Славянската азбука в България


Методий определя Горазд за свой приемник на смъртния си одър. През септември 885 г. идва на власт нов папа – Стефан V. Той сваля Горазд от длъжност и забранява славянското богослужение. Започва унищожителен поход срещу славянските книги. Разграбени са домовете на Кирило-Методиевите ученици, някои са продадени като роби, други са хвърлени в тъмници. Целта е да ги накарат да се откажат от източното християнство.

Учениците на Методий, които оставят извън затворите, продължават да работят сред народа.

Прогонените ученици се разделят на групи, за да не правят впечатление и за да намерят спасение. Една група от трима души се насочва към България – това са Климент, Наум и Ангеларий. След като Горазд попада в тъмница, за него нищо повече не е казано.

Когато тримата ученици поемат за България, тя вече е приела християнството като официална религия.

След многобройни дни мъчителен път в студените зимни месеци тримата ученици стигат Белград. Цар Борис е знаел за дейността на Кирил и Методий. Затова той поканил учениците.

От 870 г. България вече имала самостоятелна църква, но архиепископът бил грък.

Чак след три години учениците пристигат в Плиска. Ангеларий обаче бил болен и починал. През 886 г. Климент бил изправен като учител в областта Кутмичевица (Македония). Наум остава в Плиска. Там учи младите духовници в продължение на 7 години.

Под ръководството на цар Симеон и епископ Константин Преславски, Преслав става нов книжовен център. Тук настъпил небивал разцвет на културата – архитектура, живопис, приложни изкуства, преводаческо изкуство, творческа литературна дейност.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар