Оскар Уайлд - Портретът на Дориан Грей

Базил Холуорд е известен художник, който се среща с очарователен русокос младеж на име Дориан Грей. Лицето на младият дворянин така запленява Базил, че той започва да го рисува отново и отново в разни антични сцени, когато един ден решава да му нарисува портрет в цял ръст – такъв, какъвто е Дориан в реалния живот.

В деня, в който Базил завършва портрета в ателието си, при него идва на гости лорд Хенри – негов приятел, който презира морала и непрестанно проповядва разврат и анархия. Лорд Хенри се запознава с Дориан и младият благородник остава очарован и заинтригуван от него. Двамата се заговарят за живота и лорд Хенри съветва Дориан да си изживее младостта, защото тя няма да продължи вечно.

Когато Базил завършва портрета и го показва на Дориан, той си пожелава портретът да започне да старее вместо него, а той самият да остане вечно млад.

След тази случка лорд Хенри и Дориан започват да се срещат. Лорд Хенри се интересува да научи повече за Дориан и разбира, че майка му е благородничка, но баща му е бил беден. Дядото на Дориан толкова го е презирал, че е инсценирал смъртта му, а майката на Дориан, съкрушена от загубата, умира скоро след раждането. Дориан израства в имението на стареца, който мрази и него. Сега Дориан е на 20 години, дядо му е мъртъв, а той е станал наследник на цялото му имущество.

Постепенно Дориан навлиза във висшето общество на Лондон с помощта на лорд Хенри, който също го води и в мръсни вертепи да му покаже „истинския живот“. Въпреки това, един ден Дориан заявява пред всички, че е сгоден и че ще се жени. Той разказва как една вечер случайно е попаднал на мръсен градски театър, в който единственото хубаво нещо била гениалната актриса Сибил Вейн. Тя могла да се превъплъщава перфектно във всяка роля и той ходел на всяко нейно представление.

Един ден той решил да ѝ се представи и тя започнала да го нарича Чаровния принц. По-късно Дориан ѝ предложил брак и тя се съгласила.

Всички хладно приемат новината за годежа му, но Дориан настоява да заведе лорд Хенри Уотън и Базил да видят нейно представление. Той е много развълнуван, но като започва пиесата, Сибил играе толкова ужасно, че приятелите му си тръгват. Бесен, Дориан отива в гримьорната на Сибил, убеден, че тя е болна, ала момичето му казва (тя е само на 17), че отсега нататък ще играе зле, защото любовта ѝ към него е толкова силна. Дориан се ядосва повече и ѝ казва, че годежът е развален и че тя е паднала в очите му, защото вече не е онова съвършено същество, за което я е мислел.

Съкрушен, Дориан се прибира у дома и забелязва, че портретът му е променен. Той първоначално мисли, че е от игрите на светлината, но на сутринта се убеждава, че около устните му на портрета има две дълбоки бразди. След това научава, че Сибил Вейн се е самоубила. Дориан тъкмо е смятал да иде да ѝ се извини и отново да се сгоди за нея, но след като научава за смъртта ѝ, той дори не се натъжава, а отива на опера.

След това лорд Хенри му подарява книга, която преобръща мирогледа на Дориан и той убеждава себе си, че трябва да вземе колкото може повече от живота и в следващите 20 години той пътува, развратничи и прави какви ли не злини. Всичко това не остава незабелязано от висшето общество и всички говорят за ужасяващата му репутация, ала когато хората виждат младото му, невинно лице, никой не може да повярва, че това е истина. Единствено портретът на Дориан се променя и, за да не го види никой по време на пътешествията му, Дориан го заключва в малка стаичка на тавана и понякога го наблюдава, просто за да види колко опорочен е. Портретът толкова се променя, че вече не прилича на човек.

В навечерието на 38-мия му рожден ден Базил Холуорд причаква Дориан пред дома му, за да го пита дали са истина слуховете, които се носят из града за него. Базил твърди, че не им вярва, но иска Дориан да го убеди. Базил му казва още, че иска да види душата му. Дориан му отвръща, че ще му покаже точно как изглежда душата му и го завежда при картината. Щом я вижда, Базил едва успява да я познае. Той казва на Дориан да се покае и опитва да си спомни някаква молитва, когато Дориан го пронизва с един нож и го убива. Портретът отново се променя.

Дориан заключва стаята и дълго време не знае какво да прави с нея. Няколко дни трупът остава горе, а Дориан се отървава от вещите на Базил. Той е донесъл със себе си своя багаж, защото е мислел да замине за Париж същата вечер. С тялото обаче се оказва по-сложно и Дориан вика при себе си своя познат Алън Камбъл, който е известен учен, експериментиращ с човешки тела.

Дориан принуждава Алън да му помогне, защото знае тайна за него, която ще го компрометира. Алън заклева Дориан да не го търси за нищо повече, праща слуга да вземе някои неща от дома му, а после буквално дезинтегрира трупа на Базил от таванската стаичка. По-късно в романа Алън се самоубива.

След тази случка минават месеци преди някой да разбере за липсата на Базил. От Париж твърдят, че той никога не е пристигал, а Дориан организира всичко така, че да има алиби за нощта на тръгването му.

Една вечер Дориан се преоблича, както обикновено, и посещава вертеп, където една от проститутките го нарича Чаровен принц. Тези думи събуждат Джеймс Вейн от алкохолния му ступор – в продължение на 20 години той е търсил виновника за смъртта на сестра си и, като разбира, че това е Дориан, тръгва след него и опитва да го убие. Дориан обаче запазва самообладание и му казва да разгледа лицето му. Джеймс вижда едно младо момче, а онзи, когото търси, трябва да е на 40, затова го пуска. Проститутката обаче казва на Джеймс, че това е Чаровния принц и че лицето му не се е променяло от 20 години.

След тази случка, на Дориан все му се струва, че Джеймс го дебне. Той опитва да се върне към нормалния си живот и отива на лов, където по погрешка застрелват човек и се оказва, че това е някакъв непознат мъж, моряк. Дориан отива по-късно при трупа и познава Джеймс Вейн, който го е дебнел, за да го убие.

След смъртта на Джеймс, Дориан се чувства свободен и решава да започне нов живот. Среща момиче, което има възможност да поквари, но я пощадява. Вечерта отива да види портрета си дали не е настъпила някаква „добра“ промяна, но той е все същия и Дориан разбира, че е пощадил момичето от чисто лицемерие. Тогава той решава да заножи миналото и всички ужасни неща и промушва портрета си, при което Дориан умира и се превръща в грозно, отвратително същество, а портретът възвръща предишния си облик.

Когато слугите идват да видят какво се е случило горе, разпознават Дориан по пръстените на ръката му.

Марк Твен - Принцът и просякът

Том Канти и синът на Хенри 8, Едуард, се раждат в един и същи ден и изглеждат по един и същи начин. Том отраства в бедно семейство, има две сестри – Нан и Бет, и майка, която много го обича. Истинските злодеи в живота му са неговият баща и баба му, които го карат да проси и го пребиват от бой. Единствената утеха в живота на Том е местният свещеник, който го научава да чете и пише, както и на малко латински.

Един ден Том се озовава пред портите на двореца. Виждайки нахалството му, кралски стражар опитва да му посегне, когато престолонаследникът вижда тази сцена, приближава се и го спира. Едуард кани Том в стаята си, започва да го разпитва, разказва му някои неща от живота си, а после двете момчета виждат колкото много си приличат и, като на шега, решават да разменят дрехите си. Тъкмо когато мислят отново да се сменят, Едуард се изпълва с ярост към стражаря и решава да го накаже, хуква с бедняшките дрехи в двора и когато стражарят го вижда, удря му един и го изритва на улицата при струпалите се бедняци.

Едуард започва да протестира и да твърди, че той е престолонаследникът, но минават часове и никой не му обръща внимание. Тогава той започва да се скита и да търси начин да се върне, когато попада на бащата на Том. Когато Едуард му казва, че е принц, бащата смята, че синът му е полудял от бой. Само майката разбира, че това наистина не е Том, защото той има навик от малък да крие лицето си при силна светлина.

В това време в двореца Том осъзнава, че всички го взимат за принц и когато опитва да убеди придворните в обратното, те го взимат за обезумял и го водят при краля. Хенри 8 е известен със своята жестокост, но е мил и любящ баща към своя син. Кралят внимателно разпитва сина си, а после казва, че от силния стрес той е загубил част от спомените си. Други също разпитват Том и като разбират, че знае и латински, убеждават се, че положението не е чак до там загубено.

Том се сблъсква с живота на принц, с трудностите на дребни неща като обличане, с церемониите на хранене, но свиква само за четири дни и веднага започва да показва своята загриженост – помага на хора в беда, вика ги при себе си и ги изслушва, а после отсъжда свободата им и никой не му противоречи.

В това време истинският принц е принуден да проси – нещо, което той отказва да направи, и при следващия опит на жестокия баща да го разубеди, той бива спасен от Майлс Хендън – дребен благородник и воин. Той също не вярва в историята на Едуард, но решава, че ще се прави на негов слуга, за да му помогне с каквото може. Кани го при себе си в кръчмата, а на сутринта излиза да му купи дрешки, но неговият баща съумява да примами Едуард навън и да го отвлече, за да го накара отново да проси.

Едуард все се опитва да избяга, попада на банда крадци, сред които е баща му, попада на селяни, които се отнасят добре с него. Единствените, които вярват, че той е принц, са две малки деца. Накрая Едуард попада на отшелник, който решава да го заколи, но в този момент на помощ му идва Майлс Хендън. За съжаление, скитникът успява да го измами, а Едуард е „спасен“ от бащата на Том и неговият помощник. Когато отново е накаран да проси, помощник на бащата, Хюго, иска да се отърве от него и да го натопи – краде кошницата на една жена, а после я слага в ръцете на Едуард. Жената решава да осъди детето, но когато съдията ѝ казва, че заради прасенцето (в кошницата е имало прасе) детето ще изгуби живота си, тя размисля. Майлс намира Едуард и успява да го измъкне от затвора, а след това заедно отиват в семейното му имение.

Там Майлс е посрещнат особено студено. От братята му е оцелял само най-лукавият – Хю, който с едно фалшиво писмо е накарал всички да смятат Майлс за мъртъв. Така баща му е умрял, а годеницата му, Едит, е принудена да се ожени за него. Майлс настоява тя и слугите да го разпознаят, но всички отричат, че това е той и го хвърлят в затвора заедно с принца.

В затвора Майлс е навестен от един свой стар слуга, който тайно му казва цялата истина. По-късно Майлс разбира, че Едит е била принудена да излъже, че не го познава, защото Хю е заплашиш да убие Майлс пред очите ѝ. След като изтърпява наказанието си, Майлс е пуснат на свобода и двамата с Едуард се връщат в Лондон.

В това време са се случили доста важни неща – Хенри 8 е мъртъв и Том е провъзгласен за крал. Предстои му коронация. Преди това той участва в церемонията на Припознаването, като върви на кон из града и хвърля монети. Така среща майка си и тя се хвърля към него, но той отрича да я познава, а после започва да се чувства много зле. В деня на коронацията, за негово огромно щастие, идва самият Едуард, целият облечен в дрипи. Никой не вярва, че той е кралят, но Едуард го доказва, като разказва къде е бил големия държавен печат. Още преди размяната с Том, Хенри 8 му е дал печата да го пази и само принцът е знаел къде е (а Том го ползвал да си чупи орехи).

След като всичко си идва по местата, Едуард 6 прави Майлс Хендън граф, връща му всички владения, наказва брат му и всички, които са били жестоки към него, успява да спаси някои от затворниците, с които се е запознал, докато е бил в затвора, а накрая прави Том „кралски възпитаник“ – негова лична титла, която той носи до края на живота си и бива уважаван за това, че е бил закратко крал.

Оноре дьо Балзак - Величие и падение на куртизанките

Един от гостите в общия дом на дядо Горио е известен под името Вотрен. Истинското му име е Жак Колен, три пъти в миналото каторжник, избягал от лапите на властта, който се скита и търси нов смисъл на живота си. В затвора Жак Колен е бил известен като „шефа“ или Тромп-Ла-Мор. С неговото влияние, атлетичната му фигура и гъвкав ум, той успява да убеди много свой съкилийници да му дадат парите си да ги пази за „след като се освободят“. Когато бяга от затвора, Жак Колен иска единствено да спаси своя „другар по верига“ – Теодор, но тогава среща Люсиен.

Люсиен дьо Рюбампре е обеднял благородник, който мисли да сложи край на живота си и пред когото всичко е черно. Жак Колен обаче вижда в него своето бъдеще и решава чрез този млад и хубав мъж да изживее животът, който никога не е имал. За тази цел, той решава да направи Люсиен благородник. На първо време, Жак се превръща в абат Карлос Ерера – испански духовник, който Жак среща по време на скитанията си и който умира не по негова вина. Най-големият плюс е, че Карлос и Жак си приличат много по външност.

Така, преоблечен за пред френското общество и завалящ думите като чужденец, Жак Колен използва подземните си връзки, за да уреди добър живот на Люсиен и парите на своите братя затворници, за да покаже, че Люсиен живее богато и охолно. Всички тези примамки служат, за да се сдобие Люсиен с влиятелни приятели и да си уреди изгоден брак с богата наследница.

Всичко върви като по мед и масло, докато Люсиен не се влюбва в младата и прекрасна куртизантка – Естер. Тя има еврейски произход и съответните черти и кожа, покръстена е, страшно суетна, живееще на границата на мизерията и разкоша. Естер Ла Торпий (както я наричат) се влючва дълбоко в Люсиен, но в същото време започва да се срамува от себе си, защото двамата не могат да излизат на публични места – всички мъже познават Естер или са били с нея. Абатът, колкото и да мрази Естер, решава да позволи на Люсиен да му бъде любовница и ѝ намира дом, където двамата тайно да се срещат.

Въпреки огромната предпазливост, която държи в тайна връзката им цели пет години, една вечер Естер излиза в парка и бива забелязана от 66-годишният барон дьо Нюсенжан, наричан още „рисът“. Нюсенжан е богат и влиятелен, започнал да работи още като юноша и от тогава се е посветил изцяло в припечелването на пари. Никога не се е занимавал със „сърдечни работи“, но щом вижда Естер, е готов да отвори портфейла си, за да разбере коя е и да я направи своя.

Усетил слабостта на барона, абатът решава, че е настъпил моментът, който е очаквал. Карлос Ерера иска да използва привързаността на дьо Нюсенжан, за да му изкопчи един милион франка чрез естер и да купи земя и имение за Люсиен. И така, под хиляди предлози – стари дългове, сметки за рокли, заложени прибори, стари любовници, абатът започва да изтисква барона и да го мами. Естер играе вяло ролята си, постоянно плаче и мисли само за своя Люсиен, който, в същото време, вече е намерил подходяща партия.

Това е Клотилд Гранлийо – невероятно грозна, висока и досадна, тя се влюбва в Люсиен и въпреки това е склонна да се подчинява единствено на родителите си. На Люсиен му костват много усилия да я присламчи на своя страна и дори Естер мисли, че той наистина я обича, затова и решава да направи последни усилия, за да успее той да стане благородник. Идва време, когато Естер трябва да прекара нощта с противно дебелия и стар Нюсенжан, и още на следващата сутрин тя се отравя, оставяйки в завещанието си към Люсиен голяма сума пари. Естер умира и малко преди да научи, че става наследница на големия лихвар Гобсек (истинската фамилия на Естер е Гобсек) и получава седем милиона от него. Естер е могла да стане богатата наследница, която Клотилд е и да заживее в Люсиен, но вместо това със смъртта ѝ започва голямо дело за убийство.

Барон дьо Нюсенжан пръв открива тялото на Естер и съобщава на полицията. Първата версия е за убийство и грабеж, защото завещаните пари от Естер са откраднати от слугите. Мнимият абат Ерера е заловен заедно с Люсиен, който по същото време опита да си върне Клотилд.

Така се случва малко преди смъртта на Естер, че трима шпиони – Пейрад, Контансон и Корантен се вмъкват в работите на Жак Колен и Люсиен. Първоначално те се появяват по настояване на Нюсенжан, който опитва да разбере коя е Естер и къде живее. Тримата шпиони са отлични актьори и постоянно се дегизират, за да постигнат своето. След като тримата откриват, че нещо голямо се мъти около Естер, Пейрад решава да вземе онова, което му се полага – голяма сума, с която да осигури живот на любимата си дъщеря. Затова пуска слух в семейството на Клотилд, че Люсиен е мним благородник и те проверяват това и разбират, че Люсиен наистина няма нито парите, нито имението и че всичко е много съмнително. Затова и разтрогват годежа му с Клотил. Дясната ръка на Жак Колен, неговата леля, която той нарича Ази, заплашва Пейрад да възстанови доброто име на Люсиен или неговата дъщеря ще бъде изнасилена и превърната в проститутка. Ази дава на Пейрад десет дни, отвлича дъщеря му, и на десетия ден тя се прибира у дома изнасилена и обезумяла. Пейрад умира, а Корантен решава да отмъсти за него.

След като Жак Колен е в затвора, той изиграва огромен театър, за да запази илюзията, че той е абар Ерера, че Люсиен всъщност му е син и дори успява да прати инструкции на Ази, за да се погрижи за съдбата на някои от затворниците, включително и за тази на Теодор, който е осъден на смърт.

Когато идва ред да разпитат Люсиен, в глупостта и простодушието си, той признава, че Ерера е Жак Колен, а после получава и писмото от Естер, в което тя казва колко много го обича и как умира за него. Люсиен не понася този двоен удар и се обесва. Щом научава, Жак Колен губи смисъла на живота си и страда много от смъртта му, но у него са останали още козове, с които да се спаси – любовните писа на три известни дами, сред които Клотилд и г-жа дьо Сирези.

Самата г-жа дьо Сирези почти не полудява след новината за обесването на Люсиен. Преди той да се обеси, тя дори идва да го спаси и изгаря протоколите от разпита му, но Люсиен не узнава за това и слага край на живота си. След смъртта му, дьо Сирези ляга на смъртен одър и нейният мъж е готов на всичко да я спаси, дори ако се налага да убеждава главния прокурор да спаси омразния дявол Жак Колен.

След като Жак Колен успява да изтъргува живота на Теодор и този на някои други свои съучастници, той носи и спасителното писмо за г-жа дьо Сирези - последното, което Люсиен е писал до нея, но така и не е пратил. Тези негови думи спасяват дьо Сирези, а Жак Колен, за награда, бива пуснат от затвора и дори работи в полицията известно време.

Люсиен и Естер, по желание на Люсиен, са погребани един до друг, направени са легнали статути над гробовете им, с ръце, прострени към небето. Гробовете са без надпис. По-късно Жак Колен откупва мястото и пожелава след смъртта си да бъде погребан редом с тях.