Емил Зола - Дамско щастие

В Париж пристигат три деца – двадесетгодишната Дьониз с двамата си по-малки братя – Жан и Пепе. Те тъкмо са изгубили и двамата си родители, а Дьониз е решила да потърси късмета си при своя чичо, Бюке, който преди година ѝ е пратил писмо, в което ѝ е предложил помощ, но просто защото такъв е етикета, не защото го е мислел наистина.

Когато Дьониз се представя на чичо си, тя попада насред война в оживен Парижки квартал. Бюке държи магазин за платове и по цял ден гледа ядосано към отсрещната страна, където е непрестанно разрастващия се магазин Дамско щастие. В него има повече от 500 служители и постоянно бива зареждат от стоки. Негов собственик е г-н Муре – бизнес гений, млад вдовец и красавец, който отлично разбира как мислят жените и си е поставил за цел в живота да ги ухажва и изкушава, докато незабелязано ги обира.

Докато Муре е зает да мисли как непрестанно да увеличава броя на клиентелата си, поглъщайки отрасли, които дори не са в сферата на модата, като продажба на чадъри, мебели, килими, то целият квартал започва да страда под натиска на железния му ботуш. Включително и Бюке.

Въпреки че той не е бил сериозен в предложението си към Дьониз, той дава за една вечер подслон на нея и на децата. Дьониз се запознава със семейството му, с дъщеря им, Жозефин, която е сгодена за един от продавачите вече 10 години. Той обаче до толкова е свикнал, че един ден ще вземе бизнеса на баща ѝ, че се влюбва в друга – продавачката Клара от отсрещния магазин Дамско щастие.

Самата Дьониз, въпреки всички страшни истории, които чува за Муре и неговите „хали“, не може да откъсне поглед и тайничко си мечтае да работи там. А и трябва някак да издържа по-малките си братя. Единият е чирак без заплата, с вечни любовни проблеми, докато другият трябва да ходи на училище и някой трябва да се грижи за него.

Предлагат на Дьониз да пробва късмета си и тя, въпреки че знае, че ще огорчи чичо си, отива и се записва. Муре я взима само защото има връзка с Бюке и той много го уважава. В първия ден Дьониз е непрестанно унижавана от другите магазинерки, които са придобили много от буржоазните маниери на своите клиентки. В очите им Дьониз е заплаха и пречка, селска дивачка с големи обувки и рошави коси. Дори самият Муре, въпреки че изпитва симпатии към нея, ѝ се присмива още първия ден.

След като ѝ дават най-черната работа и едва може да стъпва на краката си, Дьониз се прибира в малката си стаичка да се наплаче, а после става рано сутринта да оправи косата си и да преправи работната си рокля, която е твърде широка за слабата ѝ фигура. Първите седмици за Дьониз са много трудни. Тя работи без заплата и получава от Дамско щастие единствено подслон и отвратителна храна. Парите, с които издържа едва братята си, получава от процентите от всяка продажба, но много рядко, защото другите магазинерки винаги гледат да ѝ вземат клиентките.

Единствено една от продавачките на име Полин ѝ влиза в положението. Тя също е дошла от провинцията и ѝ е било много трудно в началото. Полин дори ѝ заема пари, защото Дьониз не веднъж изпада в безизходица с безкрайните любовни приключения на брат си Жан. Полин съветва Дьониз да си намери мъж, който да я издържа, но Дьониз е непреклонна.

Когато идва пролетта, започват да плащат на Дьониз и като че ли положението ѝ започва да укрепва, ала когато идва мъртвият сезон, повече от 50 служители са уволнение, сред които и тя. Ръководството търси и най-малката причина да се освободи от ненужните гърла, уволняват за най-малкото. Дьониз има много врагове още от началото, сред които е Бурндокл – съдружникът на Муре. Той чува слуховете за Дьониз, че си има любовник, с когото тайно се среща и, макар това да се оказва брат ѝ Жан, тя бива уволнена още същия ден.

Две седмици Дьониз живее в мръсните квартири на дядо Бура, който е майстор на чадъри. В тези квартири работят проститутки и затова често на вратата ѝ тропат пияни мъже. Дьониз обаче е непреклонна, иска честа работа и постоянно плаче, защото едва успява да изхрани малкото си братче. Грубият и вечно свъсен дядо Бура се смилява над нея и ѝ дава работа при себе си, въпреки че никак няма нужда от помощник. Дьониз живее така известно време, докато един ден среща Робино.

Робино е също бивш служител на Дамско щастие. Той някога ѝ е помагал да си набави допълнително пари от шиенето на папийонки, но заради множество интриги и въпреки осемгодишната си работа, той бива уволнен. Робино отваря свой магазин и решава да нанесе удар на Дамско щастие като продава хубава коприна на ниска цена. Муре приема предизвикателството и двамата започват да се надпреварват да намалят цената, докато започват да продават на загуба.

Едно от редките удоволствия, които Дьониз има, е да се разхожда с малкото си братче от време на време. Веднъж така я среща Муре. Двамата вървят и разговарят. Дьониз признава, че вярва в големите предприятия, а Муре ѝ предлага да се върне обратно на работа. След като тя тръгва, той дълго гледа след нея.

Настават още по-тежки дни за Робино, Бура и Бюке. Дядо Бура е неотстъпчив, въпреки че Дамско щастие купува къщата до неговата и той се оказва притиснат между вечни ремонти и строежи. Бюке продава своята къща в провинцията и с капитала упорито продължава да противостои, въпреки че вече е изгубил почти всичките си клиенти. Робино има съдружник, но и това не продължава дълго. Дьониз знае, че му е в тежест и сама се уволнява, след което се връща на старата си работа.

Там Дьониз с безпокойство открива, че всички се държат по-добре с нея. Муре изрично е наредил това и, без да се свени от никого, започва да я ухажва. Дьониз се преструва, че не забелязва, но когато той опитва да я купи с пари, тя му отказва директно. Той не престава да опитва и в магазина плъзват грозни слухове за тях двамата.

Дьониз осъзнава, че винаги тайно е обичала Муре, но неговите непрестанни похождения, неговите любовници, сред които е продавачката Клара, разгулния му живот – всичко това я отблъсква от него. При един от нейните откази, Муре си намира още повече любовници и започва да пилее много пари.

Една от жените му е вдовицата Анриет Дефорж. Тя е планирала да се омъжи за него един ден, а и вече е почти на 40, така че, когато разбира за любовта му към Дьониз, тя решава да унижи момичето един ден и почти я разплаква пред очите на Муре. Това обаче само засилва любовта му към Дьониз и той дори признава на Анриет това и я оставя.

Муре започва да страда все по-силно и по-силно, едва крие сълзите и гнева си. Често избухва за дреболии. Дори се вслушва в слуховете на персонала, че Дьониз си има любовници. Единият, Ютиен, когото тя е харесала в началото заради привлекателната му външност, но който всъщност я е презирал до момента, в който шефът им се е влюбил в нея. Другия пък е също от провинцията, обича я безумно и именно насред такова признание Муре хваща Дьониз. Той е съкрушен и зъл, ала Дьониз надвива гнева му като му казва, че иска да направи от него по-добър човек. Така двамата се сближават и започват да говорят, но ревността на Муре не стихва.

По същото време Дьониз има и други проблеми. Дядо Бура е окончателно изгонен от мястото си и остава на улицата. Отказва всяка помощ от Дьониз и изчезва. Робино пък фалира и опитва да се хвърли под каруца, за да осакатее. Бюке губи почти всичко. Първо дъщеря му започва да боледува, след като разбира, че годеникът ѝ обича друга. Даже Клара го вика при себе си, но бързо ѝ омръзва и годеникът напуска работата си и годеницата си, след което Жозефин умира. След година майка ѝ се поболява и също умира. Бюке остава сам, без работници, в празната си къща. Скоро затваря и го приемат в старчески дом.

Виждайки колко страдания е причинил Муре, Дьониз решава да се върне във Валон и да поживее известно време със спестяванията си, преди да реши какво да прави по-нататък. Тя дава оставката си на Муре, а той ѝ дава време да размисли. Тя остава непреклонна, както винаги. Никой от магазина не иска да пуска Дьониз – тя е единствената, която може да укроти характера на Муре; тя помага на служителите за всичко и дори е измислила начин как те да не губят работата си в мъртвия сезон, а да излизат в платен отпуск. Никой не иска да я пусне, но Дьониз все пак отива да си вземе сбогом с Муре. Отчаян, той ѝ предлага брак, след като тя е отказала всичко друго. Преди това Муре е бил страшно раздвоен, защото е по-привлекателен за клиентките като свободен мъж, отколкото като женен, но неговото наказание за всички разбити сърца и изпразнени джобове, идва под формата на кротко, провинциално момиче, което в началото му се е сторило много грозно, а сега – като идол.

Дьониз отхвърля предложението му за женитба и продължава да настоява на своето. Тогава Муре ѝ напомня как тя му е признала, че обича някого. Дьониз не може да издържи повече и му признава, че този някой е той. Муре силно я прегръща и ѝ казва да замине за Валон, а след месец той ще дойде да я вземе и отведе обратно в Париж като новата господарка на Дамско щастие.