Светослав Минков - разкази

Къщата при последния фенер

    В къщата при последния фенер живее призрак. Той е самотен, но щастлив. През един юлски следобед обаче идва неговият „съквартирант“, който нищо не подозира за съществуването на призрака. Двамата водят разговор, като не става ясно дали д-р Богомил Верилов, математик, наистина го чува или не. Докато математикът мисли над някаква формула, той без да иска казва на призрака, че от съществуването му няма смисъл, при което призракът един ден напуска къщата при последния фенер и се удавя в езерото.

 

Сламеният фелдфебел

    В казармата на 1557-и полк има сламено чучело, което изглежда по-зле и от парцал. Една от ротите има дребничък и зъл фелдфебел, който се нарича още майка на ротата. Веднъж той удря плесницата на един от новаците. Вечерта, за да си отмъсти, новакът отива при чучелото и му пришива две стари фелдфебелски нашивки. Като по чудо, те даряват чучелото с живот и първото, което изпитва, е болката от всички удари, които е поел. Пише докладна запуска и отива да я занесе на полковия командир. Той така се сепва от чудното ялвение, че вика доктора при себе си, пие прахчета. След тази случка, никой повече не вижда чучелото. Полковият команрид се жени, а в казармата донасят ново чучело.

 

Маймунска младост

    Иларион Матеев преживява най-трудният си период от живота си – старостта. Той решава да се подложи на операция за присаждане на ендокринна жлеза от младо шимпанзе. Преди самата операция, в болницата се запознава с мис Уатердей, която е в същото положение като него. Двамата си обещават да се срещнат, и, кохато това се случва, те са вече млади. Женят се, но когато Уатердей забременява и ражда, появява се шимпанзе. Гинекологът е възхитен, но Иларион Матеев се състарява пред него и връща предишния си облик. Прибира се у дома и се беси, а жена му заминава на експедиция за Египет с шимпанзето на каишка.

 

Човекът, който дойде от Америка

    Рамка на разказа – доктор разказва на свой колега за чудат пациент, който се мислел за робот.

Разказ – Главният герой получава писмо от леля си, с която не са общували дълги години. Тя се е омъжила по любов в САЩ и един ден, докато вървяла по улицата, се сблъскала с дете, което му напомнило за забравения ѝ племенник и тя решила да му прати един робот за слуга. Още с включването с обаче, роботът показва своето своенравие и дори заставя главния герой да му бъде слуга. Главният герой не може да търпи повече тези негови своеволия и решава да натисна третото копче на гърдите му – то ще го убие. Роботът обаче сякаш усеща намеренията ми, защото не излиза от стаята си, а когато мъжът все пак влиза, намира робота неработещ. След тази случва толкова му домъчнява за него, че сам се взима за робот и мисли, че има три копчета на гърдите.

 

Водородният господин и кислородното момиче

В Америка излиза закон, според който всички двойки мъже и жени трябва да минат през специален медицински преглед за съвмествимост преди да встъпят в брак. Този преглед изследва структурата на човешката тъкан на молекулярно ниво. Тъй като този преглед е задължителен, на опашка се нареждат Оливия Хенкок и Трапси Клапингтън. Те много се обичат, но се оказват, че тя е от кислород, а той – от водород. Новината за различията им ги шокира, но въпреки това решават да живеят заедно и още в първата им нощ заедно се взривяват и умират.

 

Лунатин!… Лунатин!… Лунатин!…

Хераклит Галилеев обожава да чете, обожава и астрономията. Има малка гърбица. Веднъж Рокфелеровата фондация го праща в Америка в един научен институт. След като се връща, Хераклир е напълно променен. Отива директно в родния си дом и го преобразява в лаборатория. В родния му град започват да пристигат всякакви чужденци и богаташе, изкупуват къщите и се настаняват там. Причината е една – неговото изобретение – Лунатин – хапче, извлечено от самата луна, което за около два часа ти носи радост към живота и всичко наоколо. Луната обаче един ден се изчерпва и Хераклит насочва вниманието си към Венера. Единствена жертва на хапчетата са трима учени астрономи, които се обесват на телескопа си, когато луната изчезва, защото я обичат твърде много.

 

Една възможна утопия

    Съществува апарат, наречен фантаскоп, чрез който човек може да се рее в мечтите си. Това става и с разказвачът. Той живее в бъдещето, заобиколен от много технологии, „битовизми“ и има ревнива жена. Редакторът обаче го измъква от тази фантазия.

 

Жената в златния ковчег

    Асадур Трембелян води спокоен и уседнал живот. Той е арменец и се занимава със стари часовници. Веднъж решава да посети пътуващ цирк. Една от атракциите е жена, лежаща полугола в позлатен ковчег. Асадур слуша с интерес чудната история за това как жената е била пленена от магьосника Далай Лама, как неговите хора убили придружителите ѝ, дори годеника ѝ, а нея поставил в състояние, близко до кома. Оказва се, че всичко това е фарс, след като идва бащата на момичето и удря съпруга ѝ, който води шоуто. Асадур се прибира у дома напълно променен, механичният му свят и порцелановата кукла се смесват с думите „Всеки изкарва хляба си както може.“

 

Новият Робинзон

    На едно малко островче живее човек. Корабите, които минават, никога не спират, но веднъж забелязват човека. „Спасяват“ го и след известно време го водят на група възрастни учени в САЩ да му правят изследвания. Те излизат всеки ден с все по-фантасмагорични теории и в крайна сметка го обявяват за липсващо звено и го затварят в зоопарк. Съществото обаче умира, оставяйки бележка след себе си. Оказва се, че това не е било никакво звено, а човек, шотландец, който се е откъснал от света, но накрая светът го е намерил.

 

Защо останах без двойник

    Разказвачът недоверчиво отива при гадател да разбете съдбата си и гадателят му казва, че го чака страшна съдба, тъй като е изгубил астралния си двойник от много пиене, играене на карти и прочие. Казва му да пие чай до бъз, за да го върне, но това не се случва. Разказвачът пуска обявление във вестниците и го намира. Полупрозрачен, двойникът идва само за да му каже да не го търси повече, тъй като вече служи на един свети отец, който също е изгубил двойна си от пиене, а не бива да се излага така пред ангелите и господ.

 

Приключения в рая

    Дребничък бръснар умира и се понася към рая. Там един ангел го възпира и му казва, че рая е място само за висшето общество. Въпреки това му казва, че имат нужда от бръснар и човекът с радост приема. Той всеки ден се грижи за прическите и външния вид на хората от висшето общество, които дори не забелязват присъствието му. В един съдбоносен ден обаче се случва така, че на знатна дама пада златна къдрица, изгоряла от апарата за фризура, тя припада и бръснарят бива веднага изхвърлен от рая и пратен в ада.

 

Дамата с рентгеновите очи

    Мими Тромпеева е млада и красива, но кривогледа. Никой не я и поглежда, ала тя желае само да се омъжи. От отчаяние отива в клиниката „Козметикум Амулет – салон за дамска хирургия“, където маестро Галфоне не само, че поправя несиметричния ѝ бюст, но ѝ дава от новите си капки за рентгенов взор. От този ден Мими започва да води дневник, в който отбелязва как вижда хората като ходещи трупове, но, по-важното, вижда големината на сърцата им и наличието на мозък. По нейните бележки, хората от висшето общество нямат никакъв мозък, включително и любимия ѝ Жан, затова тя смята, че мозъкът им вероятно е като паяжина, защото Жан ѝ се струва страшно забавен и дори се жени след месец за него.

 

Филантропична история

    Тадеуш Валдек работи във фабрика за копчета, на които пише For gentlemen. Той пита един ден дали надписът може да се промени, тъй като копчетата се носят от всички, дори да не са джентълмени. Думите му стигат до началника Оливер Блямбил, който веднага го уволнява. Наранен, Тадеуш го издебва една вечер и му забива нож в гърба.

В затвора Тадеуш заболява тежко. Водят го в болница и го оперират, въпреки че остава съвсем малко до изпълнението на смъртната му присъда. В деня преди присъдата целият живот на полякът Валдек се появява пред него – как е бил влюбен в Ядвига, как са престанали да си пишат, как е вярвал в лесното забогатяване. Последното му желание е обилна вечеря. Дори на електричния стол, Тадеуш е зает да завие малка бурмичка, докато неговият палач спокойно сваля лоста.

 

Това се случи в Лампадефория

    (името на краля е заличено от цензурата, защото напомняло на Борис III)

В едно царство, наречено Лампадефория, настанала огромна криза и министрите призовали народа, ползвайки за това цар Бодил (който бил много зает със себе си) да започнат да пасат трева. Като по чудо, хората се превърнали в овце, страната потръгнала, започнали да продават мляко и сирене, да печелят. В края на разказа господ и дявола играят шах. Бог пита дявола, след като е такъв хитрец като министрите на Лампадефория, да не би да се е родил там.

 

Кучешка история

    Общински архивар има лош ден. Идва господин, който си търси кучето. Показва му входящия номер на искането си – кучето му било отвлечено, въпреки че имало каишка и паспорт, още преди шест месеца. С настояването си, човекът досажда до толкова на архиваря, че последният му се развиква, заради което кметът отрязва половината му заплата. Това е голям удар върху гордостта на архиваря, но това не му пречи вечертва да сънува и да мечтае в съня си за по-добър живот.

 

След девет месеца

    Кратък разказ за типична българска двойка и типично българско голямо семейство, обзето от скорошното раждане, което от бременността до появата на бебето напомня на огромно събитие, докато самото дете не се сдобие с име и не стане „един от многото“.

 

Влак

    Кратка история за една жена, която се качва на влак – разделя се с любимия си, за да се срещне с любовника си; и осем души в едно купе, като всеки от тях е уникален по своему и дори имат свой „капитан“, който ги забавлява, храни и разказва невероятни истории.

 

Алхимия на любовта

    Беба и Буби за типична влюбена двойка. Тя е г-ца Потайникова, той – г-н Омайников. Един ден Беба заявява на Буби, че желае да се оженят, той се чувства притиснат, но в крайна сметка тя надделява и той отива да се срещне с родителите ѝ. Баща ѝ се оказва дребно полковниче, а майка ѝ - страшна „акула“ със златни зъби. Въпреки това всичко минава като по вода и започват приготовленията за сватбата. Беба отново се тръшка, този път на баща си, защото иска всичко да се случи като в представите ѝ. Авторът обаче непрестанно прави препратки към недалечното бъдеще, където тя ще тежи 80 килограма, ще дебне мъжа си и накрая двамата ще се окажат нещастни. Проблемите им започват още на самата сватба, където на приема канят само онези хора, от които ще имат полза, докато за истинските си роднини смятат, че са отишли „само да плюскат“. В крайна сметка роднините ги оплюват, а на самата вечеря родителите на Беба и Буби си обявяват война и така завършва разказът.

 

Магичен разказ за соята

    В малката градина цари мир и ред. Като в човешкото общество, така и при растенията, всичко се обсъжда, всеки си има свой характер и е суетен посвоему. Един ден в тясното общество на градината се появява соята. Тя е горда, нарича се „царица на всички цветя“ и разправя в най-големи подробности как от соята се правели толкова много неща днес, че едва ли не спасила човечеството. Никой не ѝ вярва, докато един ден соята пуска шушулка и една кокошка поглъща зърно от нея, задавя се и изведнъж всички започват да вярват в магическите ѝ способности.

 

Разказ за една бегония

    В една квартира идва човек. Той е възрастен, нещастен и самотен, но въпреки това живее като човек, който е търсен и чакан. Когато хазайката му заминава при дъщеря си, той получава първото си писмо от години и то само за едно – да гледа нейната бегония.

