Оскар Уайлд - Портретът на Дориан Грей

Базил Холуорд е известен художник, който се среща с очарователен русокос младеж на име Дориан Грей. Лицето на младият дворянин така запленява Базил, че той започва да го рисува отново и отново в разни антични сцени, когато един ден решава да му нарисува портрет в цял ръст – такъв, какъвто е Дориан в реалния живот.

В деня, в който Базил завършва портрета в ателието си, при него идва на гости лорд Хенри – негов приятел, който презира морала и непрестанно проповядва разврат и анархия. Лорд Хенри се запознава с Дориан и младият благородник остава очарован и заинтригуван от него. Двамата се заговарят за живота и лорд Хенри съветва Дориан да си изживее младостта, защото тя няма да продължи вечно.

Когато Базил завършва портрета и го показва на Дориан, той си пожелава портретът да започне да старее вместо него, а той самият да остане вечно млад.

След тази случка лорд Хенри и Дориан започват да се срещат. Лорд Хенри се интересува да научи повече за Дориан и разбира, че майка му е благородничка, но баща му е бил беден. Дядото на Дориан толкова го е презирал, че е инсценирал смъртта му, а майката на Дориан, съкрушена от загубата, умира скоро след раждането. Дориан израства в имението на стареца, който мрази и него. Сега Дориан е на 20 години, дядо му е мъртъв, а той е станал наследник на цялото му имущество.

Постепенно Дориан навлиза във висшето общество на Лондон с помощта на лорд Хенри, който също го води и в мръсни вертепи да му покаже „истинския живот“. Въпреки това, един ден Дориан заявява пред всички, че е сгоден и че ще се жени. Той разказва как една вечер случайно е попаднал на мръсен градски театър, в който единственото хубаво нещо била гениалната актриса Сибил Вейн. Тя могла да се превъплъщава перфектно във всяка роля и той ходел на всяко нейно представление.

Един ден той решил да ѝ се представи и тя започнала да го нарича Чаровния принц. По-късно Дориан ѝ предложил брак и тя се съгласила.

Всички хладно приемат новината за годежа му, но Дориан настоява да заведе лорд Хенри Уотън и Базил да видят нейно представление. Той е много развълнуван, но като започва пиесата, Сибил играе толкова ужасно, че приятелите му си тръгват. Бесен, Дориан отива в гримьорната на Сибил, убеден, че тя е болна, ала момичето му казва (тя е само на 17), че отсега нататък ще играе зле, защото любовта ѝ към него е толкова силна. Дориан се ядосва повече и ѝ казва, че годежът е развален и че тя е паднала в очите му, защото вече не е онова съвършено същество, за което я е мислел.

Съкрушен, Дориан се прибира у дома и забелязва, че портретът му е променен. Той първоначално мисли, че е от игрите на светлината, но на сутринта се убеждава, че около устните му на портрета има две дълбоки бразди. След това научава, че Сибил Вейн се е самоубила. Дориан тъкмо е смятал да иде да ѝ се извини и отново да се сгоди за нея, но след като научава за смъртта ѝ, той дори не се натъжава, а отива на опера.

След това лорд Хенри му подарява книга, която преобръща мирогледа на Дориан и той убеждава себе си, че трябва да вземе колкото може повече от живота и в следващите 20 години той пътува, развратничи и прави какви ли не злини. Всичко това не остава незабелязано от висшето общество и всички говорят за ужасяващата му репутация, ала когато хората виждат младото му, невинно лице, никой не може да повярва, че това е истина. Единствено портретът на Дориан се променя и, за да не го види никой по време на пътешествията му, Дориан го заключва в малка стаичка на тавана и понякога го наблюдава, просто за да види колко опорочен е. Портретът толкова се променя, че вече не прилича на човек.

В навечерието на 38-мия му рожден ден Базил Холуорд причаква Дориан пред дома му, за да го пита дали са истина слуховете, които се носят из града за него. Базил твърди, че не им вярва, но иска Дориан да го убеди. Базил му казва още, че иска да види душата му. Дориан му отвръща, че ще му покаже точно как изглежда душата му и го завежда при картината. Щом я вижда, Базил едва успява да я познае. Той казва на Дориан да се покае и опитва да си спомни някаква молитва, когато Дориан го пронизва с един нож и го убива. Портретът отново се променя.

Дориан заключва стаята и дълго време не знае какво да прави с нея. Няколко дни трупът остава горе, а Дориан се отървава от вещите на Базил. Той е донесъл със себе си своя багаж, защото е мислел да замине за Париж същата вечер. С тялото обаче се оказва по-сложно и Дориан вика при себе си своя познат Алън Камбъл, който е известен учен, експериментиращ с човешки тела.

Дориан принуждава Алън да му помогне, защото знае тайна за него, която ще го компрометира. Алън заклева Дориан да не го търси за нищо повече, праща слуга да вземе някои неща от дома му, а после буквално дезинтегрира трупа на Базил от таванската стаичка. По-късно в романа Алън се самоубива.

След тази случка минават месеци преди някой да разбере за липсата на Базил. От Париж твърдят, че той никога не е пристигал, а Дориан организира всичко така, че да има алиби за нощта на тръгването му.

Една вечер Дориан се преоблича, както обикновено, и посещава вертеп, където една от проститутките го нарича Чаровен принц. Тези думи събуждат Джеймс Вейн от алкохолния му ступор – в продължение на 20 години той е търсил виновника за смъртта на сестра си и, като разбира, че това е Дориан, тръгва след него и опитва да го убие. Дориан обаче запазва самообладание и му казва да разгледа лицето му. Джеймс вижда едно младо момче, а онзи, когото търси, трябва да е на 40, затова го пуска. Проститутката обаче казва на Джеймс, че това е Чаровния принц и че лицето му не се е променяло от 20 години.

След тази случка, на Дориан все му се струва, че Джеймс го дебне. Той опитва да се върне към нормалния си живот и отива на лов, където по погрешка застрелват човек и се оказва, че това е някакъв непознат мъж, моряк. Дориан отива по-късно при трупа и познава Джеймс Вейн, който го е дебнел, за да го убие.

След смъртта на Джеймс, Дориан се чувства свободен и решава да започне нов живот. Среща момиче, което има възможност да поквари, но я пощадява. Вечерта отива да види портрета си дали не е настъпила някаква „добра“ промяна, но той е все същия и Дориан разбира, че е пощадил момичето от чисто лицемерие. Тогава той решава да заножи миналото и всички ужасни неща и промушва портрета си, при което Дориан умира и се превръща в грозно, отвратително същество, а портретът възвръща предишния си облик.

Когато слугите идват да видят какво се е случило горе, разпознават Дориан по пръстените на ръката му.