Хариет Бичър Стоу - Чичо Томовата колиба

В имението на г-н Шелби живеят много негри-роби, сред които са чичо Том, жена му Клоу и трите им деца, както и Елиза Харис и нейният син Хари.

Романът започва с това как г-н Шелби е затънал в дългове и затова се среща с търговеца на роби Дан Хейли. За да се отърве от дълговете си и да запази имението си, Шелби е длъжен да продаде двама от най-скъпите си роби – чичо Том, който досега се е грижил за работите в имението му и е държал другите роби под око, и малкият Хари, който е красиво, талантливо момченце. Майката на Хари случайно подслушва техния разговор и, притеснена, споделя опасенията си с Емилия Шелби, стопанката на дома. Емилия я успокоява, но после сама научава истината. Нейният мъж я съветва двамата да напуснат имението, докато работите се уредят, защото самият той е много близък с Том и не може да гледа как го отвеждат.

Елиза обаче решава да избяга заедно със сина си. Елиза е много красива, Хейли е искал да купи и нея, но тъй като тя е любимка на г-жа Шелби, г-н Шелби е отказал. Елиза е омъжена за Джордж Харис, който е як, 25-годишен негър от съседното имение. Неговият господар е толкова жесток, че го прибира от завода, където Джордж е много тачен, и му дава най-долна работа. Виждайки накъде е тръгнал живота му и че господарят му няма да позволи да се вижда често с Елиза и сина си, Джордж бяга малко преди идването на Хейли и казва на Елиза, че ще иде в Канада и там ще събере пари, за да откупи Елиза и Хари.

Така в нощта, когато Елиза бяга с Хари, тя е съвсем сама. След като излиза от къщата с детето, тя минава през колибата на чичо Том и го предупреждава какво го чака. Том обаче не иска да бяга. Той помни как старият господар му е поверил г-н Шелби и не иска за нищо на света да го огорчава. Елиза тръгва да бяга сама.

На следния ден Хейли идва да прибере робите си и с ужас разбира, че Елиза и Хари ги няма. Той иска веднага да започне преследване, но робите измарят конете и г-жа Шелби прави всичко възможно да отложи преследването. Накрая тръгват, настигат Елиза в едно село край реката, а тя, в паниката си, скача като сърна по ледените блокове чак до отсрещния бряг.

Бесен, Хейли се връща обратно, а по-късно се среща с двама ловци на роби – Том Локър и Меркс. На тях обещава да вземат Елиза и да я продадат, а в замяна – той да вземе Хари.

В това време Елиза попада в дома на един сенатор, който я откарва в една отдалечена къща, принадлежаща на Джон Ван Тромп – бивш земевладелец със седмина сина, който е освободил всичките си роби.

Обратно в къщата на г-н Шелби Том е отведен от Хейли в окови, но по пътя го настига синът на Шелби, Джордж. Той редовно е гостувал в колибата на чичо Том и е ял от тортата на леля Клоу. Той обещава на Том, че един ден ще събере пари да го освободи и му дава един сребърен долър.

Том, заедно с други роби, купени от Хейли, е качен на речен кораб и откаран в южните щати. По пътя той се запознава с малко момиченце на име Евангелин Сен Клер. Двамата се сприятеляват и при един инцидент, тя пада във водата, а Том скача след нея и я спасява. За благодарност, Ева моли баща си да купи Том.

Така Том се озовава в нова къща. Той е назначен за личен кочияш на г-жа Сен Клер – Мари, която винаги от нещо боледува и неспирно се оплаква. Заедно с Том, г-н Сен Клер води в дома си и своята братовчедка, Офелия, която започва да се грижи за неговия дом и нарушава спокойствието на разпуснатите роби, които са свикнали на ленивия характер на господарката си.

Том, с помощта на Ева, пише писмо до дома си в Кентъки. Неговата жена, Клоу, започва да работи в една сладкарница за по 4 долара седмично, за да събере пари да го откупи от новите му господари.

В това време Елиза и Хари живеят в малко селище на набожни хора. Там тя се среща със съпруга си Джордж, който се е преоблякъл като благородник и има за слуга друг роб, който пък опитва да освободи майка си. Един от благодетелите на Джордж и Елиза разбира, че Том Локър и Меркс са по петите им, затова тръгват да бягат веднага с една каруца, но при планините трябва да слязат и да се катерят по скалите. Групата преследвачи, която вече значително се е увеличила, ги настига. Бегълците заемат удобна позиция за стрелба горе и когато Том Локър пръв отива след тях, той пада в една урва и зле се ранява. Меркс и останалите го изоставят. Бегълците вадят Локър от пропастта и го лекуват, а за благодарност той казва на Елиза и Джордж да се преоблекат, защото има подробно описание на Елиза в следващия град и така младото семейство успява да намери свободата си. Том Локър пък оздравява и става ловец на мечки.

В дома на Сен Клер неусетно минават две години. Малката Евангелин заболява неусетно от странна болест. Преди смъртта си, тя иска да направи колкото е възможно повече добро и дори да превъзпита непослушната Топси – малко негърче, което баща ѝ откупва и дава на мис Офелия да превъзпита. Каквото и да правят, Топси е все така непослушна и отмъстителна, не вярва в добротата и разбира само от побой. Когато обаче Ева разговаря с нея, Топси се променя и, колкото и да ѝ е трудно, опитва да бъде добра.

До последно Сен Клер отказва да приеме, че дъщеря му е зле, но с всеки изминал ден тя става все по-слаба. Единственото, което Том може да направи за нея, е да я носи на ръце. Един ден Ева казва на мис Офелия да отреце златните ѝ коси, а после да извика всички роби. На тях им подарява по един кичур от косата си за сбогом. На смъртния си одър Ева моли баща си да освободи Том, а след това тя издъхва.

На погребението ѝ всички плачат. Малко след това робите усещат остро липсата ѝ. Вече няма кой да ги защитава от тираничната ѝ майка, която става още по-истерична и нетърпима отпреди. Сен Клер се затваря и привидно не показва никаква емоция след смъртта на Ева. Единственият, с когото споделя, е Том. Сен Клер му обещава до няколко месеца да го освободи, но Офелия настоява той да подпише веднага акта за Топси и да ѝ даде детето. Сен Клер го прави и започва да се замисля за смъртта.

Един ден той отива в близкия град, но там избухва спор, двама се сбиват и Сен Клер бива намушкан. Докарват го обратно у дома, идва лекар, но Сен Клер умира. Така всичките му роби остават на произвола на г-жа Сен Клер. Тираничната майка решава да продаде имението, както и слугите. Мис Офелия опитва да ѝ напомни предсмъртното желание на дъщеря ѝ и на мъжа ѝ, но Мари изпада в нова истерия и не иска да даде свободата на Том, така че той е продаден на търг на отвратителния душегубец Саймън Легри.

Легри е собственик на памукова плантация, разположена в откъснато от света място, оградено от блата. Той използва робите си да му работят до смърт, а после просто купува нови, без да се грижи за здравето и нуждите им, защото така му излиза по-евтино. Том е купен с една млада квартонетка на име Емелин. Тя е едва на 15 години и никога не е вършила тежка работа в живота си. Когато Легри я вкарва с къщата, той се скарва с досегащната „стопнка на дома“ – Каси. Тя е около 35-40 годишна жена, която стои над робите, но която в гнева си решава да работи заедно с тях на полето, защото не иска да гледа как Легри съсипва живота на още едно момиче.

Именно при брането на памук чичо Том се запознава с Каси. Той е удивен от нейната противоречива природа – тя хем има добра душа, хем не вярва, че има Бог и че той може да им помогне. В началото чичо Том опитва да помогне на останалите роби с каквото може, но те са толкова оскотели, че нищо не може да трогне сърцата им. Те обаче забелязват неговата доброта, когато Том за пръв път се опълчва на господаря. Една от новите мулатки е трън в очите на Легри и той решава да я накаже и казва на Том да ѝ удари няколко камшика, но Том отказва и си отнася боя.

Каси се грижи за раните му, но в същото време душата ѝ се пълни с жажда за отмъщение. Тя е изгубила и двете си деца, били са продадени в робство, въпреки че любимият ѝ мъж е бил благородник. Третото си дете Каси е убила с опиум и сега съжалява за това. Като не вижда друг начин да убие Легри, тя го напива и казва на чичо Том, че е подготвила брадва и че той трябва да го направи, но Том я разубеждава и ѝ казва, че трябва да има друг начин.

По-късно Каси измисля план за бягство. Тя първо засилва страха на суеверния Легри, който от всичко най-много се бои от тавана, където преди е умряла жена му. След това Каси бяга пред всички с Емелин. Робите тръгват да ги гонят, а в това време Емелин и Каси се връщат в къщата и се качват на тавана, където живеят в продължение на няколко дни, докато трае преследването.

Единственият, който ги вижда, е чичо Том – той е отказал да участва в преследването. Легри някак си усеща, че той знае нещо и го разпитва. Том казва, че знае, но нищо няма да каже, затова Легри го пребива почти до смърт. Робите се грижат за Том, но той бавно издъхва. В последните минути от живота му в имението на Легри се появява неговият стар господар Джордж, който месеци наред го е търсил из южните щати да го откупи, след като баща му, г-н Шелби, е починал. Джордж отива при Том, моли го да не умира, но Том се преизпълва с щастие и издръхва. Джордж го погребва извън имението на Легри и си тръгва покрусен.

Емелин и Каси бягат един ден от имението на Легри. Каси, която знае френски, се преструва на испанка, а Емелин – на нейна слугиня. Те дори пътуват заедно с Джордж и така Каси открива какво се е случило с децата ѝ. Оказва се, че Елиза е нейна дъщеря. Каси заминава за Канада, където се среща с Елиза и Джордж. Дамата са свободни вече от пет години, имат и малка дъщеря, която Каси взима за своята Елиза.

Когато Джордж се прибира в Кентъки, едва намира сили да каже новините на леля Клоу. След тази случка, той освобождава всички свои роби и им дава работа на заплата в имението си.