Павел Вежинов - Белият гущер

Алекси Алексов е научен работник. Той се занимава с радиоактивни изотопи. С жена му Корнелия са уважавано и интелигентно семейство, но дълго време нямат дете. Накрая, когато Корнелия наистина забременява, тя отказва да посети доктор, а когато бременността ѝ напредва, вече „няма нужда от това.“

Случва се обаче нещо обезпокоително – детето не се ражда в определеното време, а продължава да стори в корема на майка си. Тогава Алекси се обръща към известен професор за мнение. Правят изследвания на Корнелия. Изглежда детето е живо и продължава да расте, много след срока, но просто отказва да се роди, затова ѝ правят цезарово сечение.

Когато вадят бебето, то се оказва повече от 8 килограма и дори не прилича на обикновено бебе, защото е красиво и пухкаво, каквито са бебетата на 3 месеца.

Виждайки го за пръв път, хирургът вижда чудовище. Въпреки че бебето (Неси) е много красиво, по някаква причина то смущава хората. Най-вече майка му, която от ден на ден става все по-унила и дори отказва да поглежда сина си.

Неси расте невероятно бързо – прохожда на три месеца, проговаря и в мисълта му има логика. Ненавижда научните работници, които често го посещават. Майка му продължава да го избягва, а баща му е удивен и наблюдава развитието му. Той е толкова отнесен от работата си, че дори не забелязва меланхолията на жена си.

Един ден (след три години) тя му казва, че иска да убие Неси и дори се опитва да го направи, но после се обесва и с това свършва първата част на книгата.

На десет години Неси вече има вид и образование на възрастен. Седем години след смъртта на майка му той е станал абсолютно безнравствен. Води всякакви жени, най-вече дебели и противни, в дома си, понякога по две-три наведнъж. Алекси е отвратен от сина си. Опитва се да не обръща внимание, но веднъж вижда момичето на свой колега. Връзката ѝ с Неси не трае дълго, но тя забременява. Тогав Алекси пак се изпълва с любопитство и очаква невероятните гени на сина му да са се предали на бебето, ала като се ражда, бебето се оказва съвсем обикновено и Алекси разбира, че експериментът му се е провалил.

Когато навършва 13, Алекси е повикан заедно с единствения си приятел и колега Кирил да посрещнат известен философ – Кавендиш. Тримата са във Варна, Кавендиш е депресиран, обича да пие и да стои далеч от жените. Една вечер двамата му водачи го водят в ресторант, където пеят и танцуват циганки. Кавендиш се напива до смърт и Кирил и Неси го влачат до стаята му. После двамата се качват на терасата на хотела и разговарят. Неси споделя с Кирил, че напоследък сънува много странни сънища, а Кирил му ги тълкува. Думите на Кирил обаче вбесяват Неси и той го хвърля в бездната долу. Вълните обезобразяват Кирил, но го познават на сутринта.

Когато се връща у дома, Неси не споменава на никого за смъртта на Кирил, но сам започва често да сънува и да изпада в безволеви, мрачни състояния. Единствено неговата съседка – Рени, успява да го заинтригува и той се запознава с нея. Той не знае защо се интересува от нея, но изпитва огромно разочарование, когато разбира, че тя е обвързана с мъж от африкански произход. Неси иска с Рени да са приятели и тя го кани на рождения си ден.

Преди да дойде деня, Неси като че не може изобщо да спи. Баща му го среща и му признава, че неговата гениалност е плод на негов ескепримент на младини, когато е бомбардирал спермата си с радиоактивни изотопи. Неси не може да повярва.

Като отива на рождения ден, Неси взима ножа на баща си – същия, с който я прерязал въжето, на което се е обесила майка му. Неси стои отстрани и наблюдава какРени танцува с приятеля си, а в следващия момент вади ножа, убива трима души, включително гаджето, и ранява още много.

Отвеждат Неси в психиатрията. В началото е невменяем, но после разказва всичко в подробности. Не може единствено да отговори на въпроса защо е убил толкова хода. По-късно Неси признава на следователя, че той е убил Кирил, но също не помни как е станало.

Романът завършва с това как прехвърлят Неси в една кола и той започва да събува сън, в който се хвърля в черна бездна и умира до любовта на живота си.