва да се вълнува и умира.

Минават четири години. За да минат в България, хъшовете са се опитали да откраднат пари от Крецулеско – Владиков е бил оправдан, както и Македонски, но Бръчков и останалите са били в затвора досега. Когато са излезли, те са започнали да се подготвят да заминат за Сърбия и там да се включат във войната.

Всички са на жп гарата. Изпраща ги Говедаров. Владиков е бил през цялото време в Москва да завърши обучението си. Той принуждава Говедаров да му каже кой му е пращал пари и се оказва, че това е Евгени. Владиков е смятал да не се среща с нея, а направо да замине за Сърбия. Тя го убеждава да остане с нея поне още за ден, но в последния момент Владиков размисля и тръгва с останалите. Евгени казва „Сега още повече те обичам“ и припада. Бръчков успява да се види случайно с баща си, който му дава благословията си.

В последната сцена всички са на бойното поле.

А. П. Чехов - Вишнева градина

Май месец, имението на Любов Раневская.

В детската стая.

След пет годишно отсъствие и два часа закъснение на влака, Любов Раневская и нейната 17-годишна дъщеря Аня се връщат у дома, където ги чакат слугите, осиновената дъщеря Варя (24) и братът на Любов Андреевна – Леонид Гаев. Любов и Аня са били във Франция, където майката е харчела пари, а и слугите им – Шарлота и Яша, са си поръчвали най-скъпото в ресторанта. Варя казва на Ана, че през август месец ще обявят имението на търг. Въпреки всичките ѝ дългове, помешчикът Пишчик ѝ иска 240 рубли и Любов му ги дава, защото той не престава да настоява.

Аня пита Варя дали Лопахин, търговецът, вече ѝ е направил предложение, но Варя отвръща, че той дори не ѝ обръща внимание.

Преди шест години е починал бащата на Аня от шампанско, имал е много дългове, а след месец се е удавил брат ѝ Гриша – той е бил едва на 7. В дома е отседнал бившият учител на Гриша, Пьотр Трофимов, който е още студент, но много се е състарил. Любов се разплаква, щом го вижда, и си спомня за детето си. Любов Андреевна се обвинява за смъртта на сина си, защото веднага след като съпругът ѝ е издъхнал, тя си е намерила друг. След смъртта на Гриша, двамата са заминали за Европа, където са прекарали заедно три години, но любовникът ѝ все е бил болен, а когато е оздравял, я ограбил и изоставил. Когато Любов се връща в Русия, получава телеграма от него, че иска да се съберат.

Лопахин дава идеята да разделят вишневата градина на части, да изсекат дърветата и да дават имоти под наем на летовниците. Любов Андреевна е против, защото вишневата градина е най-голямата в страната, много е известна, ала Лопахин не вижда полза във вишните, след като дават плод само на две години. Гаев дава идеята или Аня да се омъжи за богаташ, или да идат при богатата им леля, която никак не ги харесва.

Трофимов се влюбва в Аня.

Денят на търга. Любов Андреевна е нетърпелива да узнае какво е станало на търга. Брат ѝ и Лопахин се връщат късно. Лопахин заявява, че той е купил виншневата градина – същата онази, в която семейството му са били роби. Той казва, че ще изсече всичко, а Любов Андреевна е съсипана, плаче – тя е имала възможност да я продаде по-рано и да остане стопанка, но не го прави, защото постоянно ѝ се привиждат мъртвата ѝ майка, разхождаща се в градината, а и там се е удавил нейният син.

През месец октомври всички се готвят за път. Изсичането на вишневата градина вече е започнало. Любов Андреевна заминава с Яша за Франция, Аня отива да учи, Трофимов се връща в Москва да завърши университета, а Варя заминава надалеч да стане гувернантка. Всички тръгват и в дома остава единствено Фрис, 87-годишният лакей, който е болен и когото всички са забравили.

А. П. Чехов - Чайка

В имението Сорин се подготвя пиеса. Нейният автор е Константин Трепльов, 25-годишен младеж. Майка му е актриса и приема в дома си много известни личности, но Константин се чувства излишен, а и майка му се сърди, защото за пиесата е избрал Нина Заречная, дъщерята на богат помешчик, а не нея. Константин разговаря с вуйчо си, Пьотр Сорин, и се притеснява дали Нина ще дойде и тя наистина идва, но само за половин час, защото баща ѝ и мащехата ѝ не ѝ позволяват да посещава имението Сорин от страх и тя да не стане актриса. Константин има и друга причина да я покани – той е влюбен в нея.

Гостите идват и сядат, пиесата започва, но майката на Константин, Ирина Акрадина, непрестанно говори. Накрая Константин излиза, нарежда да спуснат завесата и изчезва, а майка му пали цигара, признава, че пиесата не е по вкуса ѝ, но и че не е искала да обиди сина си. После всички си тръгват и остава само лекаря Дорн, който казва на Константин да продължи да пише, въпреки всичко. Константин тръгва след Нина, плачейки, а Маша признава на доктор Дорн, че обича Константин.

Във второ действие е ден за сеитба, а Ирина Аркадина иска да иде до града. Иля, техният управител, отказва да ѝ даде коне и тя започва да плаче, а той заявява, че ще напусне. Нина е на гости, родителите ѝ ги няма за три дни – тя не може да се начуди на актрисата, която прилича съвсем на обикновен човек, и на белетриста, Тригорин, който се радва, ако успее да улови и две риби. После Нина и Тригорин разговарят и писателят разказва за мъките си като белетрист. Двамата виждат мъртва чайка и Нина разказва как Константин я е убил заради нея и как сам той мислел да умре от любов. Самата Нина, в нощта на представлението, нарича себе си чайка, привлечена от езерото край имението.

За да се избави от чувствата си към Константин, Маша казва, че ще се омъжи за своя учител. Заради майка си, Константин вече е направил опит да се застреля. Тригорин заминава. Константин е убеден, че писателят го е страх, отхвърля предложението му за дуел и затова бяга. Ирина Аркадина също заминава. Тя се обяснява в любов на Тригорин, после цялата прислуга излиза да я изпрати. Тя тръгва с Тригорин за Москва, но той се връща да си вземе бастунчето и тогава Нина го пресреща и му казва, че ще зареже семейството си и ще замине за Москва, за да стане актриса. Тригорин ѝ казва в кой хотел да отседне, а после продължително я целува.

След две години.

Братът на Ирина Аркадина се чувства зле и ѝ телеграфират да дойде. Тя пристига заедно с Тригорин. Константин не е зарадван от появата му, но е привидно помирен с него. Маша вече има дете от учителя и мисли как двамата да се преселят по-далеч от имението, за да забрави любовта си. Константин Трепльов разказва на доктор Дорн за Нина и за това как имала дете от Тригорин, но то починало и как той я изоставил и се върнал при Ирина Аркадина. Кариерата на Нина като актриса била дори по-кратка, тя пишела писма на Константин, които той не четял, и под всяко се подписвала като „Чайка“. Става ясно, че Нина от пет дни живее в хан и нейните родители не ѝ позволяват да се прибере.

Докато останалите вечерят, Константин остава в кабинета си да редактира новия си ръкопис. На прозореца се появява Нина. Константин е зарадван, той още не е забравил любовта си към нея. Нина е като болнава, говори несвързано, но твърди, че обича Тригорин повече, отколкото преди, а после прегръща Константин и бяга през стъклената врата.

Константин остава замислен, къса ръкописа си, а после отива в градината. Майката и гостите се връщат, Ирина Аркадина чува силен шум и се стряска. Докторът казва, че се е пръснало шишенцето му с етер и отива да провери, а после под секрет казва на Тригорин да отведе Ирина Аркадина, защото синът ѝ се е застрелял.

А. П. Чехов - Три сестри

В една отдалечена от Москва губерния, в семейство Прозорови празнуват в един и същи ден смъртта на бащата, славен военен, и именният ден на една от трите сестри – Ирина, която е едва на 20 години. Освен трите сестри – Олга, Маша и Ирина, в семейството има и брат, Андрей, който е най-голям и ужасно е напълнял след смъртта на баща им. Майката е починала отдавна. Онова, което обединява сестрите, е мечтата им да се преместят да живеят в Москва.

Олга е учителка, Маша е женена за Фьодор Кулигин, който също е учител, а Ирина е телеграфистка, но тази работа ѝ е страшно противна.

Барон Тузенбах е около тридесет годишен, прави големи подаръци и ухажва Ирина.

В дома на Прозорови идват гости, които поздравяват Ирина. Същият ден на служба встъпва Александър Вершинин, 43-годишен, родом от Москва, женен за втори път и жена му постоянно заплашва да се самоубие, но той я търпи такава. Сред гостите е и барон Николай Тузенбах, който няма и тридесет, но е заинтересован от Ирина. Фьодор Кулигин, мъжът на Маташа, също идва и подарява на Ирина собствената си книга, но се оказва, че вече го е правил и дава книгата на Вершинин.

Всички сядат на масата и се оказват точно 13 души. Някой казва, че на масата има влюбени и това кара Наталия, годеницата на Андрей, да избяга. Андрей я настига и ѝ предлага брак.

В следващото действие Андрей и Наташа са женени, имат момченце – Бобик. Зимата е, чакат коледари у дома. Трите сестри мечтаят още за Москва. Наташа иска да премести детето си в стаята на Ирина. Сольоний се обяснява в любов на Ирина. Жената на Вершинин пак заплашва да се отрови. Андрей е загубил много пари на карти.

Трето действие започва с това как в града е пламнал пожар. Има много пострадали и семейство Прозорови дават много дрехи. Къщата им е пълна с хора. Доктор Чебутикин, 60-годишен, е съвсем пиян и разказва как Наташа изневерявала на мъжа си с някой си Протопопов, с когото излиза на разходки. Наташа вече има второ дете - София. Ирина казва, че Андрей е заложил къщата, без да каже на нея и другите си две сестри, а парите харчи Наташа. В началото на сцената Наташа се препира с Олга да изгонят старата слугиня Анфиса. Ирина вече е на 24, работи в градската управа и мрази живота си, защото заминаването за Москва вече ѝ се струва много далеч. Маша признава на Олга и Ирина, че обича Вершинин. Олга съветва Ирина да се ожени за барона, макар и да е грозен, а Ирина обещава да го направи, когато идат в Москва.

В последното действие е минала още една година, военните заминават. Ирина си е взела изпита за учителка и ще отива да преподава в училището. Баронът ѝ е направил предложение за брак, което тя е приела. Той е решил да стане обикновен човек и да работи в тухлена фабрика. Олга вече е директорка на училището. Сольоний и баронът са се срещнали пред един хотел, скарали са се, баронът е обидил Сольоний, а последният му обявил дуел.

Андрей признава на Чебутикин, военния лекар, че вече не обича жена си и че тя му се струва пошла. Вершинин също заминава по служба, сбогува се с Маша. Тя започва да плаче, а мъжът ѝ, Кулигин, казва, че няма да я упрекне за нищо. Идва доктор Чебутикин, който е присъствал на дуела, и казва на Ирина, че баронът е мъртъв. Трите сестри се прегръщат една друга, утешават се, а на Олга ѝ се ще да знае за какво са живели и за какво са страдали.

Пиер Корней - Сид

Инфантата дона Урака иска да свърже в брак Родриго и Химена. Инфантата сама е влюбена в Родриго, но защото вярва, че щом е родена от крал, трябва да се омъжи за крал, иска по-скоро да се избави от своите чувства.

Дон Диего и дон Гомес разговарят – дон Диего е избран за възпитател на княза, а дон Гомез му удря плесница. Дон Диего иска да се защити, но вече е твърде възрастен и ръката му изневерява, затова моли сина си Родриго да отмъсти за него, въпреки че дон Гомес е баща на Химена, неговата любима. Родриго е раздвоен между това да предаде баща си или Химена.

Родридо предизвиква дон Гомес (графът) на бой. Графът умира, а дъщеря му химена отива при крал Фердинанд, за да иска справедлива присъда за убиеца. Химена се връща у дома, придружавана от дон Санчо, който е влюбен в нея. Те разговарят и тя му дава възможност да отмъсти за нея, ако желае. Всъщност, Химена още обича Родриго и смята, след като получи главата му, самата тя да умре.

Родриго отива при баща си, дон Диего, и му казва, че е готов да умре, защото не може да има Химена. Баща му отвръща, че не е време за безсмислена смърт, тъй като в страната настъпват маврите. Освен това, чули за обидата, приятели на дон Диего са дошли също да отмъстят за него, но Родриго ги е изпреварил. Сега Диего иска Родриго да оглави тази дружина и да тръгне срещу враговете на Испания. Той това и прави и дори успява да плени двамата крале. Маврите наричат Родриго „сид“ – „повелител“.

Химена пак отива да моли краля за справедливост, но той не иска да наказва Родриго, след като вече е станал герой. Тогава Химена иска да организира турнир, в който рицари да отмъстят за баща ѝ, като се бият с Родриго, но единственият, който иска да се сражава с него, е дон Санчо. Родриго отива при Химена и ѝ казва, че е готов да умре, след като тя иска толкова смъртта му, но тя отвръща, че иска от него да се бие с дон Санчо и да победи, защото наградата за победителя е да се ожени за Химена.

Дон Санчо идва при Химена с окървавен меч и тя мисли, че той е победил. Отчаяна, тя го моли да вземе имотите ѝ, но да я остави да скърби в манастир за баща си и Родриго. Санчо отвръща, че всъщност е победен и че Родриго го е накарал сам да съобщи за това. Родриго идва, а кралят казва на Химена, че ще ѝ даде една година време да стане негова жена, да се утеши и сама да види героят в него, докато самият Родриго ще иде да се бие с маврите на тяхна земя.

Васил Друмев - Иванку, убиецът на Асеня

Царската дъщеря Мария и нейната дама – Тодорка, седят заедно и редят цветя. Тодорка признава на Мария, че силно обича Иванко, който е началник на войската, но е убедена, че той няма чувства към нея, защото е само робиня. Мария също обича Иванко и изпитва ревност към Тодорка. Но царската дъщеря съвсем не подозира, че нейният телохранител, Милко, има чувства към нея.

Тодорка отива в дома на баща си Исак. Той е севастократ – това е титла, близка до тази на царя. Исак е бил почитан като господар във Византия, но в България се чувства като роб и за да отмъсти на Асен, той иска да направи дъщеря си царица. За тази цел използва Тодорка, за да накара Мария да се влюби в Иванко и да пожертва всичко за него.

Иванко идва в дома на Исак. Старецът опитва да го убеди, че той е по-достоен за цар и дори му дава писмо от византийския император Алексей, който е готов да го подкрепи. Иванко изпитва съмнения – колкото повече цар Асен го засипва с дарове и приближава към себе си, толкова по-силно Иванко иска да заеме мястото му. Иванко разсъждава на глас, Тодорка го подслушва и като чува, че той се съмнява в себе си, влиза, за да го убеди в обратното.

Иванко е влюбен в Тодорка и се кълне, че е готов да направи всичко за нея. Тодорка му намеква, че той не е за нея, а трябва да стане царски зет. Исак пък не го интересува нито едното, нито другото – той просто иска да види разрухата на България.

Един от велможите, Симо, усеща, че нещо не е наред и че царят е в беда. Исак казва на Тодорка, че трябва да го отстранят. По същото време при Иванко идва тайно неговият брат – Драгомир, и двамата обсъждат плана за свалянето на Асен. Милко е на тяхна страна. Исак ги подслушва и разбира, че те не искат войските на Алексей.

В това време Асен е получил вест от отец Иван, че брат му Петър е предател. Асен чете и писмото от самия Петър, в което това се потвърждава. Носят му вест, че Симо е отровен (Тодорка му сипва отровно вино), а заловеният пратеник е убит в килията си. Асен се среща лично с Петър и му казва подозренията си, дава му собственото му писмо, но Петър не казва нищо друго, освен че е наклеветен.

