Уилки Колинс - Жената в бяло

Действието се развива в периода 1849-1850 г. в Лондон и околностите му. Романът е написан под формата на записки на мнозина от героите, включително Уолтър и Мариан. Единствените главни герои, които не са включени, са Лора, Пърсивал, Ан Катърик и мадам Фоско.

 

Уолтър Хартрайт е учител по рисуване, който води спокоен живот в компанията на майка си и сестра си. Един ден той спасява живота на Песка, италианец – дребен и приказлив, който от благодарност му намира работа в едно имение, където две полусестри имат нужда от учител по рисуване за четири месеца.

Преди да реши каквото и да е, Уолтър среща късно вечерта една жена, облечена цялата в бяло, която го моли да я упъти. По-късно разбира, че тя е избягала от лудницата.

Макар и първоначално да се двоуми, Уолтър отива в имението, където се среща и с чичото, г-н Феърли – вечно болнав, вечно ерген. Чичото прекарва дните си в оплакване, изолация и сортиране на любимите си колекционерски монети. Когато Уолтър се запознава с дамите, той намира по-голямата, Мариан Халкъм, за твърде мургава и некрасива, макар и със стройна фигура, докато по-малката, Лора Феърли, му се струва прекрасна. Мариан Халкъм е от първия брак на майка им, а Лора – от втория. Минават три месеца, в които той преподава и неусетно се влюбва в Лора. Тя също не остава безразлична към него, но по някаква причина охладнява към него.

Мариан не успява да не забележи промяната у любимата си полусестра и решава да спести мъката на учителя им и му казва, че Лора е била сгодена. Още на смъртното легло на нейният баща я кара да обещае, че ще вземе за съпруг сър Пърсивал Глайд, който по това време е 45-годишен. За да избегне неприятната среща, Мариан съветва Уолтър да си намери извинение да се върне в Лондон един месец преди уговорената дата и той се съгласява. След като той си тръгва, едва тогава Лора показва колко много държи на него, но Мариан е убедена, че е постъпила правилно като ги е разделила, а по-късно – и като намира работа на Уолтър като чертожник на експедиция в Южна Америка.

Пърсивал Глайд идва скоро в имението. Лора е разколебана за сватбата, а сър Глайд иска дори да я измести преди началото на годината – на 22 декември, след което двамата да заминат, защото в дома му се извършва ремонт. Още преди сватбата той изисква от адвоката на Феърлив, Винсънт Гилмор, достъп до цялото наследство на жена си, изразяващо се в 20 хиляди. Адвокатът Гилмор разбира, че с този човек нещо не е наред и че ако Лора е била негова дъщеря, той никога нямало да я даде на човек като него.

В началото на своите записки Мариан принуждава себе си да хареса Пърсивал, но в последствие тя разбира що за човек е и че много е сгрешила да кара сестра си да го вземе за мъж. За нейно учудване обаче, Лора се съгласява да го вземе за мъж и те се женят. Веднага след това те отиват на сватбено пътешествие и Мариан чака месеци наред сама завръщането на Лора, вече лейди Глайд, защото единственото условие, което Лора е поставила на мъжа си е било да не я разделят с Мариан. Основна причина за нейните притеснения е анонимното писмо, което се получава още когато Уолтър е в имението. Писмото предупреждава Лора да не се омъжва за този мъж и Уолтър разбира, че е писано от Ан Катърик – жената в бяло.

Когато Лора се връща с Пърсивал, компания им правят нейната леля, мадам Фоско, и нейният мъж, който по произход е италианец. Г-н Фоско е невероятно дебел, но много жив за 60-годишен. Обожава белите си мишки и своите папагали, на които гледа като на деца. Мариан се радва на Лора, но ѝ се вижда променена. Лора не го показва, но още в началото тя разбира, че бракът ѝ е нещастен и че Пърсивал я е взел само за парите (до които той не може да се добере до смъртта си).

Минава известно време преди проблемите да започнат. Първо Пърсивал става нервен и иска да накара Лора да подпише документ, без да каже на жена си за какво се отнася. Тя отказва, а той се вбесява. По-късно с Ан Катърик, жената в бяло, пожелава да се срещне с Лора, за да ѝ каже голямата тайна на нейния съпруг. След това обаче двете не се срещат повече.

Сър Пърсивал е ужасен от Ан Катърик, защото тя твърди, че знае голямата му тайна. Причината Ан Катърик да иска да помогне на Лора е, че някога майката на Лора е била изключително добра с нея и тя е причината да носи бели дрехи. Ан Катърик е много болна и смята да върне добрината на своята благодетелка, преди да умре, като помогне на Лора.

Появата на Ан Катърик се оказва голяма пречка за плановете на Пърсивал. Той и г-н Фоско са затънали в дългове и се нуждаят от парите на Лора. Друг проблем е, че Мариан започва да ги подозира и дори успява да подслуша един от техните разговори. Така се случва обаче, че същата вечер вали проливен дъжд и преди да успее да предупреди сестра си, тя се простудява, хваща я треска и ляга на легло. Записките ѝ са намерени от г-н Фоско, който решава да използва дневника и пратените от нея писма до адвоката и чичо Феърли, за да инсценира смъртта на Лора и Пърсивал да вземе парите от зестрата ѝ.

Има една съществена подробност, която свързва Ан Катърик и Лора – двете поразително много си приличат. Г-н Фоско решава да размени местата им. Първо – с Пърсивал местят Мариан в другото крило на имението и след като я скриват, казват на Лора, че Мариан се е оправила и е заминала за родното им имение. Лора тръгва за Лондон, където трябва да преспи при г-н Фоско. Предния ден в Лондон е пристигнала Ан Катърик, която вече е имала напреднало сърдено заболяване. Фоско е смятал да задържи Ан при себе си, а след това да я умъртви, но сърцето на Ан не издържа и тя умира в деня преди Лора да пристигне, затова и се налага да скрият всички дати, тъй като Лора е пратена в психото едва два дни по-късно и представена за Ан Катърк.

Когато Мариан идва на себе си, минава много време, преди да се възстанови напълно и да успее да замине за Лондон. Лора е затворена в лудницата в края на юли, а Мариан я намира чак през октомври. Лора напълно се е променила, отслабнала е и умът ѝ блуждае, общо взето – престоят в лудницата я е накарал да изглежда като луда. Мариан устройва бягството на сестра си. По същото време Уолтър се връща от Южна Америка – на три пъти се е спасявал от смъртта и когато се връща, очаква го новината за смъртта на Лора. В желанието си да я види, той отива на гроба ѝ. По същото време истинската Лора и Мариан са там. Тримата се срещат.

Минават няколко месеца. Тримата живеят скромно в квартира в Лондон. Лора все още не може да дойде себе си. Уолтър иска на всяка цена да накаже виновниците за измамата и да върне статута и името на любимата си Лора. Той тръгва по следите на Ан Катърик, за да разбере каква е тази страшна тайна, която ужасява Пърсивал. Търсеното му го отвежда при майката на Ан – госпожа Катърик, която е невероятно студена и високомерна. Някога Катърик е била омъжена за пастор и то само за да прикрие бременността си от друг мъж.

След като се ражда Ан, г-жа Катърик не обръща внимание на детето си, а и по-късно разбира, че Ан има умствени отклонения. Мъжът на г-жа Катърик, пасторът, изоставя един ден и двамата. Причината е, че Катърик е получавала много скъпи подаръци от Пърсивал и че двамата са се срещали тайно. Г-жа Катърик отказва да каже цялата история на Уолтър, но споменава, че единствената новина, която иска да научи, е за смъртта на Пърсивал.

В историята на Катърик Уолтър вижда пролука – може би тайната е произходът на сър Пърсивал. Затова той отива в градчето, където са се венчали родителите му и открива архива. През цялото време, още преди да отпътува от Англия, Уолтър е бил следен от хора на Пърсивал и сега те годи опитват да го натопят и задържат, като казват пред властите, че ги е нападнал по пътя. Уолтър съумява да се измъкне навреме, за да провери копието на архива от църквата – един адвокат в съседното градче пази копие от архивите и той вижда, че сватбата на родителите на Пърсивал не е вписана там и че тя всъщност никога не се е състояла. Тогава Уолтър разбира, че няма никакъв сър Пърсивал и че всъщност той си е присвоил името и владенията на друг човек.

С тази информация Уолтър се връща назад и, опитвайки се да избяга от преследвачите си, той случайно се връща при пастора на старата църква. В този момент започва пожар – Уолтър разбира, че вътре е самият сър Пърсивал, който само се опитвал да се отърве от страницата в архива, но със свещта си запалил сухите иконостаси и не могъл да излезе, защото се заключил отвътре и вратата изгаря. Така Пърсивал умира.

След смъртта му, Уолтър веднага получава писмо от г-жа Катърик, която му казва цялата истина – тя е получавала подаръци от Пърсивал, за да му позволи да подправи архивната книга на нейния мъж, пасторът, но той е взел отношенията им за интимни и я напуснал. За да запази тайната му, Пърсивал решил да ѝ плаща издръжка. Веднъж, след много години, той се ядосал на едно нейно писмо, г-жа Катърик се изпуснала пред дърщеря си, че ще разкрие тайната му и когато Пърсивал дошъл да ѝ се извини, ядосал се на Ан, а тя го заплашила, че ще каже тайната му и ще го смаже. Г-жа Катърик опитала да убеди Пърсивал, че Ан не знае тайната, но той бил непоклатим. Най-доброто, което г-жа Катърик успяла да направи за дъщеря си, било да я прати в частен дом за хора с психични отклонения. Издръжката ѝ също се поела от Пърсивал до момента, в който Ан избягала.

Истинският произход на Ан и приликата ѝ с Лора също са изяснени по-късно – оказва се, че г-жа Катърик е работила в едно имение преди да се омъжи, а редовен гост е бил г-н Феърли, бащата на Лора.

Въпреки всичко станало, Уолтър не успява да постигне целта си – да върне Лора сред живите. Това Мариан опитва още в самото начало – веднага след като спасява Лора от лудницата, тя я води при чичо ѝ, но ергенът Феърли толкова мрази да го безпокоят, че отрича Лора да му е племенница.

Уолтър знае, че единственият начин да докаже, че Лора е жива, е в онова разминаване на датите в смъртта на Ан, която е била представена пред лекаря като мис Глайд, и пристигането на истинската мис Глайд в Лондон. Онзи, който може да му даде доказателство за това, е самият Фоско. За да принуди врага си да помогне, Уолтър решава да открие някаква негова слабост. Затова се обръща към единственият италианец, който познава – дребничкият Песка.

Уолтър разбира, че Фоско отива на театър и води Песка със себе си. Докато трае представлението, Уолтър пита Песка дали познава Фоско и Песка отрича, но когато Фоско вижда Песка, пребледнява като платно и така Уолтър разбира, че нещо ги свързва. Защото Уолтър е помогнал на Песка, дребничкият италианец решава да му издаде най-голямата си тайна – че той работи за Братството, организация с членове, които не се познават помежду си. Онова, което ги обединява, е знак под лавата им мишница, не по-голям от монета.

С тази информация Уолтър отива при Фоско, който по същото време трескаво се подготвя за път. Фоско го кани при себе си и се готви да пръсне мозъка на Уолтър, но Уолтър е подготвен – пратил е писмо на Песка, което да бъде отворено в определен час, ако той не се появи. Фоско е принуден да даде доказателствата, които Уолтър иска, а след това и да напише признанията си.

Фоско успява да избяга в чужбина. По-късно обаче Песка и Уолтър заминават по работа в Париж. Там Песка се среща с мъж от братството и същия ден Фоско е намерен мъртъв – Уолтър не познава дрехите му, но го познава по огромното му телосложение и знакът на ръката му, който вече е била заличен като за „предател“.

В края на романа Уолтър вече е женен за Лора, името ѝ е възстановено и надгробната плоча е сменена и на нея е името на Ан Катърик. Лора забременява и ражда момченце. Малко след това чичо ѝ заболява и детето става новият наследник на имението Феърли.

Чингиз Айтматов - Джамиля

Трета година продължава Великата отечествена война в Киргизка ССР. Главният герой има четирима братя и само един от тях, Садък, има жена – Джамиля. Тя е колкото красива, толкова и непокорна – весела, игрива, но справедлива и послушна. Майката на главния герой иска да я направи своя заместничка, а самият той е влюбен в нея. Но тъй като са роднини, той яростно я защитава от останалите момчета в селото, които не са много и затова смятат, че всяко момиче в селото само ще им се предложи.

По време на войната жените работят наравно с мъжете, затова и Джамиля е пратена да носи с каруцата си жито за войниците. Компания им прави Данияр. Той е участвал във войната, но тъй като са го ранили в крака, се връща в родния си край. Отсъствал е много дълго, заради което няма оцелели роднини, нито имот или каквото и да е притежание. Той е неприказлив и затворен.

В началото главният герой и Джамиля му се подиграват, замерят го с ябълки и го обиждат, а после решават да му спогодят номер, като му слагат в каруцата най-големият чувал, който обикновено се носи от двама. Провокиран от подигравките им, Данияр качва на гърба си тежкия чувал и с големи усилия го качва по стълбата заедно с останалите хора, но от усилието започва да куца по-силно. Джамиля съжалява за постъпката си, по-късно къса чувала и опитва да заговори Данияр – иска от него да чуе как пее.

Когато Данияр запява, в неговия глас прозвучава мъка и любов. Джамиля сяда на каручката до него, обляга глава, а главният герой ги гледа отстрани, вижда красотата в тяхната любов и по-късно решава да ги нарисува. Джамиля вижда рисунката и я взима за спомен.

Главният герой разбира какво се е случило – Джамиля, която е била със Садък едва четири месеца, няма чувства към мъжа си, а и винаги се ядосва как той я споменава в писмата си винаги на последно място. Затова решава да избяга в Данияр в навечерието на завръщането на Садък. Двамата тръгват с малко провизии съвсем неочаквано. Главният герой ги вижда и се връща у дома – издирването им вече е започвало, но то остава безуспешно и в селото по цял ден осъждат Джамиля за измяната ѝ и как е обърнала гръб на късмета си.

Садък също няма чувства към нея, лесно я зачерква от живота си, но когато намира рисунката, той разбира, че брат му е бил техен съучастник. Разкрит, главният герой иска от майка си да замине да учи рисуване и неговата дипломна работа се превръща същата тази рисунка – Джамиля и Данияр, седнали в каручката на фона на залязващото слънце.

Вера Мутафчиева - Случаят Джем

Духовете на мъртвите разказвачи се изреждат, за да изложат своите гледни точки в историята на Джем султан.

 

Историята започва на 3 май 1481 г, когато везирът Нишанджи Мехмед открива, че Мехмед хан II, султанът на османска Турция, е починал. Значейки, че тази смърт ще отприщи бунт сред войниците, той решава да си спечели малко време като убива единтсвените, които знаят – пешкидарят на султана и пейкът, а после занася тялото далеч от лагера, в най-близкия град, където посреща смъртта си – както сам той казва, малко везири са оцелявали след смяната на властта.

Мехмед II, Завоевателя има двама сина – шехзеде Баязид II, който е плод на момчешко увление, и Джем, чието майка има сръбски произход. Джем бива наречен багренороден – защото се е родил точно когато властта на баща му е била най-голяма. Джем има двама сина и до двадесетата си година си е прекарвал приятно времето в Карамния в компанията на поети и певци.

Преди смъртта си, везирът е опитал да предупреди Джем пръв за смъртта на баща му, тъй като е знаел, че войската обича Джем и го желае за господар, ала Баязид научава първи, отива в столицата, претупва погребението на баща си и, вместо да изчака три дни, какъво е обичаят, още на следния ден бива обявен за султан.

Джем научава също за събитията, но в началото не е сигурен какво да направи – дали да обяви война на брат си или да умре. За съвет той се обръща към своята 90-годишна леля – Селджук Хатун. Лелята има остър език, неподобаващ на положението ѝ. Тя говори и с двамата си племенници, и двамата са готови да приемат смъртта, което излишно я ядосва. В крайна сметка Джем решава да предприеме действия и събира войска, но хората, които идват, съвсем не са онова, което той е очаквал. Освен това, много от генералите му го изоставят и минават на страната на Баязид.

Нещата стигат до там, че Джем бяга при египетския султан, Каитбай. При него остава няколко месеца, след което се впуска в нова битка, но войските на Баязид го преследват чак до Ликия, където Джем бива ограбен от разбойници, войниците му страдат от глад и мизерия.

Един ден идва пратеник от Румелия, който му предлага да приеме помощта на християните. Джем праща пратеник на Родос, където има оредн от рицари монаси. Те са известни с това, че са успяли да опазят малкия остров от ръцете на собствения му баща, Завоевателя. За пратеник Джем избира Френк Сюлейман, чието истинско име е брат Бруно. Той някога е бил част от ордена, но го е напуснал преди четири години, намирайки го за мръсен. Сега Френк се завръща с ново име и нова вяра, за да поиска подслон от магистъра на ордена – Д‘Обюсон. Монасите се съгласяват с всички условия на Джем и го приемат при себе си.

Животът в Родос съвсем не е онова, което Джем очаква. Френк Сюлейман го предупреждава да не стъпват на острова още на кораба, но Джем решава иначе и още в началото са предупредни от един млад послушник, че рицарите монаси са заседавали в тяхно отсъствие. По-късно този послушник е намерен мъртъв на брега, уж удавил се сам, докато се къпел.

След като Джем разбира, че Д‘Обюсон има намерение да направи онова, което е най-изгодно за ордена му, той пише няколко пъти писма на брат си, но не получава отговор. Д‘Обюсон решава да се отърве от Джем и го праща в Европа. Джем пристига в Ница, а после бива прехвърлян от замък на замък, все по-навътре във френската земя. В това време Баязид праща на Родос предложение да плаща по 45 хиляди златни монети годишно (половината от турската хазна), за да издържа брат си, т. е. да го държи пленник. Цената на Джем обаче се покачва с всеки изминал дени Баязид знае, че цяла Европа ще се спусна да се надпреварва за него и половин богатство е малко цена за него.

В един от замъците, където е отседнал Джем, монасите успяват да натопят Френк Сюлейман в предателство и заставят Джем да го изгони, а после те сами го убиват. За щастие, Френк предвижда кончината си и ката Саади да научи френски, изпитва го и го превръща в новия преводач на Джем. Скоро след тази тежка загуба, монасите идват със заповед направо от Родос – всички слуги на Джем да бъдат отпратени, защото те са му верни до гроб. Така Джем остава само със Саади, разболява се и прекарва дълго време в бълнувания и разговор с привидения.

Джем прекарва на френска земя в постоянни гуляи и лов цели седем години, без нито веднъж да бъде наречен „султан“ и без да получи писмо или какъвто и да е докумнет от другите владетели.

Рицарите-монаси от ордена на Йоан пазят Джем нощ и ден, докато се появява кралската френска стража, която прави същото. Едните и другите се мразят. Орденът решава да отвлече Джем, като този път използва жена за целите си. Джем има много гости сред благородниците, едни от които са де Сенаж и дъщеря му – Филипина-Елена. Двамата се застояват само за седмица, но Джем започва да изпитва чувства към хърбавата, но прекрасна европейка, която няма нищо общо с турските, безлични жени.

Усетили неговата слабост, Ордебът се свързва с Елена и ѝ предлага да прости всичките ѝ грехове и да ѝ осигури живот в манастир. Елена има само този избор или смъртта, защото тя е унижена навеки. Докато баща ѝ е отсъствал, тя е имала роман с оръженосеца му. Чичо ѝ го убива мъчително, тя страда и внезапно изстудява. Очаква присъдата на баща си, но вместо да я порицае, той започва да я води на гости, търсейки ѝ жених, независимо какъв. Вместо предложения, Елена получава подигравки. Мъжете вече знаят какво е сторила и я намират за лесна.

Затова Елена се съгласява да се върне при Джем и да го убеди да избяга с нея, за да може Орденът да се погрижи за него. В началото тя изпитва големи угризения и го предупрежава да не ѝ вярва, но постепенно се влюбва в него. Саади гледа любовта им отстрани и когато разбира, че Елена е притисната и тя настоява за бягство, издава я на монасите и на кралската стража и тя изчезва още на следващия ден. Пратена е в манастира и подстригана.

Джем първоначално мисли, че тя е отвлечена, после Саади му казва истината и Джем започва да пуши хашиш. Той е на ръба да се откаже, а Орденът го премества на ново място – в Бурганьоф.

Следващите години минават бързо и то през погледа на Саади – той и Джем вече до толкова са си омръзнали, че дори не разговарят. В това време големите европейски страни наддават за цената на Джем, докато самият той се превръща в дебело, безропотно същество, което дори не излиза от стаята си. Докато той вика, крещи и си изкарва яда на предметите, Саади планира бягството си – той е убеден, че никой няма да забележи липсата му и докато с Джем ги местят на ново място, той успява да се измъкне и след две седмици, в които се преструва на бродяга, той бяха с корсарски кораб.

Бягството на Саади предизвиква бурни реакции – надзорниците на Джем смятат, че той е бил пратен от господаря си с писмо, затова пращат убиец по петите му. Убиецът намира Саади в една кръчма, но той въобще не го познава и дори решава да продължи с търсенето си, когато Саади сам му признава кой е и на кого служи. Още същата нощ Саади бива удавен.

Джем живее още една година, но бива отровен. Страда няколко дни и накрая умира в големи мъки. Затварят го в оловен ковчег, слагат го в подземията и цели пет години искат от Баязид да плати за тялото много голяма сума. Накрая Франция и Италия пращат оловния ковчег с голям, тържествен кораб, но не го пускат още месец. Когато тялото на Джем най-накрая стъпва на родна земя, той бива погребан с големи почести, а на гроба му редовно се носят големи дарове – той е почитан също толкова силно, колкото и чичо си, който е бил удушен преди коронясването на бащата на Джем и Баязид.