Бележки:
романът се развива в началото на колективизацията в България (някъде след
1944-та г.)
Още
в самото начало Кирил Догана е хвърлил око на Славина Бойчински. Той е внук на
селския големец – Тодор Догана. Славина е дъщеря на Ради Бойчински - сприхав
мъж, който обаче много обича дъщеря си. Той обаче не ѝ обръща много внимание.
Грижи се повече за жена си Мария, която боледува от сърце, след като преди 15
години е родила момче, което е издъхнало в ръцете ѝ. От тогава Славина се е
превърнала в робия на болната си майка и вечно скитащия по кафенета и кръчми
баща.
Потисната,
Славина обръща внимание на закачките на Кирил и още преди заминаването му за
армията, те са вече влюбени, а тя търси начин после да иде в града и да се
срещнат. Връзката им обаче става невъзможна.
От
една страна, дядото на Кирил – Тодор, е най-големият човек в селото. Някога той
дошъл с жена си и се заселил в покрайнини. Много пъти опитвали да го прогонят,
горели му къщата, събаряли я, но той продължил упорито да копае земята. Двамата
му синове пораснали и възмъжали – Юрдан и Мануш. Юрдан бил по-възрастният, а Мануш
– по-невъздържанията. На Юрдан му се родили деца, най-големият му син – Кирил.
Мануш се оженил за хубавата Калина, близка по възраст на Кирил. По това време
тя вече е бременна с четвъртото си дете (третото е починало).
Първият
досег на селото с новото правителство започва. Още в началото Тодор Догана е
против колективизацията и много семейства го подкрепят. Велчо Табакерата,
първият назначен за секретар, започва да убеждава хората да се присъединят –
първо ги агитира, а после използва и сила, за да накара някои от тях да
подпишат.
В
село идва един от бившите учениците на Бойчински – Бурназов, който го слага
начело на агитацията за масовизация на стопанството. Бойчински започва да
обработва и принуждава хората един по един. Методите му стават противни на
собствените му помощници. Той започва да вкарва в „затвора“ хора за щяло и
нещяло и бързо печели омразата на селяните.
Бойчински
се скарва с Христан, секретарят, а после и с Доганови. Накрая, зъл на дъщеря
си, че е заминала за Варна без негово разрешение, дори бие някой си Обретен, за
да подпише декларацията и да си даде земята. Заради тези случки Христан открито
протестира накъде върви партията и веднага бива свален от поства си. На негово
място е сложен бай Марин. Двамата с Бойчински продължават да агитират. Когато
Славина се връща от Варна, Бойчински решава да накаже дъщеря си, но същия ден
разбира, че Обретен се е обесил на ореха и мисълта, че вината е негова, се
вселява в главата му.
Идва
ред и на имота на Доганови. Старият Тодор продължава да отказва да дава имота
си и, без разрешение, партията започва да разкопава земята им и да я подготвя
за сеене. Като разбират това, в семейството на Доганови настава смут.
Първоначално те са в шах, но няма кой да им помогне. После опитват да се
примирят, но дадената им земята е негодна и „на тези камъни не растат дори
лишеи“.
Постепенно
цялата омраза се насочва към бай Марин. Мануш и Юрдан обмислят да го убият и
техните намерения не остават скрити от баща им. За да ги спаси от позора,
старият Тодор сам отива в селсъвета и забива нож в гърба на Марин. Комунистът
умира, а Тодор тръгва обратно с намерението да се прибере у дома, да легне и да
умре, но смъртта да го среща на пътя.
Старият
Доган погребват тихо, а бай Марин – тържествено. Комунистите започват да пишат
по вратите на Доганови, да ги замерят с камъни, а много скоро хвърлят в затвора
Мануш и Юрдан в обвинение за съучастничество. Докато те са в затвора, Калинка
ражда с големи мъки. По същото време Киро се връща от армията. Отива да види
Славина и докато двамата са в бараката до къщата ѝ, баща ѝ ги намира. Двамата
бягат.
Бойчински
дълго не може да повярва да очите си. Отива в стаята на дъщеря си и я пребива
от бой. Още повече се ядосва, защото тя отказва да плаче и да моли за прошка.
Това мълчание продължава и след заминаването на Киро. Мария опитва да ги сдобри.
В крайна сметка Славина променя отношението си, но всичко е само привидно.
Тъкмо
когато отношенията в семейството на Славина се подобряват, Киро се уволнява от
армията и си намира работа в града. Той заставя Славина да отиде с него, иначе
ще си намери друга жена. Тя се колебае за кратко, а после се съгласява.
Юрдан
веднага намразва Славина. За него тя е същата като баща си, но Юрданица и
останалите от семейството го карат да я приеме и да отидат в града да ги оженят.
Като
разбира за предателството на дъщеря си, Бойчински взима всичките ѝ дрехи и ги
насича с брадвата си.
Романът
завършва с това как Мануш, Калинка и децата им остават в селото, в което няма
бъдеще за тях, но с възможността един ден да отидат при Юрдан и неговото
семейство в града.
Няма коментари:
Публикуване на коментар