 

Асфалт

    Двама съпрузи, учители, живеят повече от 30 години в малко градче, пестят, за да си купят апартамент в столицата. Когато този ден идва и те се настаняват, биват посрещнати особено хладно и недоброжелателно от съседите си. Първоначално те не обръщат внимание, разхождат се из София, но като се приберат, усещат тягостното чувство да ги гнети. Няколко пъти опитват да стоплят отношенията си, дори отиват на гости на киселата генералша и тяхна хазайка, а също така и при едно момче от последния етаж, за което се оказва, че е бил добър само за да финансират бизнеса му. В крайна сметка, те остават все така самотни и нещастни в апартамента си, загледани в асфалта пред улицата.

 

Наследници

    Един старец, известен със скъперничеството, има много роднини, които са страшно бедни и, въпреки че са добри хора, те желаят той да умре. Старецът понякога им отива на гости. Те си харчат последните пари за него, заливат го с комплименти, изиграват му цяло шоу, включвайки и децата си, а когато си тръгне, плануват какво ще правят с парите му. Когато старецът все пак умира и идва време да прочетат завещанието му, оказва се, че той не е оставил нокому нищо, напротив – на преклонна възраст е станал по-щедър към църквите и сиропиталищата, отколкото към роднините си, които се чувстват измамени и търсят адвокати да оспорят завещанието.

 

Заплетен случай

    В една администрацията се получава писмо от служител с медицинска бележка, че трябва да постъпи в болница. Всичко е изрядно, с изключение на това, че липсва гербова марка. Докато се напише отговор, докато се напечата и му се сложи изходящ номер, минават няколко дни. Мъжът почти веднага връща отговор с марката, но тя е от 5 лева, а според новите разпоредби, трябвало да бъде от 10. Завеждащият отдела казва на подчинения си да намери държавния вестник, да цитира в новото писмо изменението и да му го прати. Минават близо две седмици преди да пратят отговора и още доста, преди да получат писмо от служителя. Когато го отварят, оказва се от жена му – тя ги известява, че мъжът ѝ е починал след операцията, но все пак праща марката. Служителите се чудят какво да правят – всичко вече е изрядно, но не могат да пуснат отпуск на мъртвец. Искат да подправят документацията, но в крайна сметка събират комисия от четирима души да решат заедно сложния казус.

 

Човекът Бил и котката Кет

    Бил е един от стотината работници, уволнени един ден от голямата компания за коли на Форд. Той се прибира в дома си, чуди се как да свърже двата края с жена си Мери и малкото си дете. Проблемите не закъсняват. На вратата се появява човекът, който събира дпозитите за мебелите на изплащане. Бил не може да плати, затова му ги взимат и къщата се изпразва. Мери опитва да разведри мъжа си, отиват за риба, готвят се дори да поканят гости, ала идва хазаинът им и ги гони от дома. Семейството се оказва на улицата с котката си. Тя не може да търпи глада и започва да досажда на Бил, при което той е сритва и тя пада в краката на най-върлия защитник на животните, който вика полиция. Арестуват Бил и го вкарват в затвора, а на котката намират подслон и грижи. Разказът завършва с това как в Америка котката Кет живее по-добре от човека Бил.

 

Произшествие в Канзас

    Един ден в една нива в Канзас пада чиния, а вътре – петима дребни марсианци, не по-високи от метър. Първоначално във вестниците гръмва новината, че руснаците са нападнали САЩ, разни хора започват да уверяват по фалшиви спомени, че това били нови комунистически технологии. После истината става известна – императорът на Марс е пратил делегация до американския президент с молба да им помогне в борбата с комунизма, която е стигнала до неговата родна планета. На земята се готвят огромни запаси от дъвки и консерви конско месо, че да помогнат на марсианското общество, а мъртвите марсианци пълнят със слама и оставят в Хага да гласуват винаги в полза на САЩ.

 

Негърско щастие

    Фред Стюарт е ветеран от войната, носител на Пурпурно сърце. Още със завръщането си в Южните щати, на него му бива показано най-голямото унижение – става чистач на обувки, защото е негър. Веднъж той решава да заложи един долар. Местната епархия прави томбола навръх Великден. По стечение на обстоятелствата, Фред печели голямата награда от 20 хиляди долара – той се радва от сърце, защото има възможност да започне свой бизнес в негърския квартал, да купи лекарства за майка си и сестра си, ала когато отива да си вземе наградата, тя му бива отказана. Ядосан, той заплашва епархията със съд, заради което те го наклеветяват във вестниците, че е изнасилил бяло момиче, взела ѝ е билета и е пожелал парите за себе си. Накрая той бива обесен от Ку-Клукс-Клан.

 

Червените покойници

   Джек Петерсън наследява голямо богатство и решава да го вложи в строежа на гробище. Той му слага всякакви екстри, ценова листа и различни по вид услуги, дори му прави успешна реклама в няколко вестника. Покойници идват от всички краища на САЩ. За живите има джаз клуб. Всичко върви наред. Докато един ден не викат Джек в полицията, където му казват, че за някои от неговите покойници имало съмнения, че са свързани с комунизма. Джек успява да се измъкне с хилядарка и кратък престой в затвора, но от този ден става мнителен към всеки покойник, подозира го, докато в крайна сметка започва да приема само деца и старци. Бизнесът му запада и той полудява.

 

Случай в родителен падеж

    В един научен институт след смъртта на знаменития учен Априкосов се получава телеграма за конференция в малък чешки град. Главният секретар смята да прави най-добрият си професор по пато-анатомия, който да дръпне реч за трагичната смърт на академика, както и кратка лекция по специалността. Дори му дава венец от тръни, който да поднесе. Младият учен заминава с влака заедно с още поръчения, но тъкмо след заминаването му, истината излиза на яве – в телеграмата не се говори за никакъв академик Априкосов, а за загиналите кайсиеви дръвчета. Цялата работа била в родителния падеж и грешката на главния секретар – грешка, която той умело прехвърля на своя помощник Марко Тотев (истинското му име) и дори го кара да вземе курс по руски език.

 

Орден

    Бай Петко работи на държавна служба – той е архивар и всички шефове го уважават, защото знае твърде много. Веднъж вижда как ордена на един генерал пада, той го взима и му се приисква един ден да има същия. Идва време за бай Петко да се пенсионира и той смята, че ще получи орден за дългогодишната си служба, но вместо това получава писалка и се натъжава. Без да иска, издава желанието си, слухът плъзва в архива и всички започват да му се подиграват, но скоро всичко е забравено – започва войната. Синът на бай Петко умира войник, а жена му – след него. Бай Петко остава сам. Умира напълно забравен. Погребват го две баби и едната от тях слага на гърдите му бяла хризантема, която така е разперила листенца, че прилича на орден с формата на звезда.

 

Генералски шинел

    Един генерал живее уважаван и спокоен, угажда си често, хапва месце, вратът му става дебел, както и сърцето и един ден умира. Сестра му остава напълно сама. Тя е стара мома. Войната обаче започва. Тя много се бои да не нахлуят комунистите и да ги избият, затова окачва шинела пред вратата на дома си, за да се предпази, ала въпреки това комунистите стигат и до нея и ѝ дават квартирант. Той е млад и шумен момък. Хазайката му първоначално се бои от него и непрестанно слухти да не би да прави нещо неприлично с момичето, което води. В крайна сметка, тя постепенно свиква с двамата, а братевият шинел заминава за театъра, окачен с други като него.

 

Човекът с опашка

    Главният герой е виден участник в комунистическото движение. Води нелек живот, който се клатушка между пропагандата и затворите, бил е бит и измъчван, докато накрая се урежда на висок пост в новото правителство. Там обаче случва на зъл началник, който го набеждава – казва, че се противи и действа против партията. Затварят го и започват да го измъчват, докато признае, че има опашка. Главният се противи, не иска да признае изначално, но после се съгласява и влиза в затвора заедно с други негови братя по злочеста съдба и те – с опашки, като него. В крайна сметка правителството е свалено, хората – освободени. Един ден той среща човека, който го е наклеветил – той се преструва, сякаш нищо не е разбрал, дори му предлага приятелска ръка, но главният герой отказва. Той вярва, че утрешният ден ще е по-добър.