Петър е прогонен да живее в далечен край. Асен е разкъсван между това да бъде брат и цар.

Отец Иван се промъква тайно от Цариград в Търново и предупреждава Асен за предателството. Казва му, че Иванко иска да го свали от трона и че брат му е невинен, а после иска пръстена на царя и Асен му го дава. Вечерта Иванко се промъква в спалнята на Мария – тя му е дала ключ за своята стая и за тази на баща си. Иванко просто я е накарал да му докаже любовта си по този начин. Мария пресреща Иванко и разбира, че той само я използвал, за да убие баща ѝ, а нея – да прати в манастир.

Иванко отива в стаята на царя, двамата се сбиват. Иванко казва, че всички са на негова страна, включително и Мария, при което царят губи бдителност и Иванко го убива.

След три месеца Исак разбира, че народът започва да предусеща истината – не Петър е убил Асен, а Иванко. Причината за това са песните на баба Кера, дойката на Мария, която сега ходи от град на град да разказва как Иванко е примамил царкинята. След този случай Мария е полудяла и хората смятат, че това ѝ е наказанието, задето е станала съучастница в убийството на баща ѝ.

Отец Иван и Петър скитат сред народа, преоблечени като просяци. Отец Иван укорява Петър, че прощава на Иванко злодеянията и че той трябва да е истинският цар. Петър събира войска, с която обсажда Търново. Исак вижда как българите заемат все повече страната на Петър и изоставят Иванко.

Тодорка разказва на баща си Исак колко се променил Иванко, как все му се привиждал Асен. Двамата са разтревожени и за изчезването на Мария, която доскоро е била в окови. Милко също е изчезнал. Всеки момент трябва да пристигне армия от 50 хиляди гърци.

В двореца има пир, канят певец. Идва предрешен отец Иван и пее за това как Иванко е убил Асен, а след това показва на всички присъстващи лудостта на Мария. Двамата изчезват и след малко идва войник, който казва, че крепостта е окупирана от войската на Петър. Иванко и хората му се вдигат на бой, той успява да убие Милко, но войската му е сразена и Петър става цар. Исак и Тодорка успяват да избягат.

Шекспир - Ромео и Жулиета

Във Верона живеят две вечно враждуващи фамилии – Монтеки и Капулети. Още в началото на пиесата слуги от двете фамилии се сбиват, толкова се ненавиждат. Монтеки пита Бенволио, свой роднина, дали Ромео не е участвал в свадата, но той отвръща, че Ромео е измъчван от несподелена любов и отказва да назове името на девойката.

В това време в дома на Капулети бащата на Жулиета разговаря с граф Парис, който е роднина на княз Ескал, за сватбата на дъщеря си. Капулети вече е харесал Парис, макар Жулиета да е едва 13-годишна. По този повод, Капулети организира бал.

Ромео узнава за бала и отива със своите приятели – Меркуцио и Бенволио. На бала Тибалт, братовчедът на Жулиета, вижда Ромео и пожелава да го убие, но старият Капулети не му позволява.

На бала Ромео вижда случайно Жулиета и на момента се влюбва в нея, както и тя – в него. Целува я два пъти и чак след това разбира, че тя му е враг.

След бала Ромео и Жулиета се среюат тайно и се обясняват в любов. После Ромео отива при брат Лоренцо, за да го помоли да венчае двамата влюбени тайно. Брат Лоренцо упреква Ромео, че твърде лесно е забравил любовта си към Розалина и се надява и тези чувства да не го напуснат така бързо.

Дойката на Жулиета отива при Ромео и той ѝ казва къде и кога ще се случи венчавката. Още следобеда Ромео и Жулиета се женят, но същият ден Тибалт идва да търси Ромео. Защото вече са роднини, Ромео не иска да се бие с него. Думите на Тибалт обаче предизвикват Меркуцио и двамата се сбиват. Ромео опитва да ги разтърве и застава между тях, при което Меркуцио губи бдителност, бива намушкан от Тибалт и умира.

Разгневен заради смъртта на Меркуцио, Ромео се сбива с Тибалт и го убива. Князът на Верона научава за случилото се и праща Ромео в изгнание, вместо да го осъди да смърт. В дома на Жулиета дойката ѝ разказва за случката и присъдата на Ескал. Жулиета праща пръстена си на Ромео и иска от него да се срещнат за последен път, преди да замине за Мантуа.

Брат Лоренцо измисля план как да събере двамата влюбени – Ромео ще иде в Мантуа за кратко, а после Лоренцо ще обяви сватбата му с Жулиета и той ще се завърне във Верона с почести. Ромео и Жулиета се срещат за последно, а Жулиета има лошо предчувствие. По-късно дори Ромео сънува пророчески сън за смъртта си.

Така се случва обаче, че вместо да скърби за смъртта на Тибалт, Капулети решава да ожени дъщеря си за граф Парис само след три дни. Жулиета е против, с което предизвиква гнева на родителите си. Баща ѝ започва да я псува, кълне се, че ще я остави без наследство и ѝ казва, ако иска да се обеси, защото тя вече не е негова дъщеря.

Твърдейки, че ще се изповяда преди сватбата, Жулиета отива при брат Лоренцо. Там е и Парис. Като остават сами, Лоренцо дава на Жулиета отвара, от която ще заспи и ще изглежда мъртва за известно време. Жулиета се прибира у дома радостна, казва, че е съгласна за сватбата и баща ѝ избързва със сватбата и вместо след три дни, иска да я направи още на следващата сутрин. Жулиета моли дойката си да я остави да спи сама, изпива отварата и на сутринат всички мислят, че тя е мъртва – сватбената ѝ рокля става погребална, а пиршеството – за Бог да прости.

Научавайки за трагедията, слугата на Ромео, Балтазар, препуска с кон до Мантуа, казва му за смъртта на Жулиета. Ромео купува нелегално отрова от един аптекар и се връща във Верона при открития ковчег на Жулиета за да умре до нея. В това време Лоренцо научава, че писмото му до Ромео не е успяло да стигне до него заради чумна епидемия и Ромео не знае за плана с приспивателно. Осенен от лошо предчувствие, Лоренцо също тръгва към открития гроб.

Там вече е Парис, дошъл да почете Жулиета. Като чува, че някой идва, той се скрива, а после напада Ромео. Ромео убива Парис и изпълнява последното му желание – слага го близо до трупа на Жулиета. Ромео отива до тялото ѝ, изпива отровата и умира. В този момент Жулиета се събужда, вижда какво е направил, взима кинжала му и се самоубива. Малко след това идва брат Лоренцо.

Князът на Верона идва и иска да разбере какво се е случило. Всеки свидетел разказва за чутото и видяното. Капулети и Монтеки, двамата бащи, като разбират за трагичната любов на децата си, слагат край на враждата веднъж завинаги.

Пейо Яворов - В полите на Витоша

Май месец.

Стефан Драгоданоглу е политик. Той има сестра, Мила, и стари, консервативни родители. Стефан остава насаме със сестра си и разговаря с нея. Той я пита за нейния пръстен с опал, защото го е видял на ръката на своя враг – Христо Христофоров, също политик. Христо дори се е осмелил да блъсне Стефан и братът не може да преглътне тази обида. Мила признава, че обича Христо и че се е влюбила в него още преди три години, когато е била на 17.

Стефан настоява Мила да прекрати връзката си с Христофоров, но тя отказва.

Чудомир, който е приятел на Мила и предава съобщенията ѝ на Христофоров, се среща с него и му разказва какво се е случило предната вечер. Христо решава, че трябва да се изясни със Стефан и си уговаря среща с него.

Стефан настоява Христо да остави Мила, а Христо го удря в гнева си. Стефан се прибира бесен и заплашва да му обяви дуел, но не прави нищо подобно.

