Лев Толстой - Ана Каренина

В семейството на Степан Облонски настава раздор. След като без да иска признава на жена си Доли, че ѝ е изневерил, отношенията им се изострят и разводът им виси на косъм. Единственото, което държи Доли още в дома ѝ, това са децата ѝ. На всичкото отгоре по времето, в което нараства спора им, тя отново е бременна.

За да ги помири, на помощ идва сестрата на Степан – Ана Аркадиевна Каренина. Тя е с кестенява коса, лека походка, леко пълна жена, има един син и съпруг, доста по-възрастен от нея. Без да започва да убеждава Доли с тривиални фрази, Ана успява да я убеди да размисли за развода и да остане с мъжа си. Доли е влюбена в Ана, в нейната грация и високо положение.

Самата Ана движи в три висши общества, има голяма власт, а мъжът ѝ се занимава с дела в съда. Случва се обаче на един бал да срещне младият, напет, красив и рус  Вронски.

Вронски има майка и брат. В него са влюбени много млади дами, сред които е най-малката сестра на Доли – Кити. Родителите на Кити са раздвоени, също каквото е сърцето ѝ. Майката на Кити иска тя да вземе за мъж Вронски, тъй като той е красив и заможен, а баща ѝ вижда подходяща партия в Левин – млад дворянин, който живее предимно на село и се занимава със земеделие. Левин упорито ухажва Кити, а майка ѝ се опасява той да не ѝ предложи. Това се случва въпреки всичко, но Кити отказва на Левин и той се връща покрусен на село. Кити е готова за предложение от Вронски, ала тъкмо по това време той вижда за пръв път Ана Каренина.

Ана усеща, че привлича Вронски и в началото няма против да му прави компания, ала след като отива на гарата, за да се върне у дома и той я следва чак до Петербург. Там я посреща мъжа ѝ Алексей Кареин. Вронски не се бои от него и дори иска да го примат в дома си.

Постепенно Вронски и Ана се сближават. Срещат се на балове и приеми, разговарят отделени от останалите благородници и това не остава незабелязано от тях. Като че ли само мъжът на Ана не вижда нищо, ала слуховете са онези, които го карат да се усъмни в него. Първоначално Ана е много весела, лъже Алексей без капка свян и той продължава да таи надежда, че всичко е наред до момента, в който тя му признава за изневярата си.

Вронски е чакал именно това. Той е готов да бъде с Ана. Още повече след като тя му признава, че е бременна от него. Ана и Вронски очакват само решението на нейния мъж. Те искат да ѝ даде развод, но Алексей Каренин има проблеми и в работата и постоянно протаква нещата.

Когато идва времето за раждането на Ана, тя сънува сън, с който предрича смъртта си. Самият Вронски без малко не умира, когато се прострелва сам в корема заради нея. Като получава писмо от Ана, Вронски веднага отива в дома ѝ. Мъжът ѝ го пуска да се сбогуват, Ана е сигурна, че ще умре и иска прошка от мъжа си, но оцелява, макар да боледува дълго.

Ражда ѝ се дъщеря, която кръщава Ани/Ана – не себе си. Тя почти не се грижи за нея. Мъжът ѝ е единственият, който обръща внимание на детето и то почти не умира.

Ана и Вронски заминават на пътешествие. В чужбина дори се срещат с брата на Левин, който е много болен. Той умира. Там е с жена си – една бивша уличница, която той обича, но и презира. В чужбина е и Кити. Тя е отишла там да се възстановява, след като е изгубила Вронски от Ана Каренина. Заболяла е сериозно. Когато Левин научава за болестта ѝ, той вижда в това справедливост. В дома си на село се занимава главно със земеделие и гледа много да не мисли за Кити и отхвърленото предложение.

Сергей, синът на Ана, остава в дома си сам с баща си. Една семейна приятелка, също благородничка, помага на Алексей и двамата дори лъжат Сергей, че Ана е мъртва и да не я търси. Въпреки това, на рождения му ден Ана не може да се крие повече и отива да го види.

