Геори Караславов - Освобождение

След обесването на Левски и Старозагорското въстание, двама братя, Димитър (27) и Гочо (25) Гатеви, се прибират в родното си село. Двамата разсъждават как е могъл да бъде спасен Апостола и защо никой нищо не е сторил. Мислят и върху това как турците се въоръжават и как могат да ги спрат.

В дома на братята са майката и бащата, както и най-малкият им брат – Грозю с жена му и четирите му деца. Всички знаят, че освен като обущари, Димитър и Гочо са се занимавали с комитетски работи. Майката и бащата са притеснени, всички чувстват настъпването на руснаците и са едновременно радостни, но и изплашени от отмъщението на турците.

Димитър и Гочо научават, че край селото им ще мине влак с оръжия и припаси, затова решават да отидат на линията и да я повредят. Те така и правят. На следния ден Димитър излиза уж случайно да се разходи и така разбира какво се е случило. Влакът не се е разбил, както си е мислел, а само е излязъл от релсите и вагоните са се повредили. На турците им отнема една седмица да оправят щетите.

След това в селото идва немец на име Хорн. Той вика при себе си кмета и го пита за новодошлите и дали някой се е завърнал скоро у дома си. Разговорът стига до братята Гатеви. Като разбират, че ги викат, те бягат. Когато турците идват в дома им, започват да разпитват родителите им, бият бащата с камшик, а след това го обесват.

Братята научават по-късно за смъртта на баща си. Към тях се е присъединил и най-малкият Грозю, който много тежко приема новината за баща си. Скоро и други преследвани мъже идват при тях и сформират малък отряд. В началото те само се крият, защото времето застудява. Непрестанно чакат настъпването на руснаците, за да се присъединят към тях и да им помогнат по някакъв начин.

Веднъж отрядът чува за керван с оръжия и провизии. Спират го посред нощ и чупят по едно задно и едно предно колело, за да не могат да продължат. След това обаче трябва да се върнат в селото. Там идват скоро турски войски, но не за да ги търсят, а за да се отбраняват срещу настъпващите руснаци. Шестима българи тръгват в тила на турците, за да се присъединят към руснаците и да издадат позициите на турците. Сред тях е и Гочо. Той изчезва заедно с Шарапа и никой не знае какво се е случило с тях.

На шести януари е решаващото настъпление. Турците бягат, а руснаците са приети с питка и сол. Начело е генерал Гурко. Той разпитва местните, почива си замалко, но после до него стига новината за двама обесени. Димитър веднага познава брат си и Шарапа. Генерал Гурко нарежда да ги погребат с военни почести и откарват телата в църквата. Когато майката вижда Гочо, припада (или издъхва) в ръцете на Димитър. Радостният ден е помрачен.