Черноризец Храбър

Той е един от най-оригиналните писатели в областта на полемическата литература. С неговото име е запазена кратка творба под заглавие „За буквите“. „За буквите“ е една от творбите, които най-много са издавани и проучвани. Придобива общославянско значение. „За буквите“ трябва да се свърже с епохата на Симеон. Храбър е написал творбата си на глаголица.

Храбър е образован и опитен писател. Той познава учениците на Кирил и Методий, но сам не е бил ученик на великите солуняни.

Щом основната задача на Храбър е защитата на азбуката и връзката му с учениците на Кирил и Методий е лична, ясно е, че той е работил в Преслав. „Черьноризца Храбра“ е родителен за притежание, или родителен за авторство. „Черьноризца Храбра“ се смята като описателно поетично название на Константин-Кирил. Но тъй като името е било светско, а не монашеско, в науката се зароди идеята за псевдонима – „Храбър“ бил псевдоним на известна личност.

Най-устойчива се оказа хипотезата, че Храбър е Симеон. Хипотезата има обаче и ред слаби страни, затова днес не се приема от повечето учени. Псевдонимът като литературно явление е непознат на българското Средновековие. Онзи книжовник, който иска да скрие „своята особа“, не се подписва или се подписва с тайнопис.

Днес се смята, че Храбър в писател от Симеоновия кръг, който има свое собствено място в книжовния живот и не бива да се отъждествява с друга известна личност.

Черноризец Храбър съобщава единствени по рода си факти из историята на славянската грамотност. Хвърлил взор върху предисторията на Кириловата писменост, той твърди, че като езичници славяните нямали писмо, но „четели и гадаели с черти и резки“. Думата „чета“ има две значение – броя и чета. Храбър смята чертите и резките като един първи етап в развитието на писмената култура преди Кирил и Методий. Когато се покръстили, славяните започнали да пишат „своята реч с латински и гръцки букви“.

След това Храбър започва да излага нападките на противниците на славянската азбука.

Първата нападка се отнася до броя на славянските букви – защо Кирил е създал 38 букви, когато „може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24“.

Според Храбър гръцката азбука съдържа също така 38 букви, защото освен 24-те, гърците имат 11 дифтонга и 3 знака за числа.

Разпространението на славянската писменост в България стига до един етап, когато вече не подпомага прокарването на византийско политическо влияние, а го ограничава.

„Защо са славянските писмена? Тях нито Бог ги е сътворил, нито апостолите…“ Според Храбър тези твърдения са безсмислица.

Третото обвинение срещу славянската писменост е, че тя не била добре уредена, защото все още се устройвала. На това Храбър отговаря, че поправянето е естествен процес.

Основната част на Храбровото съчинение е пряка полемика. Тя е защитно-обвинителна реч. Нейна главна задача е да отхвърли упреците и да защити славянската писменост.

„За буквите“ трябва да се определи като апология на славянската писменост.