Колийн Маккълоу - Птиците умират сами

Романът започва на рождения ден на Меги, главната героиня. Тя е на четири и за пръв път получава подаръка, за който мечтае – кукла. Нейните по-големи братя обаче ѝ взимат куклата и започват да я събличат и извиват на всички страни. На помощ ѝ идва най-големият ѝ брат, Франк. Той спасява нея и куклата.

Семейство Клийри е голямо, с ирландски произход. Те живеят в Нова Зеландия. Никой не може да разбере защо аристократка като Фий ще се омъжи за някой като Пади. Тя почти постоянно е бременна и Маги е единственото ѝ момиче. Въпреки това Фий обича повече синовете си, но много рядко показва чувствата си.

Единственият, който вижда нейната болка, е Франк. Той е много различен от баща си, има черна коса и слабото му място е ниския му ръст. По тази причина той често се бие, за да покаже колко е силен. Франк съчувства на Фий и смята Пади за прасе, задето не я оставя намира и тя не може да излезе от кухнята. Когато става на 17, Франк решава да се включи във войната и бяга, но Пади го връща с полиция. Единствената утеха на Франк  е Меги, която той толкова много обича.

По същото време в Австралия по-голямата сестра на Пади, Мери Карсън, смята да му завещае цялото си имение и състояние, но първо иска да го извика при себе си и да го научи на занаята в имението си – Дройда. Мери Карсън, макар и на възраст, се радва на ухажването на млад духовник – 28-годишният Ралф (Ранулф) де Брикасар. Той има ирландски произход и е пратен от църквата да склони вдовицата да припише състоянието си на Ватикана. Ралф е разумен и търпелив. Въпреки непоносимия климат в Австралия, той ухажва Мери в продължение на няколко години, макар вътрешно да е отвратен от нея и да я смята за един стар паяк. Нищо друго не го вълнува, освен амбицията му да се върне обратно в Рим, откъдето е бил прогонен заради едно спречкване с друг духовник.

Когато Пади получава писмото от сестра си, Фий за пръв път от много време изказва мнение – тя няма доверие на старицата, но въпреки това продават голяма част от имуществото си, напускат дома си и поемат на дълго пътешествие към Австралия. По това време Фий тъкмо е родила отново – момченце, на име Чарли, за което Меги се грижи като истинска майка. Въпреки болестта на Фий, те потеглят и на гарата ги посреща самият Ралф де Брикасар.

В момента, в който вижда 9-годишната Меги, Ралф се влюбва в нея. Прави му силно впечатление нейната русо-червеникава коса, както е това, че силно се отличава от семейството си. Той вижда нещо подобно у Франк.

Пади и семейството му са настанени в отделна от имението къща. Пади и големите му синове се учат на занаят, докато Меги и брат ѝ Стю са пратени да учат. Ралф най-редовно се грижи за нея. Неговото внимание не остава незабелязано от Мери Карсън и, въпреки че тя вече е отхвърлила едно негово предложение да преспят заедно, тя изпитва силна ревност към малкото момиченце, което той обожава и заради което забравя защо е дошъл в Дройда.

Веднъж Ралф води Меги заедно с Франк на панаир. Там Франк решава да си начеше крастата и най-накрая да се сбие с някого. Кървавият спорт толкова му харесва, че той решава да се запише за боксьор и да избяга. Като вижда сина си, Пади си излива гнева върху му и без да иска се издава, че той не е негов син, а причината да се ожени за майка му (всъщност Фий е обичала един тъмнокос политик, който е бил женен, и тъй като не е могла да го има, е забременяла от него. Баба ѝ не е искала да я жени, но след смъртта ѝ бащата на Фий я е дал на своя работник, Пади). Като научава истината за произхода си, Франк бяга, а Фий изпада в безразличие и не иска да се грижи за новите си момчета – две близначета.

Меги също приема заминаването на Франк много тежко, той е бил най-близкият ѝ човек. Тя иска да насочи цялата си любов към малкия Чарли, но веднъж той се разболява. Опитват да извикат доктор, но болестта бързо се развива и Чарли умира. Това е втори удар за Меги и единствено Ралф знае как да я утеши, защото е наясно какво е значел Чарли за нея.

Предусещайки смъртта си, Мери Карсън организира голям бал. Меги е вече почти на 17 и е убедена, че обича Ралф, а и че той споделя чувствата ѝ. На бала тя се облича в разкошна рокля с цвят пепел от рози, но Ралф отказва да я погледне или да разговаря с нея. След бала Меги отива да плаче на гроба на брат си. Ралф я намира там и признава, че не искал хората да си помислят нещо и затова я избягвал.

Същата нощ Мери Карсън вика при себе си Ралф и му дава писмо, а на другия ден следобед я намират мъртва, вече разлагаща се. Ралф прочита писмото и разбира, че Мери е изготвила друго завещание, правейки него Юда, а наследството си – 40-те сребърника, с които да предаде Исус. Ралф ще наследи всичките ѝ 13 милиона и ще остави Пади и семейството му без пукната пара. Така той ще си осигури място във Ватикана, както винаги е искал, но завинаги ще трябва да изгуби любовта си – Меги.

И Ралф избира амбицията си.

Адвокатът съветва Пади да оспорва новото завещание на сестра си, но той отказва и семейството му остава на милостта на Ралф. Преди да си тръгне, Ралф се среща с Меги и двамата се целуват, но той ѝ дава да разбере, че не могат да бъдат заедно. Негово единствено желание е тя да си намери съпруг.

Ралф си тръгва, а Меги остава сама, едновременно влюбена и наранена. Семейството ѝ се мести в Дройда, нещата като че тръгват добре, годините минават бавно и еднообразно, когато веднъж избухва пожар. Пади се оказва насред огъня със своя кон и петте си кучета и изгаря жив. Намира го сина му Стю няколко дни след проливния дъжд, когато всичко е в кал. Стю стреля във въздуха, за да даде сигнал, когато го намира разярен глиган. Животното хуква към него, Стю стреля, но умира, задушен от тялото на глигана.

Ралф идва по същото време, усещайки че нещо с Меги не е наред. Той я открива сама в дома ѝ и като разбира какво се е случило, отива да помогне да пренесат телата, което е почти невъзможно заради проливния дъжд и калчищата. След като по чудо пренасят телата, Ралф отслужва литургия и Фий най-накрая разбира, че всъщност е обичала Пади.

Малко по малко животът в Дройда потръгва, когато Фий и останалите разбират, че Франк е осъден на 30 години затвор заради убийство. Ралф отива да го посети и Франк го заклева Фий да не научава. Фий моли Ралф да се грижи за Франк.

В имението идва нов работник на име Люк. Той се е прославил с бързото стригане на овце, но истинската цел на скитничеството му е да си намери доходна жена. Като разбира, че Меги има пари в банката, той започва да я ухажва, да я води на вечеринки, докато една вечер започва да я натиска в колата и веднага след това ѝ предлага да се ожени за нея, а Меги механично се съгласява.

Сватбата става набързо, въпреки че Люк не е католик и не желае да си смени религията. Меги изрично забранява Ралф да научи и веднага заминава на сватбено пътешествие далеч във вътрешността на Австралия, където климатът е ужасен. Двамата с Люк пътуват неспирно с влак цели седем дни. Меги е разочарована от мъжа си, от това колко е стиснат и как решава всичко вместо нея.

Когато най-накрая стигат хотела, тя спи два дни. Когато се събужда, разбира че Люк ѝ е взел парите, внесъл ги е банката на свое име, а нея е направил прислужница, докато той си е намерил работа – да реже захарна тръстика шест дни в седмицата, а тя двамата – да се виждат само по веднъж. Меги още не може да осмисли всичко, когато пада нощта и Люк я насилва грубо, а после си тръгва и не се връща цели четири седмици.

Меги заживява при Ан и Луди. Ан ходи с патерици и има нужда от нейната помощ, но после разбира, че Меги е тази, която има нужда от помощ, тъй като мъжът ѝ рядко идва при нея, все отлага кога да си купят свой дом и не дава никакви пари на жена си. Меги осъзнава, че не обича Люк, но много иска да има дете, затова, въпреки че той ползва презервативи, тя успява да го измами да забременее, а той, като научава, направо побеснява и не иска да знае нищо нито за нея, нито за бебето.

В това време Меги получава вести от Дройда – изглежда Ралф е отишъл да я търси и почти си е загубил ума, когато е разбрал, че е женена, но е станал внезапно мрачен, когато е разбрал, че Меги нарочно е скрила от него сватбата си. Въпреки това той я намира точно преди да роди. Когато се ражда дъщеря ѝ, Меги я нарича Джъстийн. Наранена и обидена, вместо да се зарадва на Ралф и да му каже истината, тя се нахвърля върху него, обижда го и го прогонва.

Още когато забременява с Джъстийн и след раждането ѝ, Меги осъзнава, че не иска това бебе и непрестанно линее. Ан я праща на остро Матлън да си почине. Пише и на Люк да отиде при нея, но той няма такова намерение. Ралф се връща и Ан казва и на него къде е Меги и той отива при нея. Още щом идва, Меги и Ралф не могат повече да сдържат чувствата си един към друг и прекарват много нощи и дни заедно. Ралф обаче трябва да замине и това го съкрушава.

След като се прибира, Меги разбира, че е забременяла от него и се съветва с Ан и Луди как да съблазни мъжа си Люк, че да изглежда, сякаш е от него. Основната причина Меги да вземе Люк за мъж е била, че той много е приличал на Ралф, така че никой няма да разбере.

Меги издебва точния ден и момент, съблазнява Люк, но толкова го мрази, че на сутринта не издържа и му казва, че го напуска, а после взима дъщеря си и се връща в Дройда. След като се ражда сина си, тя го нарича Дейн и се заклева Ралф никога да не научи, че той е негов син. Меги смята, че Дейн е откраднат и че това е част от Ралф, която винаги ще ѝ принадлежи.

Докато растат, Джъстийн се грижи за Дейн и двамата става много близки. Джъстийн заявява на майка си, че иска да стане актриса, а Дейн – да се посвети на бога. Това действа като удар за Меги, но тя мисли, че бог ѝ го връща, заради любовта ѝ към Ралф. Фий е на същото мнение – още като е видяла Дейн, тя веднага е разбрала, че е син на Ралф, не на Люк.

За да изпълни желанието на Дейн и за да даде шанс на Ралф да разпознае сина си, Меги го праща в Рим, където Дейн следва в семинарията 8 години, после е ръкоположен. Ралф обиква силно Дейн и не разбира защо. Той силно се привързва към момчето, въпреки че е убеден, че е на Люк.

Малко след ръкополагането му, Дейн решава да замине замалко в Гърция и иска Джъстийн да дойде с него, но тя има проблеми в любовния си живот. Вироглава и своенравна, Джъстийн сменя любовниците си често, докато не се запознава с немеца Райнер Хартхайм, който Ралф е взел под крилото си още преди години и на който му помага да стане политик. Райнер се влюбва в Джъстийн още в мига, в който я вижда, но защото иска да се ожени за нея, не иска да бърза. Един ден, седем години след запознанството им, той я целува, тя го отблъсква и после съжалява. Заминава за Лондон, уж да играе Дездемона, но всъщност иска да се съберат и затова отказва да отиде с Дейн.

В Гърция Дейн се доближава все повече до бога. Местните го обичат. Един ден Дейн излиза да поплува, но вижда, че мъртвото течение хваща две жени и отива да ги спаси. Във водата той получава удар и умира. Първо се обаждат на Джъстийн. Тя е потресена – зарязва всичко, включително и Райнер, и е убедена, че тя е виновна за смъртта на брат си.

Меги заминава веднага за Рим и се среща с Ралф за пръв път от 13 години. Там тя му казва, че Дейн е бил негов син и Ралф пада на земята, ридаейки страдалчески. Веднага заминава със самолет за Гърция да вземе тялото на Дейн, а след погребението му Ралф умира.

Студенината на Джъстийн кара Райнер да се види с Меги и да я убеди да му даде дъщеря си. Меги иска Джъстийн да се върне при нея в Дройда, но все пак ѝ пише писмо, в което я оставя да избира и тя избира да стане жена на Райнер.

В края на романа Меги е в Дройда, гледа цветята в градината и мисли за птиците, които пеят тъй прекрасно, натискайки гърдите си в острите, дълги шипове.

Маргарет Мичъл - Отнесени от вихъра

Главната героиня, Скарлет О‘Хара, е 16-годишно момиче, първа красавица на окръга. Тя живее в родния си дом, Тара, заедно със семейството си – майка ѝ Елен е наследница на стар френски род – Робиярови. Тя е била кокетка, също като Скарлет, и е била влюбена в свой братовчед, ала когато семейството ѝ научава за това, те го отпращат, а той се сбива и умира, при което Елен решава да се омъжи за най-неочаквания за всички кандидат – бъдещият ѝ съпруг, Джералд. Той е дребен ирландец със сини очи, който единствен е най-нисък и не така достолепен, в сравнение със своите братя. Той печели Тара на карти и я възражда, като малко по малко купува роби, а после решава, че на неговия дом е нужна стопанка и се жени за много по-младата от него Елен.

След брака си, Елен се преобразява напълно и отдава живота и душата си на своя мъж и семейството си. Всички обичат Елен и я уважават. За Скарлет нейната майка е опората ѝ в живота. Скарлет граби в пълни шепи от живота, наслаждавайки се на тълпите от ухажори и завистта на останалите момичета, когато им измъкне някой кавалер изпод носа.

В началото на романа Скарлет се среща с близнаците Брент и Стюарт, които живеят в съседното имение и които се надпреварват да я ухажват, без да се замислят как ще се променят отношенията им, ако тя избере един от тях. Докато разговарят, близнаците споменават на Скарлет, че Ашли Уилкс ще обяви годежа си на тазвечерното празненство в неговото имение, Дванадесетте дъба. Първоначално Скарлет само свива рамене, защото бракът на Мелани и Ашли е известен от години, но сега той става факт и това я ужасява. Дори близнаците виждат промяната у нея, въпреки че не разбират до край причината, а тя е, че Скарлет е влюбена до уши в Ашли, макар нейният баща да не ѝ позволява да го вземе за съпруг, защото, по негови думи, двамата са от различно тесто.

На празненството Скарлет отново е заобиколена от множество ухажори, но тя иска да говори насаме с Ашли, преди да направи предложението си пред всички. Тя не може да търпи единствено разговорите за война, а това се разисква всеки ден, защото Северът иска да сложи край на робството, а южняците са толкова самовлюбени и самоуверени, че не виждат опасността. Единствено Рет Бътлър, неочакван гост, около 35-годишен, се осмелява да каже, че Югът не разполага с достатъчно военна мощ или заводи за муниции, че да успее да спечели войната. Неговият коментар е приет много остро и Бътлър скоро изчезва някъде.

Когато идва време за следобедно спане, Скарлет се измъква от дамската стая и отива да търси Ашли, а когато му признава в кабинета на баща му, той я отхвърля, казвайки ѝ, че са от различни светове, и тя, в яда си, хвърля ваза и Рет Бътлър се изправя от дивана, на който се намира. Той още тогава хвърля око на Скарлет, а тя веднага го намразва, защото ѝ казва истината, а и изглежда като елегантен пират.

Скарлет се връща на пръсти обратно горе, за да не разберат, че е излизала, когато чува как я обсъждат. За нея се застъпва най-противният човек на света, самата Мелани, която вижда единственото доброто у хората. След това Ашли ѝ прави предложение пред всички, а Скарлет, в яда си, приема предложението на най-голямото теле сред ухажорите си – Чарлс Хамилтън. Тя се жени за него, въпреки опитите на Елен да я вразуми. Техният брак продължава само два месеца, през които Скарлет се мести в Атланта и забременява.

В това време започва войната и Чарлс заминава, а по-късно семейството получава известие, че той е починал от пневмония, като не е известил предварително за състоянието си. Така Скарлет внезапно се превръща в млада вдовица и започва да страда от това, че има бебе, за което никак не я е грижа, и че не може вече да танцува като преди, а само да носи черно и да изглежда непрестанно опечалена. Тя също не може да понася работата си в болницата като милосърдна сестра и сила ѝ дават единствено мислите за Ашли, който също е заминал на война.

Единственият път, в който се отдава възможност да се повесели, е когато се организира нещо като тържество, на което да се събират средства, за да се прати всичко необходимо на войниците. Компания на Скарлет прави Мелани (Мели) и единствената причина да я търпи е, че Мели получава писма от Ашли, които Скарлет тайно чете, макар да не разбира цялото им съдържание. Ашли и Мели са по-духовно извисени и живеят в мечти, докато Скарлет е по-земна и притежава безброй недостатъци.

На тържеството се появява и Рет Бътлър, който веднага разгадава желанието на Скарлет да танцува и когато идва време за наддаване за дами, той плаща най-високата сума за Скарлет и тя страшно се забавлява да танцува, въпреки че непрестанно получава упреци, задето е минала едва година от смъртта на Чарлс.

По Коледа Ашли излиза в кратък отпуск. Той идва много променен, отслабнал и с чужди ботуши. На вечерята е ведър и оптимистичен, но когато остава насаме със Скарлет малко преди да си тръгне, той казва, че положението е точно такова, както го е описвал Рет Бътлър и че скоро ще загубят войната. После Ашли моли Скарлет да се грижи за Мели, а Скарлет не издържа, признава му чувствата си и двамата се целуват. Той си тръгва покрусен.

Месеци след заминаването на Ашли става ясно, че Мели е бременна. Доктор Мийд е притеснен, че тя има твърде тясна талия и че раждането ще е мъчително, но Мели е много щастлива, защото първоначално страшно е завиждала на Скарлет, че има дете и най-вече, че е момченце.

През дългите месеци, в които е вързана с Мели, единствена утеха на Скарлет са посещенията на Рет Бътлър. Въпреки че той не се включва във войната и ходи с контешки дрехи (заради което получава много упреци), Рет се занимава с контрабанда и носи от най-необходимите стоки до рокли и дребни джунджурии, които радват Скарлет. На нея страшно са ѝ дотегнали старите рокли, които трябва да се кърпят отново и отново.

Раждането на Мели наближава и точно тогава янките започват да настъпват към Атланта. Скарлет е останал съвсем сама, само с една малка прислужница, която да се грижи за нейния син. Приси е много страхлива и несръчна, а Скарлет непрестанно я плаши и праща ту за доктора, ту за Рет. Приси обаче не може да намери доктора, никой дори не ѝ обръща внимание, затова Скарлет отива сама да го търси и го намира насред поле от ранени войници, които се протягат към нея и я молят за вода. Доктор Мийд не може да остави войниците и се налага Скарлет сама да изроди бебето на Мели. Това без малко не я убива.

Присти успява да намери Рет, а той, с риск за живота си, краде грохнал кон и раздрънката каруца, на която слагат дюшек, а после и самата Мели. Всички се качват. В това време войниците на Юга подпалват всички складове с провизии, за да не се докопат янките до тях и каруцата, теглена от кончето едва успява да излезе от града.

В това време Скарлет упреква Рет, че не се е включил в армията и той внезапно решава да го направи, тъкмо когато каузата им е почти обречена. Преди това обаче той я целува, от което на нея ѝ прималява, но после веднага го отблъсква, защото по-рано той ѝ е предложил да стане негова любовница и тя отново го е отхвърлила. След като студено го отблъсква, Рет оставя Скарлет, а тя подкарва каручката към Тара.

Там тя заварва положението още по-зле. Янките са минали, разграбили са всичко и са изгорили памука. Майка ѝ се е разболяла и е заразила двете сестри на Скарлет. Елен не е могла да издържи и е умряла, от което баща ѝ си загубва ума. В Тара са останали само Мами и Порк, както и майката на Приси. С общи усилия те успяват да започнат живота си отначало, въпреки че е много трудно и постоянно гладуват.

С помощта на своите съседи, Скарлет се сдобива с крава, свиня с малки свинчета, започва сама да бере памук (защото къщната прислуга отказва), прави градина и точно когато си стъпват на краката, идва един янки и Скарлет го застрелва. За това разбира само Мели, тъй като всички са тръгнали да търсят избягалата свиня. Скарлет взима тялото и го заравя, след като с Мели откриват всички бижута и вещи, откраднати от мъртвия войник. С помощта на коня му Скарлет обикаля съседните имения и така разбира какво се е случило.

Малко след това в Тара идва отряд янки, който претърсва къщата и взима каквото може, а и на всичкото отгоре подпалват кухнята, но Скарлет и Мелани успяват да угасят навреме огъня. После Тара става нещо като гостоприемница за войници на Юга – те ги хранят, дават им място да спят и научават малко новини за Ашли. Месеци след това Ашли се връща у дома. Докато той е опитвал да се върна, в Тара е дошъл още един гост – еднокракия Уил Бентийн, който е проницателен и делови и веднага разбира за чувствата на Скарлет към Ашли.

Уил помага много за вдигането на Тара от отломките, купуването на запаси и семена за памук. Ашли опитва да му помогне, колкото може, но не му се отдава, защото не е в природата му. Един ден Скарлет и Ашли остават сами, тя пак му признава чувствата си и той я целува, но също така ѝ признава, че желае само тялото ѝ. След поредното отхвърляне, Скарлет научава, че данъците за Тара са вдигнати много високо, така че да не могат да ги платят и бившият служител на майка ѝ да купи имението, откъдето някъде е бил изгонен. Новата му жена, между другото, е била причината Елен и двете ѝ по-малки дъщери да се разболеят.

Бясна, Скарлет ги гони от дома си, когато двойката идва уж на гости и решава да иде в Атланта да иска пари от Рет. Но тъй като няма никакви нови дрехи, взима любимите завеси на майка си, за да си направи най-красивата възможна рокля. Когато се връща в Атланта, Скарлет вижда разрушенията и не може да повярва на очите си. Научава и че Рет е в затвора. Оказва се, че точно преди края на войната Рет е имал много пари, дадени му от Конфедерацията, които той е записал на свое име и които сега са на практика негови. Янките го държат пленник, за да измъкнат парите от него и заплашват да го обесят.

Скарлет отива в затвора и се представя за негова сестра. Рет е невероятно щастлив да я види и когато я пита за причината, тя си дава вид едва ли не, че има чувства към него и той почти попада в капана – започва да целува благодарствено ръцете ѝ и в следващия миг забелязва, че те са покрити в рани и мазоли и разбира, че Скарлет живее съвсем мизерно. Рет я принуждава да му каже причината за своето посещение и тя признава, че ѝ трябват пари. Двамата се скарват и тя бяга в дъжда, където попада на годеника на сестра си – Франк. Тя му казва, че сестра ѝ ще се жени за друг и бързо го омайва да се ожени за нея.

Малко след това тя показва истинския си характер и Франк с ужас разбира, че Скарлет съвсем не е глупачка. Тя опитва да посъживи неговия бизнес с домашни потреби, а след това решава да купи дъскорезница, тъй като времето е много подходящо – хората започват да възстановяват домовете си, ала тя се нуждае от заем и отново трябва да се обърне към Рет.

Когато Скарлет се сдобива с дъскорезницата, тя се показва по-силна и оправна от мъж, което привлича много негативно внимание към нея и всички започват открито да я обсъждат, най-вече когато тя забременява и продължава въпреки това да ходи из града. В такива моменти наблизо винаги се оказва Рет. Въпреки че той не е в Атланта през повечето време, когато бременността ѝ напредва Рет винаги е някъде наблизо да ѝ помогне.

Малко преди да роди, Скарлет знае, че трябва да си намери заместник и заставя Мели да склони Ашли да дойде да работи за нея. Ашли не може да се понася, задето го издържа жена и отказва първоначално на Скарлет, ала когато Мели застава на нейна страна, той склонява и отива да работи в дъскорезницата, макар и това да не му се отдава.

Когато идва време Скарлет да роди, нейният мъж пребърква цялата къща, намира нейните пари и ги вкарва банката на свое име. Когато разбира, Скарлет изпада в див яд, но нищо не може да направи. Когато си стъпва на краката, тя пак започва да ходи до дъскорезницата и вижда, че едва успяват да покрият разходите.

Една вечер, докато пътува сама, Скарлет е нападната от негър и бял мъж, които почти я изнасилват. Тя успява да се спаси, благодарение на един свой бивш роб. Когато се прибира у дома и казва за случилото се, никой не ѝ обръща внимание и никой нищо не прави, като че са очаквали точно това. Скарлет е ужасена. Франк излиза, а жените в това време се преструват на спокойни. Скарлет разбира, че нещо лошо предстои да се случи и разбира, че Франк и Ашли са членове на Ку-клукс-клан.

Янките идват да търсят Франк и Ашли, а след тях се появява Рет с Ашли под ръка, заявявайки, че много се е напил и че двамата са били в публичния дом на Бел Уолингтън и че тя и нейните момичета могат да го потвърдят. Янките искат да вземат Ашли за разпит, но той не изглежда на себе си и Скарлет разбира, че той не е пиян, а прострелян. Малко след това разбира, че Франк е мъртъв.

Почти веднага след погребението на втория ѝ мъж, Рет отива при Скарлет и ѝ казва, че не може да чака повече и че иска да се оженят. Тя не може да повярва, но Рет ѝ обещава, че това е само сделка. И така, въпреки протестите на всички, Скарлет и Рет се женят и заминават на меден месец в Ню Орлиънс, където Скарлет не престава да се тъпче, а Рет – да я заплашва с развод, ако вземе да надебелее.

Когато двамата се връщат, те заживяват в хотел, докато се строи огромната им, претруфена къща. Случва се това, за което Скарлет най-силно мечтае – нейните стари приятели, сега – врагове, се пръскат от яд и в дома ги посещават само онези, които Рет е спасил от бесилката, когато янките са преследвали Ку-клукс-клан. Причината да отбягват Скарлет е и защото тя общува много с янките (които също я презират), а и тя самата не го долюбва, но мисли, че са ѝ нужни подобни връзки. Единствено Мели се осмелява да ѝ го каже, но Скарлет бърза да я попари, както прави обикновено.

Малко след това Скарлет разбира, че е бременна от Рет. Тя не иска дете от него, но все пак го износва и когато се ражда, става всеобща любимка – малката Бони. Рет е толкова горд с нея, че обсъжда всеки малък детайл и започва да си възвръща любовта на хората. Той иска да направи Бони дама и да ѝ осигури добро място, затова се държи любезно и престава да бъде циничен и откровен, както обикновено.

Скарлет държи да покаже на Ашли, че никак не е близка с мъжа си повече, затова казва на Рет, че не иска повече деца и че иска да спят разделени, ала когато това се разчува, нейното положение става дори по-лошо. Рет започва да спи с малката Бони, която не се бои от нищо, освен от тъмнината. Двамата стават любимци на цяла Атланта, а хората продължават да презират Скарлет, дори по-силно от преди, а и Рет не прави нищо, за да защити жена си.

Рожденият ден на Ашли наближава и Мели му организира тържество. Скарлет отива в дъскорезницата да го поздрави и разбира, че няма чувства към него, но ги виждат как се прегръщат и веднага избухва скандал за прелюбодейство.

Бесен, Рет се връща у дома и кара насила Скарлет да облече най-скъпата си рокля, а после да иде на тържеството пред очите на всички. Когато се връща у дома, Скарлет замалко не избухва в плач. Рет отива да се напие и се прибира, едва стоейки на краката си. Двамата със Скарлет разговарят, а тя все мисли как да му избяга. Той я настига, започва да я целува и прекарва нощта с нея. На следната утрин Скарлет разбира, че той е влюбен в нея и иска да му се подиграе, но той се прибира едва след ден, а после взима Бони и заминава с нея за три месеца.

През това време Скарлет разбира, че е бременна. Когато казва на Рет, той ѝ пожелава да пометне, а Скарлет вдига ръка да го удари, но пада по стълбите и прави аборт. След това тя лежи болна дълго време, а Рет непрестанно чака тя да го извика. И въпреки че Скарлет мисли за него, тя не намира сили да изрече името му. Докато е болна, Рет признава всичките си грехове в скута на Мели и тя не може да повярва, но го съжалява.

Когато си стъпва на краката, Скарлет заминава за Тара, а Рет остава с децата. Минава известно време и тя се прибира обратно у дома. Бони е станала изключително своенравна и Рет решава да ѝ измисли някакво ново занимание – езда. Купува ѝ костюм и пони, а малката решава още първия ден да прескочи ограда. В ума на Скарлет внезапно се връща спомен от смъртта на баща ѝ – тогава, още в Тара, той съвсем си е изгубил ума и една от сестрите ѝ се е опитала да го накара да подпише документ, с поред който той е бил верен на янките, за да получат много пари като обезщетение за изгорения памук. В последния момент Джералд идва на себе си, яхва кон и решава да прескочи ограда, както е правил в миналото, въпреки че Елен му е забранявала. Така Джералд опита отново да скочи над оградата, но конят спира, той полита и си чупи врата.

Същото се случва и с Бони. Тя пада от коня и умира, а Рет убива понито ѝ. След това взима тялото ѝ в стаята си и отказва да го даде на Скарлет да я погребат. Казва на Мами да му донесе свещи в стаята и ѝ обяснява, че Бони се бои от тъмнината. Съсипана, Скарлет ту обвинява Рет за смъртта на Бони, ту си я иска обратно, ту стои в стаята си мрачна, защото тя също силно е обичала детето.

Незнаейки какво да прави, Мами отива при Мели да я моли за помощ. Мели отива в стаята на Рет, казва му нещо и той най-накрая се съгласява да погребат Бони, въпреки че вярва, че в гроба ще я е страх, защото е тъмно.

След погребението Рет започва да пие все повече и повече, не се подстригва, не се бръсне, носи все едни и същи дрехи. Скарлет приема смъртта на Бони по-добре, въпреки че и на нея ѝ е страшно тежко. Тя отново се връща в Тара, ала получава писмо от Рет. Той я посреща на гарата и веднага я води в дома на Мели – тя умира.

Изглежда Мели е забременяла втори път, въпреки предупрежденията на доктора, и сега нито тя, нито детето ще оцелеят. Последното желание на Мели е да види Скарлет. Рет отказва да влезе, защото много уважава Мели и няма да издържи да я види. Скарлет отива при Мели, а тя я моли да се грижи за сина ѝ Бо и за Ашли. Скарлет се съгласява, а после хуква през мъглата към дома си, осъзнала колко силно обича Рет. Когато обаче най-сетне му признава всичко, той казва, че любовта му към нея е угаснала и че сега тя е свободна да се разведе с него и да се омъжи за Ашли. Скарлет продължава да настоява на своето, но Рет казва, че след като няма да се разведат, той ще замине и ще поддържат само фиктивни отношения. Скарлет е съсипана, не знае как да върне Рет и мисли единствено да се върне в Тара и да реши какво да прави на следващия ден.

Фьодор Достоевски - Записки от Мъртвия дом

Разказвачът среща главния герой, Александър Петрович Горянчиков, три месеца преди смъртта му. Александър Петрович е изолиран, живее у една стара хазяйка, без дори дума да размени с нея, и единственият му близък човек е едно малко момиченце. Скоро той обаче умира и оставя след себе си много малко вещи, сред които е една стара тетрадка със ситно изписани записки.

Разказвачът решава да публикува тетрадката и записките в нея, които са доста разхвърляни и непоследователни, но разказват за пребиваването на Александър Петрович в каторгата. Той е бил дворянин, но в пристъп на ревност е убил жена си и е бил осъден на 10 години затвор. Александър Петрович нито веднъж не споменава миналото си, той е съсредоточен върху първите години от живота си в затвора и на момента на освобождаването си.

Александър Петрович започва с първия ден, в който всичко му се струва много плашещо. Затворниците спят заедно, носят парцали, ядат супа с хлебарки, постоянно псуват и крадат непрестанно един от друг. Дори най-близките „другари“ на Александър Петрович редовно го пребъркват и то без лоши чувства. Александър Петрович обаче никога не се сближава с тях истински, тъй като, колкото и да опитва да бъде като тях, те са селяни, а той – дворянин. Има само един-единствен път, в който те се отнасят с уважение към него, и то е по Коледа и Нова година, когато затворниците организират серия от театрални представления и Александър Петрович е сложен на първия ред, за да даде „професионалното“ си мнение.

През останалото време затворниците гледат на него с презрение и го отбягват. Александър Петрович забелязва, че те предпочитат той да се държи според статута си на дворянин, т.е. да отбягва тежката работа заради изнежените си ръце, отколкото да опитва да им насмогне. Александър Петрович действително не е свикнал на работа и получава подигравки за това, но в крайна сметка, малко по малко, започва да свиква с живота си.

Той има много наблюдения за затворниците. Там, независимо какъв е характерът на престъплението – убийство или кражба; независимо дали престъпникът е защитавал семейството си или е просто аморален главорез, всички са заедно, всички са на една нога и, колкото и кървави да са престъпленията, тук, в каторгата, те никого не могат да удивят. Само понякога, когато става дума за убийства на малки деца, затворниците започват да изпитват отвращение едни към други.

Затворниците се къпят в обща баня, сврени буквално един до друг. Както с повечето неща, тук трябва да си платиш, за да получиш място, на което да се изкъпеш. В първите дни един затворник помага на Александър Петрович да си вземе баня и от това на него му става неприятно.

По принцип, не разрешават на затворниците да внасят пари, но те въпреки това го правят. И ако успеят да ги опазят (или да ги дадат на един стар дядо да ги пази), те могат да си осигурят много по-добър живот. Например, да получат прилични дрехи, отделно да им се готви, дори да вземат нелегално водка. Специално водката се внася много трудно, наказанията са строги, но ако „кръчмарят“ случи, то той я крие в мехове, разрежда я безбожно с вода и я продава на много висока цена.

Рядко затворниците получават подаяния от хората, които живеят в града. Най-често това се случва по празници и това е любимото и време от годината, защото не ходят на тежка работа, а седят по цял ден да пият и да ядат. Друг начин да избягат от тежката работа е като се престорят на болни и отидат в болницата.

Веднъж на Александър Петрович му се налага да отиде в болницата. Там въздухът е по-отвратителен и спарен от този в затвора, а и болните, особено лудите, са неприятна компания. Понякога Александър Петрович не може да заспи по цяла нощ от миризмата. Той вижда там как хората умират или как лекуват раните от наказанието си с пръчки.

Наказанията с пръчки варират от 500 до 4000, като често пъти хората издъхват. Ако припаднат, карат ги в болницата, където изчакват няколко дни, а после ги връщат да им довършат наказанието. Александър Петрович никога не е претърпявал такова наказание, главно защото е дворянин и дори в затвора на тях се гледа с друго око. Опитните определят наказанието като „парене“, а самите „палачи“, особено някои от тях, изпитват удоволствие да удрят с пръчки и още по-голямо удоволствие, когато затворниците им се молят за пощада.

След третата година записките на Александър Петрович стават все по-неясни и кратки. Той почти нищо не си спомня от това време, главно защото годините се нижат по един и същи начин, а и той няма достъп до книги, което води до затъпяването му. Той отбелязва още няколко случая за орел с ранено крило; за това как товарното им конче умряло и как избирали друго; за хитростта на затворниците по време на работа; за опита на двама да избягат и за тяхното залавяне, както и за опита на някои от затворниците да въстанат и за бързото потушаване на недоволството.

В края Александър Петрович разказва как, когато идва време за освобождаването му, той не чувства щастие. Не чувства нищо, но получава поздравления отвсякъде. Накрая му махат оковите от краката и той става свободен човек. След това прекарва известно време в града, вижда се със старите си познати в затвора и заживява като аутсайдер.

Кирил Христов - Тъмни зори

Романът започва със смъртта на стария Никола. Той има жена, Младена, и дъщеря, Славка, както и квартирант – 18-годишно момче, Асен.

Когато научава за смъртта на добрия Никола, Асен започва да плаче. Той е умилен от вида на Младена, която силно страда за мъжа си, както и за Славка, която още не знае какво се случва. В същото време Асен открива колко повърхностни, безчувствени и вулгарни са хората по време на погребение. Как плачат за покойника само когато наблизо има хора; как говорят за делнични неща и не зачитат паметта на мъртвия. В очите му Младена е най-нежната, едва ли не Дева Мария, и той вижда само нея като достоен човек.

Тъй като Никола е боледувал дълго преди смъртта си, лекарят казва да го погребат същия ден. Асен отива на училище, но учителят му Божилов вижда, че не е наред и го пуска. Асен се връща за погребението. Там, виждайки как спускат ковчега и го затрупват, Младена решава да се хвърли, че да погребат и нея, но братята ѝ я спират. Викат файтон и я качват със Славка, а Асен идва при нея да я пази, че да не се нарани. Дори я заплашва, че и той ще се хвърли от файтона.

В дома на покойника пази една баба, която Младена отпраща, защото не може да я търпи. Славка заспива уморена в стаята на Асен. Започва буря. Младена решава да си легне, но разбира, че се намира в стаята на мъртвия си мъж и отива при Асен. Когато се събужда на следния ден, тя осъзнава, че двамата са спали заедно. Това я плаши и тя става на пръсти. Тъкмо тогава идва бабичката от предния ден и двете започват да шетат.

Асен се събужда и тихо излиза навън. Неделя е и той се разхожда из покрайнините на София. Ляга на една поляна и заспива, мислейки си за случилото се снощи, а когато се събужда, вече е нощ. Асен с ужас разбира, че не може да мръдне. Той е настинал от влагата в тревата и едва успява да се прибере. У дома Младена силно се притеснява за него. Тя се упреква за станалото, мъжът ѝ още не е изстинал в гроба, а тя развращава дете, затова и е доволна, че Асен се бави някъде, но когато пада нощта, тя забравя всичко.

Когато Асен се връща, той изглежда не на себе си. Слагат го да легне, друга баба му прави разтривка, но се оказва, че не може да се изпоти. Тогава му правят нагревки с гореща вода, от което на Асен замалко не му прогаря кожата. Лекът обаче работи, той започва да се поти и да се лекува. Младена през цялото време стои край леглото му.

След този случай те още няколко пъти преспиват заедно, от което Асен започва да питае отвращение към Младена. Първоначално тя е била като ангел за нея, а сега той започва да мисли, че всички жени са развратници и че дори мъжете учат за това от ранна възраст. Той си спомня за всички свои връстници, които мърсуват, за миналото, когато момичетата са опитвали и него да развратят и от това му става много тежко. Младена забелязва веднага промяната му и това я съкрушава.

Веднъж Асен дори вижда малката Славка на двора с приятелката ѝ, която я учи какво правели какичките, като се събирали в стаите си. Славка се съпротивлява първоначално, но после ѝ става хубаво и се оставя. Асен не може да гледа как и децата се развращават, но едновременно му става приятно. В душата му нахлува буря и той става все по-затворен.

В училище Божилов, учителят по философия, дава за задача да напишат съчинение за проблем, който ги вълнува и Асен вижда възможност да излее душата си. Започва с разсъждение за самоубийството и пише дълго, а когато часът свършва, той има усещането, че само е наченал проблема.

Веднага след края на учебния ден, Асен решава да замине обратно при семейството си. Те са му пратили писмо, че ще ходят на минерални бани и Асен иска да избяга от Младена и от себе си, ала когато се прибира, на него му се налага да се преструва на щастлив през цялото време, за да избегне въпросите на близките си. Наблюдавайки ги, на Асен всички му се струват низки и противни. Дори на минералните бани. Случва се обратното на онова, което той е желал, и Асен не може да остане сам с мислите си. Дори сестра му му дотяга. Той не може да гледа как мъжете флиртуват с нея и това също го отвращава.

Скоро получава писмо от приятеля си Митко, че класът е на екскурзия и че Божилов иска да се види на всяка цена с него, защото е очарован от съчинението му. С разтуптяно сърце, Асен отива на уреченото място, където Божилов говори надълго и нашироко за проблема на Асен и за това как жените не са способни на дълбоки чувства и душевност, като мъжете; че са повърхностни и примитивни. Асен е абсолютно съгласен и намира покой.

Тъкмо тогава се получава писмо от Младена. Родителите му отварят писмото и с гняв прочитат как тя му се обяснява в любов, като в същото време му съобщава за смъртта на дъщеря си, която е започнала да боледува след заминаването му. Асен по същото време се готви да тръгне за София, окрилен от разговора си с Божилов. Във влака се среща с баща си. Така разбира, че той е получил писмо от Младена и че е било прочетено. Гняв се надига в Асен, но той слуша баща си и остава в хотела.

Баща му отива при Младена и я заставя да не се среща повече със сина му. Когато се прибира в хотела, той започва да пие с един свой познат и Асен случва момент да иде при Младена. Тя първоначално не иска да го види, но той съумява да влезе в къщата. Обяснява ѝ се в любов, а тя продължава да го отхвърля, защото не вижда общото им бъдеще. Накрая изпива отрова и умира в ръцете му. Асен е покрусен. Той се сеща за револвера на Никола. В този момент баща му идва и започва да блъска вратата. Асен слага дулото до сърцето си и стреля.

Геори Караславов - Освобождение

След обесването на Левски и Старозагорското въстание, двама братя, Димитър (27) и Гочо (25) Гатеви, се прибират в родното си село. Двамата разсъждават как е могъл да бъде спасен Апостола и защо никой нищо не е сторил. Мислят и върху това как турците се въоръжават и как могат да ги спрат.

В дома на братята са майката и бащата, както и най-малкият им брат – Грозю с жена му и четирите му деца. Всички знаят, че освен като обущари, Димитър и Гочо са се занимавали с комитетски работи. Майката и бащата са притеснени, всички чувстват настъпването на руснаците и са едновременно радостни, но и изплашени от отмъщението на турците.

Димитър и Гочо научават, че край селото им ще мине влак с оръжия и припаси, затова решават да отидат на линията и да я повредят. Те така и правят. На следния ден Димитър излиза уж случайно да се разходи и така разбира какво се е случило. Влакът не се е разбил, както си е мислел, а само е излязъл от релсите и вагоните са се повредили. На турците им отнема една седмица да оправят щетите.

След това в селото идва немец на име Хорн. Той вика при себе си кмета и го пита за новодошлите и дали някой се е завърнал скоро у дома си. Разговорът стига до братята Гатеви. Като разбират, че ги викат, те бягат. Когато турците идват в дома им, започват да разпитват родителите им, бият бащата с камшик, а след това го обесват.

Братята научават по-късно за смъртта на баща си. Към тях се е присъединил и най-малкият Грозю, който много тежко приема новината за баща си. Скоро и други преследвани мъже идват при тях и сформират малък отряд. В началото те само се крият, защото времето застудява. Непрестанно чакат настъпването на руснаците, за да се присъединят към тях и да им помогнат по някакъв начин.

Веднъж отрядът чува за керван с оръжия и провизии. Спират го посред нощ и чупят по едно задно и едно предно колело, за да не могат да продължат. След това обаче трябва да се върнат в селото. Там идват скоро турски войски, но не за да ги търсят, а за да се отбраняват срещу настъпващите руснаци. Шестима българи тръгват в тила на турците, за да се присъединят към руснаците и да издадат позициите на турците. Сред тях е и Гочо. Той изчезва заедно с Шарапа и никой не знае какво се е случило с тях.

На шести януари е решаващото настъпление. Турците бягат, а руснаците са приети с питка и сол. Начело е генерал Гурко. Той разпитва местните, почива си замалко, но после до него стига новината за двама обесени. Димитър веднага познава брат си и Шарапа. Генерал Гурко нарежда да ги погребат с военни почести и откарват телата в църквата. Когато майката вижда Гочо, припада (или издъхва) в ръцете на Димитър. Радостният ден е помрачен.

Хариет Бичър Стоу - Чичо Томовата колиба

В имението на г-н Шелби живеят много негри-роби, сред които са чичо Том, жена му Клоу и трите им деца, както и Елиза Харис и нейният син Хари.

Романът започва с това как г-н Шелби е затънал в дългове и затова се среща с търговеца на роби Дан Хейли. За да се отърве от дълговете си и да запази имението си, Шелби е длъжен да продаде двама от най-скъпите си роби – чичо Том, който досега се е грижил за работите в имението му и е държал другите роби под око, и малкият Хари, който е красиво, талантливо момченце. Майката на Хари случайно подслушва техния разговор и, притеснена, споделя опасенията си с Емилия Шелби, стопанката на дома. Емилия я успокоява, но после сама научава истината. Нейният мъж я съветва двамата да напуснат имението, докато работите се уредят, защото самият той е много близък с Том и не може да гледа как го отвеждат.

Елиза обаче решава да избяга заедно със сина си. Елиза е много красива, Хейли е искал да купи и нея, но тъй като тя е любимка на г-жа Шелби, г-н Шелби е отказал. Елиза е омъжена за Джордж Харис, който е як, 25-годишен негър от съседното имение. Неговият господар е толкова жесток, че го прибира от завода, където Джордж е много тачен, и му дава най-долна работа. Виждайки накъде е тръгнал живота му и че господарят му няма да позволи да се вижда често с Елиза и сина си, Джордж бяга малко преди идването на Хейли и казва на Елиза, че ще иде в Канада и там ще събере пари, за да откупи Елиза и Хари.

Така в нощта, когато Елиза бяга с Хари, тя е съвсем сама. След като излиза от къщата с детето, тя минава през колибата на чичо Том и го предупреждава какво го чака. Том обаче не иска да бяга. Той помни как старият господар му е поверил г-н Шелби и не иска за нищо на света да го огорчава. Елиза тръгва да бяга сама.

На следния ден Хейли идва да прибере робите си и с ужас разбира, че Елиза и Хари ги няма. Той иска веднага да започне преследване, но робите измарят конете и г-жа Шелби прави всичко възможно да отложи преследването. Накрая тръгват, настигат Елиза в едно село край реката, а тя, в паниката си, скача като сърна по ледените блокове чак до отсрещния бряг.

Бесен, Хейли се връща обратно, а по-късно се среща с двама ловци на роби – Том Локър и Меркс. На тях обещава да вземат Елиза и да я продадат, а в замяна – той да вземе Хари.

В това време Елиза попада в дома на един сенатор, който я откарва в една отдалечена къща, принадлежаща на Джон Ван Тромп – бивш земевладелец със седмина сина, който е освободил всичките си роби.

Обратно в къщата на г-н Шелби Том е отведен от Хейли в окови, но по пътя го настига синът на Шелби, Джордж. Той редовно е гостувал в колибата на чичо Том и е ял от тортата на леля Клоу. Той обещава на Том, че един ден ще събере пари да го освободи и му дава един сребърен долър.

Том, заедно с други роби, купени от Хейли, е качен на речен кораб и откаран в южните щати. По пътя той се запознава с малко момиченце на име Евангелин Сен Клер. Двамата се сприятеляват и при един инцидент, тя пада във водата, а Том скача след нея и я спасява. За благодарност, Ева моли баща си да купи Том.

Така Том се озовава в нова къща. Той е назначен за личен кочияш на г-жа Сен Клер – Мари, която винаги от нещо боледува и неспирно се оплаква. Заедно с Том, г-н Сен Клер води в дома си и своята братовчедка, Офелия, която започва да се грижи за неговия дом и нарушава спокойствието на разпуснатите роби, които са свикнали на ленивия характер на господарката си.

Том, с помощта на Ева, пише писмо до дома си в Кентъки. Неговата жена, Клоу, започва да работи в една сладкарница за по 4 долара седмично, за да събере пари да го откупи от новите му господари.

В това време Елиза и Хари живеят в малко селище на набожни хора. Там тя се среща със съпруга си Джордж, който се е преоблякъл като благородник и има за слуга друг роб, който пък опитва да освободи майка си. Един от благодетелите на Джордж и Елиза разбира, че Том Локър и Меркс са по петите им, затова тръгват да бягат веднага с една каруца, но при планините трябва да слязат и да се катерят по скалите. Групата преследвачи, която вече значително се е увеличила, ги настига. Бегълците заемат удобна позиция за стрелба горе и когато Том Локър пръв отива след тях, той пада в една урва и зле се ранява. Меркс и останалите го изоставят. Бегълците вадят Локър от пропастта и го лекуват, а за благодарност той казва на Елиза и Джордж да се преоблекат, защото има подробно описание на Елиза в следващия град и така младото семейство успява да намери свободата си. Том Локър пък оздравява и става ловец на мечки.

В дома на Сен Клер неусетно минават две години. Малката Евангелин заболява неусетно от странна болест. Преди смъртта си, тя иска да направи колкото е възможно повече добро и дори да превъзпита непослушната Топси – малко негърче, което баща ѝ откупва и дава на мис Офелия да превъзпита. Каквото и да правят, Топси е все така непослушна и отмъстителна, не вярва в добротата и разбира само от побой. Когато обаче Ева разговаря с нея, Топси се променя и, колкото и да ѝ е трудно, опитва да бъде добра.

До последно Сен Клер отказва да приеме, че дъщеря му е зле, но с всеки изминал ден тя става все по-слаба. Единственото, което Том може да направи за нея, е да я носи на ръце. Един ден Ева казва на мис Офелия да отреце златните ѝ коси, а после да извика всички роби. На тях им подарява по един кичур от косата си за сбогом. На смъртния си одър Ева моли баща си да освободи Том, а след това тя издъхва.

На погребението ѝ всички плачат. Малко след това робите усещат остро липсата ѝ. Вече няма кой да ги защитава от тираничната ѝ майка, която става още по-истерична и нетърпима отпреди. Сен Клер се затваря и привидно не показва никаква емоция след смъртта на Ева. Единственият, с когото споделя, е Том. Сен Клер му обещава до няколко месеца да го освободи, но Офелия настоява той да подпише веднага акта за Топси и да ѝ даде детето. Сен Клер го прави и започва да се замисля за смъртта.

Един ден той отива в близкия град, но там избухва спор, двама се сбиват и Сен Клер бива намушкан. Докарват го обратно у дома, идва лекар, но Сен Клер умира. Така всичките му роби остават на произвола на г-жа Сен Клер. Тираничната майка решава да продаде имението, както и слугите. Мис Офелия опитва да ѝ напомни предсмъртното желание на дъщеря ѝ и на мъжа ѝ, но Мари изпада в нова истерия и не иска да даде свободата на Том, така че той е продаден на търг на отвратителния душегубец Саймън Легри.

Легри е собственик на памукова плантация, разположена в откъснато от света място, оградено от блата. Той използва робите си да му работят до смърт, а после просто купува нови, без да се грижи за здравето и нуждите им, защото така му излиза по-евтино. Том е купен с една млада квартонетка на име Емелин. Тя е едва на 15 години и никога не е вършила тежка работа в живота си. Когато Легри я вкарва с къщата, той се скарва с досегащната „стопнка на дома“ – Каси. Тя е около 35-40 годишна жена, която стои над робите, но която в гнева си решава да работи заедно с тях на полето, защото не иска да гледа как Легри съсипва живота на още едно момиче.

Именно при брането на памук чичо Том се запознава с Каси. Той е удивен от нейната противоречива природа – тя хем има добра душа, хем не вярва, че има Бог и че той може да им помогне. В началото чичо Том опитва да помогне на останалите роби с каквото може, но те са толкова оскотели, че нищо не може да трогне сърцата им. Те обаче забелязват неговата доброта, когато Том за пръв път се опълчва на господаря. Една от новите мулатки е трън в очите на Легри и той решава да я накаже и казва на Том да ѝ удари няколко камшика, но Том отказва и си отнася боя.

Каси се грижи за раните му, но в същото време душата ѝ се пълни с жажда за отмъщение. Тя е изгубила и двете си деца, били са продадени в робство, въпреки че любимият ѝ мъж е бил благородник. Третото си дете Каси е убила с опиум и сега съжалява за това. Като не вижда друг начин да убие Легри, тя го напива и казва на чичо Том, че е подготвила брадва и че той трябва да го направи, но Том я разубеждава и ѝ казва, че трябва да има друг начин.

По-късно Каси измисля план за бягство. Тя първо засилва страха на суеверния Легри, който от всичко най-много се бои от тавана, където преди е умряла жена му. След това Каси бяга пред всички с Емелин. Робите тръгват да ги гонят, а в това време Емелин и Каси се връщат в къщата и се качват на тавана, където живеят в продължение на няколко дни, докато трае преследването.

Единственият, който ги вижда, е чичо Том – той е отказал да участва в преследването. Легри някак си усеща, че той знае нещо и го разпитва. Том казва, че знае, но нищо няма да каже, затова Легри го пребива почти до смърт. Робите се грижат за Том, но той бавно издъхва. В последните минути от живота му в имението на Легри се появява неговият стар господар Джордж, който месеци наред го е търсил из южните щати да го откупи, след като баща му, г-н Шелби, е починал. Джордж отива при Том, моли го да не умира, но Том се преизпълва с щастие и издръхва. Джордж го погребва извън имението на Легри и си тръгва покрусен.

Емелин и Каси бягат един ден от имението на Легри. Каси, която знае френски, се преструва на испанка, а Емелин – на нейна слугиня. Те дори пътуват заедно с Джордж и така Каси открива какво се е случило с децата ѝ. Оказва се, че Елиза е нейна дъщеря. Каси заминава за Канада, където се среща с Елиза и Джордж. Дамата са свободни вече от пет години, имат и малка дъщеря, която Каси взима за своята Елиза.

Когато Джордж се прибира в Кентъки, едва намира сили да каже новините на леля Клоу. След тази случка, той освобождава всички свои роби и им дава работа на заплата в имението си.

Тодор Влайков - Вестовой

Кънчо е щастлив, че ще става вестовой. На него му е омръзнало по цял ден да стои в казармата и да върши куп неща, докато вестовоите си почиват. Назначават Кънчо при майора. Още същия ден гонят предишния вестовой, който е останал в дома цели четири месеца. Цялото семейство на майора се отнася с него като с куче и Кънчо изведнъж осъзнава, че и той един ден ще се окаже на мястото на бившия вестовой.

В началото Кънчо не може да свикне с факта, че каквото и да прави, постоянно някой му вика, кара му, намира му кусури и никой никога не е доволен, особено жената на майора. Кънчо трябва да прислужва не само на нея и мъжа ѝ, но и на децата ѝ, на сестра ѝ и на нейното семейство. Когато отиде в кухнята, Кънчо пък си има проблеми със слугинята, Елена, която в очите му е голяма усойница и, колкото и пъти да опитва да ѝ се хареса, тя не престава да го обижда.

Кънчо пише писмо на майка си в родния си град. Майка му не знае какво точно е вестовой, но един познат ѝ обяснява, че това на практика означава слуга и това много я разстройва. Майката на Кънчо е имала и друг син, по-голям, който го няма от 15 години. И тъй като той се води жив, а тя е записана в регистъра, че има двама сина, единият трябва д аслужи в армията 2 години. Така старата майка се оказва без помощ и единственото ѝ препитание идва от чекръка, който по цял ден върти. Майката на Кънчо се надява той скоро да се върне и най-накрая да се ожени за тяхната съседка, Цвята, за която се е сгодил малко преди да замине за армията.

Времето минава и Кънчо постепенно свиква с новия си живот. Той дори започва да ходи на хора и там вижда слугинята Елена. Тя е работила в много семейства и е имала много господарки, от които е научила това-онова и сега се смята едва ли не за половин благородна дама. Затова и се държи високомерно с останалите слуги, а и когато отиде на хорото, преценява с кои ергени да говори и на кои да се подиграва.

Гледайки я на хорото, Кънчо смята, че тя само се преструва вкъщи и отива до нея, но тя се пуска и той така се разстройва, че иска да ѝ отмъсти и решава да флиртува с друго момиче – Николина. Двамата с Николина започват да си говорят, често се срещат и като че нещата вървят добре, когато един ден тя престава да идва на хората и Кънчо разбира, че семейството, при което е служила, се е преместило в друга част на града. Той отива да я търси, но не я намира. Работата е там, че точно преди да срещне Кънчо, Николина е имала друг мъж, от който се е отегчила, а сега се е отегчила и от Кънчо и затова го е оставила, без да му каже за преместването.

След този случай Елена започва още повече да дразни Кънчо, а той се среща с други вестовои. Чувайки тъжните истории на останалите в неговото положение, Кънчо започва да се изпълва със злост към майора и семейството му и един ден нарочно оставя кафето да изкипи и го носи на майоршата, която веднага започва да му се кара, а той се сопва и казва, че не е слуга. Тези думи замалко не я карат да припадне, тя вика при себе си един военен, който ухажва сестра ѝ, и Кънчо без малко не остава без зъби.

Когато слиза долу в кухнята, Елена внезапно променя отношението си към него. Започва да се грижи за него, да разговаря с него и да го утешава. От този ден Кънчо заживява един по-хубав живот, макар че семейството на майора се държи все така зле с него. Оказва се обаче, че Елена се държи с него с причина. Един от нейните ухажори е изчезнал, а тя е забременяла и сега само намеква на Кънчо за женитба. Той се усеща навреме и иска да се измъкне, но тогава се намесва майоршата и в деня на неговото уволнение от армията, карат го насила при попа и го женят за Елена.

След като се женят, Елена сваля маската си и отново започва да го подиграва. След като ражда детето си, той се оказва мъртво, а тя зарязва Кънчо и си намира работа при нова господарка. Кънчо скита из София и опитва да си намери работа, но не му се получава, а майка му у дома чака писмо, чуди се какво е станало с него и кълне хората, които погубват всяка година хиляди момчета като нейното.

Чарлз Дикенс - Оливър Туист

Майката на Оливър Туист пристига в града пеша, без венчална халка и без да каже откъде е дошла и какво е преживяла. След като ражда сина си, тя умира. Оливър е даден в дома за сираци на една отвратителна жена, мисис Ман, която си присвоява от парите, отпускани ѝ от държавата да издържа децата. След като пораства, намират на Оливър работа. Първоначално искат да го направят коминочистач, но тъй като много деца бързо намират смъртта си, Оливър започва да работи като оплаквач в погребално бюро, благодарение на своя „благодетел“ и мъчител, г-н Бъмбъл, местният клисар. На Оливър най-много му върви при погребенията на деца, но той никак не харесва професията си.

На всичкото отгоре, положението в дома на новия му господар никак не е хубаво. Той постоянно получава подигравки, особено за произхода си, но когато споменават майка му, той не успява да издържи и се хвърля на бой. Прислугата успява да извърти историята така, че Оливър се оказва най-долен разбойник и побойник. Оливър не издържа на наказанието и бяга. Върви по прашния път към Лондон и едва успява да стигне там, благодарение на милостта на няколко души.

В Лондон първия познайник на Оливър е едно малко момче, което се оказва крадец. Виждайки потенциала на Оливър, то го води в бърлогата на един стар евреин на име Феджин. В началото Феджин се грижи за Оливър, дава му да яде и му обяснява как да маха инициалите от скъпи кърпички, които той държи при себе си. Оливър никога не се пита откъде идват и къде отиват скъпите предмети, но когато решават да го пратят за пръв път да обере един човек, виждайки как другарчетата му го правят, той бяга от местопрестъплението. За да не попаднат в беда, доскорошните му приятели започват да викат след него и да го наричат крадец, заради което смятат детето за крадеца и го залавят и откарват в полицията.

Човекът, от когото опитват да откраднат, вижа Оливър и разбира, че той не може да е крадецът, затова издейства от властите да го вземе със себе си. По това време Оливър е толкова изтощен, че припада и спи в продължение на повече от седмица в дома на мистър Браунлоу. Когато се събужда, той разказва на него и любезната икономка мисис Бедуин за приключенията си и как е бил принуден да върши долни деяния. Мистър Браунлоу му купува дрехи и решава да направи от него възпитан млад човек. Единствено приятелят на Браунлоу, киселякът мистър Гримуиг, питае съмнения относно намеренията на Оливър. За да му докаже, че греши, Браунлоу дава на Оливър пет лири и скъпи книги, които трябва да върне на книжаря.

За съжаление, старите „приятели“ на Оливър го откриват, благодарение на усилията на Нанси – младо момиче, което Феджин е завлякъл на дъното още преди години. Така, когато Оливър излиза на улицата, той бива отвлечен от Нанси. Тя се преструва пред минувачите, че той е изгубеният ѝ брат, който не е наред с главата, и така успява да го отведе.

Истината е, че не само Феджин вижда потенциала на Оливър да му бъде полезен, но има и една друга личност, която има интерес Оливър да остане на дъното и един ден да бъде обесен. Тази личност се нарича Мънкс.

Въпреки голямото си нежелание, Феджин дава на Сайкс, един долен крадец, който има за компания зло куче, за да направят обир в дома на богата вдовица. В къщата може да се влзе през тясно прозорче и само Оливър може да влезе. Когато влиза обаче, той решава да предупреди слугите, Джайлс, ала единият от тях го прострелва. Оливър успява да избяга, но Сайкс го зарязва на полето. Когат идва на себе си, Оливър се връща в къщата и моли за помощ.

Когато виждат раненото момче, всички се чудят дали то е същото, което Джайлс е прострелял, затова се допитват за съвет до двете стопанки на къщата – прекрасната Роза и г-жа Мейли. Те настаняват Оливър на горния етаж, където за него се грижи д-р Лосбърн. Трогнат от съдбата на момчето, той кастри Джайлс, задето го е прострелял, а после казва на следователите, че няма как това момче да е част от престъпната банда.

Когато Оливър се възстановява, той разказва отново цялата си история, а после опитва да намери добрият мистър Браунлоу и да му разкаже истината, но той е заминал. Оливър заживява с новото си семейство и така минава почти цяла година. Когато се връщат отново в Лондон, с младата Роза се свързва самата Нанси. Сега Нанси се грижи за Сайкс и живее с него и дори го обича посвоему. На два пъти Нанси е подслушала разговор между Феджин и Мънкс. Този Мънкс е платил на стария евреин да намери и отведе отново Оливър и дори имат план как да го направят отново. Нанси казва на Роза да бъде предпазлива и че нещо, свързано с идентичността на Оливър, трябва да остане скрито.

Докато Оливър е живеел с новото си семейство, то Мънкс е издирил единствените, които могат да потвърдят неговата личност. Сега старата домакиня на приюта, мисис, Ман, и клисарят Бъмбл са женени и по-нещастни от всякога. Оказва се, че г-жа Бъмбл е откупила пръстенчето и медальона, принадлежали на майката на Оливър. Щом ги получава, Мънкс ги пуска в една бездна и те изчезват безследно.

Нанси е обещала на Роза да се срещнат за втори път и сега тя води със себе си мистър Браунлоу. Нанси им казва как изглеждат Сайкс и Феджин и къде могат да бъдат открити. Нанси отказва да получи каквато и да е награда, освен кърпичката на Роза. Нанси предполага, че някой я следи, и се оказва права. Нейното странно поведение е убягнало на Сайкс, но Феджин праща новия си шпионин, Ной (стар познайник на Оливър), да я следи. След като научава какво е казала, Феджин споделя със Сайкс, а той убива Нанси с цепеница, а после бяга.

Когато чува историята на Нанси, мистър Браунлоу си спомня нещо, което му е направо впечатление още при първата му среща с Оливър – това колко той много прилича на един негов стар приятел. Както и подозира, този негов приятел се оказва баща му. За да потвърди подозренията си, той праща хора да заловят Мънкс и двамата разговарят. Оказва се, че истинското име на Мънкс е Едуард Лифърд и той е полубрат на Оливър.

Бащата на Мънкс и Оливър се е оженил млад и по сметка. Той не е обичал жена си и двамата са живеели разделени. Жена му е имала един син от него, Едуард, който е настройвала срещу бащата и го е възпитавала в омраза. Виждайки тяхната ненавист, бащата решава да даде малко пари от наследството си, а останалите да завещае на единствената любов на живота си, Агнеса, и тяхното неродено дете. За съжаление, бащата заболява и умира преди раждането, а завещанието му е изгорено от жена му. Агнеса е отведена от баща си в провинцията, за да скрие позора си. Бащата обаче умира, а Агнеса, предусещайки смъртта си, иска да иде до мястото, където е погребан нейния любим, за да умре с него.

Оказва се също, че Агнеса е имала сестра – Роза, върху която е паднал целия позор от злословията на злата съпруга. Роза е приютена от г-жа Мейли и се влюбва страстно в нейния син Хари, но заради петното върху своето име, двамата не могат да се оженят, поне до деня, в който нейната истинска история не става явна. Мънкс казва още, че майка му е издирила семейството на Агнеса и им е навредила много, а после се е разболяла и е умряла в мизерия. Самият Мънкс е сменил името си, свързал се е с лоша компания и така опитал да намери брат си (защото той е бил сигурен, че роденото от Агнеса дете е момче) и да му попречи да вземе дяла си от бащиното завещание.

За да се измъкне от лапите на закона, а и защото той сам не е извършил нищо пряко, Мънкс предава Феджин и Сайкс на закона, признава наследството на Оливър, а от благодарност, Браунлоу му дава половината от парите на баща им. Мънкс заминава за Индия, изхарчва всичко, попада в затвора и намира смъртта си.

Сайкс, преследван от духа на убитата от него Нанси, опитва да намери място, на което да се укрие, но едно момче го предава и за минути около къщата се събира огромна гневна тълпа. Сайкс се качва на покрива, взима въже и се готви да скочи, когато по случайност не успява да сложи примката си правилно, пада и се обесва, а кучето му скача след него, но пада в пропастта и умира.

Феджин е заловен и осъден на смърт. Оливър отива да го види и получава травма от думите, които чува. След присъдата, Оливър заживява като син на мистър Браунлоу. Роза и Хари се женят. Мисис Ман и Бъмбл стават просяци и заживяват в същия онзи дом за несретници, в който някога са се държали като високомерни господари. Издигат паметна плоча на майката на Оливър, на която е написано само името „Агенса“.