Отношенията на Ана с Вронски започват да се изсотрят. Те са били силно влюбени в началото, ала живеят в изолация от висшето общество, защото са намерили постъпката им за непростима. Дори когато Ана опитва да посещава отново театрите и старите си компании без Вронски, тя усеща как нейните приятелки са чакали именно нейното падение, за да се превърнат в нейни врагове.

Постепенно Ана и Вронски спират да говорят за истинските си чувства, а вместо това между тях се насаждат съмнения в изневяра и раздори. Паралелно с това животът на Левин се подобрява. Доли, която заминава за село с децата си, приема на гости Кити. Доли намеква на Левин, че тя може би е готова да преосмисли предложението му и въпреки че Левин е изпълнен със съмнения, той вижда, че Кити е влюбена в него, предлага ѝ брак и двамата се женят. Кити скоро забременява, Левин изживява раждането ѝ, а след това брат му умира от туберкулоза.

В деня, в който Ана пристига в Москва, за да помогне на брат си и да спаси брака му, на релсите се хвърля мъж и умира. Това тя смята за лошо предзнаменование. И докато тя отново е на гарата, готова да тръгне на път, ѝ хрумва да се отърве от проблемите си като скочи и тя пред движещия се влак. В началото тя върви като в унес, скача долу и в последния момент започва да съжалява за решението си, но вече е твърде късно и умира.

Действието се прехвърля шест седмици по-късно. Майката на Вронски не го оставя и за момент насаме. Всички се притесняват, че той отново би посегнал на живота си. Левин и Кити заживяват щастливо.

Фридрих Шилер - Разбойници

В замъка на стария Моор пристига писмо от по-големия му син – Карл. Карл е разпуснат, има големи дългове и моли баща си да му прости. Писмото обаче не стига до стария, а попада в ръцете на по-малкия му брат – Франц. Тъй като още от дете той знае, че баща им обича повече красивия първороден син Карл, а не грозноватия изтърсак, Франц лъже баща си, че Карл му е ядосан и се включва във войната напук на него. Разстроен, старият Моор казва на Франц да му напише писмо с извинения и да го накара да се върне. Вместо това Франц пише на Карл, че не е могъл да омилостиви баща си и че той иска да го види в затвор да се разкайва за греховете си

Научавайки новините, Карл се разстройва и организира разбойническа дружина. Хората му правят много злини, но той не се интересува толкова от плячка, колкото да наказва богаташите, които свалят кожите на своите селяни.

В замъка Моор чака Амалия – възлюбената на Карл. Франц се опитва да я ухажва; да я убеди, че Карл е искал той да я вземе, ако нещо се случи с него, но Амалия е несломима. След този отказ, Франц организира фарс – проблича Херман (който е бил влюбен някога в Амалия) да се представи пред баща му като войник, който рамо до рамо се е среажавал с Франц във войната и е станал свидетел на смъртта му. Освен това, носи със себе си неговия меч, на който е написано завещанието му, според което той не прощава на баща си и дава Амалия на Франц. Амалия бяга, казвайки че той никога не я е обичал, а старият Моор пада в несвяст и всички мислят, че е мъртъв.

Към разбойническата група иска да се присъедини млад мъж. Той казва, че неговата възлюбена Амалия отишла в манастир от мъка по него. Това съвпадение на имената навежда Карл на мисълта, че трябва да се върне вкъщи. Там никой не го разпознава. Франц се досеща, но в последния момент.

Карл разбира, че Амалия още го обича, а също и че баща му не е мъртъв, както всички предполагат. Намира го затворен в една кула. След като е припаднал, заковали го в един ковчег, а след церемонията Франц го хвърлил тук и му наредил да умре, а Херман тайно му давал да яде.

Разбирайки за всички жестокости, извършени от брат му, Карл нарежда на хората си да му доведат Франц жив. Докато настъпват в замъка обаче, той се самоубива. Хората му се връщат и залкеват Карл, че той трябва да остане техен водач. Карл не може да наруши думата си, затова се съгласява отново да изостави Амалия. Тя не може да преживее това, моли го да я убие и той това прави. Разбойниците са потресени, а Карл им заявява, че вече не е техен водач и отива да се предаде на правосъдието, за да може поне един човек да спечели от това.