 

Чудният смях в Рамония

    Рамония е страна, известна с хората, които не спират да се смеят. Както и с постоянната смяна на диктатори. Такъв е Табанейра. Той решава да забрани смеха със закон и да ограничи, като създаде министерство на смеха, ръководено от намусени старчета. Никой от народа не е доволен, всеки се смее пресилено и не от сърце. Един ден идва негър от далечна държава, която наскоро е сдобила независимостта си и пренася вирус на щастието, характерен за хора, които дълго време са страдали и след това са получили свободата си. Негърът сяда в едно кафене и започва да се смее, заразявайки всичко хора, събирайки цяла тълпа, а в последствие прехвърляйки смеха на полицията. Епидемията стига до самия Табанейра, който е толкова засрамен от себе си, че умира и недочаква държавен преврат, за да загуби главата си като всички свои предшественици.

 

Съвсем странна история

    Историята разказва за „онзи въпрос“, който е прехвърлян и забравян из чекмеджетата на архива. Всички си го спомнят от време на време за него, изнчално го търсят, но после въпросът се сдобива с душа, сам излиза от чекмеджето и отива в редакцията на един вестник, където иска историята му да бъде отпечатана. Редакторът отказва, но въпросът успява да вмъкне историята и тя излиза в сутрешния вестник. На следния ден всички започват отново да търсят „оня въпрос“ и става раздвижване из залите на архива, където времето тече ужасно бавно. В крайна сметка, въпросът потъва толкова дълбоко, че напълно изчезва.

 

Паноптикум „Лайхенвалд“

    В едно малко градче съществува концлагер с ужасяваща история, наречен Лайхенвалд. Един ден в градчето пристига господин Джон Хълми от Ню-Корк, който иска да купи концлагера за 10 милиона империалски долара, за да го направи атракцион, след като го пренесе във Фюрерландия, своята страна. Кметът е ужасен и отказва – сам той е един от малцината оцелели след закриването на Лайхенвалд, но Джон Хълми отвръща, че е дошъл само да го уведоми и че това решение не е негово, а на минисертството. Министрите се полакомяват и се съгласяват и Лайхенвалд бива превърнат в паноптикум с восъчни фигури, агонизиращи на всяка крачка и показващи най-големите страдания на клетниците. На Джон Хълми това не му стига, той иска да привлече на своя страна Спомена, който да разказва за миналите събития срещу долар такса. Спомена не се съгласява и бива заловен и упоен от зъл учен, а след това окован и сложен в клетка. Успехут на Лайхенвалд е толкова голям, че се строят стотици друго паноптикуми. В крана сметка Фюрерландия прави своя армия, заявявайки че с нея ще защити Европа и дори получава атомни бомби без заряд, очаквайки един ден да им дадат и заряд.

 

В сивото всекидневие

    Иван Иванов Детелинов е писател от малко селце. В миналото е бил учител, неизвестен никому талант. Писал е десетина разказа от сърце и един ден се решава да прати тетрадките си в редакциите на един столичен вестник. След 4 месеца трепетни очаквания той получава отговор – „Старият орел“ ще бъде публикуван. От тук насетне започва неговата кариера. Той се мести в столицата, работи като редактор, помага на други таланти, намира си и жена, която прекъсва университета заради него, но в един момент той се оказва впримчен в сивото ежедневие, опитвайки се да напише нещо, без талант и без добри отношения с жена си. На 60 получава орден за цялостно творчество – церемония, която преминава много повърхностно и посредствено, като на другия ден Детелинов мечтае за 70-тия си рожден ден и за друго едно такова момче, както в предната вечер, което да му поиска свенливо автограф.

 

Любопитните

    Цяла тълпа хора се събира на една стара, олющена стена да прочете написаното на нея. Който мине назад, не казва нищо. Накрая идва ред и на главният герой и той разбира, че това е просто един некролог на никому известен човек, правил през живота си похвални дела, но недостойни за такова внимание, а снимкава му като че ли се присмива на насъбралата се тълпа, тъй като той не е могъл приживе така да събере хората, както в смъртта си.