Жана, 17-годиншна благородничка, тъкмо напуска манастира „Сакре-Кьор“, в
който е пребивавала безрадостно последните три-четири години. Взимат я баща ѝ,
барон Симон-Жак льо Пертюи де Во, и майка ѝ – Аделаид. От известно време майка
ѝ ужасно е наедряла и може да се придвижва единствено ако някой я подкрепя.
Обичайно това е млечната сестра на Жана, 18-годишната камериерка Розали.
Въпреки силния дъжд, Жана не престава да се любува на
околностите, а когато пристигат в старото имение „Тополите“, тя напълно се загубва
в мечти и блянове за един вълнуващ, изпълнен с любов живот. Един ден ги навестява
абат Пико – добродушен и закръглен, подобно на баронеса Аделаид, той ги
уведомява за пристигането на нов благородник в околността – виконт Жулиен дьо
Ламар.
След първата среща на Жана и Жулен, виконтът започва често
да посещава „Тополите“ в определено време. Двамата не говорят много, разхождат
се дълго и постепенно между тях започват да се зараждат чувства, докато мисълта
за брак става съвсем естествена. Жана дава съгласието си и дните преди
церемонията изтичат неусетно. Един ден тя се събужда момиче, а до вечерта вече
е жена.
Майка ѝ Аделаид непрестанно плаче, отказвайки да я
посвети в тайните на брака, и затова баща ѝ само намеква, че Жана сега изцяло
принадлежи на Жулиен. Това Жана разбира по възможно най-студения и разочароващ
начин. Жана започва да гледа на Жулиен като на друг, опитва да си спомни какво
е било преди и се надява в бъдеще да го заобича. Наближава време за сватбеното
им пътешествие в Марсилия, където скъперничеството и сметкаджийството на Жулиен
започват да се проявяват силно. Той и Жана обаче успяват да споделят един-единствен
интимен момент, в който Жана абсолютно му се отдава, но когато се връщат и Жулиен
взима контрол над имението, той съвсем занемарява привлекателната си външност и
дори спира да посещава Жана в стаята ѝ.
Докато се пука от скука в имението, Жана забелязва, че
нещо с камериерката Розали не е наред, но Розали отрича. Един ден обаче ѝ
прилошава, пада на земята и ражда бебе. Колкото и да опитва Жана да изтръгне
името на бащата от нея, Розали отказва да говори. След няколко дни Жана влиза
през нощта в стаята на Жулиен, защото има нужда да го види веднага и заварва в
леглото му Розали. Разбрала какво се случва, Жана хуква да бяга из къщата, а
после – и през заснеженото поле. Без да чувства студа с голите си крака, тя
застава на скалистия бряг и мисли да се хвърли, когато мисълта за опечалените ѝ
родители я спира. Тогава Жулиен я настига заедно със слугите, тя припада и се
събужда по-късно в леглото си болна. Баща ѝ и майка ѝ са се върнали. Жана не
бърза да разкаже, тайно се възстановява и слуша през цялото време, а после
казва какво е видяла. Викат абат Пико, за да разпитат в негово присъствие Розали,
и тя признава с мъка, че Жулиен е дошъл в стаята ѝ още първия ден, в който е
заживял в имението и от тогава не е преставал да идва. А тя не казала нищо,
защото ѝ харесвало онова, което правел с нея.
Баронът веднага иска да постави на място Жулиен, но
абатът го укротява и му напомня, че на младини той вероятно също е имал подобни
авантюри. Баронът се стъписва, а и моментът за скандал никак не е подходящ,
защото се оказва, че Жана е бременна. Докато тя е напълно незаинтересована и
дори изплашена от детето, което расте в нея, баща ѝ се заема да намери мъж за
Розали и дори ѝ дава чифлик за двайсет хиляди, на което Жулиен категорично се
противопоставя, но успяват да го измамят.
Жулиен прави големи промени в имението, за да съкрати
разходите. Оставя пари само за най-необходимото и вдига скандали на барона и
баронесата, задето така безразсъдно харчат наляво и надясно парите си. Жана
ражда преждевременно, в големи мъки, завиждайки на Розали, за която всичко е
минало бързо и лесно. Когато вижда сина си, Пол, тя се влюбва в него. По-лошо,
става обсебена от него и го ревнува от всичко и всички. Понякога не се храни с
дни, наблюдава го и непрестанно бродира разни лигавници за него, от които сама
се прехласва.
Едно от любимите занимания на Жулиен след лова на диви
птици е да обхожда именията на местните благородници и да търси нови връзки.
Свикнала на тези отегчителни излети, Жана се изненадва, когато Жулиен внезапно
започва отново да се бръсне и възвръща елегантния си вид отпреди сватбата. В
този ден двамата биват посетени от граф и графиня дьо Фурвил. Тя – елегантна малка
дама с мраморно лице, а той – добродушен великан с червени мустаци. Както се
разбира по-късно, и страстен ловец, с когото Жулиен намира общ език, а Жана открива
приятелка в лицето на жена му, Жилберт.
Жулиен и Жилберт започват често да излизат с конете си и
Жана скоро разбира, че те имат връзка, но не се решава да направи нещо. Майка ѝ
и баща ѝ отново идват на гости. Майка ѝ изглежда остаряла с десет години. На
барона му се налага да замине за кратко и в това време Аделаид внезапно умира.
Жана е безутешна, не могат да я откъснат от тялото на мъртвата. Когато остава
сама, Жана прочита за последен път любимите писма на майка си и така разбира,
че тя, също като баща ѝ и като Жулиен, е имала любовник. Изгаря писмата и я обхваща
още по-силно негодувание към жестокия свят.
След погребението, у Жана внезапно се загнездва мисълта,
че синът ѝ Пол също ще умре и тя ще остане сама на света. Затова си пожелава да
има второ дете. Проблемът е, че трябва да спи с неверния си мъж и затова се
съветва с абата, който успява да ги сдобри. Жулиен обаче се държи различно и Жана
го конфронтира, разбирайки че той не желае друго дете, а само да се забавлява.
Той и без това едва издържа сегашното, а за второ дори не му се мисли. Жана пак
отива при абата и този път той я съветва да излъже всички, включително Жулиен,
че е забременяла, за да изгуби той бдителност и тя действително да забременее.
Така и се случва.
Абат Пико обаче бива повишен и заместен от млад, енергичен
и жесток мъж, заклел се да сложи край на разврата в този край – абат Толбиак.
Някак той разбира за връзката между Жулиен и Жилберт и заставя Жана да остави
мъжа си, но тя отказва, той се ядосва и в беса си изтърбушва една кучка, която ражда
край пътя палетата си. От всичките седем, Жана успява да спаси само едно – Сеч.
Новият абат започва да дебне Жулиен и Жилберт и един ден
казва на граф дьо Фурвил, който се отбива първо при Жана, а после хуква към
колибата, в която са се скрили любовниците. Тъй като колибата е на колела, графът
се промъква и я бута по склона. Тя се разбива долу, а селяните измъкват телата
на благородниците и ги откарват с каруци. При вида на мъртвия Жулиен, Жана
припада и губи детето си – момиченце.
След смъртта на Жулиен и дъщеря им, Жана се посвещава изцяло
на сина си Пол, за който се грижат още неговия дядо, баронът, е незабележимата леля
Лизон, сестрата на Аделаид. Пол, на който му лепват прякора Пуле („пиле“ на френски),
е абсолютен тиранин и господар в дома си. На 16 едва го откъсват от майка му,
за да го пратят на училище, и до 20-тата си година вече е натрупал дългове от
карти. Веднъж случайно разбират, че от месец не е посещавал школото и го
намират в дома на една държанка. Опитват да го задържат в „Тополите“, но той бяга
в Хавър, а после заминава за Лондон. Единствените писма, които плаща, са за да иска
пари.
Някъде по някое време умира тихо незабележимата от всички
леля Лизон.
Дълговете на Пол стават все по-големи. Баронът ипотекира
всичките си земи, но на последното разорение на Пол получава удар и умира. Жана
почти припада на погребението на баща си и бива отнесена от една яка селянка,
която се оказва нейната бивша камериерка Розали. След като Жана идва на себе си, Розали се зарича отново
да ѝ стане слугиня и то без да получава заплата. Тя поема цялото домакинство и
дори се съветва с един нотариус относно дълговете на Пол. Накрая заявява на
Жана, че се налага да продадат „Тополите“, за да свържат някак двата края. Жана
не се решава, защото за нищо на света не иска да напусне родния си дом, но
получава писмо от сина си, от което разбира, че той никак не я обича. Затова му
пише, че повече няма да му праща пари и един месец по-късно продава имението и
се мести в малка къщичка край пътя. Взима със себе си много вещи, в които е
съхранила спомените си.
За багажа помага сина на Розали и братът на Пол – Дени Льокок.
Когато Жана го вижда, той силно ѝ напомня на Жулиен, но тя не може да отгатне в
какво. В новата къща взимат и стария пес Сеч, който вече е заприличал на
безформена грамада. През деня спи, а през нощта вие непрестанно, тъгувайки за
дома си. Един ден го намират мъртъв.
В началото Жана е вглъбена в подреждането на къщата, но
после ѝ се натрапва идеята, че трябва да иде в Париж и да види сина си. По пътя
си припомня младостта си и колко е била наивна. С мъка открива дома на Пол и на
неговата любовница, но се оказва, че те са напуснали преди две седмици, за да
не платят нито наема, нито на съседите, на които са задлъжнели. Жана се връща в
хотела си, очаквайки Пол сам да я потърси, но вместо това се изсипват един куп
кредитори, които ѝ искат пари. Тя дава, каквото има, а Розали ѝ праща още пари,
за да успее да се върне у дома.
След неуспеха си, Жана започва да живее все по-лениво и
отнесено, жалвайки се защо животът ѝ е така несправедлив и защо не се е намерил
един човек да я обича истински. Веднъж ѝ се случва шанс да се върне в „Тополите“,
който вече е ремонтиран. Гледката от прозореца ѝ обаче е същата и Жана отново
се потапя в спомените от своето моминство. Връща се още по-сломена и скоро
получава писмо от Пол, че с любовницата му са останали без стотинка и че тя е
на път да ражда, но има вероятност да умре.
Като прочитат писмото, Розали решава лично да иде и да
вземе детето. Няколко дни по-късно Жана отива на перона да я посрещне. Розали
казва, че държанката е издъхнала и че Пол е успял да се венчае за нея преди
това. А също и че скоро ще си дойде. После Розали показва бебето на Жана и
докато двете вървят към дома, старата слугиня уверява господарката си, че
животът не е така горчив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар