(Сюжетна
линия с множество ретроспекции, всяка от които разглежда „цената на златото“ в
своя си разказ)
Перущица,
навечерието на Освободителната война
Баба
Хаджийка (Гюрга) и дядо Хаджия (Хадживранев) са най-богатите хора в Перущица.
Те редовно приемат на обеда или вечеря устинския първенец, турчинът Исмаил ага
Сулейманоглу.
Баба
Хаджия и дядо Хаджия имат трима сина, три снахи и внучета. Дядо Хаджия обаче от
всички крие истината как са спечелили първото си богатсво и колко чужда кръв е
била пролята за него. Баба Хаджийка пък си спомня единствено изморителния труд
от съмнало до здрач, как с мъжа си са оставали на полето, след като другите са
си отивали само за да изкарат един грош повече.
Исмаил
ага има пет жени в сарая си, уважаван е и почитан сред останалите, но има една
голяма мъка и тя е, че всичките му жени са бездетни и той няма деца. Въпреки
това, той намира утеха да ходи в дома на Хаджиите, където забравя за бедата си.
Един ден обаче никой от синовете на Хаджиите не го посреща, само бабата и
дядото излизат. Исмаил ага вижда ясно подготовката на синовете за въстанието,
осатава замалко, а след това си тръгва. Почти веднага след неговото заминаване
турците нападат Устина и околните села, убиват мъжете, а оцелелите се заключват
в църквата (мястото, от което започва романа).
Баба
Хаджийка е останал сама с едната си внучка – Дияна. И двете умират от жажда.
Бабата става свидетел на брутални „венчавки“ в църквата – как мъжете убиват
жените и децата си, за да не бъдат заловени от турците. Бабата и детето
оцеляват, турците ги пускат навън и им дават вода. След това турците карат
жените в колона извън селото. Някои започват да ги нападат, дори ги убиват, за
да вземат златните им нанизи. Бабата хуква да бяга, но Исмаил ага, който е
наблизо в този момент, я вижда и подгонва.
Въпреки
старата си дружба, Исмаил ага иска да вземе детето и да го направи свое, а
старата жена да убие. Сякаш предчувствала намерението му, баба Хаджийка му
казва къде е скрито цялото им съкровище – под каменното корито до кладенеца. От
турчина иска само да устрои погребение за синовете и мъжа ѝ. Полакомил се от
златото и въпреки богатствата си, Исмаил ага хуква назад към дома на Хаджиите.
Тъкмо
когато размисля какво да прави, откъм мазето се чува шум и Исмаил ага вижда
дядо Хаджия със смъртоносна рана в корема и мъртво пиян. Той го заклева да пази
златото, а после умира. В това време идват планински разбойници. Питат го за
златото в ръцете му, което дядото му е дал преди да идъхне, а Исмаил ага едва
ги разубеждава, но по-късно разбойниците го хващат и пред очите на слугата му
го събливат и му взимат всичкото злато.
Исмаил
ага не може да повярва на срама си. Чуди се как ще живее занапред, а слугата
му, Зекир, го напуска, защото смята, че господарят му ще го убие, задето е видял
как са го унижили. Исмаил ага го пуска и тръгва да търси бабата, но нея и
детето ги няма. Той се връща в сарая си и след няколко дни разбира, че бабата и
детето са в града (Устина). Тръгва да ги търси, а баба Хаджийка мисли, че ще ги
убие, така че предпочита да сложи край на своя живот и този на детето, макар
няколко пъти да се е двоумяла дали да пусне момичето, когато една от ханъмите
на Исмаил ага идва да го мами с мекици.
Исмаил
ага остава сам, целият Хадживранев род е мъртъв, а Освободителната война
започва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар