Джовани Бокачо - Декамерон

Предполага се, че Бокачо е роден като незаконен син на флорентински търговец. Бащата бил студен и високомерен. Майката захвърлил на улицата и тя скоро умряла. Но задържал детето.

„Галска жилка“ присъства в творчеството на Бокачо. Има френски дух – кипяща жизненост, остроумие и въображение; флорентинската хитрост, страст към прекрасното и вордено чувство към изящното.

Бокачо се е възхищавал на Петрарка. Но Петрарка не се е отнесъл с особен възторг към „Декамерон“.

Бащата на Бокачо се изявява като груб материалист, който не се интересува от хуманитарните науки. Искал от сина си да стане търговец. Единствен хубав спомен има от Неапол, където културата и насладите били издигнати в култ. По това време Париж е бил беден и мръсен град. Там Бокачо се е подвизавал като млад поет. Поемата „Филострато“ му е донесла известност.

Бокачо завързва редица любовни връзки. Най-известният му роман е с кралската дъщеря.

Бокачо се е занимавал с дипломатическа дейност. Но не е бил политик по призвание.

През 1362 г. при Бокачо идва картезиански монах и му предрича близка смърт. На 50 Бокачо се отказва от светския живот и става монах. Бокачто умира на 62 и е погребан в околностите Черталдо, като през този период от време е занемарил творчеството си.

 

Поетическото чувство Бокачо е развил, гледайки гроба на Вергилий. Правил е сериозни опити във всички литературни жанрове.

Някога „Декамерон“ е предизвикал революция с дръзкото си съдържание. В разказите преобладават италианците, въпреки че героите са изключително разнообразни – от всякакви класи и слоеве на обществото. Произведението е в противовез с нормите, вярата и произведенията, излезли преди него.

 

Във Флоренция върлува чума.

Хората умират сами, по брутален и бърз начин. Заразата е плъзнала навсякъде. Хората са забравили човечността си – брат изоставя брата, жената изоставя съпруга си, повечето бягат в провинцията, но и там върлува епидемия.

В този ад седем дами и трима господа решават да се уединят в едно имение на две мили от града, където, в комапнията на малкото си останала прислуга, да си разказват истории, за да им минава времето.

Тези истории Бокачо нарича „новели“.

 

Ден 1

 

1. Един богат търговец от Франция – Мушато Францези, наема сер Чепарело, който е известен с многото си лъжи, за да взима налозите от лихварите му вместо него. Чепарело така и прави, но при едни от лихварите, двама братя, той заболява и ляга на смъртен одър. Братята не могат нито да го задържат, нито да го изгонят заради репутацията му и викат най-светия монах от близкия манастир, за да му се изповяда. Чепарело се изкарва най-големият светец и след смъртта си бива провъзгласен за светия, а местните идват на гроба му и му се молят.

2. Джаното имал много добър приятел – евреинът Чивини. Защото искал да са заедно в християнския рай, Джаното убеждавал Чивини да промени вярвата си. Чивини се двоумял и накрая решил да иде в Рим и да види лично какво правят свещениците. Попаднал на разгул и поквара, точно както Джаното се опасявал, но въпреки това станал християнин, защото тази религия, според него, се разпространявала най-бързо и имала най-много последователи.

3. Саладин бил султан на Вавилония, но не особено пресметлив. Веднъж  му потрябвали пари и повикал при себе си богатия евреин Мелхиседек, за да го преметне и да го застави насила да му даде пари. Задал му въпрос – коя от трите религии е най-първа. Евреинът се усетил и отвърнал с история – за един пръстен, който се давал от поколение на поколение. Който носел пръстена, независимо дали е първо или второ дете, можел да дава нареждания на останалите. Един баща толкова обичал тримата си сина, че направил три пръстена. Като чул отговора, султанът казал истината и евреинът му дал парите. След това двамата станали близки приятели.

4. Един монах срещнах веднъж в гората много красиво момиче. Въпреки силната си вяра, той бил обладан от плътско желание, затова я отвел в килията си. Абатът чул как двамата се забавляват и когато монахът излязъл, решил той да направи същото с момичето. Но така се случило, че монахът видял всичко и когато абатът решил да го накаже, монахът се противопоставил – двамата извършили един и същи грях, който запазили в тайна. Но след това отново водели тайно момичето в манастира.

5. Френският крал дочул за неземната хубост на една маркиза и ѝ отишъл на гости, докато мъжът ѝ не си бил вкъщи. Умната маркиза веднага разбрала каква е работата и приготвила трапеза само от кокошки. Когато кралят я попитал защо има само кокошки, тя отвърнала, че жените, както и кокошките, са еднакви навсякъде. Кралят я разбрал и си отишъл набързо, преди някой да е разбрал за недостойните му намерения.

6. Един инквизитор вместо да наказва хулещите Бога, изпразвал кесиите на по-богатите. Веднъж срещнал един простодушен човек, който казал, че имал толкова хубаво вино, че сам Иисус ще поиска чашка. Инквизиторът го наказа, задето нарекъл Иисус пияница, взел му парите и го накарал да ходи всеки ден на църква. Там човекът чул, че каквото стори човек, ще му се върне стократно, казал го на инквизитора, онзи разбрал какво му намеква и го пуснал да си върви.

7. Месер Кане бил уважаван човек, организирал тържество и поканил комедианти, но после им казал да си вървяр. Останал само Бергамино. Той имал три костюма и ги продал, за да остане в града. Когато обаче парите му започнали да привършват, отишъл при месер Кане и му разказал следната история. Стихотворецът Примас чул за славата на някакъв абат, който хранел всеки, който седне на тразпезата му. Примас отишъл в дома му, но щом абатът го видял, досвидяло му се и останал в стаята си да го чака сам да си тръгне. Примас носел със себе си три хляба и започнал да ги яде. Когато стигнал до третия хляб, абатът се учудил сам на себе си защо е толкова стиснат, а като научил, че на гости му е дошъл не скитник, а самият Примас, излязъл да го посрещне. Месер Кане разбрал намекът на Бергамино, платил престоя му и му подарил скъпа дреха.

8. Имало един италиански благородник, когото наричали Ермино Скъперника. Той нищо не харчел, а само увеличавал богатствата си. Веднъж на гости ми дошъл придворният шут Гулиелмо Борсиере. Той бил поканен в дома на Ермино, разгледал всичко и после казал на домакина, че е виждал много неща и много е пътешествал, но думата „Благородство“ никъде я нямала в дома на Ермино. Благородникът така се засрамил, че станал най-щедрият човек на света.

9. Една жена била жестоко оскърбена и решила да се оплаче на краля. Но той бил малодушен и на него също се подигравали. Тогава жената му казала, че иска от неговата сила, за да преглътне обидата така, както ги преглъща той. Кралят се стреснал от тези думи, наказал мъжете, обидили жената, и преследвал всеки клеветник.

10. Възрастен лекар се влюбил в млада хубавица. Приятелките ѝ решили да се подиграят с него и го поканили в дома ѝ да го разпитат. С отбрани думи лекарят обаче защитил сърцето си и спечелил любовтана хубавицата, а тя се засрамила от себе си.

 

Край на Ден 1 – Пампинеа, която е кралица, дава лавровия си венец на Филомена. Новата кралица определя новата тема за следния ден – истории за хора, които са ставали жертва на превратностите на съдбата, но с благополучен край.

 

Ден 2

1. В едно немско градче починал някой си Ариго. В деня на смъртта му камбаните на църквата сами започнали да бият и го обявили за светец. Хората го пренесли в църквата и сакати и нуждаещи се ходели да му се молят. По това време в шега дошли трима комедианти. Единият се престорил на сакат, а другите двама го хванали отстрани, за да ги пуснат да видят тялото. Щом видели Ариго, онзи, който се преструвал, станал на крака и всички завикали от удивление. Но после се разбрало, че е измамник и започнали да го бият. За да не го смаже тълпата, двамата му приятели отишли при полицията и казали, че той е крадец. Полицията си пробила път през тълпата и изнесла ни жив, ни умрял мъжа. Завели го при съдията, но съдията бил суров. Неговите приятели отишли при синьора на града и го помолили за помощ. Така и тримата си тръгнали живи и с по една дреха от града.

2. Благородникът Риналдо пътувал със слугата си на кон. По пътя трима разбойници решили да го ограбят, но се престорили на благородници като него. Говорили с него и дори го питали на кого се моли, а Риналдо отвърнал – на Свети Юлиан. Като паднала нощта, единият от разбойниците го посъветвал да се помоли на своя Свети Юлиян, а после тримата го ограбили и го оставили почти гол насред снега – само с една риза. Слугата му, като видял какво се случва, обърнал коня си и избягал. Риналдо вървял и се молел на Свети Юлиан да не замръзне. Много късно през нощта той стигнал същия крепостен град, в който избягал слугата му, но по това време портата била затворена. Встрани имало малка къщичка, където живеела вдовица. Тя приела Риналдо, облякла го в дрехите на мъжа си, нахранила го, а после му се обяснила в любов. След като прекарали нощта заедно, Риналдо намерил слугата си, а същия ден разбойниците били заловени, на следващия – увиснали на въжето. Така молитвата към светията спасила Риналдо, коня и парите му.

3. Трима братя имали много богат баща, който починал и им оставил наследството си. Те обаче похарчили всичко и с последните си пари напуснали Флоренция. Започнали да се занимават с лихварство, спечелили много пари и дали бизнеса на своя племенник – Алесандро. А те се върнали обратно във Флоренция да харчат пари. В Англия обаче избухнала война и Алесандро загубил бизнеса си, а братята влезли в затвора. Алесандро тръгнал на път и срещнал млад абат и двама рицари, които го придружавали. През нощта в хана абатът разкрил на Алесандро, че е жена, че била влюбена в него и че го иска за мъж. Алесандор се съгласява. Когато отиват при папата, оказва се, че жената е принцесата на Англия. Тя разказва всичко на папата, получава благословията му и се жени за Алесандро, който по-късно става крал на Англия и Шотландия.

4. Ландолфо Руфоло бил богат търговец, но нещастието го сполетяло и той загубил всичко. С последните си пари заминал да продава стока в Кипър, но там имало и други като него и той загубил всичко. Решил да се занимава с пиратство и забогатял, но попаднал на други пирати и загубил всичко. Като взели за пленник, буря разбила кораба и той два дни се носел по водата, прегърнал един от сандъците, които били на кораба. Накрая попаднал на брега, където една жена се погрижила за него и за сандъка. Щом се съвзел, Ландолфо намерил в сандъка скъпоценности. С тях се върнал у дома, пратил пари на жената и хората, които му помогнали и заживял почтен живот.

5. Андреучо бил тръговец на коне и отишъл с много пари в Напол. Една измамница видяла кесията му и се представила за негова сестра и така го ограбила. През нощта той плачел и кълнял и така попаднал на двама души, на които разказал патилата си. Случило се, че в същия ден погребали архиепископа на Неапол и двамата казали на Андреучо да го ограбят, но когато той влязъл в ковчега, те го затворили. Андреучо се спасил само защото се появили други крадци, свещеници, които отворили ковчега.

6. Голям и влиятелен благородник на име Аригето бил свален от власт и хвърлен в затвора. Жена му, двамата му сина и дойката избягали, опитали да живеят скромно, но пирати отвлекли двете деца и дойката, а жената останала сама и полудяла. Тя тъкмо била родила втория си син, когато се озовала на остров. Там кърмила две малки сърнета. Един ден била открита от благородник на име Курадо. Той я отвел в дома си като придворна дама на жена си. Дойката, от страх да не убият синовете, казала, че са нейни и тримата постъпили на работа. Най-големият станал слуга в дома на Курадо и се влюбил в дъщеря му. Като разбрал, че са били заедно, бащата решил да убие и двамата, но после размислил. Разбрал, че Курадо е син на Аригето, оженил го за дъщеря си, казала му за майка му, а после разбрали, че баща му е жив и пратил писмо на него. Накрая всички се срещнали

7. Имало султан, който загубил голяма битка и решил в замяна да даде дъщеря си на победителя. Пратил я с кораб, но корабът попаднал в буря и почти всички измрели. Принцесата попаднала в страна, където никой не говорел езика ѝ. Който мъж я видел обаче, я пожелавал, ала винаги умирал. Така принцесата попаднала в дълга поредица от нещастия, в които мъжете, с които била, били убивани от други мъже, докато най-накрая се върнала при баща си, разказала му, че живяла в манастир пред тези години и се омъжила за същия онзи победител, казвайки му, че е девственица.

8. Кралят на Франция и неговият син отиват на война. Кралството си оставят на Анверския граф, който бил не само много възпитан, но и красив. Жената на принца го пожелала и опитала да го съблазни, но когато той ѝ отказал, тя разкъсала дрехите си и казала, че я изнасилил. Графът заминал с двете си деца за Англия. Там оставил дъщеря си в едно семейство, където тя се оженила за сина, а сина си оставил на друго място. Двамата се уредили добре, а после, когато отново се събрали, жената на принца била вече на смъртно легло. Тя признала за измамата и принцът, който вече бил крал, го повикал при себе си и възстановил всичките му права на граф, върнал му парите и дома.

9. Имало един търговец на име Бернабо, който се обзаложил с друг търговец на име Амброджоло, че жена му е вярна и че той е може да я изкуши. Амброджоло с хитрост се вмъкнал в стаята на жена му, взел някои вещи, показал ги на мъжа ѝ, а Бернабо, кипящ от гняв и срам, заповядал на слугата си да убие жена му. Тя обаче успяла да разубеди слугата и да избяга. Шест години се преструвала на мъж, докато ѝ се отдала възможност да разбере измамата и с помощта на султана, на когото служела, да си върне мъжа и да накаже Амброджоло.

10. Стар и немощен съдия си взима млада жена. Той бил толкова изтощен от съпружеските си задължения, че си намирал много извинения да не ги спазва, заради което жената се чувствала страшно пренебрегната. Един ден двамата отишли за риба, а жена му била отвлечена от корсар. Когато съдията разбрал при кого е, отишъл при корсаря и го помолил да му върне жената, после молил и нея, но тя предпочела да остане с младия мъж, отколкото със стария съдия. Съдията се върнал у дома, полудял и умрял.

Край на Ден 2 – новата кралица казва, че трябва да починат два дни (че вече са на това място от четири дни) и дава новата тема за следващия път.

Ден 3

1. В малък манастир живеели няколко монахини. Когато техният слуга се върнал в родното си село и разказал за неволите си там, един селянин на име Мазето решил да иде на негово място и да се престори на глухоням. Като го видели монахините, решили да се възползат от него, а с тях и тяхната абатиса. Когато Мазето проговорил (той казал, че това било чудо), направили го иконом на манастира, а той се сдобил с много деца и чак на старини се върнал в селото си като богат човек.

2. Ломбардия, в двора на краля имало коняр, който бил безумно влюбен в новата му кралица. Тя била много красива и благочестива. Веднъж конярят решил, че по-скоро ще умре, за да преспи с кралицата и намислил как да го направи. Промъкнал се през нощта, видял, че кралят им таен знак и така успял да влезе в спалнята на кралицата, представяйки се за него. Кралят обаче разбрал случайно и по дишането успял да го познае. Но защото било тъмно, отрязал кичур от косата му, за да го познае на сутринта. Конярят обаче отрязал кичур от косите на останалите слуги и така се спасил.

3. Една омъжена жена използвала глупав монах, за да започне любовна връзка с един благородник. За да привлече вниманието на благородника, тя се изповядвала и оплаквала на монаха, като всъщност давала инструкции на мъжа къде и как да се срещнат. Монахът викал при себе си благородника, карал му се и му казвал всичко. Така връзката на двамата продължила дълго, без никой да се досети.

4. Пучо бил глупав и не могъл дори жена си да направи щастлива. Мислел само за духовния си сан. Тогава се срещнал с един монах, който му издал начин как да се приближи до Бога и да влезе в орден, само и само за да остане насаме с жена му и да я направи много щастлива.

5. Пистоя. Там живял един благородник на име Франческо, който имал красива съпруга. Тъй като трябвало да иде в Милано и да изглежда представително, той искал най-красивият жребец. А единствено Дзима имал такъв. За щастие на Франческо, Дзима бил влюбен в жена му и дори не го криел. Срещу жребеца Дзима поискал да говори с жената на Франческо в негово присъствие и, въпреки че тя не му отговаряла, той я убедил в любовта си и след заминаването на Франческо за Милано, двамата станали любовници.

6. Ричардо и Филипело са женени, но Ричардо се влюбва в жената на Филипело и се възползва от нейната ревност. Казва ѝ, че Филипело се среща с любовницата си в една баня и ѝ казва кога. Вбесена, жената отива в банята, но там е толкова трудно, че не може да различи съпруга си. Когато Ричардо се разкрива, съпругата иска да побегне, но той я заплашва, тя остава при него и двамата стават любовници.

7. Тедалдо имал любовница, която го изоставила и той заминал за седем години. Когато се върнал, разбрал, че неговите братя го взели за мъртъв. Тогава, предрешен, той иска да разбере защо любовницата му го е напуснала, а после ѝ се разкрива и двамта отново се събират. Тедалдо дори спасява съпруга ѝ от смърт, тъй като са го обвинили, че го е убил. Накрая разбират, че в града се появил войник, който много приличал на Тедалдо, но бил убит от братята в съседната кръчма.

8. Ферондо бил прост селянин, който много ревнувал красивата си жена. Разбирайки за страданията ѝ, абатът на Тоскана ѝ предложил да „излекува“ мъжа ѝ като го прати в чистилището. За тази цел, абатът приспал Ферондо, преоблякъл го и десет месеца го държал в една пещера, където всеки ден един монах го биел и хранил. Когато жената на Ферондо забременяла от абата, отново приспали Ферондо и го върнали в гроба, откъдето той излязъл и никога повече не ревнувал жена си. Тя родила детето на абата, твърдейки че е на Ферондо, а след това продължила да посещава абата.

9. Джилета била дъщеря на беден знахар, но била силно влюбена в благородника Белтрамо. За да го получи, Джилета излекувала стара болест на краля и кралят накара Белтрамо да се омъжи за Джилета. Недоволен от брака си, Белтрамо казал на жена си, че ще я признае за своя само ако забременее от него и вземе пръстена, който никога не сваля, а после заминал. Джилета се предрешила и го последвала, разбрала, че той е влюбен в бедно момиче и се престорила на нея, за да забременее и вземе пръстена. След раждането на близнаците, въранала се у дома и Белтрамо я признал за съпруга.

10. В град Капса в Берберия живяла богата девойка на име Алибек, която искала да служи на бога и тръгнала към пустинята. Там срещанала много монаси, които все я отпращали нататък, страхувайки се да не изпаднат в грях. Накрая Алибек попаднала на Рустико, млад и набожен отшелник, който решил да подложи вярата си на изпитание, ала още на следващия ден се огънал и решил да научи Алибек как „да вкарат дявола в пъкъла“. Минало време и Алибек имала нужда много често да вкарват неговия дявол в нейния пъкъл, но Рустико бил слаб и немощен. Така се случило, че семейството на Алибек загинало и един неин роднина дошъл и я намерил, а после я върнал обратно в Капса. После двамата се оженили и заедно вкарвали дявола в пъкъла.

След този разказ Филострато става крал и дава нова тема за следния ден – „разказ заония, чиято любов е завършвала с нещастен край.“

Ден 4

1. Принц Танкреди имал само една радост в живота – своята дъщеря Гизмунда, която обичал толкова много, че все отлагал да ѝ намери съпруг. Гизмунда се влюбила в един паж – Гускардо, и намерила начин двамата да се срещат тайно. Танкреди случайно научил за отношенията им, затворил Гускардо, изтръгнал му сърцето и го дал на дъщеря си в чаша. Гизмунда напълнила чашата с отрова, изпила я и когато Танкреди усетил какво се случва и дошъл при нея, Гизмунда го помолила да я погребе там, където е захвърлил трупа на любимия ѝ, след като принцът толкова се срамувал от любовта им. Танкреди много скърбил и погребал двамата в гробница.

2. Берто дела Маса бил порочен и зъл човек, който решил да се махне от родния си дом и да иде във Венеция, където да „започне нов живот“. Той станал монахът Алберто и много хора започнали да му се доверяват, защото умеел да се преструва. Сред тези хора била една млада и глупава жена, която се мислела за голяма красавица. Алберто ѝ казал, че самият архангел Гавраил ѝ бил поклонник и искал да преспи с нея, но единственият начин бил да вземе тялото на Алберто. Мадоната се съгласила, но тъй като имала голяма уста, издала тайната и Алберто бил разкрит, унижен и умрял след дълги мъчения.

3. Двама братя и техният приятел – Рестаньоне били влюбени в три сестри. Шестимата се уговорили да избягат заедно на остров Крит и да се оженят, ала скоро след това Рестиньоне загубил интерес към своята съпруга Нинета и започнал да ухажва друга. Изгаряйки от ревност, Нинета отровила Рестаньоне, но престъплението ѝ било разкрито и за да не я изгорят на кладата, сестр ѝ Мадалена се предложила на владетеля на Крит. Когато обаче съпругът на Мадалена разбрал, той я убил и отвел Нинета. Третата сестра и мъжът ѝ избягали на Родос, където умрели от глад, защото били обвинени в убийството на Мадалена.

4. Джербино бил принц на Сицилия, който никога не виждал дъщерята на туниския владетел, но се влюбил в нея, както и тя – в него. Случило се така, че нейният баща решил да я жени за друг и Джербино пресрещнал кораба ѝ, за да я отвлече. Хората на тунския владетел не давали дъщерята и когато Джербино заплашил да подпали кораба им, те я заклали пред него и хвърлили тялото ѝ във водата. Джербино отмъстил за нея, но когато се прибрал у дома, бил обезглавен от краля, неговият дядо, защото той дал дума на тунския владетел внукът му да няма отношения с дъщеря му.

5. Изабета се влюбила в Лоренцо, но когато тримата ѝ братя разбрали, убили го. Изабета много плакала за него и Лоренцо ѝ се присънил, казал ѝ истината и къде е затовен. Изабета го изровила, взела му главата и я сложила в едно гърне, над което плачела всеки ден. Като разбрали братята ѝ какво има в гърнето, заровили главата и избягали, а Изабета умряла в сълзите си, питайки къде ѝ е гърнето.

6. Андреола и Габриото се обичали толкова много, че се оженили тайно. Една вечер обаче двамата сънували страшни кошмари. Андреола била изплашена до смърт, но Габриото не вярвал на нищо, ала малко след разговора им той умрял. Градската стража хванала Андреола с трупа и управителят толкова харесал Андреола, че първо искал да я изнасили, а после – да я направи своя жена. Андреола обаче отишла в манастир след тържественото погребение на мъжа си.

7. Симона и Паскуино се обичали много и решили да се срещнат в една градина. Там Паскуино видял савия – откъснал едно листо и си натъркал зъбите за свеж дъх, но внезапно ослепял и умрял. Обвинили Симона в убийството му и когато тя показала точно какво се случило, натъркала си зъбите със същите листа и също умряла. Съдията наредил да изкоренят и изгорят савията, а в корените ѝ открили отровна жаба, която също изгорили.

8. Като дете Джироламо бил влюбен в Салвестра, но майка му искала да го задоми за знатна дама, затова го пратила в Париж. Когато той най-накрая се върнал, Салвестра била вече омъжена. Той обаче влязъл в спалнята ѝ, обяснил ѝ се в любов и, когато тя му отказала, той поискал да се стопли до нея, а после стиснал юмруци и зъби и умрял. Мъжът на Салвестра пренесъл трупа до дома му, а на погребението той и жена му отишли да разберат дали някой ги подозира. У Салвества обаче се разпалила голяма любов и, щом видяла Джироламо, надала писък и умряла върху него. После ги погребали заедно.

9. Имало двама рицари, които били добри приятели. Но единият рицар се влюбил в жената на другия. Първият рицар разбрал за измамата и убил втория рицар и му изтръгнал сърцето, а после го дал на готвача си да го сготви и наредил да го сервират на жена му. После, като ѝ казал какво е изяла, жената се хвърлила от прозореца и станала на парчета, а рицарят избягал. След тази случка погребали мъртвия рицар и жената в една гробница.

10. Младата жена на един доктор се влюбила в крадеца Руджери. Една вечер той дошъл в дома ѝ и, защото бил жаден, изпил отврата на съпруга ѝ, която била приспивателна. Жената взела Руджери за мъртъв и го пъхнала в сандък. Същата вечер двама лихвари откраднали сандърка, а когато Руджери се събудил у тях, те го обявили за крадец и го пратили в затвора, където го осъдили на смърт. С помощта на прислужницата си, Руджери бил спасен и двамата със съпругата останали любовници.

Идва краят на четвъртия ден – Фиамета става новата кралица и дава тема за следния ден – истории „за ония влюбени, които след разни патила и неволи накрая биват споходени от щастие.“

Ден 5

1. Чимоне бил богат, но груб и затова бил пратен на село от роднините си. Там му харесало, но един ден срещнал прекрасната Ифигения, взел я за богиня, влюбил се и решил да се промени. След четири години той станал възпитан и имал много приятели благородници. Като разбрал, че Ифигения ще се жени, с приятелите си настигнал корааба ѝ и я отвлякъл, но изляза буря и корабът им заседанал на Родос. Там всички били заловени и осъдени на доживотен затвор. Женихът на Ифигения ускорил сватбата, но същи ден щял да се жени и неговият брат. Неговата съпруга обаче била лбюима на Лизимах, който освободил Чимоне и другарите му и заедно отвлекли двете жени и всички заживяли щастливо. С изключение на двамата братя, които вместо да се оженят този ден, умрели от ръката на Чимоне.

2. Гостанца и Мартучо били много влюбени, но бащата на Гостанца не я давал, защото Мартучо бил много беден. За да спечели пари и да се докаже, Мартучо станал корсар, но бил заловен и хвърлен в затвора. Тъй като всички други пирати били мъртви, обявили и Мартучо за мъртъв, а Гостанца решила да открадне лодка и да умре насред морето. Когато се събудила обаче, озовала се в Тунис. Там станала дама на една сарацинка. В това време владетелят на Тунис водел война, а Мартучо му дал съвет как да спечели и владетелят спечелил. За награда, направил Мартучо богат и известен и така Гостанца научила, че той е жив, намерила го и двамата се оженили.

3. Пиетро и Аньолела, много се обичали, но семействата им били против техния брак, затова оседлали два коня и тръгнали да бягат, ала сбъркали пътя и били нападнати от разбойници. Пиетро се скрил на един дъб, а Аньолела се намерила толкова навътре в гората, че не могла да се върне. Подслонили я двама старци, ала на сутринта дошли разбойници и ѝ откраданли коня. След като успяла да се спаси, старците показали на Аньолела един замък, където по случайност живеела нейна позната. Малко след пристигането ѝ, дошъл и Пиетро, който бил упътен от двама овчари. Благородната дама сдобрила семействата на двамата влюбени и ги оженила.

4. Ричардо и Екатерина много се обичали, но тъй като родителите на Екатерина бдели над нея като над писано яйце, тя трябвало да се престори, че ѝ е много горещо, за да не спи с тях в една стая, а да се премести на балкона. Те най-накрая склонили да ѝ сложат легло там и още същата вечер Екатерина поканила Ричардо, но двамата така се изморили, че родителите на Екатерина ги хванали и, за да си спестят срама, накарали Ричардо да вземе Екатерина за жена.

5. Имало двама приятели, които прекарали живота си във войни. Единият легнал на смъртно легло и поверил на другия дъщеря си, която не му била родна, а намерена в град Фаенца. След смъртта на първия, вторият приятел и девойката отиват да живеят в този град, където двама младеци – Джаноле и Мингино се влюбват в нея и опитват да я отвлекат в една и съща вечер, заради което назрява лют бой. Патакламата събира местните и случайно става дума за произхода на девойката и се оказва, че нейните родители са я смятали за мъртва и че Джаноле е неин брат. След като разбират истинското ѝ име, Анеза, баща ѝ я дава за жена на Мингино.

6. Реститута и Джани били влюбени. Реститута обаче била отвлечена от група млади сициалианци. Те не могли да решат кой да я има за себе си, затова я дали на краля си. Като чул, че е отвлечена, Джани веднага тръгнал след девойката, отркил я и заспал в стаята ѝ. На сутринта кралят ги намерил заедно и решил да ги изгори на кладата, но тогава адмиралът на кралския флот. Той отишъл при краля и му казал, че двамата влюбени са деца на благородниците, заради които кралят е получил трона си и за да не изпадне в грях, той не само освобождава влюбените, но и ги жени.

7. Теодоро бил доведен от чужда страна като пленник и отрасъл в семейството на голям благородник, но се влюбил в дъщеря му Виоланта. Двамата започнали да се срещат и Виоалнта скоро забременяла. Тя обещала на Теодоро да скрие бременността си и да не казва кой е бащата, но нейният баща разбрал и като научил истината, пратил Теодоро да бъде обесен, а на Виоланта ѝ казал да избере как да се самоубие. На слугата си заповядал да убие внука му и така да накаже всички. Когато Теодоро го повели към бесилката, той бил гол до кръста и си личало родилното му петно. Един арменец на име Финео познал в него изгубения си син и така спасил него, девойката и внучето си.

8. Настаджо бил влюбен в една богата, но коравосърдечна девойка, която не му обръщала внимание. За да се излекува от любовта си, той се отправил на път със слугите си и сам тръгнал към една гора, където срещнал рицар, преследващ гола жена. Рицарят му казал, че двамата са мъртви и осъдени – той да убие любовта на живота си, а жената – да умре, защото приживе тя го е отхвърлила, а той се е самоубил. Тогава Настаджо кани на това място семейството на своята любима и всички виждат повтарящата се случка. Още същата вечер високомерната дама се съгласила да се омъжи за Настаджо, опасявайки се, че тях двамата ще ги застигне същата участ.

9. Федериго бил ужасно влюбен в мадона Джована, но тя не му обръщала внимание. След като той пропилял богатството си, отеглил се да живее в обеднялото си имение. Един ден мъжът на мадона Джована се споминал и тя също отишла на село. Там нейният син забелязал соколът на Федериго и когато синът се разболял, той поискал сокола. Мадона Джована отишла на гости на Федериго, а той ѝ сготвил сокола, защото не знаел какво да ѝ поднесе за вечеря. Когато жената го помолила за птицата, той се разплакал, а мадона Джована се трогнала от постъпката му. След няколко дни синът ѝ починал, а братята на вдовицата искали пак да я омъжат и тя избрала Федериго, защото бил много достоен човек.

10. Пиетро от Перужда се оженил единствено, защото за него се носели странни слухове. Жена му скоро започнала да недоволства и да се кара с него, защото била самотна нощем и започнала да спи с много мъже. Една вечер Пиетро се прибрал по-рано и разкрил момчето, което търсел сам от много време. После казал на жена си, че и двамата ще получат онова, което искат. На другия ден момчето не могло да разбере дали вечерта е било мъж или жена.

Идва краят на петия ден и кралицата дава нова тема – „за тия, които макар и да са били засегнати от хапливи слова, са си връщали със същата монета или благодарение на своето остроумие и съобразителност са успявали да предотвратят загуба, опасност или позор.“

Ден 6

1. Един рицар предложил на една дама да ѝ разкаже новела, за да чувства дългия път така, „сякаш се вози на кон“. Рицарят обаче бил лош разказвач и дамата му казала  „Месер, вашият кон нещо много друса, затова ще ви помоля да ме свалите от седлото.“

2. Чисти бил благороден, но беден мелничар. Той много уважавал месер Джери, ала тъй като двамата били от друг статут, Чисти намислил как да го почерпи с бяло вино – просто седнал край мелницата си и когато месер Джери минавал наблизо (както винаги) той видял Чисти сладко да си пийва и поискал да опита виното. След това месер Джери поискал още, а Чисти отказал, защото слугата на Джери дошъл с голямо шише (за да вземе от виното и за себе си). Месер Джери се скарал на слугата си за алчността и започнал силно да уважава Чисти.

3. Внучката на един епископ била много красива и един благородник платил на съпруга ѝ 500 златни флорини, които всъщност били боядисани монети, и преспал с жена му против волята ѝ, заради което мъжът станал за смях. Същият благородник се загледал по друга красива дама и епископът я питал „Ще можеш ли да му устоиш?“, на което тя отвърнала: „Може и да не му устоя, но за всеки случай държа парите да са истински.“, при което двамата мъже се засрамили и си тръгнали.

4. Един благородник уловил жерав и го дал на готвача си. Докато птицата се печала, дошла любимата на готвача и го изнудила да ѝ даде едната кълка. Когато благородникът видял птицата без един крак, много се ядосал, а готвачът обяснил, че жеравите имат само един крак. На сутринта господарят накарал готвача да докаже думите си и те попаднали на спящи жерави (а те спят на единия си крак). Благородникът не се излъгал, викнал им и те показали втория си крак, а готвачът отвърнал, че ако господарят му бил направил така и с печения жерав, и той щял да си покаже втория крак.

5. Форезе бил грозен, но знаел законите наизуст. Джото бил такъв талантлив живописец, че творбите му били като истински. Един ден двамата се прибирали заедно в дъжда и заради калта изглеждали еднавко. Форезе казал на Джото, че сега толкова се приличат, че никой няма да повярва, че Джото е велик живописец, защото е толкова грозен, на което Джото отвръща, че Форезе изглежда така, сякаш не знае азбуката.

6. Някакви младежи спорели кой е най-старият род и Скалца казал, че това са Барончи. Като му поискали доказателства, той казал, че когато те станали благородници, Бог още не се бил научил да рисува, затова и чертите им са били толкова смешни, грозни и отблъскващи и всички се съгласици със Скалца.

7. Навремето съществувал жесток закон, според който прелюбодейките били изгаряни на клада. Така една дама била хваната от мъжа си с любовник и пратена на съд, където тя възроптала срещу закона и казала, че когато е бил създаван, не е присъствала и една жена, заради което била освободена, а законът – променен.

8. Фреско имал глупава и надменна племенница. Един ден тя се прибрала по-разно от празника и заявила, че всички мъже и жени са грозни и че не може да ги гледа, на което Фреско отвърнал: „Щом не понасяш неприятните хора, не се поглеждай в огледалото.“ Тя обаче не го разбрала и си останала глупава.

9. Гуидо бил познавач на натурфилософията и една ловджийска група го искала за себе си, въпреки че не се интересувала от тези неща. Веднъж при гробищата те го обградили  и той им казал „Господа, вие сте си у дома и можете да ми говорите, както си искате“, което значело, че те са необразовани и не са по-различни от мъртъвците, затова гробището е като техен роден дом. От тогава те престанали да закачат Гуидо.

10. Брат Чипола бил голям измамник и един от начините, с които заблуждавал миряните, било „перо от крилата на архангел Гавраил“. Двама младежи обаче взели перото тайно и сложили на негово място въглени. Като видял измамата, брат Чипола си съчинил дълга история и разказал, че вместо перото взел въглените, в които бил изгорен св. Лаврентий и така се измъкнал от неудобното положение.

Идва краят на шестия ден, Дионео става цар и дава следната тема: „за това как жените, било от любов, било за да запазят себе си, лъжат своите съпрузи, а те или се досещат за това, или не.“

Ден 7

1. Джани Лтеринги бил чудесен предач и с това се свършвали добрите му качества. Жена му била много недоволна от него и набързо се влюбила в красивия и едър Федериго, с когото се срещала, когато Джани бил на път. Една вечер обаче Джани се върнал неочаквано и когато Федериго се появил и почукал на вратата, жената казала, че е привидение и че ще направи заклинание, за да изчезне. Жената казала на „привидението“ да иде под прасковата в градината и да не се върне, а там имало храна и вино. Федериго разбрал каква е работата, взел храната и после двамата любовници се смяли на тази случка.

2. Перонела имала беден съпруг и двамата едва свързвали двата края. Нейната красота била забелязана от Джанело, той започнал да я ухажва и двамата станали любовници. Един ден обаче мъжът се върнал по-рано и Перонела казала на Джанело да се скрие в голямата бъчва. Перонела нахокала мъжа си, а той отвърнал, че било празник и затова се върнал, но че продал бъчвата за пет флорина. Тогава Перонела му казала, че я продала за седем и Джанело излязъл от бъчвата, казал на мъжа да я изчисти и докато той се мъчел, Джанело и Перонела задоволили „младежкия си порив“.

3. Риналдо бил влюбен в една красива жена, но като не знаел как да намери повод да се вижда с нея, станал кум на детето ѝ. След като детето се родило, жената продължила да му отказва и Риналдо станал монах. След известно време пак започнал да я ухажва, докато жената накрая се съгласила и двамата започнали да се срещат, ала съпругът се върнал тъкмо когато Риналдо бил гол. Жената изляза първа от стаята и казала, че Риналдо е тук да излекува детето им, което без малко не умряло и съпругът така се притеснил, че дори не ги заподозрял.

4. Тофано се оженил за мона Гита, но много я ревнувал. Подразнена, мона Гита решила да превърне подозренията му в истина, затова започнала да го напива и си намерила любовник. Една вечер обаче Тофано я усетил и заключил навън, а когато тя започнала да му се моли да я пусне, той отказал. Тогава мона Гита се престорила, че се хвърля в кладенеца, Тофано излязъл да провери, а мона Гита влязла в къщата, заключила го отвън и вдигнала голям скандал, изкарвайки го виновен. Накрая двамата се сдобрили и Тофано ѝ позволил да прави каквото иска, стига той да не разбира за това.

5. Един съпруг толкова ревнувал жена си, че от страх тя не излизала навън и дори не се приближавала до прозорците. Един ден жената намерила дупка в стената и започнала да говори с красивия си съсед. За да се срещнат най-накрая, жената казала на мъжа си, че отива на изповед, а ревнивецът се предрешил като свещеник и чул изповедта ѝ. Тя му казала, че всяка нощ в дома ѝ идва свещеник, неин любовник, и мъжът ѝ решил да го издебне и започнал да спи отвън, докато в това време младежът от съседната къща идвал през покрива и се забавлявал с жена му.

6. Мадона Изабела имала за съпруг рицар, но той ѝ омръзанал и тя си намерила любовник – бедния младеж Леонето. В същото време обаче в нея се влюбил богатия Ламбертучо, който искал да я има на всяка цена. Веднъж съпругът тръгнал по работа и Изабела останала сама. Тя извикала Леонето, но Ламбертучо също дошъл и тя се оказала с двама мъже, когато съпругът ѝ се прибрал. Изабела казала на Ламбертучо да избяга, викайки „Предател!“, а после казала на мъжа си, че благородникът гонел някакво момче и Леонето излязъл от скривалището си. Така съпругът не разбрал за измяната.

7. Имало един младеж, който чул за красотата на мадона Беатриче от Болония и сменил името си на Анкино, за да иде да я види. Анкино станал слуга на съпруга ѝ и един ден ѝ се признал, а Беатриче му казала да иде през нощта с стаята ѝ. Там тя събудила мъжа си и му казала, че Анкино я чака в градината. Мъжът облякъл нейна рокля и отишъл сам да го посрещне, а в това време Беатриче и Анкино се забавлявали. След това Анкино отишъл в градината и започнал да вика по преоблечения съпруг „Развратна жено!“ и дори го набил, а мъжът помислил, че слугата му е толкова верен, че поставил жена му на изпитание и така Анкино останал в дома му и продължил да се среща с Беатриче.

8. Един търговец се оженил за благородна дама, но тя си намерила любовник, защото него все го нямало. За да се среща с любовника, дамата завързвала канап на пръста си. Една вечер търговецът разбрал за канапа, вързал го на своя крак и когато любовникът дошъл, подгонил го. В това време дамата викнала една слугиня да легне на нейно място и когато търговецът се върнал, пребил я от бой и ѝ отрязъл косата, а после отишъл при братята ѝ и майка ѝ и те дошли да си я приберат, но като видели дамата цяла-целеничка, много се учудили. Дамата обяснила, че търговецът се напил и вероятно отрязъл косата на някоя уличница. След тази случка тя могла да прави каквото си иска.

9. В Аргос живял един стар цар, който имал млада жена – Лидия. Тя се влюбила в слугата Пир, но той не повярвал и ѝ казал, че за да докаже любовта си, трябва да убие сокола на Никострат, мъжът ѝ, да вземе косми от брадата му и да извади зъба му. Тя направила всичко, а после в градината Пир се качил на една круша и започнал да вика, че Лидия и Никострат се държали неприлично. Никострат се качил да провери и тогава Лидия и Пир започнали да се забавляват. Никострат се разгневил, но Лидия го убедила, че е виновна крушата и я отсекли. След това Лидия дълго се наслаждавала на любовника си.

10. Тингочо и Меучо били толкова добри приятели, че се зарекли, че ако единият умре, да се върне и да разкаже всичко за оня свят. Така се случило, че двамата приятели се влюбили в една и съща жена – кумицата на Тингочо, но Тингочо успял да я убеди пръв в любовта си, ала взел, че умрял. След три дни се върнал и казал Меучо всичко за отвъдното и как измъчвал за грехове, но за това че спал с кумицата си, никого не го интересувало, затова и Меучо решил да я „убеди в любовта си“ без притеснения.

Идва краят на седмия ден. Лаурета става кралица и дава тема за следния ден – „за това как всеки ден жените лъжат мъжете си или мъжете – своите жени, или как мъжете един друг се мамят.“

Ден 8

1. Един мъж се влюбил в омъжена жена, но останал отвратен, когато тя му поискала 200 златни флорина. За да ѝ отмъстни, мъжът взел заем от съпруга ѝ, а после ѝ дал парите и се забавлявал с нея, докато съпругът се върнал. След това той отишъл на гости на семейството и казал на съпруга, че нямал нужда от 200-те флорина и ги дал на жена му. Съпругът поискал парите от нея и тя разбрала, че е измамена.

2. Един свещеник много го бивало да утешава жени, но от всички той си харесал едричката и матова Белколоре. Веднъж той отишъл и ѝ споделил чувствата си, а тя му поискала 5 лири. Той ѝ дал залог наметалото си за 7 лири и после двамата се забавлявали. Свещеникът обаче искал да си получи наметалото, без да плаща, затова на един празник поискал хаванчето на Белколоре и прати послушника си да ѝ го върне и да получи „залога“. Като чул съпругът на Белколоре, че е взела залог, нахокал я, накарал я да върне наметалото и в бъдеще да дава всичко, което свещеникът ѝ поиска.

3. Каландрино бил много глупав и доверчив и един човек на име Мазо решил да му се надсмее и му разказал небивали истории, сред които и една за камъни, които го правели невидим. Каландрино като чул за камъните, казал на двамата си приятели да идат да ги търсят, а те се уговорили помежду си и със стражата на града да се преструват, че Каландрино е невидим, когато посъбере малко камъни. Каландрино повярвал, че е невидим, прибрал се у дома, но жена му не знаела за договорката и го „видяла“. Той много се ядосал, помислил, че тя е развалила магията и я пребил от бой, а двамата му приятели после ги сдобрили.

4. Имало една благородна дама, която била настоятелно ухажвана от един свещеник. Накрая тя решила да му отмъсти и казала за това на братята си. Дамата се срещнала със свещеника, казала му, че е съгласна още същата вечер да се срещнат, а след това казала на грозната си слугиня да иде вместо нея и в пълната тъмнина да не говори нищо. В това време братята ѝ извикали епископа, който, като видял свещеника, накарал го да се покае, а после свещеникът без малко не полудял, защото децата не спрели да го подиграват, че бил с грозната слугиня.

5. Мазо от предишната история веднъж бил в съда и видял един съдия с бедни, парцаливи и провиснали дрехи и решил да му скрои номер с още двама свои приятели. Докато Мазо и единият от тях спорели уж за нещо и молели съдията да отсъди, то третият се промъкнал под дъските и смъкнал гащите на съдията пред всички. После като разбрал какво се случило, съдията много се ядосал, но нищо не могъл да стори.

6. Същият този Каландрино с камъните искал да осоли едно прасе, както правел всяка година. Приятелите му предложили да продаде прасето и да изпият заедно парите, но той отказал, затова те откраднали прасето тайно и после му предложили да намерят крадеца като съберат много хора на един пикник и да им дадат хапчета от джинджифил – на който му загорчи, той е виновен. Дали и на Каландрино, но неговото хапче било от фекалии и веднага му загорчало. Дали му и второ и така всички помислили, че той сам си е откраднал прасето.

7. Имало един учен младеж, който се влюбил в една вдовица. Тя обаче имала голямо мнение за себе си и решила да му се подиграе и да покаже на любовника си колко държи на него. Една вечер младежът дошъл пред дома ѝ, но започнало да вали сняг, а слугинята не го пускала в къщата, защото „братът“ на вдовицата бил вътре. На сутринта младежът разбрал, че е изигран и след няколко месеца чак се излекувал. Бил бесен, н решил да продължи да се преструва на влюбен и да си отмъсти. Случило се така, че любовникът на жената я оставил заради друга и тя толкова искала да си го върне, че се обърнала към младежа. Той ѝ направил статуия и ѝ казал да я вземе и да се качи гола на една кула. Мадоната така и направила, но после младежът махнал стълбата и я оставил цял ден да се пече гола на слънце и да я жилят и хапят насекомите. Мадоната го умолявала, но той не склонил. След залез дошла слугинята ѝ да я спаси, но си счупила крака на две места. След време двете се оправили, но много страдали и си взели поука.

8. Дзепа и Спинелочо били големи приятели, но Спинелочо спял с жената на Дзепа зад гърба му. Дзепа научил, скарал се на жена си, а после ѝ казал да извика Спинелочо, а после да го скрие в един сандък. Когато Дзепа се прибрал, той повикал при себе си жената на Спинелочо, казал ѝ, че мъжът ѝ изневерява и че трябва да му отмъсти като преспи с нея. Жената на Спинелочо се съгласила и двамата се забавлявали върху същия сандък, в който бил Спинелочо. След това Дзепа отворил сандъка, двамата със Спинелочо станали по-големи приятели и започнали да споделят жените си.

9. Имало един лекар, който съдел за хората по историите, които научавал за тях и така избирал какви церове да им прави. Веднъж чул за двама живописци, за които не се знаело почти нищо и той започнал да кани при себе си единия от тях. Като разбрал що за човек е, Бруно се направил уж, че му е трудно да каже защо с Буфмалко са така безгрижни, а накрая му открил, че двамата са корсари, но не крадяли пари, а благородни дами, които после връщали. Лекарят искал да влезе в тяхната дружина, затова двамата живописци му казали да облече най-хубавите си дрехи, а после Буфмалко се облякъл като звяр, качил го на гърба си в полунощ, а после го хвърли в една помия с лайна. На следния ден Бруно и Буфмалко нарисували телата си със синини, казали на лекарая, че били изхвърлени от дружината, защото лекарят направил точно онова, което не бивало – призовал светиите на помощ. За да ги успокои, глупавият лекар започнал още по-често да ги гощава и кани в дома си.

10. Салабаето бил търговец, който отишъл в Палермо да продаде сукно за 500 флорина. Една златотърсачка обаче го излъгала, че го обича, а после и че дължи пари за брат си и Салабаето веднага ѝ ги дал. Когато отишъл да си вземе парите обаче, тя винаги си намирала извинения да не го види. Слабаето разбрал, че е изигран (въпреки че в началото го били предупредили) и потърсил съвет от един свой познат, който му дал пари назаем. Салабаето се върнал в Палермо с бъчви зехтин за 2000 флорина и същата златотърсачка решила, че не го е оскубала достатъчно и двамата възобновили връзката си. Този път Салабаето казал,ч е има нужда от 1000 флорина и тя му ги дала, защото очаквала да получи много повече, а в залог Салабаето ѝ дал бъчвите. Като получил парите, той напуснал Палермо, а жената разбрала, че бъчвите са пълни с морска вода.

Заъвршва осмия ден и Емилия, новата кралица, иска всеки да разкаже по нещо, което той харесва.

Ден 9

1. Имало една дама, която била ухажвана от двама мъже – Александро и Ринучо, но искала да се отърве от двамата, затова казала на единия да влезе в гробницата на наскоро починалия Сканадио и да се престори на него. На Риниучо казала да вземе тялото на Сканадио и да ѝ го донесе. Двамата мъже ги било много страх, но всеки изпълнил обещанието си. Ринучо тъкмо идвал с Александро на гръб към дома на жената, когато минала стражата, изплашил се и го пуснал. После Александро станал и също избягал и така дамата се отървала от тях.

2. Изабета била монахиня, но се влюбила в младеж. Започнали да се срещат тайно, а другите монахини решили да ги издебнат и издадат на абатисата. Така се случило, че същата вечер абатисата била с един свещеник в стаята си и в бързината облякла гащите му вместо покривалото си. Когато заловили Изабета в мъжа и абатисата започнала да ѝ се кара, Изабета ѝ казала „да си завърже бонето“, при което всички разбрали какво е направила абатисата и тя позволила на всички монахини да си водят мъже.

3. Каландрино получил наследство от някаква своя леля. Неговите приятели искали той да ги почерпи, но Каландрино отказал и те се уговорили с един живописец да го измамят. Тримата срещнали Каландрино поотделно и всеки му казвал, че изглеждал болен, докато Каландрино наистина повярвал. После тримата казали и на доктора за измамата и когато той отишъл при Каландрино, му казал, че е бременен. Боейки се да роди и да не припадне от болка, Каландрино се съгласил на всичко, за да може докторът да го избави от бременността и докторът го накарал да купи шест угоени петли. Така всички били доволни.

4. В Сиена живели двама мъже на име Чеко – единият бил месер Анджулиери, а другият – месер Фортариго. Веднъж Анджулиери чул, че в града идва кардинала и решил да му се представи, за да си намери положение в обществото. Взел цялото си богатство, а Фортариго му се примолил да го вземе за слуга. Като отседнали в първата кръчма, Фортариго загубил на комар парите си, дрехите си и парите на Анджулиери, а после го обвинил, че той е изгубил всичко на комар, взел неговите дрехи и отишъл в сиена с неговия кон, а Анджулиери се прибрал засрамен в Сиена.

5. Приятелите на Каландрино видели, че се заглежда в хубавата Николоза и му обещали да направят заклинание, с което тя да стане негова. След като подучили девойката както да каже, тя последвала Каландрино в плевнята и го възседнала. В същото време дошла жената на Каландрино, която приятелите му довели, и като видяла мъжа си с девойката, изподрала му лицето и му изскубала косата и Каландрино трябвало да забрави любовта си и да търпи упреците ѝ от тук насетне.

6. Николоза и Пинучо искали да са заедно, но баща ѝ бил много строг, затова Пинучо и неговият приятел се престорили на пътници и отседнали в страноприемницата. През нощта Пинучо отишъл при Николаза, а майката чула шум и излязла замалко от общата стая. В това време другият пътник преместил люлката с бебето до себе си и майката взела неговото леглото за това на мъжа си и двамата си доставили удоволствие. Когато Пинучо приключил с Николаза, той легнал без да иска в леглото на баща ѝ и започнал да разправя какво правил в Николаза. Стопанинът се ядосал, а съобразителната му жена отишла в леглото на дъщеря си и го убедила, че Пинучо бълнува и бащата повярвал и започнал да му се присмива.

7. Имало една много красива, но опърничава жена. Една нощ мъжът ѝ сънувал, че я напада и разкъсва вълк и я предупредил да не ходи в гората, а тя помислила, че той иска да ѝ изневери и отишла да шпионира, но тогава един вълк я нападнал. Някакви овчари успяли да я спасят, но вълкът така я наранил, че от красавица тя се превърнала в изрод.

8. Чако и Биондело били нещо като шутове. Веднъж Биондело се подиграл с Чако и го пратил в дома на голям богаташ уж да яде редки риби, но такива нямало. Тогава Чако платил на един вехтошар да иде при един едър благородник, който не разбирал от шега. Вехтошарят говорел от името на Биондело, уж че той искал вино, а благородникът много се ядосал и когато видял истинският Биондело го пребил от бой. Биондело разбрал, че Чако стои зад това и решил повече да не го закача. Чако му казал: „…решиш ли още веднъж да ме нахраниш така вкусно, както ме нахрани, аз пък ще те напоя добре, както вече направих.“

9. Двамата младежи отишли при Соломон да искат съвет за проблемите си. Първият имал опърничава жена и Соломон му казал да иде да моста на гъските. Там младежът видял един мулетар, който пребил мулето си от бой, затова и той пребил жена си от бой, когато се прибрал и тя започнала да го слуша за всичко. Вторият младеж търсел любовта, а Соломон му казал „Обичай!“ и така младежът започнал да обича хората и така спечелил и тяхната любов.

10. Един свещеник се занимавал с търговия, за да събира пари за бедната си енроия. Така се запознал с един още по-беден мъж, който имал хубава жена. Когато им гостувал, свещеникът спял с кобилата си, а жената му казала, че ще иде при съседката, за да могат двамата мъже да са в леглото. Свещеникът ѝ казал обаче, че неговата кобила се превръщала в жена и красавицата искала и тя да се превърне в кобила, за да помага на мъжа си за работата. Свещеникът е съблякъл, започнал да пипа всяка част от тялото ѝ, а когато дошло време да ѝ сложи опашката, на мъжът тази „поза“ хич не му харесала и повече не го молил да превръща жена му в кобила и тя се облякла.

Свършва деветия ден и Панфило дава тема за последния ден – „разказ за тия, които са проявили благородство или великодушие в любовните или други дела.“

 

Ден 10

1. Месер Руджери отишъл на гости на испанския крал, но забелязал, че той давал земи и богатства тъкмо на хората, които не бивало. Кралят подарил на Руджери едно муле, което било доста особено и вместо в обора, изхождало се в реката, а Руджери казал, че то приличало на краля. По-късно кралят питал Руджери защо е казал това и той обяснил, а кралят му дал два сандъка, между които да избере един и той избрал сандъка с пръстта. Кралят обаче казал, че ще постъпи против съдбата и му дал втория сандък, в който имало големи богатства.

2. Абат сьо Клюни отишъл на бани да се лекува, но той и целия му керван били заловени от един разбойник на име Гино. Като разбрал за болестта му, Гино го излекувал, а после му казал, че абатът може да му даде колкото иска от своя керван или нищо, а абатът наредил на слугите си да вземат най-необходимото и останалото да оставят на Гино. Като се върнал в Рим, абатът разказал на папата за Гино, а папата поканил разбойника, разбрал колко достоен е и му дал сан.

3. Живял в далечна страна богаташ на име Натан, който бил известен със своята щедрост. Той бил вече на 80, когато един младеж му завидял за щедростта и пожелал да го задмине, но като не успял, решил да го убие. Един ден Митрадан отишъл в двореца на Натан и Натан го приел като слуга и му обяснил, без да се разкрива, къде да срещне и убие Натан. Когато Митрадан отишъл на уреченото място и видял, че Натан и същият този добродушен старец, той размислил и помолил за прошка, а после му предложил да вземе неговата младост, за да продължи живота си. Натан предложил на Митрадан той да вземе неговото име и да се пресели в неговия дворец и така да продължи делото му, но Митрадан отказъл, защото не могъл да се сравнява с Натан.

4. Един рицар бил влюбен в благородна дама, но тя била и бременна, и омъжена, и не му обръщала внимание. Един ден обаче тя паднала в несвяст и всички я взели за мрътва и я погребали. Рицарят си спомнил любовта си и решил да я целуне за последно, но като отишъл в гробницата, разбрал, че е жива и я спасил. Малко след това тя родила, а след три месеца рицарят дал прием. Сред гостите бил и мъжът ѝ. Рицарят разказал история за един слуга, изхвърлен от своя господар. Слугата бил спасен от друг човек, а рицарят попитал дали първият господар има правото да си прибере слугата и всички отвърнали, че няма право, но въпреки това той върнал жената на нейния мъж.

5. Имало един мъж, който дълго време ухажвал омъжена дама, но това много е тежало и тя решила да измисли невъзможно условие – казала му, че иска градина насред месец януари и тъкмо в най-големия студ мъжът повикал един некромант, който изпълнил заръката. Дамата била покрусена, че трябва да изпълни обещанието си и да се отдаде на мъжа, затова казала на съпруга си и той ѝ отвърнал да запази честта си, но ако не може – да се отдаде на мъжа. Жената отишла при своя ухажор, казала му всичко и ухажорът внезапно изпитал огромно уважение към нейния съпруг, отнесъл се към любимата си като към сестра и потушил собствената си любов.

6. Рицарят Нери се подслонил с цялото си семейство под покровителството на крал Карл. Нери поканил кралят на гости, където двете му прекрасни дъщери ловили риба от езерото полуголи. Кралят се влюбил в по-красивата от тях и решил да ги отвлече и двете, но когато споделил мнението си с един граф, той му казал, че е вече твърде стар за любов и го чакат много дела. Кралят се засрамил и оженил двете девойки за двама достойни рицари, а самият той се оттеглил и се отървал от любовта си.

7. Един крал организирал тържество по случай възкачването си на престола. Сред присъстващите била една бедна девойка, която така силно се влюбила в него, че се разболяла. Тя разкрила сърцето си само на един певец, който отишъл в двора на краля, изпял му песен за нейната любов и когато кралят разбрал истината, навестил девойката. Той не могъл да отвърне на любовта ѝ, но бил така възхитен, че ѝ намерил жених, целунал я по челото и до края на живота си останал неин „рицар на сърцето“.

8. Тит бил римлянин, а Гисип – атинянин, но двамата били много добри приятели. Гисип го сгодили за Софрония, но Тит се влюбил в нея и се разболял. Накрая Тит разкрил защо и Гисип го убедил не само да му даде Софрония, но и как да измамят роднините ѝ, за да я направят жена на Тит. Така Тит се промъкнал в леглото на Софрония и се престорил на Гисип, а на сутринта разказали всичко на роднините, които много се разгневили, но не могли нищо да направят. Тит заминал за Рим със Софрония, а Гисип бил изгонен със семейството си и станал просяк. Той решил да потърси помощ у Тит, ала като отишъл при него, Тит не го познал и Гисип решил да умре, като се представи за убиец. Тит го познал и казал, че той е убиеца, а виждайки ги как се карат, истинският убиец се появил и се предал. След това Тит приел Гисип в дома си и му дал за жена сестра си.

9. Преди да започне кръстоносния поход, султан Саладин отишъл на пътешествие, предрешен като търговец. Така срещнал бедния рицар Торело, който дал всичко от себе си, за да посрещне и почете както подобава. Торело не знаел кой е Саладин, но предполагал, че той и близките му са знатни хора. На тръгване Саладин обещал да му се отплати за добрината и скоро след това започнал кръстоносния поход, в който Торело се включил. Той бил пленен, но заради умението си да обучава соколи, завели го при султана, където Саладин го познал и го приел като свой гост. Така се случило обаче, че друг Торело умрял и жената на истинският Торело била принудена да се омъжи за друг. Предчувствайки, че нещо подобно може да се случи, Торело се разболял от мъка, а Саладин намерил некромант, който го прехвърлил в неговата родина точно в навечерието на сватбата на жена му. Торело отишъл на сватбата с арабски дрехи, дал на бъдещата младоженка същия пръстен, който тя му подарила, и жена му веднага го познала и се хвърлила в обятията му.

10. Гуалтиери бил маркиз, който никак не мислел да се жени, но неговите васали го принудили и той взел за жена една много бедна девойка. За да разбере дали му е вярна, когато тя родила момиче, той го взел и казал, че ще го убие. После същото направил със сина си, но всъщност пратил децата в провинцията. Накрая маркизаът казал на жена си, че ще си намери друга, а тя се върнала в колибата на баща си. Маркизът обаче я извикал отново и ѝ казал да подготви дома му да посрещне новата му жена. Съпругата направила всичко и момичето, което дошло, всъщност било нейна дъщеря. Неспособен да вижда повече страданията на жена си, Гуалтиери признал всичко и той, жена му и децата му заживели дълго и щастливо.

След края на десетия (дванадесетия) ден, всички дами и господа се връщат обратно в домовете ви във Флоренция.