Тодор Влайков - Ратай

Панчо е ратай още от дете и работата е целия му свят. Панчо е простодушен и доверчив. До толкова, че дори не знае колко е заплатата му. Всички пари, които той изкарва, отиват в джоба на баща му.

Един ден обаче родителите му решават да го оженят и те му избират бедно момиче, което е на косъм да стане стара мома, защото не е много хубава и е нисичка като Панчо. Снахата е работлива и пестелива, за разлика от майката и сестрите на Панчо, които постоянно харчат пари и ѝ се карат. Нещата се влошават, когато Панчо решава сам да си взима парите. Тогава баща му започва да пие и един ден, в яда си, гони Панчо и жена му от дома си. После двамата с жена си започват много да съжаляват, защото им е било добре с парите му, дори очакват Панчо да ги помоли за прошка, но това не се случва.

Колкото и простодушен да е Панчо, той вече има жена и не може нито да я утеши, когато ѝ се карат, нито да постъпи както преди, затова те си намират нова къща и заживяват там. След като им се ражда първото дете, двамата решават да си купят сами дом или нива, на която да построят дом, и за тази цел започват много да икономисват. Панчовица работи по цял ден и е много търсена като шивачка, особено за сватби.

След като им се ражда второто момиченце обаче, нещата започват да тръгват надолу и Панчовица започва да гледа детето си накриво, защото заради него не може да изкарва същите пари. В работата на Панчо също не му върви – неговият чорбаджия остарява, става много подозрителен и непрестанно го хока. Панчо иска да го напусне, но се двоуми, а и чорбаджията му сваля много заплатата.

На Димитровден, когато господарите си търсят ратаи, Панчо чака да го потърсят, но минават дни и никой не го търси. Панчовица съветва Панчо да не ходи при стария си господар и вместо това той отива в кръчмата, където разбира, че някой е заел мястото му. Панчо се напива, връща се за пръв път у дома пиян и си го изкарва на жена си.

След това той не успява да си намери друг у когото да работи и остава цяла година без работа. Малко по малко започва да изпива парите, които са събирали за собствен дом и надеждата, че животът им ще се промени, умира окончателно. На следващата година Панчо си намира работа, но за още по-малко пари. Той не дава нищо на жена си, пие постоянно и я бие, а тя започва да работи още по-малко, защото ѝ се ражда и трето дете.

Въпреки трудния си живот обаче, у двамата все още има малка надежда, която те съзират през дългите си дни. Панчовица я вижда в очите на децата си, а Панчо – в домашните си овце, които без малко не е продал за ракия.