Гюстав Флобер - Мадам Бовари

Шарл Бовари е роден от брак по сметка – баща му си взима заможна жена и неговите родители по-късно очакват същото от него. След като Шарл става лекар по желание на майка си, той също така се жени за богата жена, която едва след смъртта си се оказва бедна. По време на краткия им брак Шарл се запознава с г-н Руо от съседния град, който има проблеми с крака, и с неговата дъщеря – Ема.

След срещата си с Ема, Шарл търси и най-малкия повод да иде до съседното село, за да се види с нея, а след смъртта на жена си, дори не дочакал да мине жалейката, той иска Ема от г-н Руо и той му я обещава, защото всъщност не вижда голяма полза от дъщеря си.

Ема е била израснала в манастир, черпейки знания за живота от романите, които една монахиня тайно ѝ е носела. Тя гледа на живота романтично, чака своя принц и когато се среща с Шарл, мисли си, че мечтата ѝ е вече изпълнена. Тя встъпва в брак без чувства, като смята, че те ще дойдат с времето, но това не се случва. В началото на брака им Ема се опитва да е прилежна съпруга, да угажда на мъжа си, да му помага в работата и Шарл се чувства на седмото небе, докато един ден един благородник му праща вест, че има нужда от него, а после кани двамата на бал.

Вкусила за кратко от живота на благородниците, танцувала един танц с красив виконт и в Ема се заражда порочното чувство, че трябва да принадлежи на този свят. Тя дори заболява и кара мъжа си (под предлог да смени климата) да се преместят да живеят близо до Руан. По това време тя вече е бременна и скоро ражда дъщеря си – кръщава я Берта (това име е чула случайно на бала).

В новия град – Йонвил, Ема се среща с младия и страстен Леон, който е помощник на местния аптекар – г-н Оме. Леон обаче скоро заминава и двамата се разделят. Красотата на Ема обаче попада под взора на Родолф – дребен благородник и фустогонец. Той решава да я има на всяка цена, съблазнява я и започва да ѝ се обяснява в любов. Ема смята, че най-накрая е осъществила мечтата си и му се отдава изцяло. На мъжа си започва да гледа с отвращение, а за детето си почти забравя.

Покрай Родолф Ема започва да харчи много, да взима заеми от един търговец на име Льоро, който продължава да я подмамва да прави все по-големи сметки, ползвайки един свой познат нотариус и кожодерец.

Връзката между Ема и Родолф продължава четири години, докато тя не решава, че двамата трябва да избягат и да вземат детето. Родолф се съгласява, но всъщност я изоставя в деня, в който трябва да избягат. Ема е съсипана, заболява, а Шарл не може да си намери място от притеснение и, за да се грижи за нея, изоставя всичките си пациенти.

Скоро в града се връща Леон. Той вече е променен, има работа, кантора в столицата. Когато вижда Ема, тя вече е опорочена от любовта на Родолф и първоначално отблъсва Леон, но после двамата също стават любовници. Ема пак започва да харчи пари и да мрази мъжа си. Междувременно умира стария Бовари, а тя продава някои от имотите му, за които има пълномощно.

В крайна сметка Льоро се сдобива с пълен контрол над нея, докато Ема му дължи сума, която не може да изплати. В отчаянието си тя търси помощ първо при Леон, който ѝ я отказва, после при разни банкери, които ѝ се изсмиват в лицето, а накрая решава да моли за отсрочка същият онзи нотариус, приятелят на Льоро, който пък опитва да я съблазни.

Отчаяна, Ема прави последен опит и отива след три годишна раздяла в замъка на Родолф да му иска пари. Той и това отказва и Ема разбира, че е заобиколена от меки, безхарактени мъже, които никога не са я обичали. За да не страда повече мъжа ѝ от нейните разточителства, Ема отива вечерта в аптеката и пред очите на помощника на аптекарят – Жулиен, гълта цяло шишенце с отрова за плъхове. След това се прибира у дома, пише писмо пред очите на Шарл, а после ляга в леглото и започва да се мъчи.

Докато разберат какво ѝ има, отровата вече е навлязла в организма ѝ и Ема започва да умира. Шарл е съсипан, а хирургът, който идва, аптекарят и останалите сядат на маса да ядат, защото не искат да гледат смъртта на жената.

В предсмъртната си бележка Ема настоява да я погребат в три ковчега – дървен, махагонен и оловен, като в приказките – дори в смъртта си тя продължава да бъде разточителна. Въпреки протестите на старата Бовари, Шарл изпълнява последната воля на жена си. Баща ѝ - г-н Руо, също умира.

След смъртта ѝ той опитва да обръща повече внимание на дъщеря си, плаща дълговете на жена си и започва да живее охолно като нея, трупайки сметки. С времето обаче той открива писмата ѝ от Родолф и Леон, това го огорчава, но той разбира колко е била красива и желана и му се иска да е бил на мястото на тях двамата.

Веднъж Родолф и Шарл се срещат, Шарл дава на Родолф да разбере, че знае всичко, но му прощава и си тръгва. На следния ден Берта намира баща си мъртъв.

След погребението на Шарл, остават пари само колкото да пратят Берта на майка му – старата Бовари, която умира същата година и детето отива при някаква леля, която я праща да работи във фабрика за прежда.

Оноре дьо Балзак - Йожени Гранде

"Роман за силата на златото и пропадналите надежди"

 

Г-н Гранде е бивш бъчвар, който, благодарение на своето скъперничество, съумява да стане кмет на малко провинциално градче във Франция, да купи на сметка големи лозя и да забогатее. Еднакво мразен и тачен, г-н Гранде се отнася зле с всички хора, дори със собственото си семейство. Негова единствена любов е златото.

Йожени е негово единствено дете. Но г-н Гранде гледа на нея като на добра инвестиция. Всички в градчето знаят за богатствата му и две големи фамилии се борят за ръката на Йожени – семейство Крюшо и семейство де Грасен. Плановете и на двете фамилии са разклатени (въпреки че бащата още от началото не смята да даде Йожени на никоя от двете), когато една вечер пристига племенникът на г-н Гранде – Шарл – парижко конте, което ненавижда простолюдието, всичко мръсно и старо.

Шарл е заминал при чичо си без предупреждение и не разбира защо баща му го е накарал да го стори. Много скоро г-н Гранде получава писмо от брат си, от което се разбира, че той е обявил фалит и се е самоубил, защото не е могъл да изплати парите на кредиторите си. Така оставя Шарл без баща и без наследство.

Като научава за смъртта на баща си Шарл се потапая в дълбока скръб, с дни не излиза от стаята си, а старият Гранде само мисли как да се отърве от него – да го изпрати в Индия и да изкара пари от банкрута на баща му.

В това време Йожени започва да се влюбва в своя братовчед. Той ѝ хваща окото още с пристигането си, но когато ги вижда как плаче и се измъчва, тя се влюбва в него и решава да му даде всичкото злато, което баща ѝ е давал – скъпи и редки монети. Шарл приема парите и в замяна ѝ дава една скъпа кутия, спомен от майка му, като залог срещу парите. А след това ѝ се врича в любов и Йожени обещава да го чака.

В следващите пет години старият Гранде забогатява значително чрез схеми с полици и лихви, като през цялото време няма намерение да погаси дълга на брат си, а само да печели от него. Междувременно той разбира, че дъщеря му е дала всичките си пари и я затваря в стаята ѝ само на хляб и вода. От това майката се разболява и ляга на смъртно легло. Нотариусът Крюшо го съветва да не се кара с дъщеря си, защото тя е наследница на майка си и ще вземе половината от нейните пари. Така старият Гранде започва да се грижи за жена си и лъже дъщеря си колко е загрижен, само и само в деня на смъртта на майка ѝ да подпише, че се отказва от наследство.

Йожени наистина се отказва, а баща ѝ започва да се държи още по-сурово с нея и дори не ѝ дава пари. Само след две години обаче той умира, взирайки се в парите си. Йожени остава съвсем сама – единствена компания ѝ прави дългата Нанон - извънредно грозна и грубовата прислужница с добро сърце. Тя се жени, но не по любов, а от простата нужда да бъде жена някому. След смъртта на господаря си, Нанон става икономка в дома на Йожени и нейна единствена близка.

Минали са вече седем години от заминаването на Шарл. Йожени още го чака и непрестанно откланя опитите на местните да се доберат до богатството ѝ. Дори местният свещеник опитва да я убеди да встъпи в брак. Точно тогава тя получава писмо от Шарл – извънредно студен и прагматичен, той ѝ обяснява, че встъпва в брак по сметка, за да получи титла и да осигури добро бъдеще на сина си. Освен това, той ѝ връща „вложените“ пари и добавя дори лихва.

Жената, за която Шарл ще се жени, е много грозна, със син нос, но пък има умела майка, която успява да оплете Шарл в мрежите си.

Като разбира що за човек е станал Шарл в Индия, Йожени изплаща дълга на баща му, връща му кутията от майка му и се жени за нотариуса, който се оказва също така студен и прагматичен, но умира и оставя Йожени вдовица на 33 години.

Историята завършва с това как Йожени посвещава живота си на бедните, как хората я одумват и как се предполага, че скоро ще встъпи в нов брак. Последните думи на майка ѝ са били, че любов ще намери само в рая и тя се отказва да търси повече щастието си на земята.

Оноре дьо Балзак - Гобсек

Виконтеса дьо Гранлийо се пита дали да даде ръката да дъщеря си Камий на сина на графиня дьо Ресто. Графинята има доста лоша репутация. Затова в разговора се меси адвоката Дервил, който е запознат в подробности с историята на графинята. Преди да разкаже точно защо дьо Ресто са стигнали до това положение на всеобща ненавист, той първо разказва как се е запознат с виновника за тяхната съдба – Гобсек.

Когато Дервил е бил още млад, той се е познавал с известния лихвар и скъперник – Гобсек. Той е знаел историите на всички заможни хора в Париж, тяхното финансово състояние и всички онези подробности, които биха могли да повлияят на него. От Гобсек зависят много хора – от графове до знатни дами. Повечето предпочитат да го избягват и да отричат влиянието, което той има над тях, но той все пак се възползва от това и дори разкрива техните най-мръсни тайни на обикновена партия домино.

Веднъж Дервил решава да купи евтино една адвокатска кантора и да започне свой бизнес. Като на приятел, Гобсек дава най-ниската възможна лихва, а Дервил успява да се освободи от контрола му единствено заради наследството, което жена му получава и с което успява да си изплати дълга.

Един ден господин дьо Трай, който знае за близкото приятелство между Дервил и Гобсек, кани адвоката при себе си и едва ли не го принуждава да го сдобри със стареца. Дьо Трай е имал глупостта да се скара за него, точно преди да изпита нужда от голяма сума пари. Гобсек се съгласява да му даде стоте хиляди, но иска сигурен гарант и дьо Трай води омъжената г-жа дьо Ресто, която дава на Гобсек много скъпи и много редки диаманти. Гобсек лъже и двамата и дава само петдесет хиляди, докато реалната цена на диамантите е двеста. Останалата част от обещаните сто хиляди, Гобсек дава на дьо Трай в собствените му облигации, които вече нямат никаква стойност.

Веднага след като г-жа дьо Ресто напуска, идва нейният мъж, който заявява, че тя няма право над диамантите (по онова време жените са били едва ли не робини на мъжете си и са нямали собствени земи, пари и не са могли да взимат решения еднолично). В крайна сметка г-н дьо Ресто решава да изплати дълговете, като залага всичко, което има (тъй като облигациите на дьо Трай нищо не струват). Колкото и богат да е г-н дьо Ресто, излиза че след смъртта му, неговият син няма да получи нищо. Дервил взима присърце историята на дьо Ресто и моли Гобсек да подпише формално, че взима имотите и имуществото му, а след смъртта на дьо Ресто да ги върне на сина му. Всичко това зависи от една преписка, която Дервил трябва да получи.

Така се случва обаче, че г-н дьо Ресто пада тежко болен и жена му не пуска никого при него. Той се отказва от своите деца и пуска при себе си единствено първородния си син. Г-н дьо Ресто вече е почти напълни убеден, че жена му му е изневерила, затова иска да я остави на улицата. Тя, усещайки този край, постоянно дебне около вратата на стаята му и подслушва всеки разговор, за да се добере до документа, с който ще му вземе всички пари. В очите на другите тя изглежда като вярна съпруга.

Виждайки че краят вече наближава, дьо Ресто вика при себе си своя син и му дава документа, казвайки му да го прати на адвокат Дервил. Когато излиза, майката вика при себе си първородния син и започва да го убеждава чрез всякакви лъжи и много сълзи да му даде документа. За нейно нещастие обаче г-н дьо Ресто е слушал всичко през цялото време и така я оставя на улицата.

След смъртта му обаче Гобсек не удържа на думата си и не връща нищо от наследството на семейство дьо Ресто.

Когато вече на преклонни години Дервил отива при него, Гобсек все още няма наследник. Той е много богат, а живее в мизерия. Като последен свой наследник Гобсек сочи Дервил и умира. След смъртта му Дервил запечатва къщата и се готви да даде голямото наследство на първородния син – Ернест дьо Ресто. Така той завършва разказа си и виконтесата решава, че парите са достатъчни, за да забрави за лошата репутация на неговата майка.

Оноре дьо Балзак - Шагренова кожа

25-годишен младеж влиза в игрална зала и, като обречен на смърт, залага последната си златна монета и я губи. Отива до моста да се самоубие, но решава да изчака падането на нощта, за да не разпознаят тялото му и да има достатъчно време да се разложи, тъй като за главата му има 50 златни монети.

За да убие времето, младежът влиза в антикварен магазин, където се потапя в атмосферата на много други епохи. Собтсвеникът, малко старче, вижда колко е отчаян неговият мним клиент и му предлага шагреновата кожа – едно от съкровищата на Соломон, което може да изпълнява всякакви желания, докато в същото време отнема от живота на своя господар.

Като няма какво да губи, младежът се съгласява и първото му желание е да изпадне в такъв гуляй, че три дни да не може да изтрезнее. Като излиза от магазина, срещат го трима от приятелите му и го водят на такъв гуляй. Там той не може да повярва на късмета си и за пръв път вижда как кожата започва да се смалява. Също така, той разказва своята история.

Името му е Рафаел дьо Валентен. Майка му е починала рано, а баща му го е научил да не влиза за нищо на света в игрална зала. Дори до двайстата му година му дава съвсем малко пари. Рафаел си прави палн след смъртта на баща си три години да живее с малко средства, тъй като семейството му има големи дългове и той остава почти без нищо.

Рафаел се мести в една мизерна масандра при Полин и нейната майка – обеднели благороднички, които чакат завръщането на своя баща и съпруг. Докато е в масандрата, Рафаел води аскетичен живот, чете и пише за пари, но винаги ги пропилява. Накрая решава, благодарение на един от приятелите си, да прекара шест месеца като абсолютен гуляйджия. Оставя всичките си вещи в масандрата и тръгва след известната руска красавица – Федора.

Едва 22-годишна, тя още отначалото му е хванала окото. Полин му предрича, че Федора ще го погуби, сам Рафаел претърпява много премеждия, докато е с нея - понякога е гладен с дни, защото той винаги плаща нейната карета, лишава се от дрехи и нормално съществуване за един букет цветя, а Федора нехае както за него, така и за всичките му нещастия. Дори когато Рафаел намира начин да ѝ каже всчко и да получи любов в замяна, Федора го гони.

Рафаел се разкъсва между любовта си към тази неблагодарница и едновременно с това към желанието си тя да страда. Когато получава шагреновата кожа обаче, светът му се преобръща с краката нагоре. Той заболява от охтика (която е смъртоносна за онова време) и заживява откъснат от света в имението си, взимайки стария си прислужник.

Веднъж в театъра вижда Федора – той вече е заможен, а тя – все същата кокетка. Федора никога не може да преглътне, че Рафаел е единственият мъж, когото не е могла да смаже с великолепието си. Но по същото време Полин идва в ложата на Рафаел, кани го в старата масандра и му разказва, че баща ѝ вече се е върнал и тя е баронеса. Рафаел си спомня, че някога е пожелал на шагреновата кожа Полин да се влюби в него и това действително се случва.

Рафаел опитва да живее щастливо с Полин, но всекидневно го дебне страхът да не си пожелае още нещо, а с това – да намали размерът на кожата. Така Рафаел започва да търси начин да разтегли кожата – отива при механик, кожата чупи машината му; отива при химик – нищо не може да накара кожата да реагира. Накрая Рафаел решава да открие лек при доктор, но и четирима професионалисти го взимат за луд и го пращат на минерални извори.

При минералните извори Рафаел среща общество, което иска да се избави от него, защото е заразно болен. Един дори го предизвиква на дуел, но Рафаел го убива с помщта на кожата. След това той заживява на планина, мислейки си, че климатът там ще удължи дните му, но охтиката му изспива живота. Когато Полин идва най-сетне при него, шагреновата кожа вече е с размерите на дъбов лист. Тя разбира, че ще стане причина за смъртта му, опитва да се самоубие и докато Рафаел опитва да ѝ попречи, умира. Когато слугата идва, Полин му казва: „Какво искате? Той е мой, аз го убих, нали това беше моето предсказание!“

Любен Каравелов - Войвода

Войводата Стоян събира дружината си и им разказва историята си.

Някога той е имал двама по-големи братя. Първан е бил първородният, а Продан – любимец на майка му. Веднъж Стоян видял Продан да си говори с тяхната съседка Латинка, която била много красива и единствено дете на родителите си. Двамата скоро се оженили, но тогава се появил турчинът Хасан. Той искал Латинка за себе си, но бил много беден.

Хасан се срещнал с Продан още преди сватбата, но Продан отказал да му даде Латинка. Затова Хасан ги срещнал на нивата с един арнаутин и ги убил. Хасан избягал, а арнаутинът докарали полужив и той разказал какво се случило на нивата.

След като погребали Продан и Латинка, Първан и баща му отишли в града. Хасан бил заловен и трябвало да свидетелстват срещу него. Бащата си отишъл след няколко дни, но Първан останал. Хвърлили го в затвора, били го с тояги, отново го хвърлили в затвора и го карали да признае, че българите са убили арнаутина. Първан твърдял, че е умрял от раните си, но тъй като са нямали турчин за свидетел, бесят Първан.

Виждайки смъртта на брат си, Стоян се заклева да отмъсти. Дружината, на която сега той разказва историята си, му помага да открие и убие Хасан. Стоян е едва на 35, а изглежда побелял като старец – точно както се случва с майка му, когато Продан умира – косата ѝ побелява и тя полудява.

След като завършва разказа си, Стоян пита дружината си дали ще тръгнат по следите на още трима и те с готовност приемат.

Елин Пелин - Ян Бибиян

Ян Бибиян е непослушно дете, което предпочита да се скита по цял ден, отколкото да ходи на училище. Неговите родители много тъгуват за него и той – за тях, но той не разбира разликата между добро и зло.

Виждайки колко е пакостлив, дяволчето Фют решава да му стане приятел. Двамата правят много пакости заедно, бият се, карат се, а Фют дори го изоставя в моментите, в които трябва да му помага. Веднъж дори разменя неговата глава с тази на едно кално дете, за да престане Ян Бибиян да мисли толкова за родителите си и да им носи нощем хляб пред вратата.

Един ден бащата на Фют му казва да отведе Ян Бибиян в света на дяволите. Усетил накъде отива работата, Ян Бибиян откъсва опашката на дяволчето и, докато двамата летят във въздуха, той пада и се озовава в царството на великия магьосник Мирилайлай.

Още от горния свят вярна помощница и закрилница на Ян Бибиян е една черна врана, която може да говори. Тя му казва, че е омагьосана и че ще дойде, когато я повика. Тя му казва също да прочете книгата на великия магьосник и така ще може да го победи. Светът на магьосника е студен – той живее в желязна гора с желязни птици и желязна река. Има и малки слуги, които му помагат. Ян Бибиян е защитен, докато дяволската опашка е в ръцете му. Мирилайлай опитва много пъти да му я отнеме.

Дори праща срещу Ян Бибиян най-добрият си слуга – Люлю. Ян Бибиян обаче го хваща и го принуждава да му каже как да се измъкне. Тогава Люлю му казва за трите косъма в брадата на магьосника – железен, златен и сребърен. Трите косъма са трите жени на Мирилайлай – първата е зла и коварна, втората е нито красива, нито грозна, а третата е много красива и добра.

Когато Ян Бибиян взима трите косъма и призовава най-красивата, тя го кара да ѝ изпее песен, за да му помогне. Когато това се случва, Мирилайлай губи силите си. Ян Бибиян отива при кладенчето с жива вода, както му казва красивата жена, и там побеждава другите две – едната става на жаба, а другата – на змия. След това красивата взима жива вода и пръска всичко в омагьосания свят – железните дървета пак стават жива гора, а железните птици – малки деца. Тя убива Мирилайлай, а после връща облика на врната – оказва се, че това е нейната сестра – Иа. Двете са търсени от моряците на баща си и канят Ян Бибиян някой ден да стане моряк.

Ян Бибиян се връща в горния свят и среща Фют. Двамата намират Калчо и разменят главата му с тази на Ян Бибиян. След това той връща опашката на Фют, казва, че вече знае разликата между добро и зло, и се връща при семейството си.