Фьодор Достоевски - Идиот

1867 г., Петербург

 

Във влака от Швейцария за Петербург пътува княз Лев Николаев Мишкин. След двугодишното си лечение на своята епилепсия, той идва да среща една своя далечна роднина от фамилията Мишкини. Във влака негов спътник е Парфьон Рогожин - страстен млад човек, който е влюбен до безумие в Настася Филиповна Барашкова. Настася Филиповна е била дете на бедни родители и е щяла да умре, ако не била помощта на аристократа Тоцки, на когото по-късно тя става любовница. Тоцки се страхува до смърт от Настася Филиповна, защото тя е толкова жестока и умна, колкото и красива.

Княз Мишкин отива в дома на Епанчини, където трябва да живее неговата роднина – Елисавета Епанчина. Там се среща с Ганя Ивлогин, секретар на генерал Епанчин. Княз Мишкин разбира, без да иска, че Ганя се готви да направи предложение на най-малката и най-красива от трите дъщери на Епанчин – Аглая, като в същото време получава портрет от знаменитата Настася Филиповна. Княз Мишкин вижда портрета ѝ и това го поразява.

Генералът приема при себе си княз Мишкин и му обещава да му намери работа, дава му малко пари и го запознава със семейството си. Княз Мишкин разказва за живота си, за семейството си и санаториума, както и за болестта си, която според специалистите била „идотизъм“. Дъщерите и майката Епанчини са със смесени чувства и ту му се присмиват, ту му се възхищават.

Тъй като княз Мишкин няма къде да отседне и има само дрехите на гърба си, предлагат му да остане в дома на Ганя Ивлогин. Ганя веднага намразва княза, тъй като Мишкин неволно става посредник между него и Аглая. В крайна сметка нещата между тях поутихват. Княз Мишкин се запознава със семейството на Ганя и разбира, че бащата Ивлогин е бил близък с неговия баща. След малко на вратата се тропа и докато Ганя се кара с домашните си, князът отива да отвори и вижда на прага самата Настася Филиповна. Той е изумен, а тя го взима за прислуга.

Настася Филиповна е презирана от Варя, сестрата на Ганя, но все пак го кани на вечеря в дома си. След нея нахълтва цяла тълпа от хора, водени от Рогожин, който тъкмо е забогатял и е решил да „откупи“ Настася Филиповна с огромна сума. Още във влака Рогожин разказва на княза как баща му е бил голям скъперник и когато Рогожин му е откраднал десет хиляди рубли, за да купи обеци на Настася Филиповна, старият отишъл да я моли на колене да ги върне. Настася Филиповна обаче много харесала тази сцена и след смъртта на стария Рогожин се чувствал длъжен да се поправи, ала Настася Филиповна решава да го измъчва и той започва да наддава за нея. Нищо не може да го спре, дори неговият приятел Лебедев, при което цената за Настася се качва на 100 хиляди рубли. Рогожин обещава да намери парите до вечерта и да ги занесе в дома ѝ, на нейния прием, а след това си тръгва с цялата шумна компания.

Настася Филиповна също скоро си тръгва, а княз Мишкин решава да се самопокани. Когато отива на тържеството, Настася Филиповна много се радва на посещението му и с него се държи особено любезно. След малко идва Рогожин със стоте хиляди, а тя ги хвърля в камината и казва на Ганя да ги извади и че ако ги направи, те ще останат за него, защото тя отхвърля предложението му и не желае да принадлежи на никого. Парите са спасени, а княз Мишкин предлага на Настася Филиповна да се омъжи за него. Той дори ѝ показва писмо, което твърди, че той е станал непряк наследник на голямо богатство (което по-късно се оказва истина). На Настася идеята да бъде княгиня много ѝ се харесва, но после размисля и тръгва с Рогожин. Ганя вади парите навреме от камината, но не желае да се докосне до тях.

Минават няколко месеца от изчезването на Настася Филиповна. На няколко пъти тя обещава на Рогожин да се омъжат и винаги бяга в последния момент или направо от олтара. Княз Мишкин я следва навсякъде. По време на едно от пътешестията си той пише на Аглая писмо с напълно приятелски чувства, което тя тълкува грешно и убеждава себе си, че е предложение за брак. Аглася чу се подиграва на княза, ту е безразлична към него, ту много пламенна. После му признава, че е получила три писма от Настася Филиповна, в които тя се обяснява в любов на Аглая и я моли да се омъжи за княз Мишкин.

Подтикнати сякаш от тази идея, Мишкин и Аглая решават да се оженят. Семейство Епанчини обаче трябва първо да представят княза в обществото и организират прием, на който княза се старае да не се изложи, но въпреки това успява да го направи и то не само като чупи любимата ваза на Елисавета Епанчина, неговата далечна роднина, но и като говори разпалено за политика, която никой не одобрява. Въпреки това семейството успява да му прости излагацията. Но не и последвалите събития.

Усещайки, че княз Мишкин наистина ще се венчае за Аглая и виждайки как двамата истински започват да се влюбват един в друг, Настася Филиповна вика двамата при себе си, заедно с Рогожин, и с нескрита завист и злоба заявява на Аглая, че ако каже тук и сега на княз Мишкин да я остави и да се върне при нея, той ще го направи. Князът без да иска се хваща в клопката, а Аглая бяга. Когато той опитва да я настигне, Настася припада.

След този инцидент княз Мишкин е почти изцяло изолиран от висшето общество. Той силно иска да се види с Аглая, в която е влюбен, въпреки че твърди, че е влюбен и в Настася Филиповна. Според неговите думи, той е ужасен от нея, от лицето ѝ, но тя е просто едно „дете“. Няколко дни преди сватбата отношението на Настася Филиповна се променя и точно когато си слага булчинската рокля, тя бяга с Рогожин.

По-късно княз Мишкин открива Рогожин и той се съгласява да видят заедно Настася Филиповна, но трябва да се промъкнат в дома на Рогожин, без слугите да узнаят. Когато Рогожин влиза в стаята си, той показва спалнята, където „спи“ Настася Филиповна. Княз Мишкин първоначално не разбира защо вътре цари такова безредие, Рогожин го моли да пази тишина и когато излизат, той признава, че е намушкал Настася Филиповна с нож за писма и тя е починала от вътршен кръвоизлив.

След това признание, Рогожин става болнав, а княз Мишкин започва да го обгрижва и успокоява, докато идва полицията и ги намира. Рогожин е осъден на 15 години затвор в Сибир – открито му е възпалени на мозъка, което смекчава присъдата. Княз Мишкин се връща в Швейцария да продължи лечението си. Аглая забягва с първия срещнат „граф“, който съвсем не се оказва граф, а измамник, който с помошника си я разделят от близките ѝ и тя скъсва отношенията си със семейството.