Киприан

Киприан е съученик на Патриарх Евтимий, негов съидейник и ученик в литературното и преводаческото дело. Като книжовник той принадлежи на две литератури – на старобългарската и на староруската. Според едни той е сърбин, според други – българин.

Известно е за него едно анонимно житие, запазено в много преписи. Ценни сведения съдържат: Надгробно слово за Киприан от Григорий Цамбалк, патриаршески грамоти, някои руски летописи, творби за Кирпианови съвременници и съперници в борбата за поста московки митрополит.

Киприан произхожда от Търново от знатната фамилия Цамблаковци. Григорий Цамблак изрично говори, че е брат на баща му, т.е. негов чичо. Киприан умира в дълбока старост на 16 септември 1406 г. През 1472 г. Киприян бива канонизиран за светец.

Книжовната му работа се разделя на няколко групи: 1. Преписи и преводи. 2. Агигографски творби. 3. Химнографски творби. 4. Послания. 5. Съставителско-редакционна работа. Те са създадени главно в периода от ръкополагането му за киевски митрополит до смъртта му (1376-1406).

„Лествица“ на Йоан Синайски е наречена така, защото съдържа 30 поучения като стъпала на лествица; те учат монаха да се възкачи до висшата любов, която е последна степен.

Киприан преписва още „Псалтир“ с последования (служби), които са подредени според Ерусалимския устав. Киприан преписва още две книги – „Служебник“ и „Требник“.

Руските летописци славят Киприан като преводач. В науката обаче преводаческата му дейност още не е изяснена добре. Летописците погрешно са смятали някои от преписите на Киприан за негови преводи, а друг преводи му се приписват.

„Посланията“ на Киприан са многобройни. Не всички са негово творчество. Част от тях имат делови характер. В науката основателно е изразено мнение, че са съставяне в канцеларията на митрополията, а от Киприан само са подписвани. Те са огледало на неговата широка църковноадминистративна дейност, свързана и с разрешаването на ред битови въпроси.

Киприан познава изискванията на епистоларния жанр. Той се придържа към правилото за простота и яснота, но когато се отнася за общи принципи, нравствено-етични и богословски въпроси, речта му става по-риторична, по-образна и аргументирана с цитати и библейски паралели.

Към агиографските твроби на Киприан принадлежат Жити на московския митрополит Петър и Похвално слово за Петър.

Житието на митрополит Петър е една от най-разпространените творби в руската книжнина. Известно е в повече от 100 преписа.

По композиция на житието следва творбите на Патриарх Евтимий: 1. Витиевато предисловие. 2. Изложение на живота. 3. Похвала. 4. Молитва – заключение.

Киприан пръв въвежда в руската литература новия житие стил. С това бележи началото на нов период в развитието на руската литература – периода на проникване и усвояване на стила „плетение словес“, който след него се развива от Григорий Цамблак и от Епифаний Премъдри.

„Похвалното слово за Петър“ притежава стила според изискванията на тържествената ораторска проза и е още по-емоционален, реторичен. Словото е твърде обширно и притежава черти на житие. Срещат се няколко анафорични ритми.

За пълнота на неговия портрет на книжовник трябва да се спомене участието му в съставянето на „Московския летописен свод“. Киприан съставя нова редакция на Индекса на отречените книги.

Едно от най-високите признания на Киприан е написването на надгробното слово на Григорий Цамблак три години след смъртта му, а също така и канонизацията на Киприан. Той е един от малцината чужденци, включени в кръга на руските светци.

В съвременната наука Киприан единодушно се оценява като добър политик, надарен църковен деятел, активен книжовник.