Бранислав Нушич - Автобиография

1. Предговор на автора

Авторът уточнява колко е излишно да се пише предговор към биографията, защото съществувала разлика между реално случилите се събития и тези, които един биограф ще разкаже. Те, в повечето случаи, са преиначавани, като го карат да изглежда по-велик или по-маловажен, отколкото е бил. Дори да заличат съществуването му. Авторът започва да пише тази книга, за да отбележи 60-годишнината си. Той пише книгата не за да оплаква миналото, а да се посмее. Той говори и за три свои паралелни личности – смях, плач и леност и трите са прояви в живота му.

 

2. От раждането до първия зъб

Авторът е роден в годината на смъртта на Вук Караджич. Спорове има в годината на раждането и града, защото и Белград, и Смедерево са се отрекли от него. Роднините му са били шегаджии. Първоначално акушерката го взела за момиче, тъй като се родил в полунощ и било тъмно. Освен това се е родил със седем дни закъснение, което предполага, че ще посрещне смъртта седем дни по-късно под инжекция камфор. Чувства се като чудовище, съставено от различни части, задето все го сравняват с роднини. С първия зъб ухапва баща си, а той го проклина.

 

3. От първия зъб до панталоните

Авторът срича, прохожда за пръв път и му правят прощъпалник, но когато посяга към парите, брат му ги взима. Така му се случва и напред в живота – парите все изчезват, щом посегне към тях. На всичкото отгоре го обличат като момиче и той все си бърка пола. Постоянно е търсел внимание от родителите си и техните гости, дори от минувачите по улицата. По същия начин дамата във висшето общество търси внимание, но по един завоалиран начин. Бил е и много агресивен – особено към куклите на сестра си, на които е оскубал косите и дрехите. Родителите му смятат за „извънредно живо дете“. Той задава и много въпроси, които само изглеждат глупави, но са логични. Понякога той казва неща на хората, които е чул от родителите си и това ги поставя в неудобно положение. Накрая авторът успява да си извоюва панталоните на големия си брат, не рокличките на сестра си, а майка му го проклина да пожелае някой ден рокличка.

 

4. Човек в панталони

С панталоните авторът придобива увереност да се катери по дървета, да закача лисичи опашки за чиновниците, да слага шепи сол в ястията на гостите, да разменя нещата в джобовете на палтата им. Във вихъра си се намира с останалите момчета. Играят си според това дали дойде цирк, театър или дори на криза, когато всички се уподобяват на някой министър. Първата им мисия е да накажат патките на съседите, задето набили техния паток. Те се уговарят и отиват на мястото с празна калъфка за възглавница. Те започват да скубят патките, когато ги напада кучето на съседите и трябва да разтрогнат формацията и да се спасят поединично.

 

5. Орисниците

Една от лелите откъсва конец от ризата на младия разказвач и го дава на врачка, за да разберат съдбата му, но както се случва обикновено, съдбата винаги лъже очакванията. Авторът е палаво дете, което кара майка си да го кълне и да съжалява, че го е раждала. От яд дори съсипва вечерята на гостите им и се преструва на заспал. Без да знаят дали да го натупат сега и да му прекъснат съня или сутринта, родителите, трите лели и останалите гости сядат на масата да обсъждат какъв най-добре е да стане. Трите лели са като трите орисници, които винаги направляват разговора. Авторът подслушва всичко и сънува странни сънища, а на сутринта се събужда от силната ръка на баща си.

 

6. В училище

В семейството на автора има странни традиции от любов и омраза към училището, но всичките му предци са били трудни и необикновени деца. В духа на тази традиция той тръгва на училище като на бойно поле. При първия важен изпит дори лъже родителите си, за да вземе обещания дукат, защото така или иначе ще яде бой. Когато си взима зрелостното свидетелство, той дори отива на бръснар, но разлика в лицето и вида му няма. После отива в университет. Според него двата най-важни етапа в живота на човек са училището и бракът – от там той е осигурен.