След този инцидент Мила и Христо се срещат тайно на едно гробище, докато тече погребението на нейна приятелка. Мила и Христо се обясняват в любов един на друг, Христо дори я белязва, като я ухапва по пръста, но после ѝ казва, че ще е най-добре за нея да замине за Москва, а след година и половина той да дойде при нея. Мила е в отчаяние.

Стефан и Елисавета, жена му, виждат лошото настроение на Мила и Христо и се радват, че в техните отношения има раздор. Стефан става още по-щастлив, когато казва на Мила, че ѝ е намерил жених и че родителите им са дали съгласието си. Годеникът е д-р Васко, който всъщност е техен далечен роднина. Той е богат, но много глупав. Стефан излиза и докторът идва да направи официалното си предложение, а Мила се възползва от възможността да му каже, че обича друг. Докторът не желае да слуша и заявява, че този разговор не се е състоял, но излиза на улицата.

Разгневен, Стефан излива недоволството си върху Мила, тя го нарича тиранин, но той е убеден, че до седмица тя ще стане жена на доктора. След малко Мила излиза навън, прекосява улицата и в хорската глъчка бива блъсната от трамвай.

Христофоров е зает в редакцията, но е много щастлив. Той се готви да напусне политиката. По едно време идва Чудомир и не знае какво да му каже. Христофоров го притиска и разбира, че Мила не е наред. Обажда се в болницата да пита за състоянието ѝ. Тя умира.

Мила лежи на смъртно легло, бълнува за Христофоров и за куклите си. Всички чакат тя да умре. Христофоров идва и Стефан го пуска да влезе при Мила. Двамата остават сами. Първоначално Мила не го познава, но после кара Стефан да се закълне, че ще я изведе от тук и двамата ще избягат. Той обещава. Навън се разразява буря. Вади пистолета си и се застрелва със следващата светкавица. Мила го вика по име, надига се и пада връз него мъртва.

Пушкин - Евгений Онегин

Онегин е на 26, денди, фустогонец – отегчен е от руската аристокрация и от себе си. В началото на романа умира баща му и той плаща на всички кредитори, без да щади пари. Скоро след това получава вест, че вуйчо му също е на смъртно легло и с надеждата, че го чака несметно богатство, той хваща влака и отива на село, но когато пристига, вуйчото е вече мъртъв.

Новите съседи на Онегин опитват да устанояват контакт с него и да се сприятелят, но той упорито ги избягва и те го заклеймяват като чудак. Единствен негов другар и редовен гост е Владимир Ленски – той е млад, енергичен поет, едва 18-годишен. Пристига в селото след Онегин като нов помешчик, като преди това е учил в Германия. Има черни коси. Редовно чете на Онегин поезията си.

Съседи на Онегин са семейство Ларини – те имат две дъщерия – по-голямата е Олга, в която Онегин е бил влюбен като дете, а по-малката – Татяна. Днес Онегин е убеден, че не е способен да обича. Бащата на Татяна и Олга, Димитрий Ларин, е мъртъв и двете живеят с майка си – Алина, която на младини е била омъжена насила, но се е научила с времето как да се примири със съдбата си.

Татяна е „печална, дива, мълчалива“, мечтатлека, самотница, „Отрано влюби се в романи“. И тя, като майка си, се припознава в героините от книгите, избягва хората и по цели часове стои замислена на прозореца.

Ленски и Онегин отиват на гости у Ларини. Онегин е отегчен, но Татяна се влюбва в него – „така мечтателката нежна/ сля всичко в своите мечти/ и го в Онегин въплъти.“ Хората започват да говорят, че Татяна скоро ще се омъжи, но тя мечате единствено за Онегин. Като не може повече да понася страстта си, тя пише писмо и го праща по племенника на своята дойка.

След два дни Онегин дава отговор на Татяна – той е поласкан, но не вижда себе си като баща и съпруг. Татяна мълчаливо приема отказа му и заживява в голяма тъга, а Онегин си живее добре, хапва добре и се радва на селдката идилия.

При първия сняг Татяна сънува странен сън – как голяма мечка я гони в снега, как я хваща и отвежда в колиба, пълна с зверове. Техен домакин се оказва самия Онегин. Зверовете искат да вземат Татяна, но Онегин крещи, че тя е негова, грабва я и в този момент влизат Ленски и Олга. Онегин вади нож и убива Ленски. Татяна се събужда, опитва да изтълкува съня, но не успява.

Ларини организират бал, на който Онегин е поканен. Той отива с Ленски, но като среща пак същата скучна аристокрация и самата Татяна, Онегин решава да отмъсти на Ленски и кани Олга на танц. Шепне ѝ, Ленски ги наблюдава, ревнува, а после напуска бала, мислейки си за дуел.

За свой секундатн Ленски избира Зарецки – пияница, но добър стрелец. Зарецки отива при Онегин да му каже за дуела. Никой друг не подозира и дори когато Ленски разбира, че Олга още го обича, той решава да се бие. Онегин закъснява за дуела, няма секундат и взима слугата си Гильон. Ленски и Онегин следват правилата на дуела и стрелят от тридесет крачки. Онегин убива Ленски с първия изстрела. Зрецки прибира тялото на младия поет в шейната си и заминава.

Настава пролет. Олга се жени за друг и заминава, а Татяна остава сама. Тя убеждава себе си, че трябва да мрази Онегин, но ходи в дома му често и чете книгите му, докато него го няма.

Година по-късно отново е зима. Майката Ларина и Татяна се качват в шейна и заминават за Москва, където отсядат при своя роднина – княгиня Елена. Започва нов живот за Татяна и тя започва да ходи на балове с много кандидати за женитба.

След време Онегин се появява на един бал. Той не знае как да се държи след смъртта на Ленски. На същия този бал той вижда Татяна. Тя е съвсем променена – по-красива от всякога – студена, горда, недостъпна. И… е женана за княз N. Омагьосан от Татяна, Онегин се влюбва в нея, пише ѝ писмо и трепетно очаква отговора. Няколко пъти я вижда, но тя изглежда ядосана. Той продължава да я посещава, докато най-накрая не я заставя да му даде отговора си. В миг момичето от село се пробужда в нея и тя му казва, че вече е много късно. В този момент влиза нейният мъж.

Константин Константинов - Кръв

Място и време на романа: София, 1923-1925 г.

 

Вяра Добрева е лекар, тя е около тридесет годишна. При нея идва Деян Чавдаров – той идва ранен от неуспешното въстание на комунистическата партия. Веднага, след като Вяра превързва раната му, той иска да си тръгне, но тя не му позволява.

В града се говори за Чавдаров и за това, че го издирват. Всички са на нокти. Правят се неочаквани проверки от държавната полиция.

Самоличността на един от куриерите – Людскан Зафиров, е разкрита и се налага някой да го замести. Вяра предлага себе си и става куриер. Придружава я Павел Василич Дойчинов (55 г.). Той е учител и вдовец. Взима със себе си своето вярно куче – Арап. На уреченото място Вяра и Дойчинов срещат Владимир, който им дава пакета и бързо тръгва, защото наблизо има полиция.

Когато Вяра се връща с Дойчинов в София, печатницата на партията е взривена. Загива Янко, 18-годишен, на когото Вяра е кръстница. Бащата на Янко, вуйчо Иван, идва, плаче и кълне комунистите. Вяра и Деян опитват да го убедят, че синът му е загинал за добра кауза, но като разбира, че и те са комунисти, вуйчо Иван ги заплюва и си отива.

От страх да не ги издаде, Вяра казва на Деян, че ще е най-добре да напуснат града. Следва странно затишие, при което не идват никакви новини.

По същото време, в което Вяра става куриер, жената на местния командващ – Богдан Радев, става свръзка. Жената на Радев се казва Павлина, той ѝ казва Лина. За спътник Павлина взима със себе си Асен Минчев, който е млад студент. Асен е познат на Цветана Соколова. Цветана работи в аптека и е приятелка на Павлина.

Людскан проследява Асен и Павлина, защото има съмнения. Той споделя с Богдан Радев и той пита жена си дали нещо се е случило, но е толкова влюбен в нея, че не може дори да я ревнува. Съмненията на Людскан обаче се засилват и той дори ги споделя с Вяра.

Веднъж Вяра вижда Павлина и Асен да слизат от влака. След като се разделят, Вяра проследява Асен и вижда как той влиза в полицейското управление и как полицаят на пост му козирува. Вяра е решена да убие предателя, но Людскан я спира и казва, че ще се погрижи за всичко сам.

Вяра се прибира у дома. Всички вече са нелегални. Всички, с които Асен е говорил, ще бъдат арестувани. Деян заминава за няколко дни извън София заедно с леля Мика, която е помощница на Вяра.

В това време се случва атентатът в църквата Света Неделя. Умират около 160 души. Вяра сънува кошмари.

Въстанието на БКП не се състои. Всички връзки са отрязани. Богдан Радев е в паника.

Чавдаров, Вяра и Цветана са заедно. Телефонът иззвънява и Вяра прави грешка, че вдига. Идва Людскан и казва, че трябва да бягат, защото до половин час ще дойде полиция. Идва Радев и казва, че жена му е убита. Людскан признава, че той я е убил, защото я е видял заедно с Асен. Радев е бесен, но в този момент идва полиция. Людскан вижда групите, които са ги обградили и намира път за бягство, но само Цвета тръгва с него. Той успява да избяга, но нейната рокля се закача и тя е заловена.

В къщата остават Радев, който е решен да умре заради жена си, Деян Чавдаров и Добрева. Вяра не иска да остави Деян. Двамата вече са твърде влюбени и тя го обича, въпреки че той е женен и има дете. Полицията скоро намира начин да влезе, Радев умира, а Чавдаров и Вяра са заловени.

В затвора Чавдаров е разпитван по три пъти на ден, докато не се самоубива – скача от петия етаж. Научавайки за смъртта му, Вяра се вцепенява и нито плаче, нито говори.

Вяра и Цвета са изправени на съд. Двете са осъдени на смърт, но Вяра протестира и казва, че присъдата трябва да се отмени, защото е бременна. Правят ѝ намек, че нарочно е забременяла в затвора, за да се спаси, но тя казва, че бащата се е самоубил в същия този затвор.

След два месеца заменят присъдите на Вяра и Цвета с доживотен затвор. Когато се ражда детето на Вяра, момченце, тя вече не иска да бъде комунист.

Дойчинов е освободен и идва на свиждания на Вяра и детето заедно с Катя – гърбавата приятелка на Вихров (един от комунистите в кръга на Деян и Вяра). Людскан живее в чужбина, среща се с датчанка.

 

Реплика на Деян Чавдаров: „Ще успеем само скъпо да продадем кръвта си.“

Фьодор Достоевски - Идиот

1867 г., Петербург

 

Във влака от Швейцария за Петербург пътува княз Лев Николаев Мишкин. След двугодишното си лечение на своята епилепсия, той идва да среща една своя далечна роднина от фамилията Мишкини. Във влака негов спътник е Парфьон Рогожин - страстен млад човек, който е влюбен до безумие в Настася Филиповна Барашкова. Настася Филиповна е била дете на бедни родители и е щяла да умре, ако не била помощта на аристократа Тоцки, на когото по-късно тя става любовница. Тоцки се страхува до смърт от Настася Филиповна, защото тя е толкова жестока и умна, колкото и красива.

Княз Мишкин отива в дома на Епанчини, където трябва да живее неговата роднина – Елисавета Епанчина. Там се среща с Ганя Ивлогин, секретар на генерал Епанчин. Княз Мишкин разбира, без да иска, че Ганя се готви да направи предложение на най-малката и най-красива от трите дъщери на Епанчин – Аглая, като в същото време получава портрет от знаменитата Настася Филиповна. Княз Мишкин вижда портрета ѝ и това го поразява.

Генералът приема при себе си княз Мишкин и му обещава да му намери работа, дава му малко пари и го запознава със семейството си. Княз Мишкин разказва за живота си, за семейството си и санаториума, както и за болестта си, която според специалистите била „идотизъм“. Дъщерите и майката Епанчини са със смесени чувства и ту му се присмиват, ту му се възхищават.

Тъй като княз Мишкин няма къде да отседне и има само дрехите на гърба си, предлагат му да остане в дома на Ганя Ивлогин. Ганя веднага намразва княза, тъй като Мишкин неволно става посредник между него и Аглая. В крайна сметка нещата между тях поутихват. Княз Мишкин се запознава със семейството на Ганя и разбира, че бащата Ивлогин е бил близък с неговия баща. След малко на вратата се тропа и докато Ганя се кара с домашните си, князът отива да отвори и вижда на прага самата Настася Филиповна. Той е изумен, а тя го взима за прислуга.

Настася Филиповна е презирана от Варя, сестрата на Ганя, но все пак го кани на вечеря в дома си. След нея нахълтва цяла тълпа от хора, водени от Рогожин, който тъкмо е забогатял и е решил да „откупи“ Настася Филиповна с огромна сума. Още във влака Рогожин разказва на княза как баща му е бил голям скъперник и когато Рогожин му е откраднал десет хиляди рубли, за да купи обеци на Настася Филиповна, старият отишъл да я моли на колене да ги върне. Настася Филиповна обаче много харесала тази сцена и след смъртта на стария Рогожин се чувствал длъжен да се поправи, ала Настася Филиповна решава да го измъчва и той започва да наддава за нея. Нищо не може да го спре, дори неговият приятел Лебедев, при което цената за Настася се качва на 100 хиляди рубли. Рогожин обещава да намери парите до вечерта и да ги занесе в дома ѝ, на нейния прием, а след това си тръгва с цялата шумна компания.

Настася Филиповна също скоро си тръгва, а княз Мишкин решава да се самопокани. Когато отива на тържеството, Настася Филиповна много се радва на посещението му и с него се държи особено любезно. След малко идва Рогожин със стоте хиляди, а тя ги хвърля в камината и казва на Ганя да ги извади и че ако ги направи, те ще останат за него, защото тя отхвърля предложението му и не желае да принадлежи на никого. Парите са спасени, а княз Мишкин предлага на Настася Филиповна да се омъжи за него. Той дори ѝ показва писмо, което твърди, че той е станал непряк наследник на голямо богатство (което по-късно се оказва истина). На Настася идеята да бъде княгиня много ѝ се харесва, но после размисля и тръгва с Рогожин. Ганя вади парите навреме от камината, но не желае да се докосне до тях.

Минават няколко месеца от изчезването на Настася Филиповна. На няколко пъти тя обещава на Рогожин да се омъжат и винаги бяга в последния момент или направо от олтара. Княз Мишкин я следва навсякъде. По време на едно от пътешестията си той пише на Аглая писмо с напълно приятелски чувства, което тя тълкува грешно и убеждава себе си, че е предложение за брак. Аглася чу се подиграва на княза, ту е безразлична към него, ту много пламенна. После му признава, че е получила три писма от Настася Филиповна, в които тя се обяснява в любов на Аглая и я моли да се омъжи за княз Мишкин.

Подтикнати сякаш от тази идея, Мишкин и Аглая решават да се оженят. Семейство Епанчини обаче трябва първо да представят княза в обществото и организират прием, на който княза се старае да не се изложи, но въпреки това успява да го направи и то не само като чупи любимата ваза на Елисавета Епанчина, неговата далечна роднина, но и като говори разпалено за политика, която никой не одобрява. Въпреки това семейството успява да му прости излагацията. Но не и последвалите събития.

Усещайки, че княз Мишкин наистина ще се венчае за Аглая и виждайки как двамата истински започват да се влюбват един в друг, Настася Филиповна вика двамата при себе си, заедно с Рогожин, и с нескрита завист и злоба заявява на Аглая, че ако каже тук и сега на княз Мишкин да я остави и да се върне при нея, той ще го направи. Князът без да иска се хваща в клопката, а Аглая бяга. Когато той опитва да я настигне, Настася припада.

