Лонг - Дафнис и Хлоя

Дафнис е изоставен още като бебе. Намира го един козар, който вижда как една от козите му храни малкия Дафнис. Край бебето са оставени дрехи и накити за разпознаване. Козарят ги взима и прави Дафнис свой син. Друго подхвърлено дете има в пещерата на Нимфите – това е Хлоя, която е хранена от една овца.  Хлоя е намерена от един овчар, който също решава да я направи своя дъщеря и взима нейните вещи за разпознаване.

Дафнис и Хлоя израстват заедно на полето, като се грижат взаимно за стадатата си. Любовта им обаче идва едва когато порастват. Хлоя се влюбва в Дафнис, когато веднъж го вижда как се къпе гол. Дафнис се влюбва в Хлоя, когато тя го целува и той смята, че може да умре от такава болка.

Доркон, който бил воловар, харесал много Хлоя и решил да ухажва нея и баща ѝ, за да я направи своя жена. Всичките му опити обаче пропаднали – нито Хлоя, нито баща ѝ се поддали на подаръците му.

Веднъж на брега дошли пирати, които отвлекли Дафнис и част от козите му. Доркон също пострадал. Преди да умре, той дал на Хлоя своята сиринга и я заставил да го целуне преди да умре. След като Доркон издъхнал, Хлоя повела стадото му волове с песента на сирингата. Воловете влезли във водата и се качили на корабчето. Всички пирати изпопадали и потънали на дъното заради доспехите си, а Дафнис се спасил.

След тази случка Хлоя и Дафнис станали още по-близки, започнали да се срещат всеки ден, да се целуват и прегръщат, дори лежали голи един до друг, но така и не разбрали какво още могат да правят, след като са толкова влюбени.

Богати момчета от съседния град дошли да се повеселят, но си вързали кораба с въже от растителност и козите на Дафнис го изяли, заради което те си изгубили корабчето. Момчетата опитали да осъдят Дафнис, но съгражданите му го защитили и спасили. Гневни, момчетата се прибрали у дома, разказали какво им се случило и още на следващия ден един военен стратег повел военни кораби срещу съседния град и го нападнал. Мнозина от местните били пленени, както и животните им. Дафнис също се оказала пленена.

Като научил за съдбата ѝ, Дафнис започнал да плаче и да се моли. Тогава Пан пратил само злощастия на войниците и почти не потопил корабите им. Стратегът разбрал какво се е случило и пуснал пленниците да си вървят.

Станало зима, Дафнис и Хлоя обаче намерили начин дори тогава да се срещат тайно. Олекнало им, когато дошла пролетта и те отново изкарали стадата. Тогава обаче една жена на име Ликенинон хвърлиа око на Дафнис. Тя забелязала, че е влюбен в Хлоя, но въпреки това решила да го съблазни. Подмамила го в гората и го научила на изкуството на любовта, а след това го предупредила да внимава с Хлоя; да я заведе на някое място, на което ще са по-усамотени.

Като разбрал как изглежда любовта, Дафнис започнал да се притеснява за Хлоя и не се решавал да ѝ покаже какво научил от Ликенион.

Господарите на тази земя дошли да огледат владенията си. Освен бащата, дошъл и Астил, неговият син. Слугата на Астил се казвал Гнатон. Като видял Дафнис, Гнатон се влюбил в него и опитал да накара господаря си да му даде козаря. Дафнис първоначално нищо не разбирал от задяваките на Гнатон, но после много се разгневил. По-късно обаче бащата на Дафнис показва дрехите му се разпознаване на неговия господар и се оказва, че Дафнис е син на собствения си господар, който го е подхвърлил не по своя воля. Така Дафнис се мести при баща си и си заживява царски, доакто Хлоя е обградена от всички страни то ухажори, най-настоятелен от които е Лампис.

Като не вижда как другояче, Лампис отвлича Хлоя и решава да я насили, но тогава Гнатон ги намира, пребива го с хората на господаря си и спасява Хлоя, като по този начин се сдобрява с Дафнис. Хлоя и Дафнис се събират и започват подготовката за сватбата. Двамата отива в съседния град и бащата на Хлоя показва нейните дрехи за разпознаване и така тя открива истинския си баща.

В края на романа Дафнис и Хлоя най-накрая разбират какво е най-сладкото нещо в любовта и ще досегашните им отношения са били просто „пастирски закачки“.

Жорж Санд - Малката Фадет

В малък град, където основният занаят е земеделието, се раждат близнаци – това се смятало за рядкост и често водело до неприятности или смърт на единия от близнаците. Бабата, която помогнала за раждането, посъветвала родителите да обличат децата с различни дрехи, да ги държат далеч един от друг и в никакъв случай да не им позволяват да се обичат твърде силно, иначе това ще ги погуби.

Така се случило обаче, че близнаците винаги ходели еднакво облечени и не могли да живеят без другия. Въпреки че много си приличали, те имали съвсем различен характер. Силване, който бил първородният, бил по-чувствителен, докато по-малкия му брат – Ландри, бил силен и смел.

Двамата братя пораснали и Кайо от съседното стопанство предложил работа за единия от двамата. На майката било много трудно да реши кого да прати и се спряла на Ландри, защото той щял да издържи на изпитанието, докато Силване оставила при себе си, за да го утешава.

На близнаците им било много трудно един без друг, но времето минавало и те скоро свикнали.

Веднъж, когато близнаците били на 14, Силване много силно се разстроил от вечното отсъствие на брат си и избягал. Ландри тръгнал да го търси и попаднал на малката Фадет – дребно момиче с тъмна кожа и парцали вместо дрехи, което всички смятали за магьосница и слугиня на дявола. Фадет имала малко братче – Скакалеца – гърбаво и куцо, което също всички ненавиждали. Щом видяла Ландри, Фадет го заговорила и му обещала да му каже къде е брат му, стига да ѝ даде всичко, което пожелае. Ландри първоначално се отнесъл грубо с нея, но после се съгласил и тя му казала.

След като намерил брат си, Ландри не споделил на никого за случката  сам започнал да живее в опасения какво ли може да му поиска малката Фадет. Тя обаче не го заговорила от този ден и се опитвала дори да го избегне. Минало се време, Ландри и Силване станали на 17 и Ландри най-накрая срещнал малката Фадет и я питал какво иска в замяна.

Фадет разкрила сърцето си пред него, тя искала от него само приятелството му, но Ландри бил толкова гневен, че пожелал да си изчистят сметките и малката Фадет (тя била само година по-малка от него) пожелала да танцуват седем пъти на неделното тържество. Ландри се съгласил, въпреки че в сърцето му имало друго момиче и той вече се бил уговорил да танцува с нея.

Като видели Ландри и Фадет да танцуват, децата започнали да ги подиграват, а любимата на Ландри го изоставила и също започнала да му се присмива. Фадет видяла накъде отиват нещата и решила да освободи Ландри от обещанието му, но той изтанцувал с нея всички седем танца. Късно вечерта след тържеството Ландри се прибирал през гората сам, когато чул някой да плаче и открил малката Фадет. Двамата седнали да говорят и тя му разкрила всичко и най-вече причината хората да се държат толкова сурово с нея.

Оказва се, че майка ѝ била лека жена, а баща ѝ – лош човек. След като били изоставени от родителите си, те попаднали под „грижите“ на баба Фаде, която нямала силите да се справи с деца и всяка вечер биела брата на Фадет. Целият си живот Фадет е прекарала в защита на брат си и в неговото изхранване. Ландри от своя страна също ѝ казва защо хората не я харестват – това е заради външния ѝ вид – защото е облечена в дрипи, не се грижи за себе си и се държи като момче.

След този откровен разговор Ландри изведнъж изпитва увлечение към Фадет и пожелава да я целуне, а тя припада от радост. От този ден Ландри започва все по-силно да се влюбва във Фадет и забелязва промяната у нея – тя започва да се грижи за себе си и дрехите си, отношението ѝ към околните се променя и двамата започват тайно да се срещат. Въпреки това хората разбират и тръгват слухове, заради които Фадет иска да замине за града. Преди да тръгне, Фадет признава чувствата си на Ландри.

Минава една година и Фадет се връща на село седмица преди смъртта на баба си. След като баба Фаде умира, малката Фадет взима цялото ѝ наследство. Оказва се, че старата е била много богата, три пъти по-богата от родителите на Ландри и Силване. И за да покаже на баща им, че тя е достойна за снаха, отива при него с кошница и носи цялото си богатсво. Изкушен от златото, бащата на близнаците започва да планува сватбата на Ландри и малката Фадет.

Думитр на бащата обаче повалят Силване на легло. Той и друг път е бълнувал, но сега нещата излизат извън контрол и той е на ръба на смъртта. Все още вярвайки, че Фадет е вещица, майката и бащата на близнаците я викат, за да излекува Силване и тя успява. Но когато казват на Силване за нея, той пак ляга на легло и тогава Фадет отива при него и му казва очи в очи, че онова, от което страда, съвсем не е болест, а душевна ленивост; че той има зло и ревниво сърце; че измъчва майка си и че съвсем не страда толкова, колкото изглежда. Силване разбира правотата на думите ѝ, съгласява се с нея и скоро оздравява.

Когато траурът на малката Фаде свършва, тя се жени за Ландри. Скоро след това съветват и Силване да си намери жена, но той решава да стане войник и с това учудва всички. Фадет е онази, която го изпраща последна на гарата и двамата дълго разговарят и плачат. Години по-късно, когато Силване става генерал, майка му разкрива истината за неговото решение. Силване се е влюбил в жената на брат си и е пожелал да иде възможно най-далеч от нея.

Жорж Санд - Дяволското блато

Жармен е 28-годишен вдовец. Той има три деца и жали жена си вече трета година. Неговият тъст го съветва да си намери нова жена, преди да навърши 30. Жармен не иска да забрави жена си, но иска да се погрижи за бъдещето на децата си, затова се съгласява да иде да види една много красива, 32-годишна вдовица в близкото село.

По същото време малката Мари, 16-годишна овчарка и негова съседка, си намира работа в село, близко до онова, в което ще иде Жармен. Двамата, Жармен и малката Мари, тръгват с кобилата Сивушка. По пътя виждат едно от децата на Жармен, Пиер, което отчаяно е искало да тръгне с него на път.

Пътят не е лек. На едно опасно място Сивушка се плаши, къса колана на седлото си и бяга. Тримата замръкват в гората, но умната малка Мари намира храна и скътано вино от кръчмата, в която са били преди това.

Малко по малко Жармен и Мари се заговарят. Той се интересува от Мари, пита я за бъдещето ѝ и постепенно се влюбва. Когато я пита как си представя бъдещия си съпруг, Жармен има предвид себе си. Той без малко дори не си признава любовта си, вечерта едва успява да остане настрана и дори опитва да я целуне, а на сутринта ѝ признава всичко. Малката Мари го отблъсква нежно – тя иска мъж на нейната възраст и се бои, че ще стане за смях на приятелките си и цялото село.

Когато най-сетне намират изход от гората, двамата се разделят – Мари тръгва с Пиер при новия си господар, а Жармен – да види бъдещата си годеница. Когато пристига в селото, младата вдовица въобще не е онова, което той е очаквал. Въпреки че е красива и богата, на него му се струва грозна и нагиздена. Освен това, в дома си тя е приела още трима кандидати за жениги и, въпреки че не смята да се омъжи за тях, държи ги за пред очите на хората. От бащата на вдовицата Жармен научава, че тя си избира жених вече две години и този факт отблъсква окончателно Жармен и той си тръгва.

Отива в съседното село да търси съседката и сина си, но разбира, че нещо лошо се е случило, защото никой не иска да му каже какво. Тръгва по следите им, разпитва хората и дори се среща с бъдещия господар на Мари. Двамата започват да търсят децата и ги намират скрити в тръните на Дяволското блато. Щом Мари вижда своя господар, тя го изобличава, макар той да опитва да я подкупи с пари. Изглежда мъжът решил да я насили и направи своя любовница. Като разбира това, Жармен се нахвърля срещу него, сваля го от коня му, но не го пребива, само му чупи пръчката.

Накрая тримата се прибират обратно в родното си село. Жармен става тъжен и самовглъбен. Неговите роднини забелязват това и тъщата му го убеждава да признае любовта си, затова той се престрашава, отива в дома на малката Мари, докато е сама, и излива всичките си чувства. До последно той е убеден, че тя ще го отхвърли, но Мари му признава, че го обича и двамата се женят.

Жорж Санд - Индиана

Индиана е 19-годишна красива, чернокоса креолка. Тя е омъжена за навъсения, жесток и стар полковник Далмар, който ѝ крещи и бие от деня на сватбата им. Единствените близки на Индиана са нейният братовчед Ралф, който е 10 години по-възрастен от нея, невероятно красив, но студен и видимо безчувствен; и млечната сестра на Индиана и нейна слугиня – Нун, която също е креолка и не ѝ отстъпва по красота.

Романът започва една вечер, в която Индиана получава поредния си пристъп. Мъжът ѝ го няма и Ралф опитва да извика слугите. Нун идва късно, изглежда притеснена, тъй като е видяла как господарят ѝ Далмар е излязъл с пушка, след като са му съобщили за някакъв крадец. Отвън се чуват изстрели и след малко носят ранения в рамото Реймон дьо Рамиер.

Индиана се съвзема и се грижи за него и раната му. Когато Реймон идва на себе си, той казва, че опитал да проникне във фабриката на Далмар и да открадне идеите му. Истината е, че Реймон е любовник на Нун и от известно време той се промъква в дома на Далмар, за да се срещне с нея. Единствен свидетел на тяхната връзка е градинарят.

На Реймон обаче тази връзка започва да му омръзва; знае, че и без друго е обречена на провал, докато Нун е готова да пожертва всичко за него, ако ще ѝ до края на живота си да бъде негова прислужница. Реймон започва да посещава дома на Далмар и става приятел на стария полковник. Вниманието му е привлечено от красивата му съпруга, която решава да направи своя. Индиана е толкова измъчена от тормоза на мъжа си, толкова наивна и неопитна, че бързо се оплита в мрежите му и се влюбва в нея.

Когато обаче Реймон иска да посети госпожа Далмар, той не може лесно да се измъкне от Нун, която все още силно го обича. Докато той изгаря от обожание от Индиана, налага му се да преспи с Нун. На следния ден обаче, без да иска, той разкрива истинските си чувства пред Нун и тя разбира, че той е влюбен в нейната господарка. Скоро след това тя се самоубива.

Индиана се обвинява за смъртта на Нун. Последните ѝ думи към нея са били жестоки и тя смята, че е подтикнала момичето към смъртта. Реймон пък мисли, че Индиана е наясно със ситуацията и го мрази. Една година след трагичната случка той опива да поднови връзката си с нея и, след като разбира, че Индиана не подозира нищо, излива цялата си страст върху нея.

Внезапно обаче на Реймон и тази любов му омръзва, въпреки че Ралф, братовчедът на Индиана, му помага много пъти. Ралф презира Реймон, но тъй като много силно обича братовчедка си, прави всичко възможно, за да държи връзката им в тайна. Реймон обаче не само че иска да прекъсне отношенията си с Индиана, но и да я накара да се влюби още по-силно в нея, за да ѝ отмъсти. Дори опитва да използва майка си.

Така се случва, че полковник Далмар бива разорен и трябва да замине на остров Бурбон. Това се оказва идеална възможност за Реймон да се отърве от Индиана. Тя решава да избяга от съпруга си и да остане при Реймон, но той я отпраща и тя заминава за острова. С тях идва и Ралф. Започват дълги месеци на дълъг и еднообразен живот, когато един ден Индиана получава писмо от Реймон – в момент на слабост и малко след смъртта на любимата му майка, той си спомня за Индиана и в нея вижда единствената жена, която ще го утеши и обича.

Разбирайки сама колко много го обича, Индиана тайно организира пътуването си и заминава с кораб. Когато пристига във Франция, на благородниците се гледа с презрение. Тя остава без средства, прекарва два месеца в болница, отрязват ѝ дори косата, но тя успява да намери начин да се върне при Реймон. Оказва се, че той е в старото имение, което Далмар е продал след банкрута. Радостна, Индиана намира Реймон четящ в една стая и се хвърля в краката му, но скоро след това идва съпругата му и се оказва, че той не само е забравил Индиана, но и се е оженил по сметка, тъй като тя е новата господарка старото имение Далмар.

Покрусена, Индиана се връща обратно в хотела, в който е отседнала, ляга болна и управителката вика лекар. Вместо него идва Ралф, който ѝ разказва, че полковник Далмар е починал в навечерието на заминаването ѝ и че сега тя е свободна жена и може да се омъжи за Реймон. Индиана му разказва всичко, цялата си мъка, а Ралф ѝ обещава двамата да се самоубият, след като и двамата са много нещастни.

Това като че ли ги прави щастливи и те заминават на пътешествие, за да открият подходящо място да сложат край на живота си. Когато идва този ден, Ралф решава най-сетне да признае всичко на Индиана и ѝ разказва за своята едностранна любов, за начина, по който е гледал на нея, за времето, когато сам той е бил женен, как е бил презиран от жена си и как е изгубил сина си. След като завършва, Индиана разбира, че той е бил човекът, заслужаващ любовта ѝ. Ралф я взима на ръце и решава да се венчае с нея на небето, след което се хвърля с нея от една скала.

В заключителната част се появява нов разказвач, който се среща със странна, изолирана двойка – Индиана и Ралф. Те са презирани от обществото, за тях се носят слухове, но след като остава за кратко с тях, разказвачът разбира колко добри хора са, двамата го обикват и накрая се разделят с добри чувства.

Иван Вазов - Нова земя

Веднага след събитията от „Под игото“ жителите на Бяла Черква бягат на тълпи от турците. Много от тях загиват не от турската армия, а от двама-трима, които ги настигат и, разчитайки на страха на българите, ги ограбват и съсичат. Един от бегълците е Найден Стремски, който се е отделил от семейството си, за да намери кон за болната си майка. Докато той търси семейството си, неговият баща бива убит, а Найден замръква в гората, където се среща с младо момиче на име Невянка.

Двамата прекарват нощта в гората, но извива буря и тръгват наслуки. Спасява ги един овчар.

Години след тези събития Найден вече почти е забравил станалото, живее в Русе и гасне по своята голяма любов – Драга. Тя е кокетка, красавица и лекомислена на моменти. Драга има по-голяма сестра – Светлина, която е омъжена и е по-голяма красавица. Случва се така обаче, че една вечер Светлина ненадейно бяга от дома си с руски войник и родителите на Драга, от страх да не станат за посмешище, се обръщат към Найден, като към най-близък, да я намери и разубеди.

Найден дава всичко от себе си да настигне Светлина и той успява да я пресрещне в хана, точно преди да се качи на влака за Русия. Светлина се връща по тъмно при мъжа си, който я приема без мъмрене и натякване (толкова я обича).

След този героизъм като че нищо не може да застане между Найден и Драга, но тя внезапно му показва своето истинско лице – докато е бягал след сестра ѝ, Стремски е имал и дуел с Веригаров, който на бала предната вечер обидил Драга. Найден успява да иде на дуела, а Веригаров от страх урежда да го хвърлят в затвора за час-два, докато всичко отшуми. Когато Драга разбира какво се е случило, тя приема с насмешка жертвоготовността на Найден.

Найден става ревнив, но в същото време идва новина, че ще продават на търг дома на баща му. Скоро и Драга го изоставя без обяснения и се сгодява набързо за Веригаров, който баща ѝ предпочита. Огорчен, Найден напуска Русе с чичо си Евтим и заминава за Бяла Черка, а Драга много скоро е изоставена от Веригаров, защото той е разбрал, че баща ѝ живее в дългове и всъщност семейството ѝ е бедно.

Когато се връща в Бяла Черква, Найден се среща отново с Невянка – тя вече не е онова същото момиче, а образована и елегантна госпожица. Невянка, също така, е и дъщерята на онзи, заради когото е загинал бащата на Найден и който е вкарал семейството му в дългове. Въпреки това Найден и Невянка се влюбват и решават да избягат заедно и да се оженят. Две години след бягството ѝ бащата на Невянка, бившият чорбаджия, най-сетне се примирява с женитбата им, но след това умира.

На Невянка и Найден се ражда син – Александър, когото те кръщават на княз Александър, но много скоро той умира и Невянка се разболява от скръб. Въпреки че Найден вече се занимава с политика и с Невянка живеят в Пловдив, двамата заминават на дълго пътешествие, на което срещат сина на Радко Пръдлето. Синът му се представя първо за швейцарец, после за благородник, прави много дългове, издирван е и от полицията.

В последната част от романа преминава в борба за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. То минава безкръвно, но Стремски е заловен и животът му е изложен на риск. Тогава Боримечката и Найденовият приятел Рангел се впускат да го освободят и успяват. След Съединението Найден се записва войник и заминава, а Невянка отново се потапя в скръб.

 

Историческото време, което обхваща романа, е между Освобождението и Съединението. Включени са сюжетни линии, които описват първите кълнове на социализма в България, първите последователи и „празната“, според Вазов, идея, на която лежи социализма. Образът на Рангел пък е свързан с традиционното, което среща новото. В неговата сюжетна линия той убива турчин и е издирван от властта, включително и Дондуков дава заповед да бъде намерен, но той сменя името си на Ангел и, благодадение на Стремски, си намира работа в града. Там обаче попада на нова дилема – един от приятелите на Найден е мекушав и ужасно обича жена си, която се държи с него като с парцал и му изневерява постоянно. Мъжът не издържа и се обесва. Рангел побеснява и решава да отмъсти и ето ти случай – пламва пожар в една къща и Рангел се спуска да спаси жената, която е останала вътре. Като се качва по стълбата, той разпознава жената на обесения и вместо да я издърпа, блъска я в огъня и тя изгаря жива. В селото никой не разпознава трупа, а за жената на обесения се носи слух, че е избягала.

Когато Найден се занимава с политика, негов невидим враг е поп Кън, който защитава неговия опонент. Поп Кън е обратното на онова, което се очаква от един свещеник и дори не се опитва да го прикрие. Той има гласовете на много хора, но когато те виждат истинското му лице и как богухулства, убиват го, смазват го, разчленяват го.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия се осъществява с една ключова сцена – обасждането на конака и извеждането на турската власт. Найден и Невянка не присъстват на тази сцена, нито са участници в движението, тъй като по това време са още на екскурзия.

Драга се появява още няколко пъти в романа. Тя дори прави косвен опит да се събере с Найден, но тръгва по лош път и става любовница на богаташ.

Някои от героите от „Под игото“, включително чичо Евтим, кака Гинка, Иван Боримечката, Рачко Пръдлето са включени в романа и имат малки роли наред с дузина други нови персонажи, които се появяват и изчезват, без да оставят особена следа и всичко това е смесено с честите разсъждения на Вазов върху съвремието, бъдещето и политиката.