Жорж Санд - Дяволското блато

Жармен е 28-годишен вдовец. Той има три деца и жали жена си вече трета година. Неговият тъст го съветва да си намери нова жена, преди да навърши 30. Жармен не иска да забрави жена си, но иска да се погрижи за бъдещето на децата си, затова се съгласява да иде да види една много красива, 32-годишна вдовица в близкото село.

По същото време малката Мари, 16-годишна овчарка и негова съседка, си намира работа в село, близко до онова, в което ще иде Жармен. Двамата, Жармен и малката Мари, тръгват с кобилата Сивушка. По пътя виждат едно от децата на Жармен, Пиер, което отчаяно е искало да тръгне с него на път.

Пътят не е лек. На едно опасно място Сивушка се плаши, къса колана на седлото си и бяга. Тримата замръкват в гората, но умната малка Мари намира храна и скътано вино от кръчмата, в която са били преди това.

Малко по малко Жармен и Мари се заговарят. Той се интересува от Мари, пита я за бъдещето ѝ и постепенно се влюбва. Когато я пита как си представя бъдещия си съпруг, Жармен има предвид себе си. Той без малко дори не си признава любовта си, вечерта едва успява да остане настрана и дори опитва да я целуне, а на сутринта ѝ признава всичко. Малката Мари го отблъсква нежно – тя иска мъж на нейната възраст и се бои, че ще стане за смях на приятелките си и цялото село.

Когато най-сетне намират изход от гората, двамата се разделят – Мари тръгва с Пиер при новия си господар, а Жармен – да види бъдещата си годеница. Когато пристига в селото, младата вдовица въобще не е онова, което той е очаквал. Въпреки че е красива и богата, на него му се струва грозна и нагиздена. Освен това, в дома си тя е приела още трима кандидати за жениги и, въпреки че не смята да се омъжи за тях, държи ги за пред очите на хората. От бащата на вдовицата Жармен научава, че тя си избира жених вече две години и този факт отблъсква окончателно Жармен и той си тръгва.

Отива в съседното село да търси съседката и сина си, но разбира, че нещо лошо се е случило, защото никой не иска да му каже какво. Тръгва по следите им, разпитва хората и дори се среща с бъдещия господар на Мари. Двамата започват да търсят децата и ги намират скрити в тръните на Дяволското блато. Щом Мари вижда своя господар, тя го изобличава, макар той да опитва да я подкупи с пари. Изглежда мъжът решил да я насили и направи своя любовница. Като разбира това, Жармен се нахвърля срещу него, сваля го от коня му, но не го пребива, само му чупи пръчката.

Накрая тримата се прибират обратно в родното си село. Жармен става тъжен и самовглъбен. Неговите роднини забелязват това и тъщата му го убеждава да признае любовта си, затова той се престрашава, отива в дома на малката Мари, докато е сама, и излива всичките си чувства. До последно той е убеден, че тя ще го отхвърли, но Мари му признава, че го обича и двамата се женят.