След този инцидент княз Мишкин е почти изцяло изолиран от висшето общество. Той силно иска да се види с Аглая, в която е влюбен, въпреки че твърди, че е влюбен и в Настася Филиповна. Според неговите думи, той е ужасен от нея, от лицето ѝ, но тя е просто едно „дете“. Няколко дни преди сватбата отношението на Настася Филиповна се променя и точно когато си слага булчинската рокля, тя бяга с Рогожин.

По-късно княз Мишкин открива Рогожин и той се съгласява да видят заедно Настася Филиповна, но трябва да се промъкнат в дома на Рогожин, без слугите да узнаят. Когато Рогожин влиза в стаята си, той показва спалнята, където „спи“ Настася Филиповна. Княз Мишкин първоначално не разбира защо вътре цари такова безредие, Рогожин го моли да пази тишина и когато излизат, той признава, че е намушкал Настася Филиповна с нож за писма и тя е починала от вътршен кръвоизлив.

След това признание, Рогожин става болнав, а княз Мишкин започва да го обгрижва и успокоява, докато идва полицията и ги намира. Рогожин е осъден на 15 години затвор в Сибир – открито му е възпалени на мозъка, което смекчава присъдата. Княз Мишкин се връща в Швейцария да продължи лечението си. Аглая забягва с първия срещнат „граф“, който съвсем не се оказва граф, а измамник, който с помошника си я разделят от близките ѝ и тя скъсва отношенията си със семейството.

Лев Толстой - Възкресение

Дмитрий Иванович Нехлюдов е млад и своенравен княз, който не се интересува от нищо друго, освен от себе си; от това как го вижда обществото и как да извлече полза единствено за себе си. Едно от неговите странични заседания е да участва като съдебен заседател. На едно дело за убийство Нехлюдов среща отдавна забравената си любов – Екатерина Маслова и миналото внезапно го разтърсва и обърква и той започва да се съмнява в правотата на живота, който води.

Екатерина Маслова е била млада, наивна, леко кривогледа, но много красива млада госпожица. Едва оцеляла след разждането си, но благодарение на своите две благодетелки – лелите на Нехлюдов, тя пораства и става тяхна горнична.

Едно лято младият Нехлюдов отива на гости на лелите си и тогава се влюбва в Катюша (Екатерина), а и тя – в него. Тогава любовта му е чиста и непорочна, той мисли да се ожени за Катюша, но тъй като е отишъл само да си почине и да работи над съчинението си, между тях нищо не се случва.

Минава време, Нехлюдов става войник и животът на неговите връстници започва да го застига. Той започва да пие, да пуши, да харчи семейното наследство и неговата майка, вместо да го упрекне, одобрява неговия упадък, защото смята, че всички правят така и така трябва да бъде. За сметка на това, майка му е била против неговата затвореност и скромност, както и против желанието му да се ожени за Катюша.

Преди да се върне в армията, Нехлюдов минава отново през дома на лелите си, копнеещ да види Катюша. Старата му любов започва да се разпалва, но този път примесена с нещо мръсно и подло. В деня, преди да замине, Нехлюдов успява да съблазни Катюша, а после, съжалявайки за решението си, ѝ пъха в пазвата 500 рубли.

Покъртена жестоко от случилото се, Катюша губи вярата си в любовта и хората. Скоро бременността ѝ става явна и лелите я прогонват. Катюша ражда и дава бебето за осиновяване, но то умира, а тя започва да си търси късмета, но новите работодатели са привлечени от външността ѝ и не я оставят намира. Накрая Катюша попада на публичен дом и решава да стане проститутка. Така прекарва близо осем години от живота си, напълно изгубила вярата си, променена както външно, така и вътрешно.

Един от нейните клиенти, богат търговец, я кани при себе си една вечер, но се държи с нея много грубо и я удря. За да го успокои, прослужникът на хотела, където се намират, дава на Катюша прахче, като ѝ казва, че това е приспивателно, но се оказва отрова и търговецът умира. Прислужникът и слугинята на хотела, която също учатва в убийството и ограбването на търговеца, си намират богат адвокат, който прехвърля цялата вина върху Катюша.

Когато Нехлюдов вижда Катюша след толкова време, тя вече е в съдебната зала. Изслушват се всички версии и Нехлюдов, сигурен че трябва да изкупи грешката си, опитва да убеди съдебните заседатели в невинността ѝ, но неговата невнимателност води до осъждането на Катюша на каторжен труд.

Вън от себе си Нехлюдов започва всячески да намери начин да отмени или поне да смекчи присъдата на Катюша – ходи при известен адвокат, ходи и при губернатора, отива на свиждане в затвора и едва успява да се види с Катюша.

Първоначално Катюша намразва Нехлюдов, защото още не може да му прости, а и има нови маниери – нагла е, високомерна и въпреки това го гледа злобно. Нехлюдов, напротив, колкото повече узнава за живота ѝ след раздялата им, толкова повече иска да ѝ помогне.

И докато Нехлюдов търси начин да измъкне Катюша от кашата, помага на много други затворници, несправедливо обвинени; вижда големите слабости на съдебната система в Русия, потисничеството, властта и безразличието на буржоазията и този свят, неговият свят, му става все по-противен и по-противен, докато не му идва на акъла да раздаде зеямата си на своите селяни, да пропилее богатството си, да се ожени за Катюша и да замине с нея за Сибир.

Много хора опитват да разубедят Нехлюдов да не се жени за Катюша, включително и неговата сестра. Самата Катюша опитва да го отблъсне няколко пъти, казвайки му, че той прави това от съжаление към нея и че тя не го обича. Самият Нехлюдов е изгарян от съменения много пъти, но въпреки това заминава с нея.

Ала така се случва, че в Катюша се влюбва един от каторжниците – Симонсон. Виждайки, че Катюша също не е безразлична към него, Нехлюдов прави последен опит да ѝ помогне. След като заминава в Сибир, той се среща с генерала, отговорен за затворниците, и опитва да уреди сватбата на Катюша със Симонсон. След това, вечерта, той чете блиблията и открива своите християнски корени.

Краят е отворен и намеква за началото на новия живот на Нехлюдов в мразовития Сибир.

Лонг - Дафнис и Хлоя

Дафнис е изоставен още като бебе. Намира го един козар, който вижда как една от козите му храни малкия Дафнис. Край бебето са оставени дрехи и накити за разпознаване. Козарят ги взима и прави Дафнис свой син. Друго подхвърлено дете има в пещерата на Нимфите – това е Хлоя, която е хранена от една овца.  Хлоя е намерена от един овчар, който също решава да я направи своя дъщеря и взима нейните вещи за разпознаване.

Дафнис и Хлоя израстват заедно на полето, като се грижат взаимно за стадатата си. Любовта им обаче идва едва когато порастват. Хлоя се влюбва в Дафнис, когато веднъж го вижда как се къпе гол. Дафнис се влюбва в Хлоя, когато тя го целува и той смята, че може да умре от такава болка.

Доркон, който бил воловар, харесал много Хлоя и решил да ухажва нея и баща ѝ, за да я направи своя жена. Всичките му опити обаче пропаднали – нито Хлоя, нито баща ѝ се поддали на подаръците му.

Веднъж на брега дошли пирати, които отвлекли Дафнис и част от козите му. Доркон също пострадал. Преди да умре, той дал на Хлоя своята сиринга и я заставил да го целуне преди да умре. След като Доркон издъхнал, Хлоя повела стадото му волове с песента на сирингата. Воловете влезли във водата и се качили на корабчето. Всички пирати изпопадали и потънали на дъното заради доспехите си, а Дафнис се спасил.

След тази случка Хлоя и Дафнис станали още по-близки, започнали да се срещат всеки ден, да се целуват и прегръщат, дори лежали голи един до друг, но така и не разбрали какво още могат да правят, след като са толкова влюбени.

Богати момчета от съседния град дошли да се повеселят, но си вързали кораба с въже от растителност и козите на Дафнис го изяли, заради което те си изгубили корабчето. Момчетата опитали да осъдят Дафнис, но съгражданите му го защитили и спасили. Гневни, момчетата се прибрали у дома, разказали какво им се случило и още на следващия ден един военен стратег повел военни кораби срещу съседния град и го нападнал. Мнозина от местните били пленени, както и животните им. Дафнис също се оказала пленена.

Като научил за съдбата ѝ, Дафнис започнал да плаче и да се моли. Тогава Пан пратил само злощастия на войниците и почти не потопил корабите им. Стратегът разбрал какво се е случило и пуснал пленниците да си вървят.

Станало зима, Дафнис и Хлоя обаче намерили начин дори тогава да се срещат тайно. Олекнало им, когато дошла пролетта и те отново изкарали стадата. Тогава обаче една жена на име Ликенинон хвърлиа око на Дафнис. Тя забелязала, че е влюбен в Хлоя, но въпреки това решила да го съблазни. Подмамила го в гората и го научила на изкуството на любовта, а след това го предупредила да внимава с Хлоя; да я заведе на някое място, на което ще са по-усамотени.

Като разбрал как изглежда любовта, Дафнис започнал да се притеснява за Хлоя и не се решавал да ѝ покаже какво научил от Ликенион.

Господарите на тази земя дошли да огледат владенията си. Освен бащата, дошъл и Астил, неговият син. Слугата на Астил се казвал Гнатон. Като видял Дафнис, Гнатон се влюбил в него и опитал да накара господаря си да му даде козаря. Дафнис първоначално нищо не разбирал от задяваките на Гнатон, но после много се разгневил. По-късно обаче бащата на Дафнис показва дрехите му се разпознаване на неговия господар и се оказва, че Дафнис е син на собствения си господар, който го е подхвърлил не по своя воля. Така Дафнис се мести при баща си и си заживява царски, доакто Хлоя е обградена от всички страни то ухажори, най-настоятелен от които е Лампис.

Като не вижда как другояче, Лампис отвлича Хлоя и решава да я насили, но тогава Гнатон ги намира, пребива го с хората на господаря си и спасява Хлоя, като по този начин се сдобрява с Дафнис. Хлоя и Дафнис се събират и започват подготовката за сватбата. Двамата отива в съседния град и бащата на Хлоя показва нейните дрехи за разпознаване и така тя открива истинския си баща.

В края на романа Дафнис и Хлоя най-накрая разбират какво е най-сладкото нещо в любовта и ще досегашните им отношения са били просто „пастирски закачки“.

Жорж Санд - Малката Фадет

В малък град, където основният занаят е земеделието, се раждат близнаци – това се смятало за рядкост и често водело до неприятности или смърт на единия от близнаците. Бабата, която помогнала за раждането, посъветвала родителите да обличат децата с различни дрехи, да ги държат далеч един от друг и в никакъв случай да не им позволяват да се обичат твърде силно, иначе това ще ги погуби.

Така се случило обаче, че близнаците винаги ходели еднакво облечени и не могли да живеят без другия. Въпреки че много си приличали, те имали съвсем различен характер. Силване, който бил първородният, бил по-чувствителен, докато по-малкия му брат – Ландри, бил силен и смел.

Двамата братя пораснали и Кайо от съседното стопанство предложил работа за единия от двамата. На майката било много трудно да реши кого да прати и се спряла на Ландри, защото той щял да издържи на изпитанието, докато Силване оставила при себе си, за да го утешава.

На близнаците им било много трудно един без друг, но времето минавало и те скоро свикнали.

Веднъж, когато близнаците били на 14, Силване много силно се разстроил от вечното отсъствие на брат си и избягал. Ландри тръгнал да го търси и попаднал на малката Фадет – дребно момиче с тъмна кожа и парцали вместо дрехи, което всички смятали за магьосница и слугиня на дявола. Фадет имала малко братче – Скакалеца – гърбаво и куцо, което също всички ненавиждали. Щом видяла Ландри, Фадет го заговорила и му обещала да му каже къде е брат му, стига да ѝ даде всичко, което пожелае. Ландри първоначално се отнесъл грубо с нея, но после се съгласил и тя му казала.

След като намерил брат си, Ландри не споделил на никого за случката  сам започнал да живее в опасения какво ли може да му поиска малката Фадет. Тя обаче не го заговорила от този ден и се опитвала дори да го избегне. Минало се време, Ландри и Силване станали на 17 и Ландри най-накрая срещнал малката Фадет и я питал какво иска в замяна.

Фадет разкрила сърцето си пред него, тя искала от него само приятелството му, но Ландри бил толкова гневен, че пожелал да си изчистят сметките и малката Фадет (тя била само година по-малка от него) пожелала да танцуват седем пъти на неделното тържество. Ландри се съгласил, въпреки че в сърцето му имало друго момиче и той вече се бил уговорил да танцува с нея.

Като видели Ландри и Фадет да танцуват, децата започнали да ги подиграват, а любимата на Ландри го изоставила и също започнала да му се присмива. Фадет видяла накъде отиват нещата и решила да освободи Ландри от обещанието му, но той изтанцувал с нея всички седем танца. Късно вечерта след тържеството Ландри се прибирал през гората сам, когато чул някой да плаче и открил малката Фадет. Двамата седнали да говорят и тя му разкрила всичко и най-вече причината хората да се държат толкова сурово с нея.

Оказва се, че майка ѝ била лека жена, а баща ѝ – лош човек. След като били изоставени от родителите си, те попаднали под „грижите“ на баба Фаде, която нямала силите да се справи с деца и всяка вечер биела брата на Фадет. Целият си живот Фадет е прекарала в защита на брат си и в неговото изхранване. Ландри от своя страна също ѝ казва защо хората не я харестват – това е заради външния ѝ вид – защото е облечена в дрипи, не се грижи за себе си и се държи като момче.

След този откровен разговор Ландри изведнъж изпитва увлечение към Фадет и пожелава да я целуне, а тя припада от радост. От този ден Ландри започва все по-силно да се влюбва във Фадет и забелязва промяната у нея – тя започва да се грижи за себе си и дрехите си, отношението ѝ към околните се променя и двамата започват тайно да се срещат. Въпреки това хората разбират и тръгват слухове, заради които Фадет иска да замине за града. Преди да тръгне, Фадет признава чувствата си на Ландри.

Минава една година и Фадет се връща на село седмица преди смъртта на баба си. След като баба Фаде умира, малката Фадет взима цялото ѝ наследство. Оказва се, че старата е била много богата, три пъти по-богата от родителите на Ландри и Силване. И за да покаже на баща им, че тя е достойна за снаха, отива при него с кошница и носи цялото си богатсво. Изкушен от златото, бащата на близнаците започва да планува сватбата на Ландри и малката Фадет.

Думитр на бащата обаче повалят Силване на легло. Той и друг път е бълнувал, но сега нещата излизат извън контрол и той е на ръба на смъртта. Все още вярвайки, че Фадет е вещица, майката и бащата на близнаците я викат, за да излекува Силване и тя успява. Но когато казват на Силване за нея, той пак ляга на легло и тогава Фадет отива при него и му казва очи в очи, че онова, от което страда, съвсем не е болест, а душевна ленивост; че той има зло и ревниво сърце; че измъчва майка си и че съвсем не страда толкова, колкото изглежда. Силване разбира правотата на думите ѝ, съгласява се с нея и скоро оздравява.

Когато траурът на малката Фаде свършва, тя се жени за Ландри. Скоро след това съветват и Силване да си намери жена, но той решава да стане войник и с това учудва всички. Фадет е онази, която го изпраща последна на гарата и двамата дълго разговарят и плачат. Години по-късно, когато Силване става генерал, майка му разкрива истината за неговото решение. Силване се е влюбил в жената на брат си и е пожелал да иде възможно най-далеч от нея.

Жорж Санд - Дяволското блато

Жармен е 28-годишен вдовец. Той има три деца и жали жена си вече трета година. Неговият тъст го съветва да си намери нова жена, преди да навърши 30. Жармен не иска да забрави жена си, но иска да се погрижи за бъдещето на децата си, затова се съгласява да иде да види една много красива, 32-годишна вдовица в близкото село.

По същото време малката Мари, 16-годишна овчарка и негова съседка, си намира работа в село, близко до онова, в което ще иде Жармен. Двамата, Жармен и малката Мари, тръгват с кобилата Сивушка. По пътя виждат едно от децата на Жармен, Пиер, което отчаяно е искало да тръгне с него на път.

Пътят не е лек. На едно опасно място Сивушка се плаши, къса колана на седлото си и бяга. Тримата замръкват в гората, но умната малка Мари намира храна и скътано вино от кръчмата, в която са били преди това.

Малко по малко Жармен и Мари се заговарят. Той се интересува от Мари, пита я за бъдещето ѝ и постепенно се влюбва. Когато я пита как си представя бъдещия си съпруг, Жармен има предвид себе си. Той без малко дори не си признава любовта си, вечерта едва успява да остане настрана и дори опитва да я целуне, а на сутринта ѝ признава всичко. Малката Мари го отблъсква нежно – тя иска мъж на нейната възраст и се бои, че ще стане за смях на приятелките си и цялото село.

Когато най-сетне намират изход от гората, двамата се разделят – Мари тръгва с Пиер при новия си господар, а Жармен – да види бъдещата си годеница. Когато пристига в селото, младата вдовица въобще не е онова, което той е очаквал. Въпреки че е красива и богата, на него му се струва грозна и нагиздена. Освен това, в дома си тя е приела още трима кандидати за жениги и, въпреки че не смята да се омъжи за тях, държи ги за пред очите на хората. От бащата на вдовицата Жармен научава, че тя си избира жених вече две години и този факт отблъсква окончателно Жармен и той си тръгва.

Отива в съседното село да търси съседката и сина си, но разбира, че нещо лошо се е случило, защото никой не иска да му каже какво. Тръгва по следите им, разпитва хората и дори се среща с бъдещия господар на Мари. Двамата започват да търсят децата и ги намират скрити в тръните на Дяволското блато. Щом Мари вижда своя господар, тя го изобличава, макар той да опитва да я подкупи с пари. Изглежда мъжът решил да я насили и направи своя любовница. Като разбира това, Жармен се нахвърля срещу него, сваля го от коня му, но не го пребива, само му чупи пръчката.

Накрая тримата се прибират обратно в родното си село. Жармен става тъжен и самовглъбен. Неговите роднини забелязват това и тъщата му го убеждава да признае любовта си, затова той се престрашава, отива в дома на малката Мари, докато е сама, и излива всичките си чувства. До последно той е убеден, че тя ще го отхвърли, но Мари му признава, че го обича и двамата се женят.

Жорж Санд - Индиана

Индиана е 19-годишна красива, чернокоса креолка. Тя е омъжена за навъсения, жесток и стар полковник Далмар, който ѝ крещи и бие от деня на сватбата им. Единствените близки на Индиана са нейният братовчед Ралф, който е 10 години по-възрастен от нея, невероятно красив, но студен и видимо безчувствен; и млечната сестра на Индиана и нейна слугиня – Нун, която също е креолка и не ѝ отстъпва по красота.

Романът започва една вечер, в която Индиана получава поредния си пристъп. Мъжът ѝ го няма и Ралф опитва да извика слугите. Нун идва късно, изглежда притеснена, тъй като е видяла как господарят ѝ Далмар е излязъл с пушка, след като са му съобщили за някакъв крадец. Отвън се чуват изстрели и след малко носят ранения в рамото Реймон дьо Рамиер.

Индиана се съвзема и се грижи за него и раната му. Когато Реймон идва на себе си, той казва, че опитал да проникне във фабриката на Далмар и да открадне идеите му. Истината е, че Реймон е любовник на Нун и от известно време той се промъква в дома на Далмар, за да се срещне с нея. Единствен свидетел на тяхната връзка е градинарят.

На Реймон обаче тази връзка започва да му омръзва; знае, че и без друго е обречена на провал, докато Нун е готова да пожертва всичко за него, ако ще ѝ до края на живота си да бъде негова прислужница. Реймон започва да посещава дома на Далмар и става приятел на стария полковник. Вниманието му е привлечено от красивата му съпруга, която решава да направи своя. Индиана е толкова измъчена от тормоза на мъжа си, толкова наивна и неопитна, че бързо се оплита в мрежите му и се влюбва в нея.

Когато обаче Реймон иска да посети госпожа Далмар, той не може лесно да се измъкне от Нун, която все още силно го обича. Докато той изгаря от обожание от Индиана, налага му се да преспи с Нун. На следния ден обаче, без да иска, той разкрива истинските си чувства пред Нун и тя разбира, че той е влюбен в нейната господарка. Скоро след това тя се самоубива.

Индиана се обвинява за смъртта на Нун. Последните ѝ думи към нея са били жестоки и тя смята, че е подтикнала момичето към смъртта. Реймон пък мисли, че Индиана е наясно със ситуацията и го мрази. Една година след трагичната случка той опива да поднови връзката си с нея и, след като разбира, че Индиана не подозира нищо, излива цялата си страст върху нея.

Внезапно обаче на Реймон и тази любов му омръзва, въпреки че Ралф, братовчедът на Индиана, му помага много пъти. Ралф презира Реймон, но тъй като много силно обича братовчедка си, прави всичко възможно, за да държи връзката им в тайна. Реймон обаче не само че иска да прекъсне отношенията си с Индиана, но и да я накара да се влюби още по-силно в нея, за да ѝ отмъсти. Дори опитва да използва майка си.

Така се случва, че полковник Далмар бива разорен и трябва да замине на остров Бурбон. Това се оказва идеална възможност за Реймон да се отърве от Индиана. Тя решава да избяга от съпруга си и да остане при Реймон, но той я отпраща и тя заминава за острова. С тях идва и Ралф. Започват дълги месеци на дълъг и еднообразен живот, когато един ден Индиана получава писмо от Реймон – в момент на слабост и малко след смъртта на любимата му майка, той си спомня за Индиана и в нея вижда единствената жена, която ще го утеши и обича.

Разбирайки сама колко много го обича, Индиана тайно организира пътуването си и заминава с кораб. Когато пристига във Франция, на благородниците се гледа с презрение. Тя остава без средства, прекарва два месеца в болница, отрязват ѝ дори косата, но тя успява да намери начин да се върне при Реймон. Оказва се, че той е в старото имение, което Далмар е продал след банкрута. Радостна, Индиана намира Реймон четящ в една стая и се хвърля в краката му, но скоро след това идва съпругата му и се оказва, че той не само е забравил Индиана, но и се е оженил по сметка, тъй като тя е новата господарка старото имение Далмар.

Покрусена, Индиана се връща обратно в хотела, в който е отседнала, ляга болна и управителката вика лекар. Вместо него идва Ралф, който ѝ разказва, че полковник Далмар е починал в навечерието на заминаването ѝ и че сега тя е свободна жена и може да се омъжи за Реймон. Индиана му разказва всичко, цялата си мъка, а Ралф ѝ обещава двамата да се самоубият, след като и двамата са много нещастни.

Това като че ли ги прави щастливи и те заминават на пътешествие, за да открият подходящо място да сложат край на живота си. Когато идва този ден, Ралф решава най-сетне да признае всичко на Индиана и ѝ разказва за своята едностранна любов, за начина, по който е гледал на нея, за времето, когато сам той е бил женен, как е бил презиран от жена си и как е изгубил сина си. След като завършва, Индиана разбира, че той е бил човекът, заслужаващ любовта ѝ. Ралф я взима на ръце и решава да се венчае с нея на небето, след което се хвърля с нея от една скала.

В заключителната част се появява нов разказвач, който се среща със странна, изолирана двойка – Индиана и Ралф. Те са презирани от обществото, за тях се носят слухове, но след като остава за кратко с тях, разказвачът разбира колко добри хора са, двамата го обикват и накрая се разделят с добри чувства.