Христо Калчев - "Белия дявол"

 (В първата половина от романа действието се развива в две времеви рамки – когато Вангел, главният герой, е на 19 и когато е на 29 години. Това време обхваща горе-долу управлението на Селим II (1566-1574), с други думи – сюжетът е позициониран през 16 век)

 

Вангел е македонски българин. Когато е 16-годишен, баща му умира, а той се качва на вуйчовия си кон и бяга. Оставя след себе си двама чичовци – Антон и Васил, две сестри, чиито имена не помни, и майка си – Тео. След като напуска затвора в Янина, той се озовава насред Средиземноморието, където неговите сини очи и руса коса рязко го отличават от тамошните хора.

Първата среща на Вангел с истински пират е когато корабът, на който се намира, е нападнат от Жан Марс. Именно той му дава прозвището/фамилия „Авалия“, което означава „безстрашен“.

Първият път, когато Вангел убива, това са двама турци, които опитват да го насилят. Тази случка го убеждава, че трябва да стане пират и че ще е преследван, независимо дали е в или извън България.

Вангел заживява с идеята един ден да открие отново Жан Марс и да му предложи услугите си. Докато заяква и расте, той открива своя нов, натрапен баща в лицето на джуджето Али Ибн Мобарак с прякор Урода. Джуджето страшно харесва косите на Вангел и му обещава, че той ще го наследи, когато баща му, емирът, умре. Ако откаже, ще загуби живота си. Джуджето го оставя да си помисли. Вангел губи много време зад стените на харема, където среща първата си любов – Дарма. Мавританка, която бива насилена пред очите му и към която той изпитва неудържимо младежко увлечение. Той дори припада от яд, когато тя му признава с колко мъже е била и как по-скоро би си спомнила теглото им, отколкото името им, ала въпреки това той я нарича своя жена.

Емирът умира и Вангел наследява Урода. Вангел бива поканен в Мобарак, царството на новия емир, където всеки ден биват убивани хора за забавление. Вангел пътува дълго, а когато пристига, припада и се събужда изкъпан и обрязан. До тук е 19-годишният мъж.

29-годишният Вангел тъкмо постъпва на служба в английското посолство в Пера, квартал на Истанбул, благодарение на евреина-доносник Шамир Перес. Същият този Перес го свързва с дон Родридо Кортасар, който иска от него да му стане доносник, но вместо това Вангел избира страната на англичаните, преценявайки че те имат по-голям шанс да сринат Османската империя. За да привлече англичаните на своя страна, той залага живота си, но пък им показва, че добре разбира военните маневри и намеренията на Англия.

19-годишният Вангел получава известие, че едни от старите му врагове, хората на Мароан, искат главата му. Урода го пита какво ще прави с тях и Вангел обяснява, че ще се върне в харема и, че ако не го нападнат, сам ще ги потърси и ще ги убие. Вангел започва усилено да тренира да се бие, но тъкмо като заяква, идва новина, че Ахмед Бен Бел оспорва титлата на Урода и се готви да нападне Мобарак. Джуджето вика гадател, който предрича както неговата гибел, така и тази на Вангел. За честността си гадателят бива посечен.

Когато започва нападението, Вангел не се включва на страната на натрапения си баща, а убива всичките му слуги, които са го унижили – хитрия имам, който го учи на ислям, Нюка Девичата ласка, който го обрязва, и дясната ръка на Урода – Орхан. Взима, каквото може, и бяха с пиратите и Дарма.

Тръгват с кораб, но три лодки със сарацини нападат Вангел. Той ги побеждава с помощта на англичаните, а след това използва „емирските“ си права, за да подчини сарацините. Скоро след това Белия (един от много прякори на Вангел) хваща Дарма да му изневерява с един от пиратите и я праща долу в трюма при мъжете, без да го е грижа какво ще направят с нея. Слиза на брега на Киркира, разхожда се по улиците и тогава вижда прекрасната, но зла като оса албанка София. Тя е дъщеря на Шкодер Албанеца и има трима свирепи братя. Въпреки заплахите, Вангел обещава на баща ѝ един ден да я откупи от него.

Онова, което склонява Шкодер да даде дъщеря си на Вангел, е нападението и победата на англичаните срещу турските портове. Те успяват да вземат няколко пленници, но отказват да продължат атаката си и се оттеглят. Въпреки това, Шкодер дава на Вангел София, както и двамата си по-големи сина да му служат – Лазар и Менон. Лазар е покорен и верен като куче, докато Менон – лукав и хитър. Нападението срещу Османската империя носи на Вангел и още един дар – повторна среща с Жан Марс.

29-годишният Вангел вече е женен за София и живее като търговец на въжета. Един ден, докато двамата се разхождат, един черкез ощипва задника на София, тя му разбива гърне в главата, а Вангел без малко не убива другия, но само му отнася ухото. Вангел веднага отива при пашата да разрешат случая и дава пет лири на всеки да си трае, но няколко дни след това, докато е в дома си, го прострелват в гърба. Въпреки че оцелява, му остава фантомната болка в рамото. Когато Вангел оздравява, казва на всички, че тръгва на гурбет, но всъщност се крие два дни в гората, преди да нападне враговете си и да убие още трима черкези, инсценирайки всичко като грабеж.

Вангел тръгва да търси Марс. Пътува с озверения си екипаж дълги дни, преди да успее да го намери. Двамата се качват на френския кораб на Марс и потеглят заедно, ала по време на една битка с англичани Марс губи и двата си крака. Марс иска да се самоубие, но Вангел го разубеждава и двамата пътуват по морета още година и половина, когато французинът започва да полудява, а тялото му – да гние. Иска от Вангел отрова и пистолет, а в замяна му казва къде е скрил богатството си.

Когато най-сетне се връща у дома, на Вангел му се е родил втори син. Той иска да отведе семейството си на север и праща Лазар (който е загубил едната си ръка в битка) да купи земя. В това време Внагел отива за съкровището на Марс, ала бива предаден, след което с Дако, най-малкият син на Шкодер, биват преследвания. Дако бива убит, а баща му се поболява от мъка.

Виновниците за смъртта на Дако са племенниците на пашата. Вангел ги убива с хитрост, а на тяхно място идва принца на Янина, който лично заплашва семейството му. Вангел убива и него, ала пашата все пак го вика при себе си и, докато го разпитва, в стаята влиза Менон. Вангел разбира, че е предаден, и сам признава престъпленията си, след което бива окован и отведен в Истанбул да бъде съден.

В затвора той среща най-невероятното спасение – българин. Това е Стефан Котленеца, който му помага да счупи оковите си и бяга с него, за да не понесе наказание. Вангел се връща в Янина, благодари на пашата, че е опазил семейството му (въпреки че Албанеца е убит) и тръгва на север, за Молдова.

Когато пристигат, Вангел открива, че Лазар му е купил голямо парче земя в планинската част на Молдова и го е направил един от заможните земевладелци, наред с войводите (чокои) Николае Кобадин и Антон Неводари. Всички там са подчинени на княз Сигизмунг Батори.

Вангел избира подходящо място да си построи голяма къща в Скендера, докато жена му предпочита да обзаведе градска къща в Яш. Стефан Котленеца също си купува имот. На София обаче не ѝ стига и тя принуждава Вангел да ѝ купи княжеска титла, която му струва колкото земята и двете къщи, но пък така сам се сдобива с титла и става княз Авалов.

Въпреки че Вангел държи на анонимността си, София държи да се свърже с всички големи семейства и земевладелците виждат в него съюзник за голяма схема със зърно. Кобадин и Неводари го убеждават да им помогне. За да проучи терена, Вангел заминава за България, докато София и децата тръгват да пътешестват из Европа. Вангел не тръгва веднага, чака да стегне студа, за да не са така кални и непроходими пътищата. Докато е сам кръшка със слугинята Мана, за която Лазар иска да се ожени. Не стига това, ами и местният заточен майор Аурел Абруд го научава на разврат и сладостта на леките жени, които правят всичко за пари. В крайна сметка, за да се справи с гузната си съвест (тъй като Лазар му е най-верният човек), той дава Мана на Стефан.

Вангел най-сетне тръгва за България и на мига е поразен от простодушието и овчедушието, с което сънародниците му търпят ежедневни турски безчинства. Отсяда за кратко с компанията си (Сокон и вълкодава Сур) в една опожарена църква, убива шестима турци и принуждава попа да ги зарови. После убива „начетен“ турчин, задето се подиграва на българите и тяхното царство. Вангел се чувства болнав, като обхванат от треска, и тогава му идва идеята да купи оръжия и да създаде своя конница, с която да свали Османската империя.

Вангел трябва да поведе корабите на Британия, като иска да използва момента да отмъсти на старите си врагове в Сидра, включително шурея си Менон, бившата си Дарма и човекът, на когото я е подарил, - Исак Погонат. Когато обаче почти успява, той размисля и Менон разбира, че Вангел се е наситил на кръв. Чувствайки се длъжен пред него, той му се отплаща с теглото си в злато, а Исак праща на Вангел обещания чистокръвен жребец – Диомед. Битката започва, англичаните печелят и Вангел получава като награда железен кръст.

Когато се прибира в Молдова, Вангел обсъжда идеята си за конница с Абруд, но майорът е скептичен. Всеки може да предаде Вангел, независимо какви рушвети ще даде. Вангел заминава за Виена, където депозира златото си в банка на евреи, урежда складове за зърното и оръжия за битката. Вместо да помогне на Кобадин и Неводари, той ги мами и прибира всичката печалба за себе си.

Когато се връща, Мана му признава, че е бременна и че той е бащата. Ражда син и Вангел прибира двамата, след което дава слугинята на Лазар (като преди това преспива още веднъж с нея, защото тя го принуждава – „не съм била с мъж цяла година“). Вангел дарява прекрасния си жребец Диомед на княз Батори, диадема за жена му и измолва ранното помилване на майор Абруд, за да го спечели като съюзник.

Лазар и Стефан събират само 38 от 180 предвидени мъже за конницата. Лазар се жени за Мана и изоставя завинаги Вангел, защото разбира истината, а Стефан се заема с обучението на мъжете. Повечето бягат и накрая остават само деветима.

Докато прогнозите за нападението стават все по-лоши и земевладелците осъзнават измамата, Вангел неусетно се е влюбил в гувернантката на момчетата си – Бриджит. Тя мечтае да събере достатъчно пари да си отвори моден салон в Париж и Вангел ѝ дава пари. За любовта си обаче разбира, когато Сокон прави неочаквано предложение на Бриджит и тя още по-неочаквано го приема, макар разликата им да е двадесет години. По-късно Бриджит признава на Вангел, че също го обича и че е приела Сокон да ѝ стане мъж, защото Вангел също е семеен и така няма да се чувства гузна пред любимия си.

До Вангел стига новината, че Османската империя е пратила по петите му наемен убиец (нещо много нетипично за тях, но напълно в духа на Западна Европа). Той не е притеснен, мисли как да тръгне за България. Бриджит опитва да го разубеди и го умолява да избягат заедно. Той обаче тръгва за България и, макар Лазар да знае, не идва да го посрещне. Вместо Лазар, го намира наемният убиец. Вангел бива смъртоносно ранен, превързва корема си, яхва коня си и взима камъни със себе си. Подкарва коня навътре, в морето, където му прерязва гърлото и двамата умират, точно както е предсказал някога гадателят на Джуджето.

 

Джон Стайнбек - "На изток от рая"

 Романът е вдъхновен от библейската история за Каин и Авел. След като Каин убива Авел, Бог го осъжда да се скита на изток от рая.

Сайръс Траск се установява в каменисто ранчо в Кънектикът. Малко след като жена му забременява, той влиза в армията и тя си внушава, че той ще умре, но когато тя ражда, той се връща и тя решава да се удави в близкото блато, тъй като изпитва религиозна нужда от това. Скоро след смъртта ѝ Сайръс се жени повторно за Алис – дребна, не особено привлекателна, но страшно мълчалива и работлива жена, която му ражда втори син.

Сайръс е бил в армията съвсем за кратко, но за това време е загубил крака си и го е заменил с дървен. След завръщането си, Сайръс внезапно започва да се интересува от военно дело, да чете много книги. Започва да разказва как е участвал във всички важни сражения и дори е давал съвети на главнокомандващите. Синовете му израстват много различни, въпреки че той всячески опитва да им внуши военна дисциплина. Адам, по-големият, е свенлив и впечатлителен. Той открива тайната усмивка на Алис и ѝ оставя подаръчета, за да покаже колко силно я цени. Към истинския си баща обаче питае безразличие, въпреки че Сайръс обича него много повече и го готви за армията.

Чарлз, вторият му син, е по-едър и боен, по-пригоден за армията, но не и според Сайръс. Чарлз ужасно силно обича баща си и не може да му прости години наред как е похарчил шест долара за рождения му ден и то за нож, който Сайръс не е ползвал, докато Адам му подарил някакъв пес, който бащата обожава. Ревността на Чарлз прераства до там, че един ден конфронтира Адам, пребива го от бой и той едва успява да се довлече до вкъщи. Разбирайки какво се е случило, Сайръс тръгва да търси Чарлз с пушка, но не го открива. Когато се връща, води на Адам двама военни, които му дават да подпише документи, за да го зачислят към конната армия.

Адам става военен и, когато брат му се връща у дома, двамата започват да си пишат писма и научават един за друг много повече, отколкото когато са били заедно. Майката на Чарлз умира от туберкулоза, а бащата отива във Вашингтон на почетен пост. Чарлз остава сам във фермата, изолиран от света и чоплейки камънака. Когато идва време Адам да се прибере, Чарлз наема жена да почисти, ала по пътя насам Адамс размисля, връща се в армията, а след като отново го взимат и пускат, Адам става скитник, два пъти го вкарват в затвора за по шест месеца общественополезен труд. Три дни преди да го освободят, Адам бяга, опасявайки се, че отново ще му лепнат нова присъда. Най-накрая отива в ранчото на брат си и за тях започва дразнещо съжителство. По това време баща им умира, погребват го с почести и разбират, че на името му има огромно състояние.

Чарлз е убеден, че старият е откраднал парите, докато Адам вярва в баща си и не се усъмнява в него. Въпреки че не знаят истината, двамата харчат парите му, особено Адам, който не го свърта в ранчото и непрестанно иска да пътува. Братята все се карат, не се понасят, но в същото време не могат един без друг. Двамата стават на 36-37, когато в живота им се появява другият главен герой.

Кати Еймс (Катрин Еймсбъри) не е като другите деца и това чувстват всички, освен майка ѝ, която мисли, че чуждите деца са същите като дъщеря ѝ. Единствено старият Еймсбъри питае съмнения, но винаги си намира оправдания. Странностите с Кати започват още от детството ѝ и по начина, по който лъже – тя го прави като възрастна. Първото произшествие обаче се случва, когато тя е на десет. Тогава майка ѝ я сварва с вдигната до пъпа пола и с вързани над главата ръце, заобиколена от две 14-годишни момчета. Момчетата пращат в изправителен дом, а Кати дълго време не продумва. Всички приписват това на травмата, която е преживяла. Известно време след това в града се появява Джеймс Гру – пропаднал семинарист, който тайно храни надежда да го приемат е семинарията. Той започва да общува с Кати, страстта му към религията отново се разпалва, написва няколко писма, за да го приемат обратно и изглежда точно това ще стане, ала една вечер той ненадейно чука на вратата на семейство Еймс и бащата му отваря. Джеймс настоява бащата да го последва, за да му покаже нещо, ала старият отказва и на следния ден откриват тялото на бившия семинарист в храма. Самоубил се е с пушка.

На Еймс му става тегаво, той усеща, че нещо нередно се случва. Не минава много от инцидента и един ден Кати заявява, че повече няма да ходи на училище, събира си багажа и си тръгва. Баща ѝ я настига, връща я и я пребива с камшик. След този ден Кати става хрисима и изпълнителна. Тя работи повече, отколкото я молят, и започва живо да се интересува от кожарския бизнес на баща си. Той така се разнежва, че един ден дори ѝ дава ключа за касата. Когато се оказва сама и без надзор, Кати хваща една кокошка, отсича ѝ глава, изцежда кръвта ѝ в буркан и отива в кожарския цех. Същата вечер избухва пожар в дома на Еймс и двамата родители изгарят. Хората откриват телата им, но не и това на Кати. Вместо това забелязват, че ключовете са взети от ключалките и следите ги довеждат до цеха, където откриват следи от борба и много кръв. Всички смятат, че Кати е отвлечена заради хубостта си или убита и заровена. Тръгват да търсят тялото ѝ, ала така и не го намират.

Господин Едуардс е горд собственик на верига от публични домове. Той е създал желязна система за дисциплина, подбирайки дебелички и тъпички момичета. Изкарва много пари от бизнеса си, за който семейството му нищо не знае. Един ден при него идва ново момиче. Той веднага преценя, че не се вмества в представата му за лека жена, но в същото време рядката ѝ хубост го трогва и той я пожелава за себе си. Тази жена е не коя да е, а сама Кати Еймс, която последните две-три години е прекарала на пристанището, усвоявайки най-древния занаят с най-пропадналите мъже. Господин Едуардс бързо я взима под крилото си, дори ѝ купува квартира, а Кати започва да го върти на пръста си, да го държи под напрежение, че останалите мъже все я задирят и че тя все някъде трябва да ходи.

Ослепял и оглупял от любов, Едуардс ѝ се връзва, но праща хора да я следят и да проучат миналото ѝ. Така той открива къде крие всички пари, които му е измъкнала, а също така научава историята за изгорялото ѝ семейство. Една вечер той отива при нея и я заставя да тръгне с него. Кати е готова в подходящия момент да го намушка и да избяга, а той – да я пребие с камшик, а после да я мине през всички свои публични домове, докато вече не прилича на човек. Когато колата спира и той започва да я удря, така се увлича, че хваща камък, размазва ѝ лицето, счупва ѝ ребрата и ръката. Мислейки, че я е убил, Едуардс я оставя и си тръгва покъртен от случилото се.

Когато идва на себе си, Кати долазва до ранчото на братята Траск. Адам веднага се изпълва със загриженост и иска да ѝ помогнат на всяка цена, докато Чарлз настояват да я обадят на шерифа. Викат доктор, той се грижи за нея и Кати остава известно време на грижите на Адам. Тя вижда в Чарлз заплаха, защото той не се лови на лъжите ѝ, ала след време започва да гледа на него като на брат.

Когато челюстта ѝ зараства, тя споделя с Адам, че не иска да разкрие миналото си, а той ѝ предлага брак, защото се е влюбил в нея, а и защото Чарлз непрестанно настоява да я изритат. Кати се съгласява, тъй като има нужда някой да се грижи за нея, докато си стъпи на краката. В деня на сватбата им Кати дрогира Адам и отива в леглото на Чарлз.

Адам решава да потегли с Кати, продава дела си от ранчото на Чарлз и двамата потеглят. По пътя Кати опитва да пометне с игла за шиене. Докторът, когото Адам вика, заплашва Кати, че ще я издаде на властите и ѝ казва, че опитът ѝ не е успял. Кати се оказва в капан, докато износи бебето си.

Адам обаче лети от щастие, задето ще става баща. Намира ранчо в долината Салинас и решава да направи там огромни овощни градини. Каквото и да предложи Кати, тя се съгласява с него. Адам веднага разбира, че за градините ще му е нужна вода и го съветват да се обърне към местния майстор на сондите – Самуел Хамилтън.

Самуел е родом от Ирландия. Когато идва в долината, той взима тъкмо онова останало парче земя, в което няма капка вода. Въпреки това той успява някак да изхрани жена си и деветте си деца – четири момчета и пет момичета. Всичките му деца, освен Том и Джо, си намират попрището и напускат дома. Олив, която става учителка, е всъщност майка на Джон Стайнбек, който е и герой-разказвач в романа.

Когато Адам се обръща към Самуел за помощ, Траск е наел на работа дърводелци и един слуга – китаец на име Ли. Именно Ли отива да вземе Самуел от дома му и да го откара на оглед. По пътя Самуел открива, че Ли е много интелигентен и че отлично владее английския, но се прикрива, за да има по-голяма власт над господарите си. Докато говорят, двамата споделят, че нещо около семейство Траск тревожи и двамата. Самуел вече се е виждал с Кати и открива, че очите ѝ са копие на онези, които е виждал у един осъден на смърт. Точно преди да го обесят, престъпникът е погледнал право в Самуел и той е осъзнал, че очите му не са човешки. Също като тези на Кати.

Самуел и синовете му са в разгара на разкопаването, когато Ли идва да им съобщи, че Кати е започнала да ражда. Самуел е изродил всичките си деца и отива да помага. При раждането странностите около Кати стават повече. Тя го ухапва дори, но иначе ражда много бързо, което се струва невероятно на Самуел. Раждат се близнаци, които Кати не може да търпи. Тя желае единствено да стои на тъмно и да я оставят намира. Две седмици по-късно тя отпраща Ли, стяга си багажа и заявява на смаяния си съпруг, че го оставя. Адам опитва да я спре, а тя го прострелва в рамото и го оставя.

При Адам идва Хорас Куин, кандидат за шериф. Той го разпитва за инцидента и стига до извода, че има вероятност Адам да е убил Кати. Когато обаче отива при шефа си, той разбира, че наскоро е бил отворен нов бардак и че го държи жена на име Фей. Тя е дала сведение на шерифа за млада жена с белег на челото, която се е оказала много опитна в занаята. Описанието ѝ отговаря на това на Кати.

Кати вече нарича себе си Кейт и се показва като отлична и опитна проститутка. Тя за всичко помага на Фей, включително да спести пари от храна и пране, както и да привлече повече клиентела. Фей ѝ се доверява до там, че решава да ѝ завещае заведението си, а когато я кани да отпразнуват, Кейт прави голямата грешка да се напие, което развързва езика ѝ и Кейт си признава всички ужасни неща, които е правила, за мръсотиите с клиентите и с плановете ѝ да взима не по два, а по двадесет долара на човек. Ужасена от чудовището пред себе си, Фей прогонва Кейт, ала от силния алкохол и емоции, заспива. Кейт изпива горчица, отрезнява, осъзнава какво е сторила и решава да направи така, че Фей да помисли всичко за кошмар. На следната утрин Фей като че е повярвала, но все още изпитва необясним страх. Тогава Кейт решава, че трябва да се отърве от нея и започва да я трови и, за да не я заподозрат, отравя и себе си с по-слаба доза. След като почти не ритват камбаната от силно очистително, Кейт се възстановява, но Фей остава на легло. Кейт идва редовно при нея и продължава да я трови, докато Фей най-сетне издъхва. Когато това се случва, Кейт събира и натрошава стъкълцата с отровата и ги заравя в задния двор.

Кейл и Арон, близнаците на Кейт, вече са десетгодишни, когато Адам най-сетне се решава да се изправи лице в лице с жена си. Кейт вече е понапълняла, запазила е красотата си, но ръцете ѝ са изключително противни заради прогресиращия артрит. Когато разбира за пристигането му в заведението, Кейт си приготвя пистолета, убедена че Адам е дошъл да търси реванш. Той обаче иска просто да поговорят и Кейт отново прави грешката да се напие. Разказва му за чудовищните си планове, за мръсотиите, които върши за обществени личности и за компроматите, които събира за тях и с които се защитава, в случай че някой опита да я нападне. Кейт има само една мечта – да се оттегли в близките години и да открие човека, оставил белега на челото ѝ, а след това бавно да го убие. Адам е доволен от този разговор. Той за пръв път вижда жена си такава, каквато е и осъзнава, че е страдал излишно. Неговата липса на страх вбесява Кейт, тя вика пазача Джо да го пребие, ала Адам не оказва съпротива и си тръгва.

След този ден Адам става нов човек. Започва да забелязва децата си, а и те най-сетне усещат, че имат баща. Адам дори пише на брат си Чарлз, ала получава писмо от двама адвокати, че брат му се е поминал и че му е оставил много пари. Адам отново се среща с Кейт, за да ѝ даде нейната половина от парите на брат си (защото Чарлз така е писал в завещанието си). Кейт е убедена, че Адам иска да я метне, да я накара да признае коя е всъщност и полицията да я изгони от града, но Адам ѝ казва сама да избира и я оставя.

По-късно Адам иска да се премести със синовете си в града, докато Ли иска да открие собствена книжарница, в която да умре. След като се установяват в града, Ли тръгва, но скоро се връща. Адам пък купува местната къща за лед и решава да продава марули на север, ала проектът му се проваля и губи инвестициите си. Това се случва, когато момчетата са вече на петнайсет и когато Кейл научава, че майка му е не само жива, но и че е простреляла баща му и че се занимава с най-древната професия.

Кейл започва редовно да я следи. По същото време Кейт е била посетена от едно от бившите момичета на заведението – Етел. Тя е открила стъкълцата и иска от Кейт да ѝ плаща по стотачка на месец. Кейт обаче я набеждава за кражба и полицията гони Етел от града. След тази случка Кейт смята, че е постъпила адски глупаво и си внушава, че я следят и че светлината я дразни. Още по-голямо напрежение внася преследването на Кейл. Когато тя най-сетне го спипва, той признава, че ѝ е син и двамата говорят насаме. Кейт осъзнава, че той прилича много на нея, но Кейл, напротив, с облекчение вижда, че той съвсем не е като майка си и че може да прави разлика между добро и зло.

По-късно Кейл признава на баща си (когото вече обича повече от всякога), че знае за майка си и двамата с Адам се надяват, че Арон няма да разбере.

Самият Арон е влюбен от десетгодишен в прекрасната Абра, която му е станала близка приятелка и която не мечтае за нищо друго, осен да му бъде съпруга и да му народи деца. Арон обаче решава да стане свещеник и да се посвети изцяло на църквата.

За да постъпи в колеж година по-рано, Арон си взима всички изпити. Ала реалността рязко се разминава с представата му за колежа и той се чувства страшно самотен. Когато за Деня на благодарността той се връща у дома. Кейлъб се опасява, че баща му ще е зает само с любимия си Арон и бърза да му даде своя подарък – 15 хиляди долара, които сам е спечелил, за да възстанови загубата от марулите. Когато обаче Кейлъб дава парите на баща си, Адам отказва да ги приеме, с което разбива сърцето му. Наранен и гневен, Кейлъб води Арон при майка им.

След като си тръгват, Арон удря един на Кейлъб и се записва в армията. Размишлявайки дълго над случилото се, Кейт завещава всичко свое на Арон, поглъща морфин и умира. Нейният пазач Джо решава да я ограби, но тя вече е била написала писмо до шерифа, разкривайки истинската самоличност на пазача, заради което Джо бива прострелян и умира със завещанието, скрито в дрехите му. Оказва се, че Кейт е оставила на Арон сто хиляди долара.

След бягството на Арон, Абра признава на Кейлъб, че тя е скъсала с него и че двамата не са един за друг, защото тя е влюбена в него. Двамата стават двойка. Кейлъб иска да се промени, да стане по-добър за нея. Въпреки това той е отвратен, че във вените му тече кръвта на уличница, но Абра не я грижа, защото в нейните пък тече кръвта на крадец.

Един ден пристига телеграма. Когато Адам я прочита, получава мозъчен удар. Арон е бил убит. Неговият любим син. Не се знае колко ще живее Адам, но преди да стане ясно, Ли го умолява да благослови сина си и с последни усилия Адам го прави. След това, изтощен, той заспива.

Ги дьо Мопасан - "Един живот"

 

Жана, 17-годиншна благородничка, тъкмо напуска манастира „Сакре-Кьор“, в който е пребивавала безрадостно последните три-четири години. Взимат я баща ѝ, барон Симон-Жак льо Пертюи де Во, и майка ѝ – Аделаид. От известно време майка ѝ ужасно е наедряла и може да се придвижва единствено ако някой я подкрепя. Обичайно това е млечната сестра на Жана, 18-годишната камериерка Розали.

Въпреки силния дъжд, Жана не престава да се любува на околностите, а когато пристигат в старото имение „Тополите“, тя напълно се загубва в мечти и блянове за един вълнуващ, изпълнен с любов живот. Един ден ги навестява абат Пико – добродушен и закръглен, подобно на баронеса Аделаид, той ги уведомява за пристигането на нов благородник в околността – виконт Жулиен дьо Ламар.

След първата среща на Жана и Жулен, виконтът започва често да посещава „Тополите“ в определено време. Двамата не говорят много, разхождат се дълго и постепенно между тях започват да се зараждат чувства, докато мисълта за брак става съвсем естествена. Жана дава съгласието си и дните преди церемонията изтичат неусетно. Един ден тя се събужда момиче, а до вечерта вече е жена.

Майка ѝ Аделаид непрестанно плаче, отказвайки да я посвети в тайните на брака, и затова баща ѝ само намеква, че Жана сега изцяло принадлежи на Жулиен. Това Жана разбира по възможно най-студения и разочароващ начин. Жана започва да гледа на Жулиен като на друг, опитва да си спомни какво е било преди и се надява в бъдеще да го заобича. Наближава време за сватбеното им пътешествие в Марсилия, където скъперничеството и сметкаджийството на Жулиен започват да се проявяват силно. Той и Жана обаче успяват да споделят един-единствен интимен момент, в който Жана абсолютно му се отдава, но когато се връщат и Жулиен взима контрол над имението, той съвсем занемарява привлекателната си външност и дори спира да посещава Жана в стаята ѝ.

Докато се пука от скука в имението, Жана забелязва, че нещо с камериерката Розали не е наред, но Розали отрича. Един ден обаче ѝ прилошава, пада на земята и ражда бебе. Колкото и да опитва Жана да изтръгне името на бащата от нея, Розали отказва да говори. След няколко дни Жана влиза през нощта в стаята на Жулиен, защото има нужда да го види веднага и заварва в леглото му Розали. Разбрала какво се случва, Жана хуква да бяга из къщата, а после – и през заснеженото поле. Без да чувства студа с голите си крака, тя застава на скалистия бряг и мисли да се хвърли, когато мисълта за опечалените ѝ родители я спира. Тогава Жулиен я настига заедно със слугите, тя припада и се събужда по-късно в леглото си болна. Баща ѝ и майка ѝ са се върнали. Жана не бърза да разкаже, тайно се възстановява и слуша през цялото време, а после казва какво е видяла. Викат абат Пико, за да разпитат в негово присъствие Розали, и тя признава с мъка, че Жулиен е дошъл в стаята ѝ още първия ден, в който е заживял в имението и от тогава не е преставал да идва. А тя не казала нищо, защото ѝ харесвало онова, което правел с нея.

Баронът веднага иска да постави на място Жулиен, но абатът го укротява и му напомня, че на младини той вероятно също е имал подобни авантюри. Баронът се стъписва, а и моментът за скандал никак не е подходящ, защото се оказва, че Жана е бременна. Докато тя е напълно незаинтересована и дори изплашена от детето, което расте в нея, баща ѝ се заема да намери мъж за Розали и дори ѝ дава чифлик за двайсет хиляди, на което Жулиен категорично се противопоставя, но успяват да го измамят.

Жулиен прави големи промени в имението, за да съкрати разходите. Оставя пари само за най-необходимото и вдига скандали на барона и баронесата, задето така безразсъдно харчат наляво и надясно парите си. Жана ражда преждевременно, в големи мъки, завиждайки на Розали, за която всичко е минало бързо и лесно. Когато вижда сина си, Пол, тя се влюбва в него. По-лошо, става обсебена от него и го ревнува от всичко и всички. Понякога не се храни с дни, наблюдава го и непрестанно бродира разни лигавници за него, от които сама се прехласва.

Едно от любимите занимания на Жулиен след лова на диви птици е да обхожда именията на местните благородници и да търси нови връзки. Свикнала на тези отегчителни излети, Жана се изненадва, когато Жулиен внезапно започва отново да се бръсне и възвръща елегантния си вид отпреди сватбата. В този ден двамата биват посетени от граф и графиня дьо Фурвил. Тя – елегантна малка дама с мраморно лице, а той – добродушен великан с червени мустаци. Както се разбира по-късно, и страстен ловец, с когото Жулиен намира общ език, а Жана открива приятелка в лицето на жена му, Жилберт.

Жулиен и Жилберт започват често да излизат с конете си и Жана скоро разбира, че те имат връзка, но не се решава да направи нещо. Майка ѝ и баща ѝ отново идват на гости. Майка ѝ изглежда остаряла с десет години. На барона му се налага да замине за кратко и в това време Аделаид внезапно умира. Жана е безутешна, не могат да я откъснат от тялото на мъртвата. Когато остава сама, Жана прочита за последен път любимите писма на майка си и така разбира, че тя, също като баща ѝ и като Жулиен, е имала любовник. Изгаря писмата и я обхваща още по-силно негодувание към жестокия свят.

След погребението, у Жана внезапно се загнездва мисълта, че синът ѝ Пол също ще умре и тя ще остане сама на света. Затова си пожелава да има второ дете. Проблемът е, че трябва да спи с неверния си мъж и затова се съветва с абата, който успява да ги сдобри. Жулиен обаче се държи различно и Жана го конфронтира, разбирайки че той не желае друго дете, а само да се забавлява. Той и без това едва издържа сегашното, а за второ дори не му се мисли. Жана пак отива при абата и този път той я съветва да излъже всички, включително Жулиен, че е забременяла, за да изгуби той бдителност и тя действително да забременее. Така и се случва.

Абат Пико обаче бива повишен и заместен от млад, енергичен и жесток мъж, заклел се да сложи край на разврата в този край – абат Толбиак. Някак той разбира за връзката между Жулиен и Жилберт и заставя Жана да остави мъжа си, но тя отказва, той се ядосва и в беса си изтърбушва една кучка, която ражда край пътя палетата си. От всичките седем, Жана успява да спаси само едно – Сеч.

Новият абат започва да дебне Жулиен и Жилберт и един ден казва на граф дьо Фурвил, който се отбива първо при Жана, а после хуква към колибата, в която са се скрили любовниците. Тъй като колибата е на колела, графът се промъква и я бута по склона. Тя се разбива долу, а селяните измъкват телата на благородниците и ги откарват с каруци. При вида на мъртвия Жулиен, Жана припада и губи детето си – момиченце.

След смъртта на Жулиен и дъщеря им, Жана се посвещава изцяло на сина си Пол, за който се грижат още неговия дядо, баронът, е незабележимата леля Лизон, сестрата на Аделаид. Пол, на който му лепват прякора Пуле („пиле“ на френски), е абсолютен тиранин и господар в дома си. На 16 едва го откъсват от майка му, за да го пратят на училище, и до 20-тата си година вече е натрупал дългове от карти. Веднъж случайно разбират, че от месец не е посещавал школото и го намират в дома на една държанка. Опитват да го задържат в „Тополите“, но той бяга в Хавър, а после заминава за Лондон. Единствените писма, които плаща, са за да иска пари.

Някъде по някое време умира тихо незабележимата от всички леля Лизон.

Дълговете на Пол стават все по-големи. Баронът ипотекира всичките си земи, но на последното разорение на Пол получава удар и умира. Жана почти припада на погребението на баща си и бива отнесена от една яка селянка, която се оказва нейната бивша камериерка Розали. След като Жана идва на себе си, Розали се зарича отново да ѝ стане слугиня и то без да получава заплата. Тя поема цялото домакинство и дори се съветва с един нотариус относно дълговете на Пол. Накрая заявява на Жана, че се налага да продадат „Тополите“, за да свържат някак двата края. Жана не се решава, защото за нищо на света не иска да напусне родния си дом, но получава писмо от сина си, от което разбира, че той никак не я обича. Затова му пише, че повече няма да му праща пари и един месец по-късно продава имението и се мести в малка къщичка край пътя. Взима със себе си много вещи, в които е съхранила спомените си.

За багажа помага сина на Розали и братът на Пол – Дени Льокок. Когато Жана го вижда, той силно ѝ напомня на Жулиен, но тя не може да отгатне в какво. В новата къща взимат и стария пес Сеч, който вече е заприличал на безформена грамада. През деня спи, а през нощта вие непрестанно, тъгувайки за дома си. Един ден го намират мъртъв.

В началото Жана е вглъбена в подреждането на къщата, но после ѝ се натрапва идеята, че трябва да иде в Париж и да види сина си. По пътя си припомня младостта си и колко е била наивна. С мъка открива дома на Пол и на неговата любовница, но се оказва, че те са напуснали преди две седмици, за да не платят нито наема, нито на съседите, на които са задлъжнели. Жана се връща в хотела си, очаквайки Пол сам да я потърси, но вместо това се изсипват един куп кредитори, които ѝ искат пари. Тя дава, каквото има, а Розали ѝ праща още пари, за да успее да се върне у дома.

След неуспеха си, Жана започва да живее все по-лениво и отнесено, жалвайки се защо животът ѝ е така несправедлив и защо не се е намерил един човек да я обича истински. Веднъж ѝ се случва шанс да се върне в „Тополите“, който вече е ремонтиран. Гледката от прозореца ѝ обаче е същата и Жана отново се потапя в спомените от своето моминство. Връща се още по-сломена и скоро получава писмо от Пол, че с любовницата му са останали без стотинка и че тя е на път да ражда, но има вероятност да умре.

Като прочитат писмото, Розали решава лично да иде и да вземе детето. Няколко дни по-късно Жана отива на перона да я посрещне. Розали казва, че държанката е издъхнала и че Пол е успял да се венчае за нея преди това. А също и че скоро ще си дойде. После Розали показва бебето на Жана и докато двете вървят към дома, старата слугиня уверява господарката си, че животът не е така горчив.

 

Емил Зола - "Жерминал"

 

Етиен Лантие пътува от Маршиен за Монсу с идеята да си намери работа като машинист, каквато и му е професията. Монсу е разположен насред гола равнина, в която има няколко големи мини, сред които е „Ненаситната“. Първият, когото Етиен среща, е Неумиращия – инвалид и коняр от семейство Майови, който храчи черни храчки и обича да казва, че носел цяла въглищна мина в дробовете си, та имало с какво да се отоплява. Неумиращия казва на Етиен, че надали ще си намери работа, но въпреки това Етиен се отправя към мината. Там той тръгва с групата на Майо, която включва дъщеря му Катрин, сина му Захари и Шавал – груб мъж с червени мустаци, който е хвърлил око на Катрин.

Още щом вижда Катрин, Етиен също изпитва силен интерес към нея, въпреки че изглежда като момче и има недоразвито тяло. Първият ден в мината му се струва отвратително тежък – работата е изтощителна, температурата долу е висока, хората се обливат в под, отвсякъде непрестанно тече вода и съществува опасност всеки миг подпорите да се срутят и да се случи инцидент. Екипите въглекопачи най-много страдат от непрестанните глоби, които надзорниците им налагат за лошо крепене, затова отделят по-малко внимание на гредите и гледат да изкопаят повече въглища.

След края на първия ден Етиен е убеден, че няма да се върне, но въпреки това решава да продължи да опитва. Докато той опознава мизерния живот на въглекопача, семейство Майови се бори за оцеляване. Майовица, жената, има кърмаче Естел и две по-малки деца, непослушният Жанлен, гърбавата Азил, Катрин и Захари. Майовица непрестанно е измъчвана от сметки откъде да намери пари за хляб и кафе. Наравно с това тя очаква големият син Захари скоро да ги напусне, защото има вече две деца от любовницата си, но все отлага женитбата.

Като не намира друг начин. Майовица отива да проси от Грегоарови – двама добродушни и добре охранени богаташи, които лентяйстват по цял ден и къткат единствената си дъщеря – Сесил. Грегоарови са едни от най-големите акционери на компанията и тяхното семейство е живяло от кръвта и потта на работниците вече цял век. Техни близки приятели са Енбо – семейството на генералния директор, което също живее недалеч от тях. Грегоарови и Енбо са единствените представители на буржоата в този край.

Майовица взима малките си деца, за да събуди съжаление у Грегоарови, но получава единствено няколко ката стари дрехи и парче козунак. Майовица се вижда принудена да иде при омразния Мегра. Той е известен с това, че дава на вересия храна, ако жените му се отдадат. И тъй като също е хвърли око на Катрин, Майовица не желае да влиза в магазина му, но въпреки това го прави. След кратък скандал получава онова, което желае и се връща победоносно у дома, където Алзир е приготвила супата за работещите.

Етиен започва да привиква постепенно към работата, но не и към факта, че внезапно Шавал започва все по-настойчиво да ухажва Катрин, докато един ден насила я прави своя любовница. Катрин се примирява, в селището всички правят така и единствен господин Енбо, генералният директор, завижда на простите селяни, които се отдават един на друг, докато той не може дори да докосне невярната си жена.

В селището хората едва свързват двата края, клюкарстват, правят си бебета, които един ден също стават въглекопачи и така мизерията няма край. Един ден обаче компанията решава да съкрати разходите си като въвежда нови правила за плащане. Крепенето и въглищата ще се плащат отделно, което за въглекопачите съвсем не е изгодно. Етиен събира своите другари и заедно решават да идат при господин Енбо да преговарят. Срещата не минава добре и част от въглекопачите обявяват стачка. С времето стачката се прехвърля и в съседните мини, където работата не потръгва. Касата, която Етиен основава в началото, за да подкрепя мизерстващите семейства, бързо се изпразва. Всички стачници започват да гладуват и намирането на храна само увеличава агонията им.

Компанията предлага на работниците да се върнат в мините и някои действително го правят, което така силно разгневява стачниците, че те се събират на една голяма, освирепяла група и започват да ходят от мина на мина, да бият братята си наред, да чупят и да беснеят. Те дори прерязват стоманените въжета на клетките, с които издигат работниците, и то на същата онази мина, в която Катрин и Шавал са се върнали на работа, макар Шавал да е бил със стачниците до последно. Катрин и Шавал са принудени да се катерят по дървените стъпала, побити в скалата, докато крайниците им се вкочаняват и ръцете им се разраняват.

Бесни и вече неподчиняващи се на Етиен, стачниците решават да убият Шавал. Единствено Катрин го защитава и дори удря две плесници на Етиен, а след това тръгва с любовника си. Бесни, стачниците се връщат в селото и минават покрай магазина на Мегра, който искат да разбият и разграбят. Докато те беснеят и блъскат вратата, Мегра внезапно напуска скривалището си, опитва да се качи на покрива на магазина, но пада и умира на място. Като виждат омразния бакалин, жените започват да се радват и да го плюят. Едни му свалят гащите и му откъсват члена, а после го забучват на кол и го разнасят като знаме.

Докато богаташите в дома на г-н Енбо се опиват да разберат какво се розовее на този кол, Сесил, г-жа Енбо и нейният нов любовник (и племенник) идват. В олелията Сесил остава сред тълпата, където жените започват да я хулят и дърпат, а Неумиращия дори започва да я души. Сесил обаче бива спасена и отведена на безопасно, а при стачниците идва Катрин и казва на Етиен, че Шавал ги е предал на стражарите.

Някои биват заловени, но повечето успяват да избягат. Настават нови дни на мизерия. Катрин опитва да праща някакви пари на семейството си. Тя не е щастлива с Шавал, той непрестанно я бие и ревнува, отдавна се е наситил на тялото ѝ и сега иска да я изгони, макар силно да презира Етиен. Преди стачката, когато Етиен е бил наемател на Майови, той дори е подозирал, че Катрин и майка ѝ са се редували с Етиен. Истината е, че когато Етиен и Катрин са делили един въздух, те са мислели за другия, но никога не са успели да се решат да се докоснат. А и Катрин живее с илюзията, че Етиен обича Мукет – извозвачка, която се предлага почти на всеки.

След като бунтът стихва, отново настават дни на мизерия. Компанията обаче решава да наеме белгийци и да ги спусне в мината да работят. Те дори викат военни, които да дежурят и да се оглеждат за Етиен, който е издирван. Всички мислят, че е избягал и че е извън страната, но всъщносто той живее в скривалището на Жанлен. Малкият Жанлен е адски непослушно дете, което непрестанно краде, тормози и командва приятелите си, трупа храна за себе си, докато другите гладуват, и дори убива един млад войник в пристъп на животинска нужда. Жанлен също е работил в мината за мизерни пари, но след едно срутване му се счупват двата крака и, макар да заздравяват, той вече не се придвижва с предишната пъргавина.

Жанлен се грижи за Етиен, а Етиен посещава семейство Майови, които вече живеят в мрак и студ, докато децата по цял ден плачат за храна. Когато обаче идва слухът за белгийците, хората отново се събират да протестират пред мината. Тогава ги посреща военния отряд. Размирниците започват да ги псуват и замерят с половинки тухли, а военните се виждат принудени да стрелят, при което Майо умира. Умира и Мукет и то за да защити мъжа, който никога не отвръща на любовта ѝ – Етиен, и неговата истинска любов, Катрин.

След смъртта на Майо, Етиен и Катрин се връщат в студения дом. Всичко е още по-печално и мъчително. Катрин не може да гледа майка си как се топи и решава, въпреки забраната на Майовица, да слезе в мината заедно с другите и да работи. Етиен отива с нея, въпреки че го е срам. Той обаче иска да защити Катрин от Шавал. Преди да влязат в мината, Суварин спира Етиен и го предупреждава да не слизат долу. Той е видял как някои от подпорите и връзките в мината скоро ще поддадат и с риск за живота си е слязъл в комина, за да ускори този процес и да унищожи завинаги „Ненаситната“. Етиен обаче отказва да послуша Суварин и с Катрин слизат долу.

Както и предполага, Шавал се нахвърля върху Катрин, Етиен я защитава, но припирнята им не продължава дълго, защото разбират, че са останали сами. Групата на Етиен се връща назад да разбере какво се случва, когато попадат на огромно езеро вода. Нивото непрестанно се покачва, а работниците се мачкат един-друг, за да се качат по-скоро в клетката и да излязат на повърхността. Самият главен надзирател се качва в клетката, преди да се увери, че всичките му хора са се спасили и така Етиен, Катрин, Шавал и други, общо 20 души, остават долу.

Боеца, най-старият и опитен кон, успява да се освободи и хуква насляпо през познатите галерии, за да се спаси. Другите го следват, надявайки се да намерят изход през старата мина, която е залепена до „Ненаситната“ – „Ракияр“. По пътя Катрин отстава без сили, Етиен я вдига и понася на ръце, но точно тогава скална маса се свлича и ги отцепва от останалите. Те тръгват по друг път, все нагоре и нагоре през галериите, непрестанно преследвани от покачващото се ниво на водата. Дори Боеца поема по този път, раздира кожата си и се заклещва в една теснина. Катрин и Етиен са принудени да гледат мъчителната му, проглушителна смърт.

После двамата продължават. Стигат до най-горната площадка и опитват да минат през тесен проход, който също се оказва затрупан. Излизат през една пролука и се озовават в един джоб, затиснат от две стени. Там те попадат на Шавал. Той е бил с двама други, на които е взел лампите и хляба. Обещава да даде половината храна на Катрин, ако тя се върне при него.

Катрин се измъчва, че трябва да прекара последните си часове живот между тези двама мъже. Със сълзи на очи яде хляба на Шавал, но когато той се опитва да се възползва от нея, Етиен не издържа и смазва главата му. Сега, след като са останали сами, без храна и светлина, водата стига и до тази част на мината. Етиен и Катрин се изкачват до най-високата точка на джоба, крайниците им са прогизнали, премръзнали и вдървени, но те продължават да чакат своите другари, които са чули сигнала за тревога и които копаят усилено в тяхната посока.

Етиен и Катрин прекарват в мината девет дни в компанията на трупа на Шавал, който водата непрестанно тласка към тях. По някое време нивото на водата се снишава, Катрин и Етиен стъпват на земята, където за пръв път се отдават един на друг. Катрин заспива в ръцете на Етиен и той усеща, че тя е мъртва, но въпреки това продължава да я притиска към себе си. Когато другарите му най-сетне прокопават проход и стигат до него, Етиен се оказва единственият оцелял. Майовица дори не може да го познае. Косата му е съвсем побеляла.

Майовица губи още едно дете – първо Алзир, която се простудява и издъхва, после мъжа си при престрелката, Захари бива обезглавен при срутванията и Катрин умира от глад и умора. На всичкото отгоре Неумиращия, бащата на Майо, губи разсъдъка си, но когато семейсто Грегоарови му идват на гости, той си спомня нещо и цялата омраза на народа към буржоата внезапно влива сила в крайниците му и той удушава Сесил – единственото, любимото дете на възрастните акционери. Въпреки постъпката му, не го съдят, а и Майовица отказва да го прати в старчески дом, защото е убедена, че ще му сипят нещо в супата.

Шест седмици трае възстановяването на Етиен. Когато стъпва на крака, той отива да види как вървят работите в новата мина. Там с разочарование вижда много познати стачници, които са се примирили с условията на компанията и работят още по-мизерно, отколкото преди. Там е и Майовица, за която компанията е направила изключение, предвид колко близки е погребала. Там долу тя върти огромен вентилатор в изпепеляващата жега и сама се чуди на себе си, след като се е кълняла да удуши всеки, който се върне обратно в мината. Разделя се с Етиен, без да таи лоши чувства към него. На тръгване Етиен вижда Жанлен, който почиства въглища от плаката.

Етиен тръгва пеша отново да си търси работа, разсъждавайки над случилото се и убеден, че някой някъде, един ден ще свали веднъж завинаги буржоата и народът ще вземе властта в ръцете си.

Арчибалд Кронин - Замъкът на шапкаря

 През 1879 г. в Ливънфорд, накрай града била построена особено отблъскваща къща, напомняща на замък. Това е домът на Джеймс Броуди – местен големец, шапкар по професия, който е убеден до мозъка на костите си, че е наследник на местен благородник с фамилията Броуди. Джеймс е типичен алфа мъжкар – едър, избухлив, властен, непрощаващ, натякващ, груб, недодялан и невероятно тъп.

Жена му, Маргарет, която всички наричат просто Мама, някога е била голяма красавица, а сега – слаботелесно, изкривено на една страна същество, което непрестанно трепери под ботуша на мъжа си, готви, чисти, но много рядко до нивото, което той очаква от нея. Единствената утеха на Маргарет са любовните, но нравствени романи, в които главните герои задължително се женят накрая.

Броуди има две дъщери и един син. Най-малката е Неси, на 12; по-голямата е Мери, на 17, а най-възрастният – Матю, на 24. В дома живее и майката на Броуди, свадлива старица, която не мисли за нищо друго, освен за нуждите на стомаха си. Страта има и лека зависимост от бисквити, които крие само в една тенекиена кутия.

Гордостта на Броуди от мнимото родство между него и някогашния благородник пораждат много мъка на семейството му. Докато той ходи всеки ден на работа, унижаван от мисълта, че все още е прост шапкар и твърде важен да обслужва сам клиентите си (освен големците), неговото семейство търпи присмеха на града (без майка му, която знае истината за техния произход, а именно, че слугинята се въргаляла с господаря и така се получило „родството“ им).

Мама е винаги заета с домакинството и най-вече с пестенето на скромните средства, които Джеймс ѝ отпуска. Той не желае да се лишава от нищо, докато тя, напротив, се лишава от всичко и игнорира болежките си. Неси и Мери са подигравани в училище, заради което Броуди им е забранил да имат приятели, отделил ги е напълно от обществото и ги е накарал да си гледат само ученето, особено Неси, която блести с талант, докато Мери е по-скоро затворник в дома си.

С Матю нещата са по-различни – той е малодушен, всезнаещ мухльо, който не само си въобразява, че има талант за всеки занаят, а и притежава глупостта да се хвали с това на годеницата си – Агнес, почти толкова набожна, колкото Мама, ако не и повече. Агнес е вече поостаряла, грозновата мома с маниери на баронеса, която се е захванала с нокти и зъби за Матю като нейн последен шанс да не умре сама. Тяхната драма започва с това, че Матю скоро време ще приеме служба в Индия и ще отсъства цели пет години. За да забавлява дамите по пътя към Индия, той решил да се научи да свири на инструмент – истезание, което Агнес не спира да хвали и поощрява, подобно на пушенето му, което всъщност презира.

Мери случайно се запознава с г-н Фойл – празноглав, вятърничав, но привлекателен младок, който се залепя за нея и непрестанно я умолява да се срещнат, да поговорят, докато Мери взима, че се влюбва в него и той май също. Една вечер Мери и Фойл отиват на увеселителен парк и преди да се усетят, целуват се, той я тръшка по гръб и Мери забременява. Но тъй като никой никога не е говорил с нея по интимните въпроси, Мери разбира това, когато вече е много късно. А когато Фойл научава, събира смелост да иде при бащата ѝ и да поиска да излиза с нея (не да се ожени за нея), получава отказ, Джеймс без малко не го пребива от бой и Фойл разбира, че с този човек няма да излезе на глава. Затова обещава на Мери, че след като свърши с работата си за сезона, ще купи малка къща в провинцията и двамата ще избягат и ще се оженят.

Работата на Фойл обаче се проточва твърде дълго и Мери едва успява да скрие бременността си със стегнатите корсети. Една вечер в края на декември извива невиждано страшна буря. Улиците са залети с реки, вие силен вятър, който огъва дърветата до земята. Мери е сама в стаята си и иска да се остави на отчаянието си, когато усеща контракции, съблича корсета си и точно тогава влиза майка ѝ. Още щом я вижда, тя се досеща какво се е случило и, трепереща да не би Броуди да излее гнева си върху нея, издава дъщеря си.

Като чува какво е станало. Броуди започва да рита дъщеря си и я гони в бурята. Мери, едва държейки се на краката си, разкъсвана от болка и контракции, тръгва в дъжда, брулена от ветровете, клоните, храстите и всичко, което се изпречва на пътя ѝ. Въпреки раната си, тя успява да стигне до една плевня. Бабичката там, щом я вижда, праща сина си за доктор и единственият, който е склонен да се отзове в тази буря, е никому известният млад доктор Ренуик. Щом вижда Мери, внезапно съчувствие го облива, той ѝ помага да роди, а после я пренася в местната болница, където Мери два месеца се бори за живота си. Детето ѝ умира, докато тя е в безсъзнание. Умира и Фойл.

Така се случва, че същата вечер, в която Мери е изгонена от дома си, Фойл отпътува към нея. Той вижда предзнаменованията за наближаваща трагедия, но ги игнорира, убеден, че влакът, на който се е качил, ще мине моста, ала се лъже. Щом влакът тръгва по моста, ветровете го събарят в морските води и Фойл, заедно с още сто пътници, загиват на място. Последното, което вижда Фойл, е лицето на Мери.

След като Мери си стъпва на краката, заминава за близкия град, където става слугиня и научава какво се случва у дома ѝ, благодарение на малкото писма от Ренуик.

Въпреки че Мери е опетнила честта на семейство Броуди и баща ѝ е постъпил „правилно“ като я е изгонил, всички в града са на мнение, че той е постъпил особено жестоко с нея. От този момент животът на Джеймс се променя коренно. Точно преди година собственикът на магазина до него му е предложил сделка да купи мястото, за да разшири шапкарския си бизнес. Джеймс не само му отказва, но и го изхвърля като псе на улицата. Днес, тържествуващ, съседът му идва, за да се похвали, че е продал магазина си на голяма шапкарска компания. Джеймс взима заканата за празни приказки, сигурен, че те няма да се задържат.

Идва и представителят на самата верига, като му предлага сътрудничество, което Броуди гордо отхвърля. Месец по-късно започват ремонтните дейности, които не оставят на Броуди миг спокойствие, а след като магазинът отваря, целият град се струпва там, привлечен от новите модели и ниските цени. Джеймс става изнервен и заядлив, усеща как парите, които някога е гребял с шепи, се изплъзват между пръстите му. Той намаля разходите за домакински нужди, без да намаля своите нужди, заради което Мама е принудена да краде от парите на Матю, който той ѝ праща всеки месец, за да ги пише на негово име.

Последният гвоздей в ковчега на Броуди е, когато неговият верен продавач, Пери, го напуска, тъй като от съседния магазин му предлагат висока заплата и позиция. Тогава Броуди се принуждава сам да обслужва клиентите си, заради което прогонва повечето от тях. Броуди започва стабилно да пие и си намира любовница в лицето на Нанси – шавлива кръчмарка.

По същото време Матю праща писмо, че ще се върне у дома и друго писмо, с което иска спестените пари от майка си. Мама е в потрес, защото не може да събере сумата. Тогава попада на обява във вестника и решава да заложи мебелите, само и само да вземе парите. Когато Матю се връща, той е пожълтял видимо и е станал по-зъл отпреди. Като начало, започва да изнудва майка си за пари, краде часовника ѝ, опитва да изнасили годеницата си, напива се до козирката или направо раздава парите си, както е направил в Париж със залога за мебелите.

Една вечер, докато порка от кръчма в кръчма заради малодушието да каже на баща си, че той е самостоятелен и че вече няма власт над него, Матю попада на любовницата на баща си. А после, когато остават сами и Броуди иска да се нахвърли върху него, Матю опитва да го застреля, ала не улучва, Броуди го смила от бой, а после заплашва, че ще го предаде в полицията. Обаче размисля, връща го у дома и докато Матю се е проснал в леглото си, Мама влиза в стаята му и го заставя да извика доктор Ренуик.

От известно време Мама изпитва силна болка, ниско долу, и когато Ренуик я преглежда, той я оставя да си почине, без да каже нищо. На Матю признава, че Мама повече няма да стане от това легло, защото е болна от рак и няма да живее повече от шест месеца.

Броуди първоначално не вярва и дори когато техният доктор, Лори, потвърждава диагнозата, той не може да каже или направи нищо друго, освен да нагруби жена си. Маргарет започва да съжалява, че е предала дъщеря си; започва да разбира, че нейното любимо дете, Матю, е негодник, а също и че някога мъжът ѝ я е обичал. Именно тогава Броуди избухва, казва ѝ за разорението си, че вече няма магазин и че ще ходят с бедните да получават подаяния. Този последен удар съсипва Мама и тя умира в агония.

Мери не успява да се види с нея и да се прости. Писмото на Ренуик стига твърде късно до нея.

Съвсем безцеремонно, Нанси се настанява в къщата на Броуди. Джеймс се държи съвсем различно с нея и не може да ѝ повиши глас, дори когато тя готви отвратително и никак не се грижи за дома му. Нанси започва да си мечтае за някой по-млад, когото да присламчи и така в полезрението ѝ попада Матю, който се готви да замине за Южна Америка на нова служба. В това време Джеймс опитва да си намери друга работа, отива при свой познат, големец в града, който му дава длъжността на писар. Джеймс мрази този пост в червата, често греши и неговите колеги вършат работата му вместо него. Сега единствената му утеха е най-малката му дъщеря, Неси, която се готви нощ и ден за изпита за стипендията „Лата“. Броуди си мечтае за деня, в който Неси ще я вземе и всички в града ще му завиждат.

Точно тогава обачи Нанси го изоставя. Тя и Матю му оставят бележка и това го хвръля в ново отчаяние. Броуди започва още повече да пие и да натяква на Неси да учи. Малката намира плика с писмото на майка си, което тя е искала да прати на Мери преди смъртта си, и така пише на голямата си сестра да дойде да ѝ помогне. Мери пише на баща си и той се съгласява тя да се върне само за да може да я униждава. Четири години след случилото се с нея, Мери се връща в родния си град със загрубели от черна работа ръце, разхубавена и много тъжна.

Мери бързо привежда в ред домакинството, но баща ѝ продължава да я игнорира и да тормози Неси. Мери се безпокои за сестра си и се обръща към добрия доктор Ренуик, който опитва да намери начин да помогне. Като не сполучва, той започва да праща редовно храна и Мери се влюбва в него, без да подозира, че той изпитва същото към нея.

Идва деня на изпита. Броуди натяква на Неси до последно, че трябва да спечели, инак ще я убие. Неси продължава да крие нервното си разстройство и, когато тръгва с влака, Броуди не отива на работа, а вместо това тръгва из града да се хвали предварително за спечелената стипендия и избухва, когато разбира, че никой в града не го е грижа кой ще вземе „Лата“.

Неси лъже, че резултатие, че излязат след седмица, като всъщнсот тя ги получава на следния ден. Когато прочита писмото и разбира, че не е взела стипендията, нещо в нея се скъсва, тя облича най-хубавата си рокля, закача писмото за дрехата си и се обесва в кухнята. Първа я намира бабичката, тя изскача навън, където се сблъсква с Мери. Тя сваля сестра си, опитва се да я съживи с молби, вика Ренуик, но когато докторът идва, разбира, че детето е мъртво.

Виждайки колко е съсипана, Ренуик най-сетне ѝ признава чувствата си (защото топлият труп на едно дете е идеалният свидетел на тази сцена) и точно тогава идва Броуди. Ренуик му посочва детето, а после отвежда Мери. Бродуи не може да повярва на очите си, опитва се да събуди Неси, а после гледа през прозореца, в далечината, докато майка му говори за това как щяла да си препече хляб и колко много обичала препечен хляб, напълно забравила за случилото се.

Емил Зола - Дамско щастие

В Париж пристигат три деца – двадесетгодишната Дьониз с двамата си по-малки братя – Жан и Пепе. Те тъкмо са изгубили и двамата си родители, а Дьониз е решила да потърси късмета си при своя чичо, Бюке, който преди година ѝ е пратил писмо, в което ѝ е предложил помощ, но просто защото такъв е етикета, не защото го е мислел наистина.

Когато Дьониз се представя на чичо си, тя попада насред война в оживен Парижки квартал. Бюке държи магазин за платове и по цял ден гледа ядосано към отсрещната страна, където е непрестанно разрастващия се магазин Дамско щастие. В него има повече от 500 служители и постоянно бива зареждат от стоки. Негов собственик е г-н Муре – бизнес гений, млад вдовец и красавец, който отлично разбира как мислят жените и си е поставил за цел в живота да ги ухажва и изкушава, докато незабелязано ги обира.

Докато Муре е зает да мисли как непрестанно да увеличава броя на клиентелата си, поглъщайки отрасли, които дори не са в сферата на модата, като продажба на чадъри, мебели, килими, то целият квартал започва да страда под натиска на железния му ботуш. Включително и Бюке.

Въпреки че той не е бил сериозен в предложението си към Дьониз, той дава за една вечер подслон на нея и на децата. Дьониз се запознава със семейството му, с дъщеря им, Жозефин, която е сгодена за един от продавачите вече 10 години. Той обаче до толкова е свикнал, че един ден ще вземе бизнеса на баща ѝ, че се влюбва в друга – продавачката Клара от отсрещния магазин Дамско щастие.

Самата Дьониз, въпреки всички страшни истории, които чува за Муре и неговите „хали“, не може да откъсне поглед и тайничко си мечтае да работи там. А и трябва някак да издържа по-малките си братя. Единият е чирак без заплата, с вечни любовни проблеми, докато другият трябва да ходи на училище и някой трябва да се грижи за него.

Предлагат на Дьониз да пробва късмета си и тя, въпреки че знае, че ще огорчи чичо си, отива и се записва. Муре я взима само защото има връзка с Бюке и той много го уважава. В първия ден Дьониз е непрестанно унижавана от другите магазинерки, които са придобили много от буржоазните маниери на своите клиентки. В очите им Дьониз е заплаха и пречка, селска дивачка с големи обувки и рошави коси. Дори самият Муре, въпреки че изпитва симпатии към нея, ѝ се присмива още първия ден.

След като ѝ дават най-черната работа и едва може да стъпва на краката си, Дьониз се прибира в малката си стаичка да се наплаче, а после става рано сутринта да оправи косата си и да преправи работната си рокля, която е твърде широка за слабата ѝ фигура. Първите седмици за Дьониз са много трудни. Тя работи без заплата и получава от Дамско щастие единствено подслон и отвратителна храна. Парите, с които издържа едва братята си, получава от процентите от всяка продажба, но много рядко, защото другите магазинерки винаги гледат да ѝ вземат клиентките.

Единствено една от продавачките на име Полин ѝ влиза в положението. Тя също е дошла от провинцията и ѝ е било много трудно в началото. Полин дори ѝ заема пари, защото Дьониз не веднъж изпада в безизходица с безкрайните любовни приключения на брат си Жан. Полин съветва Дьониз да си намери мъж, който да я издържа, но Дьониз е непреклонна.

Когато идва пролетта, започват да плащат на Дьониз и като че ли положението ѝ започва да укрепва, ала когато идва мъртвият сезон, повече от 50 служители са уволнение, сред които и тя. Ръководството търси и най-малката причина да се освободи от ненужните гърла, уволняват за най-малкото. Дьониз има много врагове още от началото, сред които е Бурндокл – съдружникът на Муре. Той чува слуховете за Дьониз, че си има любовник, с когото тайно се среща и, макар това да се оказва брат ѝ Жан, тя бива уволнена още същия ден.

Две седмици Дьониз живее в мръсните квартири на дядо Бура, който е майстор на чадъри. В тези квартири работят проститутки и затова често на вратата ѝ тропат пияни мъже. Дьониз обаче е непреклонна, иска честа работа и постоянно плаче, защото едва успява да изхрани малкото си братче. Грубият и вечно свъсен дядо Бура се смилява над нея и ѝ дава работа при себе си, въпреки че никак няма нужда от помощник. Дьониз живее така известно време, докато един ден среща Робино.

Робино е също бивш служител на Дамско щастие. Той някога ѝ е помагал да си набави допълнително пари от шиенето на папийонки, но заради множество интриги и въпреки осемгодишната си работа, той бива уволнен. Робино отваря свой магазин и решава да нанесе удар на Дамско щастие като продава хубава коприна на ниска цена. Муре приема предизвикателството и двамата започват да се надпреварват да намалят цената, докато започват да продават на загуба.

Едно от редките удоволствия, които Дьониз има, е да се разхожда с малкото си братче от време на време. Веднъж така я среща Муре. Двамата вървят и разговарят. Дьониз признава, че вярва в големите предприятия, а Муре ѝ предлага да се върне обратно на работа. След като тя тръгва, той дълго гледа след нея.

Настават още по-тежки дни за Робино, Бура и Бюке. Дядо Бура е неотстъпчив, въпреки че Дамско щастие купува къщата до неговата и той се оказва притиснат между вечни ремонти и строежи. Бюке продава своята къща в провинцията и с капитала упорито продължава да противостои, въпреки че вече е изгубил почти всичките си клиенти. Робино има съдружник, но и това не продължава дълго. Дьониз знае, че му е в тежест и сама се уволнява, след което се връща на старата си работа.

Там Дьониз с безпокойство открива, че всички се държат по-добре с нея. Муре изрично е наредил това и, без да се свени от никого, започва да я ухажва. Дьониз се преструва, че не забелязва, но когато той опитва да я купи с пари, тя му отказва директно. Той не престава да опитва и в магазина плъзват грозни слухове за тях двамата.

Дьониз осъзнава, че винаги тайно е обичала Муре, но неговите непрестанни похождения, неговите любовници, сред които е продавачката Клара, разгулния му живот – всичко това я отблъсква от него. При един от нейните откази, Муре си намира още повече любовници и започва да пилее много пари.

Една от жените му е вдовицата Анриет Дефорж. Тя е планирала да се омъжи за него един ден, а и вече е почти на 40, така че, когато разбира за любовта му към Дьониз, тя решава да унижи момичето един ден и почти я разплаква пред очите на Муре. Това обаче само засилва любовта му към Дьониз и той дори признава на Анриет това и я оставя.

Муре започва да страда все по-силно и по-силно, едва крие сълзите и гнева си. Често избухва за дреболии. Дори се вслушва в слуховете на персонала, че Дьониз си има любовници. Единият, Ютиен, когото тя е харесала в началото заради привлекателната му външност, но който всъщност я е презирал до момента, в който шефът им се е влюбил в нея. Другия пък е също от провинцията, обича я безумно и именно насред такова признание Муре хваща Дьониз. Той е съкрушен и зъл, ала Дьониз надвива гнева му като му казва, че иска да направи от него по-добър човек. Така двамата се сближават и започват да говорят, но ревността на Муре не стихва.

По същото време Дьониз има и други проблеми. Дядо Бура е окончателно изгонен от мястото си и остава на улицата. Отказва всяка помощ от Дьониз и изчезва. Робино пък фалира и опитва да се хвърли под каруца, за да осакатее. Бюке губи почти всичко. Първо дъщеря му започва да боледува, след като разбира, че годеникът ѝ обича друга. Даже Клара го вика при себе си, но бързо ѝ омръзва и годеникът напуска работата си и годеницата си, след което Жозефин умира. След година майка ѝ се поболява и също умира. Бюке остава сам, без работници, в празната си къща. Скоро затваря и го приемат в старчески дом.

Виждайки колко страдания е причинил Муре, Дьониз решава да се върне във Валон и да поживее известно време със спестяванията си, преди да реши какво да прави по-нататък. Тя дава оставката си на Муре, а той ѝ дава време да размисли. Тя остава непреклонна, както винаги. Никой от магазина не иска да пуска Дьониз – тя е единствената, която може да укроти характера на Муре; тя помага на служителите за всичко и дори е измислила начин как те да не губят работата си в мъртвия сезон, а да излизат в платен отпуск. Никой не иска да я пусне, но Дьониз все пак отива да си вземе сбогом с Муре. Отчаян, той ѝ предлага брак, след като тя е отказала всичко друго. Преди това Муре е бил страшно раздвоен, защото е по-привлекателен за клиентките като свободен мъж, отколкото като женен, но неговото наказание за всички разбити сърца и изпразнени джобове, идва под формата на кротко, провинциално момиче, което в началото му се е сторило много грозно, а сега – като идол.

Дьониз отхвърля предложението му за женитба и продължава да настоява на своето. Тогава Муре ѝ напомня как тя му е признала, че обича някого. Дьониз не може да издържи повече и му признава, че този някой е той. Муре силно я прегръща и ѝ казва да замине за Валон, а след месец той ще дойде да я вземе и отведе обратно в Париж като новата господарка на Дамско щастие.