Тодор Влайков - Дядовата Славчова унука

Дядо Славчо е известен в село като богат, добър и честен човек. Макар и останал сирак, той успява да се сдобие с много, но, за съжаление, е имал само един син - Младенчо. Той и жена му много са го обичали, но малко след като се оженил, Младенчо починал, а два месеца след него – и Славчовица. Така дядо Славчо останал единствено със снаха си и любимата си внучка – Райка.

Когато поотраства, Райка е най-личната мома в село. Тя много обича дядо си и за всичко му помага. Райка работи рамо до рамо с всички и не страни от домашните си задължения. Всеки ден тя ходи за вода на кладенеца и там един ден среща Ненчо. Той също я забелязва и у двамата се разпалват непознати чувства.

Ненчо е сирак от малък. Той живее сам в дома на родителите си, като за него се грижи майката на Донка. Донка е и най-добрата приятелка на Райка. Тя веднага забелязва, че двамата се обичат и опитва с това-онова да ги накара да се усамотят и да поговорят. В началото нито Райка, нито Ненчо са сигурни в чувствата на другия и всеки се съмнява, че може би другия си има любим или любима.

Когато се срещат отново при кладенеца обаче двамата започват все повече да разговарят и след това се срещат през нощта, съвсем тайно, ала майката на Райка разбира всичко. Тя първоначално е сърдита, но после се успокоява и решава в скоро време да убедят дядо Славчо да ги ожени.

В това време роднините на Ненчо мислят как да го оженят. Той по-късно признава на леля си коя обича и семейството му праща най-опитната сватовница, на която никой не ѝ е отказвал. Дядо Славчо обаче вече е избрал жених за Райка – сина на най-богатия дядо в селото – хаджи Донко. Той е изключително уважаван и има страшно много земи, ала характерът му е противен и е изхвърлил много семейства на улицата, след като им е дал един заем, а си е взел двойно и четворно повече. Освен това, двама от синовете му са избягали и отрекли от него, докато третият, пияница и глупак, е решил да се умилква на баща си, докато му вземе всичко.

Хаджи Донко също иска да сгоди третия си син за внучката на дядо Славчо, защото мисли само как да заграби земите му и да стане най-могъщият в селото. Двамата дори си говорят на „свате“. Ето защо когато идва бабичката на Ненчо, дядо Славчо ѝ отказва и тя претърпява първото си поражение.

Отчаяна, дни наред Райка страда и плаче и не иска да види Ненчо. Той също изживява всичко много зле и един ден двамата се виждат, без да се заприказват, но решават вечерта да се срещнат и тогава Райка убеждава двамата с Ненчо да отидат при дядо ѝ Славчо и да му се помолят горещо да им даде разрешението си. Ненчо е колеблив и срамежлив, но склонява.

На следния ден дядо Славчо отива в кръчмата, където среща и хаджи Донко. Така се случва, че един от длъжниците на хаджията също е там. Той е познат и на дядо Славчо и като чува как хаджи Донко иска и от него да измъкне повече пари и да го остави без нищо, застъпва се за него и двамата с хаджи Донко се скарват жестоко. На дядо Славчо обаче му олеква, тъй като си спомня как снаха му по-рано му е разказвала за лошия нрав на хаджията и разпътния живот на сина му, за да го убеди, че Ненчо е по-добрият избор.

Когато се прибира у дома си, дядо Славчо вижда, че Ненчо го чака и разбира, че той е човекът за Райка и че е достоен негов заместник и наследник на всичките му имоти. Дядо Славчо кани Ненчо при себе си и му предлага ръката на внучката си, а Ненчо и Райка не могат да си намерят място от щастие. В събота ги женят и двамата имат пет деца, първото от които е кръстено Славчо. След време дядо Славчо умира, а Ненчо става най-уважаваният и богат човек в селото.