 

7. В основното училище

При постъпването си в училище, авторът и останалите ученици са били подреждани първоначално по ръст, а след това учителят ги е отсявал според това какво работи баща им. Дори измисля различни ситуации за математическа задача, в които бедно и богато момче всъщност са от класа. Учат „Отче наш“ и как най-лесно да запомнят буквите с асоциации и картинни образи. Големи проблеми им прави математиката. Различните двуцифрени им приличат на двойки от града, а по-големите цифри учителят обяснява с роднини.

 

8. Вероучение

Откакто започват часовете по вероучение, авторът залюбва безбожието. Всяка история от библията той смесва с други и създава забавни анекдоти, на които едни се смеят, а учителят му дърпа ушите. Класът му няма късмет и с християнските ценности, защото никой не се разминава с гнева на учителя.

 

9. Сръбски език

Огромна трудност срещат учениците, когато стигат до сръбските склонения. Учителят дори не пуска един до тоалетна, докато правилно не склони глагола, с който се моли да го пуснат. Учениците пак се опитват да запомнят нещата с аналогии, но не се получава. Кошмар са и препинателните знаци. Авторът разказва, за хора, които въобще не знаели как да ги използват и дори един войник, когато му върнали писмото, вместо да сложи препинателни знаци, написал ги на отделен лист с молба да бъдат употребени по предназначение. Учителят по сръбски обяснява пунктуацията като влак с малки и големи гари, а учениците, сами за себе си, например обясняват многоточието с катастрофа. Накрая учителят ги кара да пишат и съчинения и всеки измисля такова, което отразява професията на баща му.

 

10. История

Първа пречка в този предмет са твърде дългите и трудни имена на големите владетели. Авторът споделя предпочитанието си към онези периоди, за които има малко или никакви сведения, но не одобрява как всеки преподавател е дал своята гледна точка за дадени събития и това увеличава значително материала. Техният учител и особено емоционален на разказите за турската армия и дори изиграва събитията в рима. На изпита авторът се проваля, защото държавата не знае собствената си история и къде точно е умрял Вълкашин, убивал ли е Урош и т. н.

 

11. География

Учителят по география нагледно обяснява разположението на планетите. Първоначално за глобус ползва съученика им Сретен, чиято глава има сходна форма, и всички го уважават заради качествата му на училищно пособие. За планетите, слънцето и луната взима и други ученици, слага ги в редици и ги карат да се въртят до замайване.

 

12. Естествена история

Техният учител има предпочитания към зоологията, затова и залягат на изучаването ѝ. Освен, че сам наподобява някой звяр, учителят не се обръща към учениците с истинските им имена, а ги е оприличил на някое животно. С течението на годината, учениците сами започват да придобиват животинските навици на своите имена.

 

13. Чужди езици

Авторът описва часа по френски, където уроците главно са преповтаряне на изречения с леко изменения. Немските спомагателни глаголи пък учат като съседи, които един на друг си прекопават лозето. Най-голямо затруднения са изключенията в правилата, които и без друго са трудно за наизустяване.

 

14. Математика

Авторът описва математиката като болест, която засяга паметта. Съучениците му или са забравили всичко друго и редят формули, или между другите предмети пак се промъква някой математически термин. Учителят им обяснява, че математиката не разчита на сетивата или на това как стоят нещата в реалния живот. Неговите определения дори повече объркват учениците и те съвсем не виждат края на училището. Авторът отбелязва, че тя има и положителни страни – благодарение на нея са се появили литературни творци и великани в театралното изкуство.

 

15. Физика и Химия

Онова, което учениците са смятали за нещо забавно и обикновено, физиката прави сложно и неразбираемо – като свирката, през която минава въздух; въртенето на пумпала и махалото. Истински трудното идва, когато трябва да се обяснят със закони и формули. Химията е още по-непонятна на автора заради дългите формули. Дори написва извинително писмо до учителя си, което така и не праща и все пак се проваля.

 

16. Мъртвите езици

Авторът недоумява как може да умре един народ, а да остане жив езикът му. Латинските сентенции трябва да се знаят наизуст, не да се разбират. Спреженията са почти смъртоносни. Това връща всички в средните векове и времената, когато тези сентенции са значели нещо. Все пак има и професии, които намират полза от латинския. Като един адвокат, който повтаря едно или също или като лекарите, които правят визитата си по-скъпа само защото говорят на латински.

 

17. Първата любов

Авторът обръща първо внимание на тяхната прислужница, но тя бързо си намира любим, затова той се влюбва в своята съседка Перса. Нейният баща е учителят по аритметика. Авторът ѝ иска ръката, но тъй като е слаб по аритметика, Перса казва, че той няма да склони. Опитва се да изкара добра оценка, но получава единица и двамата решават да се отровят с кибритени клечки, след като не могат да са заедно. Изяждат няколко, отиват вкъщи да „умрат“, но изяждат боя и Перса го намразва. Така приключва първата му любов.

 

18. Първото и последното стихотворение

През живота си авторът пише всичко на всичко две стихотворения. Първото е било задача в училище и той е обърнал музата си към г-жа Аница, която заглеждала някакъв общинар по улицата всяка сутрин. Аптекарят се заклева да го напердаши, но в крайна сметка го изправят през учителския съвет, където всеки учител, според предмета си, осъжда стихотворението му и в крайна сметка му издърпват ушите и е три дни в училищен арест. Седем години по-късно пише хумористично стихотворение за негово величество и лежи две години в тъмница.

 

19. Втората любов

Второто момиче той среща разплакана, след като госпожата я е нарекла гъска. Той я утешава и започват да се срещат всеки ден, но не знаят как да си разменят любовни слова, затова започват да наизустяват диалози от книгата на леля му. Веднъж обаче той не успява да отиде навреме за срещата им и от срам я избягва, а когато се решава да я види, тя вече се е влюбила в друг.

 

20. От третата до дванадесетата любов включително.

3 – към неговата прислужница

4 – ученичка от девическата гимназия с писма

5 – 20 години по-възрастна г-жа; несподелена любов

6 – първата целувка

7 – не си спомня коя е била

8 – разменят си клетва за вярност и скоро тя се влюбва в друг

9 – разменят си клетви и той се влюбва в друга

10 – весела трагедия, в която мъж и жена опитват да се разведат, но използват автора, за да излезе пред съда, че единият или другият е изневерявал

11 – (пропусната от автора)

12 – нежна и внимателна жена, с която само се гледат

 

21. Q.B.F.F.F.S. („На добър час!“)

След като получава дипломата си от ректора, на която стои този надпис, той започва да се чуди чиновник ли да стане, адвокат, журналист или артист. Води вътрешен монолог с „опита“ и как хем го бива и хем не го бива за нещо, кое е доходоносно и кое престижно. В крайна сметка го пращат в затвора, където да си блъска главата още две години.

 

22. В затвора

Авторът се озовава в затвора и там среща един крадец, който е осъден за година за джепчийство и знае целия наказателен кодекс. Той го убеждава да захвърли университета и да започне да краде с него на панаирите. Заговарят се и за мисленето – има хора, на които въобще не им трябва да мислят. Изведнъж авторът разбира, че се намира в напълно различен свят, от където може да гледа като през калейдоскоп случващото се навън.

 

23. В казармата

Според автора в живота на човек два пъти се взимат мерки – в казармата и при погребение. В казармата учат неща като как да маршируват, как да набиват крак и да отдават почест. Когато им дават пушка, те принадлежат на нея, а не тя на тях. Дори като се повреди само, се съставя цяла комисия. Преди да се уволни, техният ефрейтор им казва, че армията никога няма да забрави за тях и се оказва прав, защото търсят години по-късно автора за някакво чесало, после за чесало и одеяло, а накрая за канче и така до безкрай.

 

24. Брак

За автора бракът е логичен завършек след университета и затвора. Той разсъждава за това какво е брак, трябва ли реформа и се обръща към опита си и предметите в училище за отоговор. Той смята, че с брака се слага край на всичко друго и няма смисъл да пише за живота си след това.

 

25. Ненаписана глава

Главата, с която започва книгата

 

26. Послесловие

Авторът случайно минава покрай витрина с ковчези и продавачът го убеждава да се приготви отрано. И когато все пак той умира, дори мъртъв, един журналист взима от него интервю. Последните му думи са „Сбогом и благодаря за вниманието!“