Виктор Пасков - Балада за Георг Хених

Като възрастен Виктор, главният герой на романа и негов разказвач, намира две стари писма от един свой познат на име Георг Хених. И двете са адресирани до него от старческия дом. Към едното е прикрепена бележка със съобщение, че Хених е починал и е бил погребан с цигулката си.

Виктор си спомня първата си среща с чешкия майстор на цигулки. Тогава Виктор е бил на пет години. Заедно с баща си, Мартин – музикнат, отиват в ателието на Георг, за да поръчат осминка цигулка. На Виктор му прави силно впечатление начина, по който Георг Хених взима „мерките“ за цигулката. По това време Боженка, жената на майстора, е жива.

Минават пет години. В семействто на Виктор положението става обтегнато. Те живеят бедно, в стара, порутена къща, която някога е била публичен дом. Майката на Виктор е била от богато семейство, което е било против да се омъжи за влах, а сега дори тя съжалява за това и постоянно натяква на бащата, че имат нужда от бюфет. Бащата се ядосва, двамата се карат, но накрая той решава да изпълни желанието ѝ.

Тъй като Мартин няма къде да работи, той решава да иде при Георг Хених да го помоли да ползва работилницата му. Когато отиват при стария майстор обаче, те намират чужди хора в дома му, злобни толкова, колкото и тяхното куче, а старецът е принуден да живее в собствената си работилница в пълна мизерия. Виждайки как са оставили стареца да умре на произвола, бащата на Виктор побеснява, после се разпорежда старецът да получи храна и медицински преглед.

След като жената на Георг Хених умира, той сам е поставен пред много трудности, но никога не се оплаква. Първоначално е здравословното му състояние, после е лиспата на паспорт. Мартин опитва да уреди всички проблеми. После и кучето на съседите го хапе, бащата на Мартин пребива заедно с приятеля си грубия мъж и го кара да махне кучето, заради което идва комисия, която иска да го изсели и премести Хених в старчески дом. Мартин предлага на стареца да живее при тях. По това време дори се освобождава квартивата на долния етаж, но Георг Хених катеорично отказва, тъй като човекът там се е самоубил.

В това време Виктор посещава Георг Хених всеки ден, носи му храна, слуша разказите му за Чехия, уроците му и свижданията с мъртвите. Георг Хених мечтае да се върне у дома, но няма пари, така че единствено му остава неговият брат Антон да дойде и да го вземе някой ден. Той дори обещава на Виктор да дойде за него един ден, когато времето му дойде.

Внезапно Георг Хених решава да започне последната си работа – цигулка за Господ. Виктор първоначално не разбира (църквата е забранена по време на комунизма) за какво става дума, но гледа как Хених работи денонощно и неуморно и как изпод ръцете му излиза произведнеие на изкуството, което първоначално нито баща му Мартин, нито бившите ученици на Хених разбират.

Мартин казва на учениците случайно за новата цигулка, когато отива при тях а им иска издръжка за стареца. Мартин дори успява в начинанието си – неговите колеги музиканти се съгласяват да отделят пари от заплатите си, за да издържат майстора, но Георг е решил да иде в старчески дом, след като завърши произведението си. Той дори завещава инструментите си на Виктор.

Докато работи, Хених е постоянно преследван от учениците си, които напират да видят какво прави, оправдавайки се, че той ще им съсипе бизнеса с безумставата си. Опитват се дори да сложат ръка на инструментите им. В дома на стареца идват и от комисията, която иска да му събори къщата, но Хених гони всички и работи.

В деня, в който завършва цигулаката си, той е вече готов да иде в дом за старци. Мартин и Виктор разглеждат цигулката, тя е малко по-голяма от обичайните, и звукът, които възпроизвеждат, е уникален. Хених заминава за старческия дом, а Виктор отива няколко пъти да го види, но Хених започва да забравя. Пише две сърцераздирателни писма и навръх дванадесетия рожден ден на Виктор той умира.

В края на романа Виктор прави нещо като поглед назад към миналото, спомняйки си всички свои съседи и мизерния живот, който са имали. Разсъждава и върху таланта, непризнатият майсторлък и безсмъртието на делото.