Кирил и Методий

Животът на средновековните български писатели е слабо документиран. Причината е масовото унищожаване на българска книжнина по време на нашествия и робство. Науката е принудена да възстановява политическото и културно минало главно въз основа извори от чужд произход – гръцки, латински, турски.

Кирил и Методий са първите славянски и български светци. Славянската азбука широко се разпространява, делото им придобива общественославянско значение.

Гръцките хронисти от 9 и 10 в. не са отбелязвали на Солунските братя. Делото на Кирил и Методий навремето не е дало за Византия желаните резултати. Важни сведения за дейността им съдържат латинските извори. Сред славянските извори различаваме старобългарски паметници, написани на кирилица, и хърватски паметници, писани на глаголица. Повечето от тях са създадени от Кирилови и от Методиеви ученици.

Определението „българско“, що се отнася до славянската книга и език, не съществува в ранната българска литература. В нея се употребяват изразите „славянски език“, „славянски учител“, „славянски книги“, „славяни“. Българско е това, което е свързано с властта – „български княз“, „българска земя“. Постепенно обаче понятието „българи“ и „българско“ става равнозначно на „славяни“ и така този език бива наречен „старобългарски“ вместо „старославянски“.

Въпреки обилността от извори за делото на Солунските братя редица моменти в техния живот остават и до днес неизяснени.

 

Кирил и Методий са родени в Солун. Баща им е Лъв, военачалник. Двамата братя владеят до съвършенство както гръцкия, така и славянския език. Възникват три хипотези за народността на Кирил и Методий – двамата братя има гръцки произход, славянски произход или и двете – майката е славянка, а бащата – грък.

От ранна младост Кирил и Методий изпитват силна симпатия към славянския народ.

Методий е по-големият от братята. Когато пораства, той става управител, жени се, раждат му се деца, но после той напуска семейството си и става монах. Обикновено мъжете по онова време са ставали монаси, когато овдовеят или преди да встъпят в брак. Затова се смята, че напускането на Методий не е било доброволно.

Лъв умира, когато Константин е бил още непълнолетен. След това той попада в най-известната тогава школа – Магнаурската, в Цариград. Това е придворно училище, където се учат децата на аристокрацията. Той изучава философия, диалектика, математически дисциплини, Омир, изкуствата, граматика и риторика. Константин завършва школата с титлата философ. След това той е искал да се отдаде на учение, но става секретар на патриарха. Тази работа не му харесва и той става монах, а после – учител по философия.

 

През 851 г. в Цариград пристигат арабски пратеници с обвинение срещу основната християнска догма за Светата Троица. Сарацинската държава навремето е една от най-големите държави. Това е политически сблъсък. Коя вярва е по-добра и права? Византия трябвало да защити своите идейни позиция и да отблъсне нападките. Затова тя веднага изпраща Константин Философ. Константин успява да обори сарацините. Те му задават много въпроси, най-вече за изкуствата, които те сами са владеели. Константин се справил с всички въпроси и предизвикал огромно удивление сред противниците.

Кирил се връща в Цариград и отива в манастир до 860 г.

В края на 859 или началото на 860 г. хазарският каган отправя до Михаил III молба да му бъде изправен учен мъж, който може да спори с евреите и с мохамеданите сарацини. Константин и Методий се подготвят за мисията. Константин учи еврейски език. Двамата отново успяват да оборят противниците си.

През 862 г. при император Михаил пристигат посланици от моравския княз Ростислав с молба да му бъдат изпратени учители, които могат на славянски език да разяснят християнското учение. Моравия е станала арена на борби между източната и западната църква. Княз Ростислав оценява немците и латинската църква като по-опасни за независимостта на народа му. Затова иска да изгради културен фронт срещу немците.

Изборът му пада върху Кирил и Методий. Константин е готов да поеме задачата, но има една пречка – славяните нямат букви. Това води Константин до идеята да създаде писменост – моравската мисия става повод за сътворяването на славянска азбука.

Заедно с брат си Методий Константин се оттегля в манастир, за да се подготви за мисията. Братята не са сами. Имат и съмишленици, които им помагат. За сравнително кратко време Константин съставя азбука и започва да превежда книги на нея. Първата книга, която била преведена, е изборното евангелие.

Създаването на азбука и преводът на най-необходимите богослужебни книги са резултат от внимателна филологическа работа, опряна на отлична езикова и общокултурна подготовка.

Точно колко време е работила групата по азбуката и книгите, не може да се каже, но през есента на 863 г. тя тръгва за Моравия и в същата година пристига там.

В Моравия Кирил и Методий са посрещнати с радост и веднага започват да обучават ученици. Немското духовенство обаче скоро започва да ги атакува. От векове в Европа властва убеждението за трите свещени езика (латински, еврейски и гръцки), на които трябва да се слави Бог, а ето един обикновен учител е дръзнал да създаде книги на езика на славяните. Започват нападки срещу Кирил и Методий.

След като прекарват в Моравия около три години, двамата братя решават да се върнат в Цариград и да посветят там своите ученици в духовен сан.

През 868 г. по Коледа братята са поканени от папа Адриан II. Папата освещава славянските книги и ръкополага Кирил и Методий за славянски свещеници. Така славянската писменост и славянският книжовен език са официално признати.

Немските епископи и консервативни кръгове обаче не могат да се примирят с този изход на борбата.

Борбата ще трае още три години. Методий ще бъде съден и заточван, учениците му ще бъдат гонени, ще намерят убежище в България.

Изморен от труд и напрежение, Константин е повален на легло от тежка болест. Преди смъртта си Константин приема монашеското име Кирил. Константин-Кирил умира на 14. 02. 869 г. на 42 г. в Рим.

Методий става епископ на Панония. Превежда нови книги. Умира на 6. 04. 885 г.