Хариет Бичър Стоу - Чичо Томовата колиба

В имението на г-н Шелби живеят много негри-роби, сред които са чичо Том, жена му Клоу и трите им деца, както и Елиза Харис и нейният син Хари.

Романът започва с това как г-н Шелби е затънал в дългове и затова се среща с търговеца на роби Дан Хейли. За да се отърве от дълговете си и да запази имението си, Шелби е длъжен да продаде двама от най-скъпите си роби – чичо Том, който досега се е грижил за работите в имението му и е държал другите роби под око, и малкият Хари, който е красиво, талантливо момченце. Майката на Хари случайно подслушва техния разговор и, притеснена, споделя опасенията си с Емилия Шелби, стопанката на дома. Емилия я успокоява, но после сама научава истината. Нейният мъж я съветва двамата да напуснат имението, докато работите се уредят, защото самият той е много близък с Том и не може да гледа как го отвеждат.

Елиза обаче решава да избяга заедно със сина си. Елиза е много красива, Хейли е искал да купи и нея, но тъй като тя е любимка на г-жа Шелби, г-н Шелби е отказал. Елиза е омъжена за Джордж Харис, който е як, 25-годишен негър от съседното имение. Неговият господар е толкова жесток, че го прибира от завода, където Джордж е много тачен, и му дава най-долна работа. Виждайки накъде е тръгнал живота му и че господарят му няма да позволи да се вижда често с Елиза и сина си, Джордж бяга малко преди идването на Хейли и казва на Елиза, че ще иде в Канада и там ще събере пари, за да откупи Елиза и Хари.

Така в нощта, когато Елиза бяга с Хари, тя е съвсем сама. След като излиза от къщата с детето, тя минава през колибата на чичо Том и го предупреждава какво го чака. Том обаче не иска да бяга. Той помни как старият господар му е поверил г-н Шелби и не иска за нищо на света да го огорчава. Елиза тръгва да бяга сама.

На следния ден Хейли идва да прибере робите си и с ужас разбира, че Елиза и Хари ги няма. Той иска веднага да започне преследване, но робите измарят конете и г-жа Шелби прави всичко възможно да отложи преследването. Накрая тръгват, настигат Елиза в едно село край реката, а тя, в паниката си, скача като сърна по ледените блокове чак до отсрещния бряг.

Бесен, Хейли се връща обратно, а по-късно се среща с двама ловци на роби – Том Локър и Меркс. На тях обещава да вземат Елиза и да я продадат, а в замяна – той да вземе Хари.

В това време Елиза попада в дома на един сенатор, който я откарва в една отдалечена къща, принадлежаща на Джон Ван Тромп – бивш земевладелец със седмина сина, който е освободил всичките си роби.

Обратно в къщата на г-н Шелби Том е отведен от Хейли в окови, но по пътя го настига синът на Шелби, Джордж. Той редовно е гостувал в колибата на чичо Том и е ял от тортата на леля Клоу. Той обещава на Том, че един ден ще събере пари да го освободи и му дава един сребърен долър.

Том, заедно с други роби, купени от Хейли, е качен на речен кораб и откаран в южните щати. По пътя той се запознава с малко момиченце на име Евангелин Сен Клер. Двамата се сприятеляват и при един инцидент, тя пада във водата, а Том скача след нея и я спасява. За благодарност, Ева моли баща си да купи Том.

Така Том се озовава в нова къща. Той е назначен за личен кочияш на г-жа Сен Клер – Мари, която винаги от нещо боледува и неспирно се оплаква. Заедно с Том, г-н Сен Клер води в дома си и своята братовчедка, Офелия, която започва да се грижи за неговия дом и нарушава спокойствието на разпуснатите роби, които са свикнали на ленивия характер на господарката си.

Том, с помощта на Ева, пише писмо до дома си в Кентъки. Неговата жена, Клоу, започва да работи в една сладкарница за по 4 долара седмично, за да събере пари да го откупи от новите му господари.

В това време Елиза и Хари живеят в малко селище на набожни хора. Там тя се среща със съпруга си Джордж, който се е преоблякъл като благородник и има за слуга друг роб, който пък опитва да освободи майка си. Един от благодетелите на Джордж и Елиза разбира, че Том Локър и Меркс са по петите им, затова тръгват да бягат веднага с една каруца, но при планините трябва да слязат и да се катерят по скалите. Групата преследвачи, която вече значително се е увеличила, ги настига. Бегълците заемат удобна позиция за стрелба горе и когато Том Локър пръв отива след тях, той пада в една урва и зле се ранява. Меркс и останалите го изоставят. Бегълците вадят Локър от пропастта и го лекуват, а за благодарност той казва на Елиза и Джордж да се преоблекат, защото има подробно описание на Елиза в следващия град и така младото семейство успява да намери свободата си. Том Локър пък оздравява и става ловец на мечки.

В дома на Сен Клер неусетно минават две години. Малката Евангелин заболява неусетно от странна болест. Преди смъртта си, тя иска да направи колкото е възможно повече добро и дори да превъзпита непослушната Топси – малко негърче, което баща ѝ откупва и дава на мис Офелия да превъзпита. Каквото и да правят, Топси е все така непослушна и отмъстителна, не вярва в добротата и разбира само от побой. Когато обаче Ева разговаря с нея, Топси се променя и, колкото и да ѝ е трудно, опитва да бъде добра.

До последно Сен Клер отказва да приеме, че дъщеря му е зле, но с всеки изминал ден тя става все по-слаба. Единственото, което Том може да направи за нея, е да я носи на ръце. Един ден Ева казва на мис Офелия да отреце златните ѝ коси, а после да извика всички роби. На тях им подарява по един кичур от косата си за сбогом. На смъртния си одър Ева моли баща си да освободи Том, а след това тя издъхва.

На погребението ѝ всички плачат. Малко след това робите усещат остро липсата ѝ. Вече няма кой да ги защитава от тираничната ѝ майка, която става още по-истерична и нетърпима отпреди. Сен Клер се затваря и привидно не показва никаква емоция след смъртта на Ева. Единственият, с когото споделя, е Том. Сен Клер му обещава до няколко месеца да го освободи, но Офелия настоява той да подпише веднага акта за Топси и да ѝ даде детето. Сен Клер го прави и започва да се замисля за смъртта.

Един ден той отива в близкия град, но там избухва спор, двама се сбиват и Сен Клер бива намушкан. Докарват го обратно у дома, идва лекар, но Сен Клер умира. Така всичките му роби остават на произвола на г-жа Сен Клер. Тираничната майка решава да продаде имението, както и слугите. Мис Офелия опитва да ѝ напомни предсмъртното желание на дъщеря ѝ и на мъжа ѝ, но Мари изпада в нова истерия и не иска да даде свободата на Том, така че той е продаден на търг на отвратителния душегубец Саймън Легри.

Легри е собственик на памукова плантация, разположена в откъснато от света място, оградено от блата. Той използва робите си да му работят до смърт, а после просто купува нови, без да се грижи за здравето и нуждите им, защото така му излиза по-евтино. Том е купен с една млада квартонетка на име Емелин. Тя е едва на 15 години и никога не е вършила тежка работа в живота си. Когато Легри я вкарва с къщата, той се скарва с досегащната „стопнка на дома“ – Каси. Тя е около 35-40 годишна жена, която стои над робите, но която в гнева си решава да работи заедно с тях на полето, защото не иска да гледа как Легри съсипва живота на още едно момиче.

Именно при брането на памук чичо Том се запознава с Каси. Той е удивен от нейната противоречива природа – тя хем има добра душа, хем не вярва, че има Бог и че той може да им помогне. В началото чичо Том опитва да помогне на останалите роби с каквото може, но те са толкова оскотели, че нищо не може да трогне сърцата им. Те обаче забелязват неговата доброта, когато Том за пръв път се опълчва на господаря. Една от новите мулатки е трън в очите на Легри и той решава да я накаже и казва на Том да ѝ удари няколко камшика, но Том отказва и си отнася боя.

Каси се грижи за раните му, но в същото време душата ѝ се пълни с жажда за отмъщение. Тя е изгубила и двете си деца, били са продадени в робство, въпреки че любимият ѝ мъж е бил благородник. Третото си дете Каси е убила с опиум и сега съжалява за това. Като не вижда друг начин да убие Легри, тя го напива и казва на чичо Том, че е подготвила брадва и че той трябва да го направи, но Том я разубеждава и ѝ казва, че трябва да има друг начин.

По-късно Каси измисля план за бягство. Тя първо засилва страха на суеверния Легри, който от всичко най-много се бои от тавана, където преди е умряла жена му. След това Каси бяга пред всички с Емелин. Робите тръгват да ги гонят, а в това време Емелин и Каси се връщат в къщата и се качват на тавана, където живеят в продължение на няколко дни, докато трае преследването.

Единственият, който ги вижда, е чичо Том – той е отказал да участва в преследването. Легри някак си усеща, че той знае нещо и го разпитва. Том казва, че знае, но нищо няма да каже, затова Легри го пребива почти до смърт. Робите се грижат за Том, но той бавно издъхва. В последните минути от живота му в имението на Легри се появява неговият стар господар Джордж, който месеци наред го е търсил из южните щати да го откупи, след като баща му, г-н Шелби, е починал. Джордж отива при Том, моли го да не умира, но Том се преизпълва с щастие и издръхва. Джордж го погребва извън имението на Легри и си тръгва покрусен.

Емелин и Каси бягат един ден от имението на Легри. Каси, която знае френски, се преструва на испанка, а Емелин – на нейна слугиня. Те дори пътуват заедно с Джордж и така Каси открива какво се е случило с децата ѝ. Оказва се, че Елиза е нейна дъщеря. Каси заминава за Канада, където се среща с Елиза и Джордж. Дамата са свободни вече от пет години, имат и малка дъщеря, която Каси взима за своята Елиза.

Когато Джордж се прибира в Кентъки, едва намира сили да каже новините на леля Клоу. След тази случка, той освобождава всички свои роби и им дава работа на заплата в имението си.

Тодор Влайков - Вестовой

Кънчо е щастлив, че ще става вестовой. На него му е омръзнало по цял ден да стои в казармата и да върши куп неща, докато вестовоите си почиват. Назначават Кънчо при майора. Още същия ден гонят предишния вестовой, който е останал в дома цели четири месеца. Цялото семейство на майора се отнася с него като с куче и Кънчо изведнъж осъзнава, че и той един ден ще се окаже на мястото на бившия вестовой.

В началото Кънчо не може да свикне с факта, че каквото и да прави, постоянно някой му вика, кара му, намира му кусури и никой никога не е доволен, особено жената на майора. Кънчо трябва да прислужва не само на нея и мъжа ѝ, но и на децата ѝ, на сестра ѝ и на нейното семейство. Когато отиде в кухнята, Кънчо пък си има проблеми със слугинята, Елена, която в очите му е голяма усойница и, колкото и пъти да опитва да ѝ се хареса, тя не престава да го обижда.

Кънчо пише писмо на майка си в родния си град. Майка му не знае какво точно е вестовой, но един познат ѝ обяснява, че това на практика означава слуга и това много я разстройва. Майката на Кънчо е имала и друг син, по-голям, който го няма от 15 години. И тъй като той се води жив, а тя е записана в регистъра, че има двама сина, единият трябва д аслужи в армията 2 години. Така старата майка се оказва без помощ и единственото ѝ препитание идва от чекръка, който по цял ден върти. Майката на Кънчо се надява той скоро да се върне и най-накрая да се ожени за тяхната съседка, Цвята, за която се е сгодил малко преди да замине за армията.

Времето минава и Кънчо постепенно свиква с новия си живот. Той дори започва да ходи на хора и там вижда слугинята Елена. Тя е работила в много семейства и е имала много господарки, от които е научила това-онова и сега се смята едва ли не за половин благородна дама. Затова и се държи високомерно с останалите слуги, а и когато отиде на хорото, преценява с кои ергени да говори и на кои да се подиграва.

Гледайки я на хорото, Кънчо смята, че тя само се преструва вкъщи и отива до нея, но тя се пуска и той така се разстройва, че иска да ѝ отмъсти и решава да флиртува с друго момиче – Николина. Двамата с Николина започват да си говорят, често се срещат и като че нещата вървят добре, когато един ден тя престава да идва на хората и Кънчо разбира, че семейството, при което е служила, се е преместило в друга част на града. Той отива да я търси, но не я намира. Работата е там, че точно преди да срещне Кънчо, Николина е имала друг мъж, от който се е отегчила, а сега се е отегчила и от Кънчо и затова го е оставила, без да му каже за преместването.

След този случай Елена започва още повече да дразни Кънчо, а той се среща с други вестовои. Чувайки тъжните истории на останалите в неговото положение, Кънчо започва да се изпълва със злост към майора и семейството му и един ден нарочно оставя кафето да изкипи и го носи на майоршата, която веднага започва да му се кара, а той се сопва и казва, че не е слуга. Тези думи замалко не я карат да припадне, тя вика при себе си един военен, който ухажва сестра ѝ, и Кънчо без малко не остава без зъби.

Когато слиза долу в кухнята, Елена внезапно променя отношението си към него. Започва да се грижи за него, да разговаря с него и да го утешава. От този ден Кънчо заживява един по-хубав живот, макар че семейството на майора се държи все така зле с него. Оказва се обаче, че Елена се държи с него с причина. Един от нейните ухажори е изчезнал, а тя е забременяла и сега само намеква на Кънчо за женитба. Той се усеща навреме и иска да се измъкне, но тогава се намесва майоршата и в деня на неговото уволнение от армията, карат го насила при попа и го женят за Елена.

След като се женят, Елена сваля маската си и отново започва да го подиграва. След като ражда детето си, той се оказва мъртво, а тя зарязва Кънчо и си намира работа при нова господарка. Кънчо скита из София и опитва да си намери работа, но не му се получава, а майка му у дома чака писмо, чуди се какво е станало с него и кълне хората, които погубват всяка година хиляди момчета като нейното.

Чарлз Дикенс - Оливър Туист

Майката на Оливър Туист пристига в града пеша, без венчална халка и без да каже откъде е дошла и какво е преживяла. След като ражда сина си, тя умира. Оливър е даден в дома за сираци на една отвратителна жена, мисис Ман, която си присвоява от парите, отпускани ѝ от държавата да издържа децата. След като пораства, намират на Оливър работа. Първоначално искат да го направят коминочистач, но тъй като много деца бързо намират смъртта си, Оливър започва да работи като оплаквач в погребално бюро, благодарение на своя „благодетел“ и мъчител, г-н Бъмбъл, местният клисар. На Оливър най-много му върви при погребенията на деца, но той никак не харесва професията си.

На всичкото отгоре, положението в дома на новия му господар никак не е хубаво. Той постоянно получава подигравки, особено за произхода си, но когато споменават майка му, той не успява да издържи и се хвърля на бой. Прислугата успява да извърти историята така, че Оливър се оказва най-долен разбойник и побойник. Оливър не издържа на наказанието и бяга. Върви по прашния път към Лондон и едва успява да стигне там, благодарение на милостта на няколко души.

В Лондон първия познайник на Оливър е едно малко момче, което се оказва крадец. Виждайки потенциала на Оливър, то го води в бърлогата на един стар евреин на име Феджин. В началото Феджин се грижи за Оливър, дава му да яде и му обяснява как да маха инициалите от скъпи кърпички, които той държи при себе си. Оливър никога не се пита откъде идват и къде отиват скъпите предмети, но когато решават да го пратят за пръв път да обере един човек, виждайки как другарчетата му го правят, той бяга от местопрестъплението. За да не попаднат в беда, доскорошните му приятели започват да викат след него и да го наричат крадец, заради което смятат детето за крадеца и го залавят и откарват в полицията.

Човекът, от когото опитват да откраднат, вижа Оливър и разбира, че той не може да е крадецът, затова издейства от властите да го вземе със себе си. По това време Оливър е толкова изтощен, че припада и спи в продължение на повече от седмица в дома на мистър Браунлоу. Когато се събужда, той разказва на него и любезната икономка мисис Бедуин за приключенията си и как е бил принуден да върши долни деяния. Мистър Браунлоу му купува дрехи и решава да направи от него възпитан млад човек. Единствено приятелят на Браунлоу, киселякът мистър Гримуиг, питае съмнения относно намеренията на Оливър. За да му докаже, че греши, Браунлоу дава на Оливър пет лири и скъпи книги, които трябва да върне на книжаря.

За съжаление, старите „приятели“ на Оливър го откриват, благодарение на усилията на Нанси – младо момиче, което Феджин е завлякъл на дъното още преди години. Така, когато Оливър излиза на улицата, той бива отвлечен от Нанси. Тя се преструва пред минувачите, че той е изгубеният ѝ брат, който не е наред с главата, и така успява да го отведе.

Истината е, че не само Феджин вижда потенциала на Оливър да му бъде полезен, но има и една друга личност, която има интерес Оливър да остане на дъното и един ден да бъде обесен. Тази личност се нарича Мънкс.

Въпреки голямото си нежелание, Феджин дава на Сайкс, един долен крадец, който има за компания зло куче, за да направят обир в дома на богата вдовица. В къщата може да се влзе през тясно прозорче и само Оливър може да влезе. Когато влиза обаче, той решава да предупреди слугите, Джайлс, ала единият от тях го прострелва. Оливър успява да избяга, но Сайкс го зарязва на полето. Когат идва на себе си, Оливър се връща в къщата и моли за помощ.

Когато виждат раненото момче, всички се чудят дали то е същото, което Джайлс е прострелял, затова се допитват за съвет до двете стопанки на къщата – прекрасната Роза и г-жа Мейли. Те настаняват Оливър на горния етаж, където за него се грижи д-р Лосбърн. Трогнат от съдбата на момчето, той кастри Джайлс, задето го е прострелял, а после казва на следователите, че няма как това момче да е част от престъпната банда.

Когато Оливър се възстановява, той разказва отново цялата си история, а после опитва да намери добрият мистър Браунлоу и да му разкаже истината, но той е заминал. Оливър заживява с новото си семейство и така минава почти цяла година. Когато се връщат отново в Лондон, с младата Роза се свързва самата Нанси. Сега Нанси се грижи за Сайкс и живее с него и дори го обича посвоему. На два пъти Нанси е подслушала разговор между Феджин и Мънкс. Този Мънкс е платил на стария евреин да намери и отведе отново Оливър и дори имат план как да го направят отново. Нанси казва на Роза да бъде предпазлива и че нещо, свързано с идентичността на Оливър, трябва да остане скрито.

Докато Оливър е живеел с новото си семейство, то Мънкс е издирил единствените, които могат да потвърдят неговата личност. Сега старата домакиня на приюта, мисис, Ман, и клисарят Бъмбл са женени и по-нещастни от всякога. Оказва се, че г-жа Бъмбл е откупила пръстенчето и медальона, принадлежали на майката на Оливър. Щом ги получава, Мънкс ги пуска в една бездна и те изчезват безследно.

Нанси е обещала на Роза да се срещнат за втори път и сега тя води със себе си мистър Браунлоу. Нанси им казва как изглеждат Сайкс и Феджин и къде могат да бъдат открити. Нанси отказва да получи каквато и да е награда, освен кърпичката на Роза. Нанси предполага, че някой я следи, и се оказва права. Нейното странно поведение е убягнало на Сайкс, но Феджин праща новия си шпионин, Ной (стар познайник на Оливър), да я следи. След като научава какво е казала, Феджин споделя със Сайкс, а той убива Нанси с цепеница, а после бяга.

Когато чува историята на Нанси, мистър Браунлоу си спомня нещо, което му е направо впечатление още при първата му среща с Оливър – това колко той много прилича на един негов стар приятел. Както и подозира, този негов приятел се оказва баща му. За да потвърди подозренията си, той праща хора да заловят Мънкс и двамата разговарят. Оказва се, че истинското име на Мънкс е Едуард Лифърд и той е полубрат на Оливър.

Бащата на Мънкс и Оливър се е оженил млад и по сметка. Той не е обичал жена си и двамата са живеели разделени. Жена му е имала един син от него, Едуард, който е настройвала срещу бащата и го е възпитавала в омраза. Виждайки тяхната ненавист, бащата решава да даде малко пари от наследството си, а останалите да завещае на единствената любов на живота си, Агнеса, и тяхното неродено дете. За съжаление, бащата заболява и умира преди раждането, а завещанието му е изгорено от жена му. Агнеса е отведена от баща си в провинцията, за да скрие позора си. Бащата обаче умира, а Агнеса, предусещайки смъртта си, иска да иде до мястото, където е погребан нейния любим, за да умре с него.

Оказва се също, че Агнеса е имала сестра – Роза, върху която е паднал целия позор от злословията на злата съпруга. Роза е приютена от г-жа Мейли и се влюбва страстно в нейния син Хари, но заради петното върху своето име, двамата не могат да се оженят, поне до деня, в който нейната истинска история не става явна. Мънкс казва още, че майка му е издирила семейството на Агнеса и им е навредила много, а после се е разболяла и е умряла в мизерия. Самият Мънкс е сменил името си, свързал се е с лоша компания и така опитал да намери брат си (защото той е бил сигурен, че роденото от Агнеса дете е момче) и да му попречи да вземе дяла си от бащиното завещание.

За да се измъкне от лапите на закона, а и защото той сам не е извършил нищо пряко, Мънкс предава Феджин и Сайкс на закона, признава наследството на Оливър, а от благодарност, Браунлоу му дава половината от парите на баща им. Мънкс заминава за Индия, изхарчва всичко, попада в затвора и намира смъртта си.

Сайкс, преследван от духа на убитата от него Нанси, опитва да намери място, на което да се укрие, но едно момче го предава и за минути около къщата се събира огромна гневна тълпа. Сайкс се качва на покрива, взима въже и се готви да скочи, когато по случайност не успява да сложи примката си правилно, пада и се обесва, а кучето му скача след него, но пада в пропастта и умира.

Феджин е заловен и осъден на смърт. Оливър отива да го види и получава травма от думите, които чува. След присъдата, Оливър заживява като син на мистър Браунлоу. Роза и Хари се женят. Мисис Ман и Бъмбл стават просяци и заживяват в същия онзи дом за несретници, в който някога са се държали като високомерни господари. Издигат паметна плоча на майката на Оливър, на която е написано само името „Агенса“.

Тодор Влайков - Разкази

Седянка

Стоян е млад овчар и отличен кавалджия, който нетърпеливо чака идването бай Джуро, който ще го замести на поста му да гледа овцете. Докато чака, Стоян си спомня първата си среща с Пенка – неговата любима. Тогава той е водил стадото си на водопой и е чул пеене на жътварка, а след това е видял Пенка и се е влюбил в нея от пръв поглед. Нервността на Стоян идва от факта, че седянката, на която ще бъде Пенка, вече ще е започнала, а там със сигурност ще е Рашко

Рашко е син на богато семейство и много настойчиво ухажва Пенка. Той е сигурен в успеха си, защото баща ѝ е пияница и е лесно да го подкупи. Това разгневява още повече Стоян и той опитва да се отърси от тези мисли, когато бай Джуро идва и той хуква към седянката

На седянката има много моми, които чистят царевица, пеейки различни песни. Техните гласове привличат група момчета, които уж идват да им помагат, като в същото време ги ухажват. Сред тях е Рашко. Той се опитва да се присламчи към Пенка, а тя непрестанно се дърпа. Тя тъкмо се чуди къде ли се бави Стоян, когато той идва и сяда до нея. Рашко е страшно гневен, но точно тогава домакинята кани всички да ядат качамак.

След като приключват работата, всички се разотиват. Рашко лъже Пенка, че майка ѝ го е помолила да я придружи, но тя не му вярва, а тръгва с приятелките си. Когато стига дома си, тя се разделя с момичетата и тръгва по една уличка, където я пресреща Рашко, но в този момент се появява Стоян и я спасява, а след това приятелят на Стоян, Чапата, завлича Рашко със себе си и го води у тях.

Стоян пита Пенка дали го обича и тя му отвръща „да“, а после той я пита дали иска да избяга още тази вечер у тях. Пенка се двоуми, но след това го прегръща и двамата отиват в дома му, следвани отдалеч от Чапата, където Стоян представя Пенка на майка си като „твоя достойна замена“.

Чичо Стайко

Главният герой върви по пътя край пътя на своето село и вижда чичо Стайко. Той е известен в селото като добър човек с добри деца, но когато двамата с главния герой се заприказват, оказва се, че това съвсем не е така. Чичо Стайко е толкова препатил, че сам започва да разказва за болежките си. Въпреки че е отгледал тримата си сина и ги е направил добри като себе си, те постепенно започват да поемат по свой път, а неговата работа няма край.

Най-големият син е станал овчар и по цял ден е с овцете. Всички пари, които изкара, всичко е за семейството, и чичо Стайко смята, че на него единствен няма да се изплати нито на този, нито на онзи свят. Вторият му син обаче работи за семейството на жена си и всички пари, които изкарва, ги оставя за себе си; рядко подхваща работа и повечето време стои в кръчмата с останалите мъже. Третият му син тъкмо се е върнал от армията и си гледа ергенството. Той си е харесал една своенравна мома, от която чичо Стайко много се бои.

Двете снахи на двамата му по-големи сина горе-долу се разбират с жена му, ала той е сигурен, че дойде ли най-младата, и те, и семейството му – всичко ще се разпадне. А работата на чичо Стайко никога не свършва, но той е вече много възрастен, за да я върши, както преди и мисли, че скоро ще умре и ще остави семейството си да се избие помежду си.

Въпреки болката си, чичо Стайко споделя с разказвача, че му е олекнало на душата и двамата скоро се разделят.

Неприятния гост

Цако Калинов е виден чиновник в едно министерство. Той води улегнал начин на живот и го притесняват единствено хора, които искат непрестанно нещо от него. Като например неговия роднина Нанко. Дни наред той се опитва да говори със своя роднина, за да го уреди на работа и в този ден той идва в дома му.

Още с идването си, жената на Нанко му обръща гръб и се държи студено и пренебрежително с него, очаквайки всеки момент да си тръгне. Нанко иска от Калинов да ходатайства пред него, за да стане лакей в двореца. Калинов обаче определя тази работа като позор, по-скоро заради лошите си отношения с тамошния отговорник, отколкото от загриженост към Нанко.

Съкрушен, Нанко се готви да си тръгне, но Калинов се сдърпва с жена си, която не престава да му повтаря, че трябва да ходи в министерството и той напук решава да не ходи, а да остане да послуша историята на Нанко. Малко по малко, Нанко разказва защо си търси работа в столицата и защо не може да се занимава повече с тъкачество. От една страна пристига много голяма конкуренция от чужбина – нискокачествени платове, но много шарени и евтини, които хората предпочитат. От друга страна, дюкянът му вече не е на чаршията и на хората не им се пътува толкова далеч, за да идат при него. Така Нанко остава без работа, умира му едното дете и жена му се разболява.

Докато слушат тази история, отношението на Калинов и жена му се променя и те започват да му съчувстват и искрено желаят да му помогнат. Разказът завършва с това как Калинов пише писмо на главния в двореца, за да направи Нанко лакей.

 

Чичо Джуро

Чичо Джуро е бил овчар през целия си живот и нищо друго не го вълнува. Дори неговите деца. Той съвсем не се интересува как растат и какви хора са, дори рядко ги вижда. Първите му две деца са момичета и те бързо се женят. Другите три са момчета. Първото го влече овчарлъка и скоро започва да замества баща си. Второто момче се оказва безделник и бяга отвркъщи, а Джуро го отписва. Третото се оказва много учено.

На Джуро започва да му става приятно да слуша хвалбите на учителя му и решава да го остави да се изучи, вместо да прекъсне училището му и да го прати на занаят. Когато завършва началното училище, учителят го съветва да остави момчето да се изучи и в горните класове. Гочо е винаги първи в класа си, все така хвален и обичан, а на Джуро му става все по-приятно да слуша. Дори се съгласява да го прати в София в гимназията, за да стане един ден голям и учен човек.

Проблемът е, че трябват пари. Чичо Джуро първоначално мисли да вземе заем, но жена му го убеждава да продаде някои от овцете или нивите. Гочо е много щастлив в София, там живее при тяхна роднина. Не се оплаква, макар да гладува и учебниците да са много скъпи.

Един ден Джуро получава писмо от негов учител в София, че детето му гладува, но в същото време обещават, че държавата може да плати обучението му. Джуро се успокоява малко, но после получава писмо от Гочо, че се е разболял. Минава известно време и получават вест от леля му, която пише, че докторът го е прегледал и посъветвал да се прибере у дома да се лекува.

Джуро и жена му са много притеснени. Грижат се ден и нощ за Гочо, който става все по-слаб. Докторът идва да го прегледа и казва, че момчето няма да го бъде. Джуро обаче продължава да убеждава себе си и Гочо, че той ще се оправи. Един пролетен ден Гочо казва, че кашлицата най-сетне го е оставила и че иска да излезе навън, но в този момент издъхва.

Научавайки за смъртта на детето си, Джуро помръква; радостта и гордостта му изчезват и той престава да се вълнува дори от любимите си овце. Тях оставя на големия си син, а той започва да се скита из кафенета и кръчми все така мрачен.