Тодор Влайков - Учител Миленков

Петър Миленков се връща в родния си град, след като е преподавал на друго място. В началото той не мисли нищо конкретно, но после, като вижда колко изостанала е интелигенцията и как нещата в града му трябва да се променят, той решава да стане учител.

Когато става учител, Миленков не започва веднага да обсъжда идеите си с останалите учители, а ги кани на разходки. С всеки изминал ден те стават все по-малко, но той е в добри отношения с тях. След това Миленков решава да предложи своите две идеи – едната е да се възобнови вечерното училище, а другата – всяка седмица да започнат да се разказват приказки на различни теми.

И на двете му идеи опонира старшия учител, който не харесва неговата упоритост и вижда заплаха в идеите му. Въпреки това, с настояване и подтикване на другите учители, както и с непрестанни увещания, Миленков най-после организира вечерното училище, в което, за негова изненада, идват много хора – около 40 души.

Паралелно с тези страдания, Миленков иска и да възобнови читалището, в което са останали много стари и неактуални книги, докато важните са пръснати при неговите бивши членове из града. Миленков и приятелите му опитват да издирят председателя и заместника му, както и счетоводителя, но никой от тях не иска пръста да си мръдне – особено главният учител, който е и самият заместник председател.

Миленков продължава да настоява и дори от името на главния учител свиква членовете на читалището, които много му се разгневяват и главният учител продължава да налива масло в огъня като отхвърля всяка дума на Миленков и непрестанно му противоречи. В края се сбъдва най-големият кошмар на Миленков и настоятелството не взима никакво решение, нито решава да отстъпи правата си на другиго.

Въпреки това обаче, Миленков започва да събира пари, най-вече да дели от собствената си заплата, за да купи нови книги. Много хора от града също се включват във възобновяването на библиотеката и дори кметът става отговорен за воденето на отчетите.

Вечерното училище става редовно събитие, ала с приказките е по-трудно. Първоначално на четенията идват предимно учители, а после и млади ученици, привърженици на Миленков. Четенията обаче започват да се посещават от все по-малко хора и един ден, един пияница и бивш интелигент, случайно се изпуска, че ако Миленков говорел за данъците, той вероятно би отишъл. Без да се обиди, Миленков разбира, че трябва да говори на теми, които интересуват българите в момента, а не да се фокусира в миналото на България.

Така той изнася първата си приказка за данъците, като прочита първо една руска книга, а после я преразказва на голямата си публика. Хората са много доволни, но не и първенците на града. Миленков е извикан в кметството и заплашван. Той е изключително възмутен, но след дълъг размисъл решава все пак да продължи в този дух и втората му приказка е приета още по-добре. Главният учител обаче му готви отмъщение.

Когато идва лятната ваканция и Миленков отива да служи в армията, той не бива избран отново за учител, защото до членовете на комисията са стигнали противоречиви слухове – едните твърдят, че Миленков е партизанин, а другите – че е социалист. И, въпреки че по-късно Миленков е оправдан в София, за него вече няма свободна позиция в родния му град и той бива пратен в едно диво село на име Ябълково, където хората са крайно ограничени и неграмотни.

Миленков пише едно тъжно писмо на своите приятели, но те все още носят неговия дух и обещават да продължат делото му.