Презвитер Козма

Едно обширно противобогомилско съчинение, в което има и анатеми, ярък израз на наченалата идеологическа борба между ерес и официална християнска идеология, е споменатата вече неведнъж „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма. Ръкописната традиция ни предлага два варианта на заглавието на творбата: „Беседа на недостойния Презвитер Козма срещу новопоявилата се ерес на Богомил“ и 2. „Слово на свети Козма презвитер срещу еретиците спор и поучение от божествените книги“.

В заглавието на Беседата авторът нарича Богомиловата ерес „новопоявила се“, а в текста се казва изрично, че поп Богомил започва да проповядва в годините на цар Петър. Следователно от времето, когато поп Богомил започва своята проповед, до момента на написването на творбата е изминало „малко“ време, ереста е нова.

В Беседата се цитират само устни изказвания на богомилите, а не техни книги. Това показва, че богомилството още не е създало своя литература, или най-малкото тя не е популярна и Козма не я познава.

Козма твърди, че „повечето“ от хората обичат „кощуниците и басните“, а не книгите, че предпочитат игрите вместо църквите, „вярват в сънища и срещи, и във всяко сатанинско учение“. Това говори за съществуването на един цветущ езически фолклор, за неукрепналия авторитет на църквата сред народа, за жизнени езически обреди, навици и вярвания, които доминират над църковното учение и християнските навици.

Името на „новия презвитер Йоан“, който бил „пастир и екзарх на българската земя“, съвпада с това на писателя Йоан Екзарх.

В научната литература е обсъждан и въпросът за конкретното място на написването на Беседата. Тя е писана в Охридско. Според тезата за създаването ѝ през 10 в. творбата е писана в Преслав или в някой близък манастир.

Беседата не ни понася конкретни биографични сведения за Козма, но отразява неговата личност. Като всеки средновековен писател той притежава религиозен мироглед. Като привърженик на официалното християнско учение и представител на църквата Козма е защитник на официалния държавен, обществен и църковен ред. Козма брани принципите на официалното християнско учение, установения ритуал, защитават богатството. Козма съзнава слабостите на своята класа, вижда страданията на народа, неправдите, вършени от страна на имотните и управляващите. Открил част от обективните причини за разпространението на богомилството, той се старае да ги премахне, за да изкорени ереста.

Днес творбата е известна в 25 пълни преписа, все руски, и в множество откъси. Първата част  същинската противобогомилска част. В нея авторът полемизира с богомилите, стреми се да докаже погрешността на учението им и вредата от него. Той безкомпромисен към тях, строг отрицател, язвителен, дори ожесточен. Козма не крие своите чувства към противниците, открито заявява, че иска да ги изобличи, а по-нататък ги обсипва с отрицателни квалификации от всякакъв род.

В желанието си да отрече богомилското учение на всяка жена търси слабостите му, затова отбелязва не само отклоненията от ортодоксалното християнство, но подчертава слабости и от морален характер и се спира на крайностите в учението.

Втората част от творбата е отправена към духовенството, към богатите и към добрите християни миряни. Тук авторът си поставя задача да укори своите събратя и да им даде съвети, за да ги поправи. По този начин той цели да предотврати онези причини, които дават „храна“ на еретическите учения. Според него тази причини са: упадъкът на нравствеността у монаси и епископи, формалното изпълнение на длъжностите, невежеството.

В Беседата не се отделя специално внимание на народа, но присъствието му се чувства навсякъде в творбата – и в първата, и във втората част.

В края на произведението си Козма моли читателя да е осъжда неговата „грубост и безумие“, защото е „прост и неучен“, уверява го, че говори изключително с езика на Светото писание. Това е проявление не само на типичната средновековна скромност. Изразът на самоотричане в случая е и един литературен похват. Авторът иска да придаде истинност и авторитет на творбата си, цели да се разграничи от светските автори и да изтъкне, че в казаното от него няма нищо измислено.

Общото становище през Средновековието е, че еретиците са разложители, съблазнители, които внасят объркване в понятията, разединяват хората. Първата част на творбата трябва да се определи като апологето-полемическа, а втората – като изобличително-поучителна. Получава се сложно произведение, което обединява апологеро-полимическата с хомилитическата традиция и в окончателната си форма няма подобие във византийската литература.

Цялата творба на Козма е написана със средствата на полимическото изкуство. В нея на пръв поглед има известна несистемност – повторения, връщане назад, невинаги сполучливо преминаване от един въпрос към друг. В първата част на Беседата без точна последователност Козма се придържа към прилагания във византийските полемисти маниер на диспут с еретиците: а) излагане на мнението на еретиците; б) критика на това мнение или поведение и разкриване на правилното православно схващане.

Творбата на Козма продължава векове наред да е актуална, защото:

1. Осъжда недъзи, които не се изживяват през цялото Средновековие.

2. Съдържа принципни положения на християнската вяра, размишления и аргументация по редица важни въпроси от теоретическо и практическо значение.

3. Творбата е написана с плам, с ораторско умение, но достъпно.

4. Между българските богомили и руските еретици има